Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 2773 Постинги: 21 Коментари: 6
Постинги в блога
2  >  >>
Днес за пореден ден осъмнахме със съобщението за атентат на Коледен пазар някъде в християнска Европа - след Берлин, Лондон, Париж, Брюксел, този път се случи в Страсбург - град, изиграл огромна роля в живота на Гьоте. Макар на пръв поглед туристът да не открива никакви следи от присъствието на поета тук, Страсбургският период  на Гьоте е ключов за формирането на мирогледа му - от пролетта на 1770 до лятото на 1771 година Гьоте е следвал право в Страсбург и е имал тук значима среща с доста по-възрастния от него Хердер. Тук той среща и Фридерике Брион - девойка от едно съседно село, с която изживява съдбовен за творчеството му романс, тук се възхищава на катедралата и често се изкачва на върха й, за да преодолее страха си от височината. 

От онази атмосфера на града е запазено много малко, днес са актуални Европейският парламент с неговата ултрамодерна корабоподобна сграда, както и целите квартали, населени с магребинци. В един от тези иначе спретнати квартали живееше една самоковка, която 1993 година, след първоначалната еуфория, че се е отървала от “мизерията в България”, скоропостижно върна сина си в същата мизерия, защото се оказа, че освен дето нищо не научава в училище, като единствен европеец в класа бил тормозен непрекъснато на расова основа, наричан “неверник” и т.н.  

Та сега значи и Страсбург се нареди сред градовете с предколедни атентати. Политиците ще осъдят акта, дрън-дрън, ще присъстват на църковна служба в памет на жертвите, ще положат някой и друг венец. По-разхлабените етерно фейсбук-потребителки (от тия, дето говорят все за вибрации, възнесение, кристални решетки и пр.) ще турят френското знаме и надпис „Je suis Strasbourg“ на заглавната си страница.  

Наистина, след като ги дръннаха няколко пъти, в Западна Европа започнаха да ограждат Коледните си пазари с масивни циментови прегради, проверяват надве-натри влизащите като в римска гладиаторска арена търсачи на силни усещания, мотаят се някакви полицаи, колкото да плашат гаргите.   

Откакто почнаха да летят и у нас нискотарифните въздушни каруцари, българинът се отъркаля малко и той по тия прословути Коледни пазари, дето вече на Запад политически коректно ги наричат “зимни базари” (всяка прилика с обичаите на социализма тук е случайна). Та все се намира някой, даже и духовно ориентирани хора, който да ми се похвали какви били прекрасни тези пазари. Ма вие верно ли бе? 

Закоравелите посетители на вайнахтсмарктовете, които още не са опукани от атентаторите или обрани от джебчиите, пак ще се наливат с греяно вино или черешова ракия, ще плюскат наденици, ще зяпат будките, където обичайните азиатци и латиноамериканци, за разлика от обикновените седмични пазари този път нахлупили червени дядоколедовски шапчици, ще им предлагат китайски играчки за елха, плетени жилетки от вълна на лама и задължителните калъфчета за телефони.  

Последните дни на декември (у нас изглежда целогодишно) хората ще могат отново да похарчат по сто-двеста-триста евро за фойерверки, които започват да се пробват още по пътя за дома. И преди 24. декември задължително новините ще съобщят за взрив в някоя фабрика за фойерверки, където човечетата-роботи издъхват под натиска на поръчките от Европа. Пак ще има някой и друг малоумник, отрязал пръстите си при неправилно боравене с гърмящи жаби (у нас известни като пиратки) или пък при забъркване на смес за такива по инструкции от интернет.  

Та към обичайното гърмене около Коледа и Нова година вече изглежда като нещо ново, обогатяващо традицията, се прибавят и ислямистките атентати.  

Що за хора са тези атентатори? То е ясно, че са религиозни фанатици, но на какво се дължи активизирането им през последните години? Имам предвид духовните причини на явлението, не конспиративните теории за ролята на американци, евреи, руснаци, саудити и пр. (не че го няма и това, но те са само машите).  

Атентаторите са хора, през които действат азурите - изостанали духове на личността (архаи). Азурите се противопоставят пряко на самия Бог-Отец и изостават най-рано в сравнение с луциферичните и ариманичните духове. Затова в съгласие с окултните закони за развитие на Вселената се проявяват и най-късно - те започват да действат едва в наше време.  

Къде действат те? Ами например в разюздания сексуален живот, тоест във физическото тяло. Днешните сексуални извращения, за които медиите ежедневно пишат, сякаш с някакво скрито садистично-воайорско любопитство, се дължат на действието на азурите. Нека си припомним как след световната прожекция на филма “Петдесет нюанса сиво” имаше масови случаи на изнасилвания, при които извършителите в свое оправдание след това твърдяха, че искали да изпробват сексуални техники, показани във филма.   

Азурите са по-мощни от останалите противоборстващи духове, те са една степен над ариманичните и две степени над луциферичните същества. В СС 266а Рудолф Щайнер казва за азурите, че те се стремят към осмата сфера и искат да сгъстят все повече материята, така че тя да не може вече да бъде одухотворена, което означава върната в първоначалното й състояние. Те действат от луната, откъдето влияят върху хората, като искат да ги смъкнат в осмата сфера и така да ги откъснат от правомерната еволюция и Христос.  

Азурите проникват до съзнателната душа на човека и така атакуват непосредствено човешкия аз. Злото, което те носят, няма да може да бъде изкупено както при другите тъмни духове по пътя на извоюването на свободата (луциферичните духове) или кармата (ариманичните духове). Причината е, че тези духове се стремят да завоюват най-вътрешната и същностна част на човека - съзнателната душа и аза. Азурите искат азът да се свърже с физическото, искат да откъснат части от аза и да се наместят вместо него в съзнателната душа на човека. Онова, което успеят да завоюват азурите, човек вече няма да може да си го върне обратно.   

Къде се проявяват азурите? Както казва Щайнер в лекцията си от 22. март 1909 година (СС 107), в духа на обикновения обърнат само към материалното живот, в животинско-чувствените страсти и в забравянето на духовния свят. И докато преди 100 години, когато Щайнер е изнасял лекциите си, това е било нещо като пророчество за бъдещето, днес ние сме свидетели на сбъдването на това пророчество. Докато по-рано азурите са залъгвали човека, че азът му е  продукт само на физическото, то днес виждаме как чрез бушуващите сексуални страсти погледът на човека все повече бива затъмнен за духовния свят. Човекът все повече става роб на нагона, страстта, жаждата за задоволяване на чисто физическите нужди, без вземане предвид на моралния аспект (“Гладни са децата”). И ако тук има намесени алкохол и наркотици, човек съвсем лесно предава аза си на тъмните духове.  

Чрез кои хора действат азурите? Основно чрез хора, които не дават път на Христос в себе си, живеят най-вече в материалното, склонни са да задоволяват всички свои внезапно изникнали физически потребности от удоволствия, независимо дали така ще навредят на други живи същества. Далеч не е задължително да са от определена народност, та дори и религия - както виждаме, освен Ислямска държава, която си е едно азурическо образувание, склонността към безсмислено насилие над хора, животни, растения, вандализмът срещу материални обекти се проявяват във всякакви хора. Естествено е, че там, където християнството по принцип се отрича и се следва повелята за избиване на неверниците, азурите действат най-активно.

Но ако от друга страна анализираме задълбочено жертвите на нашумелите случаи на брутални убийства на млади жени след изнасилване, каквито почнаха да стават масови в Западна Европа, че и у нас, то ще забележим, че жертвите по правило са модерни, хубави, еманципирани, сексиобърнати към материалното, фейсбуците им са пълни с разголени снимки. Едва ли в тези жертви Христос е бил пуснал дълбоки корени - имам предвид като мощно чувство, обзело целия човек и станало определящо в живота му, а не като формално появяване чат-пат в някоя църква - все тая от коя деноминация. 

И понеже азурите тепърва ще се вихрят още повече, нека да кажем: няма спасение в криенето в затънтени селца, сред природата, колкото се може по-далеч от градовете и пр. Виждаме, че бабите, живеещи в затънтени селца, също стават жертви на двукраки същества, които азурите са превърнали в свои инструменти.

Само ако човек насити живота си с Христовия импулс, ако съзнателно покани Христос да живее в аза му, той може да стане ценен за духовния свят и да разчита, че ще бъде пазен от правомерните духовни същества (или поне ще бъде засегнат в по-малка степен, защото нека не забравяме за евентуалната карма на човека) от действието на азурите. Това е и посланието на предколедните атентати. 

В една своя беседа Учителят Беинса Дуно се кара на учениците си, че си пожелават не “Честито Рождество”, а Честита Коледа”, тоест честитят си един езически празник. И наистина, още древната “Веда словена” споменава Бога  Коледа, когото хората са призовавали: "Сите паждат пу куляна на земята,/ Куледу Богу си са молба молят, да си прати вятрувита Самувила, тя да си задуя силан ветар, дур да си пумързне ду бял Дунав, пу нег` кату пу суху да си заминат. Та си им Куледу Бога молба услише".

Хората дотолкова са се отдалечили от разбирането за нощта на 24. декември като Святото Рождество на Божественото дете Исус от евангелието на Лука, че даже и пожеланията им са езически. В Германия някога са вярвали, че детето Исус носи малки подаръчета на децата, дори в някои области на Бавария още се е запазило писането на писма не до дядо Коледа, а до Божественото дете -  Christkind. Хората даже и не съзнават трансформацията, която претърпя един светец - Николай Чудотворец, който се превърна в дядо Коледа, но не с червената свещеническа мантия, а с палто в кока-колено червено.

Така че, уважаеми сънародници, по-полека със свинското и винското след две седмици и гледайте какви пожелания си отправяте! Да не ни тресне пак някое Хитрино и тая година!

Категория: История
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.12 17:37
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 9. май 1915 г. във Виена и включена в СС 159 “Тайната на смъртта. Същност и значение на Средна Европа и европейските народни духове” 

(превод: Тони Топалова)  

“Материализмът добре е подготвил това, което е искал. И тук също е действал геният (да се има предвид значението на думата като ‘висша творческа сила’, а не ‘надарен човек’), само че геният, породил материализма като негов най-висш предводител, е Ариман. Той има мощно влияние през последните векове, много мощно влияние. И тук искам да обърна внимание на един въпрос, макар и с известно неудоволствие. Защото като прави човек това, смятат, че има особен вид лудост.   

Най-лесно човек може да бъде превзет, ако докато е още млад, започне капка по капка да му се влива в способността за въображение, в душата, онова, което се цели да израсте в него. В по-късните години много малко хора могат да усвоят нещо принципно ново. Затова Ариман никога не е имал по-добри възможности да обработи душите в материалистичен дух, от това да влива капка по капка още в юношеските, в детските души нещо, което после от само себе си ще действа в подсъзнанието. Ако в периода, когато човекът още не мисли с разсъдъчните си сили, той възприеме материалистичните мисъл-форми, то тогава хората задълбочено ще усвоят материалистичното мислене. Та нали материализмът е бил посаден още в детските им души!   

Ариман е направил такова нещо, като е инспирирал в един писател от материалистичната епоха идеята за Робинзон Крузо. Ако този, който има истинско ясновидство, се остави да му въздейства книгата “Робинзон Крузо”, то той ще види как в нея интензивно работят представите на материализма. Това може би не изглежда по този начин, но всичко в книгата - как е композирана, как Робинзон бива тласкан към онова, което преживява на външен план като приключения, докато накрая даже и религията израства като зелка на полето - всичко това много успешно подготвя детската душа за материалистичното мислене. И като се има предвид, че в един момент, в шестнадесети, седемнадесети и осемнадесети век, са същестували бохемски, португалски, унгарски Робинзоновци като имитация на оригинала, трябва да признаем, че работата е свършена както трябва и приносът, който четенето на “Робинзон Крузо” има за формирането на материализма, е огромен.  

С оглед на подобни явления трябва също да се изтъкне, че съществува и нещо друго, което децата, та и хората в по-късна възраст трябва да усвоят във вижданията си - това са приказките, които живеят в Средна Европа и особено тези, събрани от братя Грим. Това е много по-добра литература за децата, отколкото “Робинзон Крузо”. И ако това, което в днешно време (лекцията е изнесена в разгара на Първата световна война) се случва между европейските народи по такъв ужасен, тежък, съдбоносен начин, го схванем като предупреждение към нас да наблюдаваме по-внимателно как в подосновите на събитията се е развило онова, което изкласява в днешните военни действия, то тогава най-вече ще разберем, че в края на краищата наистина не е важно дали няколко немски учени са върнали обратно на Англия ордените и дипломите си! Ако знамението на времето толкова мощно ни насочва да схванем значението на  материалистически инспирираната съзнателна душа на британския народ, ние ще прозрем значението на изучаването на “Робинзон Крузо” и ще изкореним целия Робинзон. Трябва да се подходи много по-задълбочено, много по-радикално, ако могат правилно се вземат под внимание предупрежденията на днешното ни време.”
Категория: История
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.12 12:15
 Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 13. ноември 1909 г. в Щутгарт и включена в СС 117 “Дълбоките тайни на формирането на човечеството в светлината на евангелията”

(превод: Тони Топалова)  

“Защо толкова много хора днес не помнят миналите си инкарнации? Въпросът е изключително важен. Хората не помнят предишните си прераждания,  макар повече или по-малко да са били ясновиждащи в старите времена, защото тогава не са били изградили онези качества, които са именно качествата на аза. Защото не става въпрос за това човек да е формирал ясновидски способности, а онова, което трябва да се види, наистина да е вече изградено. Ако хората, макар и да са били големи ясновидци в миналото, не са се постарали да си изградят именно способностите на аза - способност за мислене, за различаване - специфичните способности на човешкия аз на земята, то тогава азът не е присъствал в предните инкарнации. Себето не е било там. За какво да си спомня тук човек?   

В предната инкарнация човек е трябвало да се постарае да има затворен в себе си аз. За това става въпрос! Така че днес могат да си спомнят за предни животи само хората, които са работили в тези животи със средствата на мисленето, на логиката, на различителната способност. Тези хора могат да си спомнят предните си животи. При някой може ясновидството да не е толкова изградено, ако не е работил в предните инкарнации със средствата на различителната способност, на логическото мислене, тогава този човек няма да може да си припомни предните животи. Някога той не е поставил жалона, за който трябва да си спомни. И ще видите, че човек, който действително разбира антропософията, ще пожелае да започне да овладява без отлагане именно тези способности за задълбочено мислене.  

Ще кажете: като стана ясновидец, от само себе си ще развия тази способност за логическо мислене. Това не е вярно. Защо боговете въобще са създали човека?  Затова, защото само в човека те можеха да развият способностите, които иначе нямаше как въобще да развият - способността за мислене, способността да си представи човек нещо мислено, така че тези мисли да се свържат с различаването. Тази способност може да се развие само на земята, тя преди въобще не е съществувала. Тя можа да възникне само защото беше създаден човекът.  

Ако искаме да употребим сравнение, можем да вземем за пример едно семенце, например житното зърно. Колкото и дълго да го гледате, от него няма да поникне пшеница. Трябва да го посадите в земята, за да расте то, за да започнат да действатвърху него силите на растежа. Това, което божествено-духовните същества са имали преди създаването на човека, може да бъде сравнено с житното зърно. Ако то трябва да узрее под формата на мисли, трябва да бъде отгледано от човека на земята. Няма друга възможност да се отгледат мисли от висшите йерархии, освен те да бъдат посадени в човешките инкарнации. Така че онова, което мислят хората на физически план, е нещо неповторимо и то трябва да бъде прибавено към онова, което е възможно във висшите светове. Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да го създадат. Боговете създадоха човека, за да получат това, което имаха под формата на мислите на човека. Така онова, което слиза от духовния свят, никога не би получило формата на мисъл, ако човекът не му придаде тази форма на мисъл. И който не иска да мисли на земята, той отнема на боговете това, на което те разчитат и следователно такъв човек не може да изпълни истинската си задача и смисъла на човешкото съществуване на земята. Човекът може да постигне това само в онези свои инкарнации, в които започне действително да извършва мисловна дейност.”    
Категория: История
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 17:38
Откъс от антикварното издание “Кратки виенски мемоари или късчета от Виена” на Франц Грефер, от 1918 година (първо издание 1845 г.), в което авторът предава записаните спомени на своя чичо Рудолф Грефер (1734 – 1817), известен австрийски търговец на книги и любител алхимик 

(превод: Тони Топалова)

                                    „Сен-Жермен при адептите във Виена     

Един ден се разпространи слухът, че маркиз Сен-Жермен, най-загадъчната от всички мистериозни личности, е във Виена. Сякаш ток премина през телата на онези, които бяха чували името му. Нашият алхимичен кръжец беше разтърсен до най-вътрешната си част.  

Сен-Жермен във Виена! Без съмнение Сен-Жермен е познат на читателите ни. Но какво казвам? Със сигурност повечето от нашите читатели са го забравили. Какво може да се направи? Да се помогне малко на паметта им. Най-напред да кажем за възрастта му. Ами, Сен-Жермен няма възраст. Той наистина е на шейсет години, тоест изглежда като мъж на шейсет години, но от няколко хиляди години си е все на шейсет. Той е бил съвременник на най-древните участници в световната история, в родословната му книга са записани саморъчно Тиберий, Йосиф Флавий, Карл Велики. Сен-Жермен е бил навсякъде, той знае всичко, върши най-невероятните неща. Произвежда злато от нищото, от малки диаманти прави големи, забърква еликсир на живота, но не се възползва от него, въпреки че е на няколко хиляди години. Той има някаква своя съкровена тайна, някакво чудодейно средство. Взема го веднъж на няколко стотин години, ляга си и спи около петдесет или сто години. Ето това е. Монтен, който е живял преди триста години, говори за него като за свой съвременник. Какво друго да кажа?...   

Едва-що Грефер се съвзе от тази новина и отиде до вкъщи да вземе документите си, между които се намираше и едно препоръчително писмо от Казанова, с когото се беше запознал в Амстердам, адресирано до граф Сен-Жермен.   

Грефер бързо се върна в книжарницата си, където му разказаха следното: “Преди час тук беше един господин, чийто вид ни изуми всички. Той не беше нито нисък, нито висок на ръст, имаше забележително хармонично телосложение, всичко в него беше изпълнено с изисканост. Лицето му сякаш сияеше от хубост и благородство, носът беше дълъг и извит, плътните му устни бяха божествени, а тъмните очи сияеха, пълни с неизказана живост. Костюмът му беше от сребристосива коприна, големите му копчета сякаш бяха чисти брилянти. Той направи три крачки навътре и заговори, без да се обръща към някого от присъстващите, сякаш на себе си произнесе следните думи на френски: “Отседнъл съм във “Федерлхоф”, в стаята, която Лайбниц заемаше през 1713 година.” Искахме да кажем нещо, но той вече беше изчезнал. От един час сме като вкаменени, господине.”   

Междувременно пощальонът донесе писмо. То беше от брата на Казанова, прочут художник на военни сражения (Франческо Казанова, брат на Джовани Батиста Казанова, е работил като придворен художник във Виена), написано в Брюл, където той в последствие и умря през 1805 година. След пет минути вече бях в хотел “Федерлхоф”. Стаята на Лайбниц беше празна, никой не знаеше кога ще се върне “американският господин”. Не се виждаше никакъв багаж, освен един малък железен сандък. Време беше за обяд. Но на кой му беше до обяд?   

Грефер спонтанно си помисли да потърси барон Линден. Намери го в “Патицата”, на третата порция патица. Те поеха по Ландщрасе, някакво тъмно предчувствие им нашепваше, че трябва да вървят именно по тази улица. Отключиха алхимичната си лаборатория и тогава от двамата се изтръгна едновременен вик на изненада - до масата седеше граф Сен-Жермен и спокойно четеше един голям том от Парацелз. Те стояха неподвижни на прага, тайнственият гост затвори книгата и бавно се надигна. Двамата осъзнаха, че описанието, дадено от персонала в книжарницата, беше само бледа сянка на действителността. Светло сияние сякаш обгръщаше фигурата, отличаваща се с достойнство и извисеност.   

Двамата алхимици не можаха да кажат и дума. Маркизът тръгна към тях, те влязоха вътре. Той се обърна на френски към Грефер, овладяно, но без престореност, с неоповторим мелодичен, разтърсващ душата тембър: “Носите препоръчително писмо, но то не е необходимо. Знаех, че в тази минута щяхте да дойдете. Носите и писмо от град Брюл. Но художникът не може да бъде спасен, белият му дроб ще пострада, ще умре на осми юли 1805 година. Един мъж, който сега е още дете и се казва Буонапарте, ще бъде непряко отговорен за смъртта му. А сега, господа, аз знам за Вашите занимания. Мога ли да Ви бъда с нещо полезен? Говорете!”    

Но те не бяха способни да кажат каквото и да било. Линден придърпа една малка масичка, извади бонбони от шкафа, сложи ги на масичката и слезе в мазето.    Маркизът направи жест към Грефер да седне, той също седна и каза: “Знаех, че Вашият приятел Линден ще се отдалечи. Той трябваше да го направи. Аз ще услужа само на Вас. Познавам Ви покрай Анджело Солиман (Aнджело Солиман, ок. 1721 – 1796, африканец, продаден след изтребването на племето му в Европа, живял първо в Италия, където бил възпитан от една маркиза, после работил като придворен възпитател и в последствие бил началник на прислугата на княз Венцел фон Лихтенщайн), на когото съм вършил услуги в Африка. Когато Линден се върне, ще го отпратя.”    

Грефер се опомни, но беше прекалено развълнуван, за да каже нещо повече от “Разбирам Ви, досещам се.”   

Междувременно Линден се върна и сложи две бутилки на масата. Сен-Жермен се усмихна на това от една неописуема висота. Линден му предложи да пие. Усмивката на маркиза премина в смях. “Моля Ви”, каза той, “има ли на земята някоя душа, която някога да ме е виждала да ям или да пия?”     

Той посочи бутилките и отбеляза: “Това токайско вино не идва направо от Унгария, то идва от моята приятелка Екатерина Руска. Тя беше толкова доволна от картините на битките, които нарисува Франческо Казанова, че му изпрати един сандък вино.”    Грефер и Линден се смаяха - действително бяха купили виното от брата на Казанова.

Маркизът помоли за лист и нещо за писане, Линден му донесе. Чудотворецът изряза от един голям лист хартия две по-малки листчета, сложи ги едно до друго и взе по една писалка във всяка ръка. С двете ръце едновременно изписа по половин страница, подписа се и каза: “Вие нали събирате автографи, изберете едно от тези листчета, все едно кое, еднакви са.”    

“Но това е магия!”, извикаха едновременно двамата приятели. Написаното на двете листчета съвпадаше до най-малката чертичка. – “Няма и следа от разлика!”      Авторът им се усмихна, остави двете писалки и положи листчетата едно върху друго на прозореца - човек можеше да помисли, че има само едно листче, толкова точно съвпадаше всичко написано. Нямаше и следа от отклонение. Нещо нечувано!    Маркизът каза: “Искам едното листче да се занесе колкото се може по-бързо на Анджело. След четвърт час той заминава с княз фон Лихтенщайн. На приносителя ще  бъде дадена една кутийка.”     

Линден отиде да отнесе писмото. Маркизът заключи вратата и каза: “Господине, чуйте. Аз отдавна знаех и виждам по вида на Вашите реквизити и устройства, че ще се погубите с Вашите опити за произвеждане на злато. Имам нещо друго за Вас. Погледнете тази перла.”     

При тези думи той извади една игла за нагръдник, на която беше прикрепена перла, голяма колкото лешник.     

“Това бижу”, каза Грефер, който отдавна вече му се беше възхитил, “трябва да е по-скъпо от прочутата историческа перла на Клеопатра.”     

Маркизът отговори: “Разбира се, но аз бих могъл и да го разтворя в оцет,  без загубата му да ме притесни. Нещо повече! Един начинаещ поет на немската нация, когото някога ще поставят над всички други поети, още сега има в главата си идеята за пиеса, в която една принцеса Еболи ще каже: “Подобно на богатия търговец,  който нетрогнат от златото на Риалто върна богатата перла на по-богатото море, защото беше прекалено горд да я продаде под стойността й”(цитат от драмата “Дон Карлос” на Фридрих Шилер).    

“Онази перла също аз я направих. Накратко, само аз между всички живи хора разбирам от изкуството да накарам мидата да отлага каквито искам по големина перли.”     

Удивлението на чулия тези думи беше безгранично. Но той си спомни за нещо и каза: “Учителю, когато бях в Швеция, се говореше, че великият Линей разбирал от това изкуство.”     

Сен-Жермен отговори с лека усмивка: “Аз бях негов приятел. Дадох му да си препише моята рецепта. Но той не намери време да сравни преписа с оригинала. Преписът беше неточен, затова и нещата не се получиха. Междувременно славата на тази тайна се разнесе. Когато Линей умря, неговата вдовица предложи на правителството да откупи документа. Не можаха да се споразумеят. Вдовицата с цялото си имущество вече беше се качила на кораб, за да се пресели в Америка. Тогава правителството й плати цялата цена. Но както казах, рецептата не е точна.”     

Сега маркизът извади от джобче на гърдите си едно листче и го даде на Грефер да си го препише. След това го сравни с оригинала. “Добре”, каза Сен-Жермен, “Имате дарба. Вярно е с оригинала. След 4 минути Линден ще се върне и ще донесе кутийката. Тя ще съдържа прах, който трбява да се употреби съгласно описанието.”    Грефер не намери думи да изрази изненадата и благодарността си. Той беше проверил часовника - оставаше половин минута. Хвърли поглед през прозореца - Линден беше вече на няколко крачки. Той донесе кутийката.     

Сен-Жермен постепенно премина в тържествено настроение. За няколко секунди застина неподвижен като статуя, енергичните му очи бяха бледи и безцветни. Но скоро целият му вид се оживи пак. Направи с ръката си движение като че се сбогува. След това каза: “Аз заминавам. Недейте да ме търсите. Ще ме видите още веднъж. Утре през нощта аз ще отпътувам. Нуждаят се от мен в Константинопол, след това и в Англия, където трябва да подготвя две открития, от които ще се ползвате през следващия век - влаковете и параходите. В Германия ще се нуждаят от тях, защото сезоните постепенно ще изчезнат. Най-напред пролетта, след това и лятото. Това ще е постепенното изчезване на самото време, като известие за загиването на света. Аз виждам всичко това. Астрономите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми. Трябва човек да е изучавал това в пирамидите като мен. Към края на века ще изчезна от Европа и ще се отправя към Азия, към района на Хималаите. Искам да си почина, трябва да си почина. Точно след 85 години хората пак ще ме видят. Сбогом! Обичам Ви!”     
След тези тържествено произнесени думи маркизът повтори знака, който беше направил с ръка. Разтърсени от силата на впечатленията, приятелите напуснаха стаята в състояние на пълно упоение. В този момент заваля като из ведро, чу се гръм. Двамата инстинктивно се върнаха в лабораторията, за да се подслонят. Отвориха вратата - Сен-Жермен вече го нямаше.     

Тук свършва моят разказ, който е по памет. Едно особено, непреодолимо чувство ме накара да го запиша след толкова време днес, на 15. юни 1843 година.”    
Категория: История
Прочетен: 414 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 21:16
За тайната на двете деца Исус Рудолф Щайнер говори на различни места, много подробно са засегнати събитията в “Петото евангелие” (СС 148). Тук ще представим част от друга лекция на същата тема.

Из записки на присъстващ на лекцията, изнесена от Рудолф Щайнер на 11. октомври 1909 в Берлин, публикувани в СС 117 „Дълбоките тайни на формирането на човечеството в светлината на евангелията” 

(превод: Тони Топалова)

“Личността, приела на 30годишна възраст Христовото същество в себе си, е изградена по много сложен начин. Само в Акашовата хроника могат да се добият правилните отправни точки, които да отговорят на въпроса защо в различните евангелия първите години на Исус са представени по различен начин. Акашовата хроника разкрива на ясновидеца с живи символи онова, което се е случило в течение на времето.

По принцип духовните съобщения протичат, като най-напред се оповестяват фактите от Акашовата хроника, без да се прави връзка с определен външен източник. Едва след това се показва, че всички тези неща могат да бъдат открити в някои извори, особено в евангелията, които могат да бъдат правилно разбрани само ако се вземат под внимание данните, съдържащи се в Акашовата хроника. 

Някога в Палестина се слели в едно духовни течения, които преди това преминавали през света, разделени едно от друго. С оглед на евангелието на Лука можем да говорим за три духовни течения, които се съединяват в Христовото събитие. Едното е свързано с Буда, другото със Заратустра, а третото е представено от древната еврейска култура. Тези три течения се влели в едно конкретно събитие - Христовото събитие. За такива духовни течения обикновено се говори прекалено абстрактно. В действителност те се осъществяват чрез специални същества, чието устройство позволява в тях да се слеят теченията. Следователно трябва точно да изследваме вътрешното устройство на подобни същества.

Будисткото течение достига своя апогей при Гаутама Буда, който се е прераждал и преди това. Онази инкарнация през шести век пр. Хр. е била връх в съществуването му. В нея Гаутама станал това, което се нарича ‘Буда’. Преди това е бил само бодхисатва, което значи ‘велик учител на човечеството’. В течение на времето този последният постепенно приема други качества. Ние самите вероятно сме живели в Древния Египет, но тогава сме имали други способности в сравнение с днешните, някои стари наши способности са изчезнали, а сме усвоили други. Който не вземе под внимание такова едно развитие, не може да гледа на света непредубедено.

Например днес човекът може със своята разсъдъчна способност да разпознае сам дадени логически или морални закони, може да осъзнае различни неща без външна подбуда. Но в древните времена не е било така. Тогава човек не можел да открие в себе си нищо от областта на моралността. Той не би и разбрал такива закони, на каквито днес го учат със съвременни думи. Тогава е трябвало да се апелира към съвсем друга негова способност. Така например днес има определени истини, които преди хиляди години трудно биха могли да бъдат намерени, например учението за състраданието и любовта. Днес един вътрешен глас ни наставлява за законите на състраданието и любовта. Едно време човек напразно щял да търси такъв вътрешен глас. Тогава е трябвало отвън да му се внушават състрадание и любов.   

Съществото, чиято задача е била хилядолетия наред да влива състрадание и любов от по-висшите духовни области в човека, бил онзи бодхисатва, който се инкарнирал в Индия като Буда. Като човек във физическия свят той не би намерил никакво състадание и любов в себе си. Но чрез своето посвещение бодхисатвите се издигат до духовните области, откъдето могат да свалят такива учения, като това за състраданието и любовта. Но настъпва един момент, когато човечеството узрява да намери само онова, което преди му е било вливано отвън. Така станало със състраданието и любовта.  

Когато онзи бодхисатва в прераждането си в шести век пр. Хр се издигнал в чин Буда, седейки под дървото бодхи, тогава не само в неговата същност, но и по цялата земя станало нещо важно. Тогава учението за състраданието и любовта, по-точно неговото описание като осемстепенният път, се вляло не само в човека Буда, но и в човечеството. С това, че Буда могъл да осъзнае живо в себе си това учение, на цялото човечество била дадена възможността в бъдеще също да го познае. Оттогава определени хора могат да разпознаят учението и по примера на великия Буда да водят живот, в който като живо изкристализира учението за осемстепенния път ...

Но какво станало с онзи Буда, чиято мисия била да донесе на човечеството състрадание и любов, след като напуснал физическото си тяло? ‘Буда’ означава винаги последна инкарнация. На него му е трябвала само инкарнацията като Гаутама, за да изпълни мисията си. Оттогава на онази индивидуалност на бодхисатва, понеже е станала Буда, вече не й е било възможно да слиза във физическо тяло. Тя може да се въплъщава най-много до етерно тяло. Следователно онзи Буда днес може да бъде видян само от ясновидец. Една такава форма, която приема дадена индивидуалност, несъдържаща физическо тяло, се нарича ‘нирманакая’. В нея съществото предава нататък мисията, която му е поверена като на бодхисатва. И великото Христово събитие е било подготвено от онзи Буда, пребиваващ в своята нирманакая.   

На една родителска двойка, Йосиф и Мария от Назарет, се родило дете на име Исус. Удивителното било, че то имало такава същност, че Нирманакая-Буда могъл да си каже, че това дете имало възможност чрез физическата си телесност да изведе човечеството напред, ако той като Буда допринесе нещо за това. Ето защо той се спуснал в своята нирманакая в онова дете. Под нирманакая не трябва да разбираме затворено тяло, каквото ние имаме, а това, което иначе били само сили, станало тук една особена същност. Тази система от същности се организира във висшите светове от аза на съответната индивидуалност, както нашият аз организира способностите ни за мислене, чувство и воля. Ясновидецът възприема това кножество от същности, образуващи единна цялост, като нирманакаята на Буда...  

Тези неща са били известни на автора на евангелието на Лука, който знаел също, че Нирманакая-Буда се е спуснал в онова дете Исус. Това той изразява, като съобщава, че когато детето във Витлеем било родено, от духовния свят се спуснало ангелското воинство и възвестило на пастирите какво се е случило. Пастирите по определени причини били станали ясновиждащи в онзи момент.   

Детето Исус отначало се развивало бавно. На външен план то не проявявало особени качества, които да загатват за наличието на велик дух в него. Но затова пък в него скоро започнала да се забелязва дълбока искреност и задушевност, един наситен душевен живот. Ясновидецът би забелязал как нирманакаята на Буда се носи над детето.   

Една индийска легенда ни разказва за стария мъдрец, който веднъж отишъл при Буда, когато той бил дете и разпознал, че в него предстои един бодхисатва да се развие до Буда. Старецът се облял в сълзи, защото нямало да доживее да види великия Буда. Асита, така се казвал старецът, се преродил като старият Симеон от евангелието на Лука. При представянето на новородения Исус в храма той видял пред себе си бодхисатвата като истинския Буда и затова казал: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение”.

Така 
след петстотин години мъдрецът видял онова, което преди това не успял.   Когато се изследва произходът на Исус от евангелието на Лука и той се сравни с описаното в евангелието на Матей, става ясно различието, на което науката не е обърнала внимание. Но от Акашовата хроника може да се разбере защо двете родословни линии са различни и трябва да бъдат различни.   

Приблизително по времето, когато бил роден Исус, на една друга родителска двойка в Палестина, също на име Йосиф и Мария, се родило дете, отново с името Исус. Значи тогава имало две деца Исус на две родителски двойки с еднакви имена. Единият Исус е витлеемският. Той живеел с родителите си във Витлеем, другият Исус живеел с родителите си в Назарет. Първият Исус произхожда от родословната линия на дома Давид, минаваща през Соломон.   

Исус от Назарет за разлика от него произхожда от Натановата линия на дома Давид. Лука разказва повече за едното дете, а Матей за другото. Детето от Витлеем в ранните си години показало съвсем различни качества от детето от Назарет. Първото било добре развито във всички външно проявяващи се качества. Например то можело още от раждането си да говори, макар и отначало неразбираемо за околните. Другото дете показвало наченки на вътрешна надареност. Във витлеемското дете бил инкарниран великият Заратустра от древните времена. Онзи Заратустра, както е известо, дарил астралното си тяло на Хермес, а етерното си тяло - на Мойсей. Азът му се преродил шестстотин години преди Христа като Назаратос или Заратос в Халдея и след това още веднъж като Исус. Това е детето, което трябвало да бъде отведено в Египет, за да изчака там известно време в подходяща среда и да  оживеят в него впечатленията от тази среда. Затова не трябва да се вярва, че Исус, за когото разказва Лука, е същият като този, описан от Матей. По заповед на Ирод всички деца на възраст до две години трябвало да бъдат избити. Йоан Кръстител също щял да бъде засегнат от тази заповед, но между неговото раждане и това на Исус е било минало достатъчно време.   

В 12тата година азът на витлеемското дете Исус, тоест азът на Заратустра, преминава в другото дете Исус. Следователно от 12тата година в детето от Назарет вече не живее предният аз, а азът на Заратустра. Скоро след като азът напуснал витлеемското дете, то умряло.

Преминаването на аза на Заратустра в Исус от Назарет ни е описано от Лука в историята за 12годишния Исус в храма. Родителите му не могли да си обяснят защо детето им изведнъж започнало да говори толкова мъдро. Тези родители имали само едно дете. Другата двойка обаче освен своя Исус имала още четири други момчета и две момичета. Двете семейства по-късно заживели като съседи в Назарет и накрая се слели в едно семейство. Бащата на витлеемския Исус бил вече стар, когато му се родил Исус. Скоро умрял и тогава майката заживяла в Назарет близо до другото семейство. Така Буда в своята нирманакая действал с аза на Заратустра в Исус от Назарет. Буда и Заратустра действали съвместно в това дете.

В евангелието на Матей най-напред се говори за витлеемския Исус. При неговото раждане дошли мъдреците от Изтока, доведени от звездата до мястото, където се родил отново Заратустра.”      
Категория: История
Прочетен: 86 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 18:31

В края на статията за орисниците беше изтъкнато, че от 20. век насам Христос става господар на кармата. Също така Той ще се явява все по-често в етерна форма. От трийсетте години на 20. век Христос започва да става видим за все повече хора. Ето защо Антихристът е впрегнал цялата си армия от служители, за да осуети това човекът да има лична среща с Христос, което, както ще видим по-долу, води до драстична промяна в съдбата и възгледите. Чрез пръскане на алуминий и други метали в атмосферата, ГМОта, ваксини и какви ли не други средства все от арсенала на тъмните, Ариман иска не само да създаде подходяща атмосфера за собствената си предстояща инкорпорация в човешко тяло, което вече расте в Америка и го очаква, но и да направи така, че хората да пропуснат срещата си с Христос.

А всички, които са имали такава среща с Христос, смятат това за най-важното събитие в живота си. В тях настъпва радикална промяна, подобна на тази, станала след изживяването, което е имал апостол Павел, бившият гонител на Христос Савел, пред вратите на Дамаск.

Днес ще се спрем на една жена, видяла Христос и смятаща това събитие за най-важното нещо в живота си. Става въпрос за случилото се с Дорийн Върчу.

По рафтовете на “Сиела” и другите големи книжарници у нас още стоят (и вероятно продължават да се превеждат и издават) книгите на Дорийн Върчу - известната звезда на американския ню ейдж, работеща с ангелите, написала десетки книги за ангелска терапия, ангелските знаци, ангелски числа, лечение с ангелите и пр. Небеизвестната нейна българска ученичка (както сама се рекламира) Нели Конуей, бивша Колтукчиева, все още продължава да работи в тая насока и от време на време прехвърча от Америка в България като пеперудка на цветен прашец, за да се зареди от българската аура, организирайки мимоходом доста скъпи ангелски и пр. ню ейдж семинари за по-платежоспособна клиентела.

Обаче много малко хора знаят, че от 2017 г. ню ейдж гуруто Дорийн Върчу прекрати тази своя “ангелска” дейност, която беше един по американски стройно организиран бизнес.

Какво беше това, което й се случи и доведе една добре печелеща авторка на бестселъри до такъв обрат? Както сама разказва Дорийн Върчу, по време на църковна служба на 7. януари 2017 година тя е видяла Христос, което променило живота й. Това изживяване я подтиква да се отдалечи от движението ню ейдж, на което беше един от символите. За станалото с нея след съдбоносното събитие Върчу разказва в книгата си “Радостта от Исус”, която може да бъде свободно свалена от интернет.

Преди да види Исус, както казва Дорийн, в духа на ню ейдж тя Го е смятала за духовен учител или мистик, който някога е живял на земята и сега помага на хората от небето, подобно на други духовни учители, като Буда, Куан Ин и.т.н. 

След резкия завой и оттеглянето си от бизнеса с ангелите Върчу пожелава да спре от разпространение всички материали, написани от нея по време на ню ейдж периода й. Но тази машина не може да се спре толкова лесно, а и нито Луцифер, под чието влияние е движението ню ейдж, нито Ариман, който се възползва умело от всяка заблуда, отдалечаваща хората от Христос, биха се отказали доброволно от наследството на Дорийн - книги, таро-карти, та даже и приложения за телефони.

Ето какво разказва тя за събитието, случило се с нея по време на църковна служба:

“В началото на всяка служба се правеха безброй съобщения. В онзи ден пасторът изведе напред до олтара жена, наречена Карин. Тя трябваше да бъде почетена заради доброволческата й дейност и защото, както пасторът обясни, че напускаше Хаваите.

Никога преди това не бях срещала Карин. За голяма църква с често провеждащи се служби е нормално да не познаваш всеки присъстващ, особено ако ти самият току-що си започнал да ходиш на църква. В Карин имаше нещо по детски невинно. Тя говореше за силната си вяра и упование в Бог. Думите, държанието и излъчването й бяха вдъхновяващи. Нали Исус ни казва да станем като децата и Карин изглеждаше като въплъщение точно на това детско състояние. Не на едно импулсивно, буйно дете, а на дете, пълно с вяра, упование и смирение. 

Отпуснах се на стола си и се наслаждавах на словата й. Тогава изведнъж тя изчезна. Изчезнаха и пасторът, олтарът и всичко около мен. И носейки се, пред мен застана самият Исус. Очите ми бяха широко отворени и аз бях сто процента съзнателна. През живота си съм имала духовни виждания, но това тук беше по-реално и всеобхватно. Аз не просто виждах, аз бях в тази опитност. Трудно е да се изрази с думи какво се случи, но ше се опитам да го предам:

Присъствието Му изпълни целия ми взор. Ръцете Му бяха разтворени, сякаш Той приветстваше отново вкъщи своето блудно дете. Чертите на лицето му изглеждаха като на човек от Средния изток, мургав, с тъмни, дълги до раменете вълнисти коси и кафяви очи. А сърцето Му! От сърцето Му излизаха лъчи от светлина и се разпръскваха във всички посоки, огромни пулсиращи снопове светлина. Усещах как тези снопове светлина ме озаряват и в един момент се почувствах блъсната обратно на стола.

Светлината беше едновременно заслепяваща и искряща. Чувствах се толкова обичана и щастлива, но въпреки това част от мен наблюдаваше тази опитност и се чувстваше объркана. Какво означаваше това? Как можеше то да се случва?

И все пак беше толкова действително! И Исус беше реален! Сигурна съм, че устата ми е била отворена, защото Неговото присъствие ме беше зашеметило напълно. 

Нямам представа колко време Той стоя там. Имах чувството, че Исус винаги е с нас и с всички и можем да Го почувстваме. Моето усещане беше, че станах като малко дете, докато си мислех за детското излъчване на Карин. Може би затова в онзи момент завесата пред Него беше дръпната за мен.

Светлината, излъчваща се от сърцето Му, грееше към всички хора, не само към мен. Тя беше толкова силна и неземна! Никога не съм виждала друга такава светлина. Лъчите бха по-блестящи от всичко друго на света.

По времето, когато видях и преживях присъствието на Исус, аз преминах от обикновената вяра в Него към познаването на Неговата истинност. Чувствах, че Исус е бил разпънат от смазващата тежест на греховете на целия свят върху Него, докато е страдал на кръста. Сепнах се, защото осъзнах, че Исус беше приел в себе си всички наши грехове!

Всякакви съмнения, които бях имала за описанието на Исус в евангелията, още тогава изчезнаха. Това беше Исус от Назарет! Той знаеше коя съм аз. Той знае кои сте вие, той ни познава всички.

Аз преживях ясно, че Исус беше син на Бога, част от Светата Троица. Спомнете си, че преди Го смятах за духовен “учител”. Но в онзи момент, когато Го видях, аз знаех, че Исус е Бог. Също усетих, че не мога повече да остана в света на ню ейдж. Знаех, че почитателите ми ще бъдат смутени, но какъв избор имах, освен публично да заявя, че отсега нататък щях да следвам плътно Исус? Нямах и не исках да имам друг избор. 

Най-вече чувствах в този ден, че го обичам. Готова бях да направя каквото и да е, за да съм с Него. Сега търсенето ми беше свършило, защото Исус изпълни копнежа ми за силна любов. Не можех да дочакам да Го видя пак и да прекарам цяла вечност в рая с Него!

И тогава Го загубих от поглед. Той изчезна. Не можех повече да го виждам, но все още се носех на вълните на тези лъчи от светлина, излъчвани от сърцето Му. 

Бях изчерпана и безмълвна, което рядко ми се случва. Не си спомням остатъка от църковната служба или как съм се върнала  у дома. 

Преживяването ми беше реално. Това беше Той. Как бях сигурна, че това беше Той, а не видение, пратено от врага? В края на краищата демоните се представят за Исус, Богородица и ангелите. Някои казват, че виденията са от дявола. Но в “Деяния на апостолите” библията описва как Савел вижда Исус, което го довежда до обрат.” 

Разбира се, тези, които са запознати с антропософията и знаят за разликата между човека Исус от Назарет и Христос (тук няма да се спираме пък на сложното съчетаване на двете деца Исус в един човек, което ни разкрива Рудолф Щайнер), ще кажат, че Дорийн Върчу от водеща фигура на ню ейдж е станала обикновена американска протестантка. И може би няма да са далеч от истината. Бъдещето ще покаже как ще се развие Дорийн, но засега това е огромна крачка, която явно й е струвала много - тя не само зарязва един добре работещ бизнес, което несъмнено й е донесло големи материални сътресения, но и загубва почитателите си, публично бива очерняна, търпи и други удари. Сега всички приходи от продажбата на старите си книги дава за благотворителни цели. Ще следим развитието й, за да видим дали тясната църковна вяра ще се развие в нещо повече.

Категория: История
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 18:32
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 14. ноември 1909, в Щутгарт и публикувана в СС 117 “Дълбоките тайни на формирането на човечеството в светлината на евангелията”

(превод: Тони Топалова)

В древните тайни школи не били развивани едновременно всички сили в учениците, а в зависимост от кармата на човека при един се задълбочавали да развиват мисленето до ясновидство, при друг - чувството до ясночувстване, а при трети - волята до магическа сила. Затова в древните тайни школи е имало три типа развити способности. Имало ученици, при които особено била развита способността да виждат просветлено мъдростта на духовния свят - това били онези, до които хората се допитвали, ако искали да знаят фактите във висшите светове и тяхната взаимовръзка. Ако днес трябва да си послужим с обикновен израз, то можем да кажем, че тези били специалистите по познанието в мистериите.

Освен това имало посветени, при които било особено развито чувстването. За да се развие то, при такива ученици се отказвали от развиване на познанието и волята и било развивано чувстването като такова. Когато в един човек специално се развива чувстването, той става нещо, което в днешно време вече почти не се среща - той става лечител, лекар. В старите времена много повече от днес лечителят упражнявал въздействие, излизащо от сферата на чувствата и възприемчивата душа била изцелявана посредством развито чувстване. Това бил вторият вид посветени. Те развивали чувстването до най-висша самопожертвователност, до отдаване на всички сили, които имали в себе си. Имало един вид разделение на труда. Ако хората искали да знаят от какво е болен някой, отивали при развилите мъдростта, които установявали от какво страда човекът и какво трябва да се направи. После идвали онези, които не можели да кажат какво му е на болния, защото при тях способността за мислене не била развита. Но те идвали и жертвали силите си, защото били развили силите на чувстване. Те същевременно имали и други функции - например проявявали саможертва при нещастни случаи или подобни инциденти.

Третият вид посветени били маговете. Това били хората, развили областта на волята. Те трябвало да вземат външни мерки. Маговете развивали силите на волята и можели да извършат това, което било необходимо.

Така че имало три вида посветени - на мисленето, чувството и волята.

Четвъртият вид посветени били онези, при които в известен смисъл бил направен опит да се развие от всичко по малко - по малко от мисленето, чувството и волята. Затова тези хора не напредвали в никоя област така, както останалите. Но при тези ученици се установявало как при едно посвещение в трите области нещата са взаимосвързани. Следователно имало могъщи посветени на мъдростта, могъщи посветени на жертвеното служене и могъщи посветени на магьосничеството, както и една четвърта категория, която имала от всяка способност по нещо.  

И когато трябвало да се опише Христос Исус от всички страни - друг път може да се разкаже това по-подробно, днес можем само да го маркираме в общи линии -, се намерили четирима души, които от четири гледни точки описали обединените в Христос способности.

Първият от тях бил особено посветен в тайните на мисленето. Той описал онези качества на Христос Исус, които най-добре можел да разбере един посветен в мъдростта, оставяйки настрана останалите аспекти.   

Вторият бил посветен в чувството. Той представил Христос Исус от гледна точка на чувството, така да се каже като лекар, като лечител.

Третият бил посветен в магията. Той описал силите, които Христос разгърнал за организиране на цялото човечество.

А четвъртият човек бил посветен от четвъртия вид, при който силите хармонично си взаимодействали. Той описал предимно човешката дейност на Христос Исус. Той не виждал цялата мощ на мъдростта, на самопожертвователността, не виждал магичната сила на Христовата воля. Но той виждал как в Христос Исус хармонично се съчетавали трите сили на мисленето, чувството и волята. Той пресъздал човека Христос Исус.   

И така, имаме образа на Христос, описан от четирима посветени. Този, който Го описал като посветен на мъдростта, бил авторът на евангелието на Йоан, вторият, който го изобразил като посветен на чувствата, бил авторът на евангелието на Лука, онзи, който описал магичната Му сила, бил авторът на евангелието на Марко, а четвъртият, описал хармоничното съчетание на нисшите членове на човешкото същество, бил авторът на евангелието на Матей. По такъв начин всеки евангелист представил в Христос Исус онова, в което сам бил посветен.   
Категория: История
Прочетен: 42 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 18:32

Всички знаем приказката за Спящата красавица и нейните орисници, но запитвали ли сме се какви са тези същества? Големият българин, изследовател на нашия бит, етнограф и основател на Етнографския музей, Димитър Маринов (1846 - 1940) разказва в книгата си “Народна вяра” какво е научил от възрастните хора в различни краища на България за орисниците:

“Като дойдат при детето, застават и трите при детето и започват наричането. Ще нарече най-напред най-младата, после средната, а сетне най-старата. Тя или ще приеме нареченото на другите две, или ще каже съвършено друго. И нареченото на най-старата преодолява и то се записва. Записва се нареченото на главата, на лоба на главата. Написаното не се изменя в нищо и от никого. Ето защо в говора се казва: “Така му е писано”, “Така му е драснато”, а още и “Такава е орисията”. 

По-нататък Маринов пише: “Ето какво ми разказа баба Стоеница от село Балванци: “Искам да бъда будна, но като дойде това време да влезнат орисниците, мене се заклопиха очите, та ту виждам, ту не виждам или виждам, но не мога да говоря. Будна съм, но не мога да мръдна и слушам какво говорят. Виждам им лицето и сега, ако бих ги срещнала - бих ги познала. Една млада около 18годишна, черноока, другата също черноока на около 2530 г., а третата също черноока, но вече около 3035 годишна. И трите тънки високи, облечени в наше, хубаво облекло. Влезнаха в стаята из вратата, отидоха при детето и застанаха. “Хайде сега - каза най-старата към другите - говорете!” И най-младата почна: “Да бъде щастлива, дълговечна, да бъде най-красивата мома, да земе богат и хубав мъж, да види внуци и правнуци, що похване, да посребрява”. Средната каза: “И аз й пожелавам същото. Най-старата малко сърдито рече: “Вие дадохте всичко добро, та не остана място за никакво зло” и млъкна. После тутакси се изгубиха и аз трепнах, та се събудих. Детето беше момиче. И така се сбъдна. Момичето стана най-хубава мома и се ожени за много добър момък, заможен и красив - свърши разказа си баба Стоеница”.

Други информанти на Димитър Маринов също говорят за три орисници. 

Но какви са тези тайнствени същества, които нашите предци, които са живели във времето, когато България още не е била навлязла в материалната епоха и бабите, не преминали през школата на ариманизираните днешни училища и университети, са можели все още да възприемат свръхсетивните същества? Между другото, моя приятелка ми сподели, че когато баба й е родила майка й (през 30 те години на 20. век), се е зарекла да дочака орисниците, за да разбере съдбата на детето си. В полунощ в стаята като че ли се извил вихър и сякаш някой я стиснал изключително силно за крака. Тя не можела нито да извика, нито да стане. Нищо не видяла и не разбрала. Сметнала, че не е било позволено да ги види и са й попречили. Кракът я болял много дълго време след това и тя не можела с нищо да го излекува, мислела, че ще остане куца. Но след дълго време й минало.

В гръцката митология тези орисници са известни като трите мойри, в германската митология това са норните (известни ни от оперите на Вагнер), а индийската традиция ги нарича ‘липики’’ (“пишещите”). Тези същества са господарите на кармата, които записват нашите дела и мисли в Акашовата хроника. Те ни помагат, когато слизаме на земята за нова инкарнация, да се впишем в новия живот и изплатим кармата си от предишния. Тръгвайки към ново раждане, нашият аз най-напред си изгражда ново астрално тяло, което може да се свърже с етерно и физическо тяло. Именно липиките или по нашему орисниците, ни насочват към определено физическо тяло и конкретна родителска двойка.

Нека отправим поглед към духовната наука антропософия и Рудолф Щайнер, който говори за липиките в лекцията си от 3. юли 1906 г (СС 94): “В момента, в който е намерено подходящото място на инкарнацията, липиките - природни същества - насочват човека към подходящото семейство и едва в момента на оплождането става обличането на астралното тяло с етерното. Както махадевите са свързани с етерното тяло, така липиките са свързани с физическото тяло”.

Тези липики са извънредно тайнствени същества, за които много малко е говорено открито. Те са най-висшите и мощни инструменти на кармата, които разпределят космическите идеи към по-долните йерархии и вписват кармичните резултати, тоест записват кармата. От трите орисници най-младата представя кармата на бъдещето, средната - кармата на настоящето, а най-възрастната - кармата на миналото. Ето защо, както правилно са забелязали нашите прабаби, думите на най-възрастната орисница имат най-голяма тежест и могат и да отменят нареченото от другите две - кармата от миналото при всички случаи трябва да бъде изплатена. 

Но както Рудолф Щайнер посочва, от края на 20. век самият Христос все повече ще става господар на кармата. В цикъла лекции “От Исус към Христос” той казва: “Към края на 20. век ще се случи отново едно значимо събитие, но не на физически план, а във висшите светове, в онзи свят, който наричаме етерен. Това събитие ще има също толкова решаващо значение за равзитието на човечеството, както събитието, случило се в началото на новата ера в Палестина. И поради извършването на това събитие на хората ще бъде дадена възможност да се научат да виждат Христос.   

Определена „служебна инстанция" в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега, в ръцете на Христос. И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество. А с това се слага началото на онзи процес, който е загатнат също и в Евангелието с думите, че Той ще дойде отново, за да „раздели" живите от мъртвите, за да предизвика „кризата" между живите и мъртвите! ...  

Само в смисъла на окултното изследване може да се разбере това събитие не като еднократна случка на физически план, а свързано с цялото бъдеще развитие на човечеството. В бъдеще Христос ще трябва да определя нашата кармична сметка, съотношението на плюсовете и минусите в живота ни. ... Човекът все повече ще среща Христос Исус като свой кармичен съдник. И този факт именно действа по такъв начин на физически план, че човекът да развие чувството, че с всичките си дела създава нещо, за което ще отговаря пред Христос. И това чувство, което настъпва по естествен начин в хода на човешкото развитие, ще се преобразува, така че да насити душата със светлина, която постепенно да излиза от самия човек и да осветява Христовия образ в етерния свят. И колкото повече се създава това чувство, което ще има още по-важно значение, отколкото абстрактната съвест, толкова повече ще става видим етерният образ на Христос в следващите столетия... В бъдеще на Христос е отредено да вмести нашата кармична равносметка в общата земна карма, в общия прогрес на човечеството.”      
Категория: История
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 11.12 18:33

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 23. ноември 1909 г. в Берлин и поместена в СС 117 “Дълбоките тайни на формирането на човечеството в светлината на евангелията” 

(превод: Тони Топалова)

„ ... действително по време на цялата древна история на еврейството отделни хора са били подготвяни по определен начин, за да могат да разберат Христовото събитие. Трябва да разгледаме по-отблизо тези хора, които в древния еврейски народ били малко на брой. Трябва да ги разгледаме по-отблизо, ако искаме да разберем как е вървяла подготовката на Христовото идване, как народът с наследените от Авраам качества е бил направен способен да разбере чрез пророците човешкия аз, който носел Спасителят.  

Хората, които са били подготвяни за това да могат като ясновидци да разберат  и разпознаят какво точно означава Христос, се наричат ‘назиреи’. Те можели по ясновидски начин да прозрат какво се е подготвяло в древния еврейски народ, за да може да се роди от него Христос и да бъде разбран. С оглед на начина им живот, чиято вътрешна организация се обуславяла от ясновидското им развитие, назиреите се подчинявали на строги правила. Тези правила, спадащи към съвсем друга епоха, се различават значително от правилата, по които днес може да се развие духовно виждане, но все пак имат и известна прилика с днешните правила. За назирейството били важни някои неща, които днес се смятат за несъществени, други пък, които днес са основни, при тях са били странични. Затова никой не бива да мисли, че това, което някога е водело човека до ясновидство по отношение на Христос, при днешния човек би довело до същото важно и подробно виждане.

Първото, което се изисквало от назирея, било пълното въздържание от всякакви алкохолни напитки. Освен това било най-строго забранено да се консумира каквото и да било, съдържащо оцет. Тези, които спазвали съвсем стриктно предписанията, трябвало също да избягват всички продукти от грозде, защото може се каже, че в гроздето принципът на създаване на растението преминавал определена граница, а именно слънчевите сили да действат само върху растението. Но в лозата действат не само слънчевите сили, а и сили, развиващи се отвътре и зреещи при действието на онази слънчева сила, която ежегодно отслабвайки, довежда есента. Затова напитките от грозде били изключително за хората, които не смятали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а почитали само бог Дионисий и способностите им извирали сякаш от земята.

Освен това назиреят бил задължен, докато продължавала подготовката му по време на назирейството, да не се допира до нищо, което е подвластно на смъртта и притежава астрално тяло. Накратко, назиреят трябвало да избягва да докосва всичко, което е от животински произход. Той бил задължен да бъде вегетарианец в тесния смисъл на думата, затова в някои области най-стриктните назиреи се хранели единствено с рожкови. Рожковите били много разпространена храна при стремящите се към назирейство. Но тези хора също се хранели с меда на дивите, не питомните пчели, както и на други медоносни насекоми.   

Такъв начин на живот избрал по-късно и Йоан Кръстител, който също се хранел с рожкови и див мед. В евангелията пише, че ядял скакалци и див мед, но това трябва да е преводаческа грешка, защото в пустинята той не би могъл да  намери скакалци*.

При назиреите основно правило при развиването на ясновидство било да не си подстригват косата през целия период на подготовка. Това е тясно свързано с цялото развитие на човечеството. Трябва да имаме предвид връзката на растежа на косата с развитието на човечеството.   

Всичко, което се подготвя в човека като същност, може да бъде разбрано, ако се постараем да вникнем в него в духовен аспект. Колкото и странно да звучи, в нашите коси виждаме остатък от известни излъчвания, чрез които в човека някога се е вливала слънчевата сила. Някога онова, което е внасяло слънчевата сила в човека, е било живо. Ще го намерите изразено до известна степен там, където се е съхранило съзнанието за по-дълбоките неща. Например при някои стари статуи на лъвски глави ясно забелязваме, че скулпторът не просто е копирал лъва с гривата му, приличащ на пудел. Старият скулптор, който спазвал древната традиция на познание, изобразявал лъва така, че гривата сякаш му  била поставена отвън, подобно на слънчевите лъчи, проникващи и втвърдяващи се във вид на коси. Тъй че наистина можем да кажем, че в старите времена като пускал косата си да расте, човек поемал в себе си определени сили, особено ако косата му била чиста и здрава. Но още в еврейската древност, та стигайки до назиреите, това се е превърнало само в символ.

В това, че хората оставяли да се влее в тях духовното, което стои зад слънцето, се е състоял наистина в известен смисъл и напредъкът на човечеството. Едно от условията за еволюция на старите ясновидски дарби, издигащи се в човека, до  способността за разсъждение и мислене за външния свят, било човекът да загуби своята окосменост...  

По време на подготовката назиреят трябвало да стигне до едно конкретно ясновидско преживяване, което да създаде представа колко се е приближило вече човечеството до идването на Христос. Последният велик назирей по времето на Христос е Йоан Кръстител. Той не само преживял върху себе си приключването на назирейството, но и позволил да  го преживеят всички, които искал да направи истински човеци. Това приключване на назирейството е Йоановото кръщение, чието значение за развитието трябва да се научим да разбираме правилно.  


* В една от книгите си немската стигматизирана антропософка Юдит фон Хале, която след получаването на Христовите стигми преживява събития от Поврата на времената все едно, че присъства там, пише, че не става въпрос за преводаческа грешка, а Йоан Кръстител действително е погълнал малък брой скакалци, като това е имало определено окултно значение.                
Категория: История
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 18:34
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 13. април 1919 г. в Дорнах и публикувана в СС 190 “Импулси на миналото и бъдещето в социалното развитие”

(превод: Тони Топалова)

“Онзи идиотизъм, който постепенно се произвежда в човечеството, като само се чертаят съвременни географски карти и се карат хората да учат, че тук се намира река Дунав, а там Рейн, тук Ройс, а там пък Аре (реки в Швейцария), ето тук се намира Берн, а там Базел, ето тук пък Цюрих, това външно теоретично разчертаване, което допълвайки географските глобуси, разпространява само познание от сетивен характер, този вид образование ще смъква човечеството все по-ниско и по-ниско. Естествено, че това знание е необходимо като основа, която не бива да се оспорва, но то все повече ще срива човечеството. На бъдещите географски глобуси трябва да е отбелязано например: ето тук земята сияе, защото в главите на хората, живеещи на това място, има духовност, там земята излъчва повече живот в космоса, защото това съответства на хората, населяващи тази територия.

С този проблем е свързано нещо, което веднъж вече съм отбелязвал - винаги едното трябва да се осветлява чрез другото. Казвал съм Ви, че когато европейците започнали да се заселват в Америка, ръцете им придобили индиански вид, станали подобни на тези на старите индианци. Това се дължи на факта, че днес душите, слизащи отгоре и влизащи в човешки тела, се ориентират повече към географията, както в старите времена, когато индианската култура е била жива. Сега душите не се насочват към определена раса, към това, което произтича от кръвта. Те се насочват към географските дадености. Ще бъде необходимо да се проникне вътрешно и да се разбере ставащото в човечеството. От човечеството се очаква такова проникване, хората трябва да станат склонни към по-подвижни понятия, които могат да навлязат в същността на тези процеси. Но такива понятия могат да се развият единствено върху духовнонаучна основа, а тя е възможна само ако в човешката душа се роди духът.”  
Категория: История
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 18:35
 Из лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 23. март 1919 г. в Дорнах и публикувана в СС 190 “Импулсите на миналото и бъдещето в социален аспект. Духовният контекст на социалния въпрос, том II“ 

(превод: Тони Топалова )   

Хората все повече ще бъдат зависими от развитието на свободен духовен живот. Защо? Защото в петата следатлантска културна епоха ние вървим към такова сетивно-свръхсетивно устройство на живота, в което духовете от висшите йерархии, които наричаме ‘ангели’, ще слизат все по-надолу и ще встъпват във все по-близко единие с хората, отколкото в предишните епохи. Връзките между сетивния и свръхсетивния свят отсега нататък ще стават все по-близки. Хората ще приемат не само дъжда от облаците, но и ще се научат да възприемат от по-висшите области и внушенията на ангелите, слизащи все повече и повече сред човешките души. От това духовният живот, който ще бъде освободен, ще започне чрез свободата на мислите да приема онова, което слиза като влияния на свръхсетивния свят.

Да се започне живот, основаващ се на самия себе си, станал независим от държавния и икономическия живот, това не е външна програма. То е нещо, което трябва да бъде усвоено във връзка с вътрешните сили на човешкия живот, водещи до еволюция на човечеството. Затова можем да кажем, че ако настояваме за такава социална ориентация, към каквато се стреми нашето движение за тричленност на социалния организъм, то ние изискваме не нещо в смисъл на програма, а нещо, което се иска от откровенията на духовния свят. Тези откровения ще говорят все по-ясно на хората и ще казват как човечеството върви към упадък, навлиза в болестно състояние, ако не слуша онова, което се спуска от духовния свят за неговото изцеляване.

Освен че ангелите ще започнат да общуват по-интимно с хората - в Средна Германия когато благородници слизат до равнището на по-нисшестоящи, се казва, че “се смесват с народа”, то и архангелите ще започнат да правят същото. От това ще произлязат други импулси. Въпреки че архангелите ще ни говорят много по-тихо, с тихи инспирации, тези инспирации ще дойдат. Те ще станат основа на вътрешната субстанция на бъдещите държави, отделили духовния и икономическия живот от себе си, и следователно станали истински, самостоятелни правови държави.

Например държавите, основани в третата следатлантска египетско-халдейска епоха, могат да бъдат наречени ‘теократични’, както и древната еврейска държава можем да наречем ‘теокрация’ (“управление на Бога”). Тези теокрации постепенно изчезнаха. Но те пак ще се появят на земята. В правния живот на земята в бъдеще трябва да се почувства господството на архангелите.

Споменахме, че именно в правния живот се изживява точно обратното на свръхсетивния живот. Но в този правен живот, който в сегашната си форма на съществуване на земята е възможно най-бездуховното нещо, трябва да се намеси водителството на архангелите, станали пак по-близки с човека.  

А духовете на времето ще станат носители, управители на икономическия кръгооборот на хората
. Духовете на времето все повече ще ръководят икономическия живот, когато той наистина бъде организиран. Това ще бъде живот на асоциациите. От средата на 15. век се заражда склонността на хората само да произвеждат стоки, да се стремят към трупане на стоки и печалба. Необходим е обрат. В бъдеще, когато икономическият кръгооборот ще е станал самостоятелен, много по-съществено място ще имат разпределението на стоките между хората и потреблението. Ще се създадат асоциации, които отново ще регулират производството според потреблението.”    
Категория: История
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12 18:36
Из лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 23. март 1919 г. в Дорнах и публикувана в СС 190 “Импулсите на миналото и бъдещето в социален аспект. Духовният контекст на социалния въпрос, том II“

(превод: Тони Топалова )  

До ден днешен хората живеят с известна безгрижност по отношение на свръхсетивния свят. Но сегашната смяната на епохите изисква от човечеството да се ориентира отново към духовния свят. Хората трябва да се научат да гледат пак към свръхсетивните светове, но по по-друг начин, отколкото този, който често пъти си представят. Хората искат да си останат с обичайната удобна вяра, която не изисква големи вътрешни усилия. Тези, които са останали при нея, са най-големите врагове на истинския съвременен прогрес. Църквите, които се противят на новите пътища към висшите светове, са в действителност причината  в човечеството да навлизат все повече и повече материалистични импулси.

Днес е необходимо по съвсем конкретен начин да се научим да провиждаме в свръхсетивния свят. Намираме се в епохата, в която трябва да се извърши огромният, мощен преход, при който хората от автомати за мислене да станат действително мислещи хора. Ужасно е да се каже такова нещо, нали, защото днешните хора се смятат, разбира се, за мислещи и ако искаш от тях тепърва да стават мислещи, смятат това едва ли не за обида. Но наистина е така. От средата на 15. век насам хората все повече се превърнаха в автомати за мислене. В известен смисъл днес те се отдават на мислите, те не владеят мислите. Замислете се какво би означавало, ако същото, което днес се случва при повечето хора с органа им на мислене, се случеше по отношение на други части от организма. Задайте си въпроса дали днешният човек може да бъде склонен, подчертавам - може да бъде склонен - да започне съзнателно една мисъл и да я завърши съзнателно?

Мислите днес се въртят в главите на хората и те не могат да им се противопоставят, те им се отдават автоматично. Една мисъл се заражда, другата продължава, всичко това трепва и проблясва в главата и хората мислят по начин, който най-добре може да се изрази с изречението “Нещо мисли в човека”. Помислете какво би станало, ако това същото се случеше по отношение на ръцете и краката, ако хората също толкова малко ги контролираха, както контролират мисленето си! Представете си, че един човек прави на улицата с ръцете си това, което прави с мисловния си орган! Имате представа какво минава през ума на човек, пресичащ улицата, а сега си помислете, че той размахва ръцете или дори краката си непрекъснато, както “размахва” мислите си! Все пак стоим на прага на епохата, когато хората трябва да се научат да упражняват същия контрол върху мислите си, по-точно казано върху мисловните си органи, както и върху ръцете и краката. В тази епоха навлиза човекът днес.

Трябва да се наложи определена дисциплина на мисленето, от което хората днес са още много далече. От средата на 15. век навлязохме в петата следатлантска епоха. Преди да приключи тя, хората действително трябва да се научат да владеят мисленето си така, както владеят ръцете и краката си. Тогава същинската задача на тази пета следатлантска епоха ще бъде изпълнена за онези, които успеят да направят това. Виждате, че става въпрос за нещо сериозно, ако искаме да вземем под внимание новото, което може да се каже, че изгрява на хоризонта на човешкото развитие в нашата епоха.   

Но с това, което току-що загатнах, с овладяването на мисленето ще бъде свързано и нещо съвсем друго. Колкото повече човек овладява мисленето, толкова повече ще бъде способен на образни представи, способен да има имагинации. А имагинациите са необходими на хората, защото само ако чрез имагинации човек развие способността да се вживява в съдбата на другия, на ближния си, от антисоциалните импулси, които често действат днес, ще могат да се развият социални импулси. Чрез абстрактното мислене не можем да се поставим на мястото на bлижния. Абстрактното мислене прави човека твърдоглав, абстрактното мислене кара хората да се вслушват само в собственото си мнение. Най-вече абстрактното мислене кара човека да се затваря пред онази подвижност, която му е необходима, за да живее заедно с духовния свят.”
Категория: История
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12 18:36
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 2773
Постинги: 21
Коментари: 6
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31