Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 105657 Постинги: 136 Коментари: 15
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 Откъс от езотеричния урок, изнесен от Рудолф Щайнер на 13. август 1908 в Щутгарт (СС 266а “От съдържанието на езотеричните уроци”)

„Алкохолът някога в атлантската епоха не е съществувал на земята; появил се е по-късно, за да помогне на хората за тяхната индивидуализация. Той заключва висшите способности на човека и го прави затворен в себе си. Затова в дионисиевите мистерии се е използвал алкохол.

Но днес всеки човек в цивилизованите страни е достигнал вече тази степен и в днешно време алкохолът е само едно зло. С употребата му човек загубва способността да се приспособява към другите и да ги разбира.

Алкохолът вреди особено много на езотерика, защото превръща всички развити вече висши сили в сили на личния аз, кара аза да се затваря все повече в себе си и направо разкъсва астралното тяло чрез двете противоположни течения - на низшите и висшите азови сили. С идването на Христос на земята бе донесен онзи принцип, чрез който всеки човек може съзнателно да постигне своята индивидуализация. Затова Христос казва: “Аз съм истинската лоза”.

Като употребява алкохол, човек създава среда за многобройни рояци духовни същества, както непочистената стая се изпълва от само себе си с мухи.”

Категория: Други
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 21.06 22:32

Берлин, 3. април 1905 (СС 89 “Съзнание/Живот/Форма”)

“В нашата епоха духовното трябваше да се оттегли, това трябваше да се случи, за да можем да овладеем физическия план, за да станем съвършени в превземането на сетивния свят. Сега е близо моментът, когато на човечеството пак ще се наложи да се задълбочи в духовността. В днешно време човекът върви с бързи стъпки към един стадий, който не бихме понесли, ако не се развие пак духовният живот.

Ето един нагледен пример за това колко голяма е необходимостта от спиритуално задълбочаване  - знаете например за невероятния напредък в областта на електричеството. С него е свързана огромна мощ, която ще направи възможна злоупотребата с тези сили. В недалечното бъдеще човекът ще бъде господар на ужасни сили, които ще активира на физическия план. Той ще може например да задейства детонации, експлозии на отдалечени места, без някой да е в състояние да разбере техния причинител.

Човекът ще придобие власт. И горко му, ако тогава не е на необходимото морално ниво и не използва тези ужасни сили само и изключително за добри цели! Духовните ръководители на човечеството, Учителите са предвидили това време и мисията на теософското* учение е да подготви душите за идващото, да ги предупреди, да им покаже пътя и целта.”

* Казано преди отделянето на немското антропософско общество от общото теософско движение.


 
Категория: Други
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 20.06 22:29
„Социализъм без хора, възпитани в братство, е дървено желязо” са известни думи на Рудолф Щайнер, цитирани от Маргарита Волошина в книгата й “Зелената змия”. Защото до истинските свобода, братство и равенство хората ще достигнат по еволюционен път едва през следващата шеста културна епоха (3573 - 5733 г.). Опитите за насилствено налагане на социализъм чрез революции, партизански движения и под., каквито ние българите преживяхме през ХХ век, произлизат от ариманичния импулс да се внесе прибързано в настоящето нещо, на което времето още не е дошло. В следната лекция по историческа симптоматология от 1918 г. Щайнер говори между другото и за социализма и за това какво е необходимо да развива човечеството, за да стигне до него.    

Из лекция от 3. ноември 1918 (СС 185 “Историческа симптоматология”)  

„Днешните социалисти още нямат понятие какво е свързано, какво трябва да бъде свързано с истинския социализъм, който ако се развива правомерно, ще достигне до определен завършек едва през четвъртото хилядолетие. Преди всичко е важно този социализъм да се развива заедно с едно правилно усещане за същността на целия човек, на физическия, душевния и духовния човек. Нюансите ще бъдат внесени от отделните етнически и религиозни импулси, които ще дадат своя принос, за да бъде разбран човекът в неговата троична организация като тяло, душа и дух. Изтокът с Русия ще се погрижи да бъде разбран духът. Западът ще се погрижи да бъде разбрано тялото. Средна Европа ще се погрижи да бъде разбрана душата. Но това всичкото, разбира се, се смесва. То не бива да се схематизира и категоризира, а в него трябва да се развие истинският принцип, истинският импулс на социализма.   

Какъв е този социализъм? Истинският импулс на социализма се състои, както наскоро изложих, в това хората действително да успеят да осъществят братството (в широкия смисъл на думата) във външната социална структура. Истинското братство, естествено, няма нищо общо с равенството.  

Вземете например братството в семейството – ако единият брат е на седем години, а другият току-що е роден, не можем да говорим за равенство. Братството трябва първо да бъде разбрано. Но това е, което трябва да се реализира на физическия план – на мястото на днешните държавни системи по цялата земя да се създадат организации, наситени с братство. За сметка на това от външната, от държавната организация и от подобните й организации следва да излезе всичко църковно и религиозно. Това трябва да стане кауза на душите, да се развие в напълно свободно съвместно съществуване на душите. Успоредно с развитието на социализма трябва да върви абсолютната свобода на мисълта по отношение на всички религиозни въпроси.   

Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация го е докарал дотам да може дa каже, че религията е личен въпрос. Но това той зачита горе-долу толкова, колкото един разярен бик зачита братството, като се засили срещу някого. Тук няма и най-малкото разбиране, защото самият социализъм в днешния си вид е религия; той се практикува по съвсем сектантски начин и проявява изключителна нетолерантност. Значи успоредно с този социализъм трябва да има истински разцвет на религиозния живот, което се основава на факта, че религиозният живот на човечеството е свободно дело на души, действащи съвместно на земята. Помислете си кaк неимоверно много се работи срещу еволюцията. Първо трябва да се действа срещу нея, за да може после за известен период да се работи в смисъла на еволюцията, после пак ще дойде обратният удар и т.н. Това Ви го обясних при разглеждането на общите принципи на историята - че всичко се създава, за да може пак да умре. Помислете как се е действало против успоредното развиване на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, който, като говорим за държавата, може да възникне само в рамките на държавното обединение! Ако действително цари социализъм, в държавната организация религиозният живот не бива да играе абсолютно никаква роля, а само сред хора, живеещи заедно като души, напълно независими от организация…  

Друго, което трябва да се развива заедно със социализма, е от областта на духовния живот - еманципацията на всеки стремеж към духа, независимо от държавната организация. Абсолютен отказ от това да се натиква науката и всичко, свързано с нея, в казарма. Това е необходимото. Онези разпръснати по света казарми на науката, които се наричат “университети”, работят най-много против това, което напира да се развие през петата следатлантска епоха. Зaщото както в религиозната област трябва да цари свобода, така и в областта на познанието следва да се направи възможно за всеки човек да участва наравно с другите в развитието на човечеството. Ако социалистическото движение иска да се развива по здравословен начин, то в никоя област на познанието не бива да съществуват привилегии, патенти, монополи. Тъй като днес сме още много далеч от това, което имам предвид, не е необходимо да Ви давам пример за възможностите да се избегне тази казарменост на науката и да се доведе всеки човек до участие в еволюцията. Защото то ще бъде свързано с дълбокопроникващи импулси, които ще се развият във възпитанието, в цялото отношение на хората един към друг. Но ще стане така, че всички монополи, привилегии, патенти, отнасящи се до притежаването на духовни познания, ще изчезнат и ще остане само възможността човек да прояви всестранно и във всички области съдържанието на духовния си живот –  според това колко силно е залегнал той в човека и колко силно се проявява в него. Във време, когато е налице все по-голям стремеж към монопол,  например на университетските професори върху медицината, когато във всевъзможни други области искат да регламентират и организират всичко, не е необходимо да навлизаме в подробностите на духовното равенство, защото още сме много далеч от него и повечето от нас имат достатъчно време да изчакат следващата си инкарнация, ако се стремят към пълно разбиране на онова, което има да се каже по въпроса. Но разбира се, началото може да се положи навсякъде.   

И така, в наше време човечеството може само да носи в съзнанието си импулсите, които вървят, социализма, който съществува, осъзнавайки, че трябва да се развиват успоредно свободата на религизното мислене и равенството в областта на познанието. Познанието трябва да изравни хората - както се казва в поговорката, “Пред смъртта всички сме равни”, защото то води в бъдещето, тоест в свръхсетивните светове, към които ни води и смъртта. Както смъртта не може да се монополизира и патентова, така не може да се монополизира и патентова познанието. И ако все пак това се прави, то се създават сегашните мними носители на познанието.    Естествено, това не се отнася до отделни хора, а до онова, което е съществено за епохата – формирането, социалното оформяне на епохата. В нашата епоха, в която се проявява упадъкът на буржоазията, днес има отслабване на съпротивата към онова, което е против еволюцията…  

Поглеждайки назад към казаното от мен, ще видите, че днес на физическия план съществува нещо, което всъщност би трябвало да принадлежи на душата и духовния човек, докато на външния физически план всъщност иска да излезе братството. На физическия план е заявило за себе си и се проявява във външната организация нещо, на което не му е мястото точно там. Разбира се, то се отнася до физическия план, доколкото хората пребивават там и то живее в душите им, но то не му принадлежи в смисъл да се организират хората на физическия план. На външен план религиите например трябва да бъдат изключително и само общности на души, а не външно организирани общности. Училищата трябва да бъдат организирани по съвсем друг начин, най-вече не бива да бъдат държавни и т.н. Всичко това трябва да произлиза от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество.    Поради това, че в действитeлност нещата се преплитат, вмъкват се едно в друго, днес е възможно например социализмът често да бъде противоположното на своя принцип. Той е тираничен, жаден за власт, иска да сграбчи всичко. Вътрешно той всъщност е борец срещу неправомерния княз на този свят, защото неправомерният княз на този свят се явява тогава, когато Христовият импулс и въобще духовността се организира външно според държавните принципи, когато не се задоволява с това външната организация да бъде само социално братство.    Виждате, че се докосваме до въпроси, които днес стават неудобни за човечеството, щом се засягат най-важните, най-съществените въпроси на съвремието. Но е необходимо те да бъдат разбрани, да бъде вникнато в тях. Защото само ако човек ги осмисли, ако се проникне с разбирането им, ще може да излезе от днешната катастрофа. Това трябва да го повтарям отново и отново. Само като познаем импулсите, които могат да бъдат открити по разгледания от нас начин, ще можем да работим за истинската еволюция на човечеството.”    
Категория: История
Прочетен: 132 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 18.06 20:26
“Ако наблюдаваме интересното в спорта, ще се сетим, че той спада към заниманията, свойствени на системата крайници-веществообмен. (01.07.1923, CC 225) ... Когато религиозното чувство се притъпи до някакви представи за вярата, то вече не е мощна сила и не действа до физическия елемент. В ново време хората явно усещат инстинктивно този факт, но не схващат цялото му значение. И от инстинктивното усещане съвременното човечество е стигнало до нещо, което е търсило инстинктивно и чието вписване в съвременната цивилизация всъщност не се разбира. Става въпрос за спорта. Религията е загубила вътрешната си сила да укрепва физическото тяло на човека. Затова е възникнал инстинктът му да усвои тази сила по външен начин. И както всичко в живота е полярно, така и тук това, което човекът е загубил в областта на религията, иска да си го набави по външен начин.

Аз определено няма да водя полемика срещу спортното дело, няма да кажа и дума против правото му на съществуване. Също съм убеден, че спортът ще се усъвършенства по здравословен начин. Но в бъдеще той ще заеме друго място в човешкия живот, докато днес е само ерзац за религията. (25.12.1921, CC 303)

Защо се занимаваме с физкултура, с гимнастика? Физкултурата се състои в това, че човек още повече се приспособява към Земята, отколкото може да направи това по друг начин. Той се занимава с физкултура за да се отдалечи от своето етерно тяло, да не следва повече своето етерно тяло. Обаче, за да не се окаже твърде отчужден от вселената, от външния свят, той трябва да прави също и такива движения, които не го свързват със земята...  

... етерното тяло иска да се движи по небесните закони, в съответствие с небето. Планетите се движат кръгообразно, докато физическото тяло се стреми вън от кръга. Ако то прекалено много работи, излиза навън от този кръг. Но да вземем сега висшето съсловие на Запад - тези хора не трябва да работят и какво става с тях? С тях става това, че те се чувстват неуютно, защото етерното тяло постоянно ги мъчи. Ако такъв натъпкал се с бифтеци човек шета по света, на него му омръзва, него постоянно го мъчи етерното тяло, което иска да извършва кръгови движения. И на този лапач на бифтеци също му се иска да извършва кръгови движения, следвайки етерното тяло. А това, дявол да го вземе, е така неприятно! Етерното тяло би искало постоянно да танцува, да прави плавни, прекрасни кръгови движения, но лапачът на бифтеци не е в състояние да го следва. Затова той иска да приучи своето физическо тяло да бъде достатъчно силно, за да не позволи на етерното тяло постоянно да го увлича по кръга. Той се занимава със спорт; не само с гимнастика, а именно със спорт. Като резултат от заниманието със спорт, човек съвсем се освобождава от влиянието на своето етерно тяло и напълно следва само физическите, земни движения. Вследствие от това човек все повече се сродява със земята и се откъсва от духовния свят.  

Съвсем не би следвало да вярваме, че се откъсваме от духовния свят само ако не мислим за него; не, това може да стане и по следната причина: ако човек прекалено много се занимава със спорт, тоест ако физическото тяло изцяло и напълно се отстранява от влиянията на етерното тяло. Това е нещо ужасно за човека, нещо, което, бих казал, трябва да предизвиква особена тревога. Колкото повече хората се занимават със спорт, толкова повече забравят за духовното. Тогава след смъртта си веднага, след много кратко време се връщат обратно от духовния свят. Следователно, ако всичко това, което го има на Запад, поне малко не се приобщи към духа, земята постепенно ще се окаже населена само с хора, които не искат да се връщат в духовния свят. Но в този случай тя постепенно ще се населва само с такива хора, които ще я унищожат. Нещо в това отношение вече е започнало, а за съвременните хора и това е много. Но ако хората започнат вече изобщо да не се водят по своето етерно тяло, ориентирайки се само към физическото, това може да предизвика ужасяващи неща на земята. И тук пак е необходима намесата на духовната наука, като на движенията, които са изцяло насочени да вкарат човека в неговото физическо тяло, да го направят изцяло земен човек, се противопоставят съвсем други движения...  

От какво се интересуват днес хората? Много повече отколкото от въпросите и събитията, носещи благосъстояние или мъка за милиони хора, съвременните хора се интересуват от тези неща, които постепенно отстраняват физическото тяло от  етерното и превръщат човека само в земно животно. По тази причина е необходимо на движенията, които иначе се извършват по целия свят и се разпространяват все повече, да се противопоставят други движения - това са евритмичните движения. Те са ориентирани към етерното тяло. Ако гледате евритмия, виждате всички тези движения, които изпълнява етерното тяло. Ако гледате спортно състезание, виждате само движенията, които изпълнява физическото тяло.  

Да, господа, това е извънредно важно, защото сега се развива страст към спорта. Изобщо не искам тук да говоря против спорта. Разбира се, спортът, ако с него се занимават хора, които, освен това и работят, е доста полезен, защото в работата си човек привиква към неестествени движения. Ако след това, спортувайки, той добавя към тях естествени движения, които повече съответстват на физическия човек, спортът става полезна почивка. Но това днешно спортуване, където участват много хора, които въобще нямат нужда от почивка, това какво е? Да, има и спортисти, не всички, разбира се, но отделни вече има, които сутрин ходят в църквата да се помолят набързо, казвайки: вярвам в Бога на небето и т.н., а след това отиват на игрището. Те не произнасят нищо, но това, което правят, ако можеше да бъде изразено с думи, би звучало така: аз не вярвам в Бога на небето. Той ми е дал етерното тяло, но аз не искам да знам нищо за него. Вярвам в плътта и костите и това е единственото свято нещо за мен. Виждате ли, това, разбира се, е необходимо, безсъзнателно следствие от всичко, което бурно се развива днес. Човек става материалист не само като казва, че не желае да знае нищо за духовността, но и заради подобни неща, които го откъсват напълно от духа.    

Така че ... можем да кажем: ако човек върви из гората в мъгла, ако се заблуди, става така, че той следва своето етерно тяло. Това не е толкова лошо, защото той отново се връща на същото това място. Ако обикаля, това не е толкова лошо, той многократно се лута ту тук, ту там; един път се лута насам натам, ориентирайки се по етерното тяло, друг път – ориентирайки се по физическото тяло. Това съществува, защото човек има тези две тела, и той трябва да формира и двете тела. При това те са вътрешно свързани. Обаче в днешно време на Запад се появи обща тенденция съвсем да се отстранява етерното тяло и да се култивира само физическото. Това става причина за страшния материализъм, който всъщност е най-вреден. Защото материализмът в сферата на мисленето съвсем не е най-вредният. Най-вреден е този материализъм, който смъква човека до нивото на животното. Това е, над което следва да се замислите.  

Лесно могат да се намерят хора, които да кажат: що за еснаф, той роптае против спорта! Спортът е нещо извънредно полезно. Но аз съвсем не роптая против спорта. Нека хоpaта да спортуват, те са свободни същества. Но те ще се погубят като хора, ако се прекланят единствено пред това, което се отнася до спорта. (30.5.1923, СС 350)" 
Категория: Други
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 17.06 18:30
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 30. декември 1914 г. в Дорнах и публикувана в СС 275 “Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост”

“... Луцифер и Ариман вредят най-много, когато човек не ги вижда, когато остават невидими. Да допуснем, че някой бива измъчван от ариманични сили. Какво би било най-доброто средство срещу тях? Най-добре за него би било да си оформи някакъв, какъвто и да е, образ на Ариман и да си го сложи в стаята. Срещу онова, което мъчи астрално човека, най-доброто средство е да го постави физически пред себе си.

Не е правилно да се вярва, че ако имаме Ариман пред себе си, той ще ни преследва. Правилно е обратното. Нещата трябва да се направят видими. Но човек не бива да става нервен, не бива като минава покрай фигурата на Ариман и я поглежда несъзнателно, да отнася остатъчния му образ в себе си. Защото тогава Ариман ще присъства невидимо в човека, правейки го нервен или неспокоен.”

Категория: Други
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове: 1

“Дали политиката на пълна власт - ботуша в лицето на човечеството - може да се продължи до безкрайност, е под въпрос. Моето виждане е, че властващата олигархия ще намери по-малко разточителни и скъпи методи на господство и задоволяване на желанието си за власт и че тези методи ще са подобни на описаните в “Прекрасния нов свят”... Още в следващото поколение властващите над света ще установят, че раннодетското кондициониране и наркохипнозата са много по-ефикасни като инструмент за господство, много по-ефикасни от палката и затвора и че жаждата за власт може да се утоли не само, ако хората бъдат бити, докато се подчинят, а също толкова добре, ако чрез внушение бъдат накарани да обичат робското си съществуване.”

(Из писмо на Алдъс Хъксли до Джордж Оруел от 1949 по повод книгата на Оруел “1984”, в книгата "Letters of Aldous Huxley“, 1969)
 

Алдъс Хъксли, внук на зоолога Томас Хъксли, чиято роля за налагане на дарвинизма Рудолф Щайнер често коментира в лекциите си, е бил за кратко време учител по френски на Джордж Оруел в колежа. След излизането на известната си книга "1984", Оруел му изпраща екземпляр от нея. Хъксли му отвръща с писмо, част от което е цитирано по-горе. Алдъс Хъксли е автор на книгата “Прекрасния нов свят”, излязла през 1931 г. В нея той описва едно перфектно функциониращо общество, постигнато чрез кондициониране и индоктринация на членовете му от най-ранна възраст. В  "Прекрасния нов свят" хората освен това се създават изкуствено с помощта на евгениката. Хъксли е знаел за какво става въпрос, защото брат му Джулиан Хъксли е бил дълги години в Управителния съвет на британското общество по генетика, чийто приемник е днешният Galton institute.

В детската градина на "Прекрасния нов свят" бебетата биват привиквани чрез шумове и токов удар да се страхуват от книгите и цветята, в спалните се “учат да спят”, така че да могат да бъдат индоктринирани, а в двора ги карат да се забавляват със сексуални игри. Образованието в новия свят се ограничава до придобиването на прагматични и полезни за общността знания. Хуманитарното образование не е желано, защото кара хората да мислят. Един от принципите на световното правителство в книгата е известната мисъл на Хенри Форд “Историята е глупост”, затова и старите книги са забранени.  

Книгата на Хъксли може би не е толкова популярна, колкото "1984", но е препоръчително днешният човек да я прочете, защото в нея ще открие много неща, които вече се случват в западноевропейските страни и със сигурност ще се опитат да ги наложат и у нас.

За какво става дума? Напоследък в немската педагогика (не във Валдорфската) има някои доста обезпокоителни тенденции. Все по-ниско пада възрастта, от която детската градина става задължителна, децата трябва са остават все по-дълго време в градината или училището и на практика се прибират вкъщи само да пренощуват. Така възпитанието им е изцяло иззето от сферата на дома и родителите. По този начин постепенно се сбъдват думите на немския вицеканцлер Олаф Шолц (от Социалдемократите). През 2002 г. като кмет на Хамбург той заявява по повод плановете за обхващане на всички деца в целодневни детски градини: "Искаме да завладеем "въздушния суверенитет над детските легла". Тогавашното местно правителство на Хамбург възнамеряваше по този начин да направи "културна революция", като изтласка родителите от областта на детското възпитание.

Тази тенденция е съпроводена от други още по-тревожни явления. В немските детски градини от няколко години под формата на сексуално възпитание се провежда преждевременна сексуализация на съвсем малки деца. В брошурата с указания за сексуалното възпитание на Федералната централа за здравна просвета (https://service.bzga.de/pdf.phpid=0198741c577641e940c8158d68368775) се дават следните насоки за педагогическа работа в областта на сексуалността сред децата: от 0 до 4 г. да им се говори за онанирането, от 4-5 г. да им бъде разказано за хомосексуализма, от 6-9 г. да  им се говори за предотвратяване на забременяването между 9-12 г. да се просвещават за джендър-ориентацията си, а на 12-15 г. да им се дават подробности за всякакъв вид секс, вкл. анален, орален, групов.

Разработеният през 2013 г. план за реформа на учебните планове на Баден-Вюртемберг (немските провинции са автономни и в областта на образованието)) предвиждаше учениците в началните класове да се възпитават в "приемане на сексуалното многообразие". След петиция против плана, събрала 192 000 подписа, той беше коригиран и вече се говори за "възпитание в толерантност и приемане на многообразието", като сексуалността е наредена сред критерии като гражданство, националност, етнос, мироглед и под.
 

Книжки за най-малките от сорта на „Лиза и Ян”, предназначени за деца между 4 и 8 г., разказват нагледно с рисунки за сексуални действия между деца. Така децата се насърчавали, "виждайки слушайки, помирисвайки и опитвайки, да преживеят жизнената енергия на сексуалността".   

Под благозвучни имена като "възпитание, ориентирано положително към секса" се цели заличаването на границите между педофилията и сексуалното задоволяване. На заседание на Обществото по сексуална педагогика към евангелската църква по проекта "Повече мъже в детските градини" професорът по сексуална педагогика Щефан Тимерманс (между другото съветник в няколко хомосексуални сружества) възхвалява предимствата на ранното сексуално възпитание: "Възпитателите могат да говорят по-добре с децата за секса, отколкото родителите ... Те трябва да реагират отзивчиво на начините на изразяване на сексуалността при децата и да им помагат, като стимулират жизнената енергия на сексуалността и развитието на половата им идентичност."  

Тимерманс е съавтор на книгата "Сексуална педагогика на разнообразието". Здравомислещите германци бяха скандализирани от конкретните практически задачи за часовете по сексуална просвета, дадени там - напр. креативното обзавеждане на един публичен дом, споделянето пред класа на собствения сексуален опит, купуването на презерватив от малки ученици за домашно и под.  

С тази педагогика се заличават границите на интимността, разрушава се естественият праг на срам и свян у децата. А унищожаването на срама, както казва Фройд, води до падане на задръжките във всички останали области, което е свързано с бруталност и неуважение към личността и ближния. Заличаването на срама е стъпка към раннодетското кондициониране и конструирането на нов вид човек - с унищожена душа, но щастлив поданик на Прекрасния нов свят, който ни описва Хъксли.            


 

Категория: Други
Прочетен: 217 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 15.06 16:46
иB края на този месец в “столицата” на антропософията Дорнах ще се проведе поредният курс по паневритмия, воден от Агнес Хардорп - немска евритимистка, музикална педагожка и преподавателка по антропософска медитация (https://www.anthroposophische-meditation.de/termine/einfuehrungskurse-und-wochen/#c2036).

Любопитен е нейният път към наследството на Учителя Беинса Дуно, който тя е изминала съвсем сама. За разлика от доста български антропософи, които имат пренебрежително отношение към Учителя (“Дъновизмът ограничава личния духовен избор”, твърдеше покойната Вера Гюлгелиева), за разлика от немалко последователи на Учителя, които пък наричат антропософите “щайнеристи” и упорито разпространяват измислицата, че Рудолф Щайнер бил прероденият Питагор, Агнес е изминала пътя си към Беинса Дуно съвсем сама. Но именно в това, че е стояла настрана от местните ни български деления на “дъновисти” и “щайнеристи”, е бил и шансът й. Защото е подходила към Учителя непредубедено, без да робува на чужди мнения, както и Щайнер е съветвал да се подхожда винаги към непознатите явления. Ето какво споделя Агнес Хардорп за своя път към Учителя и курсовете, които води:

“Писах курсова работа за Петър Дънов в рамките на обучението ми в училището по евритмия. Това беше свързано с много проучвания и трябваше да мина през няколко воала, докато Дънов ми се разкрие. Но си струваше усилието. Когато изнасях доклада си за Петър Дънов пред публиката, в помещението настъпи огромна тишина, аз можах да се взра в очите на хората. Имах усещането, че Петър Дънов е сред нас, а после един приятел ми сподели, че Учителя действително е бил там.   

В следващите месеци съзнанието ми беше изцяло променено - като изчистено до блясък. Бях играла често паневритмия в Сентрал парк в Ню Йорк, където живеех до деветдесетте години. През 1999 г. дойдох на Рила, но нямам навика да се връщам на места, където не мога да разговарям с повечето хора.Тогава там имаше един-единствен човек, който говореше немски -  швейцарец, както и няколко французи и американци. Но аз исках да се запозная с българите! 

От 15 години преподавам антропософска медитация и моята цел е да доведа Петър Дънов до съзнанието на антропософите, защото повечето от тях въобще не го познават. Тъй като по време на курсовете ние излизаме и сред природата за възприемане на елементалните същества, е изключително полезно, когато предиобед играем паневритмия. Също ми е много по-лесно да въведа медитацията, ако преди това сме играли паневритмия. Хората са по-будни и са свързани по друг начин с околното пространство. Повечето курсисти обичат паневритмията и не могат да й се наситят. Има и отделни участници, които изпитват смущение от нея - впрочем не рядко те самите са евритмисти. Не харесват например, че използваме касетофон, казват, че музиката им звучи като “червей в ухото” и им пречи еднаквото протичане, защото все пак не играем евритмия. Ние пеем някои песни (“Мисли”, “Изгрява слънцето”, “Аум”) и участниците знаят какво означават думите. В седмичните курсове пеем и други песни, напр. “Фир фюр, фен/благославяй” на 4 гласа (в аранжимент на французите). Никой няма нищо против песните, щом веднъж е преодоляна езиковата бариера. 

Приликата между евритмията и паневритмията се състои в това, че и двете са движения, изхождащи от етерното тяло. Винаги казвам на курсистите
 да изпращат потоци извън тялото си, първо да стъпват на пръсти и т.н. Разбира се, паневритмията има друга цел, а именно да преодолее пропастта, която ни отделя от природата. В този смисъл тя не е изкуство, няма нужда да се изучава четири години като евритмията, а се усвоява за три седмици. Тя е по принцип по-достъпна за всички хора в сравнение с евритмията. Освен това паневритмията е връзка с течението на богомилите, с което много антропософи са кармично свързани. Паневритмията служи за подготовка на шестата културна епоха, както въобще и делото на Петър Дънов. Аз виждам антропософията като кулминация на петата културна епоха, казано най-общо. За мен Петър Дънов и Рудолф Щайнер прекрасно се допълват.
Категория: Други
Прочетен: 120 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 17.06 21:18
 “Ние имаме желание да разширим настроението на медитацията върху целия наш живот. Но това не е възможно, защото тогава ставаме непотребни за физическия живот. Ако някой си позволи лукса да посвети целия си сегашен живот на медитация, тоест да живее като монасите в някой манастир, то в следващия живот ще му се наложи, въпреки че може би ще е укрепил духовните си сили, да се занимава активно с практическа дейност.”

Рудолф Щайнер на 26. януари 1912 (СС 266б, “Из съдържанието на езотеричните уроци”, т.2)

Категория: Други
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове: 1
 “Някога, в епохите, които не са били толкова материалистични, молитвата преди заспиване и след събуждане е била нещо обичайно. Човечеството не подозира вредата, която само си нанася, изоставяйки този свой навик. При молитвата сле събуждане човекът е черпел сила от духовния свят за дневния си живот, а чрез молитвата вечер е вземал силата, натрупана през деня, със себе си в духовния свят. Така са замислени и нашите днешни упражнения, за да нарасне по-бързо силата ни за духовното и да се научим да я прилагаме съзнателно.”

Рудолф Щайнер на 16. юни 1910 (СС 266б, “Из съдържанието на езотеричните уроци”, т.2)

Категория: Други
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 13.06 11:21
На манихейството Щайнер често се спира в по-ранните си лекции през 1904-1906 до към 1907 г. (напр. в СС 93, 93а, 94, 95). По-късно, през 1920-21 г. (напр. в СС 74, 325), той разглежда това духовно течение във връзка с бившия манихей Августин Блажени, спирайки се на разликите във възгледите на Августин и манихейството.  

В рамките на Езотеричната школа Щайнер разкрива как представителите на определени предхристиянски култури чрез възкресяване от страна на Христос в Поврата на времената приемат Христовия импулс, за да метаморфозира той в тях и направи годно за бъдещето онова, което те носят от миналото. Сред възкресените представителят на древноегипетската култура е момчето от Наин, споменато в Евангелието на Лука (7; 11-17), което в преден живот като младежът от Саис е повдигнало булото на Изида. Този младеж по-късно се преражда като основателят на манихейството Мани (? 14.4.216 - ? 26.2.277), а още по-късно - като Парцифал (срв. напр. в СС 264 според недатираните записки на Елизабет Вреде).    

През 1904 г. Щайнер посвещава цяла лекция на манихейството (изнесена в Берлин на 11.11.1904, СС 93), в която между другото говори и за връзката между манихейството и западноевропейското течение на катарите (креация на българските богомили):   

“... манихейството ще се старае преди всичко да запази чистота във външния живот, тъй като неговата цел е да подготви човешки същества, които ще станат подходящ съд за бъдещия живот. Това е причината, поради която така много се подчертаваше абсолютната морална чистота и зрялост. Катарите бяха една секта, която се издигна като метеор през ХІІ то столетие. Те наричаха себе си катари, защото катар означава "чист". Те се стремяха към чистота в начина си на живот и в морала. Те трябваше да търсят катарзис (очистване), както вътрешно, така и външно, за да образуват едно общество, което да представлява един чист съд. Към това се стремеше манихейството. В него не е ставало толкова въпрос за култивиране на вътрешния живот - тъй като животът и така и така си тече, - а по-скоро за култивиране на външната форма на живот.”
   

И още от тази лекция:  

“Онова, което все още чака да бъде направено, е една форма за живота на шестата коренна раса. Това трябва да бъде създадено предварително, трябва да съществува, така че християнският живот да може да се излее в нея. Тази форма трябва да бъде подготвена от човешките същества, които създават една организация, една форма, така че истинският християнски живот на шестата коренна раса да може да намери своето място вътре в нея. И тази външна форма на обществото трябва да бъде извлечена от намеренията на Мани, от малката група, която Мани е подготвил. Това трябва да бъде външната форма на организация, общността, в която искрата на християнството най-напред истински ще бъде запалена.... Шестата коренна раса ще има за задача, доколкото е възможно, чрез благост отново да включи злото в непрекъснатия поток на еволюцията. Тогава ще се роди едно духовно течение, което не ще се противопоставя на злото, дори и когато то ще се проявява в света в своята демонична форма. При наследниците на "Синовете на Вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение нямаше да постигне онова, което трябва. То трябва да се изрази в образуване на общества, които, преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат един съд, една форма за живота, който и без нея продължава да съществува.”    

На мисията на манихейството, която е предвидена да се разгърне през следващата шеста славянска културна епоха (от 3573 до 5733 г.), но се подготвя от много отдавна, Щайнер се спира в лекцията си от 26. май 1906, изнесена в Париж (СС 94):  

“Християнският окултизъм в значителна част води началото си от манихеите, чието наследство е останало живо. Основателят му Мани е живял три века след Христа. Един от църковните отци, Августин Блажени, първоначално е бил в общността на манихеите. Основен дял от манихейското учение е принципът на доброто и злото. За oбичайния мироглед доброто и злото са два абсолютни, несъчетаеми, взаимоизключващи се принципа. В замяна на това злото според възгледа на манихеите е интегрална съставна част на космоса, то работи за неговата еволюция и накрая трябва да бъде абсорбирно, преобразувано от доброто. Великата, уникална мисия на манихеите е да изследват смисъла на доброто и злото, на насладата и болката в света.... Днес човек има нещо в себе си, което някога ще отпадне от него. И тук пак се връщаме на манихейството. Както по-рано животинското е било в човека, така днес в него са заложени двете противоположности добро и зло, истина и неистина. Тези противоположности, начинът, по който тези два елемента се смесват в човека, съставят неговата карма, неговата съдба. Един ден човекът ще остави зад себе си злото като обективно образувание. Това се споменава във всички апокалиптични разкази. А манихейството още днес възпитава своите напреднали ученици, за да станат те спасители на отпадналите. Кой би могъл да отрече, че още днес е налице такова развитие, което води до егоизъм, и друго, което води до безкористност? Както човекът се е освободил от животинското, така ще се освободи и от злото. Но той никога досега не е минавал през по-жестока криза от съвременната.”   

Няколко месеца по-късно Щайнер отново се спира на бъдещата важна задача на манихеите и това, че те вече се подготвят за нея:  

“Което е вътре, трябва да излезе навън и човекът ще се издига все повече, когато изплати кармата си. С това е свързано нещо изключително интересно. С оглед на това развитие на човечеството (към отделна зла раса) още преди столетия са били основани тайни ордени, които са си поставили най-високите възможни задачи. Един такъв орден е Манихейският орден. Неговите членове биват обучавани по специфичен начин за голямата им задача. Този орден знае, че ще има хора, които вече няма да имат нищо зло в кармата си и друга раса, която по природа ще е зла, при която цялото зло ще съществува в още по-голяма степен, отколкото при най-дивите животни, защото те ще вършат злото съзнателно, рафинирано, с високоразвит разум. Манихейският орден още днес обучава членовете си по такъв начин, че в следващите поколения да станат преобразуватели на злото.
 Невероятната трудност на тази задача е в това, че в онези зли човешки раси няма да има като при някое лошо дете наред с лошите и добри черти, които чрез подходящ пример и възпитание могат да се усъвършенстват. Членът на Манихейския орден още днес се учи да трансформира радикално онези зли хора, които по природа са такива. И след успешно свършената работа това претопено зло ще стане едно много специално добро. Моралното състояние на земята ще бъде състояние на святост, породено от силата за трансформацията.” (29. август 1906, СС 95)

Подобни са думите, казани в Берлин на 8. октомври 1905 (СС 93а):
 
“... в Средните векове е съществувала сектата на манихеите. Тяхна тайна е било знанието за появата в бъдеще на два типа хора: зли и добри. В петия кръгооборот ще завърши своето съществуване минералното царство, но пък ще възникне царството на злите. Манихеите са знаели за това. Затова те си поставили задачата още сега да възпитават хората, които по-късно ще могат да станат възпитатели на тези зли.”   

В същия цикъл лекции Щайнер говори за необходимостта да се свърже, обедини антропософията, развита сред германството в Средна Европа, с народностния елемент на Източна Европа:    

От кълновете, дремещи в Изтока на Европа, трябва да покълне нещо ново, да се обедини с всичко това, което е изработено тук. Истинската [бъдеща култура] е заложена в зараждащите се народностни елементи в Източна Европа. Ние тук в Средна Европа сме само нейният форпост. В Източна Европа трябва да се намери вещественото, човешкия материал за осъществяването на това, което се подготвя тук. В школите на розенкройцерите винаги са учили на това, че Средна и Западна Европа са само предни постове на това, което трябва да се развие в европейския Изток, което трябва да излезе от оплождането на народностното и европейското знание.” (5. ноември 1905, СС 93a)

  ................................................................................................................................................................ 

Какво става в духовния живот на България по времето, когато Рудолф Щайнер говори за бъдещата мисия на манихейството? Между 1901 и 1912 г. един духовен миров Учител от изключителен ранг извършва пътувания в страната, прави своите френологични изследвания, посещава различни селища, изнася публични сказки и така създава Синархичната верига на Бялото братство...             
 
Категория: История
Прочетен: 143 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 17.06 14:41
 ...“ да се основават свръхдържави, свръхпарламенти, това е знак, че хората не желаят да се измъкнат от старите мисловни шаблони, а искат да останат в тях. Докато отделната държава трябва да се раздели на своите три съставни части (Социалният организъм, който следва да смени централно управляваната държава, според Щайнер трябва да се изгради като човешкото тяло от три части, които се намират в живо взаимодействие -  1. глава/нервно-сетивна система - икономически живот, 2. Ритмична система - държавно-правен живот, 3. Веществообмен и крайници - духовен живот), хората се стремят към обратното. Те желаят да свържат целия свят, без онези, които засега още са изключени, в една единствена огромна държава. Те искат обратното на онова, което обуславят силите на развитие на епохата. Затова именно този, който е навътре в антропософията, трябва наистина да проумее и прекара във волята си факта, че е необходимо енергично да се борим срещу онова, което днес върви в противоположната посока. Тази борба е необходима, това трябва непрекъснато да си го повтаряме.” (Из лекция, изнесена на 22. март 1919 в Дорнах и включена в СС 190 “Импулсите на миналото и бъдещето в социалния живот”)  

Щайнер казва тези думи за Обществото на народите - предшественика на ООН. То е създадено през януари 1919 г. по идея на небезизвестния Удроу Уилсън. ОН има амбицията да действа като правителство на правителствата, но не успява да предотврати Втората световна война. Обществото е било само една фаза от постепенната загуба на суверенитета на отделните държави. Следващите стъпки към Новия световен ред, направени след края на Втората световна война, са създаването на ООН, Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация, Световната здравна организация, Европейския съюз, НАТО, Международния трибунал.   

Създаването на “Обединени Европейски щати” ще бъдат генерална репетиция за Новия световен ред. За това пледира Уинстън Чърчил, който в реч, произнесена още на 14. май 1947, казва: “Ако не се създаде ефективно световно суперправителство, което бързо да стане дееспособно, то изгледите за мир и човешки прогрес са мрачни и съмнителни. Но по отношение на главната цел не трябва да имаме илюзия - без обединена Европа няма сигурна перспектива за световно правителство. Обединението на Европа е първата неотменима стъпка за осъществяването на тази цел”.  

В същата посока работят и федералистите в ЕС, за които стана въпрос в този пост: http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/03/14/predistoriia-na-dvijenieto-za-nov-evropeiski-syvetski-syiuz-.1649330. В намеренията на ръководителите на Европейския съюз все по-ясно се забелязват очертанията на една тоталитарна диктатура. Веднъж установена, тя няма да може да бъде премахната, а само ще се разпростре върху още повече страни.
Категория: История
Прочетен: 181 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 08.06 23:10
14. лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 13.5.1921 в Дорнах (СС 204 “Перспективи за развитието на човечеството”)    

Може би тъкмо лекциите за същността на цветовете, които изнесох тук и онази от миналия четвъртък преди тях, са показали как можем да се приближим до същността на човека, ако го разглеждаме в неговите взаимовръзки с цялата вселена. Точно дотам трябва да стигнем, ако се запитаме каква е човешката същност – да погледнем нагоре от земята към това, което е извънземно. А нашето време изисква именно това. Ние видяхме как човешкият интелект все повече се превръща в сянка, как именно поради развитието през ХIX век той вече не се опира на реалността.    Всичко това ни показва, че човек непременно трябва да се стреми към нови насоки на душевния си живот. Това ще ни се изясни, когато днес още веднъж поставим пред душата си  започващите космически събития, които вече сме разглеждали от друга гледна точка.   

Спомняте си и може би знаете от моята книга “Въведение в тайната наука”, че едно от онези велики събития, намесили се в земното развитие, е отделянето на луната от земята. Това, което днес ни свети като луна от космоса, някога е било свързано със земята и се е отделило от нея, като оттогава е неин спътник. Знаем какви значими промени в цялото развитие на човека са свързани с това отделяне на луната. Трябва да се върнем много назад,  още преди потопа на Атлантида, ако искаме да стигнем до времето, когато луната се е разделила със земята.  

Днес ще разгледаме само онова, което в следствие на разделянето им е настъпило с оглед на човека и заобикалящите го природни същества. Ние видяхме, че различно оцветените минерали, цветните минерални тела в общи линии също произтичат от отношението на луната към земята. Така можем да свържем тези космически събития с художественото пресъздаване на битието. Но с това са свързани още и други значими факти. Човекът е донесъл същността си от предните метаморфози на земното битие, от Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. И докато той се е развивал като сатурново, слънчево и лунно същество, в обкръжението му не е имало минерално царство. Минералното царство, всичко минерално се е появило едва по времето на земята. И с него чак е навлязло в човека онова, което наричаме минерална материя. На Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна човекът не е съдържал нищо минерално. Той още не е бил същество, зависимо от това да пребивава на земята, а е бил същество, което по своето устройство е принадлежало на целия космос. Преди луната да се отдели от земята и преди в земята да се развие минералното в своята оцветеност, човекът още не е бил годен за земно съществуване. От духовните същества, ръководещи земното развитие, ако можем да кажем така, е зависело какво ще се случи с човека – дали да бъде преместен на земята или да съществува извън нея. Отделянето на луната можем да наречем решение на съществата, ръководещи развитието на човечеството, с което е била променена цялата земя заедно с човека. Поради факта, че грубата лунна материя била отделена, човекът стигнал до устройство, което му дало възможност да стане земен човек. Следователно човекът е станал земен човек чрез излизането на луната и включването на минералното царство в земята. Tака той получил своята земна тежест. Но човекът никога не би станал същество, способно на свобода, ако не беше получил тази земна тежест. Преди това той не е бил още истинска личност, а е станал такава със съединяването на силите, които трябвало да изградят неговото тяло. Това станало чрез разделянето на луната от земята и включването на минералното царство в последната. И така човекът станал личност, с което получил достъп до свободата.  

Това развитие на човека на земята след момента на отделянето преминало през различни стадии. Можем да кажем, че докато още не се е било случило нищо друго, освен отделянето на луната, човекът непрекъснато имал възможност да получава образите на старото ясновидство от целия си организъм, от телесно-душевната си същност. Тази способност не му била отнета при отделянето на луната, човекът виждал света в образи, както често сме описвали това.   

Ако не беше се случило нищо друго, човекът и до днес щеше да живее в този свят от образи. Но ние знаем, че развитието продължило. Човекът не останал само прикован към земята. Той бил принуден да претърпи обратно развитие, чийто апогей настъпил през ХIX век. В последните лекции аз често описвах това. Но още в старите времена човекът, макар и прикован към земната тежест като човек с обмяна на веществата, получил способността за космическо битие. Той развил своя интелект. В него докъм четвърти век след Христа се сгъстили образите на старото ясновидство. Едва след това, най-вече от XV век насам, човешкият интелект започнал да се превръща в сянка. Макар и да е нещо напълно духовно в човека, този интелект вече няма никакво битие, а само нещо, което по принцип е образно битие. Ако човек днес мисли само с разума си, то тези мисли нямат корени в действителността, а съществуват само като сенки. И това е най-силно изразено през XIX век. Днес на човека напълно му липсва чувство за реалността, живее в един духовен елемент, но е материалист. С духовните си мисли, които обаче са само сенки, той мисли само за материлното битие.   

Така настъпило второто събитие. Човекът отново станал по-духовен, но онова духовно съдържание, което по-рано му давала материята, вече не оживявало душата му. Той става по-духовен, но чрез духовното си мисли само за материалното.   

Вие знаете, че луната някога пак ще се съедини със земята. Този момент на съединение според астрономите и геолозите, живеещи в своите абстракции, е отдалечен на много хилядолетия от нас. Но това е само заблуда. В действителност ние не сме толкова далече от това време. Знаете, че човечеството става все по-младо и хората все повече достигат до един етап, след който телесно-душевното им развитие е невъзможно. По времето на Голгота хората са били способни да се развиват до 33 годишна възраст. Днес те вече могат да се развиват само до 27 години. През четвъртото хилядолетие те ще бъдат годни да се развиват само до 21 годишна възраст, след това през седмото хилядолетие ще бъдат способни да се развиват чрез своята телесност до 14 годишна възраст. Тогава жените ще спрат да раждат и ще има съвсем друг вид земен живот. Това ще бъде времето, когато луната ще се приближи пак до земята и ще се включи в нея.  

Виждате, скъпи приятели, какви извънземни събития трябва да започне да вижда днешният човек. Той не бива само абстрактно да мечтае за Божественото, а трябва да вземе под внимание събитията, свързани с неговото развитие. Трябва да знае, че луната някога се е отделила от земята и пак ще се слее с нея. И както това е било епохално събитие, повторното им съединяване също ще бъде такова. Разбира се, ние хората тогава още ще населяваме земята, но няма да се раждаме като сега, ще бъдем свързани с нея не чрез раждането, а другояче. Но дотогава ще сме се развили по определен начин. И трябва случващото се сега, превръщането на интелекта в сянка, да го свържем със съответното събитие, което някога ще настъпи в земното развитие - повторното навлизане на луната в земната материя.  

Сенчест и все по-сенчест става нашият интелект. Ако това продължи, то човечеството няма да се реши да приеме в себе си идващото от духовните светове и тогава човекът постепенно ще се разтвори в сенчестия цвят на своя интелект. Помислете какво съдържа този мътен интелект. Той не може да разбере самото човешко същество. той разбира минералите. Те са единственото нещо, което този интелект-сянка донякъде разбира. Дори и животът на растението за него е загадка, на животните пък съвсем, а собственият му живот е напълно непрозрачен за него. Така че човекът си формира образи за света, които всъщност са само миров въпрос. Те съдържат нещо, което не се доближава до действителната същност на растението, животното и особено на човека. Това ще продължи и по-нататък, ако човек не реши да приеме онова, което му дават имагинациите - новите имагинации, чрез които му се описва мировото съществуване. В понятията-сенки на разума и в понятията-сенки на интелектуалните представи трябва да се приеме това, което може да даде живата мъдрост на духовната наука. С него трябва да бъдат оживени сенчестите образи на разума. Това оживяване на сенчестите образи на разума обаче е не само човешко събитие, то е космическо събитие. Спомнете си това, което съм описал в моята “Тайна наука”  - че някога човешките души са отишли на планетите и после пак са слезли в земното битие. Аз описах в моята “Тайна наука” как хората от Марс, Юпитер и т.н. последователно са дошли на земята. Вижте, това е било предхождано от едно значимо събитие. То може да се опише само чрез факти, чиято достоверност се разкрива в духовния свят. В края на седемдесетте години на ХIX век става едно важно събитие. Докато в старите атлантски времена на земята слизали тези хора от Сатурн, Юпитер, Марс и т.н., докато тогава човешките души идвали в земно съществуване, сега започва време, когато други същества, които не са хора, но на които им е необходимо за по-нататъшното им развитие да слязат на земята и да встъпят в отношения с хората, когато слизат и същества от извънземните мирови области. От края на осемдесеттте години на ХIX век към земното битие се стремят свръхземни същества. Както хората на Вулкан бяха последните, отправили се към земята, така сега действително към земно битие се насочват същества от Вулкан. Ние вече имаме свръхземни същества в земно битие. И на това обстоятелство - че свръхземни същества носят посланията в това земно битие, ние дължим възможността да имаме въобще комплексна духовна наука. Но как се държи човешкият род като цяло? Човешкият род се държи странно хулигански с тези същества, които макар и бавно, но се появяват на земята. Човечеството не се интересува от тях, то ги игнорира. И това ще докара земята до още по-трагични състояния, защото сред нас в следващите столетия ще се движат все повече духовни същества, чийто език ние би трябвало да се научим да разбираме. А ние ще ги разберем, само ако се опитаме да разберем идващото от тях - съдържанието на духовната наука. Това искат да ни дадат те и искат ние да действаме в духа на антропософията, да я приложим в социалните отношения в земното битие. Наистина от последната третина на ХIX век има проникване на духовни същества от космоса, най-напред на такива, обитаващи сферата между Луната и Меркурий. Те вече нахлуват, бих казал, в земното битие и се опитват да се адаптират посредством това, че хората се изпълват от мисли за духовните същества в космоса. Така също може да се опише онова, което казах преди малко - че трябва да оживим нашия интелект-сянка с образите на духовната наука. Така то се описва абстрактно, а конкретно се описва, като се каже, че духовни същества се стремят към земното съществуване и искат да бъдат посрещнати. Ще има разтърсващи преживявания и най-накрая в живота на земята ще настъпи социален хаос, ако тези същества слязат и човек единствено би се противопоставил на слизането им. Тези същества не искат нищо друго, освен да бъдат предният пост за онова, което ще се случи със земното битие, когато луната пак ще се съедини със земята.  Днес на човек може още да му се струва безобидно да създава само  автоматичните мъртви мисли, възникващи при разглеждането на минералния свят и минералното, съдържащи се в растенията, животните и човека. Искам да кажа, че хората се хранят от тези мисли, с тях те се чувстват добре като материалисти, защото днес имат само такива мисли. Но помислете си какво би станало, ако до времето, когато през осмото хилядолетие луната се съедини повторно със земята, хората не създадат нищо друго, освен такива мисли? Какво би се случило тогава? Тогава съществата, за които говорих, стоящи на по-високо ниво от човека, постепенно ще слязат на земята, съществата от Вулкан, Венера или Меркурий, съществата от слънцето и т.н. Те ще се съединят със земното битие. Но ако хората все така им се противопоставят, то през следващите хилядолетия земното битие ще се превърне в хаос. Хората ще продължат да развиват автоматично интелекта си - той може да се развива и във времена на варварство - но пълнокръвната човешка същност няма да навлезе в този интелект и хората няма да имат връзка със съществата, които искат да слязат при тях в земното битие. А всички същества, за които хората мислят неправилно (защото самият интелект-сянка обхваща единствено минералните елементи в минералното, растителното, животинското и дори в човешкото царство), тези мисли на хората, които са нереални, изведнъж ще се превърнат в истина, когато луната се съедини със земята. И от земята ще избуят ужасяващи същества-автомати, надарени с голям разум, които по своя характер ще заемат средно положение между минералното и растителното царство. По време на предстоящото развитие на земята тя ще се покрие с мрежа, с тъкан от ужасни паяци с огромна мъдрост, които обаче по вътрешното си устройство няма да са дори и от растителен характер. Това ще са страховити паяци, които ще се вплетат един в друг и с външните си движения ще наподобяват всичко, създадено от хората с техния интелект-сянка, който не е могъл да бъде стимулиран от новите имагинации, въобще от духовната наука. Всичко, за което хората мислят с този вид мисли, които не са реални, ще стане действителност. Както сега земята е обгърната с въздушен слой и понякога се покрива от рояци скакалци, тя ще бъде покрита от ужасяващи минерално-растителни паяци, вплетени по много интелигентен, но изключително зъл начин един в друг. Ако не оживи своите интелектуални понятия-сенки, човекът вместо да се съедини със съществата, които от последната третина на XIX век искат да слязат на земята, ще трябва да съедини същността си с ужасните минерално-растителни паяци. Той ще живее с тези чудовища и ще бъде принуден да обвърже по-нататъшната си земна еволюция с развитието, което ще претърпят тези чудовищни паяци.    

Виждате ли, това наистина е заложено в развитието на земното човечество. То се знае добре от голям брой хора, които му пречат да усвоява духовнонаучното познание - има и такива, които съзнателно се превръщат в съюзници на вплитането на земното човешко битие в паяжината. Днес вече не бива да се плашим от подобни описания. Ето какво се крие зад онова, което много хора със запазено съзнание за съхраненото в древните легенди искат да обвият с воала на тайната. Но развитието на земното човечество не бива вече да бъде покривано с воала на тайната. Макар съпротивата на враговете да е толкова силна, нещата трябва да бъдат изречени, защото както съм казвал и ще казвам, пред човечеството е поставена сериозна задача – да приеме или да отхвърли духовнонаучното познание. Тази задача не е нещо, от чиято позиция да се вземат решения, произлизащи от равнодушната проява на симпатия или антипатия, а се намесва в цялата структурата на мирозданието. Въпросът е дали човечеството днес ще реши постепенно да се слее с онова, което добрите духове, искащи да се свържат с хората, му свалят от космоса, или ще пожелае да преплете по-нататъшното си космическо битие с паяците на собствените си мисли-сенки. В днешно време не е достатъчно да се обрисува необходимостта от духовнонаучно познание само в абстрактни формули, а трябва да се покаже как мислите се превръщат в действителност. Толкова е ужасно, когато абстрактните теософи се изправят пред хората и говорят общо, че мислите се превръщат в реалност, но не им хрумва да представят цялата ширина, конкретното измерение на въпроса. А то е, че интелектуалните мисли-сенки, които днес хората вътрешно плетат, един ден ще покрият земята като паяжина и всички хора ще бъдат хванати в нея, ако не искат да се извисят над тези мисли-сенки. И пътят към извисението, скъпи приятели, вече е предначертан. Трябва да се отнесем изключително сериозно към тези неща като към мисълта, с която миналата неделя завърших лекциите си за цветовете – става въпрос за това, разбирането на цветовете да се извади от абстрактната физика и действително да се издигне до област, в която си взаимодействат фантазията, усещането на художника, разбиращ същността на цветовете и духовнонаучният поглед към света. Ние видяхме как може да се подходи към съществата и същността на цветовете и как може да се възвиси онова, което физиката със своите ужасни схеми срива надолу към Ариман, как художественото може да бъде извисено, така че наистина да се основе едно учение за цветовете, което е много далече от мисловните навици на днешната наука, но може да бъде истинска основа на художественото творчество, ако човек се проникне с него. Такива мисли трябва да бъдат взети напълно насериозно.  И друга една мисъл трябва да бъде взета насериозно. Какво изживяваме днес в целия цивилизован свят? Нашите млади хора биват изпращани в клиниките и природонаучните факултети, където им обясняват човека. Те изучават човешката костна система и устройството на човека възоснова на трупове, учат се да построяват човешкия организъм логически чрез абстрактни мисли. Но скъпи приятели, така човекът не може да се опознае, а само минералното в него. Чрез тази наука може единствено и само да се изучи онова в човека, което е от значение във времето от излизането на луната до връщането й, което се превръща в днешните същества-паяци. Трябва да бъде подготвено знание, изследващо човека по различен начин и то може да бъде подготвено, само ако науката се извиси до художественото възприятие. Днешната наука може да стигне донякъде, до минералните части в минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Но при растителното царство науката трябва да се трансформира в изкуство, а при разглеждането на животинското царство - още повече. Да искаш да разбереш една животинска форма, както я разбират анатомите или физиолозите, е абсурдно. Преди да признаем това, разумът-сянка няма да се превърне в живо духовно разбиране на света. Онова, което днес се преподава на младите хора в университета, е една такава безутешно абстрактна форма и тя трябва навсякъде да прелее в един художествен подход. Защото онова, което ни заобикаля като природа, съзидава творчески. И преди да се разбере, че заобикалящото ни в природата е съзидателно творчество и може да бъде разбрано само с художествени понятия, няма да настъпи оздравяване на нашия мироглед. Трябва да се разпространи представата, че стаите за мъчения в средновековните замъци, където хората били слагани в “желязната девица” и пробождани с копия, напомня нагледно за процедурата, при която на младите хора в наше време им се показват анатомията и физиологията и им се казва, че така може да се разбере същността на човека. Нищо не може да се разбере, освен създаденото с духовно-душевен елемент на мъчения – един разкъсан, минерализиран човек, онова в човека, което един ден ще се вплете в паяците, които ще покрият земята. Не е ли тъжно, че в днешно време властта на цивилизацията е у онези, които смятат за глупост истинските мисли, онова, което по най-интимен и съкровен начин е свързано с оздравяването на човешкото развитие, с цялата мисия на човешкото развитие в света? Трагично е това и трябва да почувстваме тази трагичност. Защото само ако я поставим съвсем нагледно пред душевния си взор, може би ще съберем сили да вземем истинско решение да се застъпим за това интелектът, превърнал се в сянка, да намери възможност да допусне до себе си духовния свят, идващ от свръхземното. Така интелектът-сянка ще бъде подготвен за онова, в което трябва да се включи. Той не бива да бъде изтласкван в подрастителната област при паяците, които се разпространяват по земята. Човекът трябва да бъде извисен, когато жените вече ще са безплодни, когато настъпи осмото хилядолетие и луната ще се е съединила пак със земята. Тогава ще отпадне земното, което човек трябва да ръководи и няма да вземе със себе си в космическото си битие. Човекът трябва да се подготви, че няма нужда да се слива с онова, което някога трябва да се развие по такъв начин на повърхността на земята. Защото както той е навлязъл от предземното си битие в земното, както с отделянето на луната е настъпило физическото раждане, така ще настъпи и онова, което вече няма да е раждане от жената, защото то е само един епизод от цялото космическо развитие. Този епизод трябва да донесе на човека чувството, съзнанието за свобода, затварянето в индивидуалността и личността. Този епизод не бива да се презира, той е необходим в космическата еволюция, но не бива и да се задържа. И човек не трябва да се отдава на удобното вторачване в някаква абстрактна божественост, а трябва конкретно да види онова, което е свързано със собственото му развитие. Човекът може да стигне до истинско вътрешно оживяване на цялото си духовно-душевно същество, само ако разбере този голям период от време, през който преминава от един живот в друг, в неговото конкретно развитие.  

Това ни казва днес истинската духовна наука. Нещата наистина сa свързани. Днес волята е заплашена да бъде отхвърлена от духовността и да се съедини с мрежата от паяци на земята. Тази воля живее съзнателно в отделни хора, защото те вярват, че имат интерес сами да се развиват духовно, а другите да са невежи. Но повечето хора живеят в неведение и не подозират каква ужасна земна съдба ги очаква, като се свързват с онова, което една по-стара духовна наука нарича “шестнайсетте пътя на човешката поквара”. Защото, скъпи приятели, както има разнообразни пътища да се обърнеш с абстрактния си разум към идващото като вест от духовния свят, така има естествено и варианта да се свържеш чрез тази дейност на разума с паяците, които в бъдеще ще оплетат земята в мрежата си. Тогава разумът ще владее обективно в различните крайници на тези паяци, които ще се оплетат и увият един в друг като при кадуцея и така ще породят най-странни, умни и необикновени форми. Но понеже човекът все пак ще успее да разбере художественото отвътре, ще може да разбере и това, което се намира над минералното и формира растението.   

Вижте колко е симптоматично, че художествено надареният Гьоте е стигнал до учението за метаморфозите! Всички педанти около него са смятали това за дилетантство, а и днешните педанти мислят така. Но в Гьоте художественият възглед за света, ясният поглед, се е свързал с онова виждане на природата като нещо художествено. Той не е достигнал до разбиране на животните, освен при оформянето на прешлените и черепните кости. Онова чудно трансформиране на предишното човешко съществуване, даващо формата на тялото, свързано със съответно оформената глава, онова чудно художествено трансформиране на надлъжните кости в кълбовидни - ако това наистина се разбере, то ще даде едно действително вникване в разликата между главата и тялото. Това е необходимо, ако искаме да свържем пластично човешката глава с останалия организъм. Но същевременно като изкуство това представлява истинската наука, защото наука, която не се издигне до това изкуство, е измамна и тласка човека към космическа катастрофа. Тъй че виждаме как от една страна истинската духовна наука ни води към художественото разбиране. Това разбиране е живеело като химн в душата на Гьоте, още когато той през 1780 година пише своя химн в проза “Природата” – “Природата, ние сме обкръжени и обгърнати от нея”. Това създава такава тъкан от представи, сякаш е копнеж да се приемат духовни същества от цялата вселена. Да, формирането на мислите, живеещи в Гьотевия химн “Природата” би създало обиталище на съществата, които искат да слязат от извънземния космос. Но създаденото през ХIX век, тези ужасни понятия на човешката физиология, биология и т.н., които по начало нямат нищо общо с истинската същност на растението, което показахме и при разглеждането на цветовете, всички тези понятия нямат нищо общо с художествения подход. Те не могат да дадат познание, не могат да достигнат до човека. Затова онова, което днес се смята за наука, е продукт на Ариман. То води човека до земна поквара, не го допуска в сферата, която от последната третина на ХIX век насам му носят извънземните същества. Да се развива духовната наука, скъпи приятели, не е нещо абстрактно, а означава да се отворят вратите за извънземни влияния, които искат да достигнат земята от последната третина на ХIX век насам. Да се развива духовната наука е реално космическо събитие и ние само трябва да осъзнаем това.    Нека погледнем пак периода от отделянето на луната до повторното й връщане. Тази луна, която както казваме, отразява слънчевата светлина, има дълбоко значение за нашето битие. Луната се е отделила, за да може човекът да стане свободен на земята. Но той трябва да използва това време, за да не даде на луната материала, който може да бъде оплетен с лунното битие в рамките на Земята, когато луната пак ще се завърне - онова ново природно царство, което тук Ви представих донякъде нагледно.    Може да се каже, че човек днес има от време на време някакво предчувствие за бъдещето. Не знам с какво разбиране хората четат написаното от Ницше в “Тъй рече Заратустра”, в главата за най-уродливия човек в долината на смъртта. Това е един разтърсващо трагичен разказ. Ницше, разбира се, не е имал виждане за долината на смъртта, в която ще се превърне земното битие, когато тези паяци, за които говорих, ще покрият земята. Но във времето, когато у Ницше е възникнала фантазията за тази долина на смъртта, в него подсъзнателно е живеело нещо от този образ на бъдещето и в тази долина на смъртта той поставя най-уродливия човек. Това е нещо като предчувствие как хората, ако продължават да имат мисли-сенки, ще бъдат грабнати от слизащото лунно битие и ще попаднат като най-уродливите хора в рояка паяци, за да се слеят с него.   

Каква би била ползата да се държат тези неща днес в тайна, както искат мнозина? Това значи да се заблуждават те. Голяма част от разпространяваната днес духовност е именно заблуда. Понякога се срещат хора, които разбират какво означава да хвърляш прах в очите на хората и да не схващаш нито едно историческо събитие каквото е в действителност. Колко хора днес знаят, че в наши дни стават събития с фундаментално значение? Вече съм обръщал внимание на такива неща. Колко хора искат да се занимаят с тях? Хората искат да си затворят очите пред тях, искат да кажат: Е, нещата все пак нямат такова значение. Но знаците са тук и те трябва да бъдат разбрани от хората.   

С това, скъпи приятели, исках да допълня моите наблюдения върху света на цветовете и връзката на човека с извънземния космос. В бъдеще ще продължим тези наблюдения.   
Категория: Други
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 06.06 21:03
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 105657
Постинги: 136
Коментари: 15
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930