На 8. май 1891 преминава в отвъдното основателката на Теософското общество Елена Петровна Блаватска. Нейното желание е приятелите й да се събират на този ден и да я споменават. Макар и да не разбира същността на Христос и християнството, тя е истински пионер в разкриването на тайните на духовния свят. В нейна памет публикувам с малки съкращения един материал на немския антропософ Ролф Шпекнер за младежките години на Елена Блаватска 

Елена Петровна Блаватска се ражда на 12 август 1831 г. в Екатеринослав 1 като графиня фон Хан, дъщеря на Петър Алексеевич фон Хан, който произхожда от немски благороднически род от Мекленбург и Елена Андреевна Хан, по баща Фадеева. Свързана е с германското дворянство по линия на баща си, който, както много германски благородници, е бил офицер на служба при руския цар. Родителите му са Густав фон Хан и Елизабет, родена като графиня фон Пробен. Твърди се, че именно от нея Блаватска е наследила къдравата коса. 

Густав фон Хан пренася този клон на мекленбургския род Хан фон Ротенщерн-Хан в Русия, постъпвайки на руска служба като офицер. От друга страна, по линия на майка си Елена Блаватска е свързана с руското висше дворянство. Майка й Елена Андреевна Фадеева е дъщеря на тайния съветник Андрей Михайлович Фадеев и княгиня Елена Павловна Долгорукова, която се изявява като художничка. Твърди се, че по линия на баба си Блаватска води началото си от княжеския род Рюрик. Дядото на Блаватска Фадеев е заемал важни постове в руската администрация и тъй като бащата трябвало непрекъснато да сменя гарнизоните, в ранния живот на Елена периодичните престои при баба ѝ и дядо ѝ били за нея нещо като моменти на отдих.
                           
          Къщата-музей на Блаватска в днешния Днипро на ул. “Ярослав Мъдри” 11

През 1837/38 г., когато е на шест години, тя за пръв път остава за цяла година в дома на баба си и дядо си в Астрахан, който се намира там, където Волга се влива в Каспийско море. По онова време дядо ѝ е попечител, назначен от царя за областта, запазена за калмиките, която се простира от долното течение на Волга чак до Черно море. В качеството си на попечител той се грижи за около 80-100 000 калмики, които водят номадски живот основно в тази свободна степ.

Калмиките 2 са от монголски произход и до XVII в. обитават заедно с още три племена обширна област в Централна Азия между Алтай на север и планината Тян Шан на юг, между пустинята Гоби на изток и езерото Балхаш на запад. Вътрешните спорове между четирите калмикски племена, които предизвикват кръвопролития, довеждат до миграция на най-западното племе на запад през Киргизката степ и заселване първо на юг от Урал, а след това главно покрай Волга в степта на север и запад от Каспийско море, която днес се нарича още “Калмикска степ”. В праисторически времена голяма част от племето вече е изминало същия път и се е изгубило в Кавказ и Мала Азия. Онези, които останали, били наречени от другите татарски племена "халмики", т.е. "ренегати". 

Когато през XVIII в. Руската империя се разширява на юг и на изток, този район също става подвластен на царя. Калмиките обаче запазват своя начин на живот и управленска структура, но най-вече религиозния си живот. Религията им е като на всички монголи: тибетски будизъм или ламаизъм. Подобно на другите монголи, калмиките приемат будизма от Тибет едва през XVI-XVII в. Ламите могат да бъдат описани като един вид монашеско духовенство, което спазва безбрачие. Те живеят отделно от селското население и номадските семейни общности на пастирите в манастири. Преди калмиките да станат будисти, те са практикували шаманизъм и затова техният будизъм запазва шамански привкус.

Покрай живота в къщата на дядото, на Елена й се разкриват важни опитности на културната граница между Русия и Азия, които й дават впечатления и преживявания с решаващо значение: "Бях доста добре запозната с ламаизма на тибетските будисти. Прекарах месеци и години от детството си сред ламаистките калмики в Астрахан и при техния първосвещеник. ... Ходила съм в Семипалатинск и Урал с един чичо, който имаше владения в Сибир на границата с монголските земи, където живее Терахан Лама; също така предприех безброй екскурзии по границите и знаех всичко за ламите и тибетците, преди да навърша петнадесет години.” 3

Това, което Елена Блаватска разказва тук за вторите седем години от живота си (средата на 1838 г. до средата на 1845 г.), изглежда съвсем достоверно, ако се вземе предвид службата на дядо ѝ като попечител в района около Астрахан. Според мен досега на това обстоятелство не е отделяно достатъчно внимание. Неведнъж при дядо ѝ пристигали пратеници от номадстващите в степите калмики, които били посрещани дружелюбно и чиито проблеми трябвало да се приемат също толкова сериозно, колкото и тези на християнските поданици на царя. Фадеев очевидно е имал достатъчно разбиране за хората, повлияни от будизма и е уцелил правилния тон. В Астрахан, града в делтата на Волга, е имало ламаистки храм; друг такъв храм се е намирал на западния бряг на Волга в град Сарепта, основан от волжките немци, на 400 км нагоре по течението на Волга. 

В “Разбулената Изида" Блаватска отново споменава за срещите, които е имала в началото на живота си с будисткия първосвещеник на калмиките от Астрахан. Тя разказва, че той ѝ подарил талисман, който по-късно ѝ помогнал много в контактите ѝ с източните лами. Това бил камък: "Нашият талисман е подарък от почитаемия върховен жрец Хейлунг от едно калмикско племе. Въпреки че са третирани като отстъпници от първоначалния ламаизъм, тези номади поддържат приятелски отношения със своите калмикски братя, чохотите от Източен Тибет и коконорите и дори с ламаистите от Ласа. Църковните власти обаче не желаят да поддържат никакви отношения с тях. Имахме много възможности да се запознаем с този интересен народ от астраханските степи, тъй като в ранните си години живеехме в техните кибитки и се радвахме на щедрото гостоприемство на княз Тумен, последния им вожд и неговата съпруга.”

Според собствените думи на Блаватска тя за пръв път среща своя учител в тяло в Лондон през 1850 г. Той бил дошъл със свита от непалския двор. Първата кратка среща е последвана от по-дълъг разговор през лятото на следващата година, също в Англия. Междувременно през зимата на 1850/51 г. групата се е върнала в Индия - вероятно без учителя - и ръководителят на непалската делегация Джунг Бахадур е срещнал сина на английския върховен съдия по време на обратния път в Цейлон и го е поканил в Непал. Този син е Лорънс Олифант. През 1851 г. Олифант пътува до Непал със същата група по покана на непалския министър-председател. Въпреки това той не дава никакви сведения, че по време на пътуването или в планините на Непал съзнателно е срещнал посветен от Изтока. Напротив, изглежда, че по време на това пътуване той е стигнал до мнението, че будизмът не е способен да доведе до значителен напредък за човечеството.

Погледът на Елена Блаватска обаче не остава на повърхността, а задава въпроси. На видно място в "Разбулената Изида", а именно още на първите страници, тя очертава контурите на цялостното устройство на света, за което знае от върховния жрец на калмиките: "Калмиките и някои племена от Сибир също описват в легендите си същества, предшестващи нашата сегашна раса. За тези същества казват, че имали почти неограничени познания и със своята дързост заплашвали дори най-висшия дух. За да ги накаже и унижи за дързостта им, той ги затваря "в тела" и по този начин блокира сетивата им. От тези тела те могат да се измъкнат само чрез дълги покаяния, самопречистване и развитие. Вярват, че техните шамани понякога се наслаждават на божествените сили, които първоначално са притежавали всички човешки същества.”

Даже и митовете, предадени от Платон и разказите от Стария завет не са по-духовни и истински. Старият завет разказва почти същата история. Някога хората живеели - току-що излезли от ръката на Създателя - в присъствието на Бога и архангелите. Това, което се случва, е частично откъсване на човека от напътствията на Създателя. Той премества човешките същества на земята и ги прави зависими от тяхната телесност. Накрая архангел Гавраил обещава: “Постепенно ще ви повикам отново!" Обаче разказът на будистките калмики надхвърля този на Мойсей в едно важно отношение: на хората е дадена възможността да възвърнат, поне частично, статута на ранното човечество чрез "самопречистване и еволюция".

Фактът, че Блаватска се е възползвала така интензивно от предоставената й възможност показва съдбовната предопределеност на нейното съществуване. Как трябва да се разбира тази предопределеност - дали като следствие на минали земни животи, като влияние от страна на наследственото течение или като израз на нейната индивидуалност - въпросът е открит. Влиянието, което тя е получила от средата си, във всеки случай не е достатъчно обяснение. Това става ясно при сравнението с Лорънс Олифант. Роден през 1829 г., две години преди Елена Блаватска, той също прекарва вторите си седем години сред един будистки народ, а именно на остров Цейлон (Шри Ланка). Като върховен съдия на британската островна колония, баща му се е ползвал с подобно доверие от страна на будисткото население като дядото на Елена Блаватска в Астрахан. Подобно на Блаватска той също прекарва голяма част от живота си в пътувания и е истински космополит. Откъсването му от родителския дом се случва по време на споменатото по-горе пътуване до Непал, което предприема с  група, в която е бил и човекът, насочил Блаватска по пътя на посвещението в Лондон. Лорънс Олифант обаче не показва ни най-малка близост с будизма, а напротив - пътуването му до Непал го води до убеждението, че будизмът не е успял да открие източник на морал за народите на Азия. Външните условия на тези двама окултисти са много сходни в ранните им години и въпреки това те се развиват в съвсем различни посоки.

В детството си Блаватска се среща освен с руската култура, която, разбира се, основно формира нейната личност, също с тази на калмикския ламаизъм, както и с една трета култура, а именно немската. Влиянието на немския език и култура върху нея обаче остава твърде слабо. Фактът, че баща ѝ принадлежи към благороднически род от Мекленбург, означава, че Елена се сблъсква с немския език от ранна възраст. Баща ѝ дори отдава голямо значение на това тя да научи добре немски. Тъй като той често бил преместван с полка си и вероятно не е бил от най-нежните съпрузи, майка ѝ временно предпочела да живее с децата в семейната среда в Одеса. Тя наема английска бавачка, за да може Елена да научи английски. Руският дядо на Елена работи в Одеса в "Съвета на преселниците” 3, който разпределя парцели на преселниците в Русия от новопридобитите земи, включително, както Силвия Кранстън специално отбелязва, на много преселници от Германия. Когато семейството се събира отново, Петер фон Хан урежда Елена да получава уроци по немски три пъти седмично. Кранстън дори смята, че Елена е искала да научи езика. За напредъка на дъщеря си бащата казва: "Тя е достоен потомък на своите славни предци, които никога не са знаели друг език освен немски.” Струва ми се съмнително, че по този начин той е искал да характеризира нейните способности. 

Цинизмът на бащата сигурно е бил трудно поносим за младата му съпруга. Кранстън цитира откъс от роман, написан от майката на Елена, в който може би има автобиографичен момент: “Шлифованият, бърз ум на съпруга ми, обикновено придружен от остра ирония, всекидневно унищожаваше най-красивите ми, невинни и чисти стремежи и чувства. Всичко, на което се възхищавах, към което се стремях от детството, всичко, което беше скъпо на сърцето ми, той само осмиваше или омаловажаваше в безмилостната цинична светлина на своите студени и жестоки аргументи.”

Това, че бракът между родителите й не е бил щастлив, не е убягнало на Елена. А че по-късно симпатиите ѝ са били явно насочени към майката, става ясно от нейните изявления. Възниква въпросът дали болезнените преживявания на майката са се отразили на дъщерята по такъв начин, че тя да откаже да говори езика на баща си. Понастоящем не мога да отида по-далеч от това предположение.

След като майката умира през юни 1842 г. на 27-годишна възраст, бащата изпраща децата да живеят за постоянно при бабата и дядото в Саратов. Елена прекарва около пет години в дома на баба си и дядо си, преди да навърши 16 години. Междувременно дядото става губернатор на Саратовската губерния, която по онова време граничи с Астраханската губерния на север от Волга. Границата се намира на завоя на Волга надолу по течението от Сарепта. Затова будисткият храм в Сарепта се намирал в Саратовската губерния, където също имало калмики, макар и по-малко, отколкото около Астрахан.

През 1846 г. Саратовската губерния наброява 1,7 милиона жители, включително няколкостотин хиляди заселници от германски произход. Техните селища се намират главно на десния бряг на Волга между Волгст и Камишинст, както и в западната част на губернията. Имената на местности като Шафхаузен, Цюрих, Гларус, Люцерн, Унтервалден и др. свидетелстват за големия брой швейцарци сред заселниците. Гореспоменатата Сарепта в южния край на губернията е основана от "Моравски братя" по времето на Екатерина II през 1764 -74 г. Това е било само 60 години, преди Елена Блаватска да заживее в Саратов, а "Моравските братя" все още са били определящи в Сарепта. Много заселници са дошли от Райнгау, Хесен, Пфалц, Елзас и Холандия. Общо в Саратовската и Астраханската губерния по поречието на Волга са живели вероятно около 500 000 - 600 000 волжки немци. Три четвърти от тях са протестанти, които са имали църковен център и консистория в Саратов.

Саратов, столицата на едноименната област, също е разположен на десния бряг на Волга и тогава имал около 45 000 жители. Градът е основан през 1665 г., а къщите му са построени предимно от дърво. В английската енциклопедия "Британика" от 1850 г. градът е описан като непретенциозен и обикновен, но в него имало активна търговска гилдия, която с хъс се занимавала с търговия с далечни земи. Три панаира годишно се провеждали на "много големия пазарен площад". Саратов е бил център на волжките немци. Въпреки всичко това Елена Блаватска научава немски език толкова непълноценно, че по-късно, когато живее в Германия, разбира езика, но не може да го говори. От друга страна, тя владее перфектно английски и френски език, които също е научила в детството си.

Елена изумява семейството и приятелите си с необикновените си способности. Изключително своенравна, тя не признава никакви авторитети, но е надарена с много чувствителна природа и разнообразни таланти. Тя е отлична ездачка и предприема походи с полуоседлани коне. 

Едно от най-важните ибстоятелства в живота на Елена Петровна Блаватска е, че в дома на дядо си тя попада на библиотека, която е предимно на немски език и съдържа богата окултна литература. Тази библиотека е принадлежала на дядо ѝ Фадеев, но идва от прадядо ѝ по майчина линия, княз Павел Долгоруков. Когато Елена пристига в Саратов през 1842 г., той вече е мъртъв от четири години и на нея й е позволено да разглежда библиотеката на воля. Тя си спомня: "Той имаше забележителна библиотека, съдържаща стотици книги по алхимия, магия и други окултни науки. Бях ги прочела с най-голям интерес, преди да навърша петнайсет години." 4 

Както и при учението за мъдростта на калмикския лама, и тук Елена Блаватска изтъква, че е прочела споменатите книги, преди да навърши петнадесет години и по този начин е усвоила съдържащото се в тях знание още през вторите седем години от живота си. Тя иска да подчертае, че е усвоила розенкройцерските идеи във време, когато импулсите, възникващи след половата зрялост, все още не са играли роля в нейната физика.

И наистина сестра ѝ Вера разказва за голямата страст на младата Елена да чете и за странното ѝ поведение. Семейството на дядото обитавало стара и изключително просторна къща в Саратов, на чийто приземен етаж имало много неизползваеми стаи, като единственото нещо в тях били паяжините и прашните килими. Елена обичала да се оттегля тук с книгите си - дори през нощта. Често се случвало да я няма и когато я търсели, я намирали на  приземния етаж. Сестрата на Елена описва една особено впечатляваща случка: "Тя беше струпала планина от счупени столове и маси в един ъгъл под прозореца с желязна решетка. В това скривалище, високо под тавана, тя се оттегляше за часове наред, когато четеше една книга, известна като "Премъдростта на Соломон", в която се излагат всякакви популярни легенди.” 5 Когато слугите научиха всички нейни скривалища в мазето, тя започна да търси тихи места в отдалечените части на градината и накрая в околните гори.

               Сестрата на Блаватска Вера Петровна Желиховска (1835 - 1896)

Сестра й Вера разказва с каква интензивност е чела Елена по следния начин: "Никой стар учен не би могъл да бъде по-упорит в изследванията си, а тя не можеше да бъде убедена да се откаже от книгите си, които поглъщаше ден и нощ, докато траеше импулсът. Огромната библиотека на дядо тогава изглеждаше недостатъчна, за да задоволи желанието ѝ.” Елена не се интересува само от натрупването на светски знания в себе си, а по-скоро от детството си е склонна да придобие уменията, описани от древните автори. Основите на онова, което по-късно се откроява толкова ясно, като възможността да привлича елементарни същества за малки услуги, например издаването на деликатни звуци без външен инструмент, тя усвоява още преди петнадесетия си рожден ден. 

Сестрата на Елена предава и една характерна случка: "Тя изчезваше по същия мистериозен начин и през деня. Ако човек я викаше, търсеше навсякъде, често след дълги усилия я откриваше на най-слабо посещаваните места; веднъж беше в тъмния гълъбарник, точно под покрива, насред гълъбовите гнезда, заобиколена от стотици птици. Тя ги беше "накарала да спят" - както обясни - според правилата, описани в "Премъдростта на Соломон". И наистина, в такива случаи се намираха гълъби, лежащи в скута й, макар и не заспали, но неспособни да се движат и сякаш зашеметени.” 

Въпреки това, ако се разгледат събитията, свързани с Блаватска, които предполагат нейното взаимодействие със свръхсетивния свят, се откроява една характерна черта на тези случаи: голяма част от "феномените" - както се наричат недостъпните за материалистическото разбиране събития - се основават на нейната способност, запазвайки съзнание, да влиза във връзка по същество с индивид, който е пространствено отделен от нея. Това се случва, когато като младо момиче тя се свързва с една дама от Мекленбург въз основа на снимки и писма и успява да запише преживяванията си от интуитивната връзка с нея, както и по-късно, когато като възрастна пише "Разбулената Изида" във връзка със своите духовни учители. Така е било, когато като младо момиче е "приспивала гълъби" посред бял ден, както и по-късно, когато като възрастна се е ползвала от услугите на елементарни същества, за да произвежда странни звуци на звънене и други подобни. Голяма част от душата на Елена Блаватска е разбираема от тази особена сила на фокусиране върху същността, а не върху външния вид. Синет например описва, че Блаватска е била привлечена от простите хора от по-ниските класи още от ранна възраст. Всъщност тя е била толкова отворена към тях, колкото и към всички останали и не е дискриминирала хората по външния им вид.

Именно на фона на тази способност трябва да се разбира подобно "приспиване" на гълъбите посред бял ден. Това, което на пръв поглед изглежда като чудо, при по-внимателно вглеждане се оказва нещо, което не е съвсем непознато за нас. Едно от неразбираемите явления в ежедневието е възможността човек да наложи волята си на някое животно, която играе роля във всяка дресура. Онова, което се наблюдава при обучението на кучето и не изглежда изненадващо, веднага възвръща мистериозното си измерение, когато става въпрос да се убеди някой тигър да скочи през горящ обръч или слон да балансира върху тясна греда и т.н. Укротителите използват моркови и пръчки, но осъзнават пряката връзка на волята си с животните. Така че истинската загадка не е, че това е възможно, а че Елена Блаватска се е заинтересувала от такива неща толкова рано. Още от детството вниманието ѝ е било насочено не само към онова, което достига до душата чрез сетивата, но и към онова, което чука на вратата в центъра на нейното същество.

Библиотеката на Павел Долгоруков е създадена през последната третина на XVIII век. Великият княз Долгоруков, който е служил при царица Екатерина II, е събрал книгите. Той поддържал връзки с руски масони, които работели по системата на "строгото спазване", създадена в Германия - Николай Новиков и князете Никита и Юрий Трубецкой, които от 1778 г. действали в ложите "Латона" и "Изида и Озирис" в Москва.

Кореспонденцията разкрива, че руските ложи са принадлежали към германското “строго спазване” и по този начин руските масони са били подчинени на германското ръководство на ордена. Тайната кореспонденция с пруските държавни служители и с херцога на Брауншвайг, пред когото руските масони са положили клетва, е капката, от която чашата прелива. Екатерина II усеща опасността. През 1792 г. царицата вкарва Новиков и други важни масони в затвора в Русия, затваря ложите и забранява масонството. Павел Долгоруков изглежда не е бил засегнат от гоненията на царицата. Неговата библиотека
съдържала не само книги, но и деликатни документи. Хенри Стил Олкот споменава такива документи в своя дневник 6. Той разказва за грешната преценка, дадена на граф Сен Жермен. Тъй като никой не прозрял мотивите му и източниците на неговото богатство, повярвали на идеята, че е работил като шпионин в различни европейски кралски дворове. След това Олкот добавя: "Ако само можеше да се накара мадам Фадеева, лелята на Елена Петровна Блаватска, да преведе и публикува някои документи от своята прочута библиотека, светът щеше да получи по-близък достъп до истинската история на предреволюционната европейска мисия на този източен адепт, отколкото е имал досега.”

В ранната си статия "Няколко въпроса към Хираф” 7 Елена Блаватска дава допълнителни сведения за това какво съдържа един ръкопис от ръката на граф Сен Жермен, който самият той е дал на руския благородник. Графът е описал предварително в ръкописа "пълното преобразяване на цялата карта на Европа, започвайки от Френската революция от 1793 г., до последната подробност”. Можем да си представим, че подобен ръкопис, независимо дали приветства предвидените промени или само ги описва, без да ги оценява, би хвърлил царицата в ужас.

Поразително и особено важно за нас е, че Олкот говори за граф Сен Жермен като за източен адепт. Ако без предубеждение приемем за момент идеята, че розенкройцерските посветени са се оттеглили от Европа в края на XVIII в., ще открием, че тя прави убедителни много неща, които иначе остават загадъчни: от една страна, тясното сътрудничество на северните будистки посветени с Християн Розенкройц, което намира отражение в процеса на създаване на Теософското общество и "Разбулената Изида", от друга страна, особеното обучение на Елена Блаватска в младежките ѝ години, чрез което тя усвоява средноевропейското розенкройцерство наред с основните учения на тибетския будизъм благодарение на посредничеството на калмиките.

Бележки 

1 По времето на Блаватска родният й град (намиращ се в днешна Източна Украйна) се е наричал Екатеринослав, след това Днепропетровск, а днес украинците го наричат Днипро. Те дори са прекръстили Блаватска на Олена Петрівна Блаватська - “украинска теософка”.

2 Бащата на Ленин Иля Николаевич Улянов също е бил калмик.

3 Mary K. Neff, “Personal Memoirs of H. P. Blavatsky”, Wheaton – Madras – London. 1971.

4 Silvia Cranston/ Carey Williams, “Leben und Werk der Helena Blavatsky, Begrьnderin der modernen Theosophie”, Grafing 1995. 

5 K. Paul Johnson, “The Masters revealed. Madame Blavatsky and the Myth of the Great White Lodge”, SUNY-Press, Albany, 1994.

6 Вж. бел. 3.

7 Henry Steel Olcott, “Old Diary Leaves. The True Story of the Theosophical Society”, New York – London – Madras, том 1.

Единственото оръжие, което България трябва да прати на Украйна, е духовното. За това оръжие говори апостол Павел в своето послание до Ефесяните, гл. 6:

“Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии.”

България е духовната майка и на Украйна, и на Русия, тя има принос към историята и културата и на двете държави, макар те да не са чували за него или да го отричат. Една майка обича еднакво всички свои деца. Колкото и да са неразумни, колкото и да са обладани от ариманични (а в момента и от азурични сили), майката никога няма да поощри взаимното им избиване или пък да им даде средства да го продължат. Поради духовната връзка и с двата народа предоставянето на оръжия, които нахалният като конска муха министър на едната страна се надява да изврънка, за нас българите е нещо съвсем различно. Хората го усещат интуитивно като престъпване на една невидима граница. България е страна на Духа. За нас оръжейните дарове не са въпрос на бизнес, нито на прагматична инвестиция за собствено облагодетелстване. България не е Америка, за да ползва Украйна като тестов център за нови дронове, произведени специално за украинските войнолюбци (https://breakingdefense.com/2022/04/meet-phoenix-ghost-the-us-air-forces-new-drone-designed-for-ukraines-war-with-russia/ ), нито Германия, за да си праща старите оръжия от времето на ГДР (https://www.badische-zeitung.de/deutschland-liefert-alte-ddr-waffen-zum-kampf-gegen-russland--210027428.html ), нито католическо-йезуитска Полша - на второ място по размер на оказана помощ на Украйна, но таяща задни мисли за Галиция (https://www.handelsblatt.com/politik/international/internationale-beziehungen-welche-laender-helfen-der-ukraine-am-meisten/28263250.html ). 

За съжаление и в Русия, и в Украйна още децата са приучавани на военщина - да боравят с оръжия, да стрелят, да мразят врага. 

            
         
                              Военно възпитание на децата по украински …

                                                       … и по руски 

В момента виждаме отровните плодове на това възпитание и то е нещо, насочено не само срещу бъдещето на двете страни, но и на цвлата еволюция на човечеството. Защото славяните от Източна Европа - хората в Украйна, Беларус, Русия - имат важна мисия за бъдещата Шеста културна епоха (от 3573 до 5733 г.), която от техните земи трябва да се развие навсякъде по света. Това ще бъде културата на братската любов, истинската ера на Водолея.  

Затова тъмните духовни сили и техните човешки марионетки са толкова активни в тези земи, и то отдавна. Колкото повече оръжия се предоставят (а във всяка пушка, бомба, дрон, ракета и т.н. се намира по едно ариманизирано демонично същество, чието предназначение е да убива), толкова по-дълго ще продължи сегашната война, толкова повече жертви и разрушения ще има, толкова по-трудно ще става за хората да простят за причинените страдания. Дори има вероятност те да не стигнат до разгръщането на мисията си. 

Има сили, за които е изгодно мисията на славянството да се провали. За тези сили Сергей Прокофиев пише в книгата си “Духовните извори на Източна Европа и бъдещите мистерии на Светия Грал”:

“Специалният интерес, изпитван от “Обществото на Исус” към Южна Америка, е обусловен от това, че потенциалът на естествената душевна религиозност на населяващите я народи по своята интензивност (но не и по характер) е сравним само с религиозността на славянските народи. Тяхното завладяване и използване за свои цели вече отдавна се разглежда от йезуитите като изключително важна задача. Има наистина и още по-дълбоки причини за този интерес. Те могат да бъдат разбрани, ако се вземе под внимание една забележка, направена от Рудолф Щайнер в частна беседа за това, че ако Източна Европа поради някакви причини не успее да изпълни своята мисия в Шестата културна епоха (което само по себе си ще бъде голямо нещастие не само за самата нея, но и за цялото човечество), то тогава тази мисия ще премине към Южна Америка, главно към Бразилия. Имайки свои собствени планове за Шестата културна епоха, “Обществото на Исус” се стреми поради това да укрепи своите позиции едновременно и в Източна Европа, и в Южна Америка.”

Залогът е много голям. Неслучайно и духовните същества наблюдават с тревога войната в Украйна. Израз на тяхната загриженост е призивът-молитва, даден от високопоставения дух Големия, известен от разговорите с природните духове на Волфганг Вайраух и Верена Щал фон Холщайн: 

“Неродени и родени на европейския Изток,

помнете, че вашето време идва скоро.

Отбранявайте се срещу силите, които искат да ви върнат към вцепенението,

отбранявайте се срещу силите, които ви карат да убивате ближните си,

отбранявайте се срещу силите, които втвърдяват сърцата ви.

Хванете новото Йоаново християнство с чисти ръце

и го внесете, изпълнени със светлина, в бъдещето.

Сили на доброто, изправете се заедно навсякъде по света!”

Нека и ние да се помолим за вразумение на воюващите славянски братя, да се помолим духовният свят да инспирира чрез ангелите-пазители хората, от които зависи войната да бъде прекратена. Към този призив можем да присъединим и песента “Мирът иде”, която Беинса Дуно дава първоначално като мелодия в края на Първата световна война, а по времето на Втората световна война към нея е прибавен и текст:

https://youtu.be/Gpf07SaGz1M

Разделянето на човешкото същество на тези членове, за които обикновено говорим, не е произволно, а насочва към съвсем реални неща. Когато говорим за физическо и етерно тяло, говорим за това, което е заложено в майката преди оплождането, за това, което винаги е заложено в майката. Когато човекът, след като е живял известно време в живота между смъртта и новото раждане, се насочи от духовните висоти към физическия живот, той чувства, че в една родствена с него женска личност ще намери онази основа, в която ще може да влее онова, което се е развило в него от последния му живот насам от останалата част на организма до главата. Ето затова развитието на човешкия ембрион започва от главата. Главата е тази, която първа се развива до определено съвършенство при формирането на човешкия ембрион. Това, което действа върху формирането на главата, което всъщност идва от космоса, вече е в Аза и в астралното тяло. А фактът, че Азът и астралното тяло могат да съществуват заедно с физическото и етерното тяло, идва от оплождането. Оплождането посредничи за съвместното им съществуване. Какво дава то? Оплождането е свързано преди всичко със самия веществообмен на човека. То има за цел да даде на човека нов обменен и дихателен организъм, тъй като силите на главовия организъм произлизат от предишната инкарнация. Следователно всичко, което обединява човека, идващ от предното си въплъщение, с главовия организъм, човекът го дължи на връзката си с духовния свят. Всичко, което, така да се каже, навлиза в него по време на ембрионалния живот, след като е извършено оплождането, той дължи на съвместния живот със земното същество, със съществото на Земята.

Ето виждате колко сложно се създава това, което представлява всъщност човекът. До известна степен крайниците на човека, към които принадлежи вътрешно и системата на веществообмена, са му дадени от Земята. Това, което функционира в човешката глава, му е дадено от духовния свят. А дишането и сърдечната система са между тях.

А сега ще запитате: Какво действително наследяваме от бащата и майката? В коя система на човека се крият силите, чрез които можем да наследим нещо от родителите си? - От тях ние не наследяваме нищо за главата, защото това, което работи в нея, го носим от предната си инкарнация. Не наследяваме нищо и за системата на веществообмена, защото това ни го дава Земята едва след оплождането. Наследяваме единствено в системата бял дроб-сърце, във всички сили, които живеят в дишането и кръвообращението - ето тук наследяваме. Само средната част на човека, системата на дишането и кръвообращението, е това, което дължи произхода си на двата пола.

Човекът е сложно устроен. Той е тричленно същество дори във физическия си организъм. Има глава, която може да използва само за това, което не е земно; има системата от крайниците и веществообмена и може да я използва само за това, което е земно; а чрез връзката на един човек с друг има това, което се крие в дишането и кръвообращението.

Тук мога само да Ви загатна нещо, което води до една много, много широка област от познанието за човека. Това, което ви посочих, прилича на теория. Но за нашето време това не е теория, а в днешния човек има нещо, което чувства в смисъла на току-що казаното. В настоящето се развива нещо в човека, което усеща в този троен смисъл. Днешният човек има сложни усещания в най-дълбоката част на своето същество, без да ги осъзнава напълно. Чрез главата си той знае, че е извънземен гражданин, а чрез системата бял дроб-сърце знае, че се намира във връзката на един човек с друг. Нещо в него казва: Когато срещна друго човешко същество, тази среща е образ на онова, което също е пренесено в мен от един човек върху друг, а именно чрез бащата и майката. Благодарение на системата бял дроб-сърце човекът се усеща съвсем на място сред хората. Чрез своята сърдечно-белодробна система той се чувства като принадлежащ на Земята. Тези три начина на усещане днес вече са в човека. Но умът не иска да се съгласи с това. Умът иска всичко да е просто, всичко да може да се проследи до нещо едносъставно. И точно от това страдат хората в наши дни. Те ще престанат да страдат от него едва когато на тристранното чувство във вътрешната същност, което вече наистина съществува в човека, започне да съответства един тричленен социален организъм, когато човекът намери навън отражението на своята същност.

В тези пролетни дни ние можем да изпитаме истинска радост,  преживявайки пробуждането на природата. Всички нежни пъпки и цветове, както и звуците на бодрия птичи хор, могат да бъдат дълбок символ на възраждането на живота и преодоляването на смъртта, точно както нарастващите слънчеви сили. В този първи пролетен лунен цикъл всяка година ние преживяваме Великденския празник - Възкресението на слънчевото същество ХРИСТОС, което се е съединило за вечни времена с нас, хората и със земята. Това космическо събитие след първото пролетно пълнолуние, което тази година настъпва във вечерта преди Великден, всяка година ни говори по малко по-различен начин и е в основата на новата година, която започва духовно на Великден.

                              

                       Възкресение, плоча от слонова кост от IV век, Мюнхен

От около две години насам, особено в алтернативните медии и събития, се говори за важността на това човечеството да се пробуди за истината. Тъй като в тези предвеликденски дни, както и около Великден, настъпва една важна звездна констелация (съвпадът Юпитер/Нептун в знака Риби на 12.4.), която по особен начин привлича вниманието ни към темата за търсенето на истината, бих искала да разгледам по-отблизо този призив. 

Повечето хора изглежда желаят да познаят и разберат истината. В този период на криза това означава най-вече да се прозрe задния план на политиката. Тази необходимост се поражда именно от преживяването на противоречията и измамите, стигащи до очевидни лъжи, на нашите управници и другите носители на обществена отговорност. Така че именно чрез възприемането на неискреността се пробужда нуждата от истина! Истинността е дълбоко свързана в нашата душа и съвест с чувството за достойнство. Когато сме измамени и излъгани, ние обикновено усещаме и известно унижение на собствената си същност. Това със сигурност е свързано с факта, че този, който ни мами, съзнателно ни лишава от свободата да вземаме собствени решения, основани на истината, т.е. ние сме възпрепятствани и в свободното упражняване на волята си. Също така преживяваме повече или по-малко съзнателно как на астралния план чрез лъжата се убива истината, с която сме душевно свързани. По този начин в зависимост от размера и количеството на лъжите все повече отслабват жизнените сили и се ограничава разнообразието на живота. За да си го възвърнем, сега трябва да активираме връзката с висшия си Аз чрез собствените си волеви усилия, за да почувстваме отново достойнството си и сами да творим. 

Но какво ни дава способността да разпознаваме истината, какво изобщо е истината и как се формира усещането за истина, което е тясно свързано с нашата съвест?

Чрез многобройните интелектуални сблъсъци с "факти", цифри и данни ние все по-често изпитваме безпокойство и смущения в душата, които водят до загуба на сили в етерната сфера и до физическо изтощение и болести. По този начин ние не можем да намерим нито очакваната сигурност в познанието на истината, нито увереност в живота и неговото основание в истината. Това не става и с чисто интелектуалното занимание с духовната наука!

И ние оставаме в страх от страданието, от загубата на достойнство и живот и се чувстваме откъснати от душата и сърцето си, защото можем да изпитаме истината само в дълбочината на сърцето. В истината ние сме свързани с всички същества. Рудолф Щайнер казва: "Логиката на мисленето е съвместима с най-големия егоизъм. Логиката на сърцето е способна постепенно да преодолее всякакъв егоизъм и да направи всички хора участници в една човешка общност". В крайна сметка лъжата винаги идва от егоизма и води човека още по-навътре в илюзията за отделност и изолация.

Истинно е живото. Всяко материално явление е само отражение на духовното, а всяко природно явление е оживено от духовни същества, независимо дали става дума за елементарни същества, живеещи в растения, камъни и планини, води, облаци, ветрове и огън, или за слънчевите лъчи, луната, звездите, в които действат висши същества. Те очакват да ги възприемем и дори се нуждаят от това, за да могат да продължат собственото си развитие. Ето защо за напредъка на човешкото развитие е от съществено значение ние да потърсим по собствена воля връзката с тях.

Достатъчно е да се разходим с будно съзнание из кой да е съвременен град, за да видим как хората днес са свързани повече с мобилните си телефони, отколкото с живите същества около тях. Дори от най-малките деца се очаква да "практикуват" това. "Връзките" и емоциите се преживяват във виртуалните светове на игри и сериали. Хората са се приспособили към материалното и са се свързали с вещите едва през последните няколко века, но в момента сме стигнали дотам, че много от нас се идентифицират с това какво и колко притежават. В замяна на това обществото оценява и се доверява на хората, които са придобили статут и влияние, защото имат много богатства. Дори начините за придобиване на собственост и влияние са до голяма степен без значение за това признание. Мнозинството от нас живеят, свързани с материалните неща и се чудят на трудностите си да възприемат истината. 

От календарното начало на годината до около края на февруари съществуваше една небесна констелация (Плутон/Лунен възел), чрез която ни беше съобщено, че вече има възможност за трансформиране на "последващата" карма от споменатото развитие, което би продължило да съществува като все по-голямо втвърдяване, контрол, наблюдение и вече планираното сливане на човека с машината, в нещо положително и живо! За целта е необходимо да се откъснем от връзката с илюзията, нещата и абстрактните числа, с мъртвото и да потърсим и отново да установим връзка с всичко истинско и живо!

В годината на тройната полярност (2022 г.) ние сме предизвикани да я преодолеем. Най-силната полярност в нашето съзнание е тази на смъртта и живота, материята и духа, съня и будността. От началото на 2022г. до юли 2023 г. оста на Лунния възел преминава през зодиакалните знаци Телец/Скорпион. Това още веднъж показва колко е важно да се преодолеят смъртта и страховете чрез осъзнаване и обръщане към живото - това е кармичната задача на човечеството. Съществата, които се изразяват чрез числата, ни говорят тази година най-вече за любов към всички същества чрез преодоляване на полярностите и осъжданията. Любовта означава да се свързваме, също така да намалим собственото си его, за да постигнем плодотворно сътрудничество и да се отворим, за да предложим на някое друго същество пространство на състрадание в себе си. По този начин всеки от нас може да служи на общността със своите способности - колкото и малки да изглеждат те - и искрено да изпитва благодарност и радост от развитието на другите, без да завижда, да се съревновава и да ревнува. 

Да преживеем, че сме едно човешко семейство, в което всички служим един на друг и намираме истинска радост в свързаността и например в разрешаването на конфликтите с друго човешко същество също е част от призива на Великденската констелация на Юпитер/Нептун. Заедно с божествената Софѝя Бог създаде от радостта си рая с човека в него като място на радост (на иврит גן עדן‎ “gan-eden” означава “рай на насладата”) 1. Ние хората трябваше да напуснем това място, като приемем съблазънта на змията, но това стана и за да получим свободата да избираме. По свободна воля отново ще сътворим това място.  

"Лъжливата Софѝя" 2, чиято сфера в езотериката се нарича още “пояс на лъжите”, продължава да се опитва да ни води по пътя на смъртта. Тъмните йерархии биха могли да използват положителната сила на сегашната констелация Юпитер/Нептун за себе си, за да вдъхновят хората за мащабни измами и лъжи, което ще доведе до отравяне на духа, включително и до физическото ниво. 

Тъй като, както споменах, оста на Лунния възел се движи през знаците Телец/Скорпион, всички затъмнения през тази година също ще се случат в това зодиакално качество 3. Затъмненията не само пренасят в света въздействията на нашите лоши мисли и чувства, но могат да пренесат и погрешните ни мисли и идеи като мисъл-форми. Объркването и трудностите при разпознаването на истината се дължат и на факта, че в т. нар. пояс на лъжите истините са изопачени и свързани с лъжливо съдържание. По този начин в резултат на предизвиканите заблуди, страховете от загуба и материалните възгледи за света, които възникват или се засилват в нас, могат да засилят въздействието си и да се превърнат в призраци, за да ни представят един още по-илюзорен свят. Тогава човек може или да се свърже с тези духове и да стане карикатура на своя божествен образ с все по-страшна привързаност към материята, или пък да развие съзнание за тези неща и да се привърже отново към живота. Задачата, която стои пред нас, е не само да познаем духа, но и да търсим връзка с всяко истинско същество и по този начин да постигнем преодоляване и превръщане на процесите на смъртта в процеси на живота. Винаги когато се впуснем в търсене на живата истина (която никога не е статично познание), като се обръщаме активно към духа в природните явления, към духовния образ на истинското изкуство, като признаваме собствените си слабости и провали в човешкото общуване и като сме съпричастни към положението на другата страна в конфликта, ще можем да почувстваме дълбока радост в сърцето си. Това задължително води до откриване на красотата в съществата, които срещаме или в произведенията на изкуството. Подобно на много малки слънца, тези събития затоплят и осветяват сърцата ни и остават там за цял живот като източник на живото. От този източник на сърцето ("gan-eden" в нас) можем да даваме, без да очакваме, да имаме лечебен ефект при срещи и да преобразяваме творчески света от истинската вътрешна мъдрост и любов. В това сърдечно пространство ние сме свързани с голямото Слънчево същество Христос чрез живото излъчване на малките слънца. От тази сила можем да дадем нещо на света и сами да ставаме все по-творчески същества.

Великденската констелация също така показва възможност до юли 2022г. поради връзката на Сатурн с Лунния възел да проверим по много конкретен начин доколко сме готови да приемем предложената от космоса подкрепа за кармичната промяна. Девалвацията на материалните ни блага като карикатура на зациклянето в материалния светоглед, включително до процесите в здравеопазването, вероятно ще се изправи пред нас от края на април и особено през юли/август във вида на много внезапни социални промени, чиито последици ще са още по-дълготрайни (връзка Уран/Лунния възел).

В звездното небе на великденските дни виждаме, че сега е време да оттеглим енергията и вниманието си от старите сили; между другото, това показва и квадратът Плутон/Слънце. В началото на август можем да преживеем голям "прилив на енергия", за да се освободим от планираните ограничения. Има вероятност тази стара сила да набъбне в различни степени. Това е процес, който ще отнеме още няколко години, но благодарение на решението да насочваме своята воля към живота ние можем да положим основите за свободното си развитие. Може би има хора, и то мнозина, които ще искат да запазят връзката си с материалното и ориентацията си към мъртвото. За да могат тези наши братя и сестри да възприемат възможността за промяна по-късно (може би чак след много прераждания), е важно да запазим любовта си към тях, да останем във връзка с тях и да изпитваме дълбокото чувство на общност с човечеството. 

Благата вест на Великден е, че духът, който е истинският живот, е победил материята и смъртта. "В Христос духът става живот” - ако позволим това да засияе в дълбините на душата ни, ако въодушевим душата си за всяка връзка с духа, ако почувстваме и живеем истината в цялото си същество и дейност (“от божествения свят произлиза човечеството"), тогава ще можем да изпитаме и как душата се пробужда и се изпълва с истина "в мировите мисли на духа".

Пожелавам това преживяване и на нашето човешко семейство.

Благословен, стоплящ сърцето празник на Възкресението желае на всички читатели
Розана Зонтаг!

1 Стар завет, Притчи Соломонови 8, стихове 22-31 

2 Стар завет, Притчи Соломонови 8, стихове 13-18 

3 На 30.4.2022 г. в 22.28 ч. частично слънчево затъмнение в зодиакалния знак Телец в съвпад с Уран, което нвма да се наблюдава в Германия; На 16.5.2022 г. в 6.14 ч. пълно лунно затъмнение в зодиакалния знак Скорпион, частично видимо в Германия; На 25.10.2022 г. в 12.49 ч. частично слънчево затъмнение в зодиакалния знак Скорпион в съвпад с Венера, видимо в Германия; На 8.11.2022 г. пълно лунно затъмнение в 12.02 ч. в зодиакалния знак Телец в съвпад с Уран, което няма да се види в Германия.

Това е цитат от бележника на Ита Вегман, записка, направена по време на подготовката й за Великден през 1940 г. По това време в Арлесхайм освен заплахата от война се очертава и предстоящо разцепление в Управителния съвет на Антропософското общество.

“Останете възможно най-неутрални - не от удобство, а от любов към човечеството. Това ще създаде нещо, което ще се противопостави на войната, ще я отслаби и ще подкрепи онези, които смятат, че войната е безсмислена. Онези, които са неутрални в истинския смисъл на думата, ще формират трета армия, чието оръжие е Духът и ще се обединят с мъртвите, чиито души са отслабени и които Михаил води към свръхсетивните светове. Епохите на войните приключиха - трябва да приключат. Съвременните войни са просто акции на изтребване. Битките на Духа са единствените битки, които трябва да се водят - Дух срещу Не-дух - за да може живият Христос да влезе отново в света, не само в сърцата на хората, но и като владетел на земята и на космоса. Воините и водачеството на Михаил трябва да станат реалност."

                               Ж. Борел в “Туитър” след срещата си със Зеленски

Преди сто години

Подобно на политическата ситуация в Европа преди избухването на войната през 1914 г. и последвалите я кризи, днешната световна ситуация също привлича вниманието с нови трагични съобщения. Това се илюстрира по-специално от едно изказване на Норихиро Като, професор по японска литература и сътрудник на "Ню Йорк Таймс", цитирано от Петер Шол-Латур в последната му книга, написана малко преди смъртта му през 2014 г., "Проклятието на злодеянието. Провалът на Запада на Изток”:

"Ситуацията от 1914 г. може да се сравни изцяло с днешната. Преди един век състоянието на света се характеризираше с общо приемане на световното господство на Великобритания, която в лицето на Германия виждаше заплаха от бързото издигане на този амбициозен съперник, докато Франция вече пълзеше към залеза. Днес светът се характеризира с една измамно всемогъща Америка, с насилствената воля за власт в Китай и поизбледнелите претенции на Япония. Заради това упорито отстояване на националистически прерогативи нараства заплахата от нов инцидент от типа на Сараево, който може внезапно да излезе извън контрол."

Това сравнение може да бъде продължено. В Сараево, столицата на Босна и Херцеговина, която по това време е протекторат на Австро-Унгарската империя, през 1914 г. е извършено покушение срещу Франц-Фердинанд, австрийския престолонаследник. Известно е, че този опит за убийство, подготвен в Сърбия с активната подкрепа на англо-руската тайна политика, предизвиква Първата световна война. 100 години по-късно, през 2014 г., в Киев, столицата на Украйна, която в продължение на няколко века е била част от сферата на влияние на Русия, е извършен държавен преврат, който идва от Западна Украйна - бившата Източна Галиция. Превратът е подготвен с финансовата и политическата помощ на Запада, а именно на САЩ. Това доведе до гражданска война в Украйна и до ескалация на конфликта между Европейския съюз и САЩ, от една страна и Русия от друга.

Преди сто години руската външна политика, определяна от идеите на панславизма, се опита да разшири политическото влияние на Русия в славянските райони на Южна Европа и Балканите, като унищожи Австро-Унгария. Тогава многонационалната австро-унгарска държава стана жертва на експанзионистичните стремежи на Русия. Не бихме ли могли да предположим, че днес ЕС, с идеята си за разширяване на изток, е поел ролята на Русия от онова време? От тази гледна точка Русия, която също е многонационална държава, би била изправена пред съдбата на старата Хабсбургска монархия. Ето защо Русия се чувства принудена да сключи целеви съюз с Китай по същия начин, както правителствата на Австро-Унгария и Германия преди Първата световна война.

В този контекст е интересна и политическата позиция на Индия. Тази страна, която се колебае между спора с Китай за граничните райони на Хималаите, от една страна и нарастващото антизападно самосъзнание, от друга, би могла да поеме силно амбивалентната роля на Италия в споменатия конфликт, която в последния момент премина към западния съюз, за да спечели територия в Южен Тирол за сметка на Австро-Унгария, което означаваше сериозен удар за стратегическите планове на средноевропейските сили.

Възкръсването на призрака

Наблюдавайки външните събития, може да възникне представата, че определен призрак се е събудил за нов живот в резултат на държавния преврат в Киев през зимата на 2014 г. Според Рудолф Щайнер призраците възникват заради лошите закони:

“Всичките несправедливи, наказващи неправилно закони, както и лошите организации в социалните общности въздействат върху етерното тяло, така че в него се обособяват такива същества, които в днешното суеверно време биват единствено осмивани. Тези същества са спектри, призраци. Истинските призраци са именно принадлежащите към този тип същности. Хората трябва да се постараят да устройват своите институции колкото може по-добре, за да не създават подобни същества.” (СС 98, 9.6.1908)

Когато хората искат да възродят действията и нагласите си по стария модел, важна роля играят ритмите на времето. По този начин гигантският призрак, възникнал преди сто години поради едностранно решения въпрос за военните дългове и несправедливата юридическа ситуация в общността на държавите, отново може да послужи на определени кръгове. Само че ролите от онова време биха били разпределени между други актьори. Тогава е възможно призракът да насочи етерните енергийни потоци на настроенията в определена посока, така че да предизвика повторение на военния процес и неговия изход през 1914-1918 г.

Тогава САЩ ще излязат победители, както беше Великобритания преди един век. Европейският съюз, подобно на царска Русия по онова време, би потънал в хаос и политически безредици. Русия, подобно на Австро-Унгария, би се разпаднала поради вътрешни национални и религиозни противоречия. Индия би взела двуличната роля на тогавашна Италия. Далекоизточните съюзници на САЩ, най-вече Япония, Южна Корея и Тайван, биха били напълно опустошени от военни сблъсъци с мощния си съсед Китай, както беше Франция преди 100 години. Китай, заобиколен от всички страни и отрязан от петролните ресурси, ще се огъне. Настоящата политика на западния съюз спрямо страните-производителки на петрол - Либия, Ирак, Иран и Венецуела, които трябва да бъдат изключени като потенциални доставчици на петрол за Китай, служи именно на тази цел. Очаква се други арабски петролни държави да си сътрудничат със Запада по отношение на петролната блокада на Китай.

За да се постигне максимална ефективност на този призрак, е от решаващо значение вината за настоящата война да бъде хвърлена върху Русия и Китай. За да се постигне тази цел, трябва да се направи всичко възможно Русия и/или Китай да бъдат представени пред света като агресор. Например, може да се опитат да принудят Русия да въведе войски в Украйна. Но времето изтича.

Ако въпросът за световното господство трябва да бъде решен между САЩ и Китай, то с оглед на бързия икономически растеж на Китай, който през последната година (2013 г.) се превърна в най-голямата икономическа сила в света, няма време за отлагане на това решение. Ето защо може да се очаква, че ако готовността на европейците за военен конфликт с Русия продължи да бъде достатъчно умерена, САЩ могат да се почувстват принудени да предприемат едностранно обяснение с Китай. Във всеки случай това би означавало, че те ще трябва да се откажат от призрака на 1914 г., което би направило изхода от борбата между двата съперника много по-открит.

По принцип може да се каже, че напрежението между Изтока и Запада през последните 100 години никога не е било разрешено, а само е имало по-топли и по-хладни фази на тази конфронтация. Днес човечеството е изправено пред сериозния въпрос дали ще успее да се събуди от "сомнамбулното" си състояние и да разработи алтернативни модели на политическо взаимодействие. Само ако вземем под внимание, че призракът на войната служи единствено на силата, която иска да насочи развитието на човечеството в разрушителна посока, ще можем да видим световноисторическото значение на този въпрос.

Чрез унищожаването и подчиняването на средноевропейските сили Германия и Австро-Унгария преди един век стана възможно едноличното господство на Западния съюз през XX век. Въпросът днес е дали Русия и Китай ще бъдат унищожени, за да се продължи това единовластие колкото е възможно повече за всички следващи културни епохи. Това обаче би могло да доведе до ситуация, в която определени душевно-духовни способности на хората, които в хода на следващите културни епохи би трябвало да бъдат изработени в съвместната дейност на германската и руско-славянската култура, да бъдат задушени още в зародиш.

За това се говори в една записка на Рудолф Щайнер в неговия бележник от края на 1917г.:

“Тонът се задава от група хора, които искат да управляват земята чрез движението на капиталистическите икономически импулси. Тя включва всички кръгове от човечеството, които тази група е в състояние да обвърже и организира с икономически средства. Най-същественото за тази група е нейната информираност за това, че на територията на Русия има една неорганизирана човешка маса, която носи в себе си зародиша на една социалистическа организация. Добре обмислената цел на групата е да постави този импулс под свой контрол. Тази цел няма да бъде постигната, ако Средна Европа потърси с разбиране обединение с импулса, покълващ на Изток.

Поради факта, че тази група се намира в англо-американския свят, като вторичен ефект възникна сегашното съотношение на силите, което прикрива същинските конфликти и интереси. Преди всичко се прикрива реалният факт, че се води битка за руския културен зародиш между англо-американските „плуто-автократи“ и хората от Средна Европа. В момента, в който Средна Европа разкрие този факт на света, лъжливата констелация ще отпадне и ще бъде заменена от истинна. Войната ще продължи под една или друга форма дотогава, докогато германството и славянството не се обединят в общата цел да освободят човечеството от игото на Запада.

Има само една алтернатива - или да изобличим лъжата, с която Западът е принуден да си служи, ако иска да успее, изтъквайки, че създателите на англо-американската кауза са носители на течение, което води началото си от импулсите, предхождащи Френската революция и стремящи се да контролират света чрез средствата на капитализма, или да предадем световното господство на една окултна група от англо-американския свят, докато с цената на бъдещи потоци пролята кръв поробените немско-славянски територии не спасят истинската духовна цел на Земята.”

Днес, когато човечеството е преминало през сто години на ужасни страдания и е натрупало тежък опит, тези думи може би звучат по-разбираемо.

Русия като организъм

Следвайки думите на Рудолф Щайнер за руската територия, можем да използваме образа на живо същество, за да определим приблизителните граници на тази територия. Нека си представим фигурата на един човек, чийто гръбначен стълб минава по протежение на планинската верига Урал. Тогава можем да си представим главата му в района на Санкт Петербург, където интелектуалният живот на Русия се е развивал още от основаването на града преди повече от 300 години. След това да погледнем надолу към Московската област - там ще открием сърцето на този въображаем човек. Москва отдавна се е усещала като сърцето на Русия.

              

                                Русия като човек. Рисунка: Натали Тоугу

Източно и западно от Москва, включително и в Белорусия, се простират гори, които съответстват на двата бели дроба на това същество. На юг от Москва се намират казашките райони, които от векове са населявани от свободни въоръжени селяни. Техните добре организирани военни съюзи са защитавали границите на Русия от мародерските номадски орди. Тази област е под влиянието на Марс и съответства на жлъчния мехур. На запад от казашките земи се намира Украйна с нейния плодороден чернозем, наричан някога “житницата на Русия”. Черноземният район съответства на функцията на черния дроб на тази руска същност. Северните брегове на Черно и на Каспийско море изпълняват функцията на бъбреците. Крим и Одеса също спадат към областта на бъбреците. Затова жителите на Крим чувстват, че принадлежат към Русия.

Ако се спуснем по Кавказкия хребет към Грузия и Армения, ще стигнем до областта на силите, които отговарят на храносмилането и наследствено-репродуктивната функция на човека. Това се дължи на факта, че бъдещата шеста културна епоха ще се корени в т.нар. древна персийска култура. Ето защо за Русия като същност е важно да остане в географски контакт чрез Кавказ с историческия ирански културен регион като свой духовен предшественик, а не да бъде отрязана от своя духовен наследствен поток чрез отделянето на Грузия и Армения от Русия, например поради присъединяването им към НАТО. Русия инстинктивно ще се противопоставя на всеки опит за изваждане на Кавказ от нейната сфера на влияние. Никой не иска да бъде насилствено стерилизиран. Руско-осетинската война от 2008 г. ясно показа това.

Карпатската област в Западна Украйна - бивша Източна Галиция - със своя планински климат вече не е част от тази руска същност. В това отношение страхът на другите източноевропейски държави от Русия не е оправдан, тъй като както Прибалтика, така и Полша и Чехия географски са извън границите на руската същност.

Сегашното възпаление на Русия

В представения образ Русия изглежда като цялостен организъм. Ако искаме да обясним настоящата ситуация от тази гледна точка, тя може да се сравни със здравословното състояние на човек, чийто черен дроб е инфектиран и силно възпален. Израз на това е гражданската война в Украйна. Имунната система на организма инстинктивно се опитва да се бори с това заболяване. На Запад това се обяснява като руска агресия. Представената тук гледна точка няма за цел да легитимира определени действия на Русия, а просто да обясни нейната инстинктивна защитна реакция.

Такова заболяване на черния дроб се дължи на нечисти чувства, които хората не желаят да признаят и от които се отричат. По този начин организмът отслабва в жизнените си процеси и става податлив на външни инфекции. Като се има предвид, че ролята на западноукраинските борци за свобода в изтреблението на евреите, поляците и руснаците е напълно изтрита от съзнанието на част от украинското население, а на друга част е унищожен споменът за ролята на болшевиките в унищожаването на украинските селяни, не е изненадващо, че страната се е разцепила и е станала уязвима за външно влияние както от Запад, така и от Изток.

Така че, ако това остро възпаление не се лекува бързо и задълбочено, то заплашва да се превърне в хроничен стадий на замразен конфликт. С течение на времето това може да доведе до разпадането на Украйна като черен дроб на Русия и тогава тя ще се превърне в заплаха за живота на Русия. Въпреки че е възможно да се живее с малка част от черния дроб, тъй като този орган има невероятна регенеративна сила и може да се възстановява с течение на времето, не би било възможно да се оцелее дълго без целия този жизненоважен орган.

Това означава, че част от съвременна Украйна във всички случаи трябва да остане под руско влияние, за да се запази тази същност жива. По този начин става ясно защо всеки опит за откъсване на Украйна от Русия води до ожесточени руски протести. Ако НАТО навлезе в Украйна, на Русия ще бъде забит нож в черния дроб. Едва ли може да се очаква, че Русия ще приеме това без съпротива, освен ако първо не бъде обезсилена, което сега се опитват да направят чрез икономическо ембарго и натиск върху цената на нефта, който е най-важният източник на руски приходи.

Отговорността на Европа

Славянският дух, който по думите на Рудолф Щайнер трябва да се превърне в духа на следващата културна епоха, днес носи чертите на архангел и следователно все още е пространствено свързан с гореописаната въображаема същност на Русия. По-късно, когато поеме задачата на дух на епохата, той ще разпространи влиянието си по цялата земя, за да инспирира навсякъде хора сред различните народи.

Днес все още има малко хора, които могат да се разглеждат като представители на този дух. Те са тези, които са развили остро чувство за истина и кармично ясновидство. В Русия някога е имало т. нар. "калики перехожие" (духовни странници, изпълняващи билини), които се скитали от място на място в търсене на истината. В бъдеще импулсът за търсене на истината ще трябва да се свързва повече със способността за съзнателно ръководене от кармичната справедливост във взаимоотношенията с хората. Това ще доведе в шестата културна епоха до формирането на общност на Светия дух, чиито членове ще живеят в хармония, запазвайки индивидуалната си свобода. Бъдещият дух на славянската културна епоха сега вдъхновява хората по този път на развитие.

Дали тази перспектива за бъдещето ще се запази или не, зависи до голяма степен от това как общността на европейските народи ще се справи с въпроса за войната с Русия. В момента демонът на войната се опитва да разчупи оковите на украинската държавна граница, за да разпредели старите роли на нови актьори-държави в призрака на един сценарий отпреди сто години. Засега демонът на войната все още е сдържан в границите си. За това много спомогна Едуард Сноудън, който със своята смела изява малко преди началото на украинската криза разкри манипулативната сила на западните тайни служби. Това послужи като сигнал за събуждане на европейското население, тъй като до голяма степен издуха вятъра от платната на военната пропаганда в медиите.

Веднъж Рудолф Щайнер казва по въпроса за вината за войната от 1914 г., че въпросът трябва да се постави по друг начин, а именно: Кой е могъл да предотврати тази война? Отговорът тогава е бил, че Русия е могла да предотврати избухването на войната в последния момент, но не го е направила.

Ето защо сега кармичната задача на Русия е да застане пред световната общественост като евентуален виновник за разпалването на нова война като агресор, въпреки че превратът в Украйна не е иницииран от Русия. Днес ЕС е в ролята на Русия по онова време. Следователно окончателната отговорност за една война с Русия до голяма степен се носи от ЕС като такъв и особено от Германия.

Фирмата “Maxar” е много близък партньор на Пентагона и е част от космическите военни сили “Space Force”, създадени от Тръмп. С тези сили, формирани през 2020 г., САЩ искат да милитаризират космическото пространство, което беше посрещнато с острa международнa критикa 1 при обявяването.

„Maxar“ участва в най-малко четири програми на Пентагона 2, така че компанията е тясно свързана с американските военни. Именно техни са спътниковите снимки, които сега трябва да докажат, че руските войници са извършили клането в Буча още в средата на март. Затова е още по-странно, че снимките, за които се твърди, че са от 19-ти и 21-ви март, не са публикувани по-рано, а едва след съобщенията от Киев за предполагаемото клане. Изявлението на говорителя на Пентагона Килби, че Пентагонът не разполага със собствена разузнавателна информация за предполагаемото клане 3, също придобива особен "привкус". Нима Пентагонът не разполага със собствени сателити? Защо се показват снимки на “Maxar”? И ако тази фирма работи в толкова тясно сътрудничество с Пентагона, защо Пентагонът не разполага със собствена информация?

Cui bono?

При всяко престъпление трябва да се запитаме кой има полза, кой има мотив. Дори и да приемем, че руснаците са стреляли по беззащитни цивилни в Буча, те със сигурност не са имали мотив да оставят телата да лежат по улиците, когато са си тръгнали, за да може Западът да започне нова пропагандна кампания. Руснаците щяха да вземат телата или поне да ги погребат, но не и да ги оставят да лежат на улицата.

От друга страна, Киев е доволен от всяко антируско съобщение. А поредната антируска медийна кампания е точно това, което Киев иска. Фактът, че почти всички жертви носят бели ленти, които ги определят като симпатизанти на Русия, е още едно доказателство за участието на Киев, защото защо Русия би стреляла по хора, които ѝ симпатизират?

                            

САЩ също имат интерес от клането, тъй като също са заинтересовани от всичко, което може да бъде използвано в медиите срещу Русия. Освен това САЩ са заинтересовани да поддържат бойните действия в Украйна възможно най-дълго, за да отслабят Русия 4. Поради тази причина САЩ в момента доставят на Украйна повече оръжия от всякога.

Има и нещо друго. По време на преговорите в Истанбул на 30-ти март беше постигнато първото плахо сближаване между Русия и Украйна 5. Пътят към мира можеше да се състои в това Украйна да стане необвързана държава, свободна от ядрени оръжия, която няма да разполага чужди войски в страната си, но ще получи гаранции за сигурност от всички членове на Съвета за сигурност на ООН и от няколко други държави, които ще се ангажират да предоставят на Украйна военна помощ в случай на нападение от друга държава.

САЩ реагираха много предпазливо на това, защото то изобщо не беше в техен интерес. САЩ искат да приемат Украйна в НАТО, за да окажат допълнителен натиск върху Русия. За САЩ би било още по-лошо, ако подобен пример за всеобхватни гаранции за сигурност, какъвто трябваше да получи Украйна, се превърне в прецедент. Това по същество би означавало край на разширяването на НАТО и съответно край на разширяването на влиянието на САЩ.

Защо държавите биха искали да се присъединят към НАТО, което винаги означава отказ от суверенитет, ако могат да получат такава военна защита, без да са в НАТО с всичките му недостатъци, като например по-големи разходи за въоръжение? Още по-лошото е, че ако примерът бъде последван и други държави също си дадат такива гаранции за сигурност, войните, които Пентагонът води по целия свят, едва ли ще бъдат възможни.

Какво би станало, ако Иран внезапно получи гаранции за сигурност от Русия и Китай? В такъв случай нападение срещу Иран, за каквото настояват хардлайнерите във Вашингтон и най-вече Израел, би било немислимо. Следователно намереното в Истанбул решение като възможен път към мира в Украйна беше неприемливо за САЩ и те не реагираха на него.

Другите държави не бяха толкова резервирани като САЩ и заявиха принципната си готовност да действат като гарант за Украйна след сключването на мирно споразумение и да ѝ предоставят гаранции за сигурност. С това вече е свършено, защото след снимките от Буча едва ли някой ще иска да чуе нещо за преговорите между Русия и Украйна. Западните медии пишат в един глас, че с Путин не може да има повече мир. А украинският външен министър вече дори обяви 6:

"Трябва да призная, че при тези обстоятелства дипломацията не е основният стълб на мирното уреждане, на мирния процес. Трябва да извоюваме мир на бойното поле".

И наистина, в момента не е обявен нов кръг от мирни преговори, което е в полза именно на сметките на САЩ, които искат да проточат конфликта и да го направят възможно най-скъп за Русия.

И в тази ситуация сателитните снимки на "Maxar“ са може би най-важното "доказателство" за руското участие в клането в Буча, защото уж доказват, че в средата на март мъртвите вече са лежали по улиците. Фактът, че снимките са публикувани едва две седмици по-късно, не притеснява никого. Снимките могат и да са манипулирани, защото никой не може да провери кога са направени. Факт е обаче, че те показват точно това, което иска Пентагонът, и идват в точния момент, за да спрат преговорите между Русия и Украйна.

С известна ирония може да се каже, че е твърде любезно от страна на руската армия да организира клането в подходящия момент и да остави телата на самото място. Тя трябва да е била много стриктна, защото според сателитните снимки всички тела са лежали непокътнати на мястото в продължение на две седмици, така че да могат да бъдат съпоставени със сателитните снимки.

През втората половина на март температурите в Буча са достигали до плюс 16 градуса и телата би трябвало да са се разложили почти напълно за двете седмици на открито. Те обаче не са разложени, но никой в уж толкова критичните западни медии не се интересува от това.

1 https://www.anti-spiegel.ru/2020/erneut-heftige-kritik-aus-russland-an-der-militarisierung-des-weltraums-durch-die-usa/?doing_wp_cron=1649235411.8106989860534667968750

2 https://www.maxar.com/who-we-serve/us-defense

3 https://www.anti-spiegel.ru/2022/satellitenbilder-von-butscha-das-pentagon-hat-keine-eigenen-erkenntnisse-ueber-das-angebliche-massaker/

4 https://www.anti-spiegel.ru/2022/es-geht-um-einen-stellvertreterkrieg-nicht-um-den-3-weltkrieg/

5 https://www.anti-spiegel.ru/2022/der-stand-der-verhandlungen-zwischen-russland-und-der-ukraine/?doing_wp_cron=1649235778.8967370986938476562500

6 https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/14280265

Дорнах, 6.12.1918

А сега ще кажа нещо, което бих искал да Ви помоля да възприемете съзнателно: когато днес се говорят такива неща, то е под натиска и напора на съвременните събитията и те не трябва да се възприемат несериозно. Това, което казвам, е грижливо пазено в тайна от центровете на Запад, за които често съм загатвал. И на Запад се приема за даденост на хората от Изтока да не им се позволява да знаят нищо за тези неща, които, както казах по-рано, те самите притежават като знание чрез методи, за които може би също ще говоря и наистина притежават като знание и с него те искат да установят световно господство, но другите не бива да знаят тези неща - ето единствения начин, по който това може да стане.

Виждате ли, от петата следатлантска културна епоха нататък в еволюцията на човечеството ще се появят съвсем определени сили. В крайна сметка човечеството еволюира. Никога не може да се съди за силите, които ще възникнат в еволюцията на човечеството, от краткия период от време, който се изследва антропологически или исторически във външната материалистична наука. Защото за този малък период от време, върху който човек има антропологически или исторически поглед към външното развитие, се е променило много малко. С днешната наука ние не знаем например как са изглеждали нещата през втората, да не говорим за първата културна епоха или дори още по-назад във времето. Това може да се разбере само с помощта на духовната наука. 

И само с помощта на духовната наука може да се посочат онези сили, които в бъдеще ще се развият от самата човешка природа по един много естествен начин. В тези тайни центрове се знае, че от човешката същност ще се развият такива сили, които ще променят живота на Земята. Това е, което те искат да скрият от Изтока, което искат да запазят за себе си като знание. Те знаят също, че тези способности, които днес човекът има само в зародиш, ще бъдат от тройно естество. Те ще се развият от човешката природа по същия начин, по който са се развили и други способности в хода на човешката еволюция.

Трябва да ви представя разбираемо тази тройна способност, за която всеки познавач говори в тези тайни кръгове и която ще се развие в човешката природа по следния начин. На първо място, това е способността за т.нар. материален окултизъм. Чрез тази способност - и именно това е идеалът на британските тайни общества - определени социални форми, които днес са в основата на индустриализацията, трябва да бъдат поставени на съвсем друга основа. Всеки знаещ член на тези тайни кръгове е наясно, че с помощта на определени способности, които днес все още са латентни в човека, но се развиват, е възможно да се привеждат в движение машини, механични устройства и др. в голям мащаб с помощта на закона за хармоничните вибрации. Ще откриете малък намек за това в образа на Щрадер от моите мистерийни драми.

Тези неща са в процес на създаване днес. Те се пазят в тайна в рамките на тайните кръгове в областта на материалния окултизъм. Съществуват двигатели, които могат да бъдат приведени в движение чрез съвсем леко човешко въздействие, ако се знае съответната крива на трептене. Това ще позволи да се заменят много от нещата, за които днес е необходима човешка сила, с чисто механични сили. Днес на Земята вече живеят 1400 000 000 души; но те не само извършват работа - вече веднъж обясних това тук - но толкова много работа се извършва по чисто механичен начин, че може да се каже, че днес Земята всъщност е населена от 2000 000 000 души; останалите са просто машини; тоест, ако работата, извършвана от машините, трябваше да се извършва от хората без машини, на Земята трябваше да живеят още 600 000 000 души. Но когато това, което сега наричам механичен окултизъм, навлезе в полето на практическата ефективност, което е идеалът на тези тайни центрове, човек ще може да работи не само за 500-600 000 000 души, но и за 1000 000 000 и повече души. Това ще позволи девет десети от човешкия труд да стане ненужен в района на англоезичното население.  

Но механичният окултизъм не само ще даде възможност да се премахнат девет десети от работата, която днес все още се върши от човешка ръка, но и да се парализира всеки бунтовен порив на неудовлетворената маса от хора, която ще съществува тогава. Способността да се привеждат в движение двигатели по закона за взаимосвързаните трептения ще се развие до голяма степен сред англоезичното население. Това е известно в техните тайни кръгове. Те смятат, че именно то ще им осигури превъзходство над останалото население на Земята през петата следатлантска културна епоха.

Ала в тези среди се знае и нещо друго. Те знаят, че има още две способности, които също ще се развият. И ще се развие една способност, която бих искал да нарека евгенична. Тази евгенична способност ще се развие особено добре сред народите на Изтока, в народите на Русия и азиатския хинтерланд. И това също е известно на тайните кръгове на Запада, че този евгеничен окултизъм няма да се развие от вродените наклонности на англоезичното население, а именно от вродените наклонности на азиатското и руското население. Тези факти са известни и се отчитат в тайните кръгове на Запада. На тях се разчита като на определени импулси, които трябва да бъдат активни в развитието на бъдещето. Евгеничната способност е това, което аз наричам извеждане на човешкото възпроизводство от произвола и случайността. В населението на Изтока ще се развие инстинктивно познание, което ще знае как законите на възпроизводството трябва да вървят паралелно с определени космически явления; как ако зачеването е организирано в хармония с определени звездни констелации, ще се даде възможност на добри или лоши души да получат достъп до земно въплъщение. Само онези хора, които са продължители на расата, на кръвта на азиатското население, ще могат да видят в детайли как това, което днес действа хаотично, произволно на Земята - зачеването, раждането - трябва да бъде приведено в конкретния случай в хармония с великите закони на космоса. Защото абстрактните закони са безполезни тук, а това, което се придобива, е конкретна способност, която ще знае дали в даден случай може или не може да има зачеване.

Това знание, което ще донесе от небето импулсите за превръщане на Земята в морална или неморална чрез самата човешка природа, тази специална способност се развива като продължение на кръвната способност в расите на Изтока и аз наричам това, което се развива там като способност, евгеничен окултизъм. Това е втората способност, която ще попречи на еволюцията на човечеството да протича повече или по-малко произволно по отношение на зачеването и раждането. А сега вижте огромните социални последици, огромния социален импулс, който идва с тези способности! Те са латентни и в тайните кръгове на англоезичното население е добре известно, че ще се развият сред населението на Изтока. Те са наясно, че сами няма да ги притежават в своите вродени нагласи.

Известно е, че ако се работи само със силите на Запада, Земята няма да може да достигне целта си, няма да може да премине към бъдещия Юпитер и дори сравнително скоро ще се отклони от целта си. Ако се работи само с механичните окултни способности на Запада, тогава постепенно на Запад ще може да се развие само едно население без душа, което ще стане възможно най-бездушно. Затова те се стремят да развият в собствения си кръг това, което са в състояние да развият със своите способности: механичния окултизъм и се стремят да властват над населението, което развива евгеничния окултизъм. Всеки знаещ човек от ложите на Запада казва например: необходимо е да владеем Индия, защото само при продължаване на идващото от индийските тела, когато то се свърже с това, което на Запад върви в съвсем друга посока - на чисто механичния окултизъм - ще се създадат тела, в които душите ще могат да се въплътят в бъдеще и ще пренесат Земята към нейните бъдещи етапи на развитие. Англоезичните окултисти знаят, че трябва да се откажат от телата, които произхождат от собствената им народностна основа и се стремят да властват над население, което да осигури тела, с помощта на които еволюцията на Земята да продължи в бъдещето.

Американските окултисти знаят, че само ако те самите поддържат онова, което се развива сред руското население като тела на бъдещето чрез евгеничната окултна способност, ако го овладеят, така че постепенно да възникне социална връзка между техните умиращи расови характеристики и покълващите психически расови характеристики на европейска Русия, само тогава ще могат да пренесат в бъдещето това, което искат да пренесат.

Трябва да ви кажа и за една трета способност, която днес е латентна, но ще се развие. Бих я нарекъл хигиенична окултна способност. Трите способности са: материалната окултна способност, евгеничната окултна способност и хигиеничната окултна способност. Последната е на път и сравнително скоро ще се появи. Тази способност ще се развие просто чрез прозрението, че човешкият живот от раждането до смъртта протича в съответствие с процес, който е напълно идентичен с болестния процес. Защото болестните процеси са само особени и радикални трансформации на съвсем обикновения, нормален жизнен процес, който протича между раждането и смъртта, с тази разлика, че ние носим в себе си не само болестотворните, но и оздравителните сили. А въпросните оздравителни сили, както знае всеки окултист, са точно същите като тези, които се използват, когато човек придобива окултни способности, превръщайки тези сили в знание. Лечебната сила, присъща на човешкия организъм, превърната в знание, дава окултни познания.

На всеки знаещ човек в западните ложи е известно, че в бъдеще материалистичната медицина няма да има почва. Защото в момента, в който се развият хигиеничните окултни способности, няма да има нужда от външна материална медицина, а ще има възможност за профилактика, за предотвратяване с психични средства на болестите, непроизтичащи от кармични причини, заради които да са извън нашия контрол. В това отношение всичко ще се промени. Днес то все още изглежда като обикновена фантазия, но ще дойде съвсем скоро.

Въпросът е, че тези три способности не са еднакво разпространени сред цялото население на Земята. Вече видяхте диференциацията. Разбира се, тази диференциация е свързана само с телата, а не с душите, които винаги преминават от раса в раса и от народ в народ. От телата на англоезичното население никога няма да могат се развият още от раждането евгеничните окултни способности в бъдеще. Те ще бъдат приложени именно на Запад, но ще бъдат приложени чрез властване над източните страни и чрез сключване на бракове между хората от Запада и хората от Изтока; така ще се използва онова, което може да се научи само от хората от Изтока.

                 

   Малка част от многобройните сайтове, организиращи
    бракове между украинки/рускини и американски мъже
 

Жителите на Центъра са особено предразположени към хигиеничните окултни способности. И ситуацията е такава, че англоезичното население не може да придобие тези способности по рождение, но може да ги придобие с течение на времето в развитието между раждането и смъртта. Така те могат да се превърнат в придобити качества. А в населението източно от Рейн до Азия те ще присъстват от раждането. А пък населението на Центъра не може да придобие евгеничните окултни способности директно по рождение, но може да ги придобие в хода на живота си, ако бъде обучено от източните хора. Ето как ще бъдат разпределени тези способности. Хората от Изтока няма да имат никаква способност за материален окултизъм; те ще могат да го приемат, само ако им бъде даден, ако не се пази в тайна от тях. Но винаги могат да се намерят средства да се запази той в тайна, особено ако другите са толкова глупави, че да не вярват на нещата, казани от този, който има поглед върху тях.

Така че хората от Изтока и от Центъра ще трябва да получат материалния окултизъм от Запада. Те ще получат плодовете му - продуктите. Хигиеничният окултизъм ще се развие главно в Средна Европа, а евгеничният - в Източна. Но ще трябва да има комуникация между хората. Това е нещо, което трябва да бъде прието в социалните импулси на бъдещето; това е нещо, което налага хората да осъзнаят, че в бъдеще ще могат да живеят само като единно човечество. Защото ако американецът иска да живее единствено като американец, той наистина би могъл да постигне най-висшия материален ефект, но би се обрекъл никога да не може да излезе извън рамките на земното развитие. Ако не потърси социални връзки с Изтока, той би се обрекъл да бъде прогонен като душа на Земята след някое въплъщение и да се скита като призрак само в земната сфера. Земята би излязла от космическото си обкръжение и всички тези души биха бродили около нея като призраци. 

От друга страна, ако човекът от Изтока не приеме с евгеничните си окултни способности онова, което слиза към Земята - материализма на Запада, би загубил Земята. Той просто ще бъде въвлечен в някакво психическо-духовно развитие и ще загуби земното развитие; Земята ще потъне под него и той няма да може да получи плодовете на земното развитие. Трябва да се създаде доверие между хората в най-дълбок смисъл.

Именно това се вижда от своеобразното човешко развитие в бъдеще. И е напълно в интерес на центровете на Запада да се грижат за нещата дотолкова, доколкото могат. Хората от Запада нямат задачата да полагат особени грижи за това, което се развива на Изток от гледна точка на тамошните хора; това, което се развива в другите страни, трябва да бъде оставено на другите. Това е нещо, което трябва да бъде вписано много, много дълбоко в душите - че тук е достигната точката, в която вината, липсата на вина и други подобни понятия губят напълно своето значение, че нещата трябва да се приемат напълно сериозно в най-дълбок смисъл, защото те съдържат знание, което единствено е подходящо за насочване на човечеството към бъдещето.

Много е важно да гледате на тези неща по определен начин. Защото помислете, че на Земята, диференцирано според различните народи, според хората от Запада, Центъра и Изтока, се развиват три вида окултни способности, които до известна степен се преплитат и всъщност се преплитат по такъв начин, че човекът от Запада е предразположен към материалния окултизъм още от раждането си, но може да придобие хигиеничния окултизъм; човекът от Центъра е предразположен към хигиеничния окултизъм по рождение, но може да придобие, ако му се даде, материалния окултизъм от Запада и евгеничния окултизъм от Изтока; човекът от Изтока е предразположен по рождение към евгеничния окултизъм, а миже да придобие от Центъра хигиеничния окултизъм. Тези способности се проявяват в диференцирана форма в целия човешки род на Земята, но в същото време по такъв начин, че се преплитат. И именно чрез тези взаимовръзки ще се обуслови бъдещата социална общност по цялата Земя.

Но съществуват пречки пред развитието на тези способности, които са многобройни и чиято ефективност всъщност е доста сложна. Например за хората от Средна и Източна Европа е сериозна пречка да развиват съзнателно способностите, които ще дойдат, ако изпитват силни антипатии към хората от западните страни, ако тези неща не могат да се разглеждат обективно. Това е пречка за развитието на тези способности. 

От друга страна, по определен начин дори склонността към по-късни окултни способности се стимулира, ако тя бива развивана от определени инстинкти на омраза. Това е много странно явление. Защото човек често се пита - тук се крие нещо, което трябва да бъде разгледано съвсем обективно: Защо в западните области така неуморно ругаеха? - Това също е инстинктивно насочено към тези способности. Защото нищо не стимулира повече това, което се крие в най-дълбоките импулси на западния окултизъм, от развиването на неправилни чувства, които обаче в известен смисъл се усещат като свещени, представящи хората от Изтока, а особено хората от Центъра, като "варвари". Материалните окултни заложби се насърчават именно от така нареченото "кръстоносно настроение" в Америка. То се състои в идеята, че Америка е призвана да донесе свобода, справедливост и не знам какви още прекрасни неща по цялата земя. Хората вярват в това, разбира се. Тук не става дума за обвинение. Хората вярват, че провеждат кръстоносен поход. Но самият факт, че хората вярват в нещо, което е невярно, представлява помощ в една определена посока.

Ако човек съзнателно каже нещо невярно, той няма да има тази подкрепа. Така, от една страна, това, което се случва сега, е безкрайно полезно, а от друга, то е пречка за развитието на онези способности, за които трябва да кажем, че са все още латентни в повечето хора днес, но ще се развият в бъдеще и ще се намесят дълбоко в социалната структура на хората на бъдещето.

Вижте за момент как всичко, което се случва в настоящето, засиява и Ви насища с разбиране и прозрение, когато се замислите за този заден план, когато осъзнаете, че зад всичко, което често се казва съзнателно днес, стоят подсъзнателните инстинкти, съответстващи на тези твърдения. Най-важният факт обаче е, че поради много специални еволюционни процеси именно aнглоезичното население има такива тайни окултни центрове, които знаят тези неща, знаят какви способности ще имат в бъдеще като членове на това население и какви способности ще им липсват и следователно знаят и как трябва да организират социалната структура, за да могат да накарат да им служи и това, което им липсва. Но в подосновите на такива неща действат инстинктите и тези инстинкти вече са проработили изключително много. 

Особено полезно средство, ако искаме да насочим в погрешна посока това, което може да бъде импулсирано от западното окултно знание, е да работим върху Изтока по такъв начин, че той да запази в бъдеще старата си склонност да развива само религия без наука. Ръководителите на западните тайни кръгове ще се погрижат там да не съществува нещо, което не е нито обикновена религия, нито обикновена наука, а синтез на двете, взаимодействие на знание и вяра. Но те ще се погрижат и за това тази наука, която иначе преминава и към съдържанието на религията, да работи само тайно, да прониква само в по-важните дела на човечеството и в политическото ръководство на Земята за постигането на британско световно господство. За разпространението на това световно господство ще им помогне изключително много, ако Изтокът, доколкото е възможно, не пронизва религиозните идеи с наука.

А сега помислете как всичко руско отговаря на този западен стремеж. От една страна, в днешна Русия все още съществува стремежът хората да са набожни, но не и да проникват съдържанието на набожността с духовната наука, да останат, така да се каже, в един мъгляв мистицизъм. Този мъгляв мистицизъм би бил добро средство за насърчаване на това, което Западът иска да постигне като надмощие над Изтока.

От друга страна, става въпрос за превръщането на науката, която е предназначена за Земята, във възможно най-атеистична. И в това отношение именно културата на англоезичното население е постигнала изключително плодотворни резултати в най-ново време. Това население наистина не може да се оплаче. То е постигнало огромни успехи, тъй като е разпространило научното си направление, науката без религия, атеистичната наука, по цялата земя. Тази наука се е превърнала във владетелка на цялата земя. 

Гьотеанизмът, който е напълно съзнателно противоположен на това, не можа да се наложи дори в страната на Гьоте, той е нещо съвсем непознато дори в страната на Гьоте! Това, което днес владее в науката като интелект, е изцяло в смисъла на онова, което трябва да се разкрие като външен израз на науката, култивирана тайно от кръговете, но като синтез между наука и религия. За външния свят трябва да има само атеистична наука; за вътрешните кръгове, които направляват хода на световните събития, трябва да има наука, която е едновременно религия, както и религия, която е едновременно наука. 

Най-добрият начин да се държи Изтока в подчинение е да му се даде религия без наука. Най-добрият начин да се държат в подчинение средноевропейските страни, е да им се присади, защото те няма да позволят да им бъде присадена религия, наука без религия. Тези неща се насърчават съвсем съзнателно от онези, които се изявяват като знаещи в споменатите кръгове, а инстинктивно от останалите. И сега, когато управляващите сили на средноевропейските страни, произхождащи от едно отминало време, са отстранени, там за момента няма нищо, което да заеме тяхното място. Именно това затруднява правилното оценяване на цялата световноисторическа ситуация в момента. Целият свят се занимава с въпроса за вината или причината за тази военна катастрофа. Но всички тези неща могат да бъдат осветлени само ако се разглеждат въз основа на това, което не се проявява като ефективни сили във външните явления. Тези неща не могат да бъдат преценявани според категориите, категориите на мисълта, според които обикновено се преценява, когато се поставя въпросът за вината или невинността - именно поради причините, които Ви изложих днес.

… в кръговете на Запада, които пазят знанията си в тайна, се смята за много важно някои неща да се развият по такъв начин, че този Запад при всички положения да придобие господство над Изтока. Каквото и да казват съзнателно, това, към което се стремят, е да създадат една господарска каста на Запад и една икономическа робска каста на Изток, която започва от Рейн и продължава на Изток в Азия. Не робска каста като в Древна Гърция, а икономическа робска каста, която трябва да бъде организирана по социалистически начин, да поеме всички невъзможности на социалната структура, но която не бива да се прилага към англоезичното население. Именно това е целта - да се превърне англоезичното население в господар на Земята. Тази страна правилно обмислила това в най-всеобхватен смисъл. 

А сега ще кажа нещо, което бих искал да Ви помоля да възприемете съзнателно: Когато днес се говорят такива неща, то е под натиска и напора на съвременните събитията и те не трябва да се възприемат несериозно. Това, което казвам, е грижливо пазено в тайна от центровете на Запад, за които често съм загатвал. И на Запад се приема за даденост на хората от Изтока да не им се позволява да знаят нищо за тези неща, които, както казах по-рано, те самите притежават като знание чрез методи, за които може би също ще говоря и наистина притежават като знание и с това знание те искат да установят световно господство, но другите не бива да знаят тези неща - ето единствения начин, по който това може да стане.

“Те говорят, а не вършат: връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си;обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю” (“Евангелие от Матей”, гл. 23)

Преди повече от 100 години, във времето, непосредствено след Първата световна война, Рудолф Щайнер нарича фалша и лъжливостта “основна характерна черта на целия обществен живот в наше време” (СС 199, лекция от 21.8.1920). Днес трябва да установим, че не само не сме преодолели тази характеристика, но сме затънали до брадата в лъжи, полуистини и фарисейско лицемерие. 

Тук ще дам само три примера за лицемерното съпричастие на някои големи компании към трагедията на украинския народ, станали известни буквално през последните часове.

1. Фейсбук и Инстаграм, които бяха толкова строги срещу най-лекия намек за критика и дори безобидна шега срещу черните, които не даваха и дума да се напише срещу ваксините, сега официално разрешават призивите за насилие срещу руснаци: 

“Според вътрешни имейли, видени от Ройтерс в четвъртък, Meta Platforms ще позволят на потребителите на Facebook и Instagram в някои страни да призовават към насилие срещу руснаци и руски войници в контекста на инвазията в Украйна, което е временна промяна в политиката на компанията за реч на омразата. Компанията също така временно разрешава някои постове, които призовават за смърт на руския президент Владимир Путин или беларуския президент Александър Лукашенко, според вътрешни имейли на нейните модератори на съдържание.

"В резултат на руската инвазия в Украйна временно разрешихме форми на политическо изразяване, които обикновено биха нарушили нашите правила, като например реч на насилие, като например "смърт на руските нашественици". Все още няма да позволим достоверни призиви за насилие срещу руски цивилни", се казва в изявление на говорител на Мета.“ (https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-facebook-instagram-temporarily-allow-calls-violence-against-russians-2022-03-10/   )

2. В България днес също имаме примери на лицемерно съпричастие. Фирмата-собственик на най-големите книжарници у нас, която няма никакъв проблем да продава наръчника на нацизма “Моята борба” от Адолф Хитлер (през есента, когато за последен път посетих тяхна книжарница, “Моята борба” беше сложена на видно място сред новите издания), спира да издава книгите на руснака Сергей Лукяненко заради негово изказване за войната:

https://www.ploshtadslaveikov.com/siela-spira-da-izdava-sergej-lukyanenko-zaradi-proputinski-vazgledi/

Останалите бройки щели да се продадат, а приходите да се предоставят на бежанците от Украйна. А приходите от Хитлер за кого са?

3. “Била България” спира да продава руски стоки в магазините си ( https://www.economic.bg/bg/a/view/billa-spira-prodajbata-na-ruski-stoki-v-bylgarija ).

Обаче за шоколадовите изделия на “Рошен” проблем няма, те са политически коректни, защото фабриката производител е на украинец. По-точно на печално известния Петро Порошенко (затова се казва “Рошен” - средната част от фамилното му име) - съмнителният предприемач, забогатял от приватизацията и издигнал се до президент на Украйна (2014-19г.). Дали е продал дела си в “Рошен”, както е възнамерявал, след като стана президент, в случая няма никакво значение - “Рошен” си остава свързана с него. След държавния преврат в Украйна през февруари 2014 г. и свалянето на президента Виктор Янукович, когато в рускоезичната източна част на страната избухнаха масови протести, по заповед на същия Порошенко през април 2014г. киевските власти започнаха военна операция в Донбас. Масираният обстрел на жилищни райони, включително от самолети, доведе до мащабна хуманитарна катастрофа в региона. По данни на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека към 31 януари 2021 г. в резултат на въоръжения конфликт са били убити над 13 000 души от двете страни и над 30 000 са били ранени. Порошенко стана скандално известен с изказването си за жителите на Донбас, когато властите в Киев спряха да им изплащат пенсиите. Неговото изказване е реч на омразата пар екселанс, но “Била” едва ли ще се впечатли от думите му:

“Ние ще имаме работа - те няма да имат. Ние ще имаме пенсии - те няма да имат. Ние ще имаме подкрепа за децата и пенсионерите - те няма да имат такава. Нашите деца ще ходят в училища и детски градини - техните деца ще седят в мазетата. Защото те не могат да направят нищо. Така ще спечелим тази война”.

Изказването на Порошенко може да се види тук:

https://youtu.be/zmhar0J27Hw

                                                 “Съпричастни” папагали

От окултна гледна точка проявите на лицемерие имат същия ефект като откритите лъжи. Ето какво казва Рудолф Щайнер по въпроса:

“Всяко лицемерие, неистина, клевета остават като отпечатък във физическото тяло. Такива отпечатъци могат да се видят, когато през нощта човекът напуска физическото и етерното си тяло. Тогава идват съществата от висшите светове и ги виждат. Това не е подходящо за висшите светове. Чрез него става нещо ново, създава се нещо съвсем ново. Чрез физическото тяло биват изолирани части от висшите същества, изолирани същности, които водят самостоятелно съществуване между световете. В науката за духа те се наричат фантоми. Наречени са фантоми затова, защото стоят най-близо до физическото възприемане и подлежат на физическата закономерност. Те профучават в нашето пространство и задържат човешкото развитие. Правят всичко съществуващо в света по-лошо, отколкото би станало без тях. Тези фантоми са същества, създадени от хората чрез лъжата, лицемерието и т.н., които задържат развитието.” (СС 98, 9 юни 1908 г.)

Така че в момента изобщо не е само Путин, който работи против божествения замисъл за еволюцията на човечеството и отдалечава руския народ от израстването за еволюционната му задача. С лицемерието и проявите на двоен морал, с лъжливите новини за войната и за американските лаборатории в Украйна, вземащи проби между другото и за разработване на етнически биологични оръжия (вж. изказването на представителя на Русия Василий Небензя в Съвета за сигурност на ООН вчера (https://media.un.org/en/asset/k16/k16nsx50dm ) в момента в света се създават огромно количество фантоми. Те служат единствено, за да постелят килима за идването на Ариман - повелителя на лъжите на Земята. Разкриването на целия фалш, който ни заобикаля, е скромна човешка помощ за правомерния дух на епохата Михаил и сигнал за всички светли сили - йерархии и природни същества - готови да съдействат на хората, ако те се обърнат към тях.

По-долу ще резюмирам малка част сведенията, дадени от някои групови азове, които дават представа за тези разговори и обясняват защо определен вид е разпространен в даден район, какво е значението му за човека и неговото физическо и душевно-духовно развитие.

От информацията, дадена от груповите азове, става ясно, че нито едно растение не е възникнало хаотично или случайно, а е замислено от боговете за благото на хората (и животните), съгласувано е с географските особености и трябва конкретно да служи на обитателите на определения район, където расте. Така например боровинката се среща само в северното полукълбо, защото тя има връзка с мечките, които живеят там и могат да извличат големи количества жизнена енергия от малките плодчета. Мечките в южното полукълбо, каквато е например пандата, не се хранят с боровинки. Боровинките внасят жизнени сили там, където те са отслабени. Те образуват островчета в гората, на просеки, където заради паднал гръм или умрели дървета има повече светлина и по този начин оживяват също и гората. Напр. ако в някоя област има паднали дървета поради буря, там често липсват жизнени сили. Когато израстват боровинкови храсти, те внасят на това място нови етерни сили. 

Хората, живеещи в близост до Северно море, които трябвало да развият определен културен импулс, не са могли да оцелеят, ако физическото им тяло заболеело поради липсата на витамин С. Затова там е разпространено растението лъжичка (Cochlearia officinalis). 

То се среща често по поляните, залети от солената морска вода и някога е служело на хората като източник на витамин С. Лъжичката съдържа много витамин С в листата си и този факт е бил съобщен на водачите на човечеството, когато в тези области започнали да се заселват хора. Мореплавателите, а такива са били викингите, имали по-голям шанс да оцелеят, ако носели на корабите бъчви, пълни с осолени листа от лъжичка или сок от тях. Така те не се разболявали от скорбут. Неслучайно другото име на лъжичката е “скорбут-трева”. Когато хората започнали да развиват материалното мислене, те забравили за лъжичката. Преди триста години някои хора все още имали познания за лъжичката от традицията, предавана от поколение на поколение. След това обаче те започнали да отглеждат плодове в дворовете си, да ядат внесени от чужбина цитрусови плодове и местната лъжичка била забравена. 

Също и листното зеле е създадено, за да помага на хората в северните области да запазват жизнените си сили през зимата и това според груповия му Аз не е случайност, а намерение на боговете. 

При брекинята (Sorbus torminalis) - дърво, срещащо се в Западна и Средна Европа - човек може да възприема издигащите се и спускащите се отгоре етерни потоци. Във връзка с тази особеност на брекинята тя е служела като естествен гръмоотвод. Затова хората някога са засаждали брекиня в двора си. Друидите също са познавали и използвали това нейно свойство.

В други географски области, където климатичните условия са съвсем различни, растителните видове са изпълнявали други функции, свързани с особеностите на човешкия живот там. Например в басейна на Амазонка хората от цивилизациите, съществували някога по тези места, са се занимавали интензивно с въпросите на климата. Тъй като по тези места често вали, хората създали водоотблъскващи материи. Това било възможно, защото там расте каучуковото дърво. С него местните жители имали на разположение естествения каучук, който притежавал огромно значение за тамошните култури. Заради отделяния сок, предпазващ каучуковото дърво от вредители, каквито във влажните областти около Амазонка има много, индианците го наричали "плачещо дърво". Те умеели да използва каучука и като лечебна дъвка за отстраняване на продуктите на разлагане от устната кухина. По този начин хората можели вече да консумират и не толкова прясна храна. В мистериите духовните учители им показали растителни вещества, които да попречат на течния латекс да се втвърди. С използването им той оставал за известно време мек и се поддавал на обработка. Това знание се предавало в традицията на шаманите-лечители. От каучука се изработвали и церемониални облекла.  

Много плодове са свързани с душевния тип на хората, живеещи в тяхната област на разпространение. Например плодовете на мангостана (Garcinia mangostana) се нуждаят според груповия му Аз от силите на Малайския полуостров. Тази област е специфична, обитателите й са по-различни от останалите азиатци. На Малайския полуостров много неща не са толкова рязко очертани и оформени, душевната консистенция е по-мека, обитателите сякаш не са съвсем изградени, както например са китайците. Малайците са нещо средно между сънния свят на аборигените и свръхоформените китайци. 
                             

Груповият Аз на глога (Crataegus) съобщава, че глогът кара сърдечната област на човека да зазвъни и това дава способност за възприемане на природните духове в растенията, въобще на етерните същества. Затова глогът е играел някога важна роля в митовете и легендите, при Мерлин и Один. Ето какво казва груповият Аз на глога:

“Когато гледам в бъдещето, виждам при все по-силното разделение на хората как тези, които имат тенденция към втвърдяване, се концентрират върху химическите средства, а тези, които ще се обърнат към фитотерапията, ще преживяват и виждат много нови неща. Те ще имат усещането, че пред вратата на всеки расте неговият глог, от който сърцето му може да оздравее.”

Не случайно глогът е една от най-подходящите билки за проблеми със сърдечно-съдовата система. Известно е, че народният лечител Петър Димков е препоръчвал запарени цветове и листа на глог при склероза. За склерозата груповият Аз на глога съобщава следното: 

“Склерозата е явление на старостта, което е тясно свързано с ариманичните същества. Старият човек е много дълбоко инкарниран и това може да стане причина, особено ако липсва радост в живота, за спускане на душевните сили прекалено ниско до физическото. Така тези сили се обхващат от Ариман и това води до процес на склеротизация. Душевно-духовните процеси, обхванати от Ариман, стават прекалено физически и получават склеротизиращи тенденции. Старите хора често не могат да се радват спонтанно, защото все имат съмнения. А винаги, когато човек се отучи да се радва, страда сърцето. Децата могат да изпитват спонтанна радост и затова рядко имат сърдечни проблеми. Липсващата радост от живота на стари години засилва тенденцията на сърцето да не работи добре. Тогава ариманичните същества, обусловено от тази тенденция за дегенерация, поемат много от прцесите в организма.”

Според груповия Аз на глога дървото чувства радостта на човека, който го наблюдава. Само наблюдаващият го с любов човек има някакво въздействие върху дървото. Той осъществява връзка с негo и оттам с груповия му Аз. В миналото глогът е бил използван в живия плет като защита от демони, защото носи радост, а радостта пъди всякакви демони. В Германия се е смятало, че глоговият храст е жилище на елфи. Хората се чувствали особено докоснати в сърцето от глога. Преживяването на един глогов храст дава докосване на сърцето, защото човек е отворен за него. Затова и елфите се възприемали лесно. 

Други групови растителни азове също споменават свръхсетивното въздействие, което има съответният вид върху човека. Например според груповия Аз на мащерката нейните особености не се изразяват само в успокояващото, обезводняващо и стимулиращо храносмилането въздействие. Когато човек помирисва мащерката и усеща нейния аромат, той възприема и издигащата се към слънцето сила на огнените духове - саламандрите. Ароматът на мащерката е "ухаеща молитва", а молитвата има въздействив върху Аза. Крайниците пък са областта, където предимно седи човешката воля. А когато във волята има проблеми, значи Азът е загубил способността да обхваща областта на крайниците и в тях започва да се усеща болка. За това една вана с мащерка помага на Аза да осъществи по-добра връзка с крайниците. 

В предхристиянските времена хората още не са били в пряка връзка със слънчевите сили на Христос и затова са се нуждаели от много смелост, за да оцелеят като индивидуални същества. Ето защо римските легионери преди битка се къпели във вода с мащерка. Мащерката съдържа бялата сила на слънцето, затова има антисептичен ефект. Тя действа срещу различни микроби и по тази причина е отлично средство при стомашно-чревни оплаквания. В лигавиците, също и в червата често има малки същества, които тялото иска да изхвърли, затова и в дихателните пътища настъпва кашлица, а в храносмилателната система - разтройство. От слънчевите сили на мащерката тези същества изчезват. Различните бактерии не могат да понасят слънчевите сили на мащерката, а нейното етерично масло облекчава въздействието на полените. Мащерката действа и срещу свръхсетивни същества, нападнали човека. Например при леки депресии е хубаво от време на време да се мирише масло от мащерка. Някога в сламата на одъра на родилките са слагали масло от мащерка заради честата смъртност сред бебетата и родилките. По този повод груповият Аз на мащерката казва: 

“Аз обичам Земята и затова имам добро отношение към човешкото размножаване. Аз представлявам четворката и съм тясно свързана с родилките, като действам срещу някои лъжливи същества, които могат да попречат на човешкото размножаване не само на физическия план, но също и на етерния и душевно-духовния. Аз осветявам всичко, а когато дяволът е разпознат, той трябва да изчезне... “. 

Това е древното познание за силата на мащерката срещу много форми на замърсяване (т.е. не само за антисептичното действие на мащерката на физическия план, поради което тя е съставна част на различни сиропи за кашлица). Северните народи например са имали съзнание за това, че при раждането на човека могат да участват и други, неприятелски същества, които да се закачат за новороденото. А ако се използва мащерка, например клонки, сложени във възглавницата, тя действа не само на физическо ниво срещу бактериите, но и на астрално ниво. Ако се създаде пространство, изпълнено с аромата на мащерката, тези същества, които се домогват до новороденото и искат евентуално да го обсебят, нямат шанс. 

Интересни сведения дава груповият Аз на бъза за местата, по които расте този вид. Според него там, където расте бъз, се намира някаква точка на преход към духовния свят. Задачата на бъзовите храсти е да бъдат вратата, през която духовните същества и по-висшите природни духове влизат от духовния свят в материалната природа. Ето защо не същестуват цели гори от бъз, а храстите са по-скоро единични или по няколко. Бъзът отказва да бъде култивиран от човека и е главно диворастящ вид. Ако някой засади бъзов храст, той не може да предизвика изкуствено възникването на такава врата към отвъдното, защото храстът расте само по такива места, които вече са врата към свръхсетивния свят. Някога норните и ясновидките на Севера винаги са правели предсказанията си на. място, където имало бъз. И ако някой заспял под бъзов храст и сънувал, сънищата му били истински, защото под бъза духовният свят ясно действа в земния. 

Всеки растителен вид има и някаква еволюционна задача и съпровожда човека в неговото развитие. Например картофите, които произлизат от района на днешните Перу, Боливия, Венецуела и Чили, са били консумирани още от осем хиляди години пр. Хр. Инките са ги използвали при религиозните си церемонии и са почитали богинята на картофа, Аро-мама. Картофите са между другото участници в процеса на изгонването на природните богове и същества в царството на приказките, защото те правят разума по-студен, по-интелектуален. За определено време това е било необходимо, а духовните йерархии, които направляват съдбата на Земята, влияят и върху фините човешки тела. Затова не е случайно, че картофите са дошли в Европа, когато е било необходимо тук да се развие разсъдъкът. С идването им в Европа покълва материалистичният разум:  

“Ако в Европа не бяха преминали масово към хранене с картофи, нямаше да стане възможна Индустриалната революция. Всекидневната консумация на картофи образува един вид слой от памук между сърцето и ума и възпрепятства сърдечното мислене, което е толкова необходимо в днешното безсърдечно време. Обаче по-нататъшното развитие на човека в посока към сърдечната сила и мъдростта, свързани с Логоса, се затруднява от картофите, които стимулират студеното разсъдъчно мислене.”

Влияние оказват и разликите в отглеждането на картофите - в Южна Америка те се засяват все още до голяма степен ръчно, докато в Европа се използват машини. Природните духове обаче не харесват огромните картофени ниви, не харесват липсата на човешките трептения в тях и студа, внасян от машините. Винаги, когато човек прави нещо ръчно, засажда растения, бере плодове и т.н. това има благославящо, облагородяващо въздействие и върху растителния Аз. Растението вижда в човека своя духовен господар, иска да му служи и копнее за неговия допир, неговото оценяване. Ако ги получи, то му служи с много повече любов, отколкото ако човекът се отвърне от него и върши всичко с машини. Машините отчуждават растенията от човека и това се отразява отрицателно на растежа, вкуса и качеството им. Растения, отгледани с човешка ръка, след това се усвояват по-добре от организма. Чрез допира си човекът предава на картофите нещо от своето азово качество и това ги прави по-добре усвоими в структурата и съставките им. Ако засаждайки картофи, човек казва молитвата "Отче наш", той им оказва силно въздействие. 

За химическите заместители става въпрос в разговора с груповия Аз на ваниловата шушулка. Според него във ванилина - химическия заместител на ванилията, влизат унифицирани същества, които са почти като съществата на пластмасата. Тези същества действат уеднаквяващо и върху хората. За разлика от тях всяко орхидейни растение, всяка ванилова шушулка е различна, дори и заради факта, че всеки цвят цъфти само в един-единствен ден и поема специфичното от съответните планетни качества на деня. Така всяка шушулка поема нещо уникално. Ако към млечни продукти се добави ванилин, се получава само химическа смес, докато естествената ванилия добавя и част от душевната страна на ванилията. Тогава винаги присъства и духовно същество и ванилията действа повдигайки настроението. 

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 6.8.1908 в Щутгарт (СС 105 “Светът, Земята и човекът – тяхната същност и развитие, както и отражението им във връзката между между египетския мит и съвременната култура”)

Ако сега оставим погледа си да докосне другите същества от земните царства, трябва преди всичко да сме наясно, че тези изрази - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Aз - далеч не са без значение, дори са съвсем на място при другите същества. 

Ако останем във физическия свят, от всички земни същества поначало можем да припишем азова същност само на човека. Тук във физическия свят само човекът има самосъзнателен Аз. При животните нещата са съвсем различни - те нямат свой Аз във физическия свят по същия начин като човека. Ако разгледаме животното в неговото различие от човека, тогава първо трябва да кажем: докато всяко човешко същество има своя Аз като единна индивидуалност, затворена в кожата му, отделното животно няма свой Аз, а винаги определени групи от сходно оформени животни заедно имат един Аз. Така например всички лъвове или всички мечки заедно имат Аз и затова ние наричаме такъв Аз на животинския свят групов Аз. Човешкия Аз срещаме във физическия свят; дори да не го виждаме с очите си, той присъства във всеки човек, така да се каже, в кожата му. Не така стоят нещата с животните, ние не срещаме груповия им Аз във физическия свят. 

За да добиете представа за такъв групов Аз, си представете, че пред мен има стена и че в нея има десет дупки. Вкарвам десетте си пръста в дупките и ги мърдам - сега можете да видите десетте ми пръста, но не и мен и без да се замисляте, ще си кажете, че тези пръсти не се движат от само себе си, а че трябва да има нещо скрито, което да предизвиква движението; с други думи, подозирате, че има някаква същност, принадлежаща на десетте пръста. Това сравнение ни води към груповото, към душевното в животните.

Многобройните лъвове тук, на физическия план, са същества, които в известно отношение също крият нещо от нас. Точно както централната същност на десетте пръста е скрита зад стената, така и тук е скрито нещо, което е общо за всички лъвове, тъй като то изобщо не съществува във физическия свят. Същото азово същество, което присъства в човека във физическия свят, присъства и в животното в астралния свят: животното има свой групов Аз в астралния свят. Ако искаме да си представим схематично отношението на животното към неговия Аз, трябва да си представим границата между физическия и астралния свят; при човека Азът се намира долу във физическия свят, но при животното само физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло са във физическия свят. Четвъртият член, Азът, не е във физическия свят, както е пр човека. Всяко отделно животно има продължение в астралния свят, а там тези продължения се сливат и образуват дрехата, обвивката за животинския групов Аз, да речем за Аза на лъва. Този групов Аз живее като индивидуална личност на астралния план, точно както човешкият индивидуален Аз живее тук на физическия план. Схематично изразено: Когато ясновидецът навлезе в астралния план, там той се среща с животинските азове като отделни същности, които протягат членовете си към физическия свят.

Разбира се, не трябва да си представяте нещата само схематично, а трябва да свикнете да си ги представяте в тяхната истинска реалност. Трябва да сте наясно, че не е необходимо да отиваме в друга област, за да навлезем в астралния свят, тъй като този астрален свят прониква в нашия физически свят; въпросът е само да можем да надникнем в него с отворени астрални сетива.

Сега да си зададем въпроса: Как тогава ясновидецът вижда груповите азове на животните? - Ясновидецът възприема груповия Аз на някои от висшите животински видове, например, виждайки нещо като светла ивица по продължение на гръбнака на животното. Нашият въздушен кръг се пресича не само от материалните течения, които познаваме, но и от всички страни се пресича от реални течения от астрално естество. Когато духовното му око е отворено, ясновидецът вижда земята ни пронизана от много различни течения и в тези течения се научава да разпознава груповите азове на животните.

Второ, възниква въпросът: "Нисшите същества като растенията имат ли също нещо като Аз?” - Да, те също имат Аз. Когато ясновидецът изследва растението, той открива следното: Това, което съществува във физическия свят, не е нищо друго освен съчетание на физическо и етерно тяло. Нека си представим, че тук имаме повърхността на земята (рисунката липсва); тук са коренът на растение, стъблото, листата и цветът. Това, което израства във физическия свят, няма физическо, етерно, астрално тяло и Аз като човека, а само физическо и етерно тяло. 

Животното все още има своето астрално тяло в този свят, а растението - не. Но от тези думи не бива да се прави изводът, че това, което ви изпълва като астрал и е активно и в животното, не е активно и в растението. За отвореното око на ясновидеца растението е осветено и обградено с лъчи, предимно от астрални субстанции. Именно те допринасят за формирането на цвета. Докато растението расте от листо на листо под въздействието на етерното тяло, горе то се затваря в цвета с това, че се обгръща от астралната субстанция.

Ясновидецът вижда всяко растение, което расте нагоре, заобиколено от тази астрална субстанция. Но в това растение има и нещо друго - Азът. Ако искаме да разберем Аза на растението, трябва да го търсим в центъра на Земята. Там растенията имат своя Аз, това е важна и съществена истина. Така че, докато виждаме азовете на животните да обикалят земята, за да възприемем растителния Аз, трябва да насочим погледа си към центъра на Земята. 

И наистина, когато ясновидският поглед проникне до такова наблюдение на растението, тогава Земята, която иначе е изправена пред човека само като материално образувание, се превръща в организъм, в чийто център е Азът; а той се състои от всички растителни азове заедно. Земята е одушевена от Аз и както главата Ви има коса, която израства от Вашето същество, така и растенията израстват от същността на Земята и принадлежат към целия земен организъм. И ако изтръгнете някое растение с корена, това наранява цялата Земя, душата на растението изпитва болка. Това е факт. 

От друга страна, не бива да вярвате, че Земята страда, когато откъснете едно цвете; става точно обратното. Когато например през есента гледате как сърпът преминава през житните стъбла, ясновидското око вижда как по Земята се носят цели потоци от блаженство. Срещу този факт не бива да се повдигат никакви морални възражения. Можете да попитате например: По-малък грях ли е детето да скубе всякакви растения съвсем безполезно, в сравнение с това да пресадим едно растение внимателно и с добро намерение? - Фактите си остават факти. Ако изкорените едно растение, това причинява болка на Земята; ако отрежете едно растение, това й носи приятни усещания. 

Защото Земята с удоволствие отдава това, което носи на повърхността си и когато животните преминават по нея и пасат растенията, тя го усеща като чувство на блаженство, както кравата го усеща, когато телето суче от гърдите ѝ. Това е истински окултен факт. Това, което израства от Земята като растение и се обгръща отгоре от астралното тяло, е за Земята същото като млякото, което дават съществата от животински произход. Това не са просто сравнения, а реални факти.

Онези, които могат да виждат в астралния свят с ясновидско зрение, все още не виждат нищо от Аза на растението; за него е необходимо по-висше ясновидство, което може да прониква в света на девакана. И тъй, трябва да кажем, че груповите азове на животните се намират в астралния свят, а Азът на растението - в света на девакана. 

Сега естествено можем да се запитаме как стои въпросът с минералния свят, с така наречените мъртви камъни? Имат ли те също нещо като Аз или като висши членове? - Ако погледнем камъка, ще видим, че той има физическо тяло само в този свят. Етерното тяло на минерала го заобикаля и обгръща от всички страни. Ако вземете например един планински кристал, трябва да си представите, че цялата форма е издълбана, че е като една етерна кухина и че там, където физическата субстанция свършва, започва етерната; както растението е заобиколено отгоре от астралност, така и минералът е заобиколен от всички страни от етерност. Този етер е у дома си в астралния свят; забележете добре: тук имаме етер, който е у дома си в астралния свят. В действителност нещата са по-сложни, отколкото обикновено си мислим. Не е вярно, че всичко в астралния свят е астрално; не е вярно и че всичко във физическия свят е физическо. Например на физическия план, във физическия свят, имате етерното тяло, астралното тяло и дори Аза на човека. Така и ясновидецът вижда етерното тяло на минерала в астралния свят.

Къде се намира астралното тяло на минерала? - То прилича на лъчи с много особена форма. Представете си такива лъчи, които се впиват в етерното тяло като върхове, помислете за такива светлинни образувания, които стават все по-широки и по-широки и след това, така да се каже, се впиват в етерното тяло на минерала. По този начин от всеки минерал се излъчват фигури на астрални лъчи. Няма да намерите край, защото тези фигури се разпростират в безкрайното мирово пространство. Когато погледнете един планински кристал, първо виждате пространството, което е физически запълнено; с ясновидски поглед виждате физическата форма, заобиколена от светлината на етерното тяло, а след това, сякаш впити в него, всички видове лъчеви форми, които се простират безкрайно във всички страни на пространството. Тук погледът Ви се движи от всяка точка на пространството, която е изпълнена с някакво минерално вещество, до безкрайността. Няма точка от пространството, която да не е свързана с Вселената. Сякаш всеки човек в нашия свят е свързан с хиляди и хиляди нишки светлина от духовен вид, нишки светлина, които се простират в безкрайното пространство и можете да си представите, че когато то се разширява все повече и повече, всички тези светлини трябва да се влеят една в друга. И наистина, ако погледнете един минерал ясновидски, пред Вас ще се разкрие именно тази гледка: Вие наблюдавате физическото тяло, заобиколено от светлинните фигури на етерното тяло; след това виждате лъчи, които се разширяват все повече и повече, излизат в мировото пространство; виждате ги да изчезват като в куха сфера; от всеки минерал можете да си представите центъра на такава куха сфера, а те присъстват навсякъде, в целия свят. Такива кухи сфери са вложени една в друга и ако си представим, че ясновидската способност се издига все повече и повече до точката, където тези лъчи се обединяват, стигаме до мястото, където Азът на минералите блести към нас от всички страни на мировото пространство. Тези азове се виждат от човека с ясновидска способност, когато той навлезе във висшите части на девакана. Докато самите лъчи се намират в нисшите части, следователно също и астралното тяло, Азът е в най-висшия свят на девакана.

По този начин имаме обща представа за различните царства. Азът на човека се намира на физическия план, Азът на животните - на астралния план, този на растенията - на по-ниските нива на девакана, а Азът на минералите - на най-високите нива на девакана.

Следователно в известно отношение минералите тук, на Земята, са в противоположна позиция в сравнение човека. Човекът има своя Аз вътре в себе си, затворен в кожата; човекът е, всеки за себе си, център, човешки център. Растенията образуват друг център; всички заедно те образуват земния център, а минералите в своите азове образуват обкръжението на нашата мирова сфера. Затова човешкият Аз е навсякъде в центъра, където стои човекът; минералният Аз е навсякъде в обкръжениеъо: точно обратното на човека.  

И сега ще Ви стане ясно, когато кажа, че минералът като душа е в съвсем различно положение от човешката или животинската душа. Ако разбиете един минерал, той не изпитва болка, а напротив - наслада и удоволствие. От една каменна кариера се изливат цели потоци наслада, когато разбиват скалата на парчета. От друга страна, ако искате да сглобите отново всичко, което е фрагментирано, всичко, което е било разделено, това би причинило огромна болка. Можете да наблюдавате същото това нещо в друг процес. Представете си чаша с топла вода, в която слагате сол. При разтварянето на солта не само се разтварят веществата, но и топлата вода се изпълва с усещане за удоволствие, което се дължи на разкъсването на минералните части при разтварянето им. Но ако охладите водата, така че солта отново да кристализира, този процес е свързан с усещане за болка. Посветените винаги са знаели тези неща и са ги казвали на хората.