Всеки, който влезе в контакт с Финландия и финската култура, скоро установява, че България е добре известна там и като страната, за която някога са се сражавали техни воини. В народната памет е запазен по интересен начин споменът за участието на местни войници и офицери в Руско-турската война, или Turkin sota "Турската война", както я наричат там. От тази война води началото си финският израз Voi turkkilainen! (букв. “Олеле, турчин!”), който се използва като възклицание при изненада. Вероятно тогава техните войници за пръв път през живота си са видели турци и са били много впечатлени от екзотичния изглед на противника.

Участието на финландци в Руско-турската война е добре документирано и тук ще го припомня накратко, както е описано в книгата на Сабира Столберг “Финландската гвардия на Балканите”.

От страна на Финландия в Руско-турската война в състава на руската армия участва легендарният Трети фински лейбгвардейски батальон (Henkikaartin 3. Suomen Tarkk’ampujapataljoona), наречен по-късно Suomen kaarti "Финландската гвардия". Батальонът е създаден на 7 март 1818г. и просъществува до 1905г., когато финландските въоръжени сили престават да бъдат част от Руската армия. За участието си в Руско-турската война батальонът е приведен в бойна готовност на 3 август 1877 г. и е увеличен с 200 души.

Последният ветеран от батальона, участник във войната, е Мати Терисало, починал през 1950г. Той бил овчар, преди да постъпи през 1876 във финския батальон, където се задължил да служи шест години. Още на следващата година трябвало да замине да воюва в България. Мати бил от западната част на Финландия, известна под името Източна Ботния и населена предимно с шведскоговорещи финландци. По спомените на Терисало, капитан Острьом, който отговарял за набирането на доброволци за батальона, казвал, че ако не се намерят други доброволци, трябвало да се вземат хора от Източна Ботния. 

Отпътуването на батальона за участие във войната е широко оповестено във Финландия и бойците са изпратени с голямо прощално тържество. Батальонът е извозен с железопътен транспорт до Фратещи в Румъния, откъдето се придвижва пеша, пресича Дунава при Зимнич (срещу Свищов) и пристига в България на 3 октомври.

Рисунка от онова време, показваща изпращането на финския батальон на гарата в Хелзинки

Най-героичната проява в цялата история на батальона е именно участието му в нашето освобождение като част от армията на генерал Гурко. Членовете му имат принос за победата в битката при Горни Дъбник - общо 995 финландци участват в сраженията. Битката прекъсва жизненоважната за османската армия пътна артерия до София и до голяма степен предопределя последващите събития. Двадесет и двама фински воини загиват, двама умират два дни по-късно, а 94 са ранени. В мемориалния Лавров парк край Плевен са положени костите на загиналите воини от батальона. 

В лагера на финския батальон през пролетта на 1878 г…
                

            ... и участници в него след края на войната

По време на планинското преминаване на Балкана (27-29 декември) след падането на Плевен батальонът се намира под командването на генерал-майор Дмитрий Философов. Финландците участват в превземането на София на 5 януари и на Пловдив на 15-17 януари, което е последното им сражение. Тъй като там батальонът дава само четирима ранени, тази битка не придобива същия легендарен статут в неговата история, както битката при Горни Дъбник.

 Карта, показваща пътя на финския батальон от Свищов (3.10.1877)
 до Цариград (22.2. - 2.4.1878)

Тук могат да се прочетат откъси от дневника на участници в батальона, публикувани в книгата на Георги Вълчев “Финландски дневници и мемоари от 1877-1878г.": 
https://bulgarianhistory.org/finlandski-batalion-rusko-turska/https://bulgarianhistory.org/finlandski-batalion-rusko-turska/

По време на похода си към Цариград финският батальон намерил едно сираче, за което се знаело, че е от български произход и било родено през 1866г. в Атина. Батальонът го взел със себе си и го завел в Хелзинки. Момчето, което във Финландия наричат Алексей Апостол (най-вероятно Апостолов), се оказало музикално, затова го изпратили в музикално училище. След това то постъпило в гвардейския оркестър. По-късно Апостол станал първият диригент на първия оркестър на независимата армия във Финландия. В началото на ХХ век той бил една от водещите фигури в музикалния живот на страната. Тук може да се чуе изпълнение и да се види снимка на Хелзинкския духов оркестър от ноември 1904г. с диригент Алексей Апостол: 

https://youtu.be/ORr5dztXkOU

Батальонният оркестър на град Турку през 1894г., в центъра е българинът Алексей Апостол (1866 - 1927)

В края на войната финският батальон е засегнат от епидемия от тиф, която продължава до връщането му у дома. Пристигането в Хелзинки е на 9 май 1878 г., а посрещането е също толкова тържествено, колкото и изпращането.

Император Александър II повишава батальона в чин "Стара гвардия" - наименование на гвардейски отряд в императорска Русия, който е признат за храбър и служи на императора дълго и достойно.
                    

 Медали, получени от членове на финския батальон

Сведения за батальона има и в книгата на бившия български посланик в Хелзинки Венелин Цачевски “Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник”. След края на войната генералът от руската армия Казимир Ернрот (който е от шведскоговорещите финландци и е участник в освобождението на Североизточна България), за известно време става военен министър на Княжество България (април 1880 до 1.7.1881), а от 27. април до началото на юли 1881г. е първият чужденец, министър-председател на България. През 1888г. Ернрот е назначен за руски държавен секретар по въпросите на Финландия. 

В двора на някогашните гвардейски казарми в Хелзинки, където е и днешният Генерален щаб, е издигнат паметник, напомнящ за битката при Горни Дъбник. Той се намира на същото място, откъдето някога са тръгнали участниците в Руско-турската война. На него са издълбани имената на загиналите фински воини. Паметникът е открит в деня на годишнината от битката (на 24 октомври 1881г.). Всяка година на 3. март и нашето посолство полага венци на паметника. 
             

Пощенска картичка от 1902г., показваща Старата гвардия, строена в двора на казармата си пред паметника на воините, загинали в България …
                      
    ... и съвременно честване на същото място

По време на церемонията винаги се изпълнява и “Маршът на Старата гвардия” (Vanhan Suomen kaartin marssi) и той е може би най-яркият спомен, който живее в паметта на финландците за времето на Турската война. Песента, известна също и под името “Kauan on kдrsitty“ („Дълго страдахме”), е съчинена от самите войници по време на обратния път към родината и днес е много популярен марш. В него се пее как момчетата страдат от студ и глад, сражават се в Балкана, а някои от тях оставят костите си там.

През 2018г. в София по време на тържественото отбелязване на 100-годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и Финландия имаше предложение "Маршът на Старата гвардия" да се изпълнява и в България всяка година на 3. март в знак на уважение. До там обаче май не се стигна - подобни спомени някак си не се съчетават с Натовското ни битие. Тази година пък нали местният красивитет не дава и Трети март да се чества заради Путин - къде ти фински маршове ще се свирят. Затова нека който иска, да почете загиналите за свободата на България фински войници, подофицери и офицери, като изслуша "Марша на Старата гвардия", превърнал се в една от най-известните патриотични песни във Финландия. 

Ето две версии на марша - 

1 с български субтитри  https://youtu.be/8KjS_VOBpIo

2 в изпълнение на Тапио Раутавара - един от най-популярните певци на Финландия: https://youtu.be/HD-6yg9u3vc

“Украйна е англосаксонското бойно поле на битката за руския културен зародиш (т.е. за Шестата славянска културна епоха 3573 - 5733г.). Украйна е ни повече, ни по-малко актуалната арена на продължаващата от 1914 г. битка срещу Средна Европа.” 

Руският антропософ Генадий Бондарев още след събитията в Киев през 2014г. написа книгата “Събитията в Украйна и възможният сценарий за бъдещето”, която вече може са се прочете на български от всеки, който се интересува от историческата симптоматология. Ето линкове към трите й части (превод на Евгени Мангуров):

https://dox.abv.bg/download?id=1e0567938a

https://dox.abv.bg/download?id=9d7eecb3c1

https://dox.abv.bg/download?id=a73bb795c5

Ще цитирам откъс от първата част:

“Ако внимателно се чете световната преса, в нея доста явно може да се почувства наличието на някакъв заден план, да се почувства, че Западът и САЩ, въпреки заплахите за налагане на строги санкции, все пак се отнасят благосклонно към връщането на Украйна в Русия като цяло, но без територията, която е завладяна през 1939 г. Тук е необходимо само да не се допусне силният трясък на „барабаните“ на санкциите и заплахите да помрачи съзнанието. Те не могат да бъдат избегнати в този случай, но трябва да се чуе как звучат „барабаните“ сега и да се сравни този звук с това, как е било това, например, през 30-те години.

Разбираме, че това, което сега беше казано, със сигурност трябва да предизвиква недоумение. Всъщност: кой на Запад би могъл да се възползва от това и как? (Руската патриотична преса просто си скубе косата, опитвайки се да покаже колко алчно, непрекъснато и коварно Западът се стреми да унищожи Русия). За да проучим този въпрос, трябва да се обърнем към различен вид политическа наука – към конспирологията. Вече говорихме за нашето отношение към нея и разбирането ни за нея в първото есе, както и в другите ни произведения. За тези, които се интересуват, повече може да се намери, например, в третия том на „Микрокосмос и макрокосмос“.

В събитията, които се случват във връзка с Украйна, се появява някакъв, водещ към миналото план. Те със сигурност не са спонтанни, предизвикани са сякаш от недоволството на населението от корупцията, нарастващата бедност, доминацията на престъпността и т.н. Те бяха планирани и за това можеше лесно да разбере още в началото на 90-те, в началото на перестройката. Да се отговори на въпроса: къде и от кого са планирани? – не е никак просто, особено за неподготвения читател. Затова предварително ще кажем така: те бяха планирани в центъра на тази окултна политическа сила, която, действайки зад кулисите на външните събития, набра такава сила, че е способна да планира хода на самата история, да взема под свой контрол протичането ѝ. Ще наречем тази сила „Обществото на здрача“. Първоначално този план бе приведен в действие чрез предаването на Крим на Украйна от Хрушчов. Това беше истински „троянски кон“. И това беше едновременно приведено в действие с плана за перестройката, който престана да бъде конспирологичен през 1989-1991 гг. За да се ориентираме в това, трябва да разберем, така да се каже, големите сметки в хода на световната история, а също и това, че след приключването на Първата световна война не остана нито една суверенна държава света, включително и САЩ. Оттогава историята се движи от битката на наднационалните съюзи и от „Обществото на здрача“, вдъхновено от космическите сили на духовете на препятствията. А американецът, който каза, че историята свърши, беше прав.

Може ли битката на тези съюзи да се нарече заговор? – Може би, ако на първо място нямаме предвид кръгове от политици и финансисти, обединени в някакъв вид тайни съюзи, а по-скоро част от духовните, йерархични същества, които се противопоставят на нормалната еволюция. Да, те използват хора, тъй като техните интереси се простират до земното човешко същество, но да се говори тук само за жаждата на някои хора да управляват човечеството, би означавало да се олекоти понятието заговор. Могъщи свръхсетивни същества искат да управляват. А това означава, че става въпрос за намерение за трансформиране на цялата човешка раса в нейната същност. Тук, например, може да се каже, че съвременните джендър инициативи са проява на тези намерения – такава е политиката от този вид, ако изобщо е политика. По-голямата част от хората просто не са в състояние да знаят за това и така тези намерения остават окултни, т.е. тайни. Ако някой замисля нещо лошо срещу вас и вие не знаете за това, когато разберете, ще го наречете заговор. Концепцията за заговора трябва да се разглежда като технически термин. Тя съвсем не се вписва в мащаба на злото, на което човекът е способен, защото в последното е заложен инстинктът за самосъхранение. Тези кръгове от хора, които са се поставили в служба на силите на глобалната деградация, работят срещу собственото си съществуване. По този начин те не са заговорници, а самите те са жертвите на конспирацията на метафизичните сили.

Действията на добрите сили също се извършват в смисъла на споменатия по-горе заговор, само че с обратен знак. Защото те, просто казано, са се сговорили да спасят човека, без да чакат, кога той ще разбере какво е добро за него. Някой ден той ще разбере това, но е необходимо да не стане твърде късно.

Човешките велики посветени са служители на йерархиите на нормалното развитие. Те помагат на хората да вървят по пътя на нормалното развитие. Но посветени има и сред тези, които служат на много голямо, космическо зло. Световната политика затова е окултна, защото се ръководи от ариманични посветени. В 20. век, на прага на въплъщението на Ариман, те са набрали особено голяма сила, като са подчинили марионетните правителства на всички страни, подлагайки най-широките маси на населението на земята на колосална психологическа обработка и са поставили практически всички аспекти на културата и социалните отношения на свое разположение. На страниците на вестниците и по телевизията не виждаме лицата на тези, които принадлежат към „Обществото на здрача“. Да се показват на масата от психически модифицирани от тях хора, е просто унизително. Те са изцяло обърнати към по-висшия, който за тях е самият „патрон“, т.е. Ариман. На земята има слуги и на още по-страшни сили – азурическите същества, изостаналите Архаи, духовете на личността; естествено, има и служители на Луцифер. Истинският политолог трябва да се ориентира във всичко това.

Антропософията говори за противопоставянето на нашата мирова сфера, която се развива в съвкупността от седем еона, на друга мирова сфера, която ни е чужда. Тя се е отделила от нашия еволюционен цикъл и се стреми да го изпразни от съдържание и да започне свой собствен, различен цикъл, където не се предвижда съществуването на човека като творение на божественото. Очевидно такъв гигантски въпрос не може да бъде разгледан в рамките на една статия. Трябва да се каже, че писането на статии на базата на антропософското познание със сигурност не е лесна задача, тъй като почти всеки въпрос се простира в неизмеримите далечини на духовния свят и разкрива огромен брой връзки, и само при такова разглеждане той може да бъде разбран по същество.

Центровете на ариманизираната власт на земята не действат напълно произволно. Те са добре осведомени за законите и тенденциите на естественото развитие и не пречат на неговия път. Ако го направят, те просто ще бъдат отнесени от гигантската сила на еволюционния поток, в който действат неизмеримите сили на най-висшите същества от йерархиите. В тези центрове те се движат заедно с потока, но в същото време се стараят колкото могат да го извратят, да му дадат фалшива посока, опитват се да го забавят или ускорят. Те работят в особена степен с мотивацията на хората, която в епохата, в която човекът трябва да стигне до индивидуалната свобода, все повече се взема предвид в дейността на божествените същества. Ще приведем един пример как се прави това. Рудолф Щайнер убедително демонстрира, че се намираме в етап на развитие, където централизираната унитарна държава е надживяла своята епоха. Нейната социална структура вече не стимулира, а по-скоро възпрепятства индивидуалното развитие на човека. Затова съществува тенденцията за подхлъзването към диктатура. Дойде времето, в което е необходимо да се въведе в държавата тричленната социална структура и да се раздели единната власт на три автономни форми на управление, като например в Русия, управлението на държавата да се изгради по модела на конфедерацията, състояща се от три суверенни парламента или съвети, ако така по ви харесва, единият от които да се занимава само с икономическия живот, другият с държавно-правовия, политически живот и третият с духовния и културен живот. Общият живот на страната, отхвърляйки борбата за власт и печалба, трябва да се формира от функционалното и творческо взаимодействие на тези три съвета. И ако Русия наистина иска да си „събере земите“, а по силата на нейните културно-исторически задачи, тя има това право, именно при наличието на такава конфедеративна троична социална структура, тя ще може да представи на своите граждани условия за свободно развитие в духовния живот, да се трудят в асоциации на свободни производители, обединени от принципа на братството и да се наслаждават на истинско гражданско равенство. В такъв случай Русия ще стане изключително атрактивна и другите народи ще бъдат привлечени към нея, ще бъде обградена от приятелството и симпатия. 

Говорейки по същество, „оранжевите революции“ унищожават това, което във всички случаи е обречено да загине. И няма какво да се възрази на божествените йерархии в това, също както няма какво да им се възрази срещу правомерния принцип на смъртта в света, който присъства във всяко развитие. Без смърт не може да се роди нищо ново. И все пак хората трябва да мислят за това как този принцип трябва да бъде правилно реализиран в социалния живот, а именно – не разрушително, чрез революция , а по-скоро чрез еволюция, чрез трансформация и метаморфоза. Унитарната държава трябва да се трансформира в тричленна. И ако бяхме направили това през 90-те години, когато болшевишкият колос падна, Русия днес щеше да бъде модел за другите народи. Но какво всъщност се случва? Всъщност се осъществява глобалисткият проект. Унитарните държави се рушат, за да се интегрират в единна световна държава с една световна администрация, с диктаторски контрол, под който ще бъде поставено цялото човечество. По този начин ариманическите сили разрушават целите и самия курс на развитие.

***

Самите хора биха могли да окажат значителна съпротива на извращения и подмяна от такъв вид, ако разбират какво се случва с тях. Но точно там се опитват да ги възпрепятстват. А в края на краищата има много неща, които не е трудно да се разберат. Достатъчно е например да си припомним времето на управлението на Елцин, който каза: „Нека всеки вземе толкова суверенитет, колкото може да отнесе“. Тогава Западна Украйна можеше да го направи и никой не би казал нито дума. Русия си замълча когато от нея се отделиха гигантски територии. Но на посочените сили са нужни антагонизъм и омраза сред народите на Русия и омразата на други народи към Русия, за да могат да възпрепятстват голямата задача: подготовката за метаморфозата на 5-та културна епоха в 6- та . Предричайки тази омраза, Рудолф Щайнер каза: „... не просто хора ще мразят. Средна и Източна Европа ще бъдат мразени не от хора, а от определени демони, които ще живеят в хората. Идва времето, в което Източна Европа ще бъде още по-мразена дори от Средна Европа“ (СС 180 лекция от 12.01.1918 г.). 

И колко от тези демони сега могат да се видят в Киев! И дори в Москва!  Така се проявява обсебването от демоните на ненавистта от левия спектър, а обсебването вдясно ни призовава: вливайте се в „редовете на космически-атомното православие!”

Но ако Източна Европа не изпълни своето предназначение, други народи ще бъдат натоварени със задачата, например латиноамериканските народи, които обаче не са подготвени за това по еволюционен път.  След това цялото развитие на човечеството ще бъде отклонено още повече в посока на ариманическите намерения. И точно тези намерения стоят зад събитията в Украйна.”

Това че Путин е диктатор, който не се колебае да рискува всичко, включително съдбите на милиони хора и - не е пресилено да се каже - бъдещето на Земята, тъй като сред славянството трябва да се развие следващата Шеста културна епоха, мисля, никой няма да оспори. Но че много факти остават скрити за европееца, особено ако той разчита за информация само на телевизиите, също е факт. В случая с Украйна е необходимо да се върнем към някои обстоятелства и събития от последните години, ако искаме да си съставим някакво адекватно мнение за днешната война в Украйна. Иначе ще приличаме на деца в кукления театър, които виждат само куклите, участващи в спектакъла, но не и истинските кукловоди зад паравана, които направляват куклите.

1. Ключов момент към разбирането на войната в Украйна е речта на американския геополитик и стратег Джордж Фридман, произнесена от него на 4.2.2015г. в Чикагския център за глобални отношения.

Джордж Фридман, също като съименика си Джордж Сорос, е евреин, роден в Унгария (Фридман през 1949г.), който бяга с родителите си на Запад. През 1996г. Фридман основава собствен център за стратегически изследвания и прогнози “Стратфор”, който съветва над 4000 американски фирми, както и Белия дом, бил е също гост на руския клуб “Валдай”. През 2011 “Уикилийкс” публикуваха множество имейли на “Стратфор”, от които стана ясно, че това на практика е едно частно ЦРУ. “Ако източникът е ценен, трябва да го вземеш под контрол”, пише например Фридман на 6.12.2011 на една сътрудничка, “Контрол означава финансов, сексуален или психологически контрол, докато източникът е готов да приема нареждания.”

Въпросната реч на Фридман може да се гледа тук https://youtu.be/QeLu_yyz3tc 

Ето извадка от важните въпроси, които са му зададени, с български субтитри https://youtu.be/D0Gs0X8KBhA

Информация за Фридман, както и за един българин, който му се е самопредложил за информатор, може да се намери на страницата на българите от Чикаго https://www.eurochicago.com/2015/04/shefat-na-tchastnoto-tsru/ 

Съществени за нашата тема са някои моменти от изказването на Фридман, от които става ясно, че той има много добра окултна подготовка:

“Първостепенният интерес на Съединените щати, заради който в продължение на един век водихме войни, Първата, Втората и Студената война, бяха отношенията между Германия и Русия, защото обединени, те са единствената сила, която може да ни заплаши, и [трябва] да внимаваме това да не се случи.  

Ако сте украинец, е съществено да се обърнете към единствената страна, която ще ви помогне, а именно Съединените щати. Миналата седмица, преди десет дни, генерал Ходжис, командващ армията на САЩ в Европа, посети Украйна. Той обяви, че американските инструктори вече ще идват официално, а не само неофициално. В действителност той закачи медали на украинските бойци, на които по протокол на армията като чужденци не им се полага да получават медали, но той го направи, показвайки, че това е "неговата" армия. После си тръгна и обяви в Прибалтика, че Съединените щати ще предислоцират бронетехника, артилерия и друго оборудване в балтийските страни, Полша, Румъния и България, което е много интересен момент. Така че Съединените щати вчера обявиха, че ще изпратят оръжия, тази вечер, разбира се, отрекоха, но оръжията ще заминат.

Във всичко това Съединените щати действаха извън рамките на НАТО, тъй като в НАТО трябва да има 100 процента единодушие, всяка страна може да наложи вето, а турците ще наложат вето само за да се пошегуват. Въпросът е, че Съединените щати са готови да създадат санитарен кордон около Русия. Русия знае това. Русия смята, че Съединените щати възнамеряват да разбият Руската федерация. Според мен, както се изрази Питър Лори, “ние не искаме да ви убием, а само да ви нараним малко". Така или иначе се връщаме към старата игра. И ако отидете да попитате някой поляк, унгарец или румънец, те живеят в съвсем различна вселена от германеца и в съвсем различна вселена от испанеца. Така че в Европа не съществува никаква общност, но ако бях украинец, щях да направя точно това, което правят те - да се опитам да привлека американците…

Съединените щати имат фундаментален интерес. Те контролират всички световни океани. Нито една сила не го е правила досега. Благодарение на това ние можем да нападаме страните, а те не могат да нахлуят у нас; това е много хубаво. Поддържането на контрола над моретата и космоса е в основата на нашата мощ. Най-добрият начин да победиш един вражески флот е да не му позволиш да бъде изграден. Начинът, по който британците успяха да предотвратят това - нито една европейска сила да не може да построи флот - беше да се уверят, че европейците са се хванали един-друг за гушата. Политиката, която бих препоръчал, е тази, която Роналд Рейгън възприе спрямо Иран и Ирак. Той финансира и двете страни, така че те да се бият помежду си, а не с нас. Това беше цинично, със сигурност не беше морално, но проработи и в това е смисълът.  

Първичният страх на Съединените щати е да не се свържат германската технология и германският капитал с руските природни ресурси и руската работна ръка и това в продължение на векове е плашило извънредно много Съединените щати. И така, как се отиграва това нещо? Ами, САЩ вече са сложили картите си на масата. Това е линията от Балтийско до Черно море.” 

На видеото на Фридман е показана следната карта на санитарния коридор, в който е включена и България. По въпроса за проекта за Триморието вж. следната статия https://epicenter.bg/article/Valentin-Vatsev--Trimorieto-e-antiruski-i-antigermanski-proekt/253825/11/34
           

Жълтият текст гласи: "САЩ изграждат пояс от антируски държави, за да отрежат Германия и Русия една от друга, съотв. да ги отслабят."

Тук имаме едно рядко откровено и цинично изказване на личност от Дълбоката държава, което говори, че и днес, както и в миналото политиката на САЩ се направлява от онези кръгове, за които Щайнер още през 1918 г. пише: "... или ще разкрием лъжата, с която Западът трябва да работи, ако иска да успее, като кажем: Създателите на англо-американската кауза са носители на течение, което се корени в импулсите, предшестващи Френската революция и което се състои в осъществяването на световно господство с капиталистически средства, използвайки революционните импулси само като фраза, зад която да се скрие, или ще отстъпим на една окултна група в англо-американския свят световното господство, докато от покорената германо-славянска територия чрез бъдещи потоци от кръв бъде спасена истинската духовна цел на Земята.” (цитирано в сп. Europдer“, март/1999)

Друго многозначително изявление на Фридман, показващо окултни познания за сегашната епоха на съзнателната душа и това, което иска архаят Михаил за развитието на човечеството, е следното: “Ако хората просто решат какво искат да направят и след това го направят, тогава предвижданията ще са невъзможни. Свободната воля не се поддава на предвиждане. Но най-интересното при хората е колко несвободни са те в действителност.” 

В деня, в който Путин започна военни действия в Украйна, Фридман написа в коментар: “По-рано Русия устояваше на нашествия, като създаваше буферна зона между нападателя и Москва. Всички нашествия от последните векове се провалиха, защото агресорът трябваше да премине през такава огромна територия, че една операция, започнала през лятото, би свършила през руската зима. С Украйна като американска “марионетка” това разстояние се намалява драстично, буферната зона изчезва. Това, което векове наред е пазило Русия, вече не я пази”: https://www.cicero.de/aussenpolitik/moskau-invasion-ukraine-russisches-trauma-george-friedman 

Ето още някои линкове, чието съдържание не е възможно да се представи подробно тук, но които водят към по-дълбоко разбиране на американските интереси в Украйна:

2. Филмът на независимия немски журналист Марк Бартамлай (псевдоним) “Украинската агония - премълчаната война”, заснет през 2014-2015 г., за Майдана и последвалите събития в Източна Украйна. Този филм премина абсолютно анонимно за повечето германци и естествено беше заклеймен като фалшификат от компетентните “проверители на факти” - като че ли сълзите на хората могат да бъдат монтаж. Филмът има някаква съкратена версия с превод на руски и лошо качество тук:

https://ok.ru/video/9922938354 

А тук е целият филм, който заслужава да се гледа отначало докрай:

https://nuoflix.de/ukrainian-agony--der-verschwiegene-krieg?player=youtube      

3. За това, че една от целите на американската намеса е да използват огромния природен и човешки потенциал на Украйна като дойна крава за своите егоистични цели, може да се прочете на следните линкове:

• за американските военни био лаборатории в Украйна https://petition.president.gov.ua/petition/118694
• разследващата журналистка Диляна Гайтанджиева съобщава, че от сайта на американското посолство в Киев са изтрити документите за тези лаборатории https://twitter.com/dgaytandzhieva/status/1497556837159288833/photo/1  (вж. също на страницата на Гайтанджиева http://dilyana.bg/documents-expose-us-biological-experiments-on-allied-soldiers-in-ukraine-and-georgia/ 
• статия за нагласения конкурс за търсене на газ чрез фракинг технология в Източна Украйна, спечелен от “Шел”: https://www.nd-aktuell.de/artikel/1020651.fracking-kommt-in-die-ukraine.html
• статия за обвързването на заема от Световната банка и МВФ за Украйна, който я принуждава да се отвори за засаждане на ГМО култури и за разрешаване на частна собственост върху земята (“Американските корпорации са радостни от "златната мина", която ги очаква.”) - https://theecologist.org/2014/sep/11/ukraine-opens-monsanto-land-grabs-and-gmos

Чуждицата “наратив” обикновено се предава на български с “повествование, разказ”, но като част от международната лексика тя все по-често се използва със специализираното значение, дефинирано от философа на постмодернизма Жан-Франсоа Лиотар: “версия или разказ, който служи, за да обясни някаква политика, да легитимира властта и авторитета на управляващия елит.” В този смисъл целта на един наратив е “да се парират всички възможни възражения срещу официалната версия на властващите за дадено събитие.” 1 

Именно с това значение трябва да разбираме написаното от тандема Шваб/Малре в книгата им “Големия наратив”, която би могла да се нарече и “Голямата пропаганда”. Защото всяка радикална промяна, която е за сметка на мнозинството от хората, се налага да бъде съпътствана от пропагандна легенда, която да се повтаря до втръсване, докато бъде усвоена и приета от всички. Както някога към ЦК на КПСС в Съветския съюз имаше отдел “Пропаганда и агитация”, който се грижеше, щото комунистическият наратив да властва навсякъде в обществото, така и СИФ на Клаус Шваб смята сега да наблегне на пропагандата, замаскирана под модното име “наратив”. 

Защото “Големият рестарт” от същите “автори на бестселъри” Шваб/Малре хич не беше приет възторжено от целокупното земно население. Все още има твърде много тесногръди и изостанали в развитието си индивиди, които отказват да видят прекрасните възможности, които дава чипирането на хора (“Никога вече няма да изгубите децата си!”) и свързването им в интернет на телата. На Шваб и на тези, които стоят зад него (чиито имена вероятно никога няма да научим), им е ясно, че нормално мислещите хора няма да приемат планираната перспектива да се превърнат в контролируеми хибриди между човек и машина. Затова целта на СИФ е да популяризира глобалисткия наратив, противниците му да бъдат сведени до пренебрежимо малък брой, а съпротивата им - смачкана брутално (което вече видяхме как се случва при канадския възпитаник на Шваб Джъстин Трюдо). Ето защо се налага СИФ да изработи и наложи един “Голям наратив” като единствена визия за бъдещето на човечеството. 

“Как можем да направим тези идеи приемливи, така че по-голямата част от гражданите да ги възприемат?”, се пита Шваб. Той смята да реши проблема, като предложи един глобален наратив, който да се наложи навсякъде, защото “Наративите формират нашите възприятия, които на свой ред формират нашата реалност и в крайна сметка оказват влияние върху нашите избори и действия. Те са начинът, по който намираме смисъл в живота." 

За целта Шваб недвусмислено заявява, че смята да атакува чувствата на хората, способността им да състрадават и проявяват емпатия и смята да я използва: “Този новопоявил се наратив е твърде полезен, защото показва, че способността да се грижим  - а тя е предпоставка за успешно сътрудничество - зависи от чувства, качества и емоции, които могат да бъдат насърчавани, популяризирани и дори преподавани. Любовта и привързаността, макар и да притежават социално измерение, са дълбоко лични и трудно могат да бъдат имитирани на обществено ниво, но други качества могат да бъдат по-лесно използвани за социални цели. Емпатията (способността да разбираш и споделяш чувствата на другия) е едно от тях."

Шваб изброява следните области, в които трябва да се работи по неговия наратив: икономика, околна среда, технологии, геополитика и общество.

Написването на книгата беше предхождано от двудневната среща на свързаните със СИФ елити на 11. и 12. ноември 2021 в Дубай под същото мото - “Големия наратив”. Там Шваб заяви: “Днес сме се събрали, за да разработим един велик разказ, един голям наратив; една история за бъдещето… Ние сме тук, за да си представим бъдещето, да го проектираме и след това да го изпълним." Книгата “Големият наратив” съдържа и изказвания на участници от форума в Дубай, които Шваб титулува като “глобални мислители и обществено значими интелектуалци".

Излизането на “Големия наратив” беше увертюра към годишната среща на СИФ от 17 до 21 януари 2022 г. в Давос, която заради заплахи за живота на Клаус Шваб се проведе само виртуално - какво да се прави, рискове на професията. 2

По време на форума Шваб назова и трудностите, които щели да се появят при "оформянето на бъдещето". Първо, хората били станали “много по-егоцентрични и до известна степен егоистични". Шваб несъмнено вижда почти пълната липса на ентусиазъм сред човечеството “през 2030г. да не притежава нищо и да бъде щастливо”. Това, според него затруднявало постигането на компромиси, защото “проектирането на бъдещето обикновено се нуждае от общата воля на хората." Освен това светът бил станал прекалено сложен -  днес вече нямало разделение между социалния, политическия, технологичния, екологичния аспект - всички те били взаимно преплетени.

                         Хилде и Клаус Шваб в Давос (ударението е на о)

Шваб е наясно, че няма да може доброволно да принуди всеки народ да се впише в плановете за Големия рестарт и обръща специално внимание на "антиутопичните визии" и "имплицитните предразсъдъци" към технологиите. Той обявява война на любителите и разпространителите на конспиративни теории. Щом веднъж е създаден официалният наратив, то всичко, което му противоречи, може да бъде отхвърлено като конспирация, дезинформация или екстремизъм, които трябва да бъдат цензурирани и потиснати “в името на по-голямото колективно благо”, защото пречат “както на общественото здраве, така и …на способността ни да вървим напред заедно".

А понеже видоизменящият се коронавирус стана по-малко опасен, ваксините не бяха толкова успешни, колкото се смяташе и отрицателните им последици за здравето станаха широко известни, за глобалистите около Шваб се яви необходимостта да се измести акцентът от пандемията към климатичните промени. Още през декември 2021г., когато омикронът беше в разгара си, излязоха няколко статии в големи вестници (напр. в “Гардиън”, “Ню Йорк Таймс”, “Индепендънт”,” Ню Стейтсмън” 3), в които се твърди, че климатичните промени са по-голяма заплаха от пандемията и застрашават финансовата стабилност, че конспиративните групи за К-19 щели да преминат към конспирации за климата.

Не е ясно дали тази тениска е предназначена за истинските ценители на Големия рестарт или по-скоро е шега, но тя действително може да се поръча за 18 франка и 31 рапена.

Въпреки, че е нагло точно Шваб да учи света на екология, след като някои от най-големите компании-замърсители на околната среда (Pfizer, Shell) са негови спонсори, по отношение на климата той направо става истеричен:

“Извънредната ситуация, свързана с климата", е налице и ние нямаме време за губене … околната среда е на ръба на катастрофата, а изменението на климата е екзистенциална заплаха". "Опазването на климата, устойчивостта, приобщаването, глобалното сътрудничество, здравето и благосъстоянието" са най-важните въпроси, с които трябва да се справим в нашето съвремие. Ако не предприемем незабавни и решителни действия, биосферата ни ще стане толкова враждебна, че световният икономически растеж ще се срине и ... политическата и социалната стабилност ще бъдат допълнително застрашени.” Шваб призовава за драматични действия, а именно за налагането на глобален начин на управление.

Във връзка с излизането на климата на дневен ред, вероятно ще бъде отново активирана и Грета Тунберг, която цели две години беше оставена на заден план.

За финансовия сектор Шваб препоръчва системата на държавен контрол, която според него ще намали "демонстрациите и социалните вълнения". Той настоява за консолидиране на световните централни банки около действията в областта на климата. Във връзка с това будят тревога плановете за въвеждане на програмируема цифрова валута. Ако тя се въведе, един ден, отивайки до банкомата, човек, който е изразил несъгласие с Големия наратив, може да установи, че сметката му просто е заличена. Банките (или работодателите) ще имат възможност да ограничават използването на парите или местата, където те могат да бъдат изразходвани и т.н. Тук вариантите за злоупотреба с подобна система за контрол на парите са необятни.

Шваб се спира също така на появата на "биоикономиката", под което той има предвид планираното привикване на хората да се хранят с "алтернативни източници на хранителни протеини", като месо, отгледано от клетки в лаборатория, буболечки, скакалци и червеи.

Друго решение е "климатичното инженерство", т.е. блокиране на слънцето с цел манипулиране на глобалните температури. Последните две теми - буболечките и закриването на слънцето  с чадър от милиони тонове прах - са теми, по които усилено работи и другият голям човеколюбец - Бил Гейтс.

Екскурс: АОНСУто на Клаус Шваб

Все повече хора започват да се питат откъде-накъде Клаус Шваб, който - да е жив и здрав и да хиляди - на 30. март ще навърши 84 години и вече би трябвало да се замисля върху преминаването си в отвъдното и натрупаната карма, има претенции да реди бъдещето на света и цялото човечество за следващите 50 години. Дотолкова повече, че никога не е бил на изборна длъжност в държавна или междудържавна организация. За елитите обаче е важно определени хора да не рискуват да преминават през избори, защото могат да се случат нежелани неща - да бъде изровен нелицеприятен факт от миналото им или просто да не бъдат избрани и така да се компрометират. 

Във връзка с пандемията от К-19 още повече хора се чудят и защо навсякъде по света всички държави като по команда обявиха еднакви мерки, затвориха населението си вкъщи и започнаха широка кампания за ваксинация. Това е свързано с факта, че Клаус Шваб е поставил в повечето правителства някои от своите “млади световни лидери”, преминали през школата му - Трюдо, Меркел, Себастиан Курц, Макрон, очарователните премиерки Джасинда Ардърн (Нова Зеландия) и Сана Марин (Финландия) и много други кадри на  Давоското АОНСУ 4. Като един едър паяк Шваб е оплел мрежата си, в която е впримчил амбициозни млади хора от целия свят, приети за тригодишно обучение в СИФ, преди да навършат 40 години, за да “ускори въздействието на една разнообразна общност от отговорни лидери през границите и секторите, за да се оформи по-приобщаващо и устойчиво бъдеще.” Съществува кратко видео, в което самият Шваб се хвали как чрез младите световни лидери СИФ прониквал във всеки правителствен кабинет: https://mobile.twitter.com/jamesmelville/status/1488472558425063430

Някои от питомците му обаче, като Аналена Бербок и нашата Николина Ангелкова, предпочитат да премълчат участието си в мрежата на Шваб, но самият той споменава всичките си ученици поименно. 5 

Във връзка с “Големия наратив” на Клаус Шваб не е зле да си припомним думите на Рудолф Щайнер, които са част от втория меморандум от юли 1917г. по повод на Първата световна война: “На Запад наричат господството на англо-американизма освобождение на човечеството и демокрация. И понеже го наричат така, създават илюзията, сякаш наистина искат да са освободители на хората.” 

Отслабването на пандемията от К-19 и изобличаването на предвидените от елитите световни преобразувания в никакъв случай не означават, че тези елити са се отказали от идеите си. Стоящият зад тях Ариман никога не се отказва от опитите си, а само променя в движение един или друг елемент от общия план. Затова ние сме длъжни да следим много внимателно действията на “полезните идиоти”, чрез които Сатаната подготвя условията за идването си през 2029-30 година, а един от най-важните му полезни идиоти е именно Клаус Шваб.

1 Срв. https://old.amu.ac.in/emp/studym/99994352.pdf 

2 Вж. тук https://www.welt.de/wirtschaft/article235319240/Davos-Wegen-Todesdrohungen-Weltwirtschaftsforum-sagt-oeffentliche-Sitzungen-ab.html

3 Например: https://www.theguardian.com/commentisfree/2021/dec/24/pandemic-earth-lockdowns-climate-crisis-environment 

https://archive.li/2021.12.17-183816/https://www.nytimes.com/2021/12/17/us/politics/climate-change-us-financial-threat.html

https://archive.li/2021.12.19-160208/https://www.newstatesman.com/environment/climate/2021/12/the-flood-of-covid-headlines-are-drowning-out-red-alert-climate-warnings 

https://archive.li/2022.01.02-214831/https://www.independent.co.uk/climate-change/news/covid-climate-conspiracy-misinformation-b1985503.html

4 Може би хората, родени след 1990г., не знаят, че в сградата на Нов български университет до 1990г. се помещаваше Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ), подготвяла висши управленски кадри за държавната и местната администрация и икономиката. Преди това младите обещаващи кадри се изпращаха с партийна препоръка във Висшата партийна школа в Ленинград. Такива ковачници на кадри има и Китай и пред тях са изнасяли лекции Ангела Меркел и Хенри Кисинджър. 

5 Вж. тук https://www.younggloballeaders.org/community?region=a0Tb00000000DCLEA2§or=Public+Figure ; други българи, преминали през Швабовото АОНСУ, са Калин Анев Янсе, Илиана Цанова и Яна Бюрер Тавание.

Как протича музикалното развитие на човека? Тo започва от преживяването на спиритуалното, на духовното, от присъствието на духовното в тона, в музикалното звукосъчетание. Духовното се е изгубило, а човекът е запазил звуковите структури. По-късно той ги съчетава със словото като остатък от духовното, а това, което е имал по-рано като имагинации, инструменти, след това оформя на физическия план, създавайки своите инструменти от физически материали. Всички инструменти са взети от духовния свят, доколкото те действително събуждат музикалното настроение. Създавайки физически музикални инструменти, човекът просто е запълнил празните места, оставени поради факта, че вече не е виждал духовното. Там той е поставил физическите инструменти.

Както виждате, е вярно, че преходът към епохата на материализма се наблюдава в музикалния свят повече, отколкото където и да било другаде. Там, където звучат музикалните инструменти, някога са стояли духовни същества. Те са се махнали, изчезнали са със старото ясновидство. Ако човекът иска да има обективна музика, той се нуждае от нещо, което не съществува във външната природа. Външната природа не му дава съответствие на музикалното, така че той се нуждае от своите музикални инструменти. 

Музикалните инструменти обаче наистина са ясен израз на факта, че музиката се преживява с цялото човешко същество. Това, че тя се преживява с главата на човека, се доказва от духовите инструменти. Това, че преживяното в гърдите се изразява най-вече в ръцете, е ярко демонстрирано от струнните инструменти. Всички ударни инструменти или преходът от струнни към ударни инструменти са доказателство, че музикалното се изразява чрез третата част на човека - крайниците.

Но всичко, свързано с използването на духовите инструменти, има много по-тясна връзка с мелодията, много по-тясна връзка с мелодичното, отколкото това, което е свързано със струнните инструменти - те имат връзка с хармоничното. Това, което е свързано с биенето, има по-вътрешен ритъм, свързано е с ритмичното, в него е цялото човешко същество. А оркестърът е един човек. Само че в оркестъра не трябва да има пиано.

Да, но защо? Ами музикалните инструменти са свалени от духовния свят. Човекът е създал във физическия свят само пианото, при което тоновете са подредени по чисто абстрактен начин. Всяка свирка, всяка цигулка са нещо, което вече е слязло в музикално отношение от висшия свят. А пианото е точно като еснафа: в него вече го няма висшето човешко същество. Пианото е инструментът на еснафа. За щастие то съществува, иначе еснафите изобщо не биха имали музика. Но пианото е онова, което е възникнало от материалистичното преживяване на музиката. Затова то е инструментът, който може да се използва най-удобно за събуждане на музикалното в материалния план. Но именно чисто материалното, вложено в пианото, му е позволило да се превърне в изразител на музиката. И така, трябва да кажем, че разбира се, пианото е много добре въздействащ инструмент - иначе в нашата материалистична епоха би трябвало от самото начало да си служим с духовния елемент в музикалното обучение - но пианото е онзи инструмент, който всъщност трябва да бъде преодолян музикално. Човек трябва да се отърве от впечатлението за пиано, ако иска да изпита истинското музикално усещане.

2021-ва година и 33-годишният ритъм

И накрая, нека разгледаме годината 2021 в по-широк исторически контекст. Можем да приложим 33-годишния ритъм, за който пръв говори Рудолф Щайнер. Според този ритъм 2021-ва година е свързана с годините 1988, 1955 и 1921г. Рудолф Щайнер говори за този 33-годишен ритъм за първи път на 23 декември 1917г.; за него това е ново историческо прозрение. Ритъмът се отнася както за тези 33 1/3 години, колккото е продължил животът на Исус Христос, така и за времето между Коледа и Великден, като последното е в смисъл, че животът на Исус на Земята започва в средата на зимата, по време на Коледа и завършва през пролетта с Възнесението след Неговото  Възкресение. Според откритието на Щайнер историческите явления, които започват през дадена година, дават социални плодове - положителни или отрицателни - 33 години по-късно. (Това са плодове в социалния живот, тук не става дума за лични събития в индивидуалните биографии). Нещо повече, 66 години по-късно първоначалният импулс ще е претърпял по-нататъшна метаморфоза и след 99 години кръгът ще се е затворил, а първоначалният импулс ще е достигнал своя край. Този процес може да се сравни с растението, което се развива на три етапа - от корена до стъблото и цвета. Следователно произходът на социалните импулси може да бъде открит 33, 66 или 99 години по-рано. Тъй като Исус действително е живял на земята 33 години и четири месеца, интервалът от 99 години се закръгля на 100 години - един век. Така можем да разглеждаме века като времеви организъм, независимо от годината, в която започва.

За 2021г. има три препратки към години в миналото, а също и в бъдещето: назад към 1988, 1955 и 1921г. и напред към 2054, 2087 и 2121г.

През 1988г. виждаме важни стъпки в първоначалното развитие на интернет, включително първия компютърен вирус, разпространен в интернет. От геополитическа гледна точка Съветският съюз се изтегли от Афганистан - 33 години преди американците да се изтеглят оттам. Осама бен Ладен, за когото се твърди, че се е върнал в Афганистан, основава организацията "Ал Кайда". Осемгодишната война между Иран и Ирак приключва през 1988г., а 43-годишната война в Афганистан - през 2021г. 

През 1988г. Съветският съюз и Китай бяха комунистически съюзници, но Съветският съюз под ръководството на Горбачов реши да прекрати монопола на комунистическата партия в икономиката и другите неполитически фактори на властта и тригодишният разпад на СССР започна с "Пеещата революция" в Естония. През 2021г. Иран се присъедини към руско-китайския икономически и военен съюз, "Шанхайската организация за сътрудничество", като пълноправен член. През 1988г. Маргарет Тачър произнесе своята "Брюкселска реч", с която постави началото на пълното си противопоставяне на зараждащия се ЕС. 2021г. е първата пълна година на Великобритания извън ЕС след напускането на организацията. През 1988г. Джордж Буш спечели президентските избори в САЩ, две години по-късно предизвика война в Близкия изток, а в речта си пред Конгреса на САЩ на 11.9.1990г. представи своя "Нов световен ред", който уж трябвало да бъдеръководен от ООН. Единадесет години по-късно синът му, също станал президент, използва атаките от 11.9.2001г., за да нахлуе в Афганистан и Ирак и да придвижи напред проекта на баща си за "Нов световен ред". 

През 1988г. Лари Финк и негови колеги основаха инвестиционната компания “BlackRock”; днес “BlackRock” и “Vanguard”, друга подобна компания, контролират активи на стойност девет трилиона щатски долара (!) и управляват собствеността на капиталистическия свят в повечето основни подразделения на световната икономика.

Противоречивите показания на проф. Джеймс Хансен пред Конгреса на САЩ през 1988г. изиграха важна роля за разпалването на медийния шум около "глобалното затопляне"; през ноември 2021г. в Глазгоу се проведе 26-ата конференция на ООН за "кризата с изменението на климата" - последната от поредица подобни конференции, всяка от които дава нов тласък на кампанията на ООН срещу "глобалното затопляне".

В края на 50-те, 80-те и през 2021г. сблъсъците между някои импулси на петата следатлантска епоха и четвъртата гръко-римска епоха се засилиха. През 1955г. римокатолическият импулс се появи в Южен Виетнам, един критичен район за геополитиката, след референдума (23.10.1955г.), за който многократно се твърди, че е бил фалшифициран. След поражението на Франция във войната за възстановяване на френското управление над виетнамската й колония - поражение, което не беше неудобно за САЩ, римокатолическият политик Нго Дин Дием стана президент на новосъздадената република Южен Виетнам. Обикновено за начало на Виетнамската война се посочва тази година. Авторитарно управляващият Дием, който

                                   Карло Мария Вигано (род. 1941)

в известна степен все пак стабилизира Южен Виетнам през първите години на своя корумпиран режим, беше убит от южновиетнамски генерали на 2 ноември 1963г. с мълчаливото одобрение на ЦРУ и Държавния департамент на САЩ. Двадесет дни по-късно в Далас, Тексас, беше убит Джон Ф. Кенеди, първият римокатолически президент на САЩ (отново с участието на ЦРУ, както се твърди многократно). Кенеди се е оставил да бъде убеден да свали Дием, който също е католик, защото репресивната антибудистка политика на Дием в страната пречеше на военните усилия в Севера. Но Кенеди не е искал убийството на Дием. Малко след избирането си за папа през октомври 1955г. Йоан XXIII обяви решението си да свика втори Ватикански събор (1962-1965), за да "отвори прозорците [на църквата] и да пусне свеж въздух". Не след дълго той и Павел VI, неговият приемник от 1965 г., бяха обвинени, че са масони, които се опитват да проникнат в църквата отвътре.

До 1988г. обаче крайно традиционалистките кръгове, които се противопоставят на импулсите на Втория ватикански събор на папите Йоан XXIII и Павел VI, придобиха все по-голямо влияние в църквата. 33 години след 1955г. строго традиционалистки настроеният архиепископ Марсел Льофевр е отлъчен от папа Йоан Павел II, след като ръкополага четирима епископи в разрез с папските инструкции. Това католическо традиционалистко движение се разрастваше постоянно през десетилетията и беше все по-критично към Ватикана. През юни 2020г. архиепископ Карло Вигано, който  написа писмо в подкрепа на президента на САЩ Доналд Тръмп срещу глобалисткия елит и беше назначен за генерален секретар на Губернаторството на Ватикана през 2009г. (той разкри два големи скандала за финансова корупция и сексуални посегателства във Ватикана), обвини Втория ватикански събор, че е създал схизма и "фалшива църква" в църквата. 

За разлика от папа Франциск, когото Вигано нарича само с фамилното му име Хорхе Марио Берголио, и за разлика от официалните представители на Англиканската църква, както и от тези на Общото антропософско общество в Дорнах, Вигано остро критикува манипулативните действия във връзка с т.нар. пандемия от К-19 през 2020 и 2021 г., както и програмата за ваксинация, "Големия рестарт" на Клаус Шваб и трансхуманистичната програма на елита на "Новия световен ред" като опасност за човечеството. Вигано, разбира се, е представител на традиционния римокатолически начин на мислене, който през вековете не е бил никак снизходителен, когато става дума за конфликт между църковната власт и духовната автономия на индивида, но той поне започва да признава духовния характер на атаките на противоборстващите сили.

И на края през 1921г., преди 3 x 33 1/3 години, по целия свят, включително и в Китай, са основани множество комунистически партии – както и фашистката партия в Италия. Адолф Хитлер застава начело на Националсоциалистическата немска работническа партия (НСДАП) и започва да се очертава опасност от война между Изтока (Япония) и Запада. Тя обаче първоначално е предотвратена от Вашингтонската конференция за флота през 1921г., но само временно. Рудолф Щайнер казва, че подобни мерки никога не са достатъчни, за да предотвратят евентуална война между Изтока и Запада; единствено духовното вникване в социалните, икономическите и международните отношения може да я предотврати, защото само то води до взаимно разбиране.

Китай и Западът

Днес, 100 години по-късно и 72 години след основаването на Китайската народна република, напрежението между двете свръхсили - САЩ и Китай - се засилва поради многото противоречиви въпроси, не на последно място въпроса за Тайван и островите в Южнокитайско море. Подобно на конфликта между Великобритания и Германия през 1914г., възниква напрежение между една западаща и една изгряваща сила. Оттогава нито Китай, нито Западът са възприели духовната гледна точка, към която Щайнер призова още преди 100 години. Затова перспективите за мир не изглеждат добри. Китай под ръководството на Си Дзинпин изглежда е решен да включи Тайван в Народната република и да доминира поне в съседните на Китай държави. В миналото Китай не е излизал извън пределите на непосредствените си съседи. Реакционните сили на Запад обаче разпространяват чрез медиите мнението, че Китай иска да е първа сила в света. 

Елитът на САЩ, който вече 100 години доминира над почти целия свят, вижда в Китай заплаха за "западните ценности", т.е. за американското или англоезичното господство. Тъй като напоследък се говори, че част от англоезичния елит е близо до неомалтусианската идея за борбата за ресурси, той сякаш няма нищо против някаква война с Китай за Тайван, която би отслабила или унищожила Китай и значително би намалила населението му, ако според него войната може да бъде спечелена от САЩ и техните съюзници. Ако приемем, че ядрените оръжия между двете страни са балансирани, че Америка е декларирала готовност за първи ядрен удар и че има превъзходство в областта на космическите оръжия, САЩ наистина биха спечелили една война, водена с ядрени оръжия. Колкото по-дълго Америка избягва войната, толкова повече военният баланс на силите постепенно ще се променя в полза на Китай, който непрекъснато модернизира военните си сили във всички области, включително киберпространството и космоса.

Това напомня на ситуацията между Германия и Русия в годините преди 1914г., когато германският генерален щаб е обременен от непрекъснатото превъоръжаване на руските сили; до 1917г., според германския генерален щаб, Русия щяла да има превъзходство по отношение на въоръжението. Британците също така гледаха на собствения си баланс на силите в тази светлина с идеята по-добре да въвлекат Русия във война, която да я отслаби или унищожи, преди тя да се превърне в твърде силен съперник на Британската империя. Така според тях една война, в която Великобритания и Русия са съюзници срещу Германия, може да отслаби или унищожи тези съперници на Великобритания, което наистина се случи през 1919 г., въпреки че самата Великобритания излезе от конфликта значително отслабена и принудена да отстъпи глобалната си мощ на САЩ. 

Една война между Китай, повлиян от луциферизма, и САЩ, повлияни от ариманизма, със сигурност би довеладо икономическа катастрофа в останалата част на света, независимо от резултата, предвид настоящата централна роля на Китай в икономиката. Войната, както винаги, не само би довела до още по-голяма централизация на държавния контрол във всички страни, което в западните страни би довело до засилване на същата система за социален кредит и наблюдение, която вече се изпробва в Китай, но и най-вероятно би довела до повсеместни икономически сътресения, социален срив и глад в развиващите се страни. 

Тогава ще се каже, че произтичащото от това ужасно състояние на нещата е още едно доказателство за безотговорността на човечеството и неспособността му да управлява собствените си дела. Това ще бъде подходящият фон, на който човешкият съсъд на Ариман ще може да започне да действа на световната сцена.

Луциферичните сили ще са изиграли своята роля - чрез Китай с неговата колосална гордост и чувство за унижение от страна на Запада (1839 - 1949г.) - за предизвикването и проявяването на въплъщението на Ариман на Запад и опита му да владее по целия свят. Поражението и деградацията на Китай и вероятното му принудително разпадане ще оставят Русия - все още относително икономически "слаба", въпреки огромния й потенциал в областта на минералните ресурси - на милостта на "победоносната" англоезична сфера и нейните съюзници и сателитни държави. 

AUKUS и духът на Сесил Роудс и Алфред Милнър

През лятото на 2021 г. можахме да видим как се оформя следващият етап с подготовката на англосaксонската сфера за създаване на "нов" пакт за отбрана и сигурност AUKUS (Australia, UK, US) между Австралия, Обединеното кралство и САЩ и плановете му да предостави на Австралия подводници с ядрен двигател, макар и вероятно без ядрени оръжия. Несъмнено другите две англоезични страни - Канада и Нова Зеландия - също ще се присъединят към този блок. Англоговорящите страни обменят военна и разузнавателна информация от над 60 години в рамките на механизъм, известен като "Пет очи".

В края на заключителната си реч на конгреса на Консервативната партия на 5.10.2021г. Борис Джонсън, приемайки за своя волята на окултните кръгове зад гърба си, каза точно това, което лорд Роузбъри е казал в речите си 130 години по-рано 1, позовавайки се на последните думи на Уинстън Чърчил към кабинета му, преди да подаде оставка (през 1955г.): "Никога не се разделяйте с американците – това е доста добър съвет, с който съм сигурен, че сте съгласни", завършвайки с думите на Чърчил: "Човекът е дух". Но това, което Джонсън, който по-рано в речта си похвали AUKUS и неотдавна ръководената от Великобритания бойна група в Южнокитайско море, имаше предвид под "дух", не беше универсалният човешки дух, както можем да предположим за думите на Чърчил. Не, Джонсън продължава да възхвалява "националния британски дух", който се проявявал например в постиженията на младите британски спортисти. Това, което той има предвид под "дух", е земната воля, проявяваща се физически.

               Сесил Джон Роудс (1853-1902), Алфред, лорд Милнър (1854-1925)

Речта на Джонсън, "Петте очи" и AUKUS са доказателство - сякаш все още има нужда от доказателства - за продължаващия импулс на Сесил Роудс и лорд Милнър отпреди 120 години, импулс, който много хора очевидно са забравили след загиването на Британската империя на Запад - когато през 1952 г. се появикнигата на Едуард Кранкшоу "Забравената идея - изследване на виконт Милнър", възхвала на лорд Милнър (починал през 1925 г.). Но расово-шовинистичният импулс за глобална воля за власт сред британския елит само чакаше подходящия момент; след последната катастрофална "лебедова песен" на Суецката криза (1956г.) британският елит най-накрая се помири с американците и избра продължаване на Британската империя, но само косвено, в рамките на новата Американска империя. Може би британският имперски импулс е най-добре обобщен в писменото "Кредо" на самия лорд Милнър, който подава оставка през 1921г. и през същата година се жени за лейди Вайълет Сесил, своя дългогодишна любовница и вдовица на лорд Едуард Сесил, четвъртия син на лорд Солсбъри. Лорд Милнър пише в своето кредо:

"Аз съм националист, а не космополит.... Аз съм британска (всъщност предимно английски) националист... Британската държава трябва да последва расата, да я прихване навсякъде, където тя се заселва в значителен брой като независима общност. Ако пчелните роеве постоянно се изхвърлят от кошера-майка и се губят за държавата, тя ще бъде непоправимо отслабена. Не можем да си позволим да се разделим с такова количество от най-добрата си кръв. Ние вече се разделихме с много, за да компенсираме милионите на друга, но за щастие приятелска държава [САЩ]. Не можем да позволим този процес да се повтори."

В това вярваше и Сесил Роудс, който през целия си живот се стремеше към обединение на всички англоезични територии по света, за да могат англоезичните народи да управляват света поне 200 години, но най-вече желаеше да види Великобритания и САЩ обединени. Сега, след като Великобритания напусна ЕС, това обединение може да се случи, макар и по-завоалирано и неофициално, отколкото искаше Роудс, освен ако британският народ не остане достатъчно буден и решен да защити своята цялост.

Пактът за "отбрана" на AUKUS е решителна стъпка по пътя на Роудс-Милнър за англоезичните елити. Ако те постигнат своето, мечтата на Роудс и Милнър, тази странна смесица от англоезичен империализъм, социален либерализъм и силно централизирана държава 2, ще продължи да живее и да служи на материалистическите цели на въплъщението на Ариман, цели, които се обслужват и от фалшивата пандемия от К-19, геноцида с ваксината, т.нар. глобално изменение на климата и шумотевицата за "Великия рестарт". 

Всичко това до голяма степен се движи от елитите на англоезичната сфера чрез техните академични институции (Импириъл Колидж, Университета Джон Хопкинс), техните глобалистки институции (ООН, СЗО), техните "филантропски" фондации (напр. "Бил и Мелинда Гейтс", "Отворено общество"), техните икономически институции (напр. фармацевтичните компании, които произвеждат ваксините, и Световния икономически форум 3) и разбира се, техните глобални медийни дейности (Би Би Си, Си Ен Ен, Алфабет и т.н. и т.н.). През този век, който е толкова важен за бъдещето на човечеството, всички ние трябва ясно да осъзнаем не само кои сме и срещу какво се изправяме, но и да разберем духовните противоборстващи сили, които стоят зад събитията.

Бележки

1 Арчибалд Пимроуз, лорд Роузбъри, британски външен министър през 1892-94г. и министър-председател през 1894-96г., е водещият британски политически оратор и човекът, чрез когото според Рудолф Щайнер "говорят" окултните братства на британската имперска политика.(вж. СС 173).

2 Най-вече последните тенденции се наблюдават във всички англоезични страни по време на "пандемията" от К-19.

3 Световният икономически форум (СИФ) е базиран в Швейцария, но неговият директор Клаус Шваб е учил в САЩ, нарича Хенри Кисинджър “свой ментор” и отдавна следва англофилския подход към бизнеса. Достатъчно е да погледнем Съвета на попечителите на СИФ, в който влизат Ал Гор и Лари Финк, главен изпълнителен директор на “BlackRock”, както и корпоративните спонсори и партньори на СИФ, за да разберем откъде идва истинското влияние в тази организация.

2021 година и характерът на нашата толкова решаваща епоха

Защо, след като преживяхме 2020 г. - година, която с право може да се определи като най-идиотската, откакто се пише историята ни, сега, през 2021г. сме на път да станем свидетели на глобален геноцид - масово убийство чрез така наречената "ваксина" в името на здравето и сигурността? Всичко това се основава на щуротиите от 2020г., а именно на твърдението, че пандемията от К-19 е "смъртоносна пандемия". Защо беше позволено да се случи това малоумие и защо то продължава? Това е свързано с факта, че днес живеем в ключов исторически момент.

Когато човек достигне 21-годишна възраст, от антропософска гледна точка това значи, че той е завършил три фази от живота си, всяка от които продължава около седем години. Първо развиваме етерното или жизненото си тяло (от раждането до смяната на зъбите, обикновено около седемгодишна възраст) и то е различно от етерната обвивка на майката, която ни е въвела в света със силите на своето етерно тяло. Смяната на зъбите и тръгването на училище означават край на този етап от живота. От смяната на зъбите до пубертета развиваме астралното си тяло, емоционалните и ритмичните си сили (обикновено от 7 до 14 годишна възраст). И накрая, от пубертета до началото на зрелостта (обикновено между 14 и 21 години) ние развиваме способността да мислим самостоятелно, независимо от влиянието на нашите родители и учители. До 21-годишна възраст трябва да сме се превърнали в отговорни членове на общността с пълни граждански права за участие в него.

Грешка или злонамереност?

Видяхме как през тази 21-ва година от ХХI век на християнската ера много от нас осъзнаха отговорността си към нашата планета, която ни храни физически и ни поддържа силни. Но в повечето случаи съзнанието се е пробудило, защото всеки от нас поотделно е осъзнал или човешката грешка, или човешката лошотия. Ако пренебрегнем духовната реалност или духовните противоборстващи сили, които ни нашепват лоши мисли и чувства и ни изкушават към зли действия, тогава ще стигнем до заключението, че всичко ужасно, което се случва в света - бедност, глад, войни, унищожаване на околната среда, потискането на нашите ближни - се случва поради човешка грешка, дължаща се на неправилно мислене. Такава е например гледната точка на будизма. Ако премахнем причината за тези погрешни мисли, което в будизма обикновено означава да се освободим от всички желания, включително желанието за прераждане на земен план, тогава не би трябвало да има повече страдание. В първоначалното будистко учение на Сидхарта Гаутама природата на духовния свят почти не е засегната; Буда не се е занимавал с богове и богини. Едва по-късно те започват да играят роля в будисткото учение, а именно в разновидностите на будизма Махаяна и Ваджраяна 1. 1500 години преди Христос Буда се е занимавал по-скоро с един вид психотерапевтична техника с цел “просто" да се преодолеятжеланията, за да се сложи край на страданието; затова той е преподавал "четирите благородни истини" и "осемстепенния път" за преодоляване на желанията. Сблъсъкът със "злото" играе второстепенна роля в будизма, за разлика от сблъсъка само с "погрешните" мисли и чувства.

Когато обаче вземем под внимание духовния свят, ние осъзнаваме, че в него има същества и разбираме, че някои от тях, които в антропософията се наричат "духовни противоборстващи сили", не са никак добре настроени към хората. Защото тези същества правят опит на едно най-ниско ниво, независимо дали го знаятили не, да  "помогнат" на нас хората да се събудим, както обяснява съвременният посветен Рудолф Щайнер, за да можем да напреднем в развитието си. Някои от тези същества дори не осъзнават, че за тази цел са били "командировани", така да се каже, от същества, които са на по-високи нива на съзнание 2. Но ние, хората, които сме вплетени в света на материята, сме толкова заспали и инертни, че често се нуждаем от шок, за да се събудим. Делата на тези същества, тези шокове са именно това, което наричаме "зло".

Когато ни се случват такива сътресения, както сега в кризата с К-19, с обичайния си начин на мислене ние се ужасяваме от драстичните мерки, предприети от безмилостните правителства и бруталните инстанции в цялсвят - как такива неща могат да се случат и човешки същества могат да се държат толкова нечовешки и хладнокръвно, уж в името на "здравето" и "сигурността". Ако ни е останало някакво човешко състрадание, това поведение ни шокира, ние го преживяваме не само като неправилно, но и като подло, нечовешко и зло; то сякаш идва от някъде другаде, от друга сфера извън нашия човешки опит, "наложено" ни е и действа чрез принудителни мерки, осъществявани от човешки марионетки - политици, национални и местни бюрократи, полицаи, съдии. 

Според Рудолф Щайнер силите на злото "... не съществуват във Вселената, за да доведат човека до престъпни действия… Те, както и силите на смъртта не са тук, само за да накарат човека да умре; те присъстват във Вселената, за да могат, когато човекът е призован да изгради съзнателната си душа, да предизвикат в него склонността да приеме духовния живот… "3

От 11.9.2001г. насам много хора, които преди това не са обръщали внимание на духа и духовния свят, чрез преживяното зло се събудиха за истината за тях. То ги убеди, че тук не става въпрос просто за човешка грешка, а за проява на зла духовна дейност, осъществявана от човеци - нещо, което е навлязло в живота на хората от друго измерение. Тези преживявания най-накрая накараха мнозина да признаят реалността на духовния свят, както и тази на Исус Христос. Това са както хора, които може би са били възпитани в християнска традиция, но по-късно са се отвърнали от нея и са станали атеисти или агностици, така и хора, които винаги са били материалисти и атеисти.

Епохата на съзнателната душа и октавата

Щайнер показва, че главната задача на човечеството в тази епоха, която той нарича “епоха на съзнателната душа”, а също и “пета следатлантска епоха” (1413 - 3573г.), е развитието на съзнателната душа. Той нарича числото пет “числото на злото” 4; то може би може да се нарече и “число на избора между доброто и злото”, символично изразено с двете алтернативни отвесни посоки на пентаграма или петоъгълника 5. Докато в предходната четвърта следатлантска епоха (747г. пр. Хр. - 1413г. сл. Хр.), периодът, в който е живял Буда, човечеството е трябвало да се научи на самостоятелно мислене и да развие разбиране за истината и заблудите по отношение на тайната на раждането, смъртта и човешкото съществуване на земния план, задачата в нашата епоха е да свържем правилно нашата нова човешка способност за мислене с волята си, за да действаме правилно в света. Затова предизвикателството пред нас е не толкова да разберем раждането и смъртта, истината и неистината, колкото да развием разбиране за делата на доброто и на злото и за връзката между тях. Става дума да вършим добро, познавайки доброто и злото. За тази цел трябва да се научим да разбираме духовния свят с неговите същества и самите себе си както в духовното, така и в материалното си съществуване.

В началото беше казано, че живеем в особено историческо време, с което се има предвид този ХХI век, който в по-широк контекст се намира в eпохата на съзнателната душа (1413 - 3573г.). В своята вдъхновяваща книга “Под знака на числото пет” 6 Томас Майер накратко очертава петте най-важни духовни събития, задачи и същества, с които човечеството се е сблъскало от началото на Михаиловата епоха през 1879г.7. В моята статия аз бих искал да допълня написаното от него в тази книга с няколко собствени наблюдения. 

Ако например разгледаме първите 21 години на този век и това хилядолетие, особено 2021г., ще видим, че те са свързани с три други исторически периода през последните 4000 години, както и с трите години през миналия век (1921 – 2021г.). Съществуват съответствия на периода 2000 - 2021 сл. Хр. с периода 2021 - 2000 пр.Хр., а също и с 21те години от 139 - 118 пр.Хр. Трето, можем да видим и връзка между настоящата 2021г. и годините 1988, 1955 и 1921; Рудолф Щайнер е първият, който посочи този исторически ритъм от 33 години в живота на Христос.

Ключът към разбирането и на трите вида исторически отношения е октавата в музиката - поредица от седем ноти, състояща се от три части: долната терца с нотите до, ре, ми, след това средната нота фа и горнататерца сол, ла, си. Около огледалната ос фа останалите шест ноти се отнасят една към друга по следния начин: до – си, ре - ла, ми - сол; или изразено в числа: 1 - 7, 2 - 6, 3 - 5, като всички се въртят около числото 4 в централната ос. От тази подредба се получава описаното от Рудолф Щайнер съответствие на отношенията между седемте следатлантски епохи: четвъртата епоха (747г. пр.Хр. – 1413г. сл.Хр.) се явява централна ос, докато останалите шест периода се отразяват огледално около четвъртата епоха като повратна точка. Дадено събитие от първата или "долната" група от три епохи се отразява във втората или "горната" група от три епохи. Следователно някои характеристики на третата следатлантска епоха (2907 – 747г. пр.Хр.) се появяват отново в нашата пета следатлантска епоха. Така през третата епоха в човешката култура се появява материализмът, който може да се види например в начина, по който египтяните съхраняват физическото тяло след смъртта и изграждат монументалните си постройки. В нашата пета културна епоха сме свидетели на това как материализмът е придобил още по-гигантски мащаби и оказва влияние върху всички области на обществото и културата, особено заради науката и техниката, които от своя страна дължат много на древните източни култури от третата културна епоха.

Следователно можем да кажем, че точно около централната историческа точка, началото на процеса на въплъщението на Исус Христос, раждането на Исус от Назарет (процесът е завършен с въплъщението на Христовото същество при кръщението в река Йордан 30 години по-късно), годините от 2000 до 2021г. сл.Хр. са свързани с годините от 2000 до 2021г. пр.Хр. 

Може да се възрази, че действителната аритметична средна точка на 2160те години от четвъртата следатлантска епоха (747г. пр.Хр. - 1413г. сл.Хр.) не е 1ва или 30та г. сл. Хр., а едва 333г. сл.Хр, което от математическа гледна точка, разбира се, е вярно. Но Щайнер посочва, че животът на Исус Христос започва 333 години преди тази среда (333г. сл.Хр.), за да противодейства и компенсира последиците от намесата на Антихриста Сорат - Слънчевия демон, чиято кулминация е през 666г. 8.

Един от най-големите дарове на Рудолф Щайнер за човечеството е това, че в множество лекции показа как животът, смъртта и възкресението на Исус Христос, как тези 33 години сами по себе си са се превърнали в повратна точка за целия период на човешкото развитие на тази планета. Събития отисторията преди тази повратна точка се отразяват в събитията след нея, а не в математическата среда, която е годината 333 на цялата следатлантска епоха. Независимо от това фактът, че годината на математическата среда на цялата следатлантска епоха и на еволюцията на Земята като цяло съдържа числото 3 три пъти, не е маловажен. Самата октава като символ с нейните точно седем тона има тройна структура: 1 2 3 - 4 - 5 6 7.

Исторически съответствия на годините от 2000 до 2021г.

През първата половина на XXI в. пр.н.е. Египет е отслабен, но около 2040г. е основано Средното царство (2040- 1782г. пр.Хр.) със столица Тива. Култът към Озирис става доминиращ през XXI в. пр.Хр. 9. Това е периодът на разцвет на Третата династия на Ур в Месопотамия и тогава е създадена първата версия на епоса за Гилгамеш. Ур запада след 2000г. пр.Хр. и някъде по това време Авраам напуска Ур и се установява в Ханаан. Това означава, че историята на евреите/израелтяните започва около 2000г. пр.Хр. Първите 21 години на XXI в. сл.Хр. несъмнено бяха труден период за народа на Израел и много американци забелязаха, че в администрацията на Джордж Буш и в неговото обкръжение имаше много проционисти, американци от еврейски произход с двойно гражданство, чието влияние върху политиката на Буш 10 в ислямския свят след 11.9.2021г. предизвика значителни сътресения през следващите години, не на последно място с "войната срещу тероризма".

Втората връзка с периода 2000 - 2021г. се открива в годините 139 - 118 пр.Хр. Всяка следатлантска епоха продължава 2160 години, което е период от 7 x 308,6 години. През 2029г. от нашата следатлантска епоха (1413– 3573г.) ще бъде краят на втория период (от общо седем) (1721 - 2029 = 308 години) и ще започне третият период. Всяка епоха от 2160 години може да бъде разглеждана на отрязъци от тези седем периода от по 308,6 години (до – ре – ми и т.н.), всеки от които включва три по-дълги периода от време, които могат да бъдат разглеждани като растеж, кулминация и упадък или като корен, стъбло и цвят. Следователно тези седем периода от дадена епоха могат да бъдат сравнени със седемте съответни периода от друга епоха: до с до, ре с ре, ми с ми и т.н. Годината 2021 е 608 години след началото на нашата пета епоха през 1413г. 608 години след началото на четвъртата следатлантска епоха (747г. пр.Хр.) стигаме до 139г. пр.Хр. Какво се е случило през периода 139 - 118г. пр.Хр. (т.е. в периода, съответстващ на периода 2000 - 2021г.)?

През 140-те години Рим побеждава Картаген, а също и Гърция - своите съперници от третата и съответно четвъртата следатлантска епоха; сега той доминира в Средиземноморието, а през 130-те години завършва завладяването на Испания. Тази външна експанзия на властта през 130-те и 140-те години е съпътствана от упадък на вътрешната "жизнена сила" на Римската република, представлявана от убийството на народния трибун Тиберий Гракх от консервативни сенатори през 132г. пр.Хр. и елиминирането на плановете за реформи на брат му Гай Гракх като народен трибун от страна на Сената и смъртта му през 121 г. пр.Хр. Тези важни събития ще доведат до граждански войни в Рим през I в. пр.Хр. и до края на Републиката, която завършва с империята на Август (ок. 27г. пр.Хр.- 14г. сл.Хр.), праплеменник и осиновен син на Юлий Цезар. 

Междувременно през 130-те и 120-те години преди Христа Китай се разширява с цялата си мощ на север, юг и запад по времето на императора Хан Уди от династията Хан (141 – 87г. пр. Хр.), издигнал през 136г. конфуцианството до статут на държавна религия, което оказва огромно влияние върху китайската цивилизация. "Управлението му продължава 54 години - рекорд, който не е подобрен чак до управлението на императора Канси повече от 1800 години по-късно и остава рекорд за етническите китайски императори. Управлението на император Хан Уди води до огромно разширяване на геополитическото влияние на китайската цивилизация и до развитието на силна, централизирана държава чрез държавни действия, преструктуриране на икономиката и насърчаване на смесена легалистично-конфуцианска доктрина" 11.

Така може да се види, че тези две десетилетия - 130-те и 120-те години преди Христа - са били решаващи за най-големите държави както на Изток, така и на Запад: Китай се разраства във всички области - икономическа, териториална и културна, докато за Рим, въпреки продължаващото му външно господство, започва период на вътрешни сътресения, който бихме могли да сравним със ситуацията в Китай и САЩ днес. В четвъртата следатлантска културна епоха Китай и Западът са имали много малко допирни точки, но в днешната пета културна епоха Китай и Америка въпреки всичките си контакти изглеждат обречени да не се разбират, подобно на отношенията между Великобритания и Германия през двете десетилетия преди 1914г., и подобно на тези две европейски страни преди 120 години изглеждат неумолимо насочени към трагичен конфликт, който би имал ужасни размери. 

На фона на тази китайско-западна конфронтация има нещо по-дълбоко, защото в този “християнски” ХХI веквиждаме, че се очертава конфликт между двете култури, за което Щайнер е казал, че Луцифер някога се е въплътил в Китай около 3000г. пр.Хр., а Ариман ще се въплъти "на Запад" (по мое мнение много вероятно в САЩ 12) скоро след началото на третото хилядолетие след Христа 13.

Така Христос се въплъщава в Исус 3000 години след инкарнацията на Луцифер в Китай и 2000 години преди тази на Ариман на Запад (в САЩ). Сега, когато човечеството е прекрачило прага на ХХI век, в който трябва да поеме пълна отговорност за планетата, ако иска да избегне екологичната смърт или ядреното унищожение,виждаме, че тези култури, дълбоко повлияни от Луцифер, от една страна, и от Ариман, от друга - Китай и Америка - са като Сцила и Харибда, през които човечеството трябва да премине през този век. Алаперспективите за безопасно преминаване, поне за момента, не изглеждат много добри.

"Времевият прозорец на Сорат” 

Непосредствено преди този конфликт имаме работа с това, което аз наричам "времеви прозорец на Сорат" - периода от 1973 до 2023г. със средна точка през 1998г. (= 3 x 666). Рудолф Щайнер изтъква, че самият Слънчевият демон Сорат, противоположност на слънчевата интелигенция, не се инкарнира, а на всеки 666 години се намесва в човешката история от духовния свят чрез въплътени човешки същества. Щайнер посочва три такива намеси: първата е във времето на християнството - около 666г. във връзка с Академията в Гондишапур (в югозападен Иран), особено с нейната медицинска школа. Втората намеса е около 1332г. във връзка с унищожаването на Ордена на тамплиерите от френския крал Филип IV Хубави и създаването от него на първата съвременна държава с централизирана бюрокрация в Европа. Третата намеса се състоя около 1998г. в периода на големи световни икономически кризи, а също и на атентата от 11.9.2001.

Важното е, че тези намеси не се ограничават до една конкретна година, а се простират в продължение на 49-50 години, в които 666-годишният ритъм прилича на камък, хвърлен в езеро, чиито вълни постепенно отслабват около точката на хвърляне (т.нар. крива на Гаус или “крива на камбаната” в математиката). Следователно трите намеси могат да се разглеждат по следния начин: 641 - 666 - 691, 1307 - 1332 - 1357, 1973 - 1998 - 2023г. Третата намеса е най-силната по отношение на външното си въздействие, въпреки че и трите са довели до епидемии с голям мащаб, които са засегнали почти цяла Евразия. Илюзиите, измамата и неистината изиграха важна роля, особено при последните две намеси, например при унищожаването на тамплиерите и при атентата от 11.9.2001.

В “Откровението на Йоан” от Новия завет се описват събития, които ще се случат в далечното бъдеще към края на физическата Земя, но събитията през настоящия XXI  век, който е от решаващо значение за човешкия Аз, могат да се разглеждат като своеобразно предзнаменование за бъдещите събития. В глава 13 на Откровението (13: 11-18) звярът с двата рога, чието число е 666 и който се издига от Земята, служи на интересите на предишния звяр със седем глави, десет рога и десет диадеми на рогата, който се издига от морето (13:1-10). 

                         Двурогият звяр и поклонението на седемглавия звяр,
                         блок-книга от колекцията Есте, ок. 1460/65 г., Женева

Двурогият звяр упражнява цялата власт на първия звяр пред очите му и кара Земята и живеещите на нея хорада се покланят на първия звяр, чиято смъртоносна рана е излекувана (13:12). Двурогият звяр 666 също така коварно принуждава хората да "поставят белег на дясната си ръка или на челото си и никой да не може да купува или продава" - т.е. да не оцелява икономически - и затова вероятно е обречен да умре.  

А какво виждаме днес? Микрочипове, имплантирани в ръцете на хората между палеца и показалеца, инжекции срещу К-19, съдържащи графенов оксид, който може да проникне през кръвно-мозъчната бариера; QR кодове, които все повече регулират живота на хората и без които в Китай човек не може нито да купи, нито да продаде нещо, нито да пътува или да има достъп до множество услуги. И зад всичко това, както ни казва Световният икономически форум на Клаус Шваб, стои фактът, че "Голямата трансформация" ще свърже хората сизкуствения интелект, за да създаде едно трансхуманно същество, в което “физическият, дигиталният и биологичният свят ще се слеят по начин, който е едновременно многообещаващ и потенциално опасен, …принуждавайки ни да преосмислим начина, по който се развиват държавите, по който организациите създават стойности и дори да преосмислим какво означава да бъдеш човек "14.

Бележки

1 Махаяна будизмът възниква през вековете около времето на Христос, а Ваджраяна (наречен също и “тантричен будизъм) – около V – VI в. сл. Хр. 

2 Вж. напр. Рудолф Щайнер, лекция от 18.4.1909 (СС 110) 

3 Лекцията от 26.10.1918 (СС 185)

4 Вж. Ернст Бидел, “Духовните основи на числата”ч Щутгарт, 1975, гл. 4

5 Пак там, гл.5

6 Базел, 2014, за българското издание вж. https://rudolfsteiner.bg/%D0%9F%D0%BE%D0%B4-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%82?search=%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D1%80 

7 Епохата на архангел Михаил продължава от 1879г. до около 2300г. През това време той се издига от йерархията на архангел до йерархията на архай (дух на времето). Петте събития, изброени от Томас Майер, са: началото на Михаиловата епоха през 1879г., краят на Кали юга (Тъмната епоха) през 1899г., началото на етерната поява на Христос през 1933 юг., атаката на Сорат през 1998г. и инкарнацията на Ариман в началото на XXI век.

8 Лекция от 13.10.1918 (СС 184)

9 В наше време виждаме как имената Изида, Изида-София, както и Гея, нейният земен еквивалент, се появяват отново в различен контекст, било то в добър или лош смисъл. 

10 Такива са например участниците в проекта за “Нов американски век” (New American Century)

11 Вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Emperor_Wu_of_Han

12 Вж. съчинението ми “The Incarnation of Ahriman –When and Where?“  http://Threeman.org/?p=2905 и The Present Age 5, октомври/ноември 2019 und май/юни 2020.

13 Лекция от 11.1919 (СС 191)

14 Вж. www.weforum.org/focus/fourth-industrial-revolution

Волфганг Вайраух: Има различни двойници, които влизат в контакт с човека, напр. много свръхсетивни области също биха могли да бъдат наречени двойници. От една страна имам предвид току-що обсъдените трупове на етерни и астрални тела 
(вж. тук https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/08/12/trupove-na-eterni-i-astralni-tela.1774345 ), които с известно основание също могат да бъдат наречени и двойници. Но сега искам да се спрем на съществата, които като същински двойници се вмъкват временно или за целия живот на човека в него. Кои двойници могат да се открият в етерното му тяло?

Ечевит, Мокрия: Здравей.

В.В.: Здравейте.

Е.: Всъщност днес вече се поздравихме.

В.В.: От два пъти глава не боли, в края на краищата става въпрос за двойници.

Три двойника в етерното тяло

Е.: За етерното тяло съществуват три вида двойници. Ти колко предлагаш?

В.В.: Също три.

Е.: Тези три вида могат и да се подразделят, но това не е много уместно. Най-добре бих ги описал с цветове - има червен, зелен и бял двойник в етерното тяло. Тримата вършат различни неща. Начина им на действие можеш да си представиш като троичното устройство на човека, а именно като дух, душа и тяло. Единият двойник пречи на връзката между етерното и физическото тяло и той може да се вмъкне, когато тази връзка е увредена от преживян шок, болест или черномагьосническо въздействие. Този двойник предизвиква преди всичко отделяне на части от етерното тяло. Това е по отношение на червения двойник.
След това в етерното тяло има душевен двойник. Той изтегля части от астралното тяло, респ. от псевдо-аза към етерното тяло. Това води до смущение във възприемателната способност на етерното тяло. То има такава способност - напр. има етерни очи. То има най-вече възприемателна способност за всичко, което е живо, преди всичко за нашия свят (на елементарните духове). Тази способност се нарушава от зеления двойник.

Накрая има и бял двойник, който пречи на връзката на Аза с етерното тяло. Този двойник се опитва да повлияе на въздействието на Аза върху етерното тяло. По принцип Азът се опитва да преоформи етерното тяло и при това да включи части във фантомното тяло. Самото фантомно тяло съдържа малки дялове от всички други човешки членове, то не е само чиста трансформирана физика. Моментът на вмъкване при всички три двойника е един и същ - болест, черномагьосническо въздействие, преживян шок, неправомерно подранили ритуали на посвещение.

В.В.: Това ариманични или луциферични двойници са?

Е.: Червеният е ариманичен, зеленият е ариманичен с луциферичен дял, а белият е предимно луциферичен.

В.В.: Има ли и ежедневни начини на поведение на човека, които водят до това повече от тези същности да се вмъкнат в него?

Е.: Етерното тяло може да закърнее, например поради мисли, които се отнасят по навик само до материални неща. Също причината могат да са и зависимости, най-вече зависимостта от интернет, както и зависимостта от информация. Също и липсата на сън. Закърняването на етерното тяло се улеснява и от това, че хората вече въобще не се движат в природата. Човек, който само тича от офиса до метрото и оттам към къщи и въобще не възприема нито времето, нито годишния цикъл, изсъхва в етерното си тяло и става по-възприемчив към тези двойници. Това е много важно. Особено зеленият двойник, смесеният, обича да влиза по този начин в човека. Тогава той създава фалшиви природни изживявания, напр. човек изведнъж започва да харесва пластмасовите цветя.

В.В.: Дали и областите на етерното тяло, които Азът не обработва, напр. поради закърняване, изсъхване и отслабване на паметта, се завладяват от двойниците?

Е.: При всички положения. Винаги когато губиш съзнание за някои части от телата си, напр. поради нездравословни форми на поведение, съществува опасност такива области да бъдат завладени от външни същества. Именно сивата и черната страна имат огромна потребност да ги завземат, за да могат да продължат да оформят себе си. Тъкмо етерните двойници са същества, които изтеглят жизнена сила от човека.

В.В.: Тези двойници по различно време на живота ли влизат в етерното тяло, тоест, понякога повече, понякога по-малко и изчезват ли после пак?

Е.: Когато човек промени стереотипа си на поведение и не бърза само през затворени помещения, когато отиде на море, той отслабва значително областта на влияние на зеления двойник. Не винаги и трите двойника са в човека, а само в отделни фази. Един двойник може да действа няколко години в човека, след това човекът променя начина си на живот и двойникът изчезва. Ако напр. някой реши да отиде за три години в манастир и да води живот, организиран по друг начин, в това време той съвсем ясно ще се освободи от червения двойник. Защото червеният двойник въобще не понася религиозния живот.Белият двойник евентуално може да стане по-силен в манастира, ако тази религиозност се движи в луциферична посока.

Да виждаш себе си, седящ на бюрото

В.В.: Щайнер много пъти разказва, че човек сам може да се види свръхсетивно в различен образ  и това се отнася най-вече за части от астралното и етерното тяло. Виждането на етерния двойник - това би могъл да е зеленият - става напр. поради това, че в човека дремят подсъзнателни импулси за лъжи и интриги: 

"Може да се случи следното: някой човек може да е интригант, може със своите интриги да е причинил много злини на хората. Един ден той излиза отново и замисля някаква интрига. Връща се у дома, може би влиза в кабинета си, на писалището му вероятно лежат книжа, в които са написани неща, с чиято помощ е заплел интригите си и с него може да се случи така, че макар в горното си съзнание да е циничен, все пак подсъзнанието му да бъде обзето от импулсите на интригантстването. Та той влиза в кабинета си, поглежда към писалището и вижда, че сам седи зад него. Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището. Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място склонността към интригантстване. Това, което човек среща тогава, разбира се, е двойникът." (СС 147, лекция от 30.8.1913).

Достоевски също описва в книгата си "Двойникът" подобни образи. Как става така, че се създава такава връзка именно с лъжливото и интригантското в човека и защо този образ толкова прилича на него?

Е.: Те имат достъп до цялото формиране на човека и отразяват тази форма на човешкия образ така, че тя да се яви на човека като двойник. Но това не са обикновени, а гранични ситуации. Това е подобно на виждането на възкръсналия Христос от апостолите. Те също не са могли да го видят с физическите си очи. Има дори разказ как при различни срещи някои са го виждали, а други не. По подобен начин трябва да се гледа и на виждането на двойника, макар че тук няма нищо общо със силите на Въкресението. Двойниците успяват в определени моменти така да сгъстят етерната си субстанция, че човек да може да ги види, но това е свръхсетивно виждане. От друга страна те имат на разположение само образ и етерните сили на човека, защото са от неговата субстанция. Ето защо те винаги изглеждат като него. И ако човекът действа по лъжлив начин, неговата душевна конфигурация се размества и така двойниците се проявяват по-лесно. Човек може да е напълно порядъчен, но изведнъж да измами. Тогава също конфигурацията се размества и двойниците могат по-лесно да влизат и излизат и да се проявяват.

Кармични пропуски 

В.В.: Белият двойник, луциферичният, който ти описа, би могъл да съответства на едно описание, дадено от Рудолф Щайнер. Той казва, че Луцифер има достъп до всички кармични пропуски на човека и че може да обхване духовно-субстанциално неразплатената му карма и да оформи от част от етерното тяло една форма, на която да вдъхне изкуствена душа. Такива сенчести същества се стрелкат като смутители и който ги вижда свръхсетивно, гледа образ от собствената си младост. В своите мистерийни драми Щайнер нарича този дух "духа на младостта": "Такава неразплатена карма, такова преживяване като това да гледаш на младостта си като на друго същество, е нещо, което се преживява вътрешно. До такова преживяване има достъп Луцифер; той може да го отдели; може да вземе една субстанциална част от етерното тяло и сякаш да я одушеви с неотработената карма. Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество." (пак там)

Това ли е белият двойник?

Е.: Това е белият двойник, който е свързан също и с Аза. Азът и кармата имат тясна връзка. Както вече казахме, човек може да мисли толкова материалистично, че да изостави части от себе си. И ако поради това се пропуска кармично нещо по време на живота, се формира белият двойник. А той има тенденцията да вижда нещо ненужно във всичките инкарнации и бързо да излиза от тях. Затова може би Щайнер го нарича "духа на младостта", защото този двойник иска да остане по възможност млад.

Води богоугоден живот! 

В.В.: Как можем да се предпазим от тези различни двойници в етерното тяло или съответно да ги извадим от него?

Е.: По обичайния начин - води богоугоден живот! Остани центриран, подхранвай всичките си части, захранвай Аза си, захранвай душата си и храни по здравословен начин физическото си тяло. Оживявай етерното си тяло със занимание с изкуство, захранвай душата си с религиозни впечатления и усилвай Аза си с духовни мисли.

Пак ги срещаме

В.В.: По какъв начин двойниците влияят върху човека? Каква тенденция имат те? Какво искат от човека?

Е.: Хубавото е, че тези двойници до голяма степен действат в съвсем различни посоки и затова често сами си пречат. Във вашата вътрешност направо се водят минивойни между двойниците. В зависимост от това коя област или задача е занемарена твърде много, съответният двойник може да действа особено силно и да усили тази едностранчива тенденция. Това е неговото намерение. И ако двойниците станат наистина силни, за човека става много неприятно, тогава той ги среща пак.

В.В.: Кога?

Е.: В следващия живот.

В.В.: Те в областта на Земята ли остават като форма, докато се преродим пак?

Е.: Не, не като форма, но като идея. И ако в следващия живот живееш едностранчиво, те пак излизат от идеята и придобиват форма, те пак получават субстанция.

В.В.: Има ли двойници и в астралното тяло?

Е.: Твоят псевдо-аз - егото, формата под Аза, е един вид двойник. От друга страна има възможност желанията на астралното тяло да станат толкова силни в човека, че да развият собствена телесност - да станат така самостоятелни, че да заживеят в теб. Това също е вид двойник. Тук може да се спомене напр. за алкохолния двойник, хероиновия двойник и т.н. Такива зависимости могат да придобият истинска форма. Искам да добавя нещо: само чрез мислене двойниците не могат да се изкарат. Дейностите трябва да са повече от мисленето, те трябва да навлизат и в сърцето и волята.

Пак се среща

В.В.: Рудолф Шайнер описва чисто ариманичния двойник на етерното тяло, който най-много съответства на описания от теб червен двойник, като явление на съвременността и преди всичко на бъдещето. Ариман получава достъп до свитото и закърняло етерно тяло: 

"Ще дойде време, когато много, много хора ще чувстват все повече и повече: Какво става, чувствам се така, сякаш съм се разделил, сякаш до мен има друг човек. - И това усещане, това чувство, което ще изглежда като нещо естествено, точно както гладът, жаждата или други усещания, не трябва да остане неразбрано от хората на настоящето и бъдещето. Ще бъде разбрано, ако хората проявят усилие да проумеят действителния смисъл на това разделение чрез духовната наука. По-специално, педагогиката, образованието - колкото повече подхождаме към тези неща - ще трябва да се съобразяват с това. Ще трябва да се научим да обръщаме по-голямо внимание на определени преживявания на децата, отколкото досега, когато тези преживявания не са били в същата степен.

Разбира се, в по-късния, по-сериозния живот, под впечатлението на физическия свят, тези чувства и усещания, които описах, няма да са толкова силни в близко бъдеще, но в по-далечно бъдеще ще стават все по-силни. Първоначално те ще се появят в подрастващото дете и възрастните ще чуят от децата много неща, които ще трябва да разберат, много неща, които могат да бъдат подминати, но не бива да бъдат подминавани, защото са свързани с най-дълбоките еволюционни тайни на света.

Децата ще намекнат: Ето там видях едно същество, което ми казваше това или онова, каквото трябва да направя. - Материалистично мислещият човек ще каже: “Глупаво момче или глупаво момиче, такова нещо няма”. - Но ако искате да разберете духовната наука, трябва да знаете, че тук се касае за един важен феномен. Когато едно дете каже: "Видях някого, той отново изчезна, но продължава да се връща отново и отново; той винаги ми казва това и онова, а аз не мога да му се противопоставя” - тогава онзи, който разбира духовната наука, ще осъзнае, че в детето се обажда нещо, което ще се проявява все по-ясно в еволюцията на човечеството." (СС 158, лекция от 20.11.1914).

Защо такова явление настъпва точно при децата?

Е.: Защото способността на децата да възприемат етерните същества е по-силна, отколкото при възрастните и в бъдеще все повече ще се усилва. На децата им се обяснява всичко и им се назовават имената на всички материални предмети. Но на тези образи не им се дават имена, защото възрастните не ги виждат. Затова децата често си мислят, че за тях трябва да се мълчи. Затова те толкова рядко говорят за тях. Освен това поради засиленото абстрактно мислене в днешните образователни институции децата често биват натиквани в ъгъла и такива образи биват отхвърляни като суеверие. Тогава децата си мислят, че виждат нещо неприлично. Те отричат тези образи, докато един ден вече не могат да ги възприемат. Това е тенденцията на днешното време, дори и при деца на антропософи. Вие трябва да изкорените понятието "суеверие", защото то е понятие на крайния материализъм.

Двойникът във физическото тяло

В.В.: Накрая да стигнем до основния двойник на човека, който малко след раждането се вмъква във физическото му тяло.

Е.: Той може да напусне човека до половин година преди смъртта му, но най-често това става само дни преди да умре. Този ариманичен двойник всъщност е вашият ариманичен фантом. Защото той е физически, но не материален. В момента, в който ти си изградил фантомното си тяло правилно и изцяло, той трябва да изчезне.  Но хората, които са инкарнирани сега, имат още много път, докато стигнат дотам. Съвсем тихо ще кажа, защото това е тайна: когато изградиш цялостно фантомното си тяло, този двойник вече няма да има субстанция.

В.В.: Всъщност това е ясно: колкото повече човек прониква с Аза си своите членове до физическото си тяло, съотв. фантомното си тяло, толкова повече ...

Е.: ... го преобразува с любов.

В.В.: Разкажи малко повече за същността на този физически двойник.

Е.: Той е много интелигентен - много по-интелигентен от теб! - и понякога ти помага със своята интелигентност. Той предпазва човека от всичко възможно, защото много неща може да разпознава по-бързо. При върхови постижения в областта на интелекта, напр. при класна работа, той може да смята вмест човека. Най-общо този двойник помага на хората да съществуват, да устоят в този свят и той по никакъв начин няма интерес от смъртта на човека.

Ариманично безсмъртие

В.В.: Каква тенденция има този двойник? Той помага на хората по време на физическата инкарнация, но вероятно няма голям интерес човекът да води духовен живот? 

Е.: Той иска ти да станеш безсмъртен, но безсмъртен в материята. Желае човекът да стигне дотам, че да няма нужда да умира, той иска ариманично безсмъртие. Той желае да разполага непрекъснато с материята, не иска духовни възможности за развитие, а перфектна техника. 

В.В.: От някои антропософи непрекъснато слушаме, че по време на спор се карат двойниците на хората, а не самите хора. Това често звучи като евтино оправдание. Но тъй като физическият двойник постоянно съпътства човека, той се слива също с импулсите на човека. Той е постоянният му ням спътник и го причисляваме към нисшата природа на човека, без да го забелязваме. Как човек може да различи собствените азови мотиви и волеви импулси от тези на двойника?

Е.: Всичко се смесва. Дори и елементарният дух на физическото тяло не може да ги различава и работи както за двойника, така и за самия човек. Това е един от неговите големи проблеми. Най-напред ти трябва да приемеш своя физически двойник, защото не можеш да се отървеш от него! Без него ще умреш. Известно време може да се живее без него, но не дълго. Именно в днешно време той е особено важен, защото господарят му е близо до Земята. Как могат да се различават импулсите на човека и на двойника? Проверявай всичко с Христос! 

Фридрих Пфаненшмит: Ако разрешавате нещо да допълня: Мога да си представя, че този двойник усилва много неща в човека. Когато правим нещо, за което мислим, че можем да го свършим добре, с което дори се гордеем, тогава мога да си представя, че този двойник се старае да усили тази способност над определена степен, може би дори до неразумност. Тук собственият стремеж се слива с волята на двойника и е нужно волеви усилие на човека, за да забрани такива крайности.

Е.: Това е съвсем правилно. Двойникът помага на всички, които се занимават с екстремни спортове. Това е съвсем ясна област на действие на този двойник.  Но тук работи и луциферичният двойник. Физическият двойник помага на тялото, така че то да бъде натоварено над определена степен. Можеш да усетиш импулса на физическия двойник, ако сравниш импулса, който в момента усещаш в себе си, с импулсите на Христос. Ако сравниш собствените си импулси с това идеално същество, ще усетиш много ясно дали в тебе действа двойникът или не. Нали имате Христос и Той е с вас до края на света? Значи трябва да вземате пример от него.

Ф.П.: Можем да попитаме и ангела си.

В.В.: Защо физическият двойник излиза от човека малко преди смъртта?

Е.: Защото се страхува от нея. За него представата за смъртта е най-ужасната представа въобще Той живее с целта на ариманичното безсмъртие. Затова не може да понася физическата смърт. И също така не може да понесе вида на Пазителя на прага и на Христос при смъртта. Въобще той не може да понася висшите части на човека.

Променете злото с любов

В.В.: Къде отива този двойник, когато човекът умре физически-материално?

Е.: В земята.

В.В.: След това в друг човек ли влиза или чака следващото раждане на своя човек?

Е.: Той повече или по-малко очаква своя човек. Двойникът лежи в земята като мазен шистов слой.

В.В.: Може ли двойникът да се учи от човека или може ли човек сам да го преобрази, напр. да го превъзпита в християнин или антропософ или чисто и просто да го преобразува с мотива "промени злото с любов"? Така той по-малко ариманичен и по-човешки ли става?

Е.: Разбира се. Фактически той така става по-разреден. Той става по-слаб, по-малко ариманичен, защото тогава дава субстанция на твоето фантомно тяло.

В.В.: Следователно частите на субстанцията, които човекът преобразува от своя физически двойник, стават строителни елементи на собственото му фантомно тяло? 

Е.: Да. така злото се променя, като го обичаш. Но фантомното тяло на човека не се създава само от преобразувания двойник, а и от земната субстанция. То е смесица от двете.

Ф.П.: Тогава и двете стават земна субстанция.

Е.: Да, но твоята земна субстанция става земна субстанция без съзнание, докато ариманичният двойник става земна субстанция със съзнание. Следователн двойникът става слой в земята, става място, където съществува. 

В.В.: Ариманичният двойник е зло същество. Той има едностранчива тенденция и не мога да си представя, че би му харесало да бъде преобразуван в субстанцията на едно човешко фантомно тяло. Какво мисли той за това? Не се ли противи вътрешно?

Е.: Това е големият въпрос, кокто вие хората трябва да изясните. Не очаква ли злото всъщност да бъде преобразувано?

В.В.: На преден план вероятно не, но на заден план със сигурност очаква това

Е.: Да, точно така е. Поне всичи се надяват на това.

Ф.П.: Би трябвало да се заобиколи злото и да се види отзад как то постепенно става светло.

В.В.: Много благодаря на всички!

Из лекцията “Значението на мумията за духовния живот на Древния Египет и продължаващото значение на традиционните древни церемонии за съвременния духовен живот”, изнесена на 24.9.1922 в Дорнах (СС 216 “Основни импулси за световно-историческото развитие на човечеството”)

От някои традиционни представи, които днес са почти напълно изчезнали, за които историята вече нищо не знае, но които са живели през Средновековието от IV, V до XII, XIII век и след това, макар и доста скрито, са продължили да живеят в рамките на човешката цивилизация, сега се е формирала и един вид мумия, аналогична на египетските мумии, но понеже тя е нещо различно от египетските мумии, не се възприема като такава. Съвременното човечество не би спечелило нищо от съхраняването на човешката форма като мумия, както са правили египтяните. То е трябвало да запази нещо друго и е запазило древни култове, предимно предхристиянски. Когато се появява напълно интелектуалната култура, особено от XIV и XV в. нататък, старите култове се запазват в най-различни окултни ордени. И наистина има прекрасни стари култови практики, запазени във всички видове ордени. Виждаме как обичаите, окултните церемонии продължават да съществуват в различните окултни ложи. Те наистина са мумии, както и човешките мумии в Египет. Мумии са, ако не са озарени и сгрети от Мистерията на Голгота. Подобни култове и церемонии съдържат изключително много, но те са запазили само мъртвата форма на това, което някога се е намирало в тях в древните времена, точно както мумията е запазила само мъртвата форма на човека. И това в много случаи е така и до днес. Има безброй ордени, които провеждат церемонии, имат ритуали и всякакви други неща, но животът е изчезнал от тях, те са мумифицирани. Както обикновеният египтянин е изпитвал само някакъв ужас, когато е гледал мумията, така и съвременният човек, макар и може би не точно ужас, изпитва нещо, което също не е съвсем душевно чувство, когато се доближи до тези мумифицирани духовни практики. Той ги възприема като нещо загадъчно, както и мумията е възприемана като нещо загадъчно.

Но както сред египетските посветени е имало такива, които от съобщенията на онези духове, обитавали мумиите, са правили нещо неправилно за възпитанието и ръководството на човечеството - а сред тях наистина е имало такива - така и в мумифицираните церемонии на много окултни ордени има точно такъв фалшив импулс за постигане на определени цели в насочването и ръководенето на човечеството. Онова, което някога е навлизало в човека чрез вдишването, е идвало от това, което той е имал от мумията. Вчера Ви казах, че духовните същности, от които са се нуждаели египтяните, не са имали подслон, а този подслон е трябвало да бъде създаден в мумиите. 

Духовните същности, които трябваше да пренесат вътрешната човешка форма в етерния свят чрез издишването, както Ви казах, не намират пътища навън в света, но могат да използват пътя през церемониите, дори и да се извършват неразбираеми, мумифицирани церемонии. По времето на египетската цивилизация лунните духове са били бездомни през деня. Духовете на издишването, тези земни елементарни духове, които трябва да бъдат помощници на човечеството днес, са бездомни през нощта, но се вмъкват в това, което се извършва по време на тези церемонии. Там те намират своите пътища, там могат да живеят. През деня за тях, така да се каже, все още е възможно да живеят по честен начин с дъха, защото денем човек мисли и все пак изпраща навън интелектуалните си мисъл-форми с дъха, който бива изтласкван през мозъчната течност, през гръбначно-мозъчния канал и след това отделен. Но през нощта, когато човек не мисли, не излизат никакви мисъл-форми, така че липсват един вид етерни “кораби”, с които тези земни духове да могат да излязат от човека в света, за да отпечатат неговата форма в етерния космос.

Така човекът създава пътищата, които тези земни демони трябва да намерят, чрез подобни мумифицирани церемонии. Те имат своя разумен смисъл. Това, което се среща във всички видове окултни ордени в по-ново време, особено след появата на интелектуализма, е заради сходна причина като появата на мумиите в Египет. Защото човек не може да познае съдържащото се във външната природа, без себе си, без собствената си форма и когато египтяните е трябвало да създадат познание за природата, те са могли да поставят пред себе си човешката форма чрез мумиите. Когато по-новите хора трябваше да получат нещо, което не е просто пасивна, безсилна мисъл, изработвана интелектуално, а нещо, което може да излезе навън в света, за да разгърне въздействието си, тогава беше необходимо човекът да има около себе си нещо символично, една интерпретация на това, което всъщност трябва да се формира духовно в него.

Тези форми, които се практикуват като церемониал в ложите, също са лишени от душа. Точно както душата на човека не живее в мумията, така и душата, която някога е присъствала в тези церемонии, когато те са били практикувани от старите посветени, всъщност не живее в тях. По онова време в тези церемонии все още е пулсирал пряк духовен живот, който е преминавал от човека в церемонията. Човекът и церемонията са били едно цяло. Сравнете това с днешните церемонии и практики сред съвременните хора в съвременните ордени и ще видите колко показни са те.

 Старинен гоблен, показващ някогашен рицар-тамплиер с характерното наметало над бронята и съвременни български  "тамплиери”, чаршафосани по същия тертип

Сега искам да оставя изцяло настрана тези окултни ордени, каквито ги има много - които са абсолютни мумии, т.е. които наистина са продиктувани по-скоро от едно културно кокетство и нямат по-дълбоки основи. Но също така има и е имало, особено до първата половина на XIX в., много сериозни ордени, които са предавали повече от това, което например днешният средностатистически масон получава от своя орден. И те наистина са можели да дадат повече поради това, че в духовния свят днес в йерархията на ангелите съществуват определени нужди, които обаче не са толкова интересни за нас на Земята, но са ни много важни в нашето предземно съществуване. Някои същества от ангелската йерархия имат определени нужди от знания, които могат да задоволят само като позволят на човешките души да отидат, така да се каже, за изпитание, там, където съществуват такива сериозни окултни ордени, преди да слязат от предземното съществуване в земното.

Със сигурност в някои ложи, работещи със стари церемонии, които наистина са можели да следят нещата, са си казвали: Тук вече присъства душата на човек, който в бъдеще ще слезе на Земята. Преди да слезе на Земята, тази душа влиза в такава окултна ложа и от нея може да се извлече емоционално извънредно голяма полза. Точно както човешката душа е кръжала около мумията, т.е. все още като че ли е била прикована към нея, така и духовете на все още неродените хора кръжат в окултните ложи, сякаш в предварително действащо съществуване. И отново, това не се проявява чрез интелектуални мисли, защото съвременните хора така или иначе имат такива и не се нуждаят от тях, но когато са в окултните си ложи с правилното настроение на душата, те получават послания от хора, които още не са родени, от хора, които все още са в предземното съществуване и могат да присъстват чрез тази церемония. И те усещат духовния свят, тези хора, и могат да говорят от него …

Така към съвременния човек се приближава нещо, което за днешния свят е подобно на онова, което се е излъчвало от мумиите за египетския посветен. Това са изключително важни исторически събития, които се случват зад кулисите на външната история и които човек трябва да знае, ако иска да разбере въобще нещо за развитието на човечеството. И така, виждаме как по този начин се е подготвяло духовното - което сега само за известно време се оценява погрешно, защото вече никой не се вслушва в подобни неща по правилния начин - как се е подготвяло духовното, което на свой ред също трябва да влезе в интелекта и трябва да живее в интелекта в бъдеще, ако човечеството от по-новата цивилизация не иска да тръгне изцяло по Шпенглеровия път към упадъка на Запада. Така че можем да кажем: древните египтяни са мумифицирали човешката форма; по-новото човечество от IV, V век след Христа мумифицира старите култове във всички области. Но по този начин все пак се появява възможността в церемониите на старите култове да живее и нещо отвъдземно. В тези култове не живее много от човека, но живее нещо от извънчовешките същества.

Същото е и с църковните култове и който се вглежда в нещата, наистина се вглежда реално в тях, понякога може да мине и без личностите, които стоят в плът и кръв пред олтара, защото там са духовните същества, съвсем отделно от действащите свещеници, защото могат да се видят духовните същества, които живеят в церемониите.

Из лекцията от 29. септември 1922 “Значението на култа за бъдещето на Земята”

… ще дойде време, когато ще се постигне по-дълбоко разбиране на целия култ, на всички култови действия. И тогава правилните учители ще могат да обяснят на подходящите ученици нещо подобно на това, което египетският посветен е могъл да обясни на учениците си въз основа на мумиите. Както египетският посветен е можел да обясни на учениците си, че виждат в мумията нещо, което в древността е било преживявано вътрешно чрез процеса на дишане, превърнал се в сетивен процес, така и посветеният, ако култът бъде разбран по правилния начин, ще може да обясни на учениците си, че култовото действие е нещо, което в сравнение с външните действия, които човек иначе извършва с помощта на инструменти - а инструментите също играят роля в култовите действия - има много по-голямо значение във връзка с космоса, с Вселената.

Един ден посветеният ще може да изясни на учениците си следното по повод на култовите действия, които обаче няма да се извършват в сегашния смисъл, а ще бъдат поставени на правилното си място. Той ще може да им каже: Когато извършвате ритуално действие, то е призив към духовните сили на Вселената, призив към онези сили, които трябва да се свържат със Земята именно чрез това, което прави човекът. Такова действие, извършено според определен ритуал, се различава съществено от чисто техническото действие. Едно действие, което е чисто техническо, извършва определено нещо. С машината Вие правите нещо. Това, което човек прави, се използва в живота. Да речем, че шиете дрехи с шевна машина, носите ги, те се скъсват. Така става с това, което върши машината. При култовото действие не е така. Миналия път Ви показах как човек, ако култът се разбира по правилния начин, получава възможност да общува с други духовни същества, със същества, които са толкова близо до Земята, колкото духовете, които са говорили на египтяните от мумиите, са били близо до Луната. Чрез машината, чрез външната техника, човек общува с физическите природни сили на Земята; чрез култовите действия той общува с духовно-елементарните сили на Земята. Човек общува с онези земни сили, които са насочени към бъдещето.

И така посветеният ще може да каже на учениците си: Вживявайки се в едно култово действие, следвайки това, което се случва там, вие следвате нещо, за което материалистичният фантазьор отсъжда: "Това не е нищо реално", или дори, ако е циник, казва: "Това е игра!” - Може и да е така, но всичко, което се извършва според правилния ритуал, съдържа в себе си духовност. Духовно-елементарните същества, които са призовани в настоящето, когато се извършва култово действие, се нуждаят от това култово действие, тъй като от него те черпят своята храна, своите сили за растеж.

Един ден ще дойде време, когато Земята вече няма да я има. Всичко, което имаме около физическите си сетива, което виждаме в сегашното минерално, растително, животинско царство, всичко във въздуха и облаците, дори блясъкът на звездите, ще премине. Тогава Земята ще се е подготвила да се превърне в това, за което говорих във “Въведение в тайната наука". Земята ще трябва да се подготви да премине към съществуването на Юпитер в определен бъдещ период. Този Юпитер ще бъде точно толкова последващо въплъщение на Земята, колкото нашият бъдещ земен живот ще бъде въплъщение на сегашното ни земно съществуване, само че периодите от време са значително по-големи. Нито една прашинка от материята, която днес е в минерали, растения, животни, във вятъра и облаците, нито една прашинка от тази Земя няма да присъства по някакъв начин в бъдещето. Всички процеси, които протичат по външен технически начин, които се извършват с техническите машини, ще са свършили своята работа. Всичко това ще остане в миналото.

Но в това, което е съществувало, което е било човешка външна техническа култура, ще се подготви нещо друго. Нека да нарисуваме това схематично (вж. чертежа).

Да предположим, че това е нашата Земя днес - в нея протичат най-разнообразни природни процеси (зелено); растителна покривка и т.н., облаци обграждат Земята (светло), има машини, с които се случват всякакви неща на Земята (лилаво); наоколо тичат животни, физически човешки тела (червеникаво). Всичко това ще изчезне. Но в бъдеще на тази Земя ще се извършват такива култови действия, които произтичат от правилното разбиране на духовния свят. Във всичко, което е вътре, ще се извършват култови действия.                            

Тук ще ги нарисувам схематично по различни начини (вж. чертежа). Чрез извършването на тези култови действия в сферата на действията се призовават елементарно-духовни същества. Ще ги нарисувам тук в жълто. 

Те са невидими за външното око. Но ще дойде време, когато всичко, което сега изпълва минералите, растенията, животните, облаците, всичко, което работи във вятъра и климата, ще изчезне. Всичко, което е растителна покривка, ще изчезне, ще се разпилее във Вселената, също така и инструментите, с които се извършват култовите действия. Но всичко онова, което като елементарни духовни същества, се призовава в сферата на култовите действия, ще присъства там и когато тази Земя наближи своя завършек, то ще съществува в напълно завършен вид в нея, както зародишът на растението за следващата година е скрит в растението през есента. И както изсъхналите и сухи листа падат от растението, така и всичко, което се намира в минералното, растителното и животинското царство, ще отпадне и ще се разпръсне във Вселената. Тогава като семе за бъдещето елементарните същества, които тогава ще са се усъвършенствали, ще бъдат тук, за да продължат да живеят и на еона Юпитер.

Това, което един такъв посветен има да каже на учениците си, може да се обобщи в една величава сентенция. Той би казал: Както египетският посветен е можел да разясни на учениците си, използвайки мумията, всички тайни на човешката глава, а заедно с нея и всички тайни на Земята и нейното космическо обкръжение, така и аз мога да ви разясня как Земята в своето унищожение ще възкръсне от елементарно преживяващите се същества, които се развиват към бъдещето в правилно разбрания култ. - И в развитието на нашето време има грандиозно начало за този възглед. Това начало може да се представи на душата по следния начин: Хората са заситили глада и жаждата си, като са имали пред себе си на трапезата си това, което задоволява глада и жаждата. Но тогава дойде съществото, което живееше в тялото на Исус от Назарет, събра около себе си най-близките си ученици и им каза: Ето хляба, ето виното. Сега не гледайте какво виждат външните ви очи в хляба и виното, какво вкусва небцето ви, какво може да усвои физическото ви тяло. Всичко, което е на Земята, носи в себе си зародиша на разрухата. Но ако имате правилния импулс в себе си, можете да го запълните с това, което е духът на Земята. Защото тогава това няма да са хляб и вино, а ще бъде онова, което може да живее като най-дълбокото в самия човек, което живее и действа в човешкото тяло, което човек може да одухотвори и което ще бъде пренесено в бъдещето, когато всичко, което живее тук, на Земята, отмине. - Христос влезе в тялото на Исус от Назарет и всичко в този Исус стана духовно. Той можеше да посочи хляба и виното и да каже: "Това не е истинската форма на хляба и виното, истинската форма е тази, която живее в човека. "Това е моето тяло, това е моята кръв." Думите придобиват истинското си значение, когато се тълкуват чрез другото слово на Христос.

Често ми се е налагало днес и в миналото да Ви казвам, че всичко на Земята, което е в растителното царство, в животинското царство, в минералното царство, във вятъра и времето, в облаците и т.н., дори в звездите, ще бъде унищожено. От него няма да остане нищо, нито прашинка. То ще се разтвори във Вселената. Но това, което човек подготвя духовно, него ще го има.

Днешният човек смята, че чрез речевите си органи ние раздвижваме въздуха и във въздуха се появяват вибрации, които удрят върху тъпанчето, което затова е наречено така, иначе нямаше да се нарича тъпанче, ако по него не се удряше - и се случва нещо като трансформация в нервно движение, и с това всичко приключва. 

Имаше време в развитието на човечеството, когато все още се е знаело как елементарните духове се движат върху думите, когато се е знаело, че когато човек например произнася дума в ритуалното действие, това, което той произнася в думата, преминава във външното действие, прониква във външното действие и че духът, който живее в човека, се свързва с това, което е външното действие. По този начин се случва всичко онова, което изразих по следния начин: елементарните духове, които се усъвършенстват за бъдещето, ще присъстват в сферата на ритуалното действие. - Който проследи това, ще може да разбере и какво се е имало предвид, когато се е говорело за "словото". Днес това е вятър и мъгла. Ето защо Гьоте е могъл да говори с известно основание за вятър и мъгла. Но в предишните времена, когато е ставало въпрос за словото, не са имали предвид вятър и мъгла, а това, което живее като дух в словото, не абстрактното, а истински духовното, което живее в словото. А в словото е живеела голяма духовност. Христос обръща внимание на факта, че онова, което човекът пуска да живее в словото, е скрито в онова, което се получава с ритуалното действие като усъвършенстване на елементарни духове. Затова Той можеше да каже: "Небето и Земята ще преминат, но думите ми няма да преминат.”

(Лекцията за съществата от бъдещия Вулкан е тук:

https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/06/06/duhovni-syshtestva-ot-drugi-planeti-sa-ustremeni-ot-kraia-na.1660435 )

От около IV - V век сл. Хр. в земния свят навлизат елементарни духовни същества от други светове. Тези същества не са били тук преди. За разлика от останалите същества - от лунните същества, които са играли голяма роля в древноиндийската и древноперсийската епоха и по-късно са се заселили в мумиите, за разлика от въздушните демони, които са имали важно значение за древногръцката епоха и които е слушал Омир, можем да наречем тези същества “същински земни същества”. Тези същества, които един ден ще бъдат най-големите помощници на отделния човек с неговите индивидуални морални импулси, които ще помагат в изграждането на новата планета Земя от моралните импулси на човека, можем да наречем“земни духове, елементарни земни духове”, тъй като те са тясно свързани със земния живот. 

От земния живот те очакват, че ще бъдат достатъчно стимулирани, за да извършват дейността си в бъдещото въплъщение на Земята. Както казах, тези същества са навлезли в земната еволюция от IV - V век сл. Хр. и аз съм подчертавал както в публичните лекции, така и на други места, как остатъците от старото ясновидство са оцелели дори и след Мистерията на Голгота. Имало е и външни човешки дейности, култови действия и др. под., чрез които въпросните същества, които по този начин са били привлечени в развитието на Земята, са намерили своя път, ако мога да използвам този тривиален израз. Но специфичната тенденция на тези същества е да помагат на човека да стане, така да се каже, изцяло индивидуален, когато той има някаква интензивна морална идея, да оформи целия организъм по такъв начин, че тази морална идея да може да се превърне в него в темперамент, в нагласа на характера, на кръвта, така че той да може да вземе своята морална идея, цялостното си морално качество от кръвната предразположеност. 

Тези елементарни земни същества могат да се превърнат във важни помощници, особено за човека, който все повече се приближава към индивидуалната свобода. Но пред тях има едно голямо, огромно препятствие. Всъщност няма друг начин да се опишат тези духовни същества, ако разглеждаме духовния свят не възоснова на теории, които никога не трябва да се приемат напълно сериозно, а на реалната практика, освен да говорим за тях по същия начин, по който се говори за хората, тъй като те наистина съществуват на Земята, точно както и хората съществуват на Земята. И може да се каже, че тези същности се чувстват особено объркани от човешката наследственост. 

Когато суеверието на човешката наследственост действа особено силно, това противоречи на всички вътрешни настроения и тенденции на тези същества, които са много страстни. Както казах, трябва да приемете този парадокс, защото за тези същества трябва да говорим сякаш са хора. Когато Ибсен например излезе със своите "Призраци", които на практика затвърждават суеверието на теорията за наследствеността, тези същества просто полудяха. Ако мога да се изразя образно, бих казал, че разчорлената глава на Ибсен, тази дива брада, този странен поглед, тази изкривена уста - всичко това се дължи на тези същества, които разрошиха Ибсен, защото не го понасяха, тъй като той беше един съвсем модерен дух, придържащ към суеверието на наследствеността. 

                            Норвежкият драматург Хенрик Ибсен (1828 - 1906)

Знаете, че ако човек е пристрастен към това суеверие за призраци, той смята, че носи в кръвта си наследени черти от родителите, бабите и дядовците си и т.н., от които не може да се отърве, че става такъв, какъвто е, само заради наследените черти. Това, което се появява у Ибсен в гротескна поетическа форма, но все пак с известна грандиозност, преминава през цялата съвременна наука. Науката наистина страда от суеверието за наследствеността. Съвременният човек трябва да се отърве именно от възгледа за наследствените качества, да не се придържа към суеверието, че всичко идва от кръвта, която тече в него от предците, а наистина да започне да използва своята индивидуалност, така че моралните му импулси да се прикрепят здраво към него като индивидуално човешко същество в този живот на Земята и той да може да стане творчески и продуктивен чрез своите индивидуални морални импулси. За това служат тези същества, които един ден могат да станат наши помощници.

В днешния свят те не са в същото положение, както са били някога лунните същества, които бяха останали без дом и поради това трябваше да намерят убежище в египетските мумии; но тези същества, към които гледаме като към надежда за човешкото бъдеще, са в такова състояние, че макар да не са бездомни сред човечеството, те се скитат като заблудени поклонници и навсякъде намират неподходящи за тях условия. Те се чувстват навсякъде отблъснати, най-вече от умовете на учените, до които дори не желаят да се доближават. На тези същества им е неуютно, където и да отидат, тъй като вярата във всемогъществото на материята е особено противна за тях. Тази вяра във всемогъществото на материята е свързана с интелектуалното грехопадение, с факта, че хората искат да се придържат към мисли, които по същество не са нищо, защото са само огледални образи, защото човекът дори не осъзнава тяхното субстанциално съдържание.

Точно както египетският посветен е трябвало да помисли как да подслони лунните същества, станали бездомни, така и ние сме длъжни да намерим възможности, така че тези същества, за които току-що говорих, да намерят цялата Земя гостоприемна за себе си, а не враждебна. Най-лошото, което могат да срещнат те, е съвременният механизъм. Този съвременен механизъм е, така да се каже, втора Земя, но бездуховна Земя. В минералите, растенията, животните живее духовното, а в съвременния механизъм живеят само тези отразени мисли. Съвременната механизация е нещо, което причинява на тези същества постоянна болка при странстванията им по Земята, тъй като преди всичко нощното издишване на човека днес вече протича напълно хаотично.

Тези същества, които всъщност би трябвало да намерят своя път в издишания въздух, във въздуха с въглеродна киселина, който идва от хората, се оказват навсякъде блокирани от това, което причинява интелектуализмът в света. Колкото и да се съпротивлява съвременният човек, колкото и да не го желае, има само един начин да се противодейства: стремежът към одухотворяване на всички, което самият човек прави във външния свят. Но този съвременен човек трябва първо да бъде възпитан по съответния начин. Ще му бъде трудно. Просто интелигентният човек - а съвременният човек е много интелигентен - не знае нищо, защото интелигентността сама по себе си не помага за познанието. И такъв човек, който се обгражда със своите механизми, в които живеят отразените мисли, всъщност е застрашен все повече да загуби себе си, да не знае нищо за самия себе си. Той трябва първо да се изпълни отново с определена субстанциалност. Това, което съвременният интелектуалец трябва да придобие, с което трябва да се възпита, е вътрешната интелектуална моралност. 

В книгата “Нови разговори с природните духове” на Волфганг Вайраух има откъс за описаните същества и въпрос към природния дух Мокрия:

                                             Същества от други светове

Въпрос: В цикъла "Основните импулси на световноисторическото развитие на човечеството" (СС 216) Рудолф Щайнер говори за това, че oт IV - V в. сл. Хр. елементарни духовни същества, елементарни земни духове от други светове навлизат в земния свят, които искат да помогнат на човека да преобразува Земята от моралните си сили и да изгради бъдещия Юпитер. Щайнер говори по разтърсващ начин за тези същества и най-вече за пречките, с които те се сблъскват тук. Вие свързани ли сте с тези същества и как модерния машинен свят им въздейства? - “Най-лошото нещо, което могат да срещнат тези съществс, е съвременният механизъм". Как вие усещате това днес?

Мокрия: Ние сме импулсирани от тези елементарно-духовни същества. Те идват от светове, които не познават студа и жегата. Фактът, че земното човечество трябва да намери и запази средата между горещо и студено, без да става хладко, за тях е необичаен. Те са един вид учители, които искат да научат хората да ръководят елементарните сили. Части от тези сили навлизат в т.нар. същества на машините, които на бъдещия еон Юпитер ще оживеят като неморални същности, разрушаващи основите на живота.

Това е изцяло противоположно на създателите на планетите по начин, който вие хората трудно можете да си представите. Тук има пряк сблъсък на битието с небитието. Образно можем да ги опишем като възпитатели на деца, които използват това, на което са ги научили, не за изграждане, а за разрушаване на своето бъдеще. Най-силно влияние имат ледено студените компютри, които отвличат хората във виртуалните светове. Създателите на планетите не могат да достигнат до виртуалните светове.

…човекът затова е станал материалист, защото се е научил не да вижда аурата, а да вижда директно себе си. Това го предизвикаха луциферичните процеси, които дадоха възможност на човека да започне да вижда себе си с дневното си съзнание. И тук се докосваме до разбирането на един важен пасаж в началото на Стария завет. Старият завет ни казва, че до времето на изкушението от Луцифер хората са ходели голи. Това не трябва да го разбираме в смисъл, че те са ходили голи за съзнанието си, както Вие бихте се разхождали голи сега, а че преди изкушението на Луцифер хората са възприемали аурата около себе си. И благодарение на това те изобщо не са виждали това, което сега бихме видели в човека, ако той се разхождаше гол, а са виждали човека в духовно облекло. Аурата е била неговото облекло. И когато хората са били лишени от състоянието на невинност, когато са били обречени на материалистичния начин на живот, с други думи, когато вече не са можели да виждат аурата, те са забелязали това, което не са виждали преди; и тогава са започнали да заместват аурата с дрехи. Това е произходът на дрехите: замяната на аурата с дреха. И наистина е добре да се знае в нашата материалистична епоха, че за пръв път хората са се облекли не по други причини, а за да имитират аурата с облеклото. В случая с култовите обичаи това е ярко подчертано, тъй като там всяко облекло означава имитация на част от аурата на човека. И както можете да видите дори на картините на Рафаело - Мария, Йосиф и Магдалена са с различни дрехи: едната фигура е с червена дреха под наметалото и синьо наметало, а другата - със синя дреха и червено наметало. Много често ще видите при онези, които добре са познавали традицията или все още са имали някакво ясновидство Магдалена, нарисувана в жълта роба и т.н. Те винаги са се опитвали да постигнат съответствие с аурата на съответната индивидуалност; защото са имали съзнанието, че в облеклото трябва да имитират аурата, за да изразят аурата чрез дрехата. 

                                                     

                           Герард ван Хонтхорст, “Каещата се
                               Мария Магдалена” (около 1625г.)

А на нашата материалистична епоха съответства едно объркване - в определени среди свалянето на дрехите се издига в идеал, защото материализмът навсякъде стига до своите крайни последствия. И това, което често се нарича ‘нудизъм’, се представя като нещо изключително здравословно. Дори има списание, което пропагандира това нещо, казва се “Шьонхайт” (‘красота’). То се основава на погрешно разбиране, вярва, че се приближава до нещо, което е различно от най-грубия, най-вулгарен материализъм. Но единствено до такъв материализъм може да се стигне, ако човек иска да види реалността само в това, което показват външните сетива. Обаче облеклото се основава на запазването, така да се каже, за нормалния живот, на състоянието на съзнанието, което вижда човека в неговата аура. Затова трябва да се запитаме: какъв е произходът на тази тенденция, която в наше време се стреми към премахване на облеклото? Пълната липса на всвъображение да се облечеш! Под това не се разбира някаква идеална цел, а липса на въображение за какъвто и да е принцип на красотата. Защото дрехите всъщност целят да направят човека красив. А виждането само на красота в един разголен човек в нашето време означава инстинкт към материализъм. 

Статия на Харалд Херман, публикувана в сп. “Europдer“ от септември 2019г. Коментарът на издателя на списанието Томас Майер съдържа обяснение на конкретната година (1721), посочена от Рудолф Щайнер като начало на процеса.

Разхлабването на етерното сърце от 1721г. насам

Наред с разделянето на трите душевни части мислене, чувство и воля, с което Рудолф Щайнер между другото обосновава и необходимостта от Троичното социално устройство 1, на физическо-етерно ниво също протича разхлабване на телесната свързаност. В една лекция за Троичното социално устройство 2 той говори за откъсването на етерното сърце от физическото. Тук става въпрос не за пространствено, а за динамично откъсване: "Динамичното във връзката" се променя в хода на човешката еволюция. В областта на главата "още от трети век пр.Хр. се е загубила старата интимна връзка между етерната и физическата глава на човека." Връзката между етерната и физическата глава е била най-тясна именно в старогръцката култура, преди и след нея никога не е имало толкова точно застъпване между етерното и физическото тяло на човека. Това застъпване се изразява в съответствието между мистерийното знание и философията. Аристотел все още е можел да установява връзка с древните мистерии и едновременно да направи крачката към понятийното мислене. Рудолф Щайнер казва, че с помощта на десетте категории на Аристотел, които за нашето предметно мислене изглеждат много абстрактни, човек може да чете в духовния свят. 3 Мистерийното знание не се получава от мисленето с физическия мозък, а от преживяването на етерно-астралното. Ако човек успее да отпечата в собственото си етерно тяло онова, което е преживял безтелесно в астралните светове, тези преживявания, които са се случили без помощта на физическите сетива, могат да станат достъпни в отразена форма за обикновеното съзнание. В противен случай преживяването без физически сетива, което имаме всяка нощ, когато етерното и астралното ни тяло се отделят едно от друго [по време на сън], остава повече или по-малко несъзнателно.

Тясната връзка между физическата и етерната глава изглежда е давала голяма сигурност на старогръцките философи и хора на изкуството. Това се проявява в хармоничната балансираност на старогръцкото изкуство. В днешно време с разделянето на етерната и физическата глава настъпи едно принципно объркване. За човека е възможно, независимо от етерната глава, да мисли едностранно с физическия мозък, което като пребладаващ днес метод на мислене води със себе си агностицизма. Това разделяне може да се изживее днес в множество грозни абстрактни съвременни картини, инсталации или театрални постановки. Мисленето с физическия мозък означава мъртво мислене. Същността на антропософията се състои в това да се научи човек да мисли живо, етерно, без участието на тялото.

Това разделение в областта на главата, започнало през трети век пр.Хр., до новата епоха биваше компенсирано от продължаващата все още тясна връзка между физическото и етерното при другите части от тялото, особено в средната област. Естествената връзка между етерното и физическото сърце даваше на хората една инстинктивна сигурност. От 1721 г. тази сигурност се изпарява, защото "по забележителен начин все повече се разхлабва връзката между човешкото физическо и етерно сърце." "До около 2100г. сърцето ще се е отделило напълно от своята етерна част... Това разхлабване, продължаващо от 300 години, в днешно време до голяма степен е приключило. До какви последици води това и как човек може да го забележи? В този процес човечеството губи до известна степен своята естествена духовност и затова е изправено пред необходимостта да изгради съзнателно своята духовност... Етерното сърце, отделило се от физическото, ще придобие правилна връзка с духовния свят, ако човекът търси духовно познание, ако търси антропософски ориентрани духовни мисли. Ето към какво трябва все повече да се стремим."

Сърцето е централният орган на сърдечно-съдовата система, която от своя страна образува физическата основа на душевната способност за чувстване. Докато етерното сърце беше тясно свързано с физическото, към чувствата течаха все още естествени духовни сили. Затова и се появи средновековната мистика на чувствата. Днес обаче ако в духовността човек се ограничи само върху своите чувства, той ще се движи по много тънък лед. Като пример Щайнер дава християнската вяра, която "ако не се издигне до духовен живот, ако не желае да се занимава с истински мисли за духовния свят, именно от разхлабването на етерното сърце насам става изключително опасна, защото вяра, която не желае да разбере духовния свят, а иска да развива само едно наивно чувствено отношение към него, материализира сърцето на човечеството... Вярата трябва да бъде допълнена с истински идеи за духовния свят и те трябва да дойдат точно от мисленето в етерното. Ако това не се случи, се отваря вратата за ариманичните духове на измамата… В наше време от една страна ще стават все по-многобройни хората, които от повърхностното объркване вече не знаят какво говорят и ще искат да ловят риба в мътна вода, ще използват объркването на душите, за да вливат в тях капка по капка всичко, което поискат, защото в обърканите духове могат да се внесат всякакви възможни импулси." 

Успоредно с разхлабването на етерното сърце, което е на път да приключи, от началото на ХVIII в. се засилват ариманичните влияния. Щайнер говори за "вълна на объркване", която е обхванала като водовъртеж хората" и "се изразява в една грандиозна повърхностност". Има конкретни указания как човек може да се отбранява срещу тази вълна на объркване: "Трябва да намерим смелост да преминем през тази бъркотия и да се издигнем над нея, като се занимаваме интензивно с истинския здрав човешки разум."

Затова е необходимо "завръщането към другата, духовната вълна". С нея Щайнер има предвид Гьотевото мислене като например в "Метаморфозата на растението", с което може да се преодолее мъртвото мислене и да се внесе оживление в него. От преобладващия днес редукционизъм "се хранят" ариманичните духове. Обаче умрелите, както и правомерните духовни йерархии не могат да направят нищо с механистичните теории и абстракции, те не намират контакт с тях. В нулевата точка на редукционизма човекът е изцяло предаден на Ариман, който ни подтиква да създаваме все повече абстрактни теории, за да се храни от тях. В известен смисъл Ариман е зависим от нас, ние усилваме съществуването му; но всъщност е по силите ни да го овладеем. Мощни духове чакат да ни помогнат да направим прехода от вълната на объркване до духовната вълна. На първо място това е Христос, който очаква хората да го преживеят в етерното си сърце. Тази вътрешна духовна работа трябва да бъде допълнена от външното установяване на Троичния социален ред, за да могат йерархиите да действат в наша помощ. Така например ангелите търсят "една много по-интимна връзка с хората" отколкото по-рано, защото "връзките между сетивния и свръхсетивния свят от днешната епоха нататък трябва да стават все по-тесни. Хората трябва не само да приемат дъжда от облаците, но и да могат да възприемат внушенията на ангелите от по-висшите области, които все по-тясно ще общуват с човешките души". 4 Затова е необходима "свобода на мисленето" и независим духовен живот, освободен от държавния и икономическия живот.

Бележки

1 СС 190, лекция от 11.4.1919 в Дорнах

2 СС 190, лекция от 5.4.1919 в Дорнах

3 СС 236, лекци от 11.5.1924 в Дорнах

4 СС 190, лекци пт 23.3.1919 в Дорнах

_________________________________

Коментар от издателя Томас Майер

         1721 година - началото на втората седмина от петата културна епоха 

Харалд Херман се спира в статията си на един важен еволюционен факт по време на петата културна епоха - разхлабването на връзката на етерното сърце с физическото. В тази връзка Щайнер прави съществени коментари относно съпътстващите явления на това епохално окултно-физиологично събитие.

Въпросната лекция на Щайнер ми е известна от над 30 години, а също и загадката, която той поставя, посочвайки конкретно 1721г. Както и други хора, аз също отначало смятах, че трябва да търсим сред земните събития от онзи времеви отрязък някакъв важен факт. Например Нищадския договор [между Русия и Швеция, утвърдил победата на Петър I], с който завършва Великата северна война? Но това сякаш е прекалено повърхностно събитие, за да се опре на него огромната промяна в организацията на нисшите човешки членове.

Загадката започна да се разплита, когато за пръв път ми стана ясно - и това аз дължа на прочитането на този материал - че от 1413г., която Щайнер изрично споменава, до 1721г. са изминали 308 години. Тук сме изправени пред нова загадка, която сякаш също няма отговор. Но аз помня от схемите към лекциите, изнесени от Щайнер пред свещеници върху Апокалипсиса на Йоан, че на едно място той прави съвсем проста сметка. Обусловената от прецесията на Слънцето през зодиака продължителност на една културна епоха е 2160 години. Колко е 2160:7? - 308 (309 би прехвърлило границата). Щайнер по никакъв начин не споменава връзката на тази сметка с 1721. Никой не може да твърди, че в духовната наука няма място за открития на факти, скрити зад нещо, което е само загатнато.

Така скицата с изчислението на Щайнер донесе отговора на загадката. Разгледана по-внимателно, голямата епоха от 2160 години се оказва разделена на седем подепохи от по 308 години! Както при човешкия телесно-душевен организъм има седемгодишни периоди със своите характерни нови развития, така е също и в големия времеви организъм от 2160 години. Всяка седмина от него носи нови промени. Промяната, за която говори Щайнер, се случва в края на първата седмина от петата следатлантска епоха и с нея започва втората седмина точно през 1721 година. Съответните промени в цялостната човешка организация са не по-малко мащабни от промените, свързани със смяната на зъбите при отделния човек (около седмата му година). 

И както човешкият организъм се развива във времевата закономерност на седмичния ритъм, така се разгръща и импулсиращият макрокосмически ритъм на един миров месец (2160 години). Следователно промяната, за която говори Щайнер, се дължи на звездния ход на зодиакалния миров часовник. Тук имаме работа с един прекрасен духовен организъм, който обаче работи по живи закономерности, а не като мъртъв механизъм. Затова са възможни дребни колебания и размествания, както в една симфония може да има пасажи, които се изпълняват состенуто или ачелерандо (съотв. сдържано или забързано).

След десет години (т.е. през 2029г.) ние ще сме точно на края на втората седмина от петата културна епоха. За една такава епоха от седем части това е много скоро. Дали тогава трябва да очакваме нови разхлабвания в организацията на човека и какви биха били те? Евентуални бъдещи изследвания може би ще хвърлят светлина върху въпроса. 

Потвърждава се обаче истинността на древния принцип на Хермес Трисмегист "Както горе, така и долу". И точно в този случай трябва наистина да гледаме нагоре, за да имаме първоначално разбиране за това какво се е извършило и продължава да се извършва долу от 1721 г. насам ...