Христос воскресе!
В тъмницата
Датският писател Ханс Хелтофт описва в хрониката на копенхагенския вестник „Morgenbladet“ през 1946 г. преживяването си в един германски затвор на Гестапо.
500 затворници от всички националности са заети с плетене на рогозки в едно мухлясало мазе. Влиза пазач и започва да бие по незначителен повод един руснак до смърт, продължавайки да удря вече безжизненото, окървавено тяло. „Ние, затворниците, усещахме всеки удар по собственото си тяло. “ Достатъчно!“, извика обезумял един поляк. „Достатъчно!”, повторихме всички ние глухо ... В същия миг Исус влезе в мазето. Не съм член на църквата и никога преди не съм виждал Исус. И все пак Го познах, а забелязах, че и останалите Го разпознаха ... Цялото впечатление, което създаваше, просто надхвърляше нашите обичайни понятия. Единственото нещо, което ми е ясно днес, е, че този Исус беше нещо, което не мога да опиша и в същото време беше един обикновен човек. И въпреки факта, че съм извън църквата, ще кажа: „Това беше най-великото нещо, което някога сме изпитвали и което бихме могли да изживеем.“
Едновременно с влизането на Исус се случи следното: Влажното помещение се преобрази напълно, над мазето легна светлочервена и синя светлина и се разгърна една сфера, която даваше усещане за мир. Стори ми се, че помещението стана толкова голямо, че можеше да побере цяла плевня ... Исус не ни погледна, Той просто се взираше в пребития човек в краката Си. Лицето Му излъчваше любов, която не може да бъде изразена с думи. Той се наведе над руснака и целуна нежно кървавата му, подута буза. Човекът, когото смятахме за мъртъв, отвори едното си око. Другото беше залепнало от кръвта. Когато видя Исус, обезобразеното му лице бе озарено от детска радост. С мъка той протегна ръка към Него. Исус я взе в двете си ръце, навеждайки се малко напред. Беше толкова неописуемо красиво, че ние останалите неволно стояхме там с мълчаливи усмивки - включително и надзирателят.
Тогава руснакът рухна и неизразимо красивият израз, лежал върху цялата мъченическа фигура, изчезна. Исус внимателно положи ръката на руснака върху тялото му и излезе от мазето. Веднага всичко стана както преди.
В берлинската градска железница
Хайнрих Фогел описва във водещата статия на берлинския всекидневник „Neue Zeit” от 19 ноември 1947 г. един случай, придружен с думите: „Исках да разкажа само една кратка история, в чиято автентичност читателят толкова лесно ще се усъмни, че като предпазна мярка аз ще я нарека легенда."
Трима мъже и една жена седят заедно в берлинската градска железница. Фогел седи малко настрани в ъгъла като пети. Групата говори за германската вина. Първият господин уверява, че се е занимавал само с фирмата си, не знаел нищо и винаги бил напълно аполитичен. Жената избухва в порой от ругатни: “Сега по-добре ли е? ... Ако имаше Бог на небето, той нямаше да позволи това ... Човек трябва да се придържа към подбудителите.” Вторият господин казва: “Единствената ни вина е, че не сме се самоубили, че сме сред оцелелите. С това и първите двама се съгласяват: "Да, да, това е истината, така е!"
И тогава, сред тишината, последвала този единодушен изблик, се случи нещо много странно, толкова чудовищно и непонятно, че почти не смея да го разкажа, защото никой няма да ми повярва. Ако разкажа за това, което чух и видях, човек ще си каже: “Ти си съчиняваш и фантазираш, а на всичкото отгоре по такъв начин, че да забележим намерението ти и да се разстроим!” Но това не трябва да ми попречи да опиша вярно, че четвъртият човек (третият господин), една незабележима, бедно облечена фигура, около която моят мълчалив въпрос се въртеше през цялото време, отвори уста и по неописуем, необорим начин просто попита: “Никой ли не е виновен? - Значи Бог ще да е виновен!“- и след известно мълчание добави: “Аз съм виновен!”
В същия миг видях ръцете Му и осъзнах с неописуем ужас, че са били пробити и че тъмните белези от пироните се виждат в светлината на гарата, оцветени в кървавочервено. Той слезе. Оня оцелелият от ъгъла и аз Го последвахме. Човекът, който пое вината, внезапно изчезна от погледа ни. Трябваше да се обърна към спътника си и да му кажа: „И Вие ли Го познахте?“ Спътникът ми отговори: „Да, Той е единственият невинен.“
В руската въглищна мина
1951 г. във Воркута в най-северното находище на антрацитни въглища на Съветския съюз, на около 100 км южно от Северния ледовит океан и 120 км западно от северното подножие на Урал, в шахта № 1, наречена „Капиталная” се намира свидетелят Волфганг Щраус като политически затворник.
„Великденска църковна служба под земята, в една шахта във Воркута зад бодливата тел на ГУЛАГ. Църквата ни представляваше напречнaта греда между два пласта. Миньорските лампи на шлемовете светеха като малки жълти точки пред иконата, нарисувана от един литовски затворник. В тази молитвена зала на дълбочина 8 метра беше мрачно и студено. Миришеше на плесен, метан, мокри дрехи, урина, изтощени и потни тела на затворници, гниещи греди. Но беше Великден и в мен беше светло. Около мен стояха другарите ми от армията страдалци, почти всичките селяни.
Изведнъж отзад пристъпи някой и застана до мен. Не се обърнах и въпреки това имах чувството, че този човек е Христос, Възкръсналият. Страх и любопитство обзеха душата и тялото ми, преливаща радост. Погледнах към Него. Имаше лице като всички останали, очите му бяха обърнати малко нагоре, бе внимателен и тих, усмихващ се насърчително. Усмивката му докосна и мен. Устните му бяха затворени, но не стиснати, ръцете събрани. Беше облечен като всички останали миньори.
Как може това да е Христос, се зачудих. Такъв напълно обикновен човек? Невъзможно. Обърнах се. Но едва бях извърнал страната си към сияйното Му, измъчено лице, веднага отново почувствах, че до мен не стои никой друг, освен самият Христос. За пореден път се поддадох на вътрешния си подтик да Го погледна и отново видях лицето Му, което приличаше на всички затворници, със същите тъжни черти. Черти познати и все пак непознати. Когато се обърнах отново след “Отче наш“, прозвучал на 100 езика, странният мълчалив другар беше изчезнал. Търсих Го дълго време, навън в бараките, в столовата, в съблекалнята, под душовете, при проверката и пред портала. Но никога повече не Го видях. Той си беше отишъл.
От онази нощ в шахтата знам, че вярата придобива светски форми. На Великден срещаме Христос, и то не само в другите хора. Разпнатият и възкръсналият върви сред нас. Аз съм свидетел.”
От сайта на френския вестник “Reporterre” разбираме, че фондацията "Бил и Мелинда Гейтс" е платила 1,3 милиона евро за лобиране в Европейската комисия. (https://reporterre.net/Bill-Gates-finance-le-lobby-des-nouveaux-OGM-en-Europe ). Целта е да се заобиколи решението на Съда на Европейския съюз относно „новите генетични модифицирани организми“, получени чрез редактиране на генома, така че те да бъдат освободени от регламентите за ГМО. Парите Бил Гейтс е дарил на европейския мозъчен тръст “Re-Imagine Europe”, основан през 2018 г. от бившия френски президент Валери Жискар д"Естен, с цел “ангажиране в диалог на широк кръг от европейски заинтересовани страни по редактирането на генома”. (В борда на “Re-Imagine Europe“ между другото е намерил пристан и един наш човек - Георги Пирински -
https://reimagine-europa.eu/who-we-are/advisory-board-2.
Не е ясно дали Пирински знае въобще за какво става въпрос и умишлено работи за каузата на Бил Гейтс или просто е намерил уютно местенце с добри хонорари?)
Както пише “Reporterre”, основният фокус на лобирането е да се премахнат строгите разпоредби относно ГМО за тези нови технологии, като бъде повлияно в съответния смисъл на европейските институции. Най-вече целта е да се заобиколи решението на Европейския съд, защото дейността на лобистите в Брюксел се е удвоила след 25 юли 2018 г., когато съдът разпореди да се спазват при новите техники на генетично редактиране на организми същите задължения, както и при ГМО.
Директивата за ГМО 2001/18 задължава земеделските компании да доказват безвредността на своите продукти и да маркират наличието на ГМО. Това обаче не попречи на около сто вида ГМО да бъдат одобрени за внос на европейския пазар, най-вече фуражна соя от Бразилия и САЩ. От 18.4.2004 в ЕС генетични променените продукти трябва да се обозначават с изключение на месо, яйца и млечни продукти от животни, хранени с ГМО растения (соя, царевица, рапица), както и добавки, ензими, аромати, произведени с помощта на генетично променени бактерии, които в правен смисъл не са хранителни стоки.
“Reporterre” напомня, че една от основните цели на биотехнологичните компании за частния сектор е да могат да патентоват живите организми и по този начин да получават патентни възнаграждения за тяхното използване - печалбата преди всичко.
Лобирането вече беше успешно - Съветът на ЕС поиска от Комисията да проведе проучване относно последиците от решението на съда на ЕС от 2018 г. Тя може да предложи мерки за отваряне на вратата за регулаторни промени. Документът се очаква най-късно до края на април 2021 г.
Тази статия на немската антропософка и учителка във Валдорфско училище Кристел Траут е публикувана в последния брой на сп. “Europдer“.
Възможното разделение на човечеството
Например чрез дигиталното безсмъртие
От началото на т.нар. “корона-криза” все повече оставаме с впечатлението, че човечеството бива манипулирано и тласкано в определена посока. Но може да се забележи също, че става все по-важно какъв идеал имат хората, дали са разсъждавали по основните въпроси на живота, като здраве и болест, смърт, истина и лъжа и др. принципни теми. В момента изглежда, че отношението към тези въпроси e все по-жизнено необходимо за ежедневното социално общуване.
Става ясно, че хората, които живеят с мисли за духовния свят или дори се занимават с духовната наука на Рудолф Щайнер, се отнасят по съвършено различен начин към актуалните световни събития и имат категорично други приоритети от хората с чисто материалистичен светоглед. Това наблюдение може да ни доведе до въпроса как ще продължи по-нататъшният път на човечеството в бъдеще, дали пропастта между двата лагера ще се увеличи и дали можем да видим наченките на едно разделение на човечеството.
Накъде води “Четвъртата индустриална революция”?
Клаус Шваб (род. 1938г. в Равенсбург) е основател и президент на Световния икономически форум. Фондацията с общественополезни цели и седалище в Женева провежда ежегодния “Световен икономически форум” в Давос, на който се срещат водещите световни икономически експерти, политици, интелектуалци и журналисти. Книгата на Шваб “Четвъртата индустриална революция” (2016) месеци наред оглавяваше списъка на икономическите бестселъри. Целта на "Четвъртата индустриална революция” била да обедини дигиталните, физически и биологични системи. Според Шваб тази революция нямало да промени това, което правим, а самия човек.1
Книгата оставя впечатлението за научно-фантастичен роман на ужасите. Според Шваб стоките и услугите само след няколко години вече няма да бъдат купувани, а само наемани. Тоталното наблюдение ще превърне понятието за собственост в отживелица. Личният и общественият живот ще се управляват от присъстващите навсякъде алгоритми на изкуствения интелект. За по-голямата част от хората такова нещо като лична сфера вече няма да съществува. Свобода на движение ще има само за ваксинираните. Миниатюрни роботи (наноботове) в нашите кръвоносни съдове ще поемат лекуването на болестите. Болниците ще станат излишни, границите на човешкия интелект ще бъдат преодолени чрез имплантирани в мозъка чипове. Говори се и за репрограмиране на мозъчни протези и за много други неща, което показва, че човекът се разглежда като компютърна машина, която по желание може да бъде “препрограмирана и усъвършенствана”.
За “по-нататъшното развитие” на хората Клаус Шваб пише: "Постепенно ние осъзнаваме, че тя (техниката) може да предложи много повече, но и много повече е поставено на карта. Поради споменатите причини ние стоим на прага на радикална смяна на системата, която изисква от нас хората постоянна адаптация. Възможно е това да увеличи разделението в света на хора, които приветстват промяната и такива, които я отхвърлят. От това ще възникне неравенство, което далеч надхвърля описаното. Това онтологично неравенство ще раздели хората, склонни и способни на адаптация от тези, отказващи да се адаптират. То по принцип дефинира кой печели и кой губи във всеки смисъл на думата. Печелившите вероятно ще се съзползват от някои форми на радикална оптимизация на човека, каквито ще породят определени сегменти на Четвъртата индустриална революция (напр. генното инженерство), от които губещите ще бъдат лишени. Оттук ще възникне опасността от класови и други конфликти, които ще бъдат различни от всичко, познато досега.” 2
Кевин Уоруик още по-точно описва този възглед за разделението на човечеството в своя прословут трактат върху трансхуманизма от 2002г. “Аз, киборгът”: “Човекът ще може да се развива, като използва свръхинтелекта и допълнителните способности на машините на бъдещето и се свърже с тях. Всичко това предвещава развитието на един нов човешки вид, който в света на научната фантастика е познат като “киборг”. Това не означава, че всеки трябва да стане киборг. Ако Вие сте доволни от състоянието си на човек, можете да си останете каквито сте. Но трябва да сте наясно, че “както ние хората преди години сме се отделили от своите братовчеди шимпанзетата, така и киборгите ще се отделят от хората. Онези, които ще останат хора, вероятно ще бъдат някакъв подвид. Де факто те ще бъдат шимпанзетата на бъдещето.”3
Ариман като писател
Колкото и сюрреалистично да звучат Клаус Шваб и Кевин Уоруик, ние трябва да се отнасяме към тях напълно сериозно. Не бива да допускаме грешката на баба ми, която навремето, след като чела “Моята борба” на Хитлер, казваше, че въобще не е повярвала на налудните неща в тази книга. Ако “водещи личности” от политиката и икономиката като Клаус Шваб пишат “налудни неща”, то ние трябва да сме много подозрителни и да си припомним, че според Рудолф Щайнер от времето на Ницше и неговия “Антихрист” Ариман се изявява като писател с помощта на следовниците си, той категорично публикува своите възгледи и цели.
Освен това Рудолф Щайнер винаги е изтъквал, че за днешните управляващи - икономическия тип хора - селекцията на най-лошите е в посока нагоре. Тя често е селекция на нискокачествените: “Всъщност трябва да изпитваме съжаление, когато виждаме колко често в днешно време хора, които в действителност са много по-добри, гледат нагоре като към специални авторитети към много по-лоши от тях хора. Почитаните капацитети не са никаква селекция на по-добрите човешки типове”.4
В този контекст е интересно да се знае, че Световният икономически форум на Клаус Шваб участва във финансирането на прословутата конференция “Event 201” през октомври 2019, която моделира и проигра една фиктивна пандемия от коронавирус, избухнала наистина в началото на 2020г. 5
Още през юли 2020 Шваб публикува заедно с Тиери Малре друга книга на тема Ковид-19: “Великото зануляване”. В нея двамата автори обясняват, че К-19 не е опасна болест. Въпреки това те я вземат като претекст за една небивала социална промяна, представена под мотото на “Велико зануляване”, което следва да се разглежда като увертюра към един нов световен ред, цел на определени елити. Да, те дори съзират в Ковид-19 големия шанс да се въведе и приложи “Красивият нов свят” в полза на богатите елити. Описаната по-горе агенда според плана трябва да се разгърне напълно до 2030г.
И ако смятаме всичко това за лудост, думите, казани от Рудолф Щайнер на 3.1.1919 в Дорнах за отношението на “учените и “лудите”, могат да ни накарат да се замислим: “Но можем да си представим, че някой смята много от нещата, които “умните” правят от години, за лудост и би сметнал голямо множество хора за луди, ала тогава той би могъл и да проумее защо това множество смята него, който се отличава от тях, за луд. Защото обикновено в едно общество на луди не лудият, а именно умният е смятан за луд.” 6
Дигиталното безсмъртие
Това че дигиталното развитие не се спира пред абсолютно нищо, показват авторите Мориц Рийзевик и Ханс Блок в книгата си “Дигиталната душа”.7 Те изтъкват, че вече и смъртта трябва да се регистрира дигитално. Междувременно се работи интензивно върху това всички данни и “дигитални следи”, оставени от даден човек, да бъдат събрани след смъртта му, за да може да продължи “комуникацията” с починалия. Ако даден интернет потребител още приживе реши да се “обезсмърти” дигитално, той може сам да подготви това “безсмъртие”. Тоест, още докато е жив, той може да предава всичките си данни едновременно на т.нар.”двойник”, който ще просъществува след смъртта му и чрез него починалият да продължи да “живее” - поне според материалистичните, въодушевени от техниката представи.
Обожествяването на изкуствения интелект
Антъни Левандовски от Калифорния е един от най-добрите инженери на самодвижещи се автомобили, един от създателите на автопарка на “Гугъл” като негов съосновател и технически ръководител. Той е смятан за вундеркинд на роботиката и усъвършенстването на автономното движение в САЩ се дължи до голяма степен на него.
Левандовски е основал една интернет църква – “Път на бъдещата църква” (“Way of the Future Church”), в която вместо Бог се почита изкуственият интелект. Целта му е хората да не се страхуват от изкуствения интелект и да интегрират машините/роботите в обществото.8 Всичко това ясно показва, че “дигиталният поглед върху света” е един изцяло материалистичен светоглед, който иска да механизира човешката душа и да слее човека по метода на трансхуманизма с изкуствения интелект, така че хората и след смъртта си със сигурност трудно ще могат да се отделят от Земята. Фактът, че изкуственият интелект междувременно бива почитан като истински бог, показва по какъв ариманично-луциферичен път се води човечеството.
В книгата “Дигиталната душа” четем следните уводни изречения: “Явно само малко хора могат да се справят без изгледа за по-нататъшен живот на душата след смъртта. Липсва все още един нов (светски) разказ за Спасението и не е компенсирана загубата, възникнала за милиарди хора с това, че сме се отрекли от религията. Отворило се е гигантско празно място и то не убягна от погледа на технологичните фирми, за които тази празнина е шанс за следващата голяма бизнес идея. Налице са изгледи за милиарди потенциални клиенти,отворени за едно ново, адекватно на времето
послание, което да ги освободи от неизбежността на смъртта. Под чадъра на дигиталната революция стартъп-фирми от целия свят се конкурират за един огромен пазар - пазара на дигиталното безсмъртие”. (стр.13)
Перспективи за бъдещето
Какво казва Рудолф Щайнер, чиято духовна наука е на разположение на човечеството вече над 100 години, за живота след смъртта на хората, които по време на живота си са имали само материалистично мислене и искат да консервират земното съзнание и Земята? – “Тук на Земята господстват материалистичните мисли; в резултат на тях като карма в духовния свят материалистичното последствие е заземяването на духовните тела на мъртвите”. 9
Карл Щегман обяснява това с помощта на антропософията в книгата си “Другата Америка” по следния начин: “Какво означава тази заземеност на духовните тела на мъртвите? Ако по време на земния живот етерното тяло се свърже прекалено силно с физическото тяло, то загубва своята собствена мощ и формираща сила и приема формиращата сила на физическото тяло. То все повече се вкочанява и втвърдява. Това е голямата цел на ариманичните сили, а също и на (ариманичния) двойник на човека. По този начин човекът бива привързан към силите на Земята. След смъртта, когато отпадне физическото тяло, етерното тяло не може да се разтвори, защото в него все още продължават да действат закономерностите на земния живот, неговото втвърдяване и уплътняване. Затова такъв човек не може да се отдели от етерното обкръжение на Земята, за да се издигне до по-висшите сфери на битието. Той остава за дълго време привързан към Земята и трябва да служи на Ариман”.
Ако известно време живеем с тази мисъл, ще осъзнаем, че има хора, които чрез такива следсмъртни преживявания ще изпаднат от еволюцията, ръководена от добрите йерархии и за в бъдеще ще трябва да вървят по други пътища. Ариман се опитва да отдели земните хора от техните първоначални богове, за да ги спечели за своята собствена планета, която смята да изгради до края на земното съществуване. Ариман, който в много отношения е заграбил това, което Яхве е вършел правомерно и иска да го продължи в свой интерес, се свързва със старите лунни сили.
В лекцията си от 14.10.1917 Рудолф Шайнер казва следното по този въпрос: “А после ще настъпи една епоха, когато привържениците на материалистичния разум ще се свържат с Лунните същества и заедно с Луната ще кръжат около Земята, която ще се е превърнала в шлака, в труп. Защото тези същества, тези човеци, които остават свързани с материалистичния разум, не искат нищо друго, освен да приковат живота тук, долу на Земята, да останат окончателно свързани с живота на Земята, без да търсят освобождаването си от трупа на Земята, без да се стремят към новия душевно-духовен облик на нашата планета.” 11
Щегман казва по този повод с много сериозен тон: “Пред нас има две мирови перспективи, две възможностиза развитие. Ние съвсем сериозно сме изправени пред една безкрайна трагедия в човешката еволюция. Човечеството ще се раздели и всяка част ще поеме по различен път! Едните ще вървят с умиращата Земя, с трупа на Земята и ще се сринат една степен по-надолу, а другите ще вървят с истинската духовна Земя, стремейки се към една по-висша степен на човешката еволюция. Това се подготвя от Ариман. С появата му на Земята то ще стане апокалиптична реалност - част от хората ще носи, образно казано, знака на Звярана челото си, а другата част - знака на Бога.”12
Как се съотнася с тези думи представата на гореспоменатите трансхуманисти, че хората, които не желаят да разширят съзнанието си с изкуствения интелект на машините, напр. с имплантиран в мозъка чип и които не консервират земния си живот с “даровете на техниката”, ще станат “бъдещите шимпанзета”?
По този въпрос в “Откровението на Йоан” от Рудолф Щайнер четем следното: “Човекът е дошъл до състояние да навлезе в нашия физически свят. Чрез това, че е надживял атлантския потоп, той е добил възможност да изработи своя днешен човешки образ. Това е действително един образ на обитаващата в човека духовна божественост на Аза. Само благодарение на това, че към края на Атлантската епоха етерното тяло се е покрило с физическо и силите на етерното тяло са проникнали във физическата човешка глава, той е могъл да добие своето днешно лице, което може вече да отразява божествения Дух. Да предположим, че той би отрекъл, че Духът е този, който му е дал човешкия образ: тогава той не би използвал тялото като възможност да стигне до себесъзнанието и отново да се одухотвори, а би се сраснал с тялото, би го обикнал така, че само в него би се чувствал у дома си. Той би останал свързан с тялото и би потънал в бездната. И понеже не би използвал силата на духовното, тогава и неговата външна форма би станала подобна на предишната. Човекът би станал подобен на животното и би слязъл в бездната. Така човечеството ще изпълни това, което ние вече посочихме. В бездната ще слязат онези, които ще използват обитаването в тяло само като случай, за да добият себесъзнанието и те ще образуват расата на злите. Те са се отвърнали от импулса на Христос Исус и от грозотата на своята душа ще образуват отново животинската форма, която човекът е имал по-рано. И долу в бездната расата на злите ще живее с дивите инстинкти на животинската форма. А когато горе одухотворените, които са приели в себе си Христовия принцип, възвестяват това, което имат да кажат относно тяхното съединение с името на Христос Исус, тук долу ще се възнасят богохулни имена, имена на отричането от това, което се явява като духовно преобразяване.”13
Следователно според Рудолф Щайнер е точно обратното: Онези, които и в бъдеще няма да успеят да преодолеят материализма, ще трябва да приемат дори и с физическото си тяло форми, подобни на животинските. Разбира, се тук имаме един гениален ход на ариманичните сили - да внушат на хората мисълта, че ако се свържат с т.нар. изкуствен интелект, ще превъзхождат значително останалите, които го отхвърлят, ще имат много повече власт и пари от тях и ще ги оставят като т.нар. “маймуни” зад и под себе си.
Преклонението пред изкуствения интелект вместо пред Христос освен всичко друго показва твърде ясно колко активно действат вече ариманичните сили по въпроса.
Очертаващото се разделение на човечеството
Според Рудолф Шайнер в началото на третото хилядолетие наистина ще има физическа инкарнация на Ариман. За нея Карл Щегман пише още през 1991г. следното: “При предстоящата инкарнация на Ариман ще стане възможно много от това, към което той и последователите му се стремят отдавна, но досега не са успели да постигнат. Като инкарнирано в земно тяло същество на Ариман ще му се удаде да направи земното мислене независимо от човешкия мозък, така че хората да могат да го вземат в световете и след смъртта си. Ариман от столетия се е стремил към това и ще успее частично, като разгърне собствените сисили. Тогава хората, следващи неговия път, ще трябва да станат способни да запазят мисленето си след смъртта, и то не само мисловната си способност, а и спомените, така че да са способни да вземат със себе си и разширят своите изработени знания. Така те ще са в състояние да запазят земното си самосъзнание, дори и след отпадането на физическото тяло. Това няма да е съзнанието на истинското им азово същество, а едно ограничено земно етерно съзнание. Те няма да могат да развият свободен Аз, а ще бъдат един вид съзнателно мислещо групово същество, инструмент на Ариман. Ще бъдат много по-мощни от досегашните умрели по отношение на влиянието върху хората на Земята и на създаването на разрушителни сили. Също така с помощта на неправомерно действащи същество от Луната, Венера и Меркурий Ариман ще успее да вгради у някои хора ново етерно тяло, което ще се състои само от земен етер. Той ще бъде носител на взетото от Земята безволево мислене, носител на спомените и на новото послесмъртно съзнание. По този начин и за двойниците ще стане възможно да остават в такива хора, когато те прекрачат прага на смъртта. Ариманичните двойници вече няма да са заплашени от разпадане на съзнанието и няма да могат да бъдат вкравани в опасна за тях орбита чрез трансформиране на земното съзнание след смъртта в космическо. Те ще могат да останат да живеят само в етерно тяло, станало земно, както и в земно мислене. Така самите те ще могат да останат свързани със Земята и нейните сили и да укрепят мъртвите в техните насочени към Земята мислене и действия. Хора, които имат водеща роля в осъществяването на Аримановите цели на Земята, като тези в окултните общества на стари култури, ще бъдат първите, които ще успеят да постигнат ариманично безсмъртие.” (стр. 164-165)
Нима създаването на “дигитален двойник” не е достатъчно “убедително” за много хора, за да могат да придобият това “ариманично безсмъртие”? Следователно можем да приемем, че вече се подготвя едно разделяне на човечеството, респ. по него се действа усилено, ала хората го възприемат по съвсем друг начин.
Духовната наука като необходимост на времето
Рудолф Щайнер често е говорил за нахлуващата в нашата пета следатлантска културна епоха духовност, която трябва да бъде приета от човечеството, за да се осуети по-голямата беда: “Бедата, която би настъпила, ако човек отблъсне нахлуващата духовна вълна, ще бъде по-голяма от всяка друга. Истинският дълг към всички мирови духове, свързани с човешката еволюция, е да се запознаят хората с това, което поради днешните мирови закони се случва в подсъзнанието, в душата на всеки човек. В епохата на съзнателната душа е необходимо да извикаме това в съзнанието си. Също и по отношение на това, което днес се проявява мощно като социално изискване е необходимо да се запознаем със съществуващото в човешките души. Защото битието на външен вид става все по-маскирано, неприличащо на нищо досегашно. Напълно е възможно днес човек да преживее минаването покрай Пазача на прага, но поради материализма на епохата съзнанието да потисне това. Ала човек потиска нещо, което не е осъзнато, обаче то въпреки това съществува. Някой човек преминава покрай Пазача на прага, но поради естеството на времето потиска това. Това, което то ще се окаже в последствие, може да е нещо съвсем различно. Може да са делата на Ленин или делата на нвкой спартакист (а може и да е някоя “корона криза”, бел. Кр. Т.). В днешно време трябва да се стараем да сме адекватни на епохата, в която чрез заблуждаващите импулси на материализма oт определени духовни импулси могат да бъдат маскирани етапи на развитие по начин, застрашаващ човечеството.
Времето е сериозно. Но ние можем да сме наистина в крак с него, само ако имаме искрената воля да се заемем със здравия човешки разум да разтълкуваме онова, което една истинска наука за Духа може да свали от духовния свят.” 14
Бележки
1 Клаус Шваб за Четвъртата индустриална революция на 13.5.2019, (от мин. 15:45): : https://www. youtube.com/watch?v=CVIy3rjuKGY
2 Kлаус Шваб, “Die vierte Industrielle Revolution”, стр. 145-146
3 Kevin Warwick, “I, Cyborg”, 2002, стр. 4
4 СС 191, лекция от 12.10.1919
5 Paul Schreyer, “Chronik einer angekьndigten Krise” или https://www.youtube.com/watch?v=SSnJhHOU_28&feature=youtu.be
6 СС 188
7 Moritz Riesewieck/Hans Block, “Die Digitale Seele”, 2020
8 https://futurism.com/way-future-new-church-worships-ai-god
9 СС 174, лекция от 21.1.1917
10 Carl Stegmann, “Das andere Amerika. Mit Betrachtungen ьber Emerson, Goethe, Steiner”, 1991, стр. 151
11 СС 177
12 Вж. бел. 10, стр. 155
13 СС 104, лекция от 24.6.1908
14 СС 188, лекция от 4.1.1919
“В много отношения нещата, които школската медицина е постигнала в последно време, са достойни за възхищение. Вижте колко внимателни и прецизни са изследванията на жълтата треска във връзка с факта, че дадени насекоми я пренасят от един човек на друг. Колко изрядни са изследванията на маларията и др. под.. От друга страна можем да видим, че обоснованите претенции на тази школска медицина много лесно могат да разстроят целия ни живот, което да доведе в известен смисъл до тирания.”
Изтъквайки напредъка на официалната медицина, на 6.3.1909 Щайнер засяга и нейните недостатъци: “Но този напредък има и една сенчеста страна. Представете си какво би очаквало човечеството, ако трябва да живее по волята на онези, които биха използвали страха от бацили, за да прокарват социални мерки!”
А с оглед на усложненията и смъртните случаи след ваксиниране срещу Ковид-19 пророческите думи на Щайнер, казани в Будапеща на 3.6.1909 (СС 109), звучат направо зловещо: “Просто оставете медицината да продължи да се развива по този материалистичен начин: ако можете да погледнете 40 години напред, ще бъдете шокирани от това как брутално ще действа тази медицина, до какви форми на смърт хората ще бъдат лекувани от нея.”
Още един цитат в същия смисъл по повод на здравната диктатура, която би могла да се очаква, ако материалистичната медицина бъде овластена:
“Съвременните хора все още нямат никаква представа за това, което може да се случи под влияние на онази претенция, която ще отгледа не естествознанието, а мирогледът, който често произтича от него. И каква тирания ще настъпи, когато външните власти предоставят все повече и повече привилегии на материализма в областта на медицината, в областта на другите така наречени научни знания - съвременният човек е още твърде ленив дори само да усети какво ще произлезе от това”. (21.10.1916, СС 171)
В наше време тиранията, за която говори Щайнер, виждаме в най-чистия й вид в Израел, чиито граждани в момента са превърнати в опитни зайчета на най-голямата тестова лаборатория на света. По актуални данни 6 милиона от 9,3те милиона израелци са получили вече първата доза от ваксината срещу Ковид-19.
Как се постига тази масовост при население, което не е твърде дисциплинирано в спазването на противоепидемичните мерки? Ако следим новините от Израел, ще установим, че правителството на Б. Нетаняху, на когото в края на март предстоят избори, си служи в много случаи с подкупи на дребно и сплашване, срв. напр. ( https://www.zeit.de/gesellschaft/zeitgeschehen/2021-02/corona-impfung-israel-skeptiker-privilegien-lockerung-fake-news или https://www.timesofisrael.com/govt-said-planning-heavy-limits-on-leisure-to-those-who-dont-vaccinate/. )
Всеки ваксиниран получава безплатно парче пица, купон за порция хумус или друга храна, a след втората доза му се връчва т.нар. “зелен паспорт”, който му осигурява достъп до музеи, хотели, спортни състезания, концерти, ресторанти и т.н. Бусове, оборудвани като мобилни ваксинационни центрове, се паркират и в най-недостъпните части на страната, а здравните каси подканват членовете си по телефона или с СМС да се подложат на процедурата.
Тъй като задължителното ваксиниране противоречи на законите, правителството на Нетаняху е измислило начин да принуди хората да се ваксинират - като обвърже достъпа до ресторанти, хотели и пр. или със “зелен паспорт” за ваксинираните, или с отрицателен платен PCR-Teст, не по-стар от 48 часа. В същото време се намалява броят на тестовите центрове. Според The Times of Israel (https://www.timesofisrael.com/govt-said-planning-heavy-limits-on-leisure-to-those-who-dont-vaccinate/) служител на здравното министерство е заявил на израелския ТВ канал “Channel 12”: “Ако трябва на всеки няколко дни да плащате за тест, за да можете да влезете на работното си място, във фитнес залата или в ресторант, това ще Ви мотивира да се ваксинирате.”
Здравният министър Юли Еделщайн говори за законови мерки, развръзващи ръцете на работодателите да отстранят по-лесно неваксинираните служители от работа. Националната лотария “Мифал Хапаис” смята първо да изпрати в неплатен отпуск, а след това да уволни неваксинираните служители. В голямата болница “Хадаса” по нареждане на здравното министерство неваксинирани лекари и медицински сестри ще трябва да изпълняват само чиновнически задължения, а нови няма да се назначават, ако не са ваксинирани.
Всичко това далеч не се приема безропотно от израелското общество. Но под заплахата да загубят работата си и да бъдат подложени на сегрегация хората са принудени да се подчинят. През февруари в Тел Авив е имало масови протести против ваксинацията и въвеждането на зелен паспорт. Снимка (https://de.rt.com/der-nahe-osten/114323-israel-immer-mehr-arbeitgeber-drohen-impfunwilligen-mit-entlassung/ ) показва демонстрацията от 24. февруари, на която са били издигнати искания за край на тиранията. На един плакат се вижда зеленият паспорт, който води до сегрегация като по време на нацизма (Жълтата звезда) и оттам до концлагерите (татуирания на ръката номер).
Демонстрация срещу масовата ваксинация (от сайта de.rt.com)
Двама еврейски лекари са започнали да изнасят поразителни данни за резултатите от масовата ваксинация в Израел (http://www.nakim.org/israel-forums/viewtopic.php?t=270923 ). Веднага обаче активистите на немската проправителствена бойна група срещу “фалшивите новини” побързаха да обезличат информацията им. Въпросната бойна група действа чрез сайта correctiv.org, сред чиито спонсори са не само немски държавни учреждения и частни фондации, но също и “Отворено общество”, фондацията на Пиер Омидяр (основател на “Ибей”), “Туитър” и др. под. Винаги щом някъде в мрежата се появи публикация, разваляща картината, която управляващите в Германия желаят да наложат, в коректив-а цъфва опровержителен материал. Така стана и с резолюцията от 27.1.2021 на Съвета на Европа. В нея 47те членки се призовават да информират гражданите преди ваксинацията, че тя не е задължителна и от нея не бива да произтича дискриминация за неваксинираните (https://pace.coe.int/pdf/2e0ee40b5d6c4e2e5df5467478961f7561e651733326667a8259ffe25682ae848428feba12/resolution%202361.pdf ). Коректорите веднага пуснаха материал, в който напомниха, че решенията на Съвета на Европа не са задължителни.
Европейските политици следят под лупа политиката на Нетаняху за премахване на основни човешки права през задния ход. Не е тайна, че и Меркел, и Себастиан Курц са привърженици на същите “зелени паспорти” за европейски граждани и юристите им търсят начини за заобикаляне на законодателството. Плановете са до лятото “зелените паспорти” за ваксинирани граждани на ЕС да са готови с надеждата, че хората ще предпочетат да се ваксинират и да пътуват свободно, отколкото да се занимават с още ненастъпили последици от ваксинурането или пък с разни досадни права и закони.
Още от предната година, когато в Париж се взема решение следващият теософски конгрес да се проведе в Мюнхен, Щайнер заедно с Мария фон Сиверс и мюнхенските съмишленици около Софи Щинде и графиня Паулине фон Калкройт започват подготовката за него. В Мюнхен се представя освен всичко друго и първообразът на съвременния розенкройцерски храм, който по-късно ще бъде осъществен в Дорнах.
В баварската столица в началото на ХХ. век живеят редица известни представители на литературата и живописта - Райнер Мария Рилке, Щефан Георге, Йоахим Рингелнац, Рикарда Хух, Василий Кандински, Габриеле Мюнтер, Паул Клее. Градът е средище на културата и изкуството и там е трябвало да бъде създаден центърът за новото течение на теософията, чиито свръхсетивни водачи са западните духовни учители Християн Розенкройц и Учителя Исус за разлика от Теософското общество на Ани Безант с център Адияр-Индия, опиращо се на източните учители. Щайнер иска да постави Христос в центъра на теософията и така влиза в конфликт с Ани Безант и кръга около нея.
Представа за значението на мюнхенския конгрес (на който от българска страна присъства теософът Софроний Ников) дава книгата на Петер Селг “Оставам с Вас” - Рудолф Щайнер и Ита Вегман” (Дорнах, 2007). В нея се цитира писмо на Щайнер до руската окултистка Анна Минцлова, на която той пише на 26.3.1907: “... сега се намираме в труден момент не само за напредъка на Теософското общество, но и за духовния живот като цяло. Много тъмни сили работят за унищожаването на най-честните окултни стремежи, които са толкова необходими за спасението на човечеството в настоящето. За момента моята уста трябва да остане затворена за много по-дълбоките основи на борбата, която се води зад кулисите. Това може да бъде ужасна битка и ние ще трябва да се изправим с отворени очи пред това, което идва.”
Пред Ита Вегман, също участничка в конгреса, стои въпросът кой от двата пътя да избере - дали този на Ани Безант, който следват холандските делегати или пътя на Рудолф Щайнер, когото тя е срещнала пет години по-рано. Щайнер иска да чуе лично от нея какво решение е взела и моли да я повикат. В чернова на своя лекция от 1933г., цитирана от Селг, Ита Вегман пише за съдбовния разговор между нея и Щайнер: “През 1907 г. в Мюнхен се проведе голям теософски конгрес, за който бяха дошли всички важни теософски членове. Ани Безант също присъстваше. Беше забележимо как той (Рудолф Щайнер) тръгна по други пътища от тези на Ледбитер и Безант и сред нейните приятели цареше голямо вълнение. Обсъждаха подробно по какъв начин Рудолф Щайнер получава своите изумителни знания за свръхсетивния свят - знания, до които те не можеха да стигнат. И когато Рудолф Щайнер заяви пред самата Ани Безант, че е получил познанията си за лунната сфера от слънчевата сфера с будно съзнание, този негов език се възприе като еретичен, горд и своеволен. Стана така, че поради връзките ми с холандските приятели, сред които възбудено се обсъждаше случаят Щайнер, първо се срещнах с Ани Безант. Малко след това той ме извика. Знаех, че ще настъпи решаващ момент в живота ми; трябваше да избера или да тръгна изцяло по пътя на Рудолф Щайнер и да го последвам, или да остана с моите холандски приятели. Рудолф Щайнер ме прие много сериозен, с изпитателен поглед. Не говорихме много, разбирахме се добре без думи. Аз просто казах, защото почувствах, че нещата са ясни: “Оставам с Вас.” Тогава погледът му засия, той ме хвана за ръката, направи знака на Михаил и ми каза важни неща, които нямам право да повтарям. Беше подновена древната карма, съществуваща между него и мен. Едва много години по-късно проумях важността на тази среща”.
Щайнер сам проектира оформлението на залата в Мюнхен. Пред сцената се намират бюстове на Шелинг, Хегел и Фихте, с което той иска покаже, че стъпва на традициите на немския идеализъм. Стените и таванът са покрити с червен плат, но не крещящ, а в мек нюанс, който действа успокоително. Това настоение се подчертава от разположените в залата различни пластики, както и от седемте картонени колони, между които на стените са окачени седем кръгли картини, изобразяващи седемте апокалиптични печата.
Част от делегатите, сред тях Щайнер и Мария фон Сиверс
Апокалиптичните печати са нарисувани от Клара Ретих по указания на Щайнер, а седемте колони между тях, чиито капители представят планетните фази на еволюцията, са дело на Карл Щал. При създаването на апокалиптичните печати Рудолф Щайнер се опира на печатите, поместени в книгата “Догма и ритуал на висшата магия” на френския окултист Елифас Леви (1810 -1875).
Печатите на Елифас Леви...
... и тези на Клара Ретих
В Мюнхен печатите са изложени в посока, обратна на часовниковата стрелка - отляво са двата първи печата, в средата следващите три, а отдясно са последните два.
За оформлението на залата Щайнер пише в автобиографичната си книга “Моя жизнен път”: “Художествената обстановка и духовната дейност трябваше да се обединят пространствено в едно хармонично цяло. Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз. В програмата на конгреса беше включено представление. Мария фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Едуард Шуре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент.”
На конгреса изнасят доклади Ани Безант, Михаел Бауер, Карл Унгер, Елиза Волфрам и Рудолф Щайнер. На 19.5. той говори за розенкройцерското посвещение като подходящо за западния човек, започвайки с мисъл на Хегел и завършвайки с цитат от Гьоте. На следващия ден изнася лекцията “Планетарната и човешката еволюция”, а на 21.5. обяснява оформлението на залата.
За реакцията на международната публика Щайнер пише в своята автобиография: “Голяма част от старите членове на Теософското общество от Англия, Франция и особено от Холандия изпитваха вътрешно недоволство от нововъведенията, предложени им на Мюнхенския конгрес. Това, което щеше да е добре да се разбере, но тогава малцина схванаха ясно, беше, че с антропософското течение се дава нещо със съвсем друга вътрешна насоченост от тази, която имаше Теософското общество дотогава. В тази вътрешна насоченост се заключаваше истинската причина за това защо Антропософското общество повече не можеше да продължава да съществува като част от Теософското. Мнозинството обаче придаваше по-голямо значение на абсурдните ситуации, които с течение на времето се бяха появили в Теософското общество и които бяха довели до безкрайни разпри.”
Тези изречения, написани на смъртния одър, са последните от недовършената му автобиография. Щайнер възнамерява да продължи в същия дух и на следващия конгрес в Генуа, заплануван за септември 1911г. Но Ани Безант, искайки да осуети това, отменя конгреса. Така се стига до основаването на Антропософското общество на 28.12.1912 и до окончателното разделяне на антропософията от теософията.
Досега антропософията не се е обвързвала с определена рождена дата, тъй като има две такива - 25. и 27. февруари 1861. И двете са написани от ръката на Щайнер. Симптом на днешното развитие обаче е детската наивна вяра в силата на материалните документи, докато тук загадките явно са заплетени с по-висши духовни нишки.
Хората официално са честители на Щайнер на 27.02. и това е датата, която се споменава в неговата автобиография. Данни за 25.02. се срещат само в неофициални документи, напр. в неговите саморъчно написани автобиографични записки, както и в две писма на
Ойгение фон Бредо, която му честити на 25.02. - действителния му рожден ден.
Ала при определянето на 27. като датата ха еаждане от значение са записките на латински в кръщелния регистър на Драшковец, станали наскоро известни, както и препис от 18 години по-късно, назован “кръщелно свидетелство”. Като друг аргумент за 27. 02. се изтъква необходимостта от спешно кръщение, тъй като бебето след раждането е имало кръвоизлив от пъпната връв и по спешност са извикали повторно акушерката. За това си спомня по-младата сестра на Щайнер Леополдине, което вероятно й е разказано от майката.
Но понеже Рудолф Щайнер е роден в 23:15 часа вечерта, не е възможно акушерката да е успяла да се върне, да се направи спешно кръщене, че и да се запише детето в регистъра до полунощ. Докато ако раждането е било на 25., то е съвсем логично кръщелното свидетелство да носи датата 27.02.
Може някой да сметне, че това са дреболии, но ако се познава окултната биография на Рудолф Щайнер, то ще се види, че тези неща имат решаващо значение. Само в много тесен кръг той е споменал за едно важно за неговата индивидуалност обстоятелство, до което може да се стигне по духовноизследователски път - животът и окултната му биография са се развили в определена аналогия на този на Христос Исус.
Разбира се, не в буквален смисъл, но както при Христос Исус, при Щайнер са действали духовни сили, които желаят да отклонят човека от правомерното му развитие. Те още от раждането на определени индивидуалности искат да се намесят и осуетят задачата им. При раждането на Щайнер се проявила една на пръв поглед невзрачна личност, която била служител на тъмните ложи. Това е помощник-писарят в седалището на свещеника в съседната община Драшковец. Той извършил вписването, което до ден днешен тежи върху окултната и външна биография на Щайнер. Ето какви са истинските кръщелни данни:
Роден на 25.02.1861, кръстен на 27.02.1861 с името Рудолф Йозеф Лоренц.
Вместо това помощник-писарят вписва като рождена дата 27.02.1861, кръстен в същия ден с името Адолфус Йозефус Лауренциус.
Който си мисли, че става въпрос за случайно съвпадение, понеже тогава Адолф Хитлер още не е бил роден, се лъже, защото случайности няма и точно в този случай името Адолф, ако беше станало известно като име на духовния учител Рудолф Щайнер, щеше да осуети мисията му. Няма по-голяма противоположност от духовните импулси на един Рудолф от тези на един Адолф! Особено фатални са промените, които се правят в името и рождената дата на един човек, без неговото знание и разрешение, защото това би тласнало задачата му в съвсем друго русло - това представлява черна магия. Ние виждаме при Каспар Хаузер каква трагична роля имат фалшифицирането и укриването на истинските рождени данни за живота на един човек. Също като при Каспар Хаузер и животът на Рудолф Щайнер е трябвало да бъде тласнат в друго русло.
Какво се е целяло с тази промяна? Тази индивидуалност, която е била учител на Бялата ложа и по-късно е била наречена Рудолф Щайнер, не е слязла на земята при раждането на детето Рудолф, а е влязла по-късно в него. Затова фалшификацията в Драшковец е атака срещу съсъда, в който индивидуалността на учителя е трябвало да се изяви. Черните ложи знаят, че могат да осуетят мисията на един учител, като увредят неговия съсъд. Това е първият паралел с живота на Христос Исус, при когото Ирод заповядал избиването на младенците.
Знаем, че още от малък Рудолф Щайнер е имал ясновидска дарба и един ден той получил подробно вътрешно виждане за събитията, станали след раждането му. Пред очите му се разкрила тази фалшификация. Когато станал на 12 години той не отишъл в храма като Исус, но посетил мястото, където се е съхранявал онзи фалшифициран документ. Той помолил да види книгата с вписаните раждания. Едно 12годишно дете няма възможност да поиска промяна на данните, но то е знаело какво му предстои за в бъдеще. Родителите не са имали понятие за тази фалшификация, не са видели какво е било вписано в Драшковец и затова не са поискали да се направи корекция. През юли 1879 - един месец след получаване на свидетелството си за матура, Щайнер вече като 18годишен отива в Драшковец да поиска препис от регистъра, за да може да се запише за студент във Виена. Той настоял за корекция на данните при издаването на кръщелното свидетелство. Тогава все още бил на работа онзи служител на тъмните сили и само с огромната си азова сила Щайнер успял да предизвика правилното записване на собственото си име. Но за рождената дата това не му се удало и така на свидетелството остава фалшивата дата 27.02. Това е голяма беда, тъй като през целия си живот Щайнер е принуден да дава лъжлива дата за раждане... Ако антропософитв не освободят Щайнер от примката на фалшивата рождена дата, то това би довело до много нови беди за антропософското движение, каквито по същите окултни причини то е преживяло в миналото.
В едно от писмата си до членовете на Антропософското общество (“Към приятелите”), които Ита Вегман пише редовно през 1925 г., тя споделя своите впечатления от Бургенланд 1. Д-р Вегман посещава тази австрийска провинция, следвайки стъпките на предишна своя инкарнация. С помощта на медитации и специално създадени за нея стихове Рудолф Щайнер я е стимулирал да открива предните си прераждания, в които двамата са действали съвместно. В СС 233 Щайнер говори за един древен мистерийен център, разположен близо до местата, в които самият той е живял като млад. Според него към този мистериен център някога се е отправил на поход легендарният владетел на древния Урук Гилгамеш. Гилгамеш, Александър Велики и ученикът на Тома Аквински Реджиналдо от Пиперно, споменати в текста, са предни инкарнации на Ита Вегман, в които тя отново е била заедно с Рудолф Щайнер (инкарниран съотв. като Енкиду, Аристотел и Тома Аквински).
Писмо на Ита Вегман до членовете на АО от 13.9.1925
В моята статия за Бургенланд1 и замъка Бернщайн обещах да разкажа повече за тази област и нейната история.
Замъка Бернщайн (de.wikipedia.org)
Защо тя толкова ни привлича? Защо сме изкушени да я посетим, когато чуем за нея? За антропософите, искащи да изживеят историята, е важно знанието за Бургенланд, където са се разигравали исторически събития, пряко или непряко свързани с антропософията. Тук навсякъде се откриват следи, водещи към събитията, за които ни разказваше нашият учител Рудолф Щайнер: за похода към днешния Бургенланд, който Гилгамеш предприел, за да бъде посветен, за ордена на тамплиерите, споменати в мистерийните драми на Щайнер, за алхимичната мъдрост, живяла в розенкройцерството.
Всички тези спомени нахлуват в нас при посещението на Бургенланд. В областта все още е жива духовността и който има разбиране, може интензивно да преживее наново случилото се там преди столетия и хилядолетия. Ние бихме предпочели да изберем за изходна точка към Бургенланд Винер Нойщат - родината на онзи, който ни разкри наново мистериите - и да последваме стъпките на Рудолф Щайнер през Нойдьорфл и Зауербрун, за да ни преведат през властващите тук спомени.
Питаме се къде ли е бил мистерийният център на Гилгамеш, накъде водят стъпките? Към мината за антимон, е отговорът, прозвучал вътрешно. Повечето от нас сигурно знаят, че в своите мистерийни драми Щайнер говори за една мина за антимон, разположена близо до рицарски замък и тя все още може да се открие в Бургенланд - в окръг Айзенщат между двата рицарски замъка Бернщайн и Локенхаус.
Мината за антимон, закрита през 1990г. Желязото в нея и до днес понякога оцветява водата на близката рекичка в оранжево (brettl.at, oe24.at).
Тази мина ще ни разкрие нещо, си казваме ние. И когато разпитаме душевните си сили, от тях се издига наученото от Рудолф Щайнер за метала антимон. Важността на антимона и неговите космически и земни въздействия стига отчетливо до съзнанието и в душата тихо се надига ощастливяващо ни разбиране.
Според Рудолф Щайнер антимонът има защитни способности срещу подземните сили на електричеството и магнетизма. С това се назовава един много важен факт. Можем също да кажем, че антимонът има защитни сили срещу Ариман. Там, където има находища на антимон, Ариман, който властва в електричеството и земния магнетизъм, не може да въздейства силно на хората и тяхното обкръжение. В местност, подложена на въздействието на антимона, атмосферата е по-духовна и по-подходяща за мистериен култ.
От съвместното действие на силите на Меркурий, Венера и Луната на Земята се образува металът антимон и именно това планетно въздействие оказва върху човека хармонизиращо, регулиращо влияние. Ето защо можем да говорим за антимонизиращи сили, нахлуващи в човека отвъд Земята. Ако той е изложен по правилния начин на тяхното въздействие, получава антимонизиращата сила от космоса и тя е същата като тази, присъстваща в концентриран вид в метала антимон на Земята. Тази извънземна антимонизираща сила влияе на етерното тяло чрез лунните сили, на астралното тяло чрез силите на Венера и на аза чрез меркуриевите компенсиращи сили. Ако човекът не е подложен на нормалното взаимодействие на тези три планети, възникват противоположни влияния, които могат да причинят болести. И тогава извънземните антимонизиращи сили трябва да бъдат заместени чрез въвеждане на метала антимон в човешкия организъм.
Качеството, субстанцията антимон, приложена вътрешно или външно върху организма в по-силно или по-слабо потенцирано количество - защото от значение е мястото на прилагането - ще помогне на човека, който се намира в определено отношение с планетите и се нуждае от действието на антимона. С антимона се въздейства профилактично или се премахва страданието. Той не бива да се прилага, преди да е настъпил един определен момент - когато извънземните антимонизиращи сили чрез промяна на планетното положение предизвикат обратно действащи сили, проявяващи се на различни места като болест в човешкия организъм.
Алхимиците са знаели това и антимонът е бил основното им средство за изцеляване на болни, тъй като те са били и лечители. В душата се издига споменът за Василий Валентин 2. Той винаги е говорил за унгарски антимон, а такъв не може да се намери никъде другаде в Унгария, освен в Бургенланд 3. Тъй че Василий Валентин е свързан с тази област и ако продължим да търсим, ще открием неговите следи или тези на последователите му. Те водят до замъка Бернщайн, където се е практикувала розенкройцерската алхимия и където и днес в алхимичните кухни се откриват предмети и остатъчни вещества.
Василий Валентин, легендарна личност от 14.-15. век, е бил по-скоро вдъхновител, чиито въздействия са стигнали по всяка вероятност до човек на име Етафиен Раутер. А според Рудолф Щайнер въвб Василий Валентин са продължавали да действат ученията на Аристотел и Александър, разцъфтели в Александрия и повлияли оттам върху западния свят. Василий Валентин пише за себе си, че давайки обет, е предприел едно трудно пътуване до испанския Сантяго де Компостела. След завръщането си той донесъл слава и почести на своя манастир със знанията, получени в Сантяго. А тези знания са мъдростта на Аристотел и Александър, вляла се в розенкройцерската химия, много от която може да се намери в отделни текстове на Тома Аквински, предал алхимичното познание на своя ученик и приятел брат Реджиналдо от Пиперно.
Такива импулси се излъчват от мината за антимон в Бургенланд, но историята на областта не се изчерпва с тях. От антимона мислите ни се прехвърлят към медта. Има ли някъде в Бургенланд находища на мед, се питаме? И наистина такива има - недалеч от мината за антимон, в подножието на хълма Херцберг 3 се намира една медна мина и целият хълм е пронизан от този метал.
Ако Гилгамеш е приел посвещението си в някакъв мистериен център в Бургенланд, този център трябва да е бил тук, където антимонът е създал духовната атмосфера. Той вероятно се е намирал на един хълм, където действат силите на медта, защото епосът разказва за това, че в Бургенланд Гилгамеш е намерил онази мистерия, която повтаря в метаморфозирал вид древните атлантски мистерии. Възоснова на епоса Рудолф Щайнер ни разказва, че Гилгамеш е получил просветление и познания, поемайки субстанции, които са го направили възприемчив към съответните знания.
Какви са тези субстанции, които могат да доведат до такова просветление? Пак от Рудолф Щайнер знаем, че това са метали, които внесени след определена обработка в организма, са в състояние да събудят у човека познавателните сили. Именно медта е могла да доведе халдееца с неговото специфично устройство до просветление, без да му навреди. Само халдейците, при които азът и астралното тяло още не са били напълно проникнали във физическото и етерното тяло, са могли безнаказано, т.е. без да се разболеят, да приемат метала мед за придобиване на знания.
И така можем да разберем как в този мистериен център, наподобяващ атлантските, в които са действали планетни сили, чрез приемане на определена субстанция Гилгамеш е стигнал до знанието на посветения.
Няма да сбъркаме, ако приемем, че т.нар. "Херцберг" 4 е мистерийният център на Гилгамеш. На върха на хълма са намерени специфично оформени и подредени камъни, които при по-внимателно вглеждане създават впечатлението, че са останки от някакъв друидски кръг. Отделни камъни са били издялани като триъгълници, а при разкопките са намерени и каменни групи, оформени и разположени под формата на петоъгълник. Херцберг се намира в окръга Айзенщат заедно с друг хълм на име Кимберг с подобни находки, от който се открива свободна гледка към звездното небе и към цялата околност чак до унгарските земи, Австрия, Щирия, Хърватска и Крайна.
В нас възниква прекрасно преживяване при посещението на тези места, където преди столетия и хилядолетия е живяла древната мъдрост и съвременната цивилизация още не е заличила безогледно спомените за онези древни времена. Тук дори не минава и влак и изолирано и скрито от света, всичко пази атмосферата на старите спомени. Така с повторното намиране на металите антимон и мед в Бургенланд ние отново можем пипнешком да потърсим пътя към изживяването на древната и средновековна история и мистерийните предания.
Ръководни мисли
Преработени в определена форма, металите притежават въздействия, които имат терапевтична употреба при днешното развитие на човечеството. Някога те са били използвани за придобиване на такива състояние на съзнанието, които водят до познаване на свръхсетивния свят.
Различията в употребата на металите се дължи на различното устройство на хората преди и сега. В предишните епохи човекът е бил по-скоро двоичен, тъй като азът и астралното тяло отчасти още са пребивавали в духовния свят и не са били здраво свързани с етерното и физическото тяло, както е при днешния човек. Затова и металните субстанции са действали по друг начин и не са прониквали чак до физическия организъм.
При днешния човек с неговата здрава връзка между аза, астралното, етерното и физическото тяло, в случай че не се използват внимателно при заболяване, а за придобиване на знания, тези субстанции предизвикват болестно състояние, освен ако, разбира се, човекът не е преминал през строго морално обучение.
1 Бургенланд или Градище, провинция в източната част на Австрия
2 Василий Валентин, лат. Basilius Valentinus, е бил вероятно бенедиктински монах от ХIX век, автор на алхимични текстове.
3 До 1918 областта Бургенланд е била част от Унгария.
4 Щайнер взема названието "Херцберг" от един роман на Карл Ивелин, но всъщност въпросният хълм (височина 833м) е известен под името Щайнщюкл. Днес покрай него минава екопътека.
Началото на обособяването на Македония от България съвпада по време с дейността на една категория паднали духове, които се опълчват на правомерната еволюция. Според Рудолф Щайнер тези духове стават особено активни през ХIX век 2. Навсякъде по света правомерните архангели, ръководещи народите, сякаш са изтласкани и отслабени, а на тяхно място върху хората започват мощно да въздействат демонични същества. Всичко това е свързано от една страна с последиците от материализма, а от друга страна със свободата, дадена на човека в Михаиловата епоха. Заради правото ни на свободен избор архангелите вече не се намесват пряко в нашата дейност и не ни водят като марионетки. Днес те могат да работят за нас само дотолкова, доколкото ние успяваме да се издигнем до тяхната сфера. 3
Съществуват два вида неправомерни архангели - луциферични и ариманични. Както отделният човек има луциферичен и ариманичен двойник в астралното и етерното си тяло, така и архангелите, ръководещи народите, имат двойници, наречени народни демони 4. За разлика от правомерните (правилно развитите) архангели, които ръководят народите, неправомерните архангели/народни демони не са развили всичките си седем члена, а само пет или шест. Щайнер казва, че тези духове са изхвърлени на земята, защото духовният свят няма нужда от тях. Затова те се движат сред хората и ги разрояват на националности, подбуждайки стремеж към ободобяване. Тези народни демони са останали на по-ниска степен на развитие и влияят върху отношението на хората към техния език. 5
Луциферичните народни демони действат чрез сили, сродни със сексуалността, които заслепяват и надделяват над ясното азово съзнание и събуждат в човека националистическа ярост. Ариманичните двойници на народния дух разцепват човечеството на националности, като предизвикват илюзия за различност. Те се стремят да овладеят отделни народни групи, да създадат разцепление сред тях и да ги тласнат към взаимна омраза. На демоните се дължи разкъсването на човечеството на езиково обособени националности. Тези духове въздействат върху групи от хора по такъв начин, че чрез отъждествяването си с езика те да станат фанатични защитници на своята националност. Народните демони са особено активни от ХIX в. насам, служейки на Ариман, който се противопоставя на Христовата цел да хармонизира съвместния живот на народите, въпреки техните различия. Ариман действа чрез Наполеон, от когото води началото си обособяването по национален признак. 6
Знаем, че етерното тяло на архангела се издига като облакоподобна аура над областите, обитавани от "неговите хора", а техните етерни тела са сякаш положени в архангелската аура 7. През Възраждането и непосредствено след Освобождението връзката на българите в Македония с българския архангел е жива. Те се чувстват принадлежащи към България и това проличава много добре в думите на големия български родолюбец Йордан Хаджиконстантинов-Джинот от Велес:
“И ако ме пита някой — школски человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе... Поради това аз съм болгарин и моето благородно болгарство не мя допуща да не бидам добр, затова имам вера и надежда и любов, и человечество, и учителство, сос което пуно делим роду моему... Аз съм болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които ся по долная Мизия, затова должни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкий болгари!" 8
Но политическата, а постепенно и нарастваща физическа отделеност от българския дух-водач му пречи да работи сред македонските българи така, както в останалата част от страната. С времето откъсването на македонските области от България води до отслабване на влиянието на българския архангел върху тях. Когато на хората им се пречи да поддържат връзка със своя архангел, с всяко следващо поколение тази връзка отслабва, което личи и от спомените на Елена Андреева - една от стенографките на “Бялото братство” по времето на Учителя Беинса Дуно, която е от Македония 9:
“ В.К.: Вие как се възприемате сега, като българка или като македонка, дошла в България? Е. А.: Българка. Аз съм българка, бе. Българка съм. В.К.: В сегашната епоха след 1903 год. българите разбират, че като се каже Македония знаят, че това е етнографска и географска област, населена с българи. Но онези там в Македония по друг начин разглеждат нещата. Те са македонци, но не са българи. Та сега какви сте? Е.А.: Е, то е вече един спор политически, който стана. То е политическа работа това, което стана. В.К.: Но вие се възприемате като българка. Е.А.: Аз съм си българка. Българка съм. Майка ми ми е казвала „Бугари сме, керко!" т.е. българи сме, щерко. В.К.: Този въпрос е много важен. Защото утре ще дойде някой и ще ми каже: Елена Андреева е македонка, а не е българка. Е.А.: Не, казвам ви. Не, бугари сме, майка ми така ми е казвала, щото ние не казваме българи-македонци, а бугари. Колко пъти ми е казвала: „Бугари сме, керко!"
В областите, отцепени от българския архангел, започват да действат агресивно други духове. Тук спада и двойникът на сръбския архангел, тласкащ сърбите към мегаломанския стремеж за териториално разширение, залегнал в доктрината на Илия Гарашанин. За осъществяването й работят многобройните сръбски масонски ложи, в чиито ръце на практика е цялата сръбска политика от края на XIX и началото на ХХ в. 10. Елемент от нея е сърбизацията на българското население в неосвободените области на Македония. Това става с помощта на корумпираната османска местна власт и под благосклонния поглед на руските консулски служители: "Не трябва да си правим илюзии; в Македония и мало и големо знае, че турските власти позволяват изкуствено и чрез подкупи да се отварят сръбски училища само по настояването и подръжката на руските консули".11
Сръбски училища се откриват дори и в селища, където въобще не живеят сърби. Както пише чешкият журналист Владимир Сис 12, докато през 1900г. в Македония е имало само 5000 сърбомакедонци, десет години по-късно те вече са наброявали 90000. Между 1929 и 1941г. сърбизацията е придвижена с административна реформа, според която части от Косово и Сърбия се обединяват с Македония под името Вардарска бановина. Така се създават условия за смесване на носителите на различни езици и налагане на сръбския като средство за общуване.
Фактът, че т.нар. "македонски език" е създаден с декрет, говори ясно, че зад това действие стоят ариманични сили, които работят чрез законите. Тогава беше кодифициран вардарският диалект - най-отдалечен от българския книжовен език, който пък стъпва върху източните български говори. Следващата цел на създателите на "македонския език" беше да го обработят така, че да се заличи връзката му с българския език и в очите на носителите му и на останалия свят "македонският език" да бъде нещо различно от българския. А за определянето на това кое е самостоятелен език и кое е диалект, днешното ариманизирано човечество не използва само езикови фактори (които би трябвало да са водещи, защото езикът е животворящо същество, а не продукт за политическа употреба), но и политически. Затова и ролята на политическите фактори, намесващи се в езикознанието, нараства все повече.
Ако се вземат под внимание само езиковите критерии, то македонският е друга, регионална форма на българския език. Разликите между него и българския са много по-малки и несъществени от разликите между някои немски диалекти. В това можем да се убедим, ако съпоставим от една страна книжовнонемския текст на молитвата "Отче наш" с неговите варианти на платдийч (севернонемски диалект) и цюритюч (швейцарски немски, в случая от гр. Цюрих), а от друга - българския и македонския "Отче наш":
Дори който не владее немски и няма представа как звучи Господнята молитва на тези твърде отдалечени един от друг диалекти, ще види, че различията между тях и книжовния немски са много по-големи, отколкото между българския и "македонския" език. Ето защо официалното становище на българските диалектолози е, че македонският е друга книжовна норма на българския език 13. По отношение на езиковите критерии това е съвсем правилно, защото “македонският език” не е "резултат от естествен езиков развой, а политически продукт на една идеология от близкото минало." Той е създаден върху основата на българския книжовен език чрез съзнателно отдалечаване от него" и е “плод на безпринципно езиково инженерство с явен политически привкус."(пак там). За безпринципността и зависимостта от политическата конюнктура говори и фактът, че официалното име на държавата Македония беше многократно променяно през последните години.
Особеностите на "македонския език" не са резултат от естествен езиков развой, а са нещо изкуствено, “изработено в лабораторията на Коминтерна” (пак там), където впрочем беше изфабрикуван и молдовският език.
Как се постигнаха различията на "македонския" спрямо българския език? Като се направиха промени в правописа - онази езикова област, която позволява реформиране чрез законови мерки. Въведоха се няколко нови букви по сръбски образец, с които македонските текстове стават видимо различни от българските.
На граматично ниво създателите на "македонския език" не можеха да направят нищо, макар че се опитаха да въведат сръбските падежи. Но граматиката е областта на езика, която е най-неподатлива на външни влияния и не може да се нахлузи току-така на друг език. А сръбският език е синтетичен, докато българският е единственият аналитичен славянски език. И именно тук проличава принадлежността на македонския към българския език като негов вариант - и в македонски, и в български (за разлика от сръбски) липсват падежи и инфинитив, има задпоставен член, а степенуването на прилагателните става с частиците по и най.
Македонският беше наводнен с думи и словоформи, които се различават значително от използваните в българския. На първо място го наситиха със сърбизми, които според известния македонски политик и литератор Любчо Георгиевски (Љупчо, както го пишат в Македония) съставляват 10% от македонската лексика, а още 10% са скритите сърбизми 14: влада "правителство", здраво "здравей", мора "трябва", исклучиво "изключително", односи "отношения".
Вкараха в ‘македонския език” и огромно количество англицизми, романизми, интернационализми - и то такива, които не се използват в български или имат различен изглас у нас. Това на младите македонски филолози се представя като елемент на "модернизацията" на македонския 15, който се усещал от носителите на езика като архаичен и провинциален. Тази "модернизация" била средство, за да можел македонският език да оцелее. Всъщност истинската цел е да се отдалечи той от българския, така че и на езиково ниво да се изпълни критерият за самостоятелен език.
По мои наблюдения наводняването на македонската книжовна норма с чуждици се случва най-вече в областта на обществено-политическата лексика. Докато разговорната реч е съвсем разбираема за българите и най-много отделни думи да звучат архаично или смешно (сака "иска", чевли "обувки"), то езикът на македонските медии е подложен на интензивно насищане с чуждици, които не са характерни за българския. По правило те се възприемат с облик, който не съвпада със съответната българска форма: Брисел "Брюксел", вакцина "ваксина", карактер "характер", пензија "пенсия", резиме "резюме". Там, където няма как да се избегне звуковото сходство с българската дума, на помощ идват словообразувателните варианти: антички "античен", европски "европейски", светски "световен" (Светската здравствена организација "Световната здравна организация").
Ето някои изрази от македонските материали на "Дойче веле", които звучат много по-различно и чуждо за българското ухо в сравнение с цитираните по-горе думи на Йордан Хаджиконстантинов, написани през 1851г.: актуелните проблеми ќе бидат решени, приватна лабораторија, пациентот е суспектен, владиниот портпарол негираше "правителственият говорител отричаше", ургентни мерки "спешни мерки".
Филипче вели дека сите вакцини се евалуираат, но дека сепак предност и се дава на европската мрежа на лаборатории и нивните вакцини. „Сметам дека сосема добро ќе ја спроведеме вакцинацијата“, дециден е министерот за здравство. "Филипче казва, че всички ваксини се оценяват, но все пак се предпочита европейската мрежа от лаборатории и техните ваксини. „Мисля, че ще извършим ваксинацията доста добре“, уверен е министърът на здравеопазването."
В случая с Македония и нейното изпадане под въздействието на демони се проявява и една духовна закономерност - ако един народ бъде разделен от своя архангел, той губи смисъла на съществуването си и тръгва към националистическо втвърдяване и морална деградация. Ставащото оттатък границата показва, че протичат точно такива процеси, израз на които е и горенето на българското знаме на 14.1.2021.
Какво бъдеще може да очаква македонците, които загубили връзката с българския архангел, търсят величието си в отдавна минали епохи и се опират на съмнителни медиумистични контакти с духа на Александър Македонски 16? Със сигурност недобро, ако продължават да се поддават на демоните и вървят по пътя на националистическа грандомания и омраза към България. А каква поука могат да вземат българите от съдбата на Македония? Най-вече да са будни и центрирани в Христос, без да залитат към фанатичност, високомерие, презрение или обратен национализъм, а да подхождат с истинско разбиране към процесите в Македония. Неправилно е на македонския национализъм, изграден изключително върху лъжи и фалшификации, да се отвръща със същотолкова отблъскващ български национализъм. Защото колкото повече българите се задълбочават само в националното, толкова повече свалят надолу своя архангел и стесняват съзнанието му. С народните демони можем да се борим само като ги осветляваме, като разкриваме техните действия и идентифицираме служителите им сред хората. Демонът става видим, когато насреща му излезе Христовият импулс, а когато е осветелен, той вече е обезсилен.
Използвана литература
1 Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 9.6.1910, Еренфрид Пфайфер, "Задачата на архангел Михаил”, 1946.
2 Срв. Рудолф Щайнер, СС 162, лекция от 18.7.1915.
3 Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 9.6.1910.
4 Срв. Рудолф Щайнер, СС 210, лекция от 7.1.1922.
5 Срв. Рудолф Щайнер, СС 162, лекция от 18.7.1915.
6 Пак там.
7 Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 8.6.1910.
8 Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, "Цариградски вестник", 21.7.1851
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=801
9 “Изгревът на Бялото братство”, т.9, https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=3538&status=1&high=%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE#result_45555
10 Красноречиво свидетелство за твхната дейност се съдържа в книгата на Карл Хайзе "Масонството на Съглашението и Световната война", Базел, 1920, чието издаване Рудолф Щайнер финансира с 5000 шв. франка и написва предговора към първото издание.
11 Любомир Милетич, “Един документ на руската политика спрямо Македония "(1897 г.)”, сп. "Македонски преглед ", 1928, г. IV, кн. 4,
http://www.mni.bg/2018/06/ruskata-politika-kum-makedonia_21.html#more
12 Владимир Сис, “Македония”, 1918, цит. по Карл Хайзе "Масонството на Съглашението и Световната война", Базел, 1920
13 " За официалния език на република Северна Македония", София, 2020, http://www.bas.bg/wp-content/uploads/2020/05/Za-oficialnia-ezik-na-Republika-Severna-Makedonia-Online-Pdf.pdf
14 Изказване в документалния филм на Весела Смилец “Подмененият език” -https://bntnews.bg/news/slozhnite-otnosheniya-sofiya-skopie-podmeneniyat-ezik-za-edin-nashenski-govor-koito-dnes-veche-trudno-razbirame-1090527news.html
15 Срв. Константин-Йоан Младин 2017, "Романизацията като крачка към модернизация на македонския" https://bop.unibe.ch/linguistik-online/article/view/4120/6172
16 Вж. предния пост https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/01/31/aleksandar-donski-i-duhyt-na-aleksandyr-makedonski.1747141
Ето въпросната красноречива корица:
.jpeg)
От нея дори още преди читателят да се е запознал със съдържанието, става ясно посланието на книгата - между красивите хора вляво, потомци на античните македонци и уродливите азиатци вдясно не може да има никакво генетично родство.
Тук искам да се спра на друго четиво от Александар Донски - "Американски ясновидец в контакт с духа на Александър Македонски" (http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Amerikanski-Jasnovidets-vo-Kontakt-so-Duhot-na-Aleksandar-Makedonski.pdf).
Общото впечатление е за напълно повърхностно и посредствено писание, по-слабо даже и от плахите опити на българските автори, начеващи в езотериката, които излизаха в първите години на демокрацията. Централен момент в повествованието е посещението на автора при американски медиум, към когото той се обръща, за да го свърже с духа на Александър Македонски. Причиних си прочитането на книгата само заради желанието да съпоставя предаденото в ченълинга с един факт, който Донски очевидно не знае - че индивидуалността, която някога е била инкарнирана като Александър Македонски, през ХХ век е живяла като д-р Ита Вегман (1876-1943) - близка сътрудничка на Рудолф Щайнер, положила заедно с него основите на антропософската медицина. Тя има много инкарнации заедно с Рудолф Щайнер (учителят на Александър Велики Аристотел в тогавашния живот), с когото са кармично свързани от векове. Затова би било странно такава извисена индивидуалност да се яви в ченълинг, за да задоволи любопитството на някакъв македонски грандоман.
В книгата Донски обяснява твърде подробно и досадно как писал на различни американски медиуми, как си вадил американска виза, прилага кореспонденцията си с контактьора Стив Хърман. За последния разбираме, че чувал гласове, виждал образи, усещал миризми, а понякога и само неподредени импулси в мислите си. Контактът, описан в книгата, е комбинация между образи и хаотични мисли. Медиумът бил и "емотивно врзан со Балканот поради својата голема љубов од соседна Бугарија со која требало да се ожени".
Сеансът се е осъществил на 19.07.2008г. Въпросният дух, появил се като Ал. Македонски, ласкае госта, хвали писателската му дейност, нарича го "посветен" ("Многу е ретко некој да биде посветен толку колку што си ти"). Показателно е как появилият се дух дава съвети на Донски да въздейства върху подрастващите чрез лесни за четене книги, които ще възприемат идеите му :
"И чувствувам дека едукацијата ќе одигра голема улога среде младите генерации овие идеи да бидат ширени од нивна страна. Тие ќе ги шират во својот живот и начин на размислување... И овде сакам да кажам дека ако ти објавиш книга, нешто со лесен стил за да можат 13 и 14 и 12 годишни деца да го читаат, тоа ќе остави влијание врз нив. Тоа ќе ја оформи нивната животна филозофија... Кога тие 12-13 годишни деца ќе ја прочитаат, ќе ја апсорбираат за оформување на својата филозофија, која ќе ја задржат и кога ќе пораснат. ("И чувствам, че образованието ще играе голяма роля сред младите поколения при разпространението на тези идеи. Те ще ги разпространят в живота и начина си на мислене ... И тук искам да кажа, че ако публикуваш книга, нещо в лек стил, така че 13, 14 и 12-годишните да могат да я прочетат, това ще им окаже влияние. Това ще оформи тяхната житейска философия ... Когато тези 12-13 годишни деца я прочетат, те ще я усвоят, за да формират своята философия, която ще запазят и като пораснат.")
Обаче в целия сеанс, за който между другото нито контактьорът, нито Донски могат с абсолютна сигурност да кажат, че е бил с духа на Ал. Македонски, има и моменти, на които гостът или не може, или не иска да обърне внимание.
На въпроса дали народът на Ал. Македонски и съвременните македонци са един и същ народ, медиумът отговаря: "Чувствувам дека луѓето на кои тој
припаѓал всушност го населувале истиот простор каде вие живеете... Значи, да, вие сте ист народ... Но, исто сакам да кажам дека имало луѓе таму и... тие станале едно... И навистина има продолжение на нивното потекло. Чувствувам како да има пат и... Тоа е како во Америка. Ние имаме источен брег и западен брег. Иако тие се целосно одвоени физички, меѓу нив има големо растојание, тие навистина се ист народ и имаат иста култура...
ЈАС: Тоа ми е доволно. ( "Чувствам, че хората, към които е принадлежал, действително населяват същата област, където Вие живеете. Значи, вие сте един и същ народ. Но искам и да кажа, че там е имало хора и те са станали едно. .. И наистина има продължение на произхода им. Имам чувството, че има един път и ... Това е като в Америка. Ние имаме Източно и Западно крайбрежие. Макар физически да са разделени, между тях да има голямо разстояние, те са наистина един и същ народ и имат същата култура. Аз: Това ми е достатъчно.)
Тук Донски не желае медиумът да се задълбочи по темата, защото думите, че хората от Източното и Западното крайбрежие на САЩ са един и същ народ, будят неприятни за македонистите асоциации с България и Македония.
На молбата да каже някоя заръка духът отговаря: "Она што е неправедно поделено, никогаш... никогаш нема да опстои." ("Което е несправедливо разделено, никога няма да устои."). Това е толкова красноречиво, но Донски се затруднява с тълкуването или то не му е изгодно. Въобще всичко, казано в ченълинга, авторът тълкува в смисъла на идеите си за пряка връзка на македонците от времето на Александър Велики с днешните жители на ... кое поредно официално име беше? - Северна Македония. Тази връзка била отразена в уникалния македонски фолклор, в техните приказки и обичаи.
Ето как чрез контакта със "самия Ал. Македонски" новаторски се обогатява аргументацията на македонистката доктрина. На нас в България може и да ни се вижда смешно, но човекът си вярва, а вероятно ще му повярват и младежите, за които духът му поръчва да пише. Обаче не би било зле и Александар Донски, и неговите сънародници да се замислят над заключителното поръчение на "Александър Македонски": "што ни порачува да правиме како нација, како Македонци? - "Кога вие самите на себе си наштетувате, никој не моЃе да ви помогне... " ("Когато вие сами на себе си вредите, никой не може да ви помогне.")
По думите на В.ф. Холщайн благодарение на публикуваните в последните години разговори с природните духове (вж. https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/03/15/za-domashnite-duhove-iz-razgovorite-na-melnicharia-s-verena-.1649476, както и следващите постове) все повече хора узнават за тях и си дават сметка, че самите могар да възприемар елементарни същества. За духовете ползата е, че така те повече разбират хората и могат да преценяват по-добре човешките реакции. А според геоманта Волфганг Кьорнер ако хората имат съзнание за съществуването на природните духове и не ги смятат само за герои от старите приказки и легенди, те могат да се ползват от помощта им, която би им спестила доста усилия. Той дава пример със засаждането на липи в рамките на семинар по геомантия, за което хора без специални умение трябвало да изкопаят доста дълбоки дупки в твърда глинеста почва. След съзнателно отправен призив за помощ към земните духове, с тяхна помощ работата се свършила учудващо бързо, като възприятието е било за гноми, които седят върху лопатите и ги натискат надолу.
Антропософът Дирк Крузе възприема от Великден 2008г. насам съвсем ясно една обща зона между света на елементарните същества и човешкия свят. За тази зона според него отговаря същество, което е подобно на духовете на народите. Крузе смята, че това е архангел, който води до издигане и по-голяма будност на елементарните същества. Крузе е наблюдавал това явление в Средна Европа. Според него елементарните същества усещат внимание сред хората и това ги повдига. Те се чувстват повече приемани от представителите на човешкия свят. От своя страна това води сред хората до усещане, че природата сякаш е по-отворена. През всеки сезон в нея вече има повече от настроението на Рождество, така че човек сякаш се потапя в усещане за сериозно достойнство. Докато преди духовете са имали приятни душевни чувства при някои набожни хора или селяни, свързани непосредствено със земята и природата, с развитието на съзнателната душа днес те усещат все повече как човекът съзнателно се доближава до тяхната същност. В сравнение с нас тези същества са по-закрепени към земята, докато човекът може да отива и в духовния свят чрез смъртта и следващото раждане.
Но заради своята силна обвързаност със земята елементарните духове са в тежко положение и се страхуват, че ще бъдат завлечени още по-надолу. Затова те искат поне малко да се издигнат. Природните духове възприемат като благодат, ако фермерите внасят в почвата чрез био-динамичните препарати частица от космоса. Също когато хората съзнателно преживяват годишните празници и включват и съществата в отбелязването им, това е прекрасно за тях. А когато хората ги отминават, без да ги забелязва, това за тях е все едно затъват в тресавище. Те не могат сами да предизвикат християнизиране на земята, затова е важен човекът. Елементарните същества виждат, че човекът има потенциал да проникне земната еволюция с Христово съзнание, за което преди това не са предполагали, че е способен да го направи. Те забелязват и че духовният свят има голям интерес от развитието на човека. Елементарните същества искат да са съпричастни с нашите чувства, мисли и воля. Ако насреща си имат не студен интелект, а любов и благоговение, то това е благодат за тях. Практическият живот, както потвърждава и В. Кьорнер, се развива по друг начин, ако елементарните същества съзнателно бъдат привлечени.
Необходимо е обаче - това казват и Верена Щал фон Холщайн, и университетският професор, пожелал да остане анонимен - хората, особено антропософите, да обърнат внимание и на техническите същества, каквито има във всеки уред. Ако това не стане, тези същества биват завличани от ариманични духове. Техническите същества искат да бъдат възприети и обучени от човека, искат той да ги харесва и да влезе в контакт с тях. За тях човекът е мост между небето и природата и в такъв случай те стават част от този мост. Тогава са в състояние да поддържат уреда много по-дълго време в изправност, отколкото ако ползвателят му няма съзнание за техническото същество в него, а само ругае това, което му създава проблеми. Ако човек има съзнание за съществуването на техническите същества и отношение на благодарност към тях, много ремонти биха станали излишни, защото макар съществата да не могат да отменят физическите закони, те успяват да намерят пролуки и могат да поддържат уреда дълго време изправен.
Именно поради това съзнание у хората в Индия и други развиващи се страни старата техника втора и трета употреба, внесена от Европа, работи много по-дълго време. Индийците почитат духовете на машините на празника Ayudha Puja. Тогава всички машини, компютри, музикални инструменти и пр. се почистват, лъсват, смазват. После ги украсяват с цветя, браминът ги благославя и се излагат за поклонение, а всяка нова машина в индийските фабрики се благославя първо от брамина.
Една тенденция, забелязана от геомантите В. Кьорнер и В. Шнайдер, е наличието на по-голяма строгост в сравнение с положението преди 20 години. Днес поради неглижиране от страна на хората, съществата са принудени са реагират на отрицателните действия на човека веднага. Те действат в жегите, наводненията и пожарите, като чрез бедствията прочистват пространството от материалистичните нагласи и настроения на хората. Заради стремежа за печалба на всяка цена човекът е в душевна беда и това се отразява и в природата. Тъй като елементарните същества отговарят за нея, те са принудени да действат по-решително, като предизвикват явленията, които хората усещат като последици от климатичните промени. За да се предприеме нещо по въпроса, не е достатъчно да се намалят емисиите на въглеродния диоксид, а хората трябва да променят вътрешната си нагласа, а оттам и поведението си.
Природните духове стават по-строги и това отношение имат дори и най-простите елементарни същества. Според В. Кьорнер преди хората са имали известен период, когато духовният свят е толерирал делата им, но сега вече последиците им стават видими веднага и хората трябва да поемат повече отговорност за това, което правят. Ето защо елементарните същества не са длъжни вече да ги щадят, а реагират веднага, дори и това да има неприятни последици за хората. Решението се взема от висшите йерархии, а реализацията е в ръцете на природните духове. В зачестяващите природни бедствия се отразява скоростното осъществяване на кармата, защото хората застрашават земята с поведението си. На Брокен (най-високата част на планината Харц) Шнайдер е видял буреносни великани - въздушни елементарни същества, които по времето на урагана Кирил през 2007г. са опустошили Харц. На местата с унищожени горски площи след това е царяло невероятно спокойствие и умиротвореност, а младите фиданки, поникнали след урагана, на етерен план са били проникнати от Христова сила, за разлика от старите дървета.
В. Шнайдер също констатира, че от началото на 21.век елементарните същества са направили скок в съзнанието си. Това се потвърждава и от наблюденията на В. Кьорнер и Д. Крузе. Отворена е врата към света на природните духове и те живеят не само със задачата си, но и някои от тях (по-висшите) развиват известно азово съзнание. Според Крузе по-големите и извисени елементарни същества, които съществуват от векове, се стремят към по-висше развитие, към постепенно включване и на духовен елемент, а не само на астрално и етерно тяло, така че да станат ангелоподобни.
От началото на века В. Шнайдер (както и самият Томас Майер) възприема също и нови, сакрални елементарни същества, чиято поява е предсказана от Рудолф Щайнер (вж. по въпроса https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/09/10/za-noviia-vid-elementarni-syshtestva-chiiato-poiava-e-predsk.1673838 ). Тези същества внасят ново качество на съзнанието в целия свят на елементарните духове, нещо като духовно или ангелско съзнание. Затова сега духовете участват в общия земен организъм много по-силно, като действат не само в етерния и астралния елемент, а са свързани с цялостното земно съзнание. Те нямат собствен аз като човека, но сега придобиват нещо духовно, което преди са имали само ангелите. Забелязват се фини етерни сили, в които може да се усети връзката с Христос.
За пръв път Шнайдер наблюдава новите Христови елементарни същества малко преди слънчевото затъмнение през 1999г. в един параклис в Мунстер в Люнебургската степ. Появата на новите елементарни същества, които внасят нови Христови качества в природата, е възприета с ликуване от ангелския свят, а старите елементарни същества са били удивени. Новите елементарни същества според Шнайдер са в две разновидности - или с преобладаващ мъжки характер (Христови елементарни същества), или с повече женски характер (Софийни елементарни същества). Те имат способността да се свързват и разделят и сякаш преобразуват старите елементарни същества - нещо, което всъщност би трябвало да направи човекът.
Скокът в съзнанието на елементарните същества е свързан с появата на Христос в етера. Новите Христови същества правят всичко, за да ускорят човешкото развитие. Те се противопоставят на задушаването на земята в света на материализма и техниката. Въпреки че човекът е все по-отделен от природата (в Европа това, което наричаме природа, всъщност е културно пространство), съществата поддържат душата на местностите и опитват да проникнат и техниката. Те с удоволствие помагат на хората. Този, който носи постоянно уреди като сърдечен стимулатор или инсулинова помпа, би трябвало да се опита да свърже техническото същество на уреда си с Христовите елементарни същества, които имат и лечебен ефект, осбено при душевни заболявания.
"Между началото на лекциите при Симон Шпицер през октомври 1880 и януари 1881 трябва да се е случило онова, за което говори тук Рудолф Щайнер - как му се е разкрило ново разбиране за пространството, но все още не за времето.
Напредъкът на Щайнер в разкриване на загадката на времето е свързан с въздействието на учителя му и с това, че той го е насочил към Фихте. Опрян на Фихте, през лятото на 1879г. младежът започва да търси същността на Аза. При това му прави впечатление, че Азът е онзи "фокус, който е невъзможно да бъде обхванат, защото непрекъснато се изплъзва назад, когато искаме да погледнен към него" (Beitrдge zur GA бр. 39, стр. 30). Този изплъзващ се назад Аз Щайнер нарича "чистия Аз" за разлика от всекидневния ни аз.
Във връзка с разсъжденията върху природата на "чистия Аз" той за пръв път стига до идеята за един поток, който тече назад. И обратно - явно във връзка с изживяването на висшия или чистия Аз, все повече му се разкрива същността на времето.
Това изживяването на висшия Аз е първото нещо - поне с такова впечатление оставаме - към което е искал да го доведе учителят. Когато Щайнер казва на Шуре думите "Показах ти кой си, сега върви и остани самия себе си"1, то това, разбира се, има по-дълбок смисъл. Ученикът трябва да разпознае истинската си индивидуалност, а с това и специфичната си задача, защото само от нея се определя индивидуалността.
Но едно толкова дълбоко разбиране на Аза не е възможно без да се преживеят вътрешно двата потока - единият (азов) поток, идващ от миналото и другият (азов) поток, идващ от бъдещето, сякаш винаги се сблъскват в актуалното изживяване на Аза: "Във всеки период от времето животът е пресечна точка на две течения, от които едното върви от бъдещето към настоящето, а другото от настоящето към бъдещето" (лекция от 17.5.1905, СС 324а)2.
За да събуди активното изживяване на съдбата сред членовете на Антропософското общество, през последната година от дейността си Рудолф Щайнер изнася лекциите за кармата. През януари 1924г. като въведение той говори за двете порти - портата на Луната и портата на Слънцето:
"Онова, което действа в тези душевни сили от миналото, е свързано с Луната, а онова, което действа в настоящето, но към което ние всъщност ще се развием по собствена воля едва в бъдеще, зависи от Слънцето.... И гледайки към всичко, вплетено в съдбата ни чрез това, което сме преживели като хора в миналото, ние съзираме в него като минало, вплетено в нашата съдба, вътрешното си лунно битие. А в онова, което винаги пристъпва към нас в настоящето като определящо съдбата, слънчевото, ние виждаме не само онова, което действа в настоящето, но и което ще въздейства върху бъдещето. Ето как миналото и бъдещето се преплитат в човешката съдба (лекция от 27.1.1924, СА 234)3.
На този фон може да се разбере преживяването на "вечното ядро на съществото ни", което е имал Рудолф Щайнер в нощта на 10. срещу 11. януари 1881. За щастие разказът за това толкова разтърсващо събитие е съхранен в едно писмо (или чернова на писмо), адресирано вероятно до Йозеф Кьок:
"Беше през нощта на 10. срещу 11. януари, в която не спах и един миг. До 12 и половина се бях занимавал с различни философски проблеми и най-накрая се хвърлих на леглото. От край време съм се стремял да изследвам дали е вярно казаното от Шелинг: "Във всички нас живее една тайна, прекрасна способност да се оттеглим от промените на времето в нашето най-съкровено Себе, съблечено от всичко, прибавено отвън и там под формата на непреходното да съзерцаваме вечното в нас." Аз вярвах и още вярвам, че съм открил съвсем ясно в себе си тази най-съкровена способност, за чието съществуване винаги съм подозирал - цялата философия на идеализма сега застава в променен вид пред мен: какво е една безсънна нощ в сравнение с такава находка!" 4
1 Из разговор на Рудолф Щайнер с Едуард Шуре относно един от учителите му, за този разговор вж. тук: https://anthroposophie.blog.bg/history/2019/11/29/mojesh-da-pobedish-drakona-samo-ako-se-oblechesh-v-negovata-.1684744
2 В тази лекция Рудолф Щайнер описва много точно феномена на двата времеви потока, особено с оглед на езотеричното обучение. Вж и лекцията от 4.11.1910 в СС115).
3 Вж. по въпроса и лекциите от 25. и 28.2. и от 6.2.1924 в СС 240.
4 Срв. "Философски писма върху догматизма и критицизма", осмо писмо.
Песента за панаира в Скарбъро се смята за любовна балада. В различни варианти, с различен брой куплети тя разказва за една стара, незабравена любов, която може да се възобнови само при изпълнението на редица невъзможни условия. В сайта https://lyricstranslate.com/en/scarborough-fair-панаира-в-скарбъро.html е поместен българският превод на един от вариантите на песента:
Ако си тръгнал към панаира в Скарбъро:
Вземи магданоз, салвия, розмарин и мащерка.
И поздрави предай на тази, где там живее
Тя някога бе моя истинска любов.
Кажи й да ми ушие риза от свила
Магданоз, салвия, розмарин и мащерка
Риза без шев и без игла ушита, тогава
ще бъде тя моя истинска любов.
Кажи и да намери парче земя и да посади
магданоз, салвия, розмарин и мащерка.
Някъде между морето и брега морски.
Тогава ще бъде тя моя истинска любов.
Кажи и да ги ожъне със сърп от кожа
магданоз, салвия, розмарин и мащерка.
В букет от пъстри полски цветя да ги пожъне
Тогава ще бъде тя моя истинска любов.
На панаира в Скарбъро ако отиваш, вземи
магданоз, салвия, розмарин и мащерка.
Поздрав предай на тази, що там живее
Някога тя бе моя истинска любов.
Панаирът в Скарбъро, графство Северен Йоркшир, е бил голямо събитие за Средновековна Англия. През 1253г. градът получава грамота от крал Хенрих III, която му дава правото да провежда всяка година голям панаир от Успение Богородично до празника на архангел Михаил (шест седмици, от 15.8. до 29.9). За панаира пристигали търговци от Англия, Уелс, Шотландия, Холандия и Норвегия. Той привличал много хора, като са се изявявали и бардове и минестрели. Те изпълнявали най-често любовни балади и вероятно именно там е прозвучала за пръв път и обсъжданата песен. За средновековния фолклор по принцип са характерни песните-гатанки и песните, в които се поставят неизпълними задачи.
Поради конкуренцията на други панаири този в Скарбъро западнал и през 1788г. бил окончателно закрит, но остава увековечен в песента. С мелодията си в дорийски лад “Панаира в Скарбъро” официално се датира от 16. -17. век, т.е. края на Ренесанса. Но текстът дава основание да се смята, че е съществувал и много по-стар вариант. За това говори например необичайното изброяване (като в магическа формула) на билки, които някога са използвали келтите - магданоз за успокоение, салвия за сила, мащерка за пречистване на аурата и смелост, розмарин за проясняване на мислите.
Значението, вложено в текста-първоизточник, се изплъзва на съвременния слушател, чието разбиране се простира до балада за старата, обречена и невъзможна любов. Ако обаче погледнем под повърхността на думите, ще открием много по-дълбок смисъл, отколкото този за двама разделени влюбени. Когато разгледаме панаира в Скарбъро като символ на материалния, физическия свят, в който човешката душа пребивава, то в условията, поставени пред нея в песента, можем да видим пътя, който душата трябва да измине, за да се свърже с Духа. Това е висшият смисъл на женитбата, която всеки човек е призован да извърши:
“Христос обяснява на учениците си какво означава женитбата. Според него женитбата е духовен процес, свързване на духа с душата. В тази връзка е смисълът на живота. Който е направил тази връзка, той по никой начин не трябва да я разкъсва. Скъса ли я, той започва да се стреми към физическа женитба." (Учителя Беинса Дуно, “Създаване на нови органи", беседа от 9. май 1928)
Такава женитба е идеалът, стремежът на тръгналите по пътя на посвещението още от предхристиянските времена. В този смисъл женитбата е проникване на душата от Духа, от един принцип, чрез който тя се преоформя и става като нова. Това, което на едно много по-ниско ниво - нивото на земния живот с неговите шумни панаири - е обикновеното свързване на мъжа и жената чрез брака, на едно висше ниво представлява свързването на човешката душа с мировия Дух. Образът на човешката душа, пронизана от Духа, който след това се проявява и започва да действа в човека, се изразява на окултния език чрез понятието “мистична сватба” 1 Мистичната сватба е целта на ученика, който търси посвещение.
Земният човек, особено този, чиито мисли кръжат само около задачите на битието, трудно може да изпълни условията, поставени от Духа. Той не може да ушие риза без шев и игла, не може да изпълни другите поставени задачи. Нещо повече, тласкан от страсти, завист, ревност и жажда за материални придобивки, човекът е замърсил ризата (душата си). Както се пее в песента, някога душата е била във връзка с духовния първичен извор - For she once was a true love of mine ("Тя някога бе моя истинска любов"). Но след Грехопадението човекът постепенно е замърсил душевната си риза и тя е загубила първичната си белота.
Ето защо на едно висше ниво всеки копнее за първоначалното състояние, което искрицата Христова светлина в него познава и помни. Духът подканя отгоре душата, залутана между сергиите на земния панаир и заблудена от забавленията за физическите сетива, да си изтъче нова дреха, но не с материални средства (шев и игла). Неизпълнимите условия показват, че само чрез средствата на материалния живот човешката душа никога не би могла да стане достойна за своя любим Духа. Ризата без шев е обновената душа в нова дреха, пречистена, за да приеме Духа. Условията може да изпълни само душа, която не зависи от ограниченията на света и нисшия аз, която е преминала през духовно очистване. Само такава душа може да приеме мировия Дух, да стане Дева София - окултен израз за душата, приела Духа. Затова Духът, който също копнее да се съедини отново с човешката душа, я призовава да работи отдолу и създавайки си нова одежда, да стане достойна за Него. Това е висшият смисъл, който прозира зад думите на песента за панаира в Скарбъро.
1 Това е и смисълът на “Химическата сватба” на Християн Розенкройц, но при нея идеалът за “мистичната сватба” е издигнат даже една степен по-нагоре, като Духът прониква и химическия елемент, т.е. физическото тяло.
