Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 113685 Постинги: 160 Коментари: 15
Постинги в блога от Януари, 2019 г.
2  >  >>
Умишлена промяна на климата? - Геоинженерството и ЦРУ 
                                 един материал на Аксел Буркарт          
                                                (axel-burkart.de)   

Геоинженерството (англ. geoengineering) вече е известно като понятие. Kaк ние хората в техническо отношение променяме земята, а с това и времето и климата? Това е основният въпрос, при който контролът върху времето и промяната на климата играят важна роля. Един документ на ЦРУ още от 22. ноември 1960 засяга темата под заглавие Climate Control (контрол върху климата). Ето линк към оригиналния документ: 

https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP78-03425A002100020014-2.pdf

Там между другото се казва: “Контролът на климата изисква промяната на глобалния модел на времето чрез промяна и повлияване в голям мащаб на физическите процеси, свързани  с характерните движения на общите атмосферни циркулации.”

Първата идея е да се покрият полюсите на земята със сажди - “an еxample is the proposal that polar areas be covered with layers of soot“. 

Втората идея е да се промени атмосферата посредством различни вещества и прах, за да се измени слънчевото греене.

„Other proposals are made to alter the energy balance of the atmosphere by injecting dust and other particulate matter into the high atmosphere which might alter the input of solar energy to the atmosphere.“

Третата идея е да се промени обичайния енергиен цикъл на атмосферата посредством промяна на химическия състав на атмосферните субстанции, главно в горната й част, което също би повлияло върху радиационния баланс.”

“Proposals for altering the normal energy cycle of the atmoshere extend also to the alteration of the chemistry of atmospheric substances especially in the high atmosphere which might also effect the radiational balance.“

Всичко това е планувано още през 1960 година. И какво се е случило оттогава? Как нашите правителства ни информират за тези манипулации? 

Поражда се необходимостта да може да се симулира климатът - “Given such understanding the meteorologist must have the capability of simulating and testing the natural phenomena he must control“.

Ясно е, че за тази цел са необходими суперкомпютри и съответният софтуер. Това със сигурност е една от причините да се влагат огромни средства в симулирането на климата, което е и голям бизнес за производителите на суперкомпютри. Дали ЦРУ, респ. правителствата тайно са наредили това? Знае ли впрочем някой в тези университети защо всичко това се финансира?

Документът показва също, че за целта е необходима огромна енергия и ключът тук е атомната енергия. Това е една съвсем нова причина за насърчаване на атомната енергия, за която едва ли някой досега се е замислял.

В областта на гражданския живот се планира озеленяването на пустини, превръщането на необитаеми райони в обитаеми, влияние върху ураганите и т.н. Във военната област това би довело до съвсем нов вид войни - геофизичните. Те могат да бъдат както студени, така и горещи.

Лабораторията, в която изследователите провеждат тестовете си, е земята! Можем да сме сигурни, че много от това, което е било замислено още през 1960 година, вече е реализирано. Обществената дискусия по темата обаче прилича на игра на малки деца в пясъчника. Въпросът е кога и дали някой ще се събуди и проумее, че кукловодите действат на заден план, а отпред всичко е театър.”

Бележка: не искам да съм рекламен агент на Стойчо Керев, чието предаване “Новото познание” отскоро се излъчва по БНТ2, но следейки темата, разбрах, че той смята да представи на 5. април 2019 в НДК своя филм “Измамна реалност”, където се надяваме да съобщи нови факти за геоинженерството.


Категория: Технологии
Прочетен: 1098 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 31.01 15:31
Чарлс Уилям Хекеторн (ок. 1829 - 1902) е автор, за когото се знае много малко. По произход е швейцарец и вероятно се е казвал Карл Вилхелм Хекедорн. Изглежда е живял в Базел. Знае се, че още в ранна възраст емигрира в Англия. Там преподава немски и френски и пише книги. Също така превежда на английски приказките на немския романтик Клеменс Брентано, както и скандинавски митове. Заради една от книгите му е обвинен от пресата в плагиатство.  

Основното му произведение, над което работи 19 години, е книгата “Тайните общества от всички епохи и страни”. Тя излиза през 1875, а през 1900 е преведена на немски. Макар в нея да има множество неточности (немският преводач коректно отбелязва някои от тях в бележки), книгата е едно мащабно проучване, направено във време, когато не е имало интернет, нито пък авторът е имал възможност да пътува по света. В библиотеката си Рудолф Щайнер е имал немското изданиена “Тайните общества”, което е било доста подчертавано и явно той си е служил често с него. При описанието на “Легендата за храма”, мистериите на друидите, скандинавските и мексиканските мистерии Щайнер се позовава именно на тази книга.   

Тук ще публикувам откъс от книгата на Хекеторн за скандинавските мистерии.   “Древните скандинавски жреци се наричали "дроти" и жречеството било извикано за живот от Сиге - един скитски принц, който според легендата по-късно приел името Один. Групата на дротите се състояла от 12 души, които също изпълнявали и службата на съдии. Тук следва да се търси произхода на 12членните съдилища от обикновени избираеми граждани, които първо се появили в Англия, а след това и в много други страни. Властта на дротите била толкова голяма, че те можели да изберат когото искат от хората за жертвоприношение - стига да пожелаели, можели да се спрат дори и на владетеля. Оттук произлязъл всеобщият стремеж да се поддържат добри отношение с жреците. Тъй като орденът бил ограничен до членовете на едно единствено семейство, той станал невероятно богат. Дейността и стопанството им, основани на произвол, надминали всички граници и само защото християнството обещавало да сложи край на това господство, в Скандинавия го приели с голямо въодушевление. От жажда да отмъстят за натрупаните несправедливости хората избили дротите, разрушили дворците и храмовете им, счупили техните идоли и всичко, свързано с готските езически вярвания. Само това, което не могло да бъде унищожено от човешка ръка, оцеляло - няколко кромлеха, няколко великолепни каменни паметници, множество издялани в скалите пещери и някои естествени малки пещери, които се използвали за посвещения.  

Ритуалите имали астрономическо значение. Както и при мистериите в други краища на света, местата за посвещение били естествени или изкуствени пещери. Кандидатът за посвещение бил подлаган на всевъзможни ужасни изпити, като жреците специално държали те да бъдат колкото се може по-жестоки. Но за разлика от ориенталските мистерии кандидатът трябвало да премине не през седем, а през девет подземни помещения (девет е квадратът на тайнственото число три). Възлагали му да търси трупа на Балдур (скандинавския Озирис), който бил убит от Локи - княза на мрака. Кандидатът имал задачата да извика с всички възможни средства обратно към живот мъртвия слънчев бог. Обикновено това му се удавало и после в светилището трябвало да положи върху изваден меч тържествен обет за мълчание. Ритуалът бил придружен с пиене на медовина от човешки череп. Накрая кандидатът бил подпечатван със свещения за скандинавците кръстен знак и му давали вълшебен пръстен - дар от добрия Балдур.  

В първата песен на "Еда", която очевидно описва церемониите, свързани с посвещението в мистериите, се казва, че кандидатът се стреми да придобие знанията, които притежават боговете (асите). Той открива дворец, чийто огромен покрив е покрит със златни щитове. След това среща мъж, който хвърля нагоре седем цветя. Дворецът символизира света, покривът - небето, златните щитове - са звездите, а седемте цветя са седемте планети. Запитан за името си, кандидатът отговарял: "ганглер", тоест "пътник, странник". В случая това означавало някой, който обикаля света и дарява на човечеството необходимото му за живота. Има се предвид слънцето, което символично представлявал кандидатът за посвещение. “Двореца на краля” било името, с което йерофантите наричали дневното светило. Пътникът виждал три трона. На най-ниския седял Хар – “извисеният крал”, на средния - Яфухар "този, който е равен на извисения". На най-високия трон седяла троицата. Тримата седящи на троновете съответстват на личностите, виждани от учениците на елевсинските мистерии - йерофанта, факлоносеца (дадухa) и жреца на олтара (епибомита). Те съответстват на майстора и първия и втория надзирател в масонството - символизиращи представителите на слънцето, луната и големия миров строител - демиурга.  Но скандинавската троица обикновено се олицетворява от върховния бог Один, неговия първороден син Тор (посредник между Один и хората, притежател на неограничена власт над всемира, заради което главата му се представя като обкръжена от дванайсет звезди) и хермафродита Фрея, носещ всички символи на властта над любовта и брака.  

Дадените на неофита (ученика) напътствия съдържали и указанието, че най-големият и стар бог се казва алфадер "всеотец" и има дванайсет допълнителни имена. Те напомнят за дванайсетте атрибута на слънцето, дванайсетте констелации и дванайсетте висши божества в Египет, Гърция и Рим. Към боговете на скандинавската митология спадат добрият Балдур, чиято история, както казахме, е в основата на церемонията по посвещението. Балдур съответства на ориенталския Митрас. Той сънува грозящата го опасност. Останалите богове на Валхала (Олимп при древните скандинавци), на които той споделя за страха си, го успокояват и за да не му се случи нищо, карат всички неща от природата да се закълнат, че няма да му причинят зло. Само имелът не бил принуден да се закълне, тъй като изглеждал съвсем безобиден. За забавление боговете замерят Балдур с всевъзможни опасни предмети, без да го наранят. Слепият Хьоф (съдбата)  отначало не участва във веселбата, но Злият Локи (мракът, зимата) му дава клонка от имел в ръката и го уговаря да замери с нея Балдур. В резултат Балдур пада мъртъв. Затова друидите в Скандинавия, Галия и Британия имали навика да събират клонки от имел по време на зимното слънцестоене. Те ги отрязвали с извит нож, с което загатвали за отрязъка от зодиака, в който станало убийството на Балдур.  

В Снора-Еда (исландската Еда в проза) на Снори Стурлусон откриваме друга легенда, според която Один бива убит и Фрея - скандинавската Изида или Венера - отива да търси трупа му. Това е точно същата легенда, която разказват египтяните за Озирис и Изида, а древните гърци - за Церера и Прозерпина. Астрономическото значение съвпада също.   

Един от главните празници на скандинавците и на друидите бил празникът на зимното слънцестоене. Тъй като това е най-дългата нощ в годината, на нея приписвали създаването на света от първичния мрак и я нарекл "нощ-майка". Този празник се казвал Юле (от изменено гр. “Хелиос” - бог на слънцето) и бил отбелязван с голяма радост. В Англия и Шотландия и днес наричат Коледа с думата Yule - тя се среща почти толкова често, колкото и Christmas.”  
Категория: История
Прочетен: 988 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 30.01 15:49
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 6. април 1924 в Дорнах и публикувана в СС 236 “Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки”

  (превод: Димо Даскалов)    

“При особена ситуация, погледът ми се спря върху определени събития, които стават в Североизточна Франция през 8-мо и 9-то столетие, малко по-късно от времето, за което сега говорих. Там се разиграват особени събития. Това е времето, когато още не са се образували големите държави и поради тази причина станалото засяга предимно по-малки кръгове от човечеството. Една личност с енергичен характер притежава голямо имение точно в областта, която днес наричаме Североизточна Франция. Този мъж управлява своето имение по извънредно подреден начин, бих искал да кажа, по извънредно систематичен за тогавашното време начин. Той знае какво иска и е странна смесица от целеустремен човек и приключенска натура, така че от своето имение с по-голям или с по-малък успех извършва малки военни нападения с хора, които, както е привично тогава, се поставят на разположение като наемни войници. Това са малки войскови части, с които този човек потегля и се опитва да оплячкоса това или онова.  

С такъв отряд съответният потегля от Североизточна Франция. И обстоятелствата се стичат така, че друга личност, с по-малко приключенски наклонности отколкото първата, но енергична, завладява цялото имение с всичкото имущество по време на отсъствието на собственика – днес това изглежда парадоксално, но тогава подобно нещо е можело да стане. Когато собственикът се завръща у дома си – той няма семейство, – намира, че друг собственик е завладял имението му. Събитията се развиват така, че той не може да победи новия собственик. Този е по-силен, има повече хора, повече войници. Първият не успява да го победи.  

Но през онези времена не е било обичайно някой да потегли веднага за други страни, когато не преуспява в своята родина. Несъмнено тази личност е била авантюрист, но не успява да се измъкне така бързо, няма възможност за това. И заедно с група негови хора съответният човек става един вид крепостник в своето собствено предишно стопанство. Сега той трябва да работи като крепостник с група от онези, които заедно с него са потеглили към приключения, докато през това време му е отнето имението.  

Тогава се случва, че у всички тези хора, които са станали крепостници, докато по-рано са били господари, се създава настроение, особено враждебно на принципа на господарството, на собствеността. И през нощите в тези гористи местности се палят огньове, около които хората се събират и кроят всевъзможни планове срещу онези, които са завладели имението.

И става така, че предишният собственик, който от голям земевладелец се превръща в крепостник, става повече или по-малко роб, сега освен с работата, която е длъжен да извърши, изпълва живота си да кове планове как отново да завладее имението си. Той и неговите хора мразят онзи, който му е отнел имението.  

Настъпва време, когато тези две индивидуалности минават през портата на смъртта и между смъртта и ново раждане изпитват в духовния свят всичко, което може да бъде изпитано от онова време, след което се прераждат отново в 19-то столетие. Изгубилият дом и стопанство, станал вид крепостник, даже роб, се преражда като Карл Маркс, основателя на новия социализъм. А другият, който в миналото му е отнел имението, се преражда като приятеля му Енгелс. Това, което имат да решават помежду си в миналия си земен живот, по време на дългия път между смъртта и ново раждане, се превръща в стремеж да изправят причиненото един на друг.  

Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съпоставете с факта, че тези две индивидуалности са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както ви го разказах. Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и няма да изпаднете в опасност да кажете по абстрактен начин: В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез онова, а ще видите хората, които пренасят от миналото в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното.  

В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който има основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действа Хегел, когато всичко се урежда с диалектиката. Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие. Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещите на техния тогавашен език. И преведете си това в математически-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате онова, което се намира при Маркс и Енгелс. Тези са нещата, извеждащи извън сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот. И човек най-добре се предпазва от заблуждения, когато не се спира на сензацията, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, а се стреми да разбере всичко, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора.”
Категория: История
Прочетен: 814 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 29.01 21:16
image

  Продължение от предните два поста  

В средата на корицата виждаме и един летящ щъркел, който носи вързоп с баркод. Обикновено щъркелът го представят като носещ бебе, затова внушението с баркода се отнася до близкото бъдеще, когато всички хора още от раждането ще бъдат не само регистрирани, но и чипирани. Първото изискване е формулирано дори в План 2030 на ООН, така че всеки човек от първите си минути на земята да бъде пленник на системата. Баркодът може да символизира и генетичната промяна, извършвана с човешки ембриони, за да им се придадат желаните от родителите черти. След като инвитрото стана за хиляди бели двойки единственият начин да имат изобщо деца, следващата крачка е “дизайнерското бебе”, чиито гени ще бъдат променяни по желание на родителите или властите. Оттам до “суперчовеците”, които трябва в бъдеще да заменят обикновения човек с неговите несъвършенства и физически дефекти, има само една крачка.    

Срeщу щъркела виждаме четиримата конници от шеста глава на “Откровението на Йоан”, които се появяват при разпечатването на първите четири печата. Те са известни като предшествениците на Страшния съд и тук ни намекват за идващите тежки времена на природни бедствия, болести, размирици, разврат и повсеместен контрол. За значението на апокалиптичните конници Рудолф Щайнер говори в СС 104 и понеже книгата я има на български в интернет, няма да се спирам подробно на тях. На корицата на “Икономист” конниците са представени от дясно наляво. Виждаме, че ездачът на червения кон има на главата си същите лъчи като на известната американска Статуя на свободата. Какво се казва за този конник в “Откровението на Йоан”:  “на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.” Това е ролята, отредена на Америка и затова не трябва да ни учудва защо американците са такива, каквито са. Но добре е да следим с будно съзнание случващото се там, защото конниците означават също, че онова, което не може да се издигне заедно с човечеството, ще загине.

Долу вляво виждаме рисунка, напомняща на Леонардовата Мона Лиза, но с чертите на лицето на Анджелина Джоли и надпис “Мона Анджелина”. Анджелина Джоли в сравнение с Джокондата на Леонардо представлява един отблъскващ прототип на жена. Но тя въплъщава идеалния образ на жената, който служи на противоборстващите духове. Най-високо платената актриса, модел за подражание на милиони момичета и млади жени, обект, по който доста мъже въздишат, бисексуален пример за джендъристите, специална пратеничка на добра воля на комисариата за бежанците при ООН, на която кралица Елизабет връчи почетното звание “дама”. Направо жена-мечта. Но Джоли от успяла холивудска звезда през последните години бавно и постепенно се превръща в някакво чудовище с безброй татуировки и пластични операции, с мастектомия и изрязани детеродни органи. И не само това - първородната й дъщеря Шайло била възпитана безполово и май ще се окаже трансджендър. На снимките на Шайло действително се вижда русо дете с неопределен пол, което според някои източници вече било подложено на хормонална терапия, предшестваща операцията за смяна на пола. Джоли има няколко осиновени деца от Африка и Азия, но точно нейното собствено русо ангелче да се окаже (или съзнателно направи) трансджендър – това е някакъв ужасяващ съвременен вариант на човешко жертвоприношение.  

Ако сравним Анджелина с истинската Мона Лиза от портрета на Леонардо, ще видим каква деградация е претърпяла жената, пък и въобще човекът за последните няколко стотин години. Татуировки, напомпани устни, силиконови гърди, анаболни мускули при мъжете… Ако Анджелина Джоли е идеал за красота, то е ясно, че през 2019 човечеството ще продължи да експериментира с физическото си тяло. Посоката води към сливането му с изкуствения интелект, към генетично подобряване или полово коригиране на малки деца.

Вляво от “Мона Анджелина” е нарисуван броненосец – рядко срещано животно от застрашен вид. То символизира изчезването на някои животински видове. Но произходът му ни отвежда също към Средна и Южна Америка и поредната годишнина, свързана с тази част на света – през 1519 конкистадорът Ернан Кортес тръгва на поход за завладяване на Южна Америка и унищожавa империята на ацтеките. Като символ на Южна Америка броненосецът ни насочва към събития, които ще стават там. Например във Венецуела, която наскоро Тръмп заплаши дори с военна операция или проблемите с южноамериканските мигранти, опитващи се да нахлуят през Мексико в САЩ.

И понеже картината взе да става наистина черна като първоначалната корица на “Икономист”, нека да завършим с двама души, свързани с нещо по-възвишено - литературата. Заедно с Махатма Ганди те ни дават някаква надежда, че изгледите пред човечеството не са напълно мрачни. Под Пинокио виждаме мъж с широкопола шапка – това е американският поет Уолт Уитман, роден на 31. май 1819 и тази година ще имаме повод да си припомним неговото творчество. Уолт Уитман е основоположник на съвременната американска поезия и наред с Хенри Дейвид Торо и Ралф Уолдо Емерсън е от авторите, към които трябва да се върне Америка, за да реализира техните идеи за свобода и самоопределение на личността, а не намеренията на Ариман. Уитман е писал и стихотворения, възпяващи красотата на мъжкото тяло и за радост на ЛГБТ – обществото вероятно е имал и хомосексуални връзки. С това и с демократичните си убеждения е идеален за либералите. Но Уитман по-скоро изпитва възторг от съвършенството на физическия ни инструмент (“Възпявам електрическото тяло”). Затова и пише наръчника за мъже “Красивият мъж. Тайната на здравото тяло”, в който според разбиранията си дава съвети за здравословен живот с много физически труд, съчетан с умствена дейност. Уитман обаче е повлиян и от трансцендентализма и теософията - в неговия град Ню Йорк през 1875 г. Елена Блаватска основава Теософското общество. Затова и темата за прераждането и еволюцията не му е чужда. Ето едно негово стихотворение, в коетп се усеща цялата безпомощност и безнадеждност на хората в епохата на ускорената индустриализация. Но въпреки тази подтиснатост, предизвикана от това, че Михаил сваля през 1879 г. ариманичните духове на земята, за Уитман човекът със самото си съществуване дава своя принос към еволюцията и животът му е свещен.                                  

                             Аз и моя живот  

Аз и моя живот, повтарящите се въпроси, 
безкрайните редици на невярващите, градовете, пълни с глупаци.
Аз, който винаги се упреквам, че няма по-голям глупак и по-невярващ от мен.
Очи, напразно копнеещи за светлина,
нищожните цели, вечно подновяваната битка.
Жалките резултати от всичко, тълпите от скитащи мръсни хора, които виждам около себе си.
Празните и безполезни оставащи години на другите, другите, с които съм преплетен. Въпросът, тъй тъжен и повтарящ се – за какво съм аз, за какво е този живот?  

Отговор
За да си тук, за да ги има живота и твоята индивидуалност.
За да продължи този грандиозен театър и ти да вложиш твоя стих в него.


В долния десен ъгъл на композицията виждаме една жена с тюрбан и перо – това е мадам Ан-Луиз Жермен дьо Стал (1766 – 1817) – основоположничката на литературната критика. Тъй като при нея няма годишнина, някой от конспиролозите беше предположил, че понеже носела тюрбан, това било знак за ускорената ислямизация на Европа. Може и така да е, но това е малко повърхностно. Ако търсим при нея годишнина, то това би могло да бъде по линия на Френската революция. Мадам дьо Стал няма връзки с Изтока, освен че се е интересувала от ориенталска поезия. Иначе си е истинска европейка – френска графиня от швейцарски произход. Тя би могла да бъде пример за подражание на всички днешни феминистки и митутки, защото е била свободолюбива, независима и изключително интелигентна жена. Поддържала е познанство с известни личности, поети, писатели и философи и е повлияла на литературния и обществен живот във Франция и Германия. Нейният литературен салон с бил легендарен и покрай баща си - финансов министър на предреволюционна Франция - е имала контакти с политици и се е интересувала живо от политика. В началото мадам дьо Стал симпатизира на Френската революция и през 1789 салонът й е мястото, където се събират умерените революционери. Там пред очите й са съставени големи части от първата френска конституция от 1790 г.

Първоначално мадам дьо Стал подкрепя Наполеон, но след преврата през 1799 престава да му симпатизира и се превръща в един от стълбовете на съпротивата срещу режима му. През 1803 предприема пътуване по немските земи и след това публикува книгата “За Германия”, в която описва съседната страна. Заради свободолюбието на авторката Наполеон нарежда книгата да се конфискува и унищожи. Мадам дьо Стал прави един много верен портрет на германците, който впечатлява със своята задълбоченост и проницателност. Германия е страната с първостепенно значение в съвременната пета следатлантска културна епоха (от 1413 – до 3573 година) и би трябвало да е моторът на човешкото развитие в наше време. Вместо това тя вегетира духовно, подложена на интензивна американизация и промиване на мозъци. Хората са се видиотили от еснафско благополучие и нямат представа за еволюционните си задачи. Описанието, което дава мадам дьо Стал на германците, и днес не е загубило значението си. Ето един откъс от книгата й “За Германия”:

“В литературата, както и в политиката, германците прекалено много уважават чужденците и нямат достатъчно национални чувства. Докато при отделния човек самоотричането и уважаването на другите е добродетел, то при патриотизма на нациите не е така – той трябва да бъде егоистичен. Гордостта на англичаните допринася за тяхното политическо съществуване, доброто мнение на французите за себе си от край време им помага да укрепят надмощието си в Европа. Благородната гордост на испанците ги направи някога владетели на част от земното кълбо. А германците - те са саксонци, прусаци, баварци, австрийци. Но германският характер, който би трябвало да обоснове силата на всички останали, е раздробен, както и самата страна, която по този начин има различни господари. Духът на германците изглежда не прави връзка с характера им. Първият не търпи прегради, а вторият се подчинява на всяко иго, първият е предприемчив, вторият тъп. Просветеността на първия рядко дава сила на втория и това лесно може да се обясни. Увеличаването на познанията ни в новото време служи само да отслаби характера, ако той не бива укрепен от навика на делата и упражняването на волята. Да забележиш и проумееш всичко е съществена причина за несигурност, силата да действаш се развива само в свободни и силни области, където патриотичните чувства живеят в душата, както кръвта във вените.”

Мадам дьо Стал e предвестник на либерализма и може би затова е почетена от “Икономист”. Но нейният либерализъм съвсем не е толериране на всяка идиотщина. Той не е онзи изкривен от ложите либерализъм, чиито представители езиковият гений на българина сполучливо нарича либерасти и толерасти. С приноса си към културата на двете страни мадам дьо Стал символизира сътрудничеството между Германия и Франция. Но то не бива да става по начина на Меркел и Макрон, а с един истински стремеж към свободата, който блика в мадам дьо Стал - тази подранила птичка на Михаиловата епоха.                                      
Категория: История
Прочетен: 1164 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 28.01 14:25
image


Продължавам с разглеждането на корицата на “Икономист”. В преднния пост забравих да спомена, че това е чак третият вариант на корица. Първата беше изцяло черна и читателите веднага решиха, че бъдещето е абсолютно мрачно. Последва корица с колекция от марки от различни страни, а третата корица е тази, която разглеждаме. Неин автор е Лорън Кроу - известен английски художник-илюстратор, работещ за най-големите англоезични медии.   

2019 се очертава като годината на годишнините – навършват се кръгло число години от ключови за човешката история събития или от раждането/смъртта на важни личности. На върха на земното кълбо виждаме една сърдито гледаща панда. Пандата символизира Китай, който изглежда през 2019 ще направи решителна крачка към световното господство и като нищо ще детронира Щатите. Важна стъпка към целта е китайският план „One belt, one road“ („Един пояс, един път”), който трябва да свърже по суша и море огромни части от света. Китайците имат средства и инвестират в инфраструктурни проекти за изграждане на магистрали, железопътни линии и летища на територията на много азиатски и европейски страни. Не беше ли и у нас наскоро обявена щастливата новина как китайци щели да строят тунел под Шипка? Само дето те нямат навика да ръсят щедро юани за нищо и предпочитат да използват собствената си работна сила, която е работоспособна 7/24/365. А да, и разни екологични сантименти по повод изсичане на гори, унищожаване на леговища на мечки и под. никак не ги вълнуват. Пък и не се знае къде ще отиват после таксите от ползването на обектите. Не случайно Европейската комисия е скептична към тези планове за разцепване на единството на Европа. Но от друга страна, понеже егоизмът не им позволява да приобщят източноевропейските си членове по-близо от антрето или най-много кухнята, то като нищо новите членове на Евросъюза могат да предпочетат да се включат в китайските мегапроекти.    

Рудолф Щайнер казва в лекцията си от 2. ноември 1919 (изнесена преди точно сто години и публикувана в СС 191) следното: “Или днешното цивилизовано човечество най-накрая ще приеме един самостоятелен духовен живот (разбирай, на основата на Христовия импулс, а не залитане към отдавна изживялата времето си източна духовност, към индиански, шамански, ислямски течения и пр.), или съвременната цивилизация ще се отправи към залеза си и от азиатските култури ще трябва да изникне нещо ново за бъдещето на човечеството.”    

Щайнер предсказва също и война между Америка и Китай, за която казва, че би било зле за Европа, ако тя се разгърне на европейска територия. В много технологични сфери Китай отдавна е задминал Запада. Например “Големият брат” (повсеместното наблюдение на гражданите) при тях вече съществува. Те са опасали цялата си страна с камери за видео наблюдение и на практика всеки китаец е под 24 часов контрол, от който не може да се скрие даже в курника на баба си на село, защото всяко ъгълче от огромната страна се наблюдава. И не само това, но китайците са измислили някаква типично комунистическа точкова система. На всеки жител се присъждат точки в зависимост от наблюдаваното поведение - ако е помогнал на баба си - една точка, ако е положил цветя пред паметник - две точки и т.н. В зависимост от получените точки трудещите се имат достъп до социални придобивки, изгодни лихви по кредитите или туристически визи. Така се възпитават послушни граждани! Понеже Китай и без това е диктатура, там такива неща се въвеждат много по-лесно. В Европа ще мине доста време и ще има много повече кръв, сътресения и съпротива, докато Новият световен ред се наложи.   

Впрочем, на въоръжение в китайската полиция вече са смарт очила, оборудвани с камера и свързани с полицейския масив от данни за гражданите. Така проверката на самоличността става, като полицаят поглежда към заподозрения от разстояние до 5 метра и ракурс, при който се виждат не по-малко от 70% от лицето. В рамките на две-три минути системата разпознава човека с името и домашния му адрес.    

Но симпатичната китайска панда може би гледа мрачно и сърдито не само защото има недоверие към останалия свят, а защото през 2019 г. предстоят няколко годишнини от размирици в Китай. Както каза един конспиролог, “китайците се притесняват от години, съдържащи девятка”. Тук попадат три важни събития, свързани със съпротивата срещу властта в Китай.   

Най-напред това е т.нар. “Движение от 4. май”, започнало като студентски протести срещу Версайския договор от 1919. Както знаем, Китай заема страната на Съюзниците в Първата световна война с надеждата да ги убеди да не признаят исканията на Япония от 1915. Подписването на японските искания предизвиква вълна от недоволство сред китайския народ. При преговорите във Версай Англия и Франция, които преди това са сключили тайно споразумение с Япония, подкрепящо териториалните й претенции, действат против Китай, защото не искат да загубят тамошните си концесии.   

На 10. март 1959 пък в Ласа избухва първото тибетско въстание срещу китайската окупация, а Далай Лама след допитване до оракула от манастира Нечунг бяга от Китай. В Тибет въпреки тоталния контрол от страна на китайската власт съпротивата продължава да тлее, така че и тази година можем да очакваме нещо.    

На 4. юни 1989 в Пекин хората масово излизат на улиците с искания за реформи по примера на Съветския съюз и Полша. Но протестите биват брутално потушени от властта. На огромния пекински площад Тянанмън военните избиват над 2600 души. И до днес клането на площада с името “Врата на небесното спокойствие” в китайския език на тоталитаризма се нарича “инцидента от четвърти юни”.   

В горната част вляво от пандата е портретът на Тръмп, сложен на едно ниво и срещу човек с разграфено лице и огледален надпис Facial recognition „лицево разпознаване”. Лицето на Тръмп неслучайно също е разграфено. Той вече достатъчно обърка сметките на сенчестите братя, така че вероятно му дават знак, че му дишат във врата и го следят, както следят обикновения гражданин. Сред буквите, които се виждат върху графиката на лицето му, са nmc (никел-манган-кобалт). Това последното е свързано с батериите на колата с кабел, която също се вижда на илюстрацията. И сега в Америка се работи върху батерии за електроавтомобили, издържащи една година или малки реактори, които доставят независимост от външни електродоставчици. Така американците смятат да противодействат и да създадат алтернатива на Путиновите газопроводи (надписът “газопроводите на Путин” се чете вляво от лицето на руския президент).  

Над земното кълбо виждаме вулкан и който е чел моя пост за вулканите в този блог, знае, че в основата на изригванията им са човешките страсти. Виждаме как всичко в наше време ври и  кипи - в отношенията между хората и държавите, в политиката, от най-малкото дразнене, предизвикано от някоя фалшива новина, може да възникне опасен конфликт. Така че ще очакваме нови природни катаклизми, дори и в по-голям размер от миналата година.    

Поредният юбилей, който ще отбележим през 2019, са 50 години от кацането на “Аполо” 1 на Луната - на 21. юли 1969, както твърдят американците, техният астронавт Нийл Армстронг първи стъпил на Луната. На корицата на “Икономист” има рисунка на летателен обект, конструиран от Леонардо и стрелка, сочеща към Луната.  В опитите за колонизиране на другите планети все по-активно се включват и китайците. Както твърди партийната им телевизия, китайската космическа сонда «Чанъе-4» била кацнала наскоро на обратната страна на  Луната, а на борда й в специална мини-биосфера с вода, земя и въздух било покълнало семе от памук.   

Надлъгването с американците очевидно ще продължи и през 2019. Това показва и рисунката на дървеното човече Пинокио с нос, който се издължава всеки път, когато момчето излъже. Фалшивите новини явно и тази година ще продължат да ни заливат, колкото и героично да се бори срещу тях нашата млада комисарка (не партизанска де, еврокомисарка). Не случайно Ариман (Сатаната), чиято инкорпорация в човешко тяло очакваме през 2029 г. в Америка, носи и еврейското име Мефистофел - от евр. mephir “който разрушава, опорочава” и tophel „лъжец“. Впрочем съсъдът, в който този мощен изостанал дух ще се въплъти, тази година също е юбиляр - прави 20 години.   

Вляво от Тръмп виждаме американската сонда “Ню Хърайзънс” и огледалния надпис New Horizons to Ultima Thule. Ultima Thule означава “отвъд познатия свят”, а иначе е името на малка планета в пояса на Кайпер отвъд орбитата на Нептун, в който се намират над 70000 обекта. На 1. януари сондата мина на 3500 км от Ултима Туле и това е полет до най-далечното небесно тяло, което е било изследвано някога.  

Понеже Туле е също и името нс митичната северна земя, описана от Питей, намираща се на края на света, можем да интерпретираме рисунката и огледалния надпис и като намек за предстоящата битка за природните богатства в Арктика. С топенето на ледовете те стават по-достъпни  и споровете за тях ще са все по-ожесточени.   

Друго, което виждаме на корицата, е един булдог, който на гърдите си има британското знаме. Английският булдог е порода, кръстоска на предноазиатска порода, донесена от финикийците в Британия, и местна английска порода. Кучето, олицетворяващо Великобритания, е известно като смело и агресивно и огледалният надпис гласи “Britain beyond Brexit“ - Британия отвъд Брексит. Обаче на плановете за възкресяване на Британската империя след излизането на англичаните от ЕС могат да се противопоставят други важни фактори. На корицата те са символизирани от индийския слон и образа на Махатма Ганди. От една страна прогнозите за развитието на индийската икономика, които дава “Икономист” са, че темповете й ще се увеличат и по ръст Индия ще надмине дори Китай. Това е показано в бивните на слона, който виждаме да върви спокойно и с достойнство към булдога. Ако се вгледаме в слона, ще видим, че вместо бивни той има стрелки, състоящи се от начупени линии, сочещи нагоре, с каквито в таблиците на икономистите се представят тенденциите.    

Но на британските въжделения Индия може да се противопостави и по друг начин – по почина на Махатма Ганди с неговия мирен протест. Той вече един път успя да събори британското господcтво и не случайно е изобразен с предачно колело. То е символ на простия, селски живот и същевременно на индийската съпротива. Ганди е призовавал сънародниците си да водят скромен живот, да отглеждат сами храната си и тъкат сами своите платове, за да са независими от английската текстилна индустрия. Ганди е роден на 2. октомври 1869, така че и той спада към юбилярите - през тази година Индия ще отбележи 150 години от рождението му.    

На много места по света през 2019 ще има избори, символично представени с двете урни - едната необозначена, другата с южноафриканското знаме. В Южна Африка през пролетта предстоят парламентари избори и след тях управляващият Африкански национален конгрес, който води засега, смята да проведе поземлена реформа и да национализира “без компенсации” големите ферми. Нещо, което вече се случи в Зимбабве, където след експроприацията на собствеността на белите фермери в страната цари повсеместен глад.    

Избори ще има и за Европейски парламент, на които европейците се надяват на нов повей от Брюксел. Дали ще се прочисти европейският въздух от тоталитарните повеи обаче, при положение, че Меркел се гласи да играе ключова роля в Брюксел, след като разбърка Германия? Едва ли. Избори предстоят и в Индия, Индонезия и Нигерия – три огромни страни, които са важни за Азия и Африка.    

                                    to be continued ...  

Категория: История
Прочетен: 741 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 28.01 16:07
image


Английското седмично списание “Икономист”, излизащо без прекъсване от 1843 г. насам, в края на всяка година публикува корица, на която има илюстрация, колаж или рисунка, предсказващи в алегорична форма какви събития ще настъпят през следващата година. По-точно, от “Икономист” твърдят, че са сред първите, надушващи накъде ще тръгне светът. Като се има предвид обаче, че много от статиите им са анонимни, кориците показват онова, което определени кръгове залагат в световното развитие и желаят да представят на читателите, които са в състояние да разшифроват посланията.     

“Икономист” произлиза от средите на Манчестърската икономическа школа, която е стожер на либерализма и свободната търговия. Представителите й подкрепят между другото съкращаването на държавните субсидии, еднополовите бракове, легализирането на проституцията и наркотиците и не на последно място пледират за либерална миграционна политика. От тук е видно кои сили стоят зад “Икономист” - тези, които са известни под името “Братята на сянката”. Ложите действат винаги на тъмно и имената на кукловодите им са неизвестни. Но чрез рупори като “Икономист” от време на време загатват за онова, което мътят и спускат на света в зашифрована форма. Тогава конспиролозите се надпреварват да тълкуват внушенията и да гадаят какво се крои за следващите месеци. Последната корица на “Икономист”, задаваща насоките за развитието на света, желани от задкулисието, междувременно беше коментирана на доста места. Тук ще се спра на някои неща, които не открих на друго място, с по-подробни разяснения.     

Корицата е издържана в стила на рисунките на Леонардо да Винчи, и надписите са огледални, какъвто шрифт е използвал и италианският гений. Това не е случайно, защото през 2019 се навършват 500 години от смъртта на Леонардо. Огледалният шрифт показва също, че определени среди желаят да задават посоката на развитие на света, без да шумят, затова само който успее да разгадае знаците, ще разбере за какво става въпрос.      

На преден план на корицата виждаме един човек на фона на земното кълбо и това не е случайно - ложите много добре знаят, че в центъра на нашата пета следатлантска културна епоха стои индивидуалният човек и за него се води битката между светлите и тъмните духове и техните земни помощници. Човекът заема голяма част от композицията на корицата, като индивидът е символично представен чрез т.нар. “витрувиански човек” на Леонардо. Тук виждаме преработено копие на известната Леонардова скица на човешките пропорции, която е илюстрация към неговите дневници. Оригиналът й се съхранява във Флоренция и се показва много рядко. Леонардо илюстрира със скицата си тезата на римския архитект Витрувий, че изправеният човек се вписва както в квадрата, така и в кръга. Той рисува човека, чието тяло има формата на пентаграм (за смисъла на пентаграма виж в статията в този блог  http://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/01/23/pentagramyt-kliuch-kym-choveshkoto-eterno-tialo-i-svryhsetiv.1643334). С пръстите на ръцете и петите фигурата докосва квадрат, съотв. кръг. С тази скица Леонардо разрешава проблема за квадратурата на кръга, като избира различни центрове за двете и поставя в тях една човешка фигура с хармонични пропорции. Човекът като част от квадрата има друг център (половата система), в сравнение с човека като част от кръга, при когото центърът се измества нагоре от половата система. Петата културна епоха е времето на съзнателната душа, чиито импулси правят хората по-индивидуализирани, но и по-самотни и това е част от човешката съдба. Но вътрешната самота поражда копнежа към общност, която обаче не бива да се завръща към остарели състояния на съзнанието, а може и трябва да бъде поддържана от духовно осъзнати хора. За хората, не успели още да стигнат до Христос и истинската духовност, адекватна на времето, тази епоха носи дълбокото чувство на пустота, която много съвременници желаят да потушат. Затова те притъпяват съзнанието си с наркотици или алкохол, прилепване към сетивни удоволствия - секс, храна, барове, ексурзии, екстремни спортове, материални придобивки.     

Но да се върнем на човека от корицата. В какво се различава той от Леонардовия оригинал? При “Икономист” човекът носи очила за виртуална реалност. Сложи ли си ги нашият съвременник, той потъва в една фалшива реалност и е сляп и глух за ставащите около него важни събития. Човекът държи четири неща - от дясно листо от канабис и топка (дали е бейзболна или за тенис, няма значение), а от ляво смартфон и везната на справедливостта. Те символизират четири посоки, от които през тази година ще идват влияния към човека, които да отвличат вниманието му. Така той няма да е съзнателен за събитията, които текат на духовен план (очакването на Сатаната в човешко тяло) и имат отражение във физическия свят.     

Листото и топката символизират два начина, по които съзнанието на днешния човек бива затъмнявано. Но наркотиците и манията на човека по спорта (като активен спортист или само зрител) не само отвличат вниманието от същественото. Например активният спорт, особено фитнес манията, води до втвърдяване на етерното тяло, тъй като движенията, който се извършват, са противоположни на движенията, необходими за развитието на етерното тяло. Вземането на стимулиращи средства също възпрепятства етерното тяло. Масовите спортни прояви като олимпиади, световни футболни първенства, шумно рекламираните тенис-турнири зомбират зрителя, който прекарва часове наред пред телевизора или на стадиона, забравяйки какво се случва около него. Както казва Рудолф Щайнер, след като загуби религията, човекът загуби и една вътрешна сила да укрепва физическото си тяло. Затова той потърси друг външен начин да си набави тази сила - чрез спорта. Щайнер не е против спорта, но отбелязва, че той в бъдеще ще има съвсем друга роля (срв. СС 303, лекция от 25. декември 1921). Етерното тяло постоянно иска да прави красиви кръгови движения, а човекът не може да го следва. Той иска и има потребност да подсили физическото си тяло и затова спортува. Но чрез спорта човекът съвсем излиза от етерното си тяло, следвайки само физическите земни движения. Така като спортува прекалено, човек се отдалечава от духа и отделя физическото си тяло от етерното. “Колкото повече спорт практикуват хората”, казва Щайнер, “толкова повече забравят духовността и много скоро след смъртта си се завръщат от духовния свят. Така че ако това, което е на запад, не прихване малко от духа, постепенно земята ще бъде обитавана само от хора, които я унищожават.” (СС 350, лекция от 30. май 1923).   

Наркотиците, символизирани от листото марихуана, са другото средство за затъмняване на съзнанието на днешния човек. Чрез опиянението, предизвикано от дрогата, човекът бива връщан в по-ранни състояния на съзнанието, които не са адекватни на днешната степен на еволюция, защото наркотикът подтиска аза, който трябва да е буден и да контролира останалите човешки членове. Различните субстанции променят по различен начин съотношението между мислене, чувство и воля. Те предизвикват неправомерно разхлабване на етерното тяло, като човек стига до видения и халюцинации. Легализирането на марихуаната, което вече се налага от определени кръгове, ще допринесе да се увеличи броя на потребителите, за които ще бъде невъзможно да намерят правилния път към Христос. Отделно се реализират нови печалби от допълнително засетите участъци.     

Ръката на витрувианския човек, държаща листото, има татуирана двойната спирала на ДНК. При по-внимателно вглеждане обаче ще забележим, че някои части от спиралата липсват, което говори, че опитите за намеса в човешкия геном и клониране на човека ще продължат. Китайците наскоро клонираха макак с променен геном, въпрос на време е да се появят и човешки клонинги. А в Азия са напред в науката и техниката, без разни отживели християнски морални задръжки, каквито все пак се намират в Европа и донякъде в Америка.     

Другата татуировка на човека е символът на движението #MeToo, започнало през 2017 г. със скандала за сексуален тормоз от страна на продуцента Харви Уайнстайн. През 2018 година движението стана още по-масово и през тази година се очаква тенденцията да продължи. Единственият надпис, който не е огледален, е символът на митутките, както сполучливо ги нарече един наш професор. Правенето на комплимент или опита на един мъж да държи вратата на млада сътрудничка митутките смятат за сексуален намек. Така нормални мъже се обявяват за насилници. За сметка на това се отвлича вниманието на хората от действителното насилие - някой вижда ли съпричастност на феминистките и митутките с жените в африканските и азиатските страни, които ежедневно са подлагани на сексуален тормоз? Но насилниците в тези страни не отговарят на желаното от левите братя клише за насилник, който трябва да е бял и хетеросексуален мъж. Когато насилието произхожда от малцинствени групи, които са прекалено толерирани, то се премълчава. Биргит Келе - млада немска журналистка, родена в Румъния (Източна Европа!) и лице на организацията “New Women for Europe“, пледираща за нов феминизъм извън джендъризма - пита: “Защо феминистките са готови да си затварят очите и да се самоотричат при престъпления на мигранти, а реват, ако само ги погледне някой бял старчок или случайно им подхвърли една дума? Именно културата на мълчанието произвежда нови жертви.”     Тези двойни стандарти разкриват истинската лицемерна същност на митутките. Те също cа инструмент в ръцете на ложите, целящи да направят белите хетеросексуални мъже още по-несигурни, да убият мъжкия принцип.      

В “двете” си леви ръце витрувианецът държи смартфон с QR-код и везната на справедливостта. QR-кодът се наложи вече, а той е в основата на криптовалутите. На Запад вече има заведения, в които може да се плаща с биткойни. Това става, като клиентът генерира QR-код с телефона си, който сервитьорът трябва само да снима. За разлика от плащането с кредитна карта, плащането с биткойни е анонимно. Криптовалутите ще навлизат все повече в живота ни, даже у нас “пионерите” от един частен университет във Варна, гнездо на висшата туристическа наука, обявиха миналата година, че ще изплащат стипендии в биткойни.     

Виждаме, че в двете блюда на везната, която трябва да привежда в равновесие истината и справедливостта, са сложени хора - едните срещу другите. Това символизира все повече задълбочаващото се разделение на хората, което внася антидухът на времето, действащ срещу Михаил, все по-силното противопоставяне - мигранти сpещу местни, жени срещу мъже, политици срещу управлявани, един етнос срещу друг, пенсионери срещу работещи, майки на увредени деца срещу майки на здрави, леви срещу десни и т.н. Вместо да се съсредоточи върху действитeлните проблеми, човек губи енергията си в безсмислени битки. Но Ариман е дух, който изостря противопоставянето сред хората и е противоположен на бягащия от живота и преливащ от еуфория Луцифер. Между двамата трябва да балансира човекът, но как да стане това с нахлупени очила за виртуална реалност, от които не се вижда действителността?            
                                                  to be continued...  

Категория: История
Прочетен: 1206 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 28.01 16:08
 В университетските градове на Германия съществуват организации, наречени “Щудентенверк” - в свободен превод “студентско дело”. Те управляват университетските столове и кафенета, студентските общежития, както и оказват помощ и консултация на студенти. Прототипът на тези организации е създаден след Първата световна война, когато високата инфлация изяжда парите на хората и повечето студенти не са в състояние да финансират следването си. Затова на много места се образуват студентски дружества за взаимопомощ, от които през 1921 година се регистрира “Дружество за икономическа помощ на немското студентство”. От него водят началото си различните организации “Щудентенверк”, които съществуват във всеки университет. Междувременно те се разрастват и укрепват финансово, като получават и субсидии от съответните провинции.
Миналата година Берлинският “Щудентенверк” промени името си на джендър-неутралното “Щудийренденверк”. Който не е запознат с немския език, няма да открие кой знае каква разлика, но за джендърите и феминистките тя е огромна. “Щудентенверк” звучало все едно се отнася само за мъжете студенти, студентките не били включени в названието. Това с генерализиращата функция на съществителните в мъжки род било гаден сексистки предразсъдък. Затова джендър-средите през последните години масово налагат употребата на сегашно деятелно причастие вместо традиционните деятелни имена - например вместо студенти говорят за следващи или учащи, вместо учители има преподаващи и пр. извращения на езика. Който е запознат с духовната наука, знае, че духът на езика не е само голо абстрактно понятие, а духовно същество, водач на съответния народ с ранг архангел. Езиците се създават в процеса на развитие на съответния народ и всяко външно вмешателство - било чрез съзнателното или несъзнателно наводняване на един език с чуждици, било чрез директиви или езикови реформи, налагани отгоре - представлява истинско изнасилване на живия езиков дух. В скоби ще отбележим, че налагането на английския език и англицизмите, респ. американизмите в останалите езици никак не е “неволно”. В Германия обаче са още по-напреднали по пътя към диктатурата на толерантните, като в последните години последователно се размива и чрез езика разликата между половете. Споменатата замяна на съществителни от женски и мъжки род с причастия, при които родът не се усеща, е част от този процес.
В столицата на Германия промяната на името на студентската организация от “Щудентенверк”на “Щудийренденверк” струва има-няма 800 000 евро. Парите не са важни, важното е, че “се спазвали принципите на езиковото равноправие”. Немските момичета и жени може да са изнасилвани от новодошлите мигранти, но това е нищо в сравнение с удовлетворението, което могат да изпитат, защото са премахнати срамни названия, като студент или преподавател, с които те по никакъв начин не могат да се идентифицират. Даже в Берлин закъсняха, защото червените и зелени правителства в провинциите Северен Рейн-Вестфалия, Баден-Вюртемберг, Райнланд-Пфалц и Хамбург отдавна преименуваха студентските дружества. И тази промяна в никакъв случай не е само на хартия. Не, от раз се смениха всичките табели на сгради, общежития, подмениха се проспекти и информационни материали, визитки, печати и под., за да се удовлетворят едни абсурдни претенции на джендърите и да се наложи отгоре една норма на немския език, която не е възникнала по естествен път отдолу, а е спусната като идеологическа директива. “Луд умора няма”, както казва нашата поговорка, и да засечем отсега времето, което ще измине, докато и у нас се стигне до призивите за подобна промяна на езика. 

 
 
Категория: Политика
Прочетен: 770 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 24.01 12:56
Статия на Томас Майер от списание “Europдer“    

В писмо до Елиза фон Молтке от 28. май 1919 Рудолф Щайнер поставя разтърсваща диагноза на състоянието на на духовните членове на съвременниците си. Непосредствен повод за думите му е повторният опит да събуди разбиране за необходимостта от тричленния социален организъм. Според Щайнер слушателите “били способни да възприемат нещата само до нивото на изреченията, с които са свикнали от 30 години.” Диагнозата му гласи: “Втвърдени мозъци, парализирано етерно тяло, празно астрално тяло, напълно затъпял аз - това е визитната картичка на съвременния човек”.   

Важно е да анализираме тази диагноза, която днес е валидна още повече, за да намерим причините за болестта и съответната терапия на духовните тела на човека. Тук ще се опитаме да направим това по отношение на “парализираното етерно тяло”.  

По различни поводи Рудолф Щайнер е говорил за връзката на етерното тяло с пентаграма (напр. в лекцията от 13.9.1907 и 26.12.1907 в СС 100 или в езотеричния урок от 29. 11. 1907 в СС 264.). Формата на пентаграма е статичният израз на петте динамични силови потока, които пронизват етерното тяло. Тези потоци преминават по определен начин и в определена посока, излизайки от точката между очите и връщайки се пак към нея:

image

Щайнер назовава петорните силови потоци, изразяващи се чрез пентаграма, “един вид костна система на етерното тяло”. Оттук става ясно, че важен фактор за здравето на етерното тяло е хармоничното съчетание на тези потоци. Петте етерни потока не произлизат от самото етерно тяло, а навлизат в него от мировия етер. Това означава, че етерната “костна система” е свързана със заобикалящия ни етер, от който тя приема определени влияния.   

От друга страна духовната наука антропософия обръща внимание на факта, че етерното тяло от няколко века насам започва да се разхлабва, което е окултно-физиологичното условие за появата на новото ясновидство. В следствие на това разхлабване етерната “костна система” става по-чувствителна за околните духовни влияния. Тези влияния могат да бъдат стимулиращи или спъващи и в бъдеще човек ще трябва да ги разпознава и разграничава все повече, за да не е изложен на тях без участието на волята си.  

Един важен пример за разхлабването на етерното тяло и повишаването на неговата чувствителност към духовните въздействия и същества откриваме в Гьотевия “Фауст”. Рудолф Щайнер обръща внимание върху факта, че етерното тяло на Гьоте е било разхлабено от болестта, която за малко небго погубва в Лайпциг. До края на живота му то останало разхлабено, поради което Гьоте е бил особено възприемчив към свръхсетивни влияния (вж. лекцията от 5.11.1916 в СС 172).  

В сцената в кабинета на Фауст Гьоте описва как Фауст се запознава с Мефистофел. Как последният влиза във Фаустовото поле на съзнание? Той сам  издава тайната на проникването си, когато след сключения пакт иска да напусне Фауст, но отначало изходът му е затворен. Той посочва пентаграма върху прага на дома на Фауст. Докато домът съответства на физическата организация, пентаграмът на прага показва, че връзката на етерното тяло с физическото е разхлабена. “Нима те пентаграмата смущава?”, пита Фауст, който още не разбира, а Мефистофел му отговаря:

“Разгледай я добре, не е тя дочертана  и оня ъгъл най-открая там  навън отворен е едвам.”  

През този отвор Мефистофел навлиза в съзнанието на Фауст и през него трябва да излезе. Върхът на пентаграма, насочен навътре, тоест към физическото тяло на Фауст, обаче е затворен и Мефистофел не може да излезе. Затова трябва да бъде отворен. Това прави зъбът на плъха (“А тук магията веднага ще разбие на някой плъх зъбът”) и Мефистофел може да мине през новия отвор и да стигне до стария, който трябва да използва съгласно “закона”. Не само етерното тяло на Фауст е разхлабено и по този начин открито за духа, но то има неправилен отвор, което Фауст не съзнава. Плъхът прави още един отвор, така че Мефистофел може да влиза и излиза, когато поиска, както показват и следващите сцени.  

Поетично-интуитивната дарба на Гьоте разкрива тук една даденост с два пластта, на която в бъдеще ще се отдава все повече внимание -  етерното тяло трябва да е отворено за духовни влияния и същества, ако те трябва да бъдат разпознати, но това трябва да става под контрола на човека - етерното тяло трябва да остава неувредено. При Фауст отначало не е така. При него на определено място има пукнатина, а към нея се добавя още една. През такива несъзнателно създадени отвори в човешкото етерно тяло могат да се вмъкват същества, които са вредни за човека, ако той не може да ги разпознава. Това е механизмът и на всички видове обсебености от всевъзможни същества. Само защото Фауст поначало е човек, стремящ се към познание и азът му е във висша степен буден, той може с времето да трансформира проникването на Мефистофел в нещо добро. Най-напред той опознава все по-добре духа, дошъл първоначално като неканен гост и по този начин изпълнява част от основната задача на нашата пета културна епоха.   

За да може етерното тяло да се отваря по начин, който човекът контролира все повече и повече, трябва да го пазим здраво, защото това е основата на  здравото физическо тяло. Можем да си зададем въпроса дали и днес не се срещат много хора, с несъзнателно отворени етерни тела, увредени от определени влияния. Такива хора, без да знаят, биват използвани от определени свръхсетивни сили и се парализира етерното им тяло. Това са най-вече ариманичните духове. На тях не бива да им се предоставят отворени пентаграми, в които е прекъснато течението на силовите потоци. Тези ариманични духове действат преди всичко чрез интелекта, който отрича духа, чрез всякакъв вид механично мислене, което днес особено се стимулира от изкуствения интелект, носен от електромагнитните вълни. Етерното тяло трябва от една страна да бъде разхлабено и така да стане чувствително към духа, иначе не е възможно да се разпознаят свръхсетивните същества, към които спада и Мефистофел-Ариман. От друга страна етерното тяло трябва да остане обособено в себе си, което се постига например чрез медитации върху пентаграма или чрез упражнения-движения на петте потока, изпълнени мислено или с тялото.* Така няма да има отворени върхове, през които в човешката организация да се вмъкват неканени гости.   

Такава съзнателна работа върху етерното тяло е не само мощна защита срещу неканени духовни натрапници, но и добро и необходимо средство за оживяване на мисленето, което произлиза от “парализираното” етерно тяло. Само такова мислене може да обхване по правилен начин духовните понятия...  

Друго средство за усилване на етерното тяло откъм душевно-духовната страна е уважаването и почитането на съответния обект на познание. В лекциите на Щайнер това е едно от главните упражнения. Към тази способност за почитане на истината се обръщат книгата-наръчник за посвещение “Как се постигат познания за висшите светове” и главата “Пътят на пизнанието” на  “Теософия”. Чрез осъзнаването на петорната организация на етерните потоци се консолидира етерното тяло, а чрез почитане на истината и познанието се създават условия за здравословно врастване в духовния свят. Ако обаче етерното тяло е “парализирано” или непрекъснато отворено на един или няколко върха, то от това могат да се получат или никакви, или изкривени форми на свръхсетивно познание.  

  * Такива упражнения дава и Учителят Беинса Дуно. “Завета на цветните лъчи на светлината” е мощно средство за работа върху етерното тяло, особено ако е придружено с осмислянето, което идва от антропософията.  
Категория: Други
Прочетен: 161 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 23.01 21:54
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 26.10.1908 в Берлин и включена в СС “Духовнонаучна антропология”

“Част от астралния свят е времето, което човек трябва да прекара непосредствено след смъртта си, наречено духовнонаучната “времето на камалока” (камалока означава “място на желанията”). Какво означава да си в камалока? Често съм давал типичния пример за чревоугодника, копнеещ за насладата, която могат да му доставят само вкусовите усещания. Физическото тяло е изоставено при смъртта, в голяма степен и етерното тяло, но астралното тяло е налице и човекът притежава качествата и силите, които по време на живота си е имал във физическото тяло. Те не се променят веднага след смъртта, това става постепенно. Ако човекът е копнял за вкусни ястия, този стремеж към удоволствието от храната остава, но след смъртта липсва инструментът за задоволяването му. Човекът трябва да се лиши от удоволствието си, той копнее за нещо, от което трябва да се лиши. Това се отнася до всички преживявания в камалока. Това е състоянието на астралното тяло, при което човек още копнее за задоволяване на желания, възможни само чрез физическото тяло. И понеже тялото вече липсва, човекът е принуден да подтисне стремежа и копнежа по удоволствията - това е времето на отвикването. Едва след него той е свободен, едва когато изтръгне този копнеж от астралното си тяло. По време на целия период в камалока в астралното тяло живее нещо, което може да се нарече лишение в най-различни форми и нюанси - това е същността на камалока. Както в светлината могат да се различат червени, жълти, зелени, сини тонове, така и лишенията са от различен вид. Характерно за човека в камалока е лишението.   

Но астралният план не се състои само от камалока, а е много по-обширен. Ала човек никога не може да го изпита, ако е приживе е съществувал само за физическите потребности. Най-напред той може да преживее астралния свят единствено като лишение. Но чрез изработването на обратното на лишението може да се влезе в другата част на астралния свят. Затова методите, които събуждат в човека силите, противоположни на лишението, го довеждат до другата част на астрала. Тези сили трябва да му се дадат. Това са силите на доброволния отказ. Както лишението, така и доброволният отказ са възможни в различни нюанси. С най малкия отказ, който си налагаме съзнателно, правим крачка напред към добрата страна на астрала. Даже когато се откажем от нещо незначително, това все пак е възпитание, което помага да изпитаме добрите аспекти на астрала. Ето защо в окултната традиция се отделя такова внимание на това ученикът да се откаже временно от различни неща, да се упражнява в доброволен отказ. Така той получава достъп до положителната страна на астрала.  

Какво се постига с това? Да вземем най-напред преживяванията в камалока. Ако някой чрез смърт или друго средство излезе от физическото тяло, ще му липсва физическият инструмент, чрез който се задоволяват потребностите. Незабавно настъпва лишение, и то като имагинативен образ в астралния свят. Например появява се червен петоъгълник или кръг. Той е образ на това, което навлиза в обзора на човека и съпътства отказа, както един обект във физическия свят съответства на това, което в душата се преживява като представа. Ако желанията ни са съвсем елементарни и нисши, то срещу човека изникват ужасяващи зверове, когато напусне тялото си. Те са символ на нисшите желания. Но ако човек се е упражнявал в доброволен отказ, то в момента, когато чрез смърт или инициация излезе от тялото си, понеже е проникнал червеното с чувството на отказ, червеният кръг изчезва и на негово място се появява зелен кръг. Изчезва също и звярът и от силите на отказа се явява един облагороден образ от астралния свят. Значи човек трябва най-напред да трансформира обективната даденост на червения кръг (отвратителния звяр) чрез силите на отказа в неговата противоположност. Отказът извиква от необятните дълбини истинския астрал. Затова никой не трябва да вярва, че ще мине без напрягане на душевните си сили, ако иска да се издигне в истинския астрал. Без това той би попаднал само в една част от астрала. Който се отказва, се лишава от нещо и това като с магическа пръчка прави видима истинската същност на астралния свят.       
Категория: Други
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 21.01 22:28
    Халфорд Макиндер и връзките на Средна Европа със славянството  

(Този материал е публикуван още през март 1999 година в антропософското списание “Europдer“, но не и днес не е  изгубил нищо от своята значимост и актуалност. Изключително важно за правомерната еволюция на човечеството е да се предаде щафетата на духовната наука от централното за днешната пета културна епоха германство на Източна Европа и славянството, сред което ще се зароди шестата културна епоха. Затова известни окултни кръгове сред англосаксонството, чрез които неправомерните тъмни духове осъществяват своите намерения да възпрепятстват замисленото от правомерните духовни йерархии, още от преди два века полагат всички усилия да забият клин между германството и славянството. Те успешно инсценираха две световни войни, започнати на външен план от Германия, като умело се възползваха от недостатъците на германските ръководители.)  

“Към вътрешния кръг на мислителите, задаващи дългосрочната политика на англосаксонството, спада и англичанинът Халфорд Макиндер (1861 - 1947) - един от бащите на геополитиката. Неговата дейност винаги е била посветена  на утвърждаването на световното господство на англо-американизма. Основното му произведение „Географска ос на историята“ (“Geographical pivot of history”) от 1904 година въвежда понятието основна област (heartland). Според Макиндер земята се разделя на три области – централна, вътрешен (маргинален) полукръг и външен (островен, изолиран) полукръг. Централната част heartland (англ. “съществената, основната част от нещо”) и наименованието на тази теория - Heartland Theory. Макиндер смята Евразия, наричана от него “световен остров”, за най-важната област на земята и ключ към световното господство. Източна Европа е heartland (най-съществената част) на Евразия и на нея се пада специална роля. Макиндер формулира следната мисъл: “Който владее Източна Европа, владее основната област (heartland), който владее нея, владее и световния остров. Който владее световния остров, владее света.”  

Тук проличава и основната идея, спазвана от англо-американската политика до ден днешен - по всякакъв възможен начин да се предотврати съвместната дейност и разбирателството между Германия и славянските й съседи, които биха образували една обединена сила. Тази максима, разбира се геополитически преоформена в материалистичен смисъл, стои в основата на дълбоко скритата борба, към която ни насочва Рудолф Щайнер в записките си от времето на Първата световна война. За онези англосаксонски кръгове, които действат за налагане на собствените национални егоистични интереси, тази максима обосновава политиката на сеене на раздори между Германия и славянството. Така англосаксонците могат да се проявят като негови защитници и възпитатели (разбира се, в дух на собствените си интереси).   Затова договорът от италианския град Рапaло, сключен през 1922 г. между немския външен министър Валтер Ратенау и Съветския съюз (в лицето на Чичерин), в който се съгласува сътрудничество между двете страни, е трън в очите на англосаксонците. Друг договор, предизвикващ тяхното възмущение, е пактът Хитлер - Сталин (1939-41), за който тези среди смятат, че би попречил на собствените им геополитически цели. Точно Хитлер, който по всякакви окултни начини е подготвян да мрази славянството, сключва пакт със Сталин и това явно е било изключително тревожно явление за англоезичния свят. Затова в края на Втората световна война именно Чърчил активно подпомага Полша да получи територии на запад за сметка на Германия. Такова придвижване на територията на една страна е класическо средство за разпалване на бъдещи конфликти - от една страна в Германия се подгряват реваншистки настроения, а от друга в Полша тлее постоянен страх от евентуалния немски реваншизъм. Така немско-полските отношения, които и без това са най-лоши от всички отношения на Германия със славянските страни, биват отровени за много просължително време. Самият Чърчил посява на Ялтенската конференция съмнението, че “един ден германците ще си поискат обратно териториите от Полша и поляците няма да са способни да ги задържат”.   

Германската източна политика на канцлера Вили Бранд от 1969 г. бива подпомагана от САЩ, доколкото тямима възможност да затвърди конфликтите от времето на Студената война. Но начинът, по който самият Бранд по собствена инициатива търси действително примирие, довежда Запада до силно безпокойство и политиката му бива оклеветявана или като немски национализъм, или като наивност към комунистическия блок. Снимките на Вили Бранд и Леонид Брежнев от морската им почивка на полуостров Крим предизвикват паника в Ню Йорк и Вашингтон, че евентуално може да се стигне до сърдечно разбирателство между германството и славянството. 
                    image

Подобно недоверие е характерно за отношението на САЩ към немската източна политика - включително до американската реакция към Горбачов относно полемиката срещу германския външен министър Геншер и политиката на президента Буш в периода около обединението на ГДР и ФРГ. След известно колебание Америка подкрепя разпадането на СССР през 90те години и създаването на независимите републики, произлезли от Съветския съюз. През последните години Украйна е на трето място след Израел в ранглистата на получателите на американска помощ. Тук виждаме как се осъществява рецептата, която Макиндер препоръчва още през 1919 г. - да се изгради между Германия и Русия коридор от възможно най-независими държави, които да са някакъв източник на конфликти спрямо големите си съседи и поради това да са заинтересувани от помощта на сили, намираши се извън този регион.”
       
Категория: История
Прочетен: 283 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 18.01 12:54
       по материали от вестник “Тагесшпигел”    

Миналата година в Германия гръмна шумен скандал около най-известната фирма  за онлайн-търговия “Амазон”. Разследване на телевизията ЦДФ и вестник “Виртшафтсвохе” установи, че “Амазон” непрекъснато унищожава редовна стока, върната от клиентите, като прахосмукачки, миялни машини, компютри. Скандалът става огромен след предаване, в което една служителка на специалния отдел разказва как ежеднево трябвало да слага  стоки за над 23000 евро в контейнера, предназначен за унищожаване. На смяна са били бракувани средно по 13 големи електроуреда, например перални или миялни машини, а в някои дни по 15 матрака, разказва служителката. Всички стоки били нови и имали съвсем незначителни недостатъци, като малки драскотини, но били работещи. Специална компютърна програма й посочвала кои стоки трябва да се унищожат.    

“Амазон” не отрича тази порочна практика, но твърди, че се “ангажирали да избягват изхвърлянето на стоки, подобрявали постоянно прогнозата за търсенето, за да намалят броя на непродадената стока”. Но бивши служители на фирмата разказват за съвсем друга практика. “Всичко, което не е съвсем перфектно, се унищожава”, казва Норберт Фалер, бивш служител на “Амазон” в Кобленц. При него редовно се унищожавали сезонни артикули, парфюми и козметика. Това излизало на фирмата по-евтино, отколкото рециклирането и оползотворяването на върнатите стоки като суровина. “Амазон” освен че продава собствени продукти, служи и като платформа за външни търговци, които могат да използват цялата логистика на фирмата. На кубик метър и месец “Амазон” събира по 26 евро такса за лагеруване от външните търговци, по Коледа сумата стига даже до 36 евро. Ако продуктите стоят повече от шест месеца в някой от огромните складове на компанията, се дължат 500 евро на кубик метър, при повече от година - 1000 евро. За да избегнат тези такси, търговците могат да се отърват от “проблемната стока” с едно кликване, като тя се унищожава. На брой се дължат десет цента, докато обратното изпращане на стока от страна на клиента (т.нар. “ретур”) струва 25 цента на брой.   Разглезените консуматори връщат ежедневно стока за милиони. Макар да има алгоритми, прогнозиращи колко ще поръчат те, за да не се трупа прекалено много стока в складовете, явно програмата не е толкова съвършена. Много клиенти поръчват стоки само за да ги разгледат и ги връщат със следи от употреба. Например човек си поръчва четири навигационни системи, три часовника за фитнес, ползва всичките по един-два дни и връща ненужните. Но върнатите продукти не отиват повече в склада, за да зарадват някой друг клиент. Те се унищожават, даже и да не са разопаковани! Така се прахосват ценни ресурси, с които биха могли да се обзаведат цели села и градове в Африка. Затова и фирмата “Амазон” бива критикувана от немското правителство, което смята, че такова прахосване на ресурси е безотговорно. Клиентите не очакват, че стоките, които връщат, ще бъдат унищожени. На служителите е забранено да дават обяснения за случая. Във Франция вече има закон, според който търговците на едро нямат право да изхвърлят непродадени хранителни стоки. Обсъжда се дори да се въведе задължението за дарение даже и за непродадено облекло.   В Америка има многобройни фирми, занимаващи се с логистиката на връщане на потребителски продукти. 1,80 млрд. кг отпадъци годишно се натрупват в САЩ от тази логистика на върнатите стоки. Щетите, нанесени на природата от това, че стремежът за печалба на търговците води до презапасяване със стоки, не могат да бъдат изчислени. Към тях се добавя разхищението на ресурси (ценни метали, дървесина и под.) , разхищението на работна сила, излишният транспорт (вкл. замърсяване на въздуха с изгорели газове, задръстванията по магистралите и пр). Потреблението на все повече стоки се стимулира с всевъзможни трикове, освен агресивната реклама. Сервизи за поправка на телевизори, печки, перални, хладилници вече почти няма, така че клиентите са принудени даже и при дребна повреда да закупят нов уред. Например принтерите са така разчетени, че след определен брой разпечатани страници уредът престава да работи и е необходимо да се купи нов. Това, което предлага “Амазон”, е на практика целият асортимент на произведеното от човека в наши дни. Може би само атомни бомби не могат да се поръчат на страницата им. И понеже заплатите на служителите са мизерни, стоките в “Амазон” се предлагат на цена, много по-ниска от тази в магазина. Това кара хората да поръчват все повече и повече продукти при тях. Клиентите отиват в специализирания магазина само за да разгледат нов продукт, да пробват последния модел маратонки, да ползват безплатната консултация на продавача. След това си поръчват избраната стока в “Амазон”. Така без да знаят, стават съучастници в ненормалната практика на разхищение на американската компания.  
Категория: Бизнес
Прочетен: 7141 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 17.01 22:08
Откъс от непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер “Дълбоките импулси за развитието на човечеството” от 12 юни 1917, Хановер  

От 1413 година ние се намираме в епохата, в която човечеството е способно на развитие от само себе си само до 28 години, а днес вече сме слезли до 27 години. От това Вие, скъпи приятели, виждате, че духовната наука не е възникнала от някакво настроение или пропаганден подтик, а защото човекът в наше време просто не може да се развива повече от само себе си след навършването на 27 години. Това, което трябва да се развие след тази възраст, душата трябва да пренесе в собствени вътрешни импулси от духовния свят. Тялото вече не може да подсигури по-нататъшното развитие. И антропософски ориентираната духовна наука има задачата да доведе душите отвъд това развитие, което произтича от собствената телесност. Това е една от тайните на нашето време. Който не се опита да разбере духовната наука, пък било то и само с разума си, без да преживее вътрешно развитие, ще си остане на 27 годиниОтвъд тази граница днес може да се премине само чрез духовно развитие. Това е много значимо, скъпи приятели, това е нещо невероятно. Когато загадките на съвремието тежат върху някого, когато той иска да знае какво ще се случи и какво трябва да се случи, когато търси отговор на въпроса каква е целта на духовната наука и как тя бива пораждана от интересите и импулсите на съвремието, тогава той трябва да погледне водещите хора, които задават тенденциите, например в днешното време. По-подробно разглеждане днес не е възможно поради липсата на свободна преса. Затова нека изберем друг пример. Говорил съм в други цикли за това какво се е случило преди войната (Първата световна война), когато чувствата, породили тази война, още не бяха разпалени в хората. Още тогава се спрях на някои личности по днешния начин. Трябваше да се запитам в кои личности ясно се вижда, че човечеството не може да стане по-възрастно от 27 години, ако не потърси духовния импулс. И така намерих един типичен пример в лицето на американския президент Удроу Уилсън. Той спада към хората, които не могат да остареят повече от 27 години, даже и да станат на 100. Защото той възприема в себе си само това, което човечеството получава автоматично. Виждате ли, затова един такъв човек изпраща велики идеи в света, от които човек може да получи душевно-духовно удовлетворение, но това все пак са незрели идеи. Тези хора не достигат даже и до 35 годишна възраст, което е средата на живота, те си остават на 27, това са момчешки идеи. Човечеството проспива факта, че такива идеи (като на Уилсон) не са по-стари от 27 години, защото не може да приеме, че човекът, заемащ един от най-влиятелните постове в света, ни дава отговора на загадката защо изпраща към света само абстрактни, високопарни, добре звучащи думи без връзка с реалността. Това е така защото неговите идеи са на 27 години, затова и не могат да намерят път към действителността. Човекът, който днес седи на най-важния пост, изрече всички свои тиради, говорещи за свобода на народите и тем подобни. Така на човечеството се дават красиви, идейни слова, които звучат в ушите на хората така, че те си казват: "Той е идеалист, има добри идеи”. Но днес, скъпи приятели, не е важно да имаме красиви идеи, а идеи, които могат да станат реалност, които наистина имат силата да действат в живота. Не е важно някой да има идеи как да обезпечи мира и след това да издаде манифест, с който да произведе след няколко семици война в собствената си страна. Има голяма разлика между красотата, логиката, идеализма на идеите и действителността на идеите. Затова в моята последна книга (СС “За човешките загадки”) посочих ясно, че днес не можем само да имаме красиви идеи и да изпитваме някакво задоволство от тях, а с идеите трябва да слезем в действителността, да имаме идеи, които са практически приложими в живота, могат да се реализират и да действат със сила в реалността. Точно най-незрелите идеи днес са красивите. Искам да ви дам един банален пример. Чуваме да се казва: “О, ние живеем във време на духовен прелом, тази война ще донесе съвсем ново време. В бъдеще няма да е както досега, а най-работливият човек ще бъде поставен на правилното място. Какви красиви идеи, направо с мед да ги намажеш! Ако обаче “най-работливият” е случайно собственият зет или племенник, то тази красива идея не струва пет пари."    
Категория: История
Прочетен: 206 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 17.01 09:25
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 113685
Постинги: 160
Коментари: 15
Гласове: 159
Архив
Календар
«  Януари, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031