Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Постинги в блога от 02.01.2019 г.
02.01.2019 18:31 -
Палестина преди Христовото събитие, кои са садукеите и фарисеите
Из “За живота в Поврата на времената и спиритуалните му основи” (2009 г.) на стигматизираната антропософка Юдит фон Хале - втора част
Още няколко столетия преди Мистерията на Голгота са започнали драматични политически, религиозни и социални промени. Александър Велики е завладял еврейското царство и е завзел през 333 г. пр. н.е. Йерусалим. Докато е бил жив той, за еврейския народ не е имало големи сътресения, но след смъртта му през 320 г. пр.н.е. властта преминава у птолемеите - племена, проникнали от Египет на север. Сто години продължила тяхната власт, преди те да бъдат сменени от селевкидите, оказали огромно влияние върху еврейския народ. Селевкидите са дошли от север в Палестина и са донесли със себе си остатъците от елинската култура, която около 200 г. пр. Хр. вече е била доста разложена от римското влияние. За разлика от предишните чужди владетели обаче селевкидите искали на всяка цена да наложат собствената си религия и култура. Даже и най-обикновените еврейски правила не могли вече да бъдат съблюдавани - било е забранено обрязването, спазването на сабат, предписанията за чистота и храна. Свещениците са били принуждавани да ядат некошерна храна, което е имало разрушително въздействие върху техните ясновидски способности.
Но най-фаталното деяние на сирийския цар Антиох е било да посвети соломоновия храм, дома на Яхве, на Зевс. Поради репресииите се е създала с течение на времето група от евреи, чието име се е запазило и до днес - хасидите "набожните". Те не са били отделно племе или каста, хасиди е имало сред всички племена. Но водещ в похода срещу сирийците е бил един хасмонейски жречески род от Юдино коляно - Макавеите. В еврейската култура те са известни до ден днешен, защото са свързани с празника „ханука“. През 165 г. пр. Хр. на въстаниците под водачеството на Юда Макавей се удало да завземат властта в Палестина. Храмът е бил пречистен и пак даден с помощта на божествените сили (както се празнува в традицията на ханука) на бога на Израел. Но за съжаление когато липсва външен враг, се стига до вътрешни междуособици. Сто години след въстанието между двама братя Макавеи възниква спор, който отслабва страната дотолкова, че римският пълководец Помпей успява да завладее Палестина. С това започва времето на римското владичество. До потушаването на еврейското въстание през 70 г. сл.Хр. е имало еврейски царе като Ирод Велики, но те са били васални на Рим. Решенията за наследяването на престола и под. трябвало да бъдат одобрени от римския император. Авторитетът на еврейските царе бил подкопан и без това от претенциите на Макавеите за цялата власт и висшите позиции в политиката и религиозния живот за себе си и децата си. Поради това възникнала опозиция от други групировки. Това било времето, когато на дневен ред се явили садукеите и фарисеите, известни ни от евангелията. Двете групи обикновено се споменават заедно, но те имат различни характеристики.
Думата "садукеи" произлиза от староевр. заддак, което означава "справедлив съм". Садукеите са се нарекли заддоким "справедливите". Те са се стремели в противовес на не винаги моралното поведение на Макавеевите царе към управлението на консервативен жречески род в Палестина. По времето на Исус те вече са били в малцинство сред висшата класа на еврейския народ. Членовете им са произхождали от най-изтъкнатите семейства. Държали са на чиста и известна линия на произход и са били главната част на синедриона, висшия еврейски съвет. Поради това са били изразители и на политически интереси, защото синедрионът е имал голямо влияние върху царя и неговите решения.
Садукеите са били най-задълбочените познавачи на религиозните писания, най-вече на тората, затова евангелистите ги наричат "книжниците". Те признавали само това, което буквално е написано в светото писание. По тази причина и Христос Исус винаги е дискутирал с тях върху писанията, защото тях човек е можел да ги обори само с рулото в ръка. Само който можел да отговори на възраженията им с думите на пророците, въобще е бил изслушван от тях. Но те не са могли да разберат, че в Христос Исус действа самото слово на пророците в жива форма.
Буквалното възприемане на писанията е предизвиквало проблеми в ежедневния живот, садукеите не са признавали и прераждането. Принципът "Око за око, зъб за зъб" се е спазвал абсолютно буквално и драстично, такива са били правните възгледи на садукеите. Садукеите в действителност са въртели търговия с римските окупатори и са се ползвали от привилегии, те са били печеливши от римската окупация. Били са духовният елит и естествено не са искали да имат конкуренция в лицето на друга религиозна или политическа група, да не говорим пък за някакъв човек от Назарет, когото народът много почитал. За разлика от фарисеите, садукеите не са искали народът, който тогава не е разбирал вече стария еврейски език, да познава свещените писания. Омразата, която са изпитвали към Христос Исус, който ги е изобличавал, е била толкова силна, че нощно време той се е превивал от болка на одъра си. Когато Той ги е изобличавал публично, най-често са били сдържани, защото неговите тълкувания са били дотолкова проникнати от истината, че в непосредственото Му присъствие не са могли да дадат никакви контрааргументи. Понякога дори наистина са били докоснати от думите на Христос и за няколко мига са оставали безмълвни от автентичността на Неговата същност и слово. Публично демаскирани, решили да отмъстят и започнали да кроят тайни планове как да се отърват от човека от Назарет.
За фарисеите
Името "фарисеи" идва от еврейски фаруш, което значи "писмено обяснение". Но в множествено число ферушим думата може да означава и "Отделените". И двата израза точно характеризират фарисеите. По времето на Исус от Назарет садукеите вече са били малцинство по отношение на фарисеите и между двете групи не е царял мир. Садукеите са се опитвали да унищожат кариеристите от редиците на фарисеите, които още около раждането на Исус са били вече успешна групировка. Фарисеите са били както и садукеите обединение на жреци. Но фарисеите са били отворени не само към висшата класа, а и към хората от народа, независимо от кое съсловие, всеки е можел да стане "обяснител на писанието". Тяхна заслуга е, че са чели на народа от светите книги и са го учили на езика и традициите на еврейството. Построени са били и много синагоги.
При задълбоченото проучване на писанията фарисеите са установили някои несъответствия между думите на пророците и действителните обичаи. Затова са започнали да тълкуват писанията. Това е било времето на т.нар. "устно учение", мишна, тълкуването на законите. От техните тълкувания е настъпило голямо объркване по отношение на писанията, така че са се писали книги за тълкуване на тълкуването на законите. За разлика от садукеите фарисеите са споделяли мисълта за Възкресението и са търсели издънка на Давидовия род. Но с бащата на Ирод Велики, живял около годината на раждането на Исус, наречен Антипатер "предшестващ баща", на трона се е възкачил род, представляващ обратното на Давидовия род. Антипатер, синът му Ирод Велики и внукът Ирод Антипа са били от рода на Едомитите. Те са били потомци на Есав, който след завръщането на Яков от Месопотамия се е бил оттеглил в планините Сеир в южната част на Палестина. (Сеир означава "космат" и идва от прекалено окосмения Есав). Стотици години след раздялата на родовете на Яков и Есав евреите са били поучавани за връзката си с едомитите: "Да не презираш едомита, защото той е твой брат". Даже когато едомитите отказали на бягащите от Египет евреи да преминат през земите им, наследниците на Яков не се били с тях, а заобиколили земите им. Едомитите са били войнствени и между тях и евреите е имало въоръжени конфликти. През 600 г. пр. Хр. едомитите нападат и окупират южна Юдея до Хеброн. Едва макавеите успяват 400 години по-късно да принудят едомитите да се обрязват и да влязат в съюза на еврейския народ с Бога на Израел.
Така че иродианските царе про форма са били от юдейската вяра, но не са били от юдейски произход. Затова и не били свързани с култовите традиции на евреите. Ирод Велики и до ден днешен е известен с пищната елинска архитектура и луксозния си живот. Мащабните преустройства на храма и целия храмов комплекс довели дотам, че от импулсите на Соломон и Хирам не останало почти нищо. Ирод Антипа е виновен за обезглавяването на Йоан Кръстител, който е критикувал публично моралния упадък на царя.
Това състояние е било непоносимо за фарисеите и те вярвали в идването на наследника на Давидовия род. Това е причината мнозина от тях да се присъединят към първите християни. Някои са били кръстени още от Йоан Кръстител, но повечето се обърнали в християнството след смъртта на Исус. Но те също интерпретирали писанията екзотерично и очаквали светски цар, който да произлезе от рода на Давид. На него разчитали за политическото освобождение на Палестина. Целта на фарисеите било освобождаването от чужди елинистични културни и религиозни влияния и обръщане към родната юдейска традиция. Но тъй като не разбирали духовното й значение, се задоволявали да се разграничат от всички - митари, болни, мъртви, грешници. В резултат на разграничаването от сетивния свят, нараснало егото им.
Народът доста е уважавaл фарисеите, тъй като те поне формално демонстирали много набожен живот. Такъв живот те изисквали от всички - да дават десятък на храма, да спазват правилата за чистота, да не докосват мъртви, да имат различни съдове за млечни и месни продукти. Нещо, което особени за по-бедните, е било неизпълнимо. Фарисеите са били тези, които подчертано набожно се движели по улиците, като се спирали, за да се молят пред очите на минувачите.
Още няколко столетия преди Мистерията на Голгота са започнали драматични политически, религиозни и социални промени. Александър Велики е завладял еврейското царство и е завзел през 333 г. пр. н.е. Йерусалим. Докато е бил жив той, за еврейския народ не е имало големи сътресения, но след смъртта му през 320 г. пр.н.е. властта преминава у птолемеите - племена, проникнали от Египет на север. Сто години продължила тяхната власт, преди те да бъдат сменени от селевкидите, оказали огромно влияние върху еврейския народ. Селевкидите са дошли от север в Палестина и са донесли със себе си остатъците от елинската култура, която около 200 г. пр. Хр. вече е била доста разложена от римското влияние. За разлика от предишните чужди владетели обаче селевкидите искали на всяка цена да наложат собствената си религия и култура. Даже и най-обикновените еврейски правила не могли вече да бъдат съблюдавани - било е забранено обрязването, спазването на сабат, предписанията за чистота и храна. Свещениците са били принуждавани да ядат некошерна храна, което е имало разрушително въздействие върху техните ясновидски способности.
Но най-фаталното деяние на сирийския цар Антиох е било да посвети соломоновия храм, дома на Яхве, на Зевс. Поради репресииите се е създала с течение на времето група от евреи, чието име се е запазило и до днес - хасидите "набожните". Те не са били отделно племе или каста, хасиди е имало сред всички племена. Но водещ в похода срещу сирийците е бил един хасмонейски жречески род от Юдино коляно - Макавеите. В еврейската култура те са известни до ден днешен, защото са свързани с празника „ханука“. През 165 г. пр. Хр. на въстаниците под водачеството на Юда Макавей се удало да завземат властта в Палестина. Храмът е бил пречистен и пак даден с помощта на божествените сили (както се празнува в традицията на ханука) на бога на Израел. Но за съжаление когато липсва външен враг, се стига до вътрешни междуособици. Сто години след въстанието между двама братя Макавеи възниква спор, който отслабва страната дотолкова, че римският пълководец Помпей успява да завладее Палестина. С това започва времето на римското владичество. До потушаването на еврейското въстание през 70 г. сл.Хр. е имало еврейски царе като Ирод Велики, но те са били васални на Рим. Решенията за наследяването на престола и под. трябвало да бъдат одобрени от римския император. Авторитетът на еврейските царе бил подкопан и без това от претенциите на Макавеите за цялата власт и висшите позиции в политиката и религиозния живот за себе си и децата си. Поради това възникнала опозиция от други групировки. Това било времето, когато на дневен ред се явили садукеите и фарисеите, известни ни от евангелията. Двете групи обикновено се споменават заедно, но те имат различни характеристики.
Думата "садукеи" произлиза от староевр. заддак, което означава "справедлив съм". Садукеите са се нарекли заддоким "справедливите". Те са се стремели в противовес на не винаги моралното поведение на Макавеевите царе към управлението на консервативен жречески род в Палестина. По времето на Исус те вече са били в малцинство сред висшата класа на еврейския народ. Членовете им са произхождали от най-изтъкнатите семейства. Държали са на чиста и известна линия на произход и са били главната част на синедриона, висшия еврейски съвет. Поради това са били изразители и на политически интереси, защото синедрионът е имал голямо влияние върху царя и неговите решения.
Садукеите са били най-задълбочените познавачи на религиозните писания, най-вече на тората, затова евангелистите ги наричат "книжниците". Те признавали само това, което буквално е написано в светото писание. По тази причина и Христос Исус винаги е дискутирал с тях върху писанията, защото тях човек е можел да ги обори само с рулото в ръка. Само който можел да отговори на възраженията им с думите на пророците, въобще е бил изслушван от тях. Но те не са могли да разберат, че в Христос Исус действа самото слово на пророците в жива форма.
Буквалното възприемане на писанията е предизвиквало проблеми в ежедневния живот, садукеите не са признавали и прераждането. Принципът "Око за око, зъб за зъб" се е спазвал абсолютно буквално и драстично, такива са били правните възгледи на садукеите. Садукеите в действителност са въртели търговия с римските окупатори и са се ползвали от привилегии, те са били печеливши от римската окупация. Били са духовният елит и естествено не са искали да имат конкуренция в лицето на друга религиозна или политическа група, да не говорим пък за някакъв човек от Назарет, когото народът много почитал. За разлика от фарисеите, садукеите не са искали народът, който тогава не е разбирал вече стария еврейски език, да познава свещените писания. Омразата, която са изпитвали към Христос Исус, който ги е изобличавал, е била толкова силна, че нощно време той се е превивал от болка на одъра си. Когато Той ги е изобличавал публично, най-често са били сдържани, защото неговите тълкувания са били дотолкова проникнати от истината, че в непосредственото Му присъствие не са могли да дадат никакви контрааргументи. Понякога дори наистина са били докоснати от думите на Христос и за няколко мига са оставали безмълвни от автентичността на Неговата същност и слово. Публично демаскирани, решили да отмъстят и започнали да кроят тайни планове как да се отърват от човека от Назарет.
За фарисеите
Името "фарисеи" идва от еврейски фаруш, което значи "писмено обяснение". Но в множествено число ферушим думата може да означава и "Отделените". И двата израза точно характеризират фарисеите. По времето на Исус от Назарет садукеите вече са били малцинство по отношение на фарисеите и между двете групи не е царял мир. Садукеите са се опитвали да унищожат кариеристите от редиците на фарисеите, които още около раждането на Исус са били вече успешна групировка. Фарисеите са били както и садукеите обединение на жреци. Но фарисеите са били отворени не само към висшата класа, а и към хората от народа, независимо от кое съсловие, всеки е можел да стане "обяснител на писанието". Тяхна заслуга е, че са чели на народа от светите книги и са го учили на езика и традициите на еврейството. Построени са били и много синагоги.
При задълбоченото проучване на писанията фарисеите са установили някои несъответствия между думите на пророците и действителните обичаи. Затова са започнали да тълкуват писанията. Това е било времето на т.нар. "устно учение", мишна, тълкуването на законите. От техните тълкувания е настъпило голямо объркване по отношение на писанията, така че са се писали книги за тълкуване на тълкуването на законите. За разлика от садукеите фарисеите са споделяли мисълта за Възкресението и са търсели издънка на Давидовия род. Но с бащата на Ирод Велики, живял около годината на раждането на Исус, наречен Антипатер "предшестващ баща", на трона се е възкачил род, представляващ обратното на Давидовия род. Антипатер, синът му Ирод Велики и внукът Ирод Антипа са били от рода на Едомитите. Те са били потомци на Есав, който след завръщането на Яков от Месопотамия се е бил оттеглил в планините Сеир в южната част на Палестина. (Сеир означава "космат" и идва от прекалено окосмения Есав). Стотици години след раздялата на родовете на Яков и Есав евреите са били поучавани за връзката си с едомитите: "Да не презираш едомита, защото той е твой брат". Даже когато едомитите отказали на бягащите от Египет евреи да преминат през земите им, наследниците на Яков не се били с тях, а заобиколили земите им. Едомитите са били войнствени и между тях и евреите е имало въоръжени конфликти. През 600 г. пр. Хр. едомитите нападат и окупират южна Юдея до Хеброн. Едва макавеите успяват 400 години по-късно да принудят едомитите да се обрязват и да влязат в съюза на еврейския народ с Бога на Израел.
Така че иродианските царе про форма са били от юдейската вяра, но не са били от юдейски произход. Затова и не били свързани с култовите традиции на евреите. Ирод Велики и до ден днешен е известен с пищната елинска архитектура и луксозния си живот. Мащабните преустройства на храма и целия храмов комплекс довели дотам, че от импулсите на Соломон и Хирам не останало почти нищо. Ирод Антипа е виновен за обезглавяването на Йоан Кръстител, който е критикувал публично моралния упадък на царя.
Това състояние е било непоносимо за фарисеите и те вярвали в идването на наследника на Давидовия род. Това е причината мнозина от тях да се присъединят към първите християни. Някои са били кръстени още от Йоан Кръстител, но повечето се обърнали в християнството след смъртта на Исус. Но те също интерпретирали писанията екзотерично и очаквали светски цар, който да произлезе от рода на Давид. На него разчитали за политическото освобождение на Палестина. Целта на фарисеите било освобождаването от чужди елинистични културни и религиозни влияния и обръщане към родната юдейска традиция. Но тъй като не разбирали духовното й значение, се задоволявали да се разграничат от всички - митари, болни, мъртви, грешници. В резултат на разграничаването от сетивния свят, нараснало егото им.
Народът доста е уважавaл фарисеите, тъй като те поне формално демонстирали много набожен живот. Такъв живот те изисквали от всички - да дават десятък на храма, да спазват правилата за чистота, да не докосват мъртви, да имат различни съдове за млечни и месни продукти. Нещо, което особени за по-бедните, е било неизпълнимо. Фарисеите са били тези, които подчертано набожно се движели по улиците, като се спирали, за да се молят пред очите на минувачите.
Търсене
За този блог
Гласове: 6195
