Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Постинги в блога от 21.01.2019 г.
21.01.2019 22:27 -
За смисъла на престоя ни в камалока след смъртта и как да го направим приживе по-лек
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 26.10.1908 в Берлин и включена в СС “Духовнонаучна антропология”
“Част от астралния свят е времето, което човек трябва да прекара непосредствено след смъртта си, наречено духовнонаучната “времето на камалока” (камалока означава “място на желанията”). Какво означава да си в камалока? Често съм давал типичния пример за чревоугодника, копнеещ за насладата, която могат да му доставят само вкусовите усещания. Физическото тяло е изоставено при смъртта, в голяма степен и етерното тяло, но астралното тяло е налице и човекът притежава качествата и силите, които по време на живота си е имал във физическото тяло. Те не се променят веднага след смъртта, това става постепенно. Ако човекът е копнял за вкусни ястия, този стремеж към удоволствието от храната остава, но след смъртта липсва инструментът за задоволяването му. Човекът трябва да се лиши от удоволствието си, той копнее за нещо, от което трябва да се лиши. Това се отнася до всички преживявания в камалока. Това е състоянието на астралното тяло, при което човек още копнее за задоволяване на желания, възможни само чрез физическото тяло. И понеже тялото вече липсва, човекът е принуден да подтисне стремежа и копнежа по удоволствията - това е времето на отвикването. Едва след него той е свободен, едва когато изтръгне този копнеж от астралното си тяло. По време на целия период в камалока в астралното тяло живее нещо, което може да се нарече лишение в най-различни форми и нюанси - това е същността на камалока. Както в светлината могат да се различат червени, жълти, зелени, сини тонове, така и лишенията са от различен вид. Характерно за човека в камалока е лишението.
Но астралният план не се състои само от камалока, а е много по-обширен. Ала човек никога не може да го изпита, ако е приживе е съществувал само за физическите потребности. Най-напред той може да преживее астралния свят единствено като лишение. Но чрез изработването на обратното на лишението може да се влезе в другата част на астралния свят. Затова методите, които събуждат в човека силите, противоположни на лишението, го довеждат до другата част на астрала. Тези сили трябва да му се дадат. Това са силите на доброволния отказ. Както лишението, така и доброволният отказ са възможни в различни нюанси. С най малкия отказ, който си налагаме съзнателно, правим крачка напред към добрата страна на астрала. Даже когато се откажем от нещо незначително, това все пак е възпитание, което помага да изпитаме добрите аспекти на астрала. Ето защо в окултната традиция се отделя такова внимание на това ученикът да се откаже временно от различни неща, да се упражнява в доброволен отказ. Така той получава достъп до положителната страна на астрала.
Какво се постига с това? Да вземем най-напред преживяванията в камалока. Ако някой чрез смърт или друго средство излезе от физическото тяло, ще му липсва физическият инструмент, чрез който се задоволяват потребностите. Незабавно настъпва лишение, и то като имагинативен образ в астралния свят. Например появява се червен петоъгълник или кръг. Той е образ на това, което навлиза в обзора на човека и съпътства отказа, както един обект във физическия свят съответства на това, което в душата се преживява като представа. Ако желанията ни са съвсем елементарни и нисши, то срещу човека изникват ужасяващи зверове, когато напусне тялото си. Те са символ на нисшите желания. Но ако човек се е упражнявал в доброволен отказ, то в момента, когато чрез смърт или инициация излезе от тялото си, понеже е проникнал червеното с чувството на отказ, червеният кръг изчезва и на негово място се появява зелен кръг. Изчезва също и звярът и от силите на отказа се явява един облагороден образ от астралния свят. Значи човек трябва най-напред да трансформира обективната даденост на червения кръг (отвратителния звяр) чрез силите на отказа в неговата противоположност. Отказът извиква от необятните дълбини истинския астрал. Затова никой не трябва да вярва, че ще мине без напрягане на душевните си сили, ако иска да се издигне в истинския астрал. Без това той би попаднал само в една част от астрала. Който се отказва, се лишава от нещо и това като с магическа пръчка прави видима истинската същност на астралния свят.
“Част от астралния свят е времето, което човек трябва да прекара непосредствено след смъртта си, наречено духовнонаучната “времето на камалока” (камалока означава “място на желанията”). Какво означава да си в камалока? Често съм давал типичния пример за чревоугодника, копнеещ за насладата, която могат да му доставят само вкусовите усещания. Физическото тяло е изоставено при смъртта, в голяма степен и етерното тяло, но астралното тяло е налице и човекът притежава качествата и силите, които по време на живота си е имал във физическото тяло. Те не се променят веднага след смъртта, това става постепенно. Ако човекът е копнял за вкусни ястия, този стремеж към удоволствието от храната остава, но след смъртта липсва инструментът за задоволяването му. Човекът трябва да се лиши от удоволствието си, той копнее за нещо, от което трябва да се лиши. Това се отнася до всички преживявания в камалока. Това е състоянието на астралното тяло, при което човек още копнее за задоволяване на желания, възможни само чрез физическото тяло. И понеже тялото вече липсва, човекът е принуден да подтисне стремежа и копнежа по удоволствията - това е времето на отвикването. Едва след него той е свободен, едва когато изтръгне този копнеж от астралното си тяло. По време на целия период в камалока в астралното тяло живее нещо, което може да се нарече лишение в най-различни форми и нюанси - това е същността на камалока. Както в светлината могат да се различат червени, жълти, зелени, сини тонове, така и лишенията са от различен вид. Характерно за човека в камалока е лишението.
Но астралният план не се състои само от камалока, а е много по-обширен. Ала човек никога не може да го изпита, ако е приживе е съществувал само за физическите потребности. Най-напред той може да преживее астралния свят единствено като лишение. Но чрез изработването на обратното на лишението може да се влезе в другата част на астралния свят. Затова методите, които събуждат в човека силите, противоположни на лишението, го довеждат до другата част на астрала. Тези сили трябва да му се дадат. Това са силите на доброволния отказ. Както лишението, така и доброволният отказ са възможни в различни нюанси. С най малкия отказ, който си налагаме съзнателно, правим крачка напред към добрата страна на астрала. Даже когато се откажем от нещо незначително, това все пак е възпитание, което помага да изпитаме добрите аспекти на астрала. Ето защо в окултната традиция се отделя такова внимание на това ученикът да се откаже временно от различни неща, да се упражнява в доброволен отказ. Така той получава достъп до положителната страна на астрала.
Какво се постига с това? Да вземем най-напред преживяванията в камалока. Ако някой чрез смърт или друго средство излезе от физическото тяло, ще му липсва физическият инструмент, чрез който се задоволяват потребностите. Незабавно настъпва лишение, и то като имагинативен образ в астралния свят. Например появява се червен петоъгълник или кръг. Той е образ на това, което навлиза в обзора на човека и съпътства отказа, както един обект във физическия свят съответства на това, което в душата се преживява като представа. Ако желанията ни са съвсем елементарни и нисши, то срещу човека изникват ужасяващи зверове, когато напусне тялото си. Те са символ на нисшите желания. Но ако човек се е упражнявал в доброволен отказ, то в момента, когато чрез смърт или инициация излезе от тялото си, понеже е проникнал червеното с чувството на отказ, червеният кръг изчезва и на негово място се появява зелен кръг. Изчезва също и звярът и от силите на отказа се явява един облагороден образ от астралния свят. Значи човек трябва най-напред да трансформира обективната даденост на червения кръг (отвратителния звяр) чрез силите на отказа в неговата противоположност. Отказът извиква от необятните дълбини истинския астрал. Затова никой не трябва да вярва, че ще мине без напрягане на душевните си сили, ако иска да се издигне в истинския астрал. Без това той би попаднал само в една част от астрала. Който се отказва, се лишава от нещо и това като с магическа пръчка прави видима истинската същност на астралния свят.
Търсене
За този блог
Гласове: 6202
