Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824754 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 29.01.2019 г.
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 6. април 1924 в Дорнах и публикувана в СС 236 “Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки”

  (превод: Димо Даскалов)    

“При особена ситуация, погледът ми се спря върху определени събития, които стават в Североизточна Франция през 8-мо и 9-то столетие, малко по-късно от времето, за което сега говорих. Там се разиграват особени събития. Това е времето, когато още не са се образували големите държави и поради тази причина станалото засяга предимно по-малки кръгове от човечеството. Една личност с енергичен характер притежава голямо имение точно в областта, която днес наричаме Североизточна Франция. Този мъж управлява своето имение по извънредно подреден начин, бих искал да кажа, по извънредно систематичен за тогавашното време начин. Той знае какво иска и е странна смесица от целеустремен човек и приключенска натура, така че от своето имение с по-голям или с по-малък успех извършва малки военни нападения с хора, които, както е привично тогава, се поставят на разположение като наемни войници. Това са малки войскови части, с които този човек потегля и се опитва да оплячкоса това или онова.  

С такъв отряд съответният потегля от Североизточна Франция. И обстоятелствата се стичат така, че друга личност, с по-малко приключенски наклонности отколкото първата, но енергична, завладява цялото имение с всичкото имущество по време на отсъствието на собственика – днес това изглежда парадоксално, но тогава подобно нещо е можело да стане. Когато собственикът се завръща у дома си – той няма семейство, – намира, че друг собственик е завладял имението му. Събитията се развиват така, че той не може да победи новия собственик. Този е по-силен, има повече хора, повече войници. Първият не успява да го победи.  

Но през онези времена не е било обичайно някой да потегли веднага за други страни, когато не преуспява в своята родина. Несъмнено тази личност е била авантюрист, но не успява да се измъкне така бързо, няма възможност за това. И заедно с група негови хора съответният човек става един вид крепостник в своето собствено предишно стопанство. Сега той трябва да работи като крепостник с група от онези, които заедно с него са потеглили към приключения, докато през това време му е отнето имението.  

Тогава се случва, че у всички тези хора, които са станали крепостници, докато по-рано са били господари, се създава настроение, особено враждебно на принципа на господарството, на собствеността. И през нощите в тези гористи местности се палят огньове, около които хората се събират и кроят всевъзможни планове срещу онези, които са завладели имението.

И става така, че предишният собственик, който от голям земевладелец се превръща в крепостник, става повече или по-малко роб, сега освен с работата, която е длъжен да извърши, изпълва живота си да кове планове как отново да завладее имението си. Той и неговите хора мразят онзи, който му е отнел имението.  

Настъпва време, когато тези две индивидуалности минават през портата на смъртта и между смъртта и ново раждане изпитват в духовния свят всичко, което може да бъде изпитано от онова време, след което се прераждат отново в 19-то столетие. Изгубилият дом и стопанство, станал вид крепостник, даже роб, се преражда като Карл Маркс, основателя на новия социализъм. А другият, който в миналото му е отнел имението, се преражда като приятеля му Енгелс. Това, което имат да решават помежду си в миналия си земен живот, по време на дългия път между смъртта и ново раждане, се превръща в стремеж да изправят причиненото един на друг.  

Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съпоставете с факта, че тези две индивидуалности са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както ви го разказах. Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и няма да изпаднете в опасност да кажете по абстрактен начин: В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез онова, а ще видите хората, които пренасят от миналото в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното.  

В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който има основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действа Хегел, когато всичко се урежда с диалектиката. Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие. Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещите на техния тогавашен език. И преведете си това в математически-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате онова, което се намира при Маркс и Енгелс. Тези са нещата, извеждащи извън сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот. И човек най-добре се предпазва от заблуждения, когато не се спира на сензацията, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, а се стреми да разбере всичко, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора.”
Категория: История
Прочетен: 1139 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 29.01.2019 21:16
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824754
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Януари, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031