Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824062 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 30.01.2019 г.
Чарлс Уилям Хекеторн (ок. 1829 - 1902) е автор, за когото се знае много малко. По произход е швейцарец и вероятно се е казвал Карл Вилхелм Хекедорн. Изглежда е живял в Базел. Знае се, че още в ранна възраст емигрира в Англия. Там преподава немски и френски и пише книги. Също така превежда на английски приказките на немския романтик Клеменс Брентано, както и скандинавски митове. Заради една от книгите му е обвинен от пресата в плагиатство.  

Основното му произведение, над което работи 19 години, е книгата “Тайните общества от всички епохи и страни”. Тя излиза през 1875, а през 1900 е преведена на немски. Макар в нея да има множество неточности (немският преводач коректно отбелязва някои от тях в бележки), книгата е едно мащабно проучване, направено във време, когато не е имало интернет, нито пък авторът е имал възможност да пътува по света. В библиотеката си Рудолф Щайнер е имал немското изданиена “Тайните общества”, което е било доста подчертавано и явно той си е служил често с него. При описанието на “Легендата за храма”, мистериите на друидите, скандинавските и мексиканските мистерии Щайнер се позовава именно на тази книга.   

Тук ще публикувам откъс от книгата на Хекеторн за скандинавските мистерии.   “Древните скандинавски жреци се наричали "дроти" и жречеството било извикано за живот от Сиге - един скитски принц, който според легендата по-късно приел името Один. Групата на дротите се състояла от 12 души, които също изпълнявали и службата на съдии. Тук следва да се търси произхода на 12членните съдилища от обикновени избираеми граждани, които първо се появили в Англия, а след това и в много други страни. Властта на дротите била толкова голяма, че те можели да изберат когото искат от хората за жертвоприношение - стига да пожелаели, можели да се спрат дори и на владетеля. Оттук произлязъл всеобщият стремеж да се поддържат добри отношение с жреците. Тъй като орденът бил ограничен до членовете на едно единствено семейство, той станал невероятно богат. Дейността и стопанството им, основани на произвол, надминали всички граници и само защото християнството обещавало да сложи край на това господство, в Скандинавия го приели с голямо въодушевление. От жажда да отмъстят за натрупаните несправедливости хората избили дротите, разрушили дворците и храмовете им, счупили техните идоли и всичко, свързано с готските езически вярвания. Само това, което не могло да бъде унищожено от човешка ръка, оцеляло - няколко кромлеха, няколко великолепни каменни паметници, множество издялани в скалите пещери и някои естествени малки пещери, които се използвали за посвещения.  

Ритуалите имали астрономическо значение. Както и при мистериите в други краища на света, местата за посвещение били естествени или изкуствени пещери. Кандидатът за посвещение бил подлаган на всевъзможни ужасни изпити, като жреците специално държали те да бъдат колкото се може по-жестоки. Но за разлика от ориенталските мистерии кандидатът трябвало да премине не през седем, а през девет подземни помещения (девет е квадратът на тайнственото число три). Възлагали му да търси трупа на Балдур (скандинавския Озирис), който бил убит от Локи - княза на мрака. Кандидатът имал задачата да извика с всички възможни средства обратно към живот мъртвия слънчев бог. Обикновено това му се удавало и после в светилището трябвало да положи върху изваден меч тържествен обет за мълчание. Ритуалът бил придружен с пиене на медовина от човешки череп. Накрая кандидатът бил подпечатван със свещения за скандинавците кръстен знак и му давали вълшебен пръстен - дар от добрия Балдур.  

В първата песен на "Еда", която очевидно описва церемониите, свързани с посвещението в мистериите, се казва, че кандидатът се стреми да придобие знанията, които притежават боговете (асите). Той открива дворец, чийто огромен покрив е покрит със златни щитове. След това среща мъж, който хвърля нагоре седем цветя. Дворецът символизира света, покривът - небето, златните щитове - са звездите, а седемте цветя са седемте планети. Запитан за името си, кандидатът отговарял: "ганглер", тоест "пътник, странник". В случая това означавало някой, който обикаля света и дарява на човечеството необходимото му за живота. Има се предвид слънцето, което символично представлявал кандидатът за посвещение. “Двореца на краля” било името, с което йерофантите наричали дневното светило. Пътникът виждал три трона. На най-ниския седял Хар – “извисеният крал”, на средния - Яфухар "този, който е равен на извисения". На най-високия трон седяла троицата. Тримата седящи на троновете съответстват на личностите, виждани от учениците на елевсинските мистерии - йерофанта, факлоносеца (дадухa) и жреца на олтара (епибомита). Те съответстват на майстора и първия и втория надзирател в масонството - символизиращи представителите на слънцето, луната и големия миров строител - демиурга.  Но скандинавската троица обикновено се олицетворява от върховния бог Один, неговия първороден син Тор (посредник между Один и хората, притежател на неограничена власт над всемира, заради което главата му се представя като обкръжена от дванайсет звезди) и хермафродита Фрея, носещ всички символи на властта над любовта и брака.  

Дадените на неофита (ученика) напътствия съдържали и указанието, че най-големият и стар бог се казва алфадер "всеотец" и има дванайсет допълнителни имена. Те напомнят за дванайсетте атрибута на слънцето, дванайсетте констелации и дванайсетте висши божества в Египет, Гърция и Рим. Към боговете на скандинавската митология спадат добрият Балдур, чиято история, както казахме, е в основата на церемонията по посвещението. Балдур съответства на ориенталския Митрас. Той сънува грозящата го опасност. Останалите богове на Валхала (Олимп при древните скандинавци), на които той споделя за страха си, го успокояват и за да не му се случи нищо, карат всички неща от природата да се закълнат, че няма да му причинят зло. Само имелът не бил принуден да се закълне, тъй като изглеждал съвсем безобиден. За забавление боговете замерят Балдур с всевъзможни опасни предмети, без да го наранят. Слепият Хьоф (съдбата)  отначало не участва във веселбата, но Злият Локи (мракът, зимата) му дава клонка от имел в ръката и го уговаря да замери с нея Балдур. В резултат Балдур пада мъртъв. Затова друидите в Скандинавия, Галия и Британия имали навика да събират клонки от имел по време на зимното слънцестоене. Те ги отрязвали с извит нож, с което загатвали за отрязъка от зодиака, в който станало убийството на Балдур.  

В Снора-Еда (исландската Еда в проза) на Снори Стурлусон откриваме друга легенда, според която Один бива убит и Фрея - скандинавската Изида или Венера - отива да търси трупа му. Това е точно същата легенда, която разказват египтяните за Озирис и Изида, а древните гърци - за Церера и Прозерпина. Астрономическото значение съвпада също.   

Един от главните празници на скандинавците и на друидите бил празникът на зимното слънцестоене. Тъй като това е най-дългата нощ в годината, на нея приписвали създаването на света от първичния мрак и я нарекл "нощ-майка". Този празник се казвал Юле (от изменено гр. “Хелиос” - бог на слънцето) и бил отбелязван с голяма радост. В Англия и Шотландия и днес наричат Коледа с думата Yule - тя се среща почти толкова често, колкото и Christmas.”  
Категория: История
Прочетен: 1406 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 30.01.2019 15:49
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824062
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6141
Календар
«  Януари, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031