Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Постинги в блога от 09.01.2019 г.
09.01.2019 17:21 -
За окултната разлика във възпитанието на Спарта и Атина; за разликата между южняците и северняците
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 24 ноември 1923 г. в Дорнах и включена в СС 232 “Създаването на мистериите”
“Влиянието на непосредствената природна среда е от изключитено значение за човека. Имало е времена, когато това природно влияние било използвано по специфичен начин под мъдрото ръководство на учителите на човечеството.
Ако например погледнем нещо много специфично в Древна Гърция - разликата между спартанците и атиняните - то трябва да кажем, че тази разлика, която в учебниците по история се описва по един външен начин, е свързана с мерките, вземани в древните мистерии, които предизвиквали у едните и другите различни въздействия. В Гърция обръщали голямо внимание на гимнастиката. Тя била най-важна при възпитанието на детето, защото по заобиколен път чрез телесното, което се насочвало по определен начин, се постигало специфичното гръцко въздействие върху духовно-душевното. Но това ставало по различен начин при спартанците и атиняните. При първите било важно момчетата да се развиват така, че чрез гимнастическите упражнения необходимото да се изработва вътрешно в тялото. Спартанското момче трябвало да тренира независимо от атмосферните условия. При атиняните било различно. Те държали гимнастическите упражнения да са пригодени към климатичните условия. Момчето трябвало да е изложено на слънчева светлина, когато спортува. За спартанците било все едно дали ще се тренира при дъжд или слънце. Атиняните изисквали върху човека да въздействат стимулиращите слънчеви лъчи. Спартанското момче било третирано така, че кожата му направо била затваряна и всичко, което развивало, идвало от вътрешната телесност. На малкия атинянин не само мажели кожата с пясък и масла, но и го излагали на слънце. По този начин в него преминало онова, което може да влезе с човека отвън, от влиянието на слънцето. Атинското момче го стимулирали да бъде приказливо, да се изразява с красиви думи. Спартанското момче направо го затваряли чрез всевъзможни разтривки с масла и обработка на кожата с пясък и мазила, за да се развива независимо от външната природа. Така то трябвало да вкарва навътре в себе си и да не допуска навън силите на човешката природа, които могат да се развият. Затова то не ставало разговорливо като атинянчето. Спартанското момче направо било карано да скъпи думите си, да говори малко, да бъде мълчаливо. И когато казвало нещо, то трябвало да е важно, да има субстанция. Спартанските поговорки, които са малко на брой, се характеризирали с богато съдържание, а атинските - с красотата на езиковата формулировка. Това било свързано с адаптирането на човека към околната среда чрез съответната образователна система.
Същото можете да наблюдавате и в отношението, което се създава между човека и неговата среда. Южняците, които са подложени на външното слънчево въздействие, се изразяват с много жестове и са бъбриви. При тях се развива благозвучен език, защото развитието на вътрешната топлина е свързано с външната топлина. Северняците се развиват така, че не стават много приказливи, защото трябва да запазват във вътрешността си телесната топлина като имлулс. Погледнете хората на севера, известни с мълчаливостта си. Те по цели вечери седят заедно, без да се чувстват принудени да изговарят много думи. Един пита, друг му отговаря с да или не едва след два часа или на следващата вечер. Това е свързано с факта, че на северняците им трябват по-силни вътрешни импулси за произвеждане на топлина в себе си, защото към тях не идва външна топлина.”
“Влиянието на непосредствената природна среда е от изключитено значение за човека. Имало е времена, когато това природно влияние било използвано по специфичен начин под мъдрото ръководство на учителите на човечеството.
Ако например погледнем нещо много специфично в Древна Гърция - разликата между спартанците и атиняните - то трябва да кажем, че тази разлика, която в учебниците по история се описва по един външен начин, е свързана с мерките, вземани в древните мистерии, които предизвиквали у едните и другите различни въздействия. В Гърция обръщали голямо внимание на гимнастиката. Тя била най-важна при възпитанието на детето, защото по заобиколен път чрез телесното, което се насочвало по определен начин, се постигало специфичното гръцко въздействие върху духовно-душевното. Но това ставало по различен начин при спартанците и атиняните. При първите било важно момчетата да се развиват така, че чрез гимнастическите упражнения необходимото да се изработва вътрешно в тялото. Спартанското момче трябвало да тренира независимо от атмосферните условия. При атиняните било различно. Те държали гимнастическите упражнения да са пригодени към климатичните условия. Момчето трябвало да е изложено на слънчева светлина, когато спортува. За спартанците било все едно дали ще се тренира при дъжд или слънце. Атиняните изисквали върху човека да въздействат стимулиращите слънчеви лъчи. Спартанското момче било третирано така, че кожата му направо била затваряна и всичко, което развивало, идвало от вътрешната телесност. На малкия атинянин не само мажели кожата с пясък и масла, но и го излагали на слънце. По този начин в него преминало онова, което може да влезе с човека отвън, от влиянието на слънцето. Атинското момче го стимулирали да бъде приказливо, да се изразява с красиви думи. Спартанското момче направо го затваряли чрез всевъзможни разтривки с масла и обработка на кожата с пясък и мазила, за да се развива независимо от външната природа. Така то трябвало да вкарва навътре в себе си и да не допуска навън силите на човешката природа, които могат да се развият. Затова то не ставало разговорливо като атинянчето. Спартанското момче направо било карано да скъпи думите си, да говори малко, да бъде мълчаливо. И когато казвало нещо, то трябвало да е важно, да има субстанция. Спартанските поговорки, които са малко на брой, се характеризирали с богато съдържание, а атинските - с красотата на езиковата формулировка. Това било свързано с адаптирането на човека към околната среда чрез съответната образователна система.
Същото можете да наблюдавате и в отношението, което се създава между човека и неговата среда. Южняците, които са подложени на външното слънчево въздействие, се изразяват с много жестове и са бъбриви. При тях се развива благозвучен език, защото развитието на вътрешната топлина е свързано с външната топлина. Северняците се развиват така, че не стават много приказливи, защото трябва да запазват във вътрешността си телесната топлина като имлулс. Погледнете хората на севера, известни с мълчаливостта си. Те по цели вечери седят заедно, без да се чувстват принудени да изговарят много думи. Един пита, друг му отговаря с да или не едва след два часа или на следващата вечер. Това е свързано с факта, че на северняците им трябват по-силни вътрешни импулси за произвеждане на топлина в себе си, защото към тях не идва външна топлина.”
Търсене
За този блог
Гласове: 6145