Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824400 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 10.10.2019 г.
На отношенията между Запада и азиатските народи се спира следната статия, писана от Рудолф Щайнер преди близо сто години. За разлика от препоръките в нея, и днес виждаме, че във връзките си с азиатските страни и Европа, и САЩ продължават да бъдат водени главно от стремежа за икономическа изгода. Що се отнася до САЩ, именно Япония и Китай са техните най-големи кредитори. Япония има американски държавни книжа за над 1,1 билиона долара, на второ място е Китай с 1 билион, а държавите-джуджета Хонг Конг и Тайван са съответно на девето и десето място в списъка на американските кредитори. Така че не случайно при срещите си с китайския президент и важни китайски гости Тръмп редовно пробутва внучката си Арабела Кушнер, дъщеря на Иванка Тръмп, а вече и братчето й Джозеф, да им пеят китайски песни - https://www.youtube.com/watch?v=AlxgYU40Ix8. Децата имат китайска гувернантка, която ги учи на родния си език.  
  
                                                           Световният въпрос  

Статия от Рудолф Щайнер, публикувана на 28. август 1921 (СС 36 “Мисълта на Гьотеанума всред съвременната културна криза. Събрани статии 1921-1925 от седмичника “Дас Гьотеанум”)  

Светът очаква важни решения от Вашингтонската конференция1, която трябва да се проведе през ноември. Ако към програмата на тази сбирка на западните сили спадат разоръжаването и въпросите на Тихия океан, то следва да се отнесем сериозно само към втория въпрос и да разглеждаме първия като един вид морална украса. Защото в Тихия океан се събират линиите, върху които е съсредоточено вниманието на силите, от които днес зависи съдбата на света - Северна Америка, Англия, Япония. Ако разгледаме преобладаващите интереси, ще признаем, че истински определящ е техният икономически характер. Те искат да обсъждат икономическите предимства и ще се обезоръжават или въоръжават дотолкова, доколкото това прави тези предимства да изглеждат необходими. Не могат и да направят друго. Защото така, както са се оформили отделните държави, те трябва да действат като икономически сили, всички други въпроси могат да се появят пред тях само в светлината на техните икономически импулси.  

Но Европа и Северна Америка с техния начин на мислене, зададен от собственото им историческо развитие, ще се натъкнат на много сериозни пречки в Азия. На мнозина се струва важно това, което каза южноафриканският министър Смутс на Лондонската имперска конференция2. Той изтъкна, че в бъдеще политическите погледи вече няма да са насочени към Атлантическия океан и Северно море, а за следващия половин век трябва да са насочени към Тихия океан. Но действията, които ще се извършват под влиянието на този поглед, ще се сблъскат с волята на азиатците. Световната икономика, създала се от около пет десетилетия насам, трябва да продължи да се развива вътрешно, трябва да включи и народите на Азия по начин, който засега съществува само като наченки.  

Ала това няма да е възможно, ако към съществуващите условия за разбирателство на народите не се прибавят и други. Няма да могат да се развиват икономически отношения с народите в Азия, ако не се спечели тяхното доверие. Но доверието може да бъде спечелено на чисто икономическа основа само до известна степен. Тя няма да е достатъчна за това, което се планира. Трябва да бъдат спечелени душите на азиатците. Без това всяко отношение ще бъде подкопавано от недоверието на тези хора.

От друга страна се появяват световни проблеми с огромно значение. През последните няколко века западните хора са формирали у себе си начин на мислене и чувстване, който предизвиква недоверието на азиатците. Азиатецът може да научи много за науката на Запада, за техническите резултати на тази наука: това не го привлича, то го отблъсква. Когато вижда у своите съседи японците интерес към западната цивилизация, той схваща това като предателство към истинското азиатство. Той гледа на западните култури като на нещо, което е под нивото на това, което сам притежава като вътрешно богатство на душевния живот.   

Той не вижда своето изоставане от материалния прогрес, а само духовните си стремежи и те му се струват като извисяващи се над тези на западните хора. Също така не смята начина, по който те се отнасят към християнството, като достигащ до дълбочината на неговото религиозно изживяване. Това, което научава от него, той смята за религиозен материализъм; дълбочината на християнското изживяване не е видима за него.   Западните народи ще се сблъскат с неразрешими въпроси, ако не възприемат тази противоположност на душите в своите световнополитически усещания. Докато тази противоположност се смята за някаква сантименталност, с която практикът на истинския живот не се занимава, ще се работи само за световен политически хаос.   Те ще трябва да се научат да разглеждат като практически импулси неща, които досега са били разглеждани само като идеология на мечтатели. И Западът би могъл да извърши тази промяна във възгледите. Досега той е формирал само външната страна на своята природа. Така той е постигнал онова, което азиатецът не разбира, което никога няма да иска да разбере. Но тази външна страна извира от вътрешна сила, която все още не е разкрила своята специфика. Тази сила може да се разгърне и тогава тя ще прибави към постиженията в материалната сфера и резултатите от духовния живот, които за азиатците могат да бъдат световни ценности.  

Човек може, разбира се, да възрази на такова твърдение, че за разлика от азиатското варварство, на Запад съществува овътрешняване, одушевяване, въобще една „по-висша” култура. Това със сигурност е вярно. Но то не е важно. Важното е, че западният човек може да развие дълбока душевна същност, но досегашната му история го е накарала да се въздържи от въвеждането на душевния елемент в обществения живот. Азиатецът може да има душевност на дете, дори и да бъде повърхностен, но той живее с този душевен елемент в обществения живот.  

Противоположността, която се има предвид тук, няма нищо общо и с етични аспекти като това кое е добро и зло, нито кое е красиво или грозно, художествено или не. Но то има нещо общо с факта, че азиатецът изживява своето усещане, своя дух във външния сетивен свят, докато душата на западния човек остава заседнала вътре, когато той се отдаде на света на сетивата си. Азиатецът намира духа, като живее чувствено; той често намира там един лош дух, но все пак дух. Западният човек може да е много тясно свързан с духа в своята вътрешност, но сетивата му бягат от този дух и се стремят към един механично замислен и подреден свят.  

Естествено, западният човек няма заради азиатците да възприеме един духовен начин на мислене и усещане. Той може да направи това само от собствените си душевни потребности. Азиатският въпрос дори не може да бъде повод за това. Но материалната цивилизация на Запада е достигнала точката, в която той усеща своите собствени откровения като незадоволителни, a западното човечество се чувства вътрешно празно и опустошено. Душата на западния човек трябва да се стреми към овътрешняване на цялото битие, към духовно възприятие на живота, ако в настоящия момент на своето развитие тя правилно разбира сама себе си.  

Този стремеж е въпрос на Запада, изискван от самото съвремие. Той съвпада по време със станалия необходим поглед на световната политика към Изтока. На Запад ще се отдават толкова дълго на злощастни илюзии за великите задачи на времето, докато не забележат, че без волята за обновяване на душевния живот по-нататъшният напредък на човечеството става невъзможен. Човек може да изпита душевен срам, когато се сблъска с онова, което азиатецът нарича свое душевно превъзходство.   И измама има, само когато западният човек приема духовността на древния Изток като душевно благо, което да добави към своите материални постижения. Духовното съдържание, чрез което западният човек може да направи науката, техниката, икономическите си способности наистина достойни за човека, трябва да идва от способностите, които той самият може да развие в себе си. Много хора са казали "Ех Oriente lux"3. Но светлината, идваща отвън, не се превръща в усещане на светлина, ако не бъде приета от вътрешна светлина.  

Бездушната световна политика трябва да се изпълни с душа. Естествено, развитието на душата е съкровен човешки въпрос. Но делата на човек, който има овътрешнен душевен живот са част от външния световен редСтремежът за печалба, който азиатският човек вижда у европееца, на Изток бива отричан, докато душа, която разкрива духовно съдържание, ще вдъхне доверие.   

За старите мисловни навици може да изглежда необходимо да се отговори само на въпроса как да се превърне Китай в икономическа територия, която да дава своите резултати на западните сили; но истинският практически въпрос на бъдещето ще бъде как да общуваме с душите на хората, живеещи в Азия. 
Световната икономика може да бъде само външно тяло за една душа, която трябва да бъде намерена за нея.   На някого един коментар по актуални въпроси, който започва с Вашингтонската конференция и завършва с потребностите на душата, може да се стори твърде идеологически. Но в нашето динамично време може би някой от сега живеещите хора, презиращи идеите, ще установи по емпиричен път, че отричането на душевния елемент няма да се окаже практика, подходяща за живота.”  

Вашингтонската конференция по разоръжаването се провежда от 12 ноември 1921 г. до 6 февруари 1922 г. по инициатива на САЩ и обслужва предимно американските геополитически интереси. Целта е да се установи нов мирен ред в Тихоокеанския регион. Участват страните-победителки от Антантата в Първата световна война, начело със САЩ, Великобритания и Япония. В конференцията се включват и представители на Китай, Франция, Италия, Нидерландия, Белгия и Португалия, т.е. общо 9 държави и 5 британски доминиона. 

Лондонската имперска конференция на представителите на английското правителство и доминионите се е състояла през 1921г. Ян Кристиан Смутс (1870-1950) воюва в Бурската война срещу Англия, като се застъпва за помирението на расите. Между 1919-1924 и 1939-1948 е министър-председател на Южноафриканския съюз. 

3 “От Изток идва светлината.” 
Категория: История
Прочетен: 1652 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 10.10.2019 23:11
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824400
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6144
Календар
«  Октомври, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031