“И хората с право усещат днес, въпреки погрешните възприятия, които имат при начина си на възприемане, че е неподходящо в т.нар. обществени дела да се намесват теченията, които трябва да действат само в отделния човек. Когато руският цар и руската царица се ползваха за своите управленски действия от вътрешните преживявания на човек като Распутин, хората с право се страхуваха, защото откровенията от духовния свят трябва да се намесват само в духовния живот, те не бива да играят роля в живота на държавата. В него може да се намесва само това, което чрез духовните откровения се е превърнало в нашия здрав разум. А Распутин не е стигнал до здравия разум, макар че е имал откровения.”

В книгата "Спомени за Рудолф Щайнер и строителството на Първия Гьотеанум" на руската художничка Ася (Анна) Тургенева (1890-1966) се съдържат следните думи, казани й от Щайнер за Распутин:

“Распутин е въздействал директно върху волята. Това е недопустимо. Но хората го искат. Той е точно един необуздан човек, един "Распутин" (на руски ‘разпътен, развратен’). Всичко, което се говори за него, е вярно, но въпреки това, той е „боговидец“ и това е окултен термин за определено ниво на посвещение. Само чрез него духовният свят, духът на руския народ са могли да действат в Русия – чрез никой друг".

Тези думи завинаги се отпечатаха в мен. Той ми каза също, че би искал да остана в Дорнах, защото тук ще се намери работа за мен.

Няколко дни по-късно сънувах мъртвец в староруски дрехи на великолепна катафалка. Лицето му се променяше от изразяване на груба чувственост до християнски просветлена духовност. На следващия ден научихме за убийството на Распутин ... Настъпи хаос…”

Интересни са и следващите спомени на Ася Тургенева за това как е реагирал Щайнер на революцията в Русия и последвалите я световни събития:

“Благодарение на лекциите на Рудолф Щайнер и пребиваването около него ние можехме интензивно да преживяваме това, което се разиграваше във външния свят. Но се налагаше с безсилие да установим, че той, който би могъл да се намеси и да помогне, нямаше условия за това; самите ние също бяхме неподходящи инструменти, за да му послужим за тази задача… Доктор Щайнер често ни задържаше, за да разговаря с нас за събитията, стоварили се върху света. Не очаквахме, че той ще се радва на революцията, която избухна в Русия. Беше невъзможно да се поправят грешките на царизма. "Най-накрая Русия се освободи от тази страшна карма на Романовите", каза той. "Защо овесихте нос? Руснаците трябва да се радват на бъдещето!" Той се надяваше на нов ред в Русия. А аз видях лично настъпването на хаоса и разрухата - нещо, което самият той толкова често предсказваше -, така че само отчасти можех да споделя неговата увереност. Едва по-късно разбрах, че на събитията, както и на сериозното заболяване, трябва до последния момент да се противодейства с надеждата за някакво чудо. В това се крие изцелителна сила.

Аз преживях Брест-Литовския мир като ужасно нещастие за бъдещето. "Ако на хората беше даден Тричленният социален организъм, те биха го разбрали, те имат глави за това", заяви д-р Щайнер. При това той имаше предвид ръководството на руската комисия. Но опитите му да доведе до знанието на авторитетни личности своята идея за ново социално устройство не успяха.

Един ден в началото на 1918 г. го срещнах сутринта в дърводелната. "Прочетохте ли днес във вестника обръщението с 14те точки на Уилсън? Какво мислите за него?" "Да, господин доктор; не намерих там нито една нова мисъл." "Нито една нова мисъл”, потвърди той, "нито една. Но ще видите, че сега целият свят ще се кълне в него." Повече от всичко той страдаше от празнословието, което често биваше прикривано с ужасяваща неискреност.”