Вчера сутринта, още по тъмно, стана кражба на скъпоценности от Дрезденския музей “Грюнес Гевьолбе”. Откраднати бяха изкусно изработени съкровища от хазната на Август Силни (снимка на скъпоценностите https://www.faz.net/aktuell/feuilleton/kunst/was-der-einbruch-ins-gruene-gewoelbe-fuer-dresdens-seele-bedeutet-16503843/sind-sie-verloren-objekte-aus-16503917.html). Двама души запалили трафопост и спрели тока на двореца-резиденция на саксонските курфюрсти1, махнали една решетка, разбили прозорец на партерния етаж и спокойно обрали нарочената витрина със скъпоценности – все едно задигат алкохол и цигари от селски хоремаг в България. Добре, че някои от скъпоценностите били пришити за възглавнички, иначе кражбата щяла да бъде още по-мащабна.
Картината на открадването на тези толкова ценни предмети обаче се допълва от един потресаващ факт - двамата охранители в музея наблюдавали на монитора кражбата на живо, но понеже нямали правомощия и били невъоръжени, не се намесили, а само извикали полицията. Ето действията на крадците, записани от охранителните камери: https://www.youtube.com/watch?v=WzjxOzniAuw.
Докато полицията дойде, те спокойно изчезнали с плячката. Може би скоро крадените скъпоценности ще се появят в частната колекция на някой шейх или друг налудничав колекционер. Та изнасянето през граница не представлява никаква трудност - нали и огромната златна монета, открадната преди две години от Берлинския Бодемузеум, също още не е открита.
По-голям абсурд от тази кражба едва ли някъде е ставал, особено като се има предвид колко добре охранявани са терените на сградите, в които са настанени бежанци – голям е страхът да не би някой неонацист да развали комфорта на гостите, като метне свинска глава на плаца, както вече е имало такива случаи.
Немското обществено мнение, разбира се, беше шокирано. Политици и общественици, наследници-благородници зажалиха, че паметта на Саксония, даже на цяла Германия е открадната. Да, откраднатите скъпоценности са материализирана част от историята на страната. Но защо никой не протестира за другата кражба, станала в Германия, която е по-важна от диамантите – на духовните ценности на страната? В последните век-век и нещо беше открадната и подменена родовата памет на този народ. Тайни общества замислиха и реализираха жестоки удари срещу мисията му – като се започне с чудовищното отвличане, затваряне и накрая физическо ликвидиране на детето Каспар Хаузер, наследник на Баденския престол, та се стигне до Първата световна война и Версайския договор. Наследството на Гьоте, философите на немския идеализъм бяха стъпкани и заменени от възгледите на материализма и най-прозаичния стремеж към материално забогатяване. Германските богове, епосът на Нибелунгите и митологията бяха употребени в интерес на уродливия фашизъм. Светлината, която дойде в началото на ХХ век под формата на антропософията на Рудолф Щайнер и трябваше да подаде щафетата към Източна Европа, за да се подготви тя за задачата си в следващата шеста славянска културна епоха, в Германия беше почти изцяло угасена.
Особено пагубни бяха годините след Втората световна война. Тогава под формата на прокарваната от победителите денацификация хитро беше изкривена и подменена немската история, като успоредно с това хората бяха духовно приспани с материалното благополучие, дошло с помощта на плана “Маршал”. Седемдесетгодишното промиване на мозъци, американизацията и ариманизацията на обществения живот дават своите гнили плодове. Днес цензурата и автоцензурата в Германия се вихрят в мащаби, каквито у нас само по-възрастните хора помнят от времето на социализма. Диктуваният от леви и зелени “коридор на мненията” – разпространеното в Германия название на обхвата на обществено-приемливите мнения при публични дискусии (срв. “прозореца на Овертон”) - става все по-тесен. Българинът, който ежедневно е свикнал да изхвърля цели кофи от астралната си помия в интернет като критика или направо псувни към политици, артисти, спортисти и всички, които го дразнят с нещо, даже не може и да си представи какво значи истинска цензура, наложена с немска педантичност.
Сега всички са ужасени от кражбата на съкровищата. Да, ценни са, скъпи са, макар материалната им стойност да не може да се измери, понеже са свързани с историята на страната. Но защо никой не изглежда да е забелязал кражбата на духовното наследство, подмяната му с идеалите на материализма и бюргерското благополучие? Христос беше изгонен даже и от немските църкви. В това имах възможност лично да се убедя, присъствайки случайно на 6. януари на служба в една евангелска църква. Там нито един път не беше споменато случилото се на този ден – слизането на Светия Дух при кръщението в река Йордан (или вселяването на Христос в съсъда на Исус от Назарет). Вместо това службата беше посветена на местен езически германски благородник, воювал против християнизацията, който на тази дата наредил да омесят питки за бедните и в чиято чест на 6. януари кметството спонсорира почерпка с кифлички за децата.
Но по-същественото е, че в немските църкви се настани и джендъризмът - в 18 от 20те протестантски църковни области вече могат да се извършват бракосъчетания на еднополови партньори.
На 14. ноември т.г. Бундестагът гласува въвеждането на задължителна имунизация срещу морбили за децата и персонала в детските градини и училищата. Така след 1.3.2020 никое дете няма да може да бъде записано в детска градина или учебно заведение, без да е имунизирано. Разбира се, и тук не се мина без предателството на официалното представителство на антропософията в Дорнах, което пренебрегвайки изнесеното от Рудолф Щайнер, тихомълком се обяви в подкрепа на ваксините. Масово съвременните немскоезични антропософи не разбират случващото се в обществения живот на Европа и света. Наскоро един дългогодишен антропософ дори написа, че Грета Тунберг била прероденият Мани - основателят на манихеизма.
Немските деца са най-голямата жертва на промиването на мозъци и не е случайно, че се правят опити за промяна на конституцията, като се включат в нея правата на децата. Така под формата на загриженост за благото им държавата ще има мощен инструмент да ги отдели рано от неблагонадеждни според нея родители, които евентуално биха ги възпитали като духовно ориентирани хора.
Тъжна картина представлява днес Германия в духовно отношение, а то вече започва да личи и в материалния живот. И не е случайно, а дори симптоматично, че се случи тази на пръв поглед абсурдна кражба в Дрезден. Тя показва, че когато един народ неглижира и забрави духовната си мисия (респ. му помогнат да направи това), той започва да губи и материалните си съкровища.
Забравянето и подмяната на духовното наследство и свързаната с него мисия, размяната на Христос срещу ценностите на Мамон, обявяването на някои лекции на Рудолф Щайнер за застрашаващи младежта2, мълчаливото съгласие с всичко случващо се в страната - ето това е най-голямата кражба, станала на немска почва, а не обкичените с красиви камъни предмети, които един ден така или иначе ще престанат да съществуват.
1 Князе, имащи право да избират германския император
2 Между тях особено трябва да се изтъкне цикълът „Мисията на отделните души на народите във връзка с германо-скандинавската митология” (СС 121).
