Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 104268 Постинги: 131 Коментари: 15
Постинги в блога от Декември, 2018 г.
2 3 4  >  >>
Из лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 1. септември 1906 г. в Щутгарт и включена в СС 95 “Пред портите на теософията”
“Вчера ви разказах как великият посветен от областта на днешна Ирландия си избрал измежду прасемитите една група хора, които повел на изток, за да се заселят там. Ману направил избраниците си отци-основатели на новите култури. Той ги учил и им давал указания за морален живот, като всичко било предписано до най-малките подробности - как да се разпределят времето и работата от сутрин до вечер. Но много повече той ги възпитавал не чрез учението си, а чрез непосредственото влияние и мислите си. Влиянието му било сугестивно. Когато изпращал мислите си в колонията, идеите и предписанията му въздействали сугестивно. Тогавашният човек се нуждаел от такова влияние, за да се трансформира. За разликата между мирогледа на атлантската и новата коренна раса е характерна следната сцена, разиграла се в средата на 19. век.  
Европейските колонизатори тогава принудили индианците, в които трябва да виждаме потомците на старите атланти, застинали в атлантската култура, да им отстъпят земята си с уговорката, че ще им предоставят нови ловни полета. Обещанието не било спазено, а вождът не могъл да проумее това. То станало повод за следния разговор. Индианецът казал: “Вие бледоликите ни обещахте, че вашият вожд ще посочи друга земя на нашите братя, след като ни взехте тази. Вашите крака сега стоят на нашата земя и тъпчат гробовете на бащите ни. Белият човек не изпълни обещанието си към кафявия. Вие бледоликите имате черни инструменти с малки магически знаци - имал е предвид книгите - и от тях познавате какво казва вашият Бог. Но той трябва да е лош Бог, който не учи хората да държат на думата си. Кафявият човек няма такъв Бог, той слуша гръмотевицата и вижда светкавицата и разбира езика им, тогава неговият Бог му говори. Кафявият човек слуша ромоленето на горския поток и разбира този език. Той усеща как се надига буря. Навсякъде слуша как неговият Бог му говори и този Бог учи нещо съесем различно от това, което казват вашите магически знаци.    

Това е една много важна реч, защото тя съдържа един вид верую. Атлантът се издигал към своя Бог не чрез разумните понятия и представи, а сякаш чувствал нещо свято в цялата природа като основен акорд на Божественото. Той сякаш издишвал и вдишвал своя Бог. И ако искал да произнесе това, което чувал, той го обобщавал в един звук, подобен на китайския тао. За атланта това бил звукът, който звучал в цялата природа. Когато докосвал едно листо, когато виждал светкавица, той съзнавал, че пред него е част от Божеството, сякаш се допирал до одеждата на Божеството. Ако при ръкостискане се докосва и душата на човека, то докосвайки някое природно образувание, атлантът се допирал до тялото на Бога. Това било съвсем друго религиозно усещане, което живеело в него. Освен това той бил надарен с ясновидство и по този начин общувал с духовния свят. След това обаче се развило математическото, логическото мислене и колкото повече то се развивало, толкова повече намалявало ясновидството. Хората все повече се занимавали с възприеманото от сетивата във външния свят и така от природата все повече била събличана божествената одежда. Хората овладели нова дарба за сметка на старата. Колкото повече се развивала дарбата на точното сетивно виждане, толкова повече те преставали да разбират, че природата е тялото на Бога. Постепенно пред тях останало само тялото на света, душата изчезнала. Затова в следатлантския човек възникнал копнежът към Божественото. В сърцето му пишело, че зад природата седи Бог и той осъзнал, че трябва да Го търси с духа. Думата религия означава именно ‘търсене, възстановяване на връзката с Божественото’, защото глаголът religere означава ‘свързвам пак’.   

         
Категория: История
Прочетен: 159 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 31.12.2018 14:49
“Има един принцип в окултизма, който сега може да бъде оповестен - всвка лъжа е убийство в астралния свят! Това е много съществен принцип, чиято важност разбира само този, който има познания за висшите светове. Колко лекомислено хората казват: Плесница не бива да удрям, но една лоша мисъл не вреди. Няма по-невярна поговорка от тази, че мислите са без мито, защото всяка мисъл, всяко чувство е една действитленост и ако аз мисля, че някой е лош човек или не го обичам, то за ясновиждащия в астрала тази мисъл наподобява стрела, светкавица, която се насочва срещу астралното тяло на човека и го уврежда.  

Всяко чувство, всяка мисъл е същество, форма в астралния свят и за този, който вижда в астрала, често пъти е много по-лошо да гледа когато някой има лоша мисъл към своя ближен, отколкото когато физически му вреди. Оповестяването на тази истина означава моралът да се обоснове,  а не да се проповядва. Ако се каже истината за един човек, се създава мисъл-форма, която ясновидецът може да разпознае по форма и цвят и която укрепва живота на ближния. Мисълта, която съдържа истина, отива към съществото, към което се отнася и го укрепва и оживява. Следователно ако аз мисля една истина за ближния си, укрепвам живота му, ако кажа лъжа за него, насочвам към него една враждебна сила,  която действа разрушително и убива. Затова всяка лъжа е смърт. Всяка истина създава елемент, който стимулира живота, а всяка лъжа - елемент, който възпрепятства живота. Който знае това, ще има по-винимателно отношение към истината и лъжата отколкото този, който само проповядва да се говори истината.”  

Рудолф Щайнер, 23. август 1906, Щутгарт, СС 95 “Пред портите на теософията”
Категория: Други
Прочетен: 744 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 30.12.2018 11:56
Част от лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 26. август 1906 в Щутгарт и влючена в СС 95 “Пред портите на теософията”    

За ясновидеца е много интересно да прекосява астралния свят. Той може да забележи примерно разпадащи се астрални трупове, които се носят насам-натам. Астралният труп на високоразвития човек, обуздал ниските си нагони, се разпада бързо, но при по-ниско еволюирали души, които без задръжки са се отдавали на своите наклонности и страсти, разлагането напредва бавно. Може дори да се случи старият изоставен астрален труп още да не се е разтворил, когато неговият първоначален собственик вече се е устремил към новото си раждане. Това е трудна съдба. Възможно е поради особени обстоятелства човекът да се върне скоро и завари стария си астрален труп, който е привлечен силно от бившия собственик и се вмъква и той в новото астрално тяло. Тогава човекът си изгражда ново астрално тяло, но старото също се свързва с новото. Човекът влачи и двете със себе си. Старото астрално тяло му се явява в лоши сънища или видения като негово второ аз и го заблуждава, безпокои и измъчва. Това е неправомерният “пазач на прага”. Старият астрален труп лесно може да излиза от човека, защото не е свързан здраво с останалите членове и затова се появява като двойник.   

Освен тези образи ясновидецът наблюдава и особен вид образувания с формата на камбана, които прелитат с огромна бързина през астрала. Това са невъплътените, но стремящи се към въплъщение човешки зародиши. Времето и мястото не играят никаква роля за тях, защото те се движат много лесно. Те са разнообразно оцветени и обградени от цветна атмосфера - на едно място са червени, на друго сини, по средата проблясва яркожълт лъч. Това са току-що слезлите от девакана в астрала човешки зародиши. Какво се е случило? Човекът е взел по-висшата част на астралното си тяло и плодовете на различните си животи като свое каузално тяло в девакана и сега събира нова “астрална материя” около себе си, както железни стружки, които се подреждат според полюсите на един магнит. В съответствие с вътрешно присъщите му сили човекът трупа астрална материя около себе си  - материалът му е по-различен, ако е живял добре в предишния живот, отколкото ако е живял лошо. Камбаноподобното образувание се състои от предишното каузално тяло, силите на предишното астрално тяло и новото астрално тяло. Зародишът не би трябвало да заварва старото си астрално тяло, а да си образува ново от недиференцираната астрална материя. Следователно процесът зависи от самия човек. Формата и цветът на новото астрално тяло отговарят на силите на предишния живот - това е факт, който трябва да имаме предвид.  

Защо човешките зародиши се стрелкат с такава бясна скорост? Защото търсят родителска двойка, която да подхожда по характер и семейни условия на зародиша. Той в един момент може да е тук, в следващия - в Америка.    В ставащото по-нататък на човека му е нужна помощ. Същества от много висш порядък - липиките (познаваме ги като орисниците) - довеждат човешкия зародиш до съответната родителска двойка, а едни много висши същества оформят етерното тяло съгласно астралната форма и това, което родителите дават като външно физическо тяло. При акта на оплождане ясновидецът забелязва в страстта, изпитвана от родителите, също и астрална материя. От интензивността на страстите се определя и чувствеността на детето. След това от север, юг, изток, запад, отгоре и отдолу се изстрелва етерна материя. Не винаги може да се намери родителска двойка, която идеално да подхожда на зародиша, тя е само най-подходящата за целта. Също така не може да се създаде физическо тяло, което да подхожда напълно на етерното тяло на човешкия зародиш. Никога не е възможна пълна хармония и оттук произлизат противоречията между душата и тялото, които човекът може да изпитва.   Непосредствено преди въплъщението настъпва едно важно събитие, което е аналогично на ставащото в момента на смъртта. Както веднага след смъртта пред душата застава подобно на панорамно табло изминалият живот в обратен ред, така и точно преди въплъщението има нещо като видение за идващия живот. Човек не вижда всички подробности, а само основното от събитията в бъдещия живот. Този момент има огромна важност. Случва се хора, които в предишни животи са страдали и преживели много трудности, да получат шок при предварителния поглед върху новите събития и съдби и да задържат душата от ново въплъщение и само част от нея да влезе в тялото. Резултатът от този шок е раждането на умствено увреден човек или епилептик.”
Категория: Други
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 29.12.2018 12:34
Част от лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 31. август 1906 година и включена в СС “Пред портите на теософията”

“Най-важният континент, който междувременно се бил образувал, била Атлантида, разположена между днешните Европа, Африка и Америка. На този континент се разселили наследниците на лемурийската раса. За много милиони години те претърпели огромна промяна и приели вид, който наподобявал днешния вид на човека. Въпреки това онези хора се отличавали значително от сегашните. Главата им била съвсем различна, челото било доста по-ниско, а органите на храненето - много по-силни. Етерното тяло на атланта се издигало високо над физическата му глава. В етерното тяло на главата се намирала една важна точка, която съответствала на друга точка във физическата глава. Развитието се състояло в придвижването на двете точки една към друга, така че точката на етерната глава се вмъкнала в точката на физическото тяло. В този момент, когато двете точки съвпаднали, човекът могъл да каже на себе си “аз”. Предният мозък се превърнал в инструмент на духа и възникнало самосъзнанието. Този момент настъпил най-напред при атлантите, живеещи в областта на днешна Ирландия.  

Атлантите се развили постепенно в седем подраси - рмоахали, тлаватли, пратолтеки, пратуранци, прасемити, прааркадийци и прамонголи. При прасемитите се съединили двете точки и се развило ясното самосъзнание. Двете следващи подраси - прааркадийците и прамонголите не постигнали целта на атлантското човечество. Преди това обединение на двете точки душевните сили на атлантите били съвсем различни от днешните. Те имали много по-подвижно тяло и преди всичко, особено в по-старите времена, могъща, силна воля. Например атлантите можели да карат загубени крайници да израстват отново или растенията да растат. Така упражнявали мощно влияние върху природата. Имали силни сетива - можели да различават метали чрез чувството си, както ние различаваме миризмите. Също били силни ясновидци. Нощем не спели като днешния човек, който има много объркани сънища, а имали сънища като ясновидеца, но по-смътни. През нощта общували с боговете и това, което преживявали там, днес се е запазило в митовете и легендите. Атлантите подчинили природните сили. Жилищата им били отчасти природни образувания, издълбани в скалите. Атлантите конструирали въздушни кораби, за чието придвижване не използвали неорганични сили като например днешната сила на въглищата, а органичната растителна сила.  

Понеже двете споменати точки още не били свързани, атлантите нямали комбинативно мислене. Те например не можели да смятат. Но затова били развили силно друга душевна сила - паметта. Едва в петата подраса, при прасемитите се зародили комбинативният логически ум и самосъзнанието.   
Атлантида загинала в огромен потоп. Целият континент бил залят и хората избягали на изток, към Европа и Азия. Един главен клон се придвижил от днешна Ирландия през Европа към Азия. Навсякъде по пътя някои хора оставали. Спасените от Атлантида били водени от висш посветен, на който се доверявали. Със своята мъдрост той подбрал най-способните и се заселил с тях в Азия - на мястото, където днес се намира пустинята Гоби. Там в пълно усамотение се създала малка колония, от която излезли заселници в посока към всички обитавани области и основали следващите култури - индийската, древноперсийската, египетско-вавилонско-асирийската, гръцко-римската.”      
Категория: История
Прочетен: 915 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 28.12.2018 19:50
Из въпроси на слушателите, зададени на Рудолф Щайнер на 2. и 4. септември 1906 г. в Щутгарт (СС 95 “Пред портите на теософията”)  

Какви същества населяват луната? - Луната е населявана от същества, останали на по-ранна степен на развитие - това са луциферически същества. На Старата Луна е имало същества, които са били толкова пропаднали към злото, че не са могли да продължат развитието си. Те са останали на луната и се показват при намаляваща луна. Луната е населявана от ужасяващи, но също и от добротворни същества. които влияят върху растежа и раждането.  

Как изглеждат мислите ни за ясновидеца? - Когато отправяме мисъл на любов, тя образува една прекрасна мисъл-форма, приличаща на цвете, което се отваря нежно и обгръща човека, към когото е изпратена мисълта. Ако имаме мисъл на омраза, тя образува ъглова, остра форма, която отгоре е затворена, за да наранява. Любовната мисъл е отворена и през нея минава Божественият глас, който говори винаги в нас. Но затворената мисъл на омраза не пропуска Божествената мисъл-форма, затова тя остава нечута.  

Какво се случва, когато лъжем? - Да приемем, че имам следната мисъл: Срещнал съм един човек. Създава се определена мисъл-форма. Казвам това на друг и се създава същата мисъл-форма. Двете мисъл-форми се срещат и взаимно се усилват. Но ако излъжа и кажа, че не съм срещнал онзи човек, то се създава мисъл-форма, противоположна на първата. Двете мисъл-форми се сблъскват и взаимно се разрушават. Експлозията става в астралното тяло на лъжеца.  

Как да предпазим астралното си тяло от лоши влияния? - Най-добре като самите ние сме чисти и истински. Като специално защитно средство можем да си създадем чрез енергична концентрация на волята една астрална обвивка, подобна на синьо яйце от мъгла. Казваме си твърдо и енергично: “Нека всички мои добри качества ме обвият като броня!”    

Какво е влиянието на сугестията?  - Сугестията действа върху аза. По-висшите тела биват извадени от физическото тяло и брз физическия мозък азът следва несъзнателно хипнотизатора. Физическият мозък се отделя и човек няма контрол върху действията си. При посветения е различно. Той запазва контрола и съзнанието даже и без физически мозък, затова не може да бъде хипнотизиран.       
Категория: Други
Прочетен: 580 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 27.12.2018 22:41
                Вътрешността на земята  

Лекция, изнесена от Рудолф Щайнеф на 21. април 1906 г. В Мюнхен (СС 97 “Християнската мистерия”)  

От само себе си се разбира, че под влияние на такива силни природни катаклизми като изригването на Везувий (на 8. април 1906 със стотици жертви) или земетресението в Америка (на 18. април 1906 в Сан Франциско, където жертвите на земетресението и последвалите пожари са над 3000) ученикът на духовната наука ще попита за връзката между космическия еволюционен процес и човешката карма. Действително е много интересно да се изследват и обяснят от окултна гледна точка станалите наскоро събития. За тази цел окултистът не само трябва да има развити ясновидски способности в обикновения смисъл на думата, но трябва и да е преминал през втората степен на посвещение. В езотеричните кръгове е известен фактът, че вътрешността на земята се изплъзва от погледа на обикновения ясновидец. Сравнително лесен е ясновидският достъп до астралния свят или девакана. Но за да може да се изследва вътрешността на земята е необходим друг вид посвещение. Най-напред нека да подчертая, че  днешният човек е успял да проникне на малка дълбочина в най-външната обвивка на земята – достигната е дълбочина от едва 2000 м. Всичко друго отдолу не може да се изследва. И действително човекът би бил силно изненадан или дори объркан, ако можеше да се запознае отблизо с по-долните слоеве на нашата земя. Защото той би открил неща, които твърде много се различават от наличните на повърхността на земята. Повечето явления не могат да се опишат, защото състоянието на материята в земята наистина е съвсем различно от това, което познаваме тук горе. Извънредно учудени биха били хората, ако можеха да видят, че металът, съответстващ на нашето сребро, там долу е течен като живак. Това се отнася и за другите метали и минерали.   

Земята се подразделя на седем различни слоя, чието изследване съответства на седемте степени на християнското посвещение. Те са: 1. Измиването на нозете, 2. Бичуването, 3. Поставянето на трънения венец, 4. Разпъването на кръста, 5. Мистичната смърт на кръста, 6. Полагането в гроба, 7. Възкресението. Съответно човек, преминал през първата степен на посвещение, би бил способен да проникне ясновидски през най-външния земен слой, за да изследва втория и т.н. Земята значи има седем слоя. Най-външният, върху който ние живеем, на езика на посветените се нарича минералната земя. Това название, както и следващите произхождат от една от големите окултни школи, използвали са ги и средновековните мистици, розенкройцерите и др   

Тази минерална земя съдържа всички минерали, за които ние знаем. Нейният слой е сравнително тънък и крехък. Изригванията на вулканите свидетелстват за това, че има проницаемост от по-долните слоеве през този слой.    Следва т.нар. мека земя. Тя се нарича така, защото процесът на втвърдяване в нея още не е толкова напреднал, както при минералната земя. Освен това тя проявява едно забележително качество – има някакъв вид усещане. Ако човек я докосне, тя проявява симптоми на сетивност, подобно на смътната съзнателна сетивност при някои видове растения.    Следващият слой се нарича парна земя. Както в един котел се образува пара, така и този слой има волеви прояви. На него е присъща една невероятна експлозивна сила, която минералният слой с голямо усилие успява да удържи.   Четвъртият слой се нарича формена или водна земя. Забележителното при него е, че тук се съдържат всички форми, които се намират върху минералния слой, но като техен негатив. Например един планински кристал би имал тук формата на негатив като при гипсова отливка.    Петият слой се нарича плодна земя. Ако можеше да стане видим, то на едно парче плодна земя бихме могли да наблюдаваме как от него непрекъснато израстват едни форми върху други и пак изчезват. Този слой сякаш има душа, има способността на душа, стремяща се да създава форми.   Следва огнената земя като шести слой. Този слой, както след малко ще видим, е забележителен. Той има способност да усеща удоволствие и страдание и се намира в същото състояние като човека, който се люшка между двата полюса – ликуващ до небесата и подтиснат до смърт. Човешките страсти имат огромно влияние върху този слой и колкото повече се увеличават, толкова по-неспокоен става той.    Седмият слой се нарича земно огледало, защото в тази област се отразява всичко, което се случва в най-външния слой. Но трябва да си представим това по малко по-различен начин. Всичко, което тук е пасивно, там е активно и обратното. Ако тук ударим по парче метал и отекне звук, там долу металът сам произвежда звук.   След тези седем слоя следват два други слоя, които са доста странни. Осмият слой в школата на Питагор са го наричали “сферата на числата” заради една особеност, която сега ще разберем.    Нашите окултни школи наричат този слой раздробител. Ако държим цвете срещу раздробителя, сякаш се опитваме да погледнем към него през цветето, ще видим цветето размножено безкрайно много пъти. Но ако направим този опит с някой камък, това няма да се случи – само живи природни форми или художествени творби могат да бъдат размножавани. Тази област е център на всичко дисхармонично, на цялата неморалност и войнственост. Тук всичко се стреми към раздалечаване - това е обратното състояние на любовта. Ако един черен маг успее да проникне до този слой, което е в кръга на неговите възможности, то злото в него ще бъде многократно усилено. Моралът на хората има огромно влияние върху този слой - ако те успеят да отстранят неморалното в себе си и да го заменят с моралност, то тази област ще се успокои и от своя страна ще повлияе на възгледите им.   Деветият и последен слой е обиталището на планетния дух. Той се характеризира с две странни явления. Можем да го сравним с човек, защото той има нещо като мозък. Друг негов орган прилича на сърце. Планетният дух също търпи изменения, тясно свързани с развитието на хората.   Да се върнем на огнената земя. Както беше споменато, тя има качеството да усеща удоволствие или страдание и страстите на живите хора упражняват силно влияние върху нея, така че във време, когато у хората бушуват силни страсти, тя става неспокойна. Затова  упражнява още по-силен натиск върху лежащата върху нея плодна земя. От този слой водят разклонени канали към всички горни слоеве. Дълбоко в минералната земя се намират големи празнини. Каналите, излизащи от плодната земя, стигат до тези празнини и изтласкват към тях мощни маси, които от своя страна предизвикват или земетресения, или търсят изход през кратера на някой вулкан. На това се дължат и природните бедствия, които се случиха неотдавна.   Третата голяма коренна раса, лемурийската, е обитавала меката земя. Процесът на втвърдяване в най-външната кора тогава още не е бил толкова напреднал и е имало малко на брой по-твърди области, които плували като острови върху мекия слой. Последен остатък и доказателство за наличието на меката земя са множеството островчета в Тихия океан, които изведнъж изникват над морската повърхност и след време пак потъват. Лемурийците развили силни страсти и колкото повече напредвали в развитието си и се отдавали на пороците, толкова  по-силно влияние упражнявали върху огнената земя, така че тя сякаш се разбунтувала, избила с невероятна сила на повърхността и унищожила тази раса. Следователно лемурийците сами предизвикали гибелта си. Това дава повод на окултиста да установи, че ако работи над собственото си усъвършенстване, той не само ускорява процеса на развитие на своята епоха, но може и да въздейства в значителна степен върху земната еволюция. Затова трябва да развие чувството на отговорност и да има стимул да се усъвършенства.    Да разгледаме два значими окултни факта, които са свързани с тези природни явления. Нека да погледнем кармата на хората, загинали при тези бедствия. Разбираемо е да се удивляваме  на огромната карма, стоварила се върху толкова много хора. Но нека да кажа, че окултното наблюдение показва как всички души, които загиват при такива катаклизми, в следващата си инкарнация стават най-добрите спиритуалисти. Насилствената смърт, която сега ги застигна, сякаш беше последният шок, който ще ги накара да отхвърлят окончателно оковите на материализма.    Другото окултно наблюдение, което може да се направи е, че всички хора, родени в периода на такива изригвания на вулкани, стават материалисти в живота си. Това е напълно обяснимо – във времето, когато те с всичка сила се стремят към въплъщение, върху тях въздейства неспокойният елемент на огнената земя и им придава материалистичните страсти. Няма значение дали душата ще се инкарнира в Европа, а природният катаклизъм ще се случи в Америка, пространственото разделение не оказва влияние тук. Така например около 1822 година са родени много автори и читатели на материалистични трудове – именно по времето, когато Везувий изригна отново след дълго време. Доказателство за това, че Средновековието е било духовно е фактът, че Везувий векове наред е бил спокоен. Оттогава той изригва на кратки интервали. Сега въобще развитието е ускорено. Отрязъкът от време между Карл Велики и Фридрих Велики съответства на периода на 19. век, тоест всички събития по време на посочения дълъг период, днес по брой и значимост относно развитието отговарят на един период от сто години. В бъдеще ще се развиваме още по-бързо.  
Категория: История
Прочетен: 1350 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 27.12.2018 19:43
 Понеже много хора у нас твърдят, че предсказват земетресения - един анализирайки астрологически показатели, друг го боляло тук и там, трети хвърлял боб и т.н., ето какво е отговорил Рудолф Щайнер на въпроса за възможността земетресенията да бъдат предсказани и избегнати:   

щТази сутрин ми беше зададен въпрос, свързан със земетресенията, който гласи: Как се обясняват земетресенията от окултна гледна точка? Могат ли да се предскажат? Ако отделните катастрофи могат да се предскажат, не би ли било възможно да се даде по един незабележим начин предупреждение? То може първия път да не помогне, но евентуално по-късно.  

Нашите по-възрастни членове сигурно си спомнят какво беше казано на края на лекцията “Вътрешността на земята” за възможността да се случват земетресения. Но сега няма да се спираме на това, а ще отговорим направо на въпроса. Той се състои всъщност от две части. Първата е дали от гледна точка на достъпните окултни данни могат да се предсказват земетресенията. Можем да отговорим, че тези неща спадат към най-дълбоките окултни знания. За едно отделно събитие, произтичащо заради такава дълбока причина, по принцип могат да се дадат данни за времето на настъпването му. Окултистът има възможност да даде такава информация. Но има и друго - дали тази информация може да бъде дадена, дали е разрешено да бъде дадена. Действително за незапознатия с окултните тайни се разбира от само себе си, че на въпроса може да се отговори с “да”. И въпреки това положението е такова, че по отношение на тези явления само два-три пъти на столетие - най много два-три пъти на столети  - могат да се правят предсказания от страна на посветителските центрове. Защото трябва да имате предвид, че тези неща са свързани с кармата на човечеството и дори и отделна катастрофа да бъде избегната, то тогава на друго място ще трябва да настъпи друго събитие. Предсказанието не би променило нищо в този факт. Помислете по какъв ужасен начин би се извършила намеса в кармата на цялата земя, ако хората биха взели мерки срещу такива катастрофи! Реакцията би била ужасяваща и тя би настъпила с такава сила, че само в много редки случаи даже и висшият посветен би могъл да използва знанията си, за да се погрижи за себе си или за близките си, предвиждайки някакво земетресение. Той би загинал заедно със своето знание, това е ясно. Защото нещата, които са натрупани от хиляди и милиони години в човешката карма, не могат да бъдат парализирани от мерки, взети в един кратък период от човешката история.   Но към това трябва да се прибави и друго. Вече се каза, че този въпрос спада към най-трудните окултни изследвания. Когато изнесох лекцията за вътрешността на земята, казах, че е невероятно трудно да се разбере нещо за нея. Много по-лесно можем да разберем астралния свят, девакана, даже и най-далечните планети, отколкото вътрешността на земята. Повечето информации за земната вътрешност са чиста измислица, именно защото този въпрос е един от най-сложните в окултизма. Към тази област спадат нещата, свързани с природните катастрофи.   Най-вече трябва да имате предвид, че ясновидството не е като да седнеш, да изпаднеш в особено състояние и после да можеш да кажеш какво става по земята, включително до най-висшите светове. Нещата не стоят по този начин. Който мисли така, мисли също толкова “умно” като някой, който би казал: Ти имаш способността да възприемаш във физическия свят, но не си забелязал, че докато си седиш в стаята, в 12 часа на брега на Шпрее се е случило нещо. Има определени пречки пред ясновидеца. Ако човекът се беше разхождал отвън в 12 часа, той може би щеше да забележи съответното събитие. Но светът не е достъпен само защото някой е решил да навлезе в съответното състояние. И при ясновидството също човек трябва да отиде до нещата, за да ги изследва. А тези изследвания са едни от най-трудните, защото тук изникват най-големите пречки.    Може би тук трябва да се каже нещо за тези пречки. Можете да отнемете физическото виждане на един човек, не само ако му отрежете краката, но и ако го затворите някъде, така че той да не може да се разхожда. Тогава този човек няма да може да се разхожда. Също такива пречки има и пред окултното изследване и в областта, за която говорим, действително има невероятни пречки. Искам да спомена една от главните пречки, като Ви посоча една тайнствена връзка.    Най-голямата пречка пред окултните изследвания в тази област е съвременният начин по който работи днес материалистичната външна наука. Купищата илюзии, грешки, натрупани в нея, всички недостойни изследвания, водени от чисто човешката суета, са нещата, които с въздействието си във висшите светове правят свободния поглед към тези явления почти невъзможен или поне изключително труден. Свободният поглед се замъглява от материалистичната наука, практикувана на земята...  Потърсете в материалистичното суеверие причините защо посветените трябва да мълчат за събитията, свързани с глобалната карма на човечеството.  Виждаме как често пъти в научния подход не владее Фаустовският стремеж към истината, а се правят изследвания най-вече заради суета и тщеславие. Колко научни изследвания се провеждат само защото някой се стреми към нещо за самия себе си! Ако съберете всичи тези неща, ще видите колко голяма сила се изправя срещу погледа в световете, намиращи се зад външните сетивни явления. Едва когато човечеството прогони тази мъгла, ще дойде време, когато ще може да се помогне повече с оглед на някои тайнствени природни явления, които произхождат от враговете на човечеството и се намесват дълбоко в живота на отделния човек и човечеството. До тогава тази възможност ще бъде затворена.”   Из лекцията, изнесена на 1. януари 1909 г. в Берлин, включена в СС 107 “Духовнонаучна антропология”                  
Категория: История
Прочетен: 143 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 25.12.2018 19:03
Със следния откъс от книгата на Емил Бок “Детството и младостта на Исус” за раждането на малкия Исус от евангелието на Лука, което ще честваме тази нощ, поздравявам всички приятели и читатели. Нека Божията светлина, мъдрост и любов да са с вас!

“Римският цезар беше заповядал да се извърши преброяването на населението, което принуди всички жители на страната да отпътуват до мястото, от което произхождаше тяхното семейство. И така Йосиф и Мария трябваше да тръгнат на път за Витлеем. Трудно можем да си представим какъв студен ужас премина през душите на хората от Палестина в този момент. Това изпитаха особено силно онези, които живееха повече в чувствата си, отколкото в интелекта. Днес ние отдавна сме свикнали вече с всякакъв вид статистическа практика, поради което не изпитваме нищо особено, когато абстрактният елемент на преброяването се прилага към човешките същества. В Онзи поврат на времето обаче мисълта за едно преброяване на населението означаваше още първия полъх на студенина, идващ от настъпването на една бездушна и безсърдечна епоха...В хора като Мария и Йосиф трябва да се е усетило особено остро злокобното чувство на един още необозрим чужд елемент. Това чувство нарасна още повече у Мария благодарение на високата чувствителност, предизвикана от приближаването на предстоящото раждане. Може би мисълта за пътуването, за срещата с толкова много чужди хора и за навлизането в такива съвсем различни и необичайни отношения на живота да е предизвикала и у двамата едно чувство на несигурност и беззащитност. Сега се показваше колко несамостоятелни и чужди на света правеше хората откъснатият от света общинен живот в Назарет.

Обаче трогателната неземност на двамата съпрузи доведе до там да се намесят по-висши ръководители на съдбата и да произведат една световно-поетическата случайност. В гъмжащия от придошлите чужденци Витлеем нещата се наредиха така, че Мария и Йосиф не намериха никъде подслон и бяха принудени да отидат в един пещерен обор. А тази пещера беше отдавна вече неизползуваният храм на Адонис, намиращ се в тази част на подземието. Ирод беше вече умрял и беше угаснал пламъкът на демоническите ужасни култови действия, които се криеха зад разказа за избиването на децата. На това чудно и пълно със значение място роди Мария своето детенце. Онази останала изцяло небесна, райска душа, която еони наред беше служила в свръхземните сфери на най-слънчевия Дух на Вселената, лъчезареше сега от детето на една бедна, без защитна родителска двойка, лежащо в яслата в една скална пещера. И тази скална пещера беше мястото, където смиреното обожание на далечни минали времена се беше издигало именно към тази душа, която беше служила като инструмент, чрез който можаха да бъдат извършени спасителните слънчеви дела на най-висшето божествено Същество. Ето защо няма нищо чудно в това, че легендите описват: в момента, когато се роди детето, тъмната подземна пещера бе озарена с една светлина, която беше по-ярка от светлината на Слънцето.

Голямото число на стеклите се отвсякъде във Витлеем хора, които всички принадлежаха на Давидовия род, показва много ясно, колко настрана от вниманието на публиката се намираше назаретската родителска двойка, колко тихо и незабелязано стана раждането на нейното момченце. Обаче своебразното стечение не съдбата, което постави това раждане на една такава фокусна точка на прадревни религиозни откровения и развития, ни кара вече да предчувствуваме, че там, където хората минаваха без да обръщат внимание, Съществата на един по-висш свят вземаха толкова по-голямо участие.

Люлката на всяко дете, особено когато то спи, е заобиколена от ангели. Старите люлчени и народни песни насочват вниманието към една свръхсетивна действителност, карайки детето да пее: "Вечер щом да спя отивам, четиринадесет ангели стоят край мене..." Но яслата в обора от Витлеем беше люлката на всички люлки. Тук бе изпълнено ангелското чудо, което стои като духовна субстанция зад чара на детското същество, то бе изпълнено с еднократно н неповторимо величие и слава. Детето в яслите беше детето на децата: Неговото paжданe беше едно влизане за първи път в областта на земното човечество. Най-младата душа на света внесе в земния свят целия космически чар на младостта. Душата, която от самото начало беше живяла служейки между ангелите на небето, самата тя повече ангел, отколкото човешко общество, беше приела човешки образ. Не трябваше ли да я съпровождат всички ангелски хорове и да витаят над нейното бедно обиталище? Въплътила се беше душата, която от най-далечни минали времена беше служила като дреха и инструмент на все повече приближаващия се до Земята Христов Дух. Нейното раждане на Земята означаваше същевременно, че сега Христовото Същество беше стигнало съвсем близо до своето човекоставане. Слезлият от най-високите висини Дух на Слънцето трябваше да свари детето, в което, след като възмъжее, той самият щеше да си направи жилище и да действува чрез него. И не трябваше ли всички йерархии на небето да бъдат като свита близо до този, който за да се въплъти беше стигнал до вратите на земното, както земните царе са заобиколени от тяхната свита? 

Над обора във Витлеем, който по-рано е бил храм на една слънчева мъдрост, бе образувана в онази зимна нощ при слънчевия поврат една йерархическа спирала, която се издигаше от полето на човечеството през всички етажи до най-високите царства на ангелските същества като една чудесна, степенувана колона от светлина.

Никой не видя това чудо освен пастирите от полето. Те, както и назаретската родителска двойка, не играеха никаква роля в света, но бяха си запазили ясновиждащите способности на сърцето от невинните, райски минали времена като съвсем скромни души. Затова видяха в среднощната тъмнина озаряващата всичко слава, която се изливаше от пълнотата на небесните ангелски хорове. Те чуха ликуващата песен не ангелските хорове, която гласеше, че сега вече беше прокаран божественият мост между небето и Земята. Светлината на ангелската слава показа на пастирите пътя към тъмната скална пещера, която въпреки тъмнината на нощта сияеше сега в ясната душевна светлина. Да бъдат свидетели на изявяващата се Божия Любов в беднотата на един обор, следователно в тяхната собствена пастирска сфера - това събуди в техните скромни души чувството за благородство и обещанието, което витае над всички пастири от времената на невинността на човечеството.

Като закрито от една завеса контрастираше с пещерата на рождеството онова друго помещение, свързано с древните витлеемски храмови пещери. Стени деляха онези помещения, където съвсем неотдавна в своята дива лудост Ирод бе извършил ужасните си кръвни оргии. Но всички сенки, които бяха останали от дяволското хоро, бяха погълнати от славата на светлината, която излизаше от детето в яслата и от събраните над него ангелски хорове...

Родителите на детето трябва да са били извънредно учудени, но също така и въодушевени от предчувствуваща благодарност, когато завръщайки се у дома си, отидоха първо в Йерусалим, за да поднесат детето в храма. Те търпеливо прекараха следващите седмици, както предписваше законът, в околностите на храма. През това време се показа с цялата си яснота, колко малко човечеството и особено неговите религиозни ръководители обърнаха внимание на детето, което въпреки това криеше в себе си най-голямото чудо на света. Същите хора от храма, които в предходните години, преди и след раждането на соломоновото момче Исус, бяха повярвали с най-високо напрегнати чувства, че са близо до изпълнението на идването на Месия, не ще са забелязали въобще, че дърводелецът от Назарет със своята млада жена и със своето дете постоянно пребиваваше в храма. Те мислеха за детето, което беше отнесено от родителите си, опасяващи се от Ирода, в Египет. Затова им беше съвсем далечна мисълта, че в непосредствена близост би могло да се случи едно божествено събитие на откровение. Синчето на дърводелеца поради своето родословие съвсем не можеше да претендира те да му обърнат внимание, тъй като не беше издънка на царствения род, а произхождаше от една линия на тихи неизвестни хора. Ако в тях не беше умрял органът за възприемане на изявяващата се божествена светлина, те съвсем не биха могли да минат покрай детето на хората от Назарет, без да забележат неговата особеност и неговата слава.

Но в храма имаше някои отделни хора, които както пастирите все още притежаваха отворена възприемателната способност на сърцето; това бяха тихите в страната, които в течение на един дълъг живот бяха запазили жива в сърцето си светлината на виждането чрез вътрешно смирение и непрестанна молитва."

Категория: История
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове: 5
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на  1. октомври 1917 в Дорнах, включена в СС 177 “Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на земята”

(превод: Димитър Димчев)

”В предишните епохи също имаше напрежение и разлики между общо приетите истини и новите истини, които трасираха пътя към бъдещето. Само че никога, никога тази разлика не е била толкова голяма, колкото днес. Това е вярно не само в абсолютен, но и в относителен смисъл: днешните хора са всъщност ужасно нетолерантни и не понасят мнения, които се различават от техните. Така че в близко бъдеще хората ще посрещнат новите мнения с по-голямо субективно усещане за фантастност, отколкото това ставаше през миналите епохи. И въпреки това, нещата са замислени така, че истините, които досега бяха строго охранявани в най-тесни и подбрани кръгове, ще стават достояние на все повече и повече хора, независимо от общоприетите мнения, независимо от предразсъдъците и реакциите на тези, които ги защитават.”
Категория: История
Прочетен: 600 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 24.12.2018 14:06
През 2002 година излиза песента “Човек” на немския поп-изпълнител Херберт Грьонемайер. Тя е посветена  на жена му, починала от рак и е създадена в момент, когато Грьонемайер се е оттеглил от сцената и се опитва да се справи с болката и тъгата. Песента “Човек” става любима на хората и в продължение на пет седмици оглавява немската класация. А популярността й се обяснява с това, че текстът й докосва най-дълбоката вътрешност на слушателя. В нея се говори за прости човешки неща като смях, плач, споделяне на радостта и тъгата с другия, способността на човека да се въздига след ударите на съдбата, намирайки опора в аза си, за душевните му способности, които го правят социално същество, за извиращата отвътре сила, която му помага да стане пак и да продължи пътя си. (Само мимоходом отбелязвам, че немската дума за ‘човек’ - Mensch e сродна по произход със санскритския термин manas ‘дух-себе’ - петия духовен член на човека, който се изгражда чрез съзнателно пречистване и преобразуване на астралното тяло). Предполагам, че Грьонемайер няма никаква представа от езотерично християнство или антропософия, но той успява в текста на песента си да синтезира по гениален начин всичко, което е дарено на човека от висшите йерархии и го прави уникален вид, различаващ се от другите природни царства, а не просто по-усъвършенстван бозайник. В припева например се пее:   
“И човекът се казва човек,
защото си спомня и се надява,
защото се бори и обича,
съчувства и прощава.  

И защото се смее,
и защото живее, 
ти липсваш.“  

Ето линк към песента: https://m.youtube.com/watch?v=_noAa5K741o  

Рудолф Щайнер казва, че има един окултен закон, според който всичко, съществуващо в духовния свят, се издава на определено място във физическия свят. Това се отнася и до такива банални неща като смеха и плача. Задълбоченото им разбиране води до проникване в най-дълбоката същност на човека, в която той ярко се отличава от другите природни царства. Именно защото човекът е получил най-голям и интензивен дял от Божественото, той се откроява на фона на растенията и животните.   Във връзка със смеха и плача като израз на духовното ще приведа откъс от лекцията “Смях и плач. Физиономията на Божественото в човека”, която Рудолф Щайнер изнася на 27. април 1909 г. в Берлин (от СС 107 “Духовнонаучна антропология”).  В нея се казва, че смехът и плачът са свойствени само за човека:  “За разлика от човека, животното не плаче, а вие или скимти, не се смее, а най-много да стигне до нещо като хилене. Но между скимтенето и плача и между хиленето и смеха има разлика.”   Щайнер изтъква, че работата на индивидуалното същностно човешко ядро над организма започва, когато детето се роди. Едва тогава човешкото намира постепенно своя израз. По принцип това става около 40 дни след раждането. Тогава детето произвежда вече сълзи и се усмихва, защото “онова, което се е съхранило от предните животи, заработва едва сега, спускайки се във вътршността на тялото и започва да си служи с телесното, правейки го свой израз. Именно това придава на човека неговата издигнатост над животното. При животното не може да се твърди, че една индивидуална душа минава от една инкарнация в следващата. В основата на животното лежи груповата душа и не можем да кажем, че индивидуалното при животното се преражда. То се оттегля в груповата душа и продължава да живее само в нея. Единствено у човека се запазва това, което той е изработил в една инкарнация и се прехвърля след преминаването на човека през девакана (света на праобразите, в по-тесен смисъл духовния свят) в нова инкарнация. В тази нова инкарнация то преработва организма, така че той да не е само израз на особеностите на физическите предци, а и на индивидуалните заложби, таланти и т.н. Именно дейността на аза в организма предизвиква смеха и плача на човека. Само същество, при което азът е вътрешно присъщ, а не е групов аз, както при животните, са възможни смехът и плачът. Защото смехът и плачът са един фин, съкровен израз на аза в тялото.    Какво се случва например, когато човек плаче? Плачът възниква само ако азът се чувства слаб по отношение на нещо, което го заобикаля във външния свят. Когато азът не е в организма, тоест когато той не е индивидуален, тогава не може да настъпи усещането, че си слаб по отношение на външния свят. Като притежател на аз човекът чувства определено разминаване, дисхармония в отношението си към света. Това усещане за дисхармония се изразява в съпротива, в опит да се компенсира дисхармонията. Как човек я компенсира? С това, че азът му свива астралното тяло. Можем да кажем, че в тъгата, която се изживява в плача, азът се чувства в дисхармония с външния свят и се опитва да я уравновеси, като свива астралното тяло в себе си, сякаш прибира силите си. Това е духовният процес, лежащ в основата на плача. Да вземем например плача като израз на тъгата. Тъгата изразява чувството, че си напуснат от нещо, което преди това е било с тебе. Ако то беше още с нас, азът щеше да е в хармонично отношение с външния свят. Когато сме загубили нещо и азът се чувства изоставен, настъпва дисхармония. Сега азът свива силите на астралното тяло, сякаш го събира, за да се защити срещу чувството на изоставеност. Това че четвъртият човешки член – азът свива третия член – астралното тяло, е проява на тъга, водеща до плач.   Какво представлява смехът? В основата му е обратният процес. Азът сякаш се опитва да направи астралното тяло отпуснато, да разпростре силите си настрани, да го разшири. Докато при свиването се предизвиква състояние на плач, чрез отпускането, разтягането на астралното тяло се предизвиква смях. Това показва духовното изследване. Всеки път, когато някой плаче, ясновидското съзнание установява свиване на астралното тяло, а при смях азът предизвиква разширяване, отпускане на астралното тяло. Само защото азът действа вътре в човешката същност, а не отвън като групов аз, човек се смее и плаче. Понеже азът постепенно започва да работи в бебето (при раждането още не е активен, за да поеме юздите, с които отвътре да насочва организма), в първите си земни дни детето още не може да се смее и да плаче. То научава това постепенно заедно с овладяването от страна на аза на вътрешните юзди, които най-напред работят в астралното тяло.  И тъй като всичко духовно намира своя израз в тялото на човека, което е само физиономия на духовното, на сгъстения дух, затова и описаните качества се проявяват в телесните процеси.”      
Категория: История
Прочетен: 452 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 23.12.2018 18:06
“На заглавната страница на мюнхенското националсоциалистическо списание “Фьолкишер беобахтер” от 15. март 1921 година се появява статия от Адолф Хитлер със заглавие “Държавни мъже или национални престъпници”, в която във връзка с тогавашния германски външен министър Симонс се казва: “Необходимо е най-накрая да се занимаем по-подробно с този господин министър (който е бил от еврейски произход) – “близък приятел на Рудолф Щайнер - гностик и антропософ, привърженик на тричленния социален организъм или както там се наричат тези еврейски методи за разрушаване на нормалната психика на народите”. По-нататък Хитлер пише: “И коя е движещата сила зад всички тези дяволски похвати? Евреинът! Приятелят на доктор Рудолф Щайнер, приятелят на Симонс безбожника”.   

През август на същата 1921 г.  списанието “Хохланд”, което има католическа и немско-националистическа насоченост, заявява, че “борбата срещу Щайнер е неотменим дълг за всички, които милеят за чистотата на нашата обществена нагласа”. В допълнение се казва, че “може би в бъдеще няма да може да се избегне и организирането на тази борба”.   

По същото време става ясно, че Рудолф Щайнер фигурира на осмо или девето място в списъка, съставен от определени кръгове, на известните немски личности, които трябва да бъдат убити. Тъй като поради стремежа си за социално обновление (движението за тричленен социален организъм) Рудолф Щайнер става позната и оспорвана личност, най-голямата тогавашна концертна дирекция предлага да организира публичните му лекции в Германия. Напливът от посетители на тези лекции е бил толкова голям, че понякога трябвало да се намесва пътната полиция, за да регулира стълпотворението. В резултат на това в списание “Хохланд” се обявява организирането на борбата срещу Щайнер. От страна на предшествениците на националсоциализма – т.нар. “всегермански и народняшки кръгове” се организират умишлени безредици. Особено напрегнато е било положението в Мюнхен. По време на публичната лекция на 15. май 1922 година в хотел “Четири сезона” Рудолф Щайнер успява да се спаси невредим  от планирания срещу него атентат само защото приятели образуват жива верига около него. Народняците преди това заявяват: “Дано се намерят немски мъже, които да попречат на този господин да стъпи на мюнхенска земя!”  

По време на лекциите в Мюнхен на 15. май и в Елберфелд на 17. май 1922 година са организирани саботажи, в които участват предимно представители на “всегерманските” среди ( които след 1918 година се стремят да възстановят монархията и имат националистически цели), както и народняшки радикали (гвардията на Хитлер). Както пише пресата, отначало лекцията в препълнената концертна зала на хотел “Четири сезона” преминава без съществени инциденти.  Към края за кратко време бива изгасено осветлението с изключение на няколко лампи. По време на аплодисментите се чуват подсвирквания и внезапно група младежи щурмува подиума, но бива отблъсната. Пазен от приятели, Рудолф Щайнер успява да напусне залата невредим. Вътре започва масов бой, хвърлят се пиратки, миризливи бомби и сълзотворен газ. Накрая полицията се намесва енергично и опразва залата, като арестува няколко души. “   Из сборника “Съдбоносната 1923 година в историята на Антропософското общество. От пожара на Гьотеанума до Коледното събрание” (СС 259)  
Категория: История
Прочетен: 692 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 23.12.2018 08:51
Из книгата “За болестите и изцеленията. За мистерийния език на евангелията” от Юдит фон Хале

“Ако погледнем по-внимателно т.нар. ‘синдром на дефицит на внимание’, ще видим, че лечението даже и на съвсем малки деца чрез продължително третиране с химически успокоителни средства служи да скрие, да притъпи плахите съобщения на децата, че са забелязали наличието на духовни светове (което на по-голямата част от поколението на родителите изглежда чуждо или анормално), вместо тези опити да бъдат по благотворен начин канализирани и насърчени. По принцип децата днес се възпитават по един спорен начин. Когато детето сподели нещо, което е преживяло като истинно, но не получи адекватен отговор от възрастните или дори им прави лошо впечатление с думите си, възниква сериозен конфликт между поколенията. При това един конфликт би бил все още нещо здравословно. Но когато още от най-ранна възраст на детето се втълпява, че онова, което то преживява е погрешно и неправилно, положението излиза извън контрол. Следователно при въпроса за възпитанието не става дума за проблема как да научим децата си на дисциплина или как да третираме увеличаващия се брой “болни” деца, а трябва да се запитаме какво дават възрастните на детето и дали забелязват промените, ставащи в човешкото същество. Хората, които не забелязват връзките между нещата, не могат да прозрат вредите, които ще бъдат нанесени на човечеството в бъдеще поради факта, че на част от едно цяло поколение чрез химически субстанции е посадено в душата нещо напълно противоположно на покълващото в нея, вместо то да бъде обгрижвано като ценен духовен продукт. С даването на тези успокоителни лекарства се цели да се прикрие фактът, че е бил демаскиран планът на Ариман и Сорат да обърнат света нагоре с краката и да заблудят човека, че това си е естественото му положение, за да го впрегнат да служи на техните цели.   

Още през 1917 година Рудолф Щайнер посочи тази тенденция в човешкото развитие: “Идва време - и то не е твърде далеч - когато открито ще се настоява: да се говори за Дух и душа при човека, това е болест; здрави са единствено хората, които имат само тяло! Да, ако един ден някой стигне до идеята, че Духът и душата съществуват, той ще бъде провъзгласяван за болен. И Вие трябва да сте напълно сигурни, че съответното лекарство ще бъде намерено. Навремето (на четвъртия вселенски църковен събор в Константинопол от 869-870 г., признат само от католическата църква, която обявява за ерес твърдението, че човекът се състои от дух, душа и тяло) Духът беше премахнат с указ, душата ще бъде премахната с лекарства. Водени от “здравословен мироглед” хора ще изнамерят ваксина, чрез която организмът още в най-ранна детска възраст, дори още след раждането ще бъде така обработван, че това човешко тяло да не може да стигне до идеята за съществуването на Дух и душа.” (из лекция на Рудолф Щайнер от 7 октомври 1917, включена в СС 177 “Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на земята”)   По цял свят процъфтява търговията със сънотворни и успокоителни таблетки. Едно човечество, което не спи спокойно, защото не може да примири във висшия си аз действащите въпреки всичко духовни реалности със своя често пъти диаметрално противоположен мироглед и начин на живот, бива тъпкано с лекарства. Така осъзнаването на духовните процеси се отлага за необозримото бъдеще. Мамон (богът на парите и пряк противник на регента на нашата епоха Михаил) контролира изцяло съответните фармацевтични концерни и това е една от горчивите истини на живота, за която днес почти не се говори.”
Категория: Други
Прочетен: 595 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 22.12.2018 19:18
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 104268
Постинги: 131
Коментари: 15
Гласове: 115
Архив
Календар
«  Декември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31