Из обръщение, произнесено от Рудолф Щайнер на 24. октомври 1909 г. на осмото генерално събрание на немската секция на Теософското общество, публикувано в “Съобщения за членовете” (брой 10 от 1910 г.)   

Поводът за обръщението е сляпото почитание, с което тогава са се отнасяли към личностите на Ани Безан и Джиду Кришнамурти. Във връзка с него настъпва и разривът между Теософското общество и немската му секция, която се отделя от него.  

“Нищо не вреди повече, ако към един учител се отправя необосновано възхищение. С това сляпо вярващият в учителя сам си вреди, като спира своето развитие. Но още повече вреди той на онзи, на когото вярва сляпо, когото обожава. Защото цялото сляпо възхищение, което се отправя към духовния изследовател, играе за него ролята на стягащ корсет, с който учителят трябва да  се бори до изтощение. С нищо друго не се бори той повече, отколкото с това сляпо възхищение, чрез което буквално му се слагат камъни на пътя... Тези, които искат да проверяват (изнесеното от учителя), застават пред него като хора, готови за работа, с тях може да се напредва. Другите непрекъснато произвеждат препятстващи облаци, срещу които учителят трябва да се защитава.”

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 26. Януари 1909 година в Берлин и публикувана в СС 107 “Духовнонаучнa антропология”  


„Да приемем, че Б е причинил на 20годишна възраст вреда на А. Сега (след смъртта си, докато трае преглеждането на последния живот в обратен ред) той трябва сам да изживее болката. И той изгражда намерението да я поправи в един следващ живот - във физическия свят, където е била причинена. Обстоятелството, че този човек носи в себе си въпросната сила - волята за овъзмездяване, формира притегателна връзка между Б и А, на когото е причинена вредата. Тази връзка в следващия живот свързва пак двамата. Тайнствената притегателна сила, която ни довежда до някой друг човек, идва от приетото в камалока* и формирано като сили. В живота си ние биваме водени към хората, на които трябва да компенсираме нещо или с които въобще имаме нещо общо, именно от преживяното в камалока.   

И сега можете да си представите, че това, което сме приели като сили от камалока, за да обезщетим някого, не винаги може да се реализира в един единствен живот. Може да стане така, че в един живот да завържем връзки с една голяма група хора и следващият прекаран в камалока период ще ни даде възможност да се съберем пак с тези хора. Това зависи и от другите хора, зависи дали още в следващия живот ще се срещнем с тях. То се простира върху много животи. В единия трябва да възмездим едно нещо, в другия – друго и т.н. Не бива да си представяме, че веднага в следващия живот можем да поправим всичко. Зависи дали другият човек ще развие съответната притегателна връзка в душата си.   

* Камалока (букв. ‘място на желанията’) обхваща първите три или четири долни слоя на астралния свят, където умрелият попада, след като преживее панорамата на живота си в обратен ред до раждането. В църквата правилно се говори за ‘чистилище’, защото в камалока човек трябва да се освободи, очисти от ниските си желания, страсти и потребности.