Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824330 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 05.12.2018 г.
Из лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 10. септември 1924 в Дорнах и публикувана в СС 346 “Лекции и курсове върху християнско-религиозната дейност. V. Откровението (на Йоан) и работата на свещеника”  


“Да вземем седемте общини от “Откровението на Йоан”. Ако ги свържем с периодите на господство на отделните архангели, което можем да направим, и ако вземем първия период, вървящ успоредно с Христовото събитие и възникването на християнството и продължаващ по времето на написването на Откровението, то този период ни се представя от общината на Ефес. И според Откровението можем да видим в Ефес общината, най-вече свързана с християнството. Но това трябва да го разберем, изхождайки от тайната на числата. След тази епоха (на Орифиил) идва епохата на Анаил, който черпи силите си от Венера. В тази епоха откриваме великите дела от любов, извършени за разпространението на християнството, безброй дела от любов. По-точно  онези дела, извършени от ирландските монаси, разпространили християнството  в Европа.

Но и в останалия християнски живот виждаме любовта като преобладаващ аспект на господството на Анаил.

Следва епохата на Захариил, чиито сили идват от Юпитер. Това са предимно сили на мъдростта, които в онази епоха трудно можели да бъдат разбрани. Тогава вместо да има действително господство на Юпитер архангелите  започват да се оттеглят на заден план. Човечеството така да се каже вече не достига до областта на Юпитер и отрича Юпитеровия дух. В този период се провежда важният Осми вселенски църковен събор в Константинопол, който първоначално отнема много от развитието на човечеството, изключвайки трихотомията (възгледа, че човек се състои от дух, душа и тяло, на събора се отрича духът). Следва един период, в който става нещо, на което външната история не обръща почти никакво внимание. Когато свършва епохата на Захариил, душата на човечеството е болна. Човечеството е много болно и болестотворните субстанции се разпространяват от Изток на Запад. Това са страшни субстанции, които застрашават християнството, защото произлизат от материализма, който се вклинява в християнството. И понеже епохата на Юпитеровата мъдрост е свършила, става възможно материализмът да се прояви в рамките на християнската култура.

Но зад всичко това стои нещо странно, което на земен план съществува само като проекция. Зад всичко, което бива отхвърляно като болно, стои нещо странно в епохата, следваща господството на Захариил от 10. - 11. век, а именно епохата на Рафаил, който е лечителят между архангелите. Това е времето, в което зад кулисите на световната история върви изцеляване. То се случва не на външен план, а скрито. Много неща биват изцелени с оглед на спасението на определени морални качества, които тогава са на път да изчезнат. Срещу внесените  от мохамеданството в Европа болестотворни субстанции се  изправя нещо, което трябва да дойде в друга форма от Изтока, проникнато от християнския принцип.  

Зад кръстоносните походи следва да се търси волята да се изцели човечеството, и по принцип това е причината за тези походи - излекуването от  материализма, който заплашва човечеството както от страна на мохамеданството, така и на римския католицизъм. Рафаил - лечителят между архангелите - се явява вдъхновител на онези, които най-напред подготвят човечеството да намери пътя на Изток, накъдето вървят кръстоносните походи.   

Това, скъпи приятели, става в четвъртия малък цикъл в рамките на изтичащата четвърта следатлантска гръкоримска културна епоха. Но тази четвърта следатлантска епоха е призвана да приеме в себе си мистерията на Голгота.    Четвъртият малък цикъл, този на Рафаил, е свързан тясно с цялата основна структура на четвъртата голяма епоха. Виждаме как архангел Рафаил вдъхновява хората за участие в кръстоносните походи, за отправяне на взора към Изтока, където да намерят мистерията на Христос. Виждаме как Рафаил осъществява Христовите импулси, как сякаш особена духовна атмосфера се носи над събитията на земята. Тези, които в онова време са можели да погледнат малко зад кулисите на външните събития, са били отделени само от една паяжина от непосредствено граничещия със земята духовен свят, така както и ние бяхме отделени от духовния свят само от една паяжина, когато в последната третина на 19. век Михаил започна да действа видимо на земята.   

В онази епоха на Рафаил са живели изключителни духове, например Джоакино да Фиоре и Ален от Лил (Аланис аб Инсулис). Те виждали влиянието на  Рафаил, осъзнавали ставащото зад кулисите на външните събития изцеление на човечеството. Това е контекстът на епохата на болния дух и то се доказва и от факта, че в тази епоха започва да се разбира Евангелието на Лука, което е  евангелие на изцелението.   

Така, разглеждайки периодите от гледна точка на тайната на числата, намираме същественото, с което да разберем значението на събитията.   

Следва епохата на Самаил, получаваща основните си импулси от Марс. Числото пет се оказва в опозиция на четворката. В човечеството започват да се проявяват активни войнствени сили. Една особеност на прехода от четворката към петицата е, че петицата винаги застава в опозиция на четворката. Ако се върнем към старите мистерии, в които учениците, адептите били посвещавани в тайната на числата, ще открием, че те са свършвали обучението си с едно дълбоко убеждение, което са обличали в следните думи: “Сега аз познавам числото на злото, това е числото пет.”   Навсякъде, където според тайната на числата владее петицата, имаме работа със света на злото. Петицата възстава срещу четворката и се вземат велики решения, от които зависи дали издигането до шестицата ще стане чрез доброто или чрез злото.”
Категория: История
Прочетен: 1893 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 12.02.2019 21:41
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 17. септември 1924 г. в Дорнах и публикувана в СС 346 “Лекции и курсове върху християнско-религиозната дейност. V. Откровението (на Йоан) и работата на свещеника”


“Ние сме обгърнати от всички посоки от свръхсетивното. Това, което може да се наблюдава в хората, докато имат физическо тяло, е само един отрязък от човешкия живот. Щом започнем да проникваме в свръхсетивния свят, виждаме истинските им дела, виждаме, че те често пъти не осъзнават последиците от постъпките си. Понякога дори не можем да предположим какво предизвиква някой в живота на друг човек, ако го отмине, без да се погрижи за него, макар че кармата му е налагала да се отнесе по определен начин към този човек. Някой ден обаче тази карма ще упражни по-силен натиск, тя ще бъде изплатена, макар че то е трябвало да се реализира в сегашния живот. Не е необходимо да забелязваме това във външния физически свят. Човекът, неизпълнил кармата си, няма защо да бъде критикуван - от външна, светска гледна точка той е изпълнил задълженията си. Ала може би с оглед на взаимовръзката с мировата еволюция е извършил нещо, което е отворило страшно дълбоки рани. Става въпрос не за надземни неща, а за свръхсетивни, защото в рамките на земното винаги присъства и свръхсетивното.”  
Категория: История
Прочетен: 1499 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.02.2019 21:41
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824330
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6142
Календар
«  Декември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31