Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 2757 Постинги: 21 Коментари: 6
Постинги в блога от 06.12.2018 г.
Из лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 30. март 1919 г. в Дорнах и публикувана в СС 190 “Импулсите на миналото и бъдещето в социален аспект. Духовният контекст на социалния въпрос, том II“ 

(превод: Тони Топалова)

“По принцип мъртвите виждат от земята само кристалните форми и онова, което произлиза от морфологичните, формообразуващите процеси на земята като обичайни образувания. Тях те ги виждат като кухи тела. Подробности можете да прочетете в моята книга “Теософия”. От растенията мъртвите най-напред не забелязват онзи образ, който ние възприемаме с очите си. Даже е много трудно да се посочи какво от растителния свят виждат мъртвите. Най-напред целият растителен свят за тях е едно голямо тяло, но те не виждат зеления образ на растенията, който ние възприемаме, а виждат определено движение, израстването на растението, образуването на листата едно след друго докато разцъфне растението. Те възприемат точно това, което убягва на хората. Следователно мъртвите виждат земята като единен, голям организъм, от който сякаш духовно израстват коси, защото тези растения са одухотворени. От животинския свят - сега говоря само за външните сетивни форми - мъртвитe виждат единствено движението по земята, не отделния образ на животното, а промяната на местоположението му.   

А какво виждат мъртвите от хората, които са във физическо тяло? От човешкия образ като такъв, с изключение на някои части, мъртвите не виждат нищо. Те възприемат душата, духовното на човека, но не и външния образ. Следователно ако изваем един натуралистичен образ на представител на човечеството, какъвто е човекът на земята, то за мъртвите този образ би бил просто невъзприемаем. Това се отнася и за ангелите и архангелите. За всички духовни същества, които вече нямат материално тяло със сетивни очи, човешкият образ, пресъздаден само като форма, е нещо невидимо, недоловимо. Едва когато започнем да пресъздаваме душевния елемент в тази форма, така че външната форма да не съответства вече натуралистично на земния човешки образ, тогава и мъртвите вече я забелязват. Ако изваете едно обикновено симетрично човешко лице, каквито лицата по принцип не са, но хората такива ги виждат, то мъртвият не вижда нищо от подобно произведение на изкуството. Нашият образ може да стане видим и за свръхсетивните същества, само ако асиметричното е особено подчертано, така че в него да има нещо душевно, което иначе не се изразява чрез външната форма.”
Категория: История
Прочетен: 103 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 18:38
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 28. март 1919 г. в Дорнах и включена в СС 190 „Импулсите на миналото и бъдещето в социален аспект. Духовният контекст на социалния въпрос, том II“ 

(превод: Тони Топалова)  

Този, който днес е в състояние да общува с мъртвите възоснова на окултния си опит, скоро забелязва, че много от мислите - нали общуването с мъртвите става чрез мисли -, извънредно голяма част от мислите, с които искаме да общуваме с тях, те не ги разбират. Много от мислите на хората на земята, с които те са свикнали, за мъртвите звучат - това трябва бъде разбрано в съответния смисъл, става въпрос за мисловно общуване - като неразбираем, чужд език. И ако се задълбочи човек в този проблем, открива, че мъртвите разбират сравнително лесно глаголите, също и предлозите, но преди всичко междуметията. В замяна на това те почти не разбират съществителните. В комуникацията с мъртвите съществителните представляват един вид празно място. Мъртвият никога не разбира, ако му се говори с много съществителни. Но се забелязва, че ако човек се опита да превърне съществителното в глагол, мъртвият започва да разбира. Примерно ако говорите на мъртвия за “кълна на нещо”, то думата “кълн” в повечето случаи остава неразбрана, сякаш той не я чува. Ако кажете, че “нещо покълва”, тоест превърнете съществителното в глагол, тогава умрелият започва да разбира.   

На какво се дължи това? Ще откриете лесно, че това не се дължи на мъртвия, а на Вас самите. Това се дължи на човека, разговарящ с умрелите. Причината е, че днешните хора от средата на 15. век насам са загубили живото образно чувство за това какво изразява съществителното име. Това се отнася поне за всички западно- и средноевропейски езици и колкото по на Запад отиваме, толкова повече е валидно. То е станало нещо мъгливо, което само проблясва в разбирането, когато днешният човек каже някое съществително. Малко хора мислят за нещо реално, говорейки със съществителни имена. Когато трябва да превърнем съществутелното в глагол, тогава вътрешно сме принудени да мислим малко по-конкретно. Ако някой произнесе думата кълн, то в повечето случаи, особено ако говори за абстрактни неща, няма да си помислите, че той си представя нагледно някакъв конкретен кълн на растение, примерно едно покълващо бобено зърно. Той си представя нещо мъгляво, нещо по принцип. Ако кажете, че “нещо покълва” или “онова, което покълва”, тогава използвайки глаголната форма, сте принудени да мислите за излизане на нещо, за нещо движещо се. Това означава, че от абстрактното сте преминали към конкретното. Поради това, че Вие самите сте навлезли от абстрактното в конкретното, и мъртвият започва да Ви разбира. Но понеже, както често съм изтъквал тук, живите връзки между живеещите на земята и преминалите през прага на смъртта екскарнирани души трябва да стават все по-тесни и импулсите на мъртвите трябва все повече и повече да въздействат върху земята, хората ще бъдат принудени да възприемат постепенно в езика, в речта и оттам и в мисленето си нещо, което води от абстрактното към конкретното. Това трябва да се превърне в стремеж на хората - като се говори, да започнат отново да мислят образно, имагинативно. "
Категория: История
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12 18:38
  Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 5. април 1919 г. в Дорнах и публикувана в СС 190 “Импулсите на миналото и бъдещето в социален аспект. Духовният контекст на социалния въпрос, том II“ 

(превод: Тони Топалова)

... едно общо качество има съвременното човечество и то е, че се оставя да бъде заблудено от повърхностни неща, защото с нежелание се занимава с реалността. Това произлиза от дълбоката същност на нашето развитие като човечество.
За тези неща може да се говори не само в обичайния смисъл, в който може би ще се схванат думите ми, а именно, че искам да критикувам днешното време. Но е истина, че това объркване, тази вълна на заблуда залива човечеството поради нефизически влияния, влияния на духовни ариманични сили. От една страна това се вижда при заблудата, за която ви приведох един абсурден случай (за несъществуваща телеграма по време на Първата световна война). От друга страна много хора, които знаят как да манипулират другите, използват това объркване, те направо разчитат изключително много на него. Това са недобросъвестни личности, които обаче използват духовни сили и внасят сред хората нещо, което разчита на заблудата, на нежеланието им да се занимават с фактите. Какво ли не се публикува днес, скъпи приятели! Трябва само малко да се разчита на факторите на заблудата и лесно могат да се объркат, манипулират хората.  

Един пример: преди известно време излезе една руска книга, която съдържа в първата част - сега няма да говоря за останалите - няколко протокола. Това са мними протоколи от събранията на някакво тайно общество, на което неговите ръководители уж са изнесли най-невероятни неща. Може да се каже, че това тайно общество действа като някакъв дявол сред човечеството. Горе-долу обратното на всичко онова, което е добро и здравословно за хората, се излъчва от това тайно общество. Според речите, държани в тази организация, протоколите трябва да бъдат доказателство за съществуването на такова тайно общество. Те даже уж били намерени много близо до мястото, където сме (Т.нар. “Протоколи на мъдреците от Цион” са антисемитска фалшификация, появила се за пръв път през 1912 г. в Русия, преведени са на много езици и се разпространяват до ден днешен, макар че отдавна е доказано, че не са автентични). Те са включени в една книга, написана от руска гледна точка. Както казах, не искам да говоря за останалата част на книгата, но трябва да прочетем само малка част от протоколите и да познаваме света, за да разберем, че става въпрос за най-дръзката възможна йезуитска измама. Това са йезуитски фалшификати, написани, за да се имитира съществуването на едно такова общество. Тези неща се използват именно, за да се въздейства на объркването на хората. Това объркване е извънредно опасно в наше време, защото, както казах, почива не само на това, което може да се намери като импулси във физическия земен живот, а тук се намесват духовни сили от ариманичен характер. Трябва човек да се запознае с тези неща, защото наистина не е важно   да се занимаваме с антропософията, за да знаем всичко, което като съдържание може да бъде изнесено в антропософското общество, а важното е, както често съм казвал, чрез усвояването й, което изисква определен начин на преценка, неприложим в обикновения материален свят, да станем по-близки до реалността, по-разумни, по-способни на преценка за живота и света."
Категория: История
Прочетен: 79 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12 18:40
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 2757
Постинги: 21
Коментари: 6
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31