Всички знаем приказката за Спящата красавица и нейните орисници, но запитвали ли сме се какви са тези същества? Големият българин, изследовател на нашия бит, етнограф и основател на Етнографския музей, Димитър Маринов (1846 - 1940) разказва в книгата си “Народна вяра” какво е научил от възрастните хора в различни краища на България за орисниците:
“Като дойдат при детето, застават и трите при детето и започват наричането. Ще нарече най-напред най-младата, после средната, а сетне най-старата. Тя или ще приеме нареченото на другите две, или ще каже съвършено друго. И нареченото на най-старата преодолява и то се записва. Записва се нареченото на главата, на лоба на главата. Написаното не се изменя в нищо и от никого. Ето защо в говора се казва: “Така му е писано”, “Така му е драснато”, а още и “Такава е орисията”.
По-нататък Маринов пише: “Ето какво ми разказа баба Стоеница от село Балванци: “Искам да бъда будна, но като дойде това време да влезнат орисниците, мене се заклопиха очите, та ту виждам, ту не виждам или виждам, но не мога да говоря. Будна съм, но не мога да мръдна и слушам какво говорят. Виждам им лицето и сега, ако бих ги срещнала - бих ги познала. Една млада около 18годишна, черноока, другата също черноока на около 2530 г., а третата също черноока, но вече около 3035 годишна. И трите тънки високи, облечени в наше, хубаво облекло. Влезнаха в стаята из вратата, отидоха при детето и застанаха. “Хайде сега - каза най-старата към другите - говорете!” И най-младата почна: “Да бъде щастлива, дълговечна, да бъде най-красивата мома, да земе богат и хубав мъж, да види внуци и правнуци, що похване, да посребрява”. Средната каза: “И аз й пожелавам същото. Най-старата малко сърдито рече: “Вие дадохте всичко добро, та не остана място за никакво зло” и млъкна. После тутакси се изгубиха и аз трепнах, та се събудих. Детето беше момиче. И така се сбъдна. Момичето стана най-хубава мома и се ожени за много добър момък, заможен и красив - свърши разказа си баба Стоеница”.
Други информанти на Димитър Маринов също говорят за три орисници.
Но какви са тези тайнствени същества, които нашите предци, които са живели във времето, когато България още не е била навлязла в материалната епоха и бабите, не преминали през школата на ариманизираните днешни училища и университети, са можели все още да възприемат свръхсетивните същества? Между другото, моя приятелка ми сподели, че когато баба й е родила майка й (през 30 те години на 20. век), се е зарекла да дочака орисниците, за да разбере съдбата на детето си. В полунощ в стаята като че ли се извил вихър и сякаш някой я стиснал изключително силно за крака. Тя не можела нито да извика, нито да стане. Нищо не видяла и не разбрала. Сметнала, че не е било позволено да ги види и са й попречили. Кракът я болял много дълго време след това и тя не можела с нищо да го излекува, мислела, че ще остане куца. Но след дълго време й минало.
В гръцката митология тези орисници са известни като трите мойри, в германската митология това са норните (известни ни от оперите на Вагнер), а индийската традиция ги нарича ‘липики’’ (“пишещите”). Тези същества са господарите на кармата, които записват нашите дела и мисли в Акашовата хроника. Те ни помагат, когато слизаме на земята за нова инкарнация, да се впишем в новия живот и изплатим кармата си от предишния. Тръгвайки към ново раждане, нашият аз най-напред си изгражда ново астрално тяло, което може да се свърже с етерно и физическо тяло. Именно липиките или по нашему орисниците, ни насочват към определено физическо тяло и конкретна родителска двойка.
Нека отправим поглед към духовната наука антропософия и Рудолф Щайнер, който говори за липиките в лекцията си от 3. юли 1906 г (СС 94): “В момента, в който е намерено подходящото място на инкарнацията, липиките - природни същества - насочват човека към подходящото семейство и едва в момента на оплождането става обличането на астралното тяло с етерното. Както махадевите са свързани с етерното тяло, така липиките са свързани с физическото тяло”.
Тези липики са извънредно тайнствени същества, за които много малко е говорено открито. Те са най-висшите и мощни инструменти на кармата, които разпределят космическите идеи към по-долните йерархии и вписват кармичните резултати, тоест записват кармата. От трите орисници най-младата представя кармата на бъдещето, средната - кармата на настоящето, а най-възрастната - кармата на миналото. Ето защо, както правилно са забелязали нашите прабаби, думите на най-възрастната орисница имат най-голяма тежест и могат и да отменят нареченото от другите две - кармата от миналото при всички случаи трябва да бъде изплатена.
Но както Рудолф Щайнер посочва, от края на 20. век самият Христос все повече ще става господар на кармата. В цикъла лекции “От Исус към Христос” той казва: “Към края на 20. век ще се случи отново едно значимо събитие, но не на физически план, а във висшите светове, в онзи свят, който наричаме етерен. Това събитие ще има също толкова решаващо значение за равзитието на човечеството, както събитието, случило се в началото на новата ера в Палестина. И поради извършването на това събитие на хората ще бъде дадена възможност да се научат да виждат Христос.Определена „служебна инстанция" в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега, в ръцете на Христос. И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество. А с това се слага началото на онзи процес, който е загатнат също и в Евангелието с думите, че Той ще дойде отново, за да „раздели" живите от мъртвите, за да предизвика „кризата" между живите и мъртвите! ...
Само в смисъла на окултното изследване може да се разбере това събитие не като еднократна случка на физически план, а свързано с цялото бъдеще развитие на човечеството. В бъдеще Христос ще трябва да определя нашата кармична сметка, съотношението на плюсовете и минусите в живота ни. ... Човекът все повече ще среща Христос Исус като свой кармичен съдник. И този факт именно действа по такъв начин на физически план, че човекът да развие чувството, че с всичките си дела създава нещо, за което ще отговаря пред Христос. И това чувство, което настъпва по естествен начин в хода на човешкото развитие, ще се преобразува, така че да насити душата със светлина, която постепенно да излиза от самия човек и да осветява Христовия образ в етерния свят. И колкото повече се създава това чувство, което ще има още по-важно значение, отколкото абстрактната съвест, толкова повече ще става видим етерният образ на Христос в следващите столетия... В бъдеще на Христос е отредено да вмести нашата кармична равносметка в общата земна карма, в общия прогрес на човечеството.”
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 23. ноември 1909 г. в Берлин и поместена в СС 117 “Дълбоките тайни на формирането на човечеството в светлината на евангелията”
„ ... действително по време на цялата древна история на еврейството отделни хора са били подготвяни по определен начин, за да могат да разберат Христовото събитие. Трябва да разгледаме по-отблизо тези хора, които в древния еврейски народ били малко на брой. Трябва да ги разгледаме по-отблизо, ако искаме да разберем как е вървяла подготовката на Христовото идване, как народът с наследените от Авраам качества е бил направен способен да разбере чрез пророците човешкия аз, който носел Спасителят.
Хората, които са били подготвяни за това да могат като ясновидци да разберат и разпознаят какво точно означава Христос, се наричат ‘назиреи’. Те можели по ясновидски начин да прозрат какво се е подготвяло в древния еврейски народ, за да може да се роди от него Христос и да бъде разбран. С оглед на начина им живот, чиято вътрешна организация се обуславяла от ясновидското им развитие, назиреите се подчинявали на строги правила. Тези правила, спадащи към съвсем друга епоха, се различават значително от правилата, по които днес може да се развие духовно виждане, но все пак имат и известна прилика с днешните правила. За назирейството били важни някои неща, които днес се смятат за несъществени, други пък, които днес са основни, при тях са били странични. Затова никой не бива да мисли, че това, което някога е водело човека до ясновидство по отношение на Христос, при днешния човек би довело до същото важно и подробно виждане.
Първото, което се изисквало от назирея, било пълното въздържание от всякакви алкохолни напитки. Освен това било най-строго забранено да се консумира каквото и да било, съдържащо оцет. Тези, които спазвали съвсем стриктно предписанията, трябвало също да избягват всички продукти от грозде, защото може се каже, че в гроздето принципът на създаване на растението преминавал определена граница, а именно слънчевите сили да действат само върху растението. Но в лозата действат не само слънчевите сили, а и сили, развиващи се отвътре и зреещи при действието на онази слънчева сила, която ежегодно отслабвайки, довежда есента. Затова напитките от грозде били изключително за хората, които не смятали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а почитали само бог Дионисий и способностите им извирали сякаш от земята.
Освен това назиреят бил задължен, докато продължавала подготовката му по време на назирейството, да не се допира до нищо, което е подвластно на смъртта и притежава астрално тяло. Накратко, назиреят трябвало да избягва да докосва всичко, което е от животински произход. Той бил задължен да бъде вегетарианец в тесния смисъл на думата, затова в някои области най-стриктните назиреи се хранели единствено с рожкови. Рожковите били много разпространена храна при стремящите се към назирейство. Но тези хора също се хранели с меда на дивите, не питомните пчели, както и на други медоносни насекоми.
Такъв начин на живот избрал по-късно и Йоан Кръстител, който също се хранел с рожкови и див мед. В евангелията пише, че ядял скакалци и див мед, но това трябва да е преводаческа грешка, защото в пустинята той не би могъл да намери скакалци*.
При назиреите основно правило при развиването на ясновидство било да не си подстригват косата през целия период на подготовка. Това е тясно свързано с цялото развитие на човечеството. Трябва да имаме предвид връзката на растежа на косата с развитието на човечеството.
Всичко, което се подготвя в човека като същност, може да бъде разбрано, ако се постараем да вникнем в него в духовен аспект. Колкото и странно да звучи, в нашите коси виждаме остатък от известни излъчвания, чрез които в човека някога се е вливала слънчевата сила. Някога онова, което е внасяло слънчевата сила в човека, е било живо. Ще го намерите изразено до известна степен там, където се е съхранило съзнанието за по-дълбоките неща. Например при някои стари статуи на лъвски глави ясно забелязваме, че скулпторът не просто е копирал лъва с гривата му, приличащ на пудел. Старият скулптор, който спазвал древната традиция на познание, изобразявал лъва така, че гривата сякаш му била поставена отвън, подобно на слънчевите лъчи, проникващи и втвърдяващи се във вид на коси. Тъй че наистина можем да кажем, че в старите времена като пускал косата си да расте, човек поемал в себе си определени сили, особено ако косата му била чиста и здрава. Но още в еврейската древност, та стигайки до назиреите, това се е превърнало само в символ.
В това, че хората оставяли да се влее в тях духовното, което стои зад слънцето, се е състоял наистина в известен смисъл и напредъкът на човечеството. Едно от условията за еволюция на старите ясновидски дарби, издигащи се в човека, до способността за разсъждение и мислене за външния свят, било човекът да загуби своята окосменост...
По време на подготовката назиреят трябвало да стигне до едно конкретно ясновидско преживяване, което да създаде представа колко се е приближило вече човечеството до идването на Христос. Последният велик назирей по времето на Христос е Йоан Кръстител. Той не само преживял върху себе си приключването на назирейството, но и позволил да го преживеят всички, които искал да направи истински човеци. Това приключване на назирейството е Йоановото кръщение, чието значение за развитието трябва да се научим да разбираме правилно.
* В една от книгите си немската стигматизирана антропософка Юдит фон Хале, която след получаването на Христовите стигми преживява събития от Поврата на времената все едно, че присъства там, пише, че не става въпрос за преводаческа грешка, а Йоан Кръстител действително е погълнал малък брой скакалци, като това е имало определено окултно значение.
“Онзи идиотизъм, който постепенно се произвежда в човечеството, като само се чертаят съвременни географски карти и се карат хората да учат, че тук се намира река Дунав, а там Рейн, тук Ройс, а там пък Аре (реки в Швейцария), ето тук се намира Берн, а там Базел, ето тук пък Цюрих, това външно теоретично разчертаване, което допълвайки географските глобуси, разпространява само познание от сетивен характер, този вид образование ще смъква човечеството все по-ниско и по-ниско. Естествено, че това знание е необходимо като основа, която не бива да се оспорва, но то все повече ще срива човечеството. На бъдещите географски глобуси трябва да е отбелязано например: ето тук земята сияе, защото в главите на хората, живеещи на това място, има духовност, там земята излъчва повече живот в космоса, защото това съответства на хората, населяващи тази територия.
С този проблем е свързано нещо, което веднъж вече съм отбелязвал - винаги едното трябва да се осветлява чрез другото. Казвал съм Ви, че когато европейците започнали да се заселват в Америка, ръцете им придобили индиански вид, станали подобни на тези на старите индианци. Това се дължи на факта, че днес душите, слизащи отгоре и влизащи в човешки тела, се ориентират повече към географията, както в старите времена, когато индианската култура е била жива. Сега душите не се насочват към определена раса, към това, което произтича от кръвта. Те се насочват към географските дадености. Ще бъде необходимо да се проникне вътрешно и да се разбере ставащото в човечеството. От човечеството се очаква такова проникване, хората трябва да станат склонни към по-подвижни понятия, които могат да навлязат в същността на тези процеси. Но такива понятия могат да се развият единствено върху духовнонаучна основа, а тя е възможна само ако в човешката душа се роди духът.”
Хората все повече ще бъдат зависими от развитието на свободен духовен живот. Защо? Защото в петата следатлантска културна епоха ние вървим към такова сетивно-свръхсетивно устройство на живота, в което духовете от висшите йерархии, които наричаме ‘ангели’, ще слизат все по-надолу и ще встъпват във все по-близко единие с хората, отколкото в предишните епохи. Връзките между сетивния и свръхсетивния свят отсега нататък ще стават все по-близки. Хората ще приемат не само дъжда от облаците, но и ще се научат да възприемат от по-висшите области и внушенията на ангелите, слизащи все повече и повече сред човешките души. От това духовният живот, който ще бъде освободен, ще започне чрез свободата на мислите да приема онова, което слиза като влияния на свръхсетивния свят.
Да се започне живот, основаващ се на самия себе си, станал независим от държавния и икономическия живот, това не е външна програма. То е нещо, което трябва да бъде усвоено във връзка с вътрешните сили на човешкия живот, водещи до еволюция на човечеството. Затова можем да кажем, че ако настояваме за такава социална ориентация, към каквато се стреми нашето движение за тричленност на социалния организъм, то ние изискваме не нещо в смисъл на програма, а нещо, което се иска от откровенията на духовния свят. Тези откровения ще говорят все по-ясно на хората и ще казват как човечеството върви към упадък, навлиза в болестно състояние, ако не слуша онова, което се спуска от духовния свят за неговото изцеляване.
Освен че ангелите ще започнат да общуват по-интимно с хората - в Средна Германия когато благородници слизат до равнището на по-нисшестоящи, се казва, че “се смесват с народа”, то и архангелите ще започнат да правят същото. От това ще произлязат други импулси. Въпреки че архангелите ще ни говорят много по-тихо, с тихи инспирации, тези инспирации ще дойдат. Те ще станат основа на вътрешната субстанция на бъдещите държави, отделили духовния и икономическия живот от себе си, и следователно станали истински, самостоятелни правови държави.
Например държавите, основани в третата следатлантска египетско-халдейска епоха, могат да бъдат наречени ‘теократични’, както и древната еврейска държава можем да наречем ‘теокрация’ (“управление на Бога”). Тези теокрации постепенно изчезнаха. Но те пак ще се появят на земята. В правния живот на земята в бъдеще трябва да се почувства господството на архангелите.
Споменахме, че именно в правния живот се изживява точно обратното на свръхсетивния живот. Но в този правен живот, който в сегашната си форма на съществуване на земята е възможно най-бездуховното нещо, трябва да се намеси водителството на архангелите, станали пак по-близки с човека.
А духовете на времето ще станат носители, управители на икономическия кръгооборот на хората. Духовете на времето все повече ще ръководят икономическия живот, когато той наистина бъде организиран. Това ще бъде живот на асоциациите. От средата на 15. век се заражда склонността на хората само да произвеждат стоки, да се стремят към трупане на стоки и печалба. Необходим е обрат. В бъдеще, когато икономическият кръгооборот ще е станал самостоятелен, много по-съществено място ще имат разпределението на стоките между хората и потреблението. Ще се създадат асоциации, които отново ще регулират производството според потреблението.”
До ден днешен хората живеят с известна безгрижност по отношение на свръхсетивния свят. Но сегашната смяната на епохите изисква от човечеството да се ориентира отново към духовния свят. Хората трябва да се научат да гледат пак към свръхсетивните светове, но по по-друг начин, отколкото този, който често пъти си представят. Хората искат да си останат с обичайната удобна вяра, която не изисква големи вътрешни усилия. Тези, които са останали при нея, са най-големите врагове на истинския съвременен прогрес. Църквите, които се противят на новите пътища към висшите светове, са в действителност причината в човечеството да навлизат все повече и повече материалистични импулси.
Днес е необходимо по съвсем конкретен начин да се научим да провиждаме в свръхсетивния свят. Намираме се в епохата, в която трябва да се извърши огромният, мощен преход, при който хората от автомати за мислене да станат действително мислещи хора. Ужасно е да се каже такова нещо, нали, защото днешните хора се смятат, разбира се, за мислещи и ако искаш от тях тепърва да стават мислещи, смятат това едва ли не за обида. Но наистина е така. От средата на 15. век насам хората все повече се превърнаха в автомати за мислене. В известен смисъл днес те се отдават на мислите, те не владеят мислите. Замислете се какво би означавало, ако същото, което днес се случва при повечето хора с органа им на мислене, се случеше по отношение на други части от организма. Задайте си въпроса дали днешният човек може да бъде склонен, подчертавам - може да бъде склонен - да започне съзнателно една мисъл и да я завърши съзнателно?
Мислите днес се въртят в главите на хората и те не могат да им се противопоставят, те им се отдават автоматично. Една мисъл се заражда, другата продължава, всичко това трепва и проблясва в главата и хората мислят по начин, който най-добре може да се изрази с изречението “Нещо мисли в човека”. Помислете какво би станало, ако това същото се случеше по отношение на ръцете и краката, ако хората също толкова малко ги контролираха, както контролират мисленето си! Представете си, че един човек прави на улицата с ръцете си това, което прави с мисловния си орган! Имате представа какво минава през ума на човек, пресичащ улицата, а сега си помислете, че той размахва ръцете или дори краката си непрекъснато, както “размахва” мислите си! Все пак стоим на прага на епохата, когато хората трябва да се научат да упражняват същия контрол върху мислите си, по-точно казано върху мисловните си органи, както и върху ръцете и краката. В тази епоха навлиза човекът днес.
Трябва да се наложи определена дисциплина на мисленето, от което хората днес са още много далече. От средата на 15. век навлязохме в петата следатлантска епоха. Преди да приключи тя, хората действително трябва да се научат да владеят мисленето си така, както владеят ръцете и краката си. Тогава същинската задача на тази пета следатлантска епоха ще бъде изпълнена за онези, които успеят да направят това. Виждате, че става въпрос за нещо сериозно, ако искаме да вземем под внимание новото, което може да се каже, че изгрява на хоризонта на човешкото развитие в нашата епоха.
Но с това, което току-що загатнах, с овладяването на мисленето ще бъде свързано и нещо съвсем друго. Колкото повече човек овладява мисленето, толкова повече ще бъде способен на образни представи, способен да има имагинации. А имагинациите са необходими на хората, защото само ако чрез имагинации човек развие способността да се вживява в съдбата на другия, на ближния си, от антисоциалните импулси, които често действат днес, ще могат да се развият социални импулси. Чрез абстрактното мислене не можем да се поставим на мястото на bлижния. Абстрактното мислене прави човека твърдоглав, абстрактното мислене кара хората да се вслушват само в собственото си мнение. Най-вече абстрактното мислене кара човека да се затваря пред онази подвижност, която му е необходима, за да живее заедно с духовния свят.”
