Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 113662 Постинги: 160 Коментари: 15
Постинги в блога от Март, 2019 г.
2  >  >>
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 24. септември 1922 в Дорнах и включена в СС 216 “Основни импулси на световно-историческото развитие на човечеството”    

Ние трябва да си изградим една възможно най-ярка представа за мумията по време на разцвета на египетската посветителска култура. Мумията представлявала човека в неговата форма, след като от нея било отнето духовно-душевното. Докато е жив човек, във формата действа това, което работи в етерния и астралния организъм и в азовата му същност. Тази същност се оживява от идващото от кръвта и останалия организъм, което пронизва формата като цвят на човека. При мумията е налице формата, която може да съществува на земята само чрез човека. Тя не би могла да възникне, ако човекът не е на земята. Без душевното и духовното да присъстват непосредствено, египетският посветен се е нуждаел от тази форма, за да има нещо, което иначе без културата на мумиите нямаше да го има.  

Трябва да опитаме да си създадем представа за онези времена на душевно настроение, съвсем различно от днешното. Но тази представа ще бъде много различна от днешния ни светоглед. Трябва да сме наясно, че всичко, което човекът имал вътрешно като идеи и мисли до египетската култура, което  преживял в душата си, му било давано непосредствено от духовния свят. Той живеел в откровенията на духовния свят, даже когато се отдавал на мислите си. Във времето на древноиндийската и древноперсийската култура човекът имал само мисли, които са били откровения от духовния свят. За външния свят, растения, животни, минерали човекът не мислел, а изпълвал душевния си живот с мисли, идващи от духовния свят. Те му давали достатъчно знания за света. Той живеел с растенията, с животните, давал им имена. Но и имената той чувствал, сякаш са откровение на боговете. Когато през древноиндийската, древноперсийската епоха човекът давал име на някое цвете, сякаш божествен глас му казвал ясно възприемаемо, че трябва да казва именно така на цветето. Като давал име на някое животно, имал съзнанието, че чува вътре в себе си, че именно така трябва да нарича животното. Всички имена на нещата, назовавани от членовете на древноиндийската, древноперсийската цивилизация, им идвали отвътре.   

В египетската цивилизация това се променило. Тогава вътрешните изживявания започнали да залязват. Човекът вече не можел толкова ясно да възприеме онова, което му се разкривало от духовния свят. Затова все повече чувствал необходимостта да живее с външната природа, с растителното, животинското и минералното царство. Но той не можел да го направи, защото времето за това още не било дошло. То дошло истински едва след Мистерията на Голгота. Човекът още не бил развит дотам, че да може да живее с външния свят, затова бил принуден да мумифицира умрелите. Защото от това, което живеело в умрелия, който вече не бил одушевен, се добивали сведения за заобикалящата природа, за растенията, животните, минералите. Първите познания за растенията, животните, минералите човекът придобил, докато онези духовни същества, на които той създал земни обиталища чрез мумиите, му говорели от тях.   

Би могло да се каже, че във времето, когато боговете все повече преставали да говорят на човека от свръхсетивните светове, той намерил убежище при помощниците им, които сега вече можели да живеят на земята поради факта, че човекът консервирал човешката форма чрез мумиите. Всъщност това бил доста сложен процес. За посветените било възможно да получават непосредствено от лунните духовни същества, които живеели в мумиите, информация за това какво трябвало да става в човешкия живот, да получават насоки за управлението, ръководството и възпитанието на хората.   

Но дори за посветените било невъзможно да получават лесно от живеещите в мумиите същества сведения за природата, растителното, животинското и минералното царство, защото в началото още не съществували съответните способности в човешките души. Въпреки това именно в тази област египтяните били велики. Те например създали една прекрасна медицина точно с помощта на културата на мумифицирането. Разбира се, ако един съвременен интелигентен човек тълкува тези неща, той ще каже: “Египтяните консервирали мумиите и изучавайки различните органи, поставили началото на египетската медицина, но и на анатомията.”  

Но това е само привидно. Истината е, че в онези времена такива логически съображения, изследвания чрез наблюдения, не били полезни за египтяните, защото те въобще не общували по този начин с външния свят. Те имали много по-изтънчено общуване с него. Но с това, че формата на мумиите била съхранявана толкова грижливо, било предизвикано следното нещо - душите на умрелите били привързвани за известно време към своите мумии.   

Това е отрицателното в египетската култура, което винаги трябва да ни показва, че тя всъщност била низходяща, упадъчна култура. За нея не бива да се говори като за период на разцвет за човечеството, защото египетската култура се намесвала и в свръхсетивната съдба на хората. Тя привързвала по определен начин човешките души след смъртта към съхранената им форма, към мумията. И докато от духовните същества, живеещи в мумиите, се получавали насоки за човечеството, то за природата, животинското, растителното и минералното царство такива сведения не били получавани. Това ставало опосредствано, като лунните духовни същества съобщавали природните тайни на човешките души, намиращи се все още в мумиите. От тези души посветените получавали информация за животинското, природното и минералното царство. Така в египетската култура съществувало едно забележително настроение. Египетските посветени си казвали: “Нашите човешки тела до смъртта не са подходящи да получат разбиране за природата. Ние не можем да извоюваме природна наука, телата ни още не са пригодени за нея, това ще стане по-късно, след Мистерията на Голгота. Но ние все пак трябва да получим някакво разбиране. Така, както са устроени нашите сегашни тела, хората ще са пригодени едва след смъртта да знаят нещо за природата. Те живеят тук сред нея, но не могат още да използват телата си, за да си създадат понятия за природата. Едва след смъртта ще им се изяснят тези понятия за природата. Затова ще задържим мъртвите за известно време, за да ни дават знания за природата.”  

Значи в историческото развитие на човечеството именно по време на египетската култура настъпило нещо, имащо съмнителен характер. Халдейската култура била настрана от тези неща и можем да кажем, че е била по-чиста култура.   

Всичко, което Ви изложих сега, за днешната наука, разбира се, е фантазия, но за нея и много други истини са измислица. А изложеното тук е било известно преди всичко на древното еврейство. Ето защо в Стария завет ще намерите тази антипатия, това отвращение към всичко египетско, макар че чрез Мойсей по заобиколен път в Стария завет са навлезли много египетски елементи. Там можете да прочетете какво е било настроението срещу всичко, което Ви представих като съществено за развитието на Египет.   

Такова било настроението в Древния Египет - ние трябва да създадем външни средства, защото вече не притежаваме вътрешни, за да получим силите, които управляват и възпитават човека. Но трябва също предварително да заложим нещо, което ще дойде чак в бъдещето - една природна наука. Засега не можем да го направим по друг начин, освен като ни го дадат нашите мъртъвци, които ние привързваме към мумиите им.”
Категория: История
Прочетен: 897 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 26.03 15:01
Вместо вградени в стените енергийни защити …        

Из книгата “Молитвата “Отче наш” – изреченото от Бога слово” на Юдит фон Хале  

“Отче наш” е единствената молитва на човечеството, дадена от устата на човешкото същество, станало съсъд на Бог. Според моите изживявания тази молитва Бог е изговаряна най-малко два пъти по два различни повода, на различни места и пред различни хора. Веднъж молитвата е била произнесена пред по-голяма група от апостоли, между които, доколкото си спомням, бяха и дванайсетте, взели участие в Тайната вечеря. Това трябва да е станало не в Йерусалим или околностите, а ако се съди по пейзажа, някъде в Галилея.   

Втори път молитвата е произнесена в нощта на Велики четвъртък срещу Разпети петък пред жените. Имало е пет жени, които са били близки до Христос и са били Негови ученички и последователки – 1. майката на Исус, 2. Мария Магдалена, 3. дъщерята на най-голямата сестра на Богородица, наречена Мария Клеофа, чийто син е бил Яков младши, 4.една сестра на Богородица, наречена Мария Саломе, майка на Яков старши  и малкия Йоан Зеведей, както и 5. майката на един друг ученик Йоханан (Йоан), наречен по-късно Марко.   

Христос заръчал на апостолите да учат хората на тази молитва след Неговото заминаване, като естествено имал предвид и жените. Но Той знаел колко трудно било за мъжете да нарушат тогавашния традиционен възглед за мястото на жените в общината. Законите, обичаите и условностите на онези времена са били съвсем различни от днешните и на никого не би хрумнало да ги променя. Това е могъл да направи само Христос. Много историци и автори на романи, които смятат, че са в състояние да разкрият историческите данни за Исус от Назарет, прилагат мащаба на ХХ и дори на XXI век. Тук ще се опитаме да коригираме донякъде резултатите от техните “научни” изследвания.   

Христос Исус е имал специално отношение към жените, почиващо на съвсем друга основа. За една еврейка от Поврата на времената било абсолютно немислимо да приближи до някой духовен учител. Затова можем да наречем абсолютно новаторство факта, че някой посветен въобще се бил загрижил за духовното обучение на жени. За Представителя на човечеството мъжете и жените тогава не са имали въобще ролята на носители на пола в материалния смисъл на нашето време. Христос се е опитвал всячески да разруши в главите и сърцата този главен критерий за различаване на хората. Той умишлено е нарушавал непрекъснато тогавашните правила и условности, които не са били проникнати от жив валиден смисъл. Например почти всички излекувания се случват в събота. В края на краищата и присъдата над Него бива аргументирана с това, че е нарушена забраната да се работи в събота.   

Но на хората им е било трудно да последват тези промении. Мъжете са имали неизкореними представи по отношение на жените, които са били обучавани от Христос. Непрекъснато е имало конфликти между апостолите и Учителя им, защото те смятали, че Той е ненужно великодушен и открит към жените. Това е била причината, поради която Христос дава преди разпъването молитвата “Отче наш” и на жените. Преди Тайната вечеря и малко преди да се изкачи с мъжете на Елеонската планина, Той се оттегля заедно с жените на едно старо свещено място в подножието на планината, разположено на юг, близо до реката Кидрон. На това място навремето цар Давид е докоснал с ръце земята, провиждайки, че тук някога ще се спре Спасителят. Тук молитвата “Отче наш” е била дадена на жените. Тя направила поразяващо впечатление най-вече на Мария Магдалена. Това трябва да го разбираме наистина буквално, защото думата “в-печат-ление” означава “в-печатване в нещо”). Молитвата се отпечатила неизличимо в хората, които я чули от устата на Исус Христос.

Преди даване на молитвата Христос се обърнал по особено топъл и любвеобвилен начин към апостолите и жените, като говорейки, ги ободрил и укрепил със Своята мъдрост и доброта.   

Произнасянето на молитвата не било обикновено съобщение, а чрез самото й изговаряне присъстващите преживели действителността на духовния свят. Тук искам да се опитам да “преведа” казаното, за което не съм сигурна дали е произнесено на арамейски или въобще на някой земен език или е било вложено направо в душите на хората. Но вътрешният смисъл е следният:  

“Вие всички заедно сте като съзвездията в небето. В света в бъдеще вие ще представлявате Непреходното. Носете това в себе си. Така, както звездите обхождат небето, така и вие обходете света и погледите на хората ще се обръщат към вас като към звездите. За тях вие ще сте като звездите. Понеже аз грея във вас, и вие ще ги огрявате.”  

След тази подготовка била дадена молитвата, като за пръв път били докоснати съзнателната душа и азът на всеки от присъстващите. Преди и най-вече след това Христос говорил с тях, като на хората им се струвало, сякаш Той се обръща към тях едновременно като група и индивидуално към всеки. Всеки имал чувството, че молитвата е вложена в душата му и му е наредено: “Кажи я ти, Симон! Кажи я ти, Яков!” и т.н. Христос също им казал: “Свидетелствайте не за това, което мислите, че са видели очите ви! Свидетелствайте, че това, което сте видели с очите си, е истината!”     

След като думите на Христос се отпечатили в тях, апостолите били повдигнати за един кратък момент над земята. По време на трите години на Христос на земята тази левитация имала особено значение. Тя се случила, защото Христос още не можел да действа напълно от вътрешността на хората, както днес, когато вече е минал през смърт и възкресение, които са направили това възможно. Апостолите не преминали посветителски сън в стария смисъл. Ето защо това може да се смята за посвещение, намиращо се между Стария и Новия път. Те са били в състояние да изживеят всичко това само в състояние на леко отделяне от земята. Подобно посвещение изживяват и Симон Петър, Яков и Йоан при Преображението на планината Тавор. 

Впечатлението е било толкова поразяващо, че след като отшумели мощните имагинации, инспирации и интуиции, влели се в тях след последната дума, те се строполили и забравили всичко. Но това не било слабост, а те трябвало да забравят съдържанието на мистериите, защото свободата е дарът на Христос – свободата да си върнеш окултните познания със собствените сили на съзнанието, които трябва да развиеш сам. Те не забравили думите на молитвата, а мъдростта, която живее в тях. Но останали дълбоко разтърсени и със съзнанието, че са преживели нещо по-реално от всичко друго.    

Искам да обърна внимание на една особеност – думите на молитвата “Отче наш” не били изпети, както всички култови думи в Поврата на времената, а били изговорени. Според предписанията на стария култ всяка дума, отправена към Бог, трябвало да мине по свят “обиколен” път, който се състоял в припяване. В староеврейския ритуал молитвените формули никога не били изговаряни, а ги изпявали с определена мелодия, която трябвало да се издигне до висините, както се издигал пушекът на ритуалното жертвоприношение. Чрез строго определени мелодии човекът бил изваждан от тялото си и вкарван в друга сфера, а азът му се притъпявал. Носител на култовото действие било едно състояние на групова душевност. Установената, строго спазвана мелодия довеждала молещия се до състояние на транс.   

Но Христос дал на апостолите заръката да се обръщат към Отца с говорене, защото изговореното слово има най-силно въздействие върху аза. (Затова при заекващи деца, при които има временно отслабване на аза, се практикува терапия с пеене. Това, което искат да кажат, трябва да го изпеят, докато укрепне азът им.) Христос положил началото на словото, което било изговаряно наистина съзнателно.  

Чрез самото изговаряне думите влезли в покълващата съзнателна душа на апостолите. Азовете им били стимулирани и станали активни. След заминаването на Исус те трябвало самостоятелно да изговарят магическите думи, докато преди смъртта и възкресението не ги произнасяли сами. След Петдесетница апостолите започнали да говорят и при всяка произнесена дума, освободена от мелодията, били изпълвани от оживяващия Дух на Троицата. В продължение на много векове свещениците осуетявали прякото въздействие на божествената действителност върху човека, настъпващо при говоренето, като обвързали словото, което било насочвано през Яхве непряко към слънцето, със строго определена последователност от тонове. И ако днес молитвата “Отче наш” се пее, то от гледна точка на духовното зрение трябва да се каже, че така тя бива връщана в отминала епоха и се разводнява.   

Молитвата “Отче наш” отеква във физическия свят, но и отвъд прага. Тя е посредник между двата свята, които иначе са разделени за обикновения поглед. Ако човек отправи взор и към двата свята, ще види съвместното им действие и техните откровения. Затова на хората, чули молитвата от устата на Христос, пред душите застанала истинската жива същност на думите в образи, цветове и звуци. Срещу всеки, който днес произнася “Отче наш”, застава същото, но хората са на различна степен на развитие, затова всеки я възприема различно. Чрез изговарянето на думите от Христос в земния етер към сетивата на апостолите били родени живи духовни същества, които преди това са живели като чисто духовни истини отвъд прага. Всяка дума, всеки звук води собствено съществуване под формата на мирова мистерия. Във всяка дума е целият космос – 50 различни свята на мъдрост. Първоначалната версия на “Отче наш” на арамейски, която Христос дава на апостолите и жените, съдържа 50 думи. 50 е символ на спасението не само в староеврейската езотерика, то е и завършването на 49 (7х7), преминаването на всички стадии на земята през инкарнациите. 50 е и новото планетарно състояние на земята. След мистерийното откровение на думите Христос казал направо в душите на апостолите и жените: “Човешки братя, произнасяйте тези думи толкова дълго, докато те пак се изпълнят с живот чрез вас! Когато някога оживеят чрез вас така, както сега чрез мен, тогава царството на Отца ще дойде при вас и вие при Него. Живейте с тези думи, подгответе се чрез тях да им вземете магията чрез силата на вашето духовно разбиране!”   В молитвата се използва множествено число, като така тя се противопоставя на егоистичния импулс.   

Първите християни добавили думите “защото твое е и царството, и силата, и славата сега и во веки” в резултат на самостоятелното изживяване, което получили при произнасяне на молитвата. Тези думи могли да узреят единствено чрез използването й. Събуждащият се за духовното съзнание човек изминава в себе си следните реалности – царство – сила - слава – вечност. Това е било добавено към молитвата чрез самостоятелното изживяване, което настъпвало при произнасянето на молитвата. То е могло да узрее само по този начин.   

“Отче наш” е тясно свързана с арамейския език и с еврейските букви. В Поврата на времената арамейският е бил говоримият език на еврейското население в Палестина, докато еврейският е бил култов език на жреците и е бил почти неразбираем и неизползваем в устната реч. Но буквите и свързаните с тях числа са били идентични в еврейски и новоарамейски. Не е случайност фактът кой език е използвал Христос на земята. Никога не съм чувала Христос да говори на апостолите на гръцки. Според моите изживявания Той произнася “Отче наш” на арамейски, на говоримия език, който им е бил най-близък. Молитвата трябва да се казва на всички езици, и човек трябва да има достъп до духовното изживяване на езика, който му е най-близък чрез връзката с неговия народностен дух.   

Характерна особеност на тази молитва е, че се развива успоредно с хората. Колкото повече те израстват в духовно отношение, толкова повече ще им се разкрива дълбочината на молитвения текст. В ранното християнство “Отче наш” е била още тясно свързана с Христос и се е изживявала като словото Божие. През Средновековието молитвата е съпровождала непрекъснато хората и е укрепвала етерното тяло чрез постоянното й произнасяне. В епохата на съзнателната душа “Отче наш” придобива все повече едно апокалиптично измерение, защото човекът тепърва ще осъзнава истинската дълбочина на тези наглед прости думи и значението им за духовното му развитие. Във всяка бъдеща епоха чрез молитвата ще ни се разкриват все по-дълбоки прозрения за духовния свят. Но вечната константа, която никога няма да ни напусне, независимо в коя инкарнация, е фактът, че в момента, в който човек искрено произнася молитвата, той се намира в свещено, спиритуално пространство, защитено от всяка мрачна сила.         


      Лична заключителна бележка на Юдит фон Хале:   

Това изложение най-напред бе дадено в устна форма, като накрая казах “Отче наш” в първоначалния вид на арамейски, както е била произнесена в Поврата на времената и внедрена в сърцата на хората от Спасителя. След това имах готовност да отпечатам текста. Но когато се опитах да превърна арамейските звуци в разбираеми букви, ми стана ясно, че това би нарушило жизнеността на тези свещени думи. Естествено съм наясно, че молитвата е преведена и записана на всички световни езици и има различни версии на еврейски и арамейски. Това обаче са реконструкции от по-късни времена, макар и да са все още от ранното християнство). Доколкото мога да сравня, еврейските и арамейските варианти не съответстват съвсем на езика, който е бил говорен в Поврата на времената. Явно формата му не се е запазила, поне по отношение на молитвата “Отче наш”. Мисля, че тук се корени усещането ми, че старото слово не може да бъде отпечатано. Много време се опитвах да си обясня това и правех опити да включа записаните с букви думи в текста, за да не ме упрекне някой в ненаучност. Но е ясно, че произнесените слова, които някога са чули апостолите, не са се запазили в света и това до известна степен е удивително. Все пак става въпрос за най-разпространената молитва на християнството! Но дали това е случайност или закономерно разводняване на историческите факти? Мисля, че причината е друга. Молитвата е била произнесена от апостолите за пръв път след Петдесетница и предадена на обкръжението им.   

Непосредственото изживяване на събитията от Поврата на времената показва, че някои от апостолите са произнасяли молитвата малко преди смъртта си, когато са загивали заради Христос. Следователно молитвата е играла важна роля в живота на първите християни. Според моето прозрение фактът, че не се е запазила оригиналната арамейска версия, се дължи на обстоятелството, че свещените думи придобиват жизненост именно чрез познатото на молещия се човек звучене на езика, който той говори. Както всяко Божие слово, всяка истинска мантра влиза в дълбока връзка с езиковия дух, така и духовната реалност на тези думи се разгръща, едва когато човек влезе чрез съответното душевно настроение в свещена връзка със словото на своя майчин език. Със смъртта на еврейските прахристияни или най-късно със смъртта на преките им ученици арамейските слова на Исус Христос изчезват. Словото Му се слива по естествен начин с езиковите духове и на други народи. Днес, когато имаме възможност да се срещнем с оригиналното слово чрез непосредственото изживяване на събитията от Поврата на времената, ние събуждаме Христовото слово за живот. Това може да стане само от уста на ухо и човек трябва да го приеме със сърцето и духа си. Ако словото бъде разчленено и притиснато от процеса на книгопечатането, то ще загуби от магическата си жизненост. Но аз съм готова да кажа молитвата, така както съм я запомнила, на всеки, който ме помоли за това.                      
Категория: История
Прочетен: 5147 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 24.03 21:42
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 10. април 1917 в Берлин и включена в СС 175 “Градивни елементи за разбирането на Мистерията на Голгота. Космическа и човешка метаморфоза”    

“Един значим факт преминава през цялото евангелие, който трябва много дебело да бъде подчертан - Христос Исус никога нищо не е записвал. Няма нищо, което да е записал! Даже учените са спорили дали въобще Той е можел да пише и тези, които отговарят положително на въпроса, привеждат единствено откъса с блудницата, където Христос пише знаци на земята (Йоан 3:3-8). Но иначе липсват свидетелства, че Той е можел да пише. Като се пренебрегне тази случка, Той никога не е записвал учението Си като други основатели на религии. И то не е случайно, а е свързано тясно със силата на словото, с пълната му сила. Но този факт трябва да го характеризираме само с оглед на Христос Исус, иначе ще бъде твърде двусмислено по отношение на нашето време. Вижте, ако Христос Исус беше записал словото Си, ако го беше превърнал в знаците, с които някога си е служил езикът, то в него щеше да се влее ариманичното, защото това, което въобще се фиксира в някаква форма, е ариманично. Написаното слово въздейства по друг начин, отколкото когато учениците са наобиколили учителя и разчитат единствено на собствената си сила на духа. Не бива да си представяме, че авторът на Евангелието на Йоан е седял до Христос Исус, когато Той е говорил и е стенографирал думите Му, както правят господата тук. Именно на факта, че това не се е случило, се дължи наличието на една невероятна сила. Има едно важно значение, което се разбира едва тогава, когато човек се научи да разчита в Акашовата хроника какво наистина се съдържа в думите, които Христос Исус винаги е използвал срещу книжниците, срещу тези, които са вземали мъдростта си от писанията. Той възразявал именно срещу факта, че мъдростта им е от книгите, че душите им нямат пряка връзка с извора, от който тече живото слово. В това Той виждал, Той трябвало да види фалшифицирането на живото слово.  

Но няма да разберем цялото значение на този факт, ако си представим паметта на хората, живели по времето на Мистерията на Голгота, като душевното тяло, което днес наричаме “памет”. Хората, слушали някога думите на Христос Исус, са ги съхранили в сърцето си и са ги знаели буквално, защото силата на паметта в онези времена е била съвсем различна от днешната. Затова пък силата на душата е била друга. Но това е било време, в което за кратък срок са се случили огромни промени. Днес не се обръща внимание на този факт - историята на Изтока е била записана така, че хората са видели или това, което и днес имат, или най-много са го прочели в гръцките източници. Гръцката история вече има голяма прилика с еврейската, но историята на Изтока е преминала по съвсем различен начин, което значи, че в онези времена способностите на душата са били съвсем други. Затова хората не могат да си представят как за кратко време са станали огромни промени, като например тази, че необикновената сила на паметта, която някога човек е имал в полусънното състояние на старото атавистично ясновидство, се е загубила сравнително бързо. Ето защо възникнала необходимостта да се запишат думите на Исус. С това словото било предадено на същата съдба, която Христос Исус намерил при книжниците, срещу които се възбунтувал. Оставям на Вас да размислите какво би се случило, ако някой ученик, само отдалече напомнящ на Христос Исус, би се появил и би говорил със същия импулс, с който е говорил някога Христос Исус. Дали тези, които се наричат “християни”, биха се държали по-различно от тогавашните първосвещеници? Оставям Ви да помислите върху това.”
Категория: История
Прочетен: 651 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 22.03 10:40
Още от книгата на Волфганг Вайраух и Верена Щаел фон Холщайн “Нови разговори с природните духове”

Волфганг Вайраух: Какви задачи имаш ти?
Корона: Аз съм Дървесен пастир и отговарям за преместването на дърветата. Дърветата се местят, макар на вас хората това да ви се вижда странно. Но то е само защото вие живеете много кратко - за нас вашият живот продължава толкова, колкото за вас живее мухата-еднодневка. Моята последна голяма задача беше след оттеглянето на глетчерите, когато заедно с техните пастири трябваше да наглеждам повторното залесяване. Аз казах на Зеления, на дърветата и на Горските същества как, къде и кога да се преместят. Моята област на действие е цeлият водосборен басейн на Елба от Северно море, също и Дания, чак до Кърконошите.  

В.В.: На колко години си?
К: Това с ваши думи не може точно да се изрази, но във всички случаи на няколко десетки хиляди години. Още преди Ледената епоха работех с дърветата. Времето, както го разбирате вие, за дърветата не означава нищо.  

В.В.: Колко Дървесни пастири има по света?
К: Броят им се мени, например зависи колко бързо се изсичат горите в Амазония. В момента на земята има около 12 000 Дървесни пастири. Поради изсичането на горите, разширяването на пустеещите земи и пустините, все повече Дървесни пастири се оттеглят, защото нямат вече работа. Тези местности се преобразяват и Пустинните пастири поемат командването.  

В.В.: Къде се оттеглят Дървесните пастири, когато няма работа за тях?
К: В етерното битие. Те стават сила в него.   

В.В.: Има ли на земята главен Дървесен пастир?
К: И да, и не. Това е едно йерархическо същество от групата на елохимите.  

В.В.: Какво усещаш, когато в този район се засаждат дървета от чужди краища?
К: Трудно е, но не толкова за мен, колкото за горите. Дърветата от чужди места ги донасят хората, донякъде несъзнателно. Евкалиптовите плантации са наистина нещо лошо, защото те ни причиняват болка. В такъв случай аз трябва да наредя да се вземат контра-мерки. Тогава нареждам на определени места в горите някои дървета да се извисят нагоре. За нас е много трудно, когато вие засаждате такива дървета (като евкалипта). Не знаете какво правите. Трябва ли да подлагате на глобализация и дърветата, както хората? И ако го правите, защо не го обясните на горите? Говорете с нас, моля!  

В.В.: Можеш ли да дадеш пример какви оздравителни мерки вземаш, ако човекът едностранно изсича горите? 
К: Ще ти дам друг пример - в момента пчелите имат проблеми заради влагата. Те произвеждат твърде малко мед. В такъв случай аз мотивирам липите в цяла Европа да образуват повече издънки, защото през лятото липите дават на пчелите много нектар. В момента множество кестени страдат от гъбички. Затова мотивирам скорушата и когато тя се засее, кестенът се излекува.   

В.В.: Удивително!
К: Не, съвсем естествено е. Аз разпространявам семената на скорушата с помощта на вятъра и птиците. Птиците разбират добре тези взаимовръзки и лесно могат да бъдат мотивирани.   

В.В.: Какво се случва на етерен план, ако се изсече една голяма гора?
К: Възникват смърт и отчаяние, един вид живот си отива. Когато се изсича гората, най-напред се поражда отчаяние, което също е същество. Тогава трябва да се види какво може да се направи. Понякога има и добри причини за изкореняването на една гора. Но ако тя се изсича от жажда за печалба, то в тази местност настъпва студ. Според мотивацията на извършителите на мястото се нанасят съответните същества. Ако те са водени от желание за печалба, съществата са студени и сиви.  

В.В.: Как тези същества въздействат на местността и на хората? 
К: Това са ариманични същества, които действат охлаждащо и втвърдяващо, те склеротизират и убиват духа.   

В.В.: Какво става с една гора и съответната местност след горски пожар?
К: Това може да се случи например, ако удари гръм. Тогава горският пожар носи изцеление.   

В.В.: В какъв смисъл?
К: Много болести, причинявани от гъбички, могат да се преобразуват само при пожар. Гъбичките съответстват на прекомерно количество вода и най-доброто средство срещу това е огънят. Дървесната пепел наторява почвата и върху нея може да израсте много хубава нова гора.  

В.В.: Какво е за теб залесяването на нови гори?
К: Добро нещо. Само че хората не бива да засаждат монокултури. И трябва да се опитат да разговарят с гората. Засаждането на дърво е чудесно, защото дърветата в гората ви дават въздух, но това вие си го знаете.  

В.В.: Имат ли отделните дървета в гората различни задачи?
К: Дърветата на края на гората са пазачите. Това са големите дървета по края, които пазят и гледат към света. Следващият ред гледа към гората. Гората се състои от отделни части, тя е един организъм. Вътрешните дървета имат различни задачи от външните. Външните дървета са посланици. По-старите дървета изпускат лъчи, които въздействат върху съответната местност. Гората внася информацията за възрастта в света. Някои слоеве на гората са мъдри, но не и средата, защото тя е раждащата. В гората ние пазим и древни същества, не случайно вещиците се крият в горите. Ние сме съхранили знанието на келтските същества, дошли от Запад. Това знание живее предимно в големите гори, малките гори имат по-малко знания.  

В.В.: Какви задачи има ясенът?
К: Ясенът е слънчево дърво. Той тъче слънчева светлина и помага на Огнените същества да тъкат топлина през лятото.  

В.В.: А липата?
К: Липата е дървото на пчелите и също е обърната към слънцето. И пчелата е слънчево същество. Плодните дървета са планетни дървета. Черешата носи сладостта на живота.   

В.В.: Каква е задачата на тополите?
К: Те разпространяват информация. Постоянно говорят. Застани някой път под толола и ще я чуеш как приказва. И ако я слушаш достатъчно дълго време, ще я разбереш. Те са малко като клюкарките.  

В.В.: Каква задача има елшата?
К: Да разпределя влагата в почвата. Елшите пренасят влагата от влажните местности и й дават възможност да се излъчи в околността. Ако продължавате да изкоренявата елшите, то на някои места ще става все по-сухо и същевременно все по-мокро на други. Изкореняването на елшите внася поляризация.  

В.В.: Как стои въпросът с брястовете? 
К: Брястовете вече почти ги няма. Те не искат повече да вършат това, което им е присъщо.  

В.В.: Защо?
К: Защото хората не ги забелязват. Брястът умира и това е много жалко. Той е добро дърво и в по-ранни епохи помагаше много на хората, когато те имаха друго съзнание.  
В.В.: Каква е била задачата на бряста?
К: Той беше дървото на природните лечители, което даваше знания на билкарките. Брястовете са много мъдри дървета. Но това е неосъзната мъдрост. Верена в момента си мисли, че вие я наричате “атавистична” мъдрост.  

В.В.: Каква е задачата на явора?
К: Има много видове явор. Яворът идва от Новия свят (клен). Той дава сладост и е Михаилово дърво. Затова толкова добре се разпространява. До есента пропуска през листата светлината и поддържа лятото на земята.  

В.В.: Познаваш ли огромните дървета в Америка, т.нар. “Редуудс”?
К: Познавам гигантската секвоя. Тези дървета са израз на американската същност. Америка е поела жертвата да бъде голяма. И от това ще загине - по принцип, не заради войната в Ирак, за която толкова си мислиш.   

В.В.: Понякога казват, че тези гори изглеждат страшни, защото са огромни.
К: Това се отнася и до ятата птици, например странстващите гълъби (Ectopistes migratorius, изтребен от човека вид, чийто последен екземпляр е умрял през 1914 година в зоологическа градина) също са били плашещи, защото ятата им са били огромни, както и стадата от бизони. Днес ариманизмът в Америка затова е толкова ужасен, понеже стана огромен.      
Категория: Други
Прочетен: 607 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 18.03 20:17
Продължение от миналия пост - из разговорите на Волфганг Вайраух и Верена Щаел фон Холщайн с водния дух Ечевит или Мокрия, публикувани в книгата им “Нови разговори с природните духове”

Мокрия: Аз не се страхувам от разговорите с тебе, познавам те добре. Сприятелих се с теб. С Волфганг също сме приятели. Ти имаш и обществен аспект, но аз него съм го пожелал. Трябваха ми 500 години, за да подготвя тези разговори и сега времето дойде.  

Волфганг Вайраух: Можеш ли да кажеш нещо повече за това?
М: Започнах да осъществявам тази идея, когато забелязах, че хората вече не могат да ни виждат. По-рано те ме възприемаха като един вид Бог на водата. Този Воден бог седеше там долу на мелницата и по Великден хората му хвърляха цветя или малко хляб във водата. Но изведнъж това престана. Вие с вашите антропософски понятия казвате, че това е началото на епохата на съзнателната душа. Ето защо започнах да мисля, че е необходимо общуване за Словото. След това видях, че трябва постепенно да го подготвя. Наблюдавах алхимиците, които макар и несъзнателно, влязоха в контакт с нас, като причисляваха различни вещества към нас. Много по-късно разбрах за инициативата и ние природните духове също се включихме.   

В.В.: Какво имаш предвид с “инициативата”?
М: Инициативата започна с разговорите на Рудолф Щайнер с елементарните същества.  

В.В.: Можеш ли да разкажеш нещо за тях?
М: Няма много за разказване. Рудолф Щайнер се обърна на седем места по земята към съществата. Това стана в по-голямата си част по духовен начин, а не на самото място. Рудолф Щайнер помоли елементарните същества да имат готовност, ако към тях пристъпят хора, да влязат в контакт с тях. В известен смисъл аз го очаквах, други не. Танис Хелиуел описва, че нейният партньор (леприкон, герой на книгата й “Лято с леприконите”) бил изненадан от призива на Рудолф Щайнер.  

В.В.: Къде се е обърнал Рудолф Щайнер към елементарните същества?
М: На място това стана например в Корнуол. Там има области, където етерният свят много силно се прелива във физическия. Но иначе изпрати мислите си нвсякъде.  

В.В.: Значи той е насърчил елементарните същества да говорят в близкото бъдеще с хората?
М: Той погледна дали в елементарния свят ще се намерят същества от различните групи, които са подготвили тези разговори и които виждат необходимостта от тях. Тези същества той помоли да проведат бъдещите разговори. Разговорите се случват не само тук, на това място, ние просто сме най-шумните.  

В.В.: Той говори ли с тебе?
М: Да, но не очи в очи, както сега ти говориш с мен. Аз го познавах.    

В.В.: Беше ли Рудолф Шайнер необходим, за да импулсира тези разговори или те щяха да станат и без него?
М: Не, без него нямаше да се случат. Той направи голяма жертва за хората. Bнесе в света свободата на водните същества. Чрез неговото дело - основаването на Антропософското общество, публикуването на свободната, вече не окултна духовна наука (антропософията) - той постави началото на свободата на водните духове. Така той издигна елементарния свят на друга степен, като донесе антропософията на земята, а творческата сила на човека свали от по-висшите мирови области в етера. Способността на човека да бъде творец се обуславя също и от повторното явяване на Христос в етера. Двете неща са свързани. Щайнер можа да го направи, само защото Христос се яви в “облаците”, в етера. По-красивият израз е “в облачното битие”. Това са взаимосвързани процеси, макар че подробностите им се разбират трудно - основаването на Антропософското общество, явяването на Христос в “облачното битие”, свободата на водните същества, разговорите в мелницата или на други места.   

В.В.: Аз още не разбирам връзката на новата свобода на водните същества и изработването на антропософията.
М: С антропософията и основаването на Антропософското общество беше освободено окултното познание в етерния свят. Водните същества са носители на етерния свят. Етерният свят е жизнен свят, за който те отговарят. С това, че окултното знание беше освободено и направено достъпно за всички хора, на нас водните същества също ни беше даден достъп, иначе нямаше да можем да транспортираме това знание. С този достъп ни беше дарена известна свобода. Иначе антропософското знание нямаше да присъства в света по този начин.  

В.В.: Ако трябва да го кажем в отрицателен аспект, заради това, че антропософията и Антропософското общество съществуват в света, има повече водни бедствия. 
М: Да.  

В.В.: И това означава, че антропософите носят по-голяма отговорност за света, за да не се случват повече водни бедствия.
М: Да. Дано и други хора го разберат. Хората, които са водещи в духовно отношение, трябва да поемат повече отговорност, естествено в рамките на възможностите си. Но не всички ще могат да го направят.  

В.В.: Да попитам за нещо дребно. Записах разговорите ни на този диктофон, но при първото ми идване стана малък инцидент - сложих за трети път лентата в диктофона и се записа върху вече използваната първа страна. Защо се случи това?
М: За да докажем, че имаме възможност за достъп и до физическото ниво. Повредите се предизвикват от сивите същества. Те също винаги присъстват, без тях не може. Те трябва да присъстват и сега също присъстват. Ваша човешка отговорност е да си пазите техниката. Но и сивите същества ще се опитат да попречат. По отношение на техниката ние не сме много склонни да ви пазим, защото вие сами сте пожелали тази техника. В нашите очи вие сте пропилели много добри духовни сили, за да си направите живота по-удобен с техниката. Тогава моля, пазете си я с вашия дух и недейте после да ни упреквате нас!” 
Категория: Други
Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 17.03 12:23
Домашният дух е свръхсетивно същество, което има задачата да се грижи за дома. То принадлежи към елементарните духове, които нямат собствен аз, а са нещо като “служебни духове”, работещи в помощ на по-висшите йерархии. Нашите предци, които са виждали/усещали присъствието на  този тип същество, са го наричали “стопан”, за римляните то е било “лар”, а за руснаците - “домовой”.  

Домашните духове са били често герои на приказки и детски книги. Много хубави са например историите на руската писателка Татяна Александрова за домашното духче Кузя (Домовёнок Кузя). Не ми е известно да са били превеждани на български, но в интернет могат да се гледат четирите филмчета по мотиви от книгите й, които са заснети между 1984 и 87 година. Смятам, че те добре илюстрират и споделеното от домашния дух Мелничаря, за който ще стане въпрос по-долу:  

https://m.youtube.com/watch?v=tXU8U9cjw0w&index=2&list=PLN2mAota6tfj8pdsikEgWaFQ6hMEZVXS7&t=0s    

Частите от интервютата с  Мелничаря, които публикувам, са от книгата “Нови разговори с природните духове” на Волфганг Вайраух и Верена Щаел фон Холщайн. Немската антропософка Верена Щаел фон Холщайн от дете има способности да вижда и контактува с природните духове. С течение на времето тя усвоява начин на общуване с тях, извършващ се не чрез атавистичен медиумизъм, а на едно надезиково ниво.  

Верена произхожда от стар немски благороднически род с разклонения в Германия, Швеция, Латвия и Естония. Мадам дьо Стал, която споменах в последния пост за корицата на “Икономист”, е била омъжена за човек от същия род - посланик на Швеция във Франция. Затова е носела същото име, което на френски звучи като дьо Стал. Верена е родена през 1959 г. в северногерманското градче Рендсбург. Още от дете тя си играе с природните духове, чието присъствие усеща. Баба й, която също има свръхсетивни способности, я насърчава и й разказва истории за природни духове. Верена завършва Валдорфско училище, следва геодезия и хидрография, после работи в Любек и Вилхелмсхафен. През 1995 се омъжва и се премества да живее в старата мелница на семейството на съпруга си. Там забелязва едно свръхсетивно същество и го пита за името му. Съществото отговаря, че се казва Мюлер. Едва две години по-късно Верена осъзнава връзката между името Мюлер ("мелничар") и мелницата и разбира, че това всъщност е домашният й дух. Постепенно тя намира начин да контактува с Мелничаря и с други природни духове, които й се доверяват. От тези разговори, проведени с участието на съпруга на Верена Фридрих Пфаненшмит и антропософа Волфганг Вайраух, който задава по-голямата част от въпросите, излиза поредица от над 30 книги за природните духове, елементалите, груповите души на различни растителни и животински видове и т.н. 

Волфганг Вайраух: Повечето хора не знаят, че имат домашен дух, но четейки нашите книги, получават начална представа за него. Как могат да се подобрят отношенията между хората и домашните духове?
Мелничаря: Не викайте толкова, нашите уши са чувствителни! В доста домове има твърде много шум. Щом трябва радиото да работи непрекъснато, поне намалете звука му! Домашният дух също слуша. Ние много обичаме музика, но не и шумовете от радиото. Просто изпейте или изтананикайте някоя песен на домашния дух! Ако му се изпее нещо, неговото настроение се подобрява. Така и подът няма да се цапа толкова бързо.   

Също така много обичаме от време на време да ни се оставя малко храна. Може и просто да ни се сложи чаша вода с думите, че е за нас, парченце шоколад или друга храна.  

Ние сме доста чувствителни по отношение на безпорядъка. Обръщаме внимание на подробностите. Цари ли хаос, трябва да внимаваме за много повече неща. Ако всичко се поставя винаги на едно и също място, това е голяма помощ за нас, защото тогава не трябва постоянно да гледаме къде в момента се намира даден предмет. Аз знам мястото на всеки предмет в тази къща. И трябва да го знам, иначе той не би могъл да се намира там.  Това съзнание за детайлите вие хората трудно можете да си представите, но то е нашето съществуване. И вие можете много да ни помогнете, ако си изградите навици, например да си слагате винаги ключа от колата на едно и също място.   

В.В.: Трябва ли всеки ден да поздравяваме домашния дух?
М: Учтиво е, но не е толкова важно. Много по-важно е да съобщите на домашния си дух, ако излизате: “Пази къщата, няма да ме има за няколко часа или за три дни.” Също би било хубаво, ако му съобщите къде отивате, но това не е толкова важно.

В.В.: Ако ви оставим храна на шкафа и тя мухляса, може ли да я изхвърлим?
М: Да, защото ние изсмукваме етерните субстанции и тази храна мухлясва по-бързо. Но друго нещо е много важно за нас – не оставяйте на масата остатъци от ядене.  

В.В.: Защо това е толкова важно? 
М: Майката Земя ви подарява храната и ако просто я игнорирате, ще оскърбите майчините й чувства. Всеки домашен дух чувства човека в своя дом като свой човек. Ние не обичаме нашите хора да не обръщат внимание на даровете на Майката Земя. Затова моля, прибирайте си остатъците от храна!  

В.В.: Какво се случва с храната, когато на масата се произнесе молитва?
М: Храната се благославя и характеристиките й се променят. Фино-веществените й качества се подобряват. Благословията на молитвата се излива върху храната.   

В.В.: Елементарните същества, които са в храната, освобождават ли се чрез молитвата?
М: Да, те получават възможност да се оттеглят с добро.   

В.В.: Как се отнася домашният дух към боклука и кофата за боклук?
М: Кофата е предвиденото място за отпадъците. Нямам нищо против кофите за боклук, но имам много против боклука, който е разхвърлян в жилището. Всеки ден минавам през дома и ако видя накъде огризка от ябълка, трябва да запомня това. А е и грозно. Затова разпиленият боклук ни дразни, но често не може да се избегне. Колкото повече съзнание имат хората за детайлите, толкова е по-добре. Знаем, че някои хора обичат творческия безпорядък, но на нас домашните духове той ни пречи. Вие бихте облекчили много работата ни, ако слагате винаги нещата на едно и също място.   

В.В.: Какво отношение имат домашните духове към телевизора в жилището?
М: Ние трябва да го управляваме. Телевизорът е вход за всякакви вредни влияния, затова той ни причинява неприятни чувства. Ние възприемаме онова, което се излъчва от телевизора. То има определени етерни качества, а даже и духовни, защото влияе върху духа на хората. Защо повечето хора мислят, че ние не възприемаме техническите уреди? Всичко, което съществува и хората могат да го пипнат, ние също го виждаме. Ние разбираме и последната гайка във вашите уреди, защото тя има материално съществуване.   

В.В.: Може ли да се разбере къде в дома е мястото, където си почива домашният дух? М: Ще разбереш това по спокойствието, което излъчва това място. Обикновено то е красиво. Повечето домашни духове отиват там, където им се струва красиво, но не точно от човешка гледна точка. Мястото, където се срещаме, за хората не е непременно красиво място.   

В.В.: Има ли нещо, което искаш да кажеш на хората?
М: Опитайте се понякога да пеете, това много помага на домашния дух. И гледайтe предварителнo да му съобщавате за големи ремонти. Това много би ни помогнало, защото един голям ремонт означава стрес за нас. Oпитайте ce да използвате възможно най-малко пирони, пироните причиняват болка.   

В.В.: Можеш ли да опишеш същността на техническите уреди, например на колата, телефона, ракетата?
М: Ракета никога не съм виждал. Колата има дух. Той е същество, което е било създадено, когато хората са замислили и конструирали колата. Както има домашни духове, така има и духове на колите. За тези духове отговаряте вие, защото вие сте ги създали. Това важи и за духовете на останалите технически уреди.  

В телефона се намира има един друг вид същество. То не е само, защото винаги е готово да звънне. Телефонът съществува на две нива – има физическо съществуване като предмет от пластмаса и метал и същевременно е свързан с цялото ниво на комуникация. Съществото на телефона съзнава, че може да се свърже с целия свят. 

В.В.: Какво причинява телевизорът на очите и мозъка?
М: Тъй като телевизорът няма постоянен образ, неговият образ възниква чрез импулси, прагът на възприемане в мозъка се променя. Образът се създава във вашия мозък, а не там, където го виждате. Телевизионният образ просто мами мозъка ви. Но затова пък заема места в него, които отговарят за други образи. Ние елементарните същества възприемаме по-скоро духовното съдържание на предаванията, а не конкретния образ.  

В.В.: Как влияе телевизията на детското тяло?
М: Тя променя възприемателното поведение на детето толкова силно, че то не може вече да създава собствени живи образи. Върху тях се наслагват образите от телевизора и това намалява способността на детето да създава образи със своята фантазия. Освен това то не се движи, ако е приковано пред телевизора. В този момент детето забравя своето съществуване.  

В.В.: Как влияе телевизорът вурху етерното тяло на човека?
М: Той изпива силите му, гледането на телевизия уморява.  

В.В.: Какви същества влизат в човека, когато гледа телевизия?
М: Информационни същества. В главата ти сякаш израстват малки паячета, докато гледаш телевизия.  

В.В.: Как ви влияе това, че например всички в къщата постоянно седят пред телевизора?
М: Най-напред това влияе върху дома. Домът тогава губи защитната си функция и в него няма помещение, където човекът да се срещне с домашния дух. Домът става като един килер, в който се съхраняват безполезни вещи. Хората се намират не в действителността на дома си, а в телевизионната действителност. Това снижава и моето качество като домашен дух, защото вече няма същество, което да общува в хармония с мен. Същото се отнася и за духа на семейството и всички останали духове. Ние губим нашата храна, защото нямаме реакция от хората.   

В.В.: Как изживява човекът след смъртта времето, прекарано пред телевизора?
М: Като пропиляна част от живота. Като подарък и подсилване на ариманичните сили.   

В.В.: Има ли смисъл да се кади тамян?
М: Каденето на тамян има голямо значение. Ние много обичаме, ако ни се говори, ако ни се пожелае “Добро утро” или “Лека нощ”. Всеки домашен дух се радва, когато хората му се обръщат към него, и то по възможност на глас, а не наум. Един домашен дух, който е поканен да си хапне нещо, се чувства много добре.  

В.В.: Можеш ли да опишеш какви домашни духове има?
М: Има три вида домашни духове. Първите са създадени от дърво, те са бивши духове на дървета и се грижат за къщи с високо съдържание на дърво. Вторите са създадени от камък. Някога хората са правели къщи от специални скали, съществували на самото място. Тези духове се грижат предимно за каменни къщи. Третите са сравнително нови духове, които се състоят от преобразуван пясък. Те се грижат за къщи, построени като леки конструкции, с много  гипсокартон и под. Духовете на дървените къщи предпочитат да ги почитат с малко внимание под формата на течност. Духоветe на каменните къщи предпочитат нещо твърдо, а духовете на пясъчните къщи – сладкиши, защото техните къщи най-често са били построени без достатъчно любов.   

В.В.: Как стои въпросът с природните и елементарните същества в градовете, особено там, където липсва зеленина? Има ли много домашни духове в блоковете и как се разбират помежду си? Какво може да направи човек в това отношение?
М: Къщите с много жилища имат общ дух-началник, а всяко жилище има свой дух, който е едно ниво по-ниско. Освен това често там съществуват специални духове, които се грижат за парното, стълбището, мазето и т.н. Те не се интересуват толкова от хората, затова хората трябва да се обръщат по-скоро към своя дух на апартамента или към духа на цялата сграда. Най-голям проблем за духа-началник е различното ниво на съзнание на отделните обитатели на апартаментите. То внася напрежение и в субстанцията на къщата. За домашния дух е най-приятно, ако къщата е обитавана от хора, които са съмишленици. Затова някои къщи привличат само определен тип хора. Ако искаш да направиш нещо добро, говори с духовете, носи ги в съзнанието си!    
Категория: Други
Прочетен: 1052 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 15.03 14:02
След като идеите на Рудолф Щайнер за въвеждане на Троичния социален организъм не се възприеха от водещите немски и австрийски политици, след Първата световна война се зародиха други идеи за бъдещето на Европа. Но те за разлика от искането за повече самостоятелност на отделните части на Троичния социален организъм, пледират за повече централизация в Европа и преплитане и сливане на отделните държави.

Първите инициативи за Европейска федерална държава са от началото на 20те години и техен автор е небезизвестният граф Рихард Николаус фон Коуденхов-Калерги, който основава Паневропейски съюз. Също така и лорд Лотиан (Филип Кер), член на групата на Милн (за когото стана въпрос тук.

http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/03/04/kuklovodite-na-svetovnite-sybitiia-mrejata-na-anglofilite-1-.1647994 ),
  
основава Федерален съюз с цел да насърчава федерализма, но прокарвайки интересите на Британската империя. 

През юни 1941, докато е в затвора във Вентотене, италианският комунист Алтиеро Спинели съставя заедно с още един съмишленик Манифест за Европейска федерация. В него се казва, че борбата против фашизма би била напразна, “ако след нейното успешно приключване пак се възстанови старата система на националните държави”. Това щяло неминуемо да доведе до повторна война. Ето защо демократичните сили трябвало да изградят Европейска федерация, в която отделните европейски държави да са свързани толкова тясно, че да не са способни да воюват една с друга. Тази идея за обединение по примера на СССР изпада в забвение до 80те години.   

Междувременно на 25. март 1957 се подписват Римските договори, с което се осъществяват до голяма степен намеренията на католическите кръгове, за които 33 години по-рано Рудолф Щайнер е казал: “Хората, олицетворяващи принципа на Римската църква, ще се постараят с всички сили да направят самостоятелни отделните държави на бившия Германски Райх, и от тях - препредавам само – изключвайки господството на Прусия, да възстановят отново Свещената Римска империя на германската нация (многоетническо децентрализирано държавно образувание, съществувало в Европа от 962 до 1806 г.), която разбира се, понеже се организира от такива убедителни кръгове, ще разпростре властта си и върху съседните области. “Защото” - казват съответните хора, “на нас ни е необходимо по този начин да унищожим до корен най-опасните, най-вредните движения, които съществуват днес”. И допълват: “Ако не успее възстановяването на Свещената Римска империя на германската нация, а то ще успее”, така казват те, “то тогава ще намерим други средства, за да изкореним най-противодействащите ни, най-опасни съвременни движения -  Антропософското движение и Движението за религиозно обновление.” (СС 270а, 11.4.1924)   

Не е случайност, че тези договори се сключват между Франция, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург и ФРГ. Едновременно с договора за създаване на Европейската икономическа общност се основава и “Евратом” (!) - агенция, която има за цел да насърчи развитието на ядрената индустрия в шестте членки. Римските договори изграждат едно наднационално обединение, което тогава още не накърнява самостоятелността на националните държави. Но скритите намерения стават видими, ако се има предвид, че са запазени старите принципи. Така Римските договори осъществяват намерението да се осуети веднъж завинаги новото, което трябваше да дойде след разпадането на довоенна Европа.  

През 80те години на ХХ век в един ресторант в Страсбург с емблематичното име “Крокодила” се създава групата “Спинели”, която иска да възкреси плановете за федерална Европа на Алтиеро Спинели. Първоначално тя не е активна, но се подновява през 2010, сега вече с участието на бившия белгийски премиер Ги Верхофстат - основен преговарящ на Европейския парламент за Брекзит, както и на други “убедени европейци”. Между тях са двама немски зелени политици с бурно анархистко минало - Даниел Кон-Бендит и Йошка Фишер
. Първият е бивш комунист и революционер, автор на гнусни автобиографични спомени за педофилски изживявания по време на работата си в една детска градина. Вторият няма и завършена гимназия, работил е като таксиметров шофьор, но въпреки това беше Външен министър на Германия. Други членове са бившият председател на Европейската комисия Жак Делор, както и бившият италиански премиер Марио Монти – членуващ и при Билдербергерите, и в Трилатералната комисия. 
През 2010 г. е кулминацията на гръцката финансова криза и тя успява да даде енергия на групата “Спинели” да поднови исканията си за нова федерална, постнационална Европа.

Федералистите обичат да се позовава на думите на Монтескьо “Ако знаех нещо, което е полезно за мен, но вредно за семейството ми, бих си го избил от главата. Ако знаех нещо полезно за семейството ми, но не за родината ми, бих се опитал да го забравя. Ако знаех нещо полезно за родината ми, но вредно за Европа и човечеството, бих го смятал за престъпление”. “Спинели” не иска Европа да се движи с малки крачки, водена отгоре, а да направи голям скок напред към Обединени Европейски щати - ние, които сме минали през тоталитаризма, бихме ги нарекли “Европейски съюз на съветските социалистически републики” (ЕСССР). 


Манифестът на групата задава само в неясен вид общите насоки: “С оглед на глобализацията, климатичните промени и еврокризата, обратното предаване на компетенции на националните държави би било “удар срещу европейския дух”. Затова сега трябва да се ускори интеграцията.” Но въпросът е дали реформите ще са полезни за гражданите и ще подсилят демокрацията, както се надява "Спинели", или ще превърнат ЕС в един неконтролируем колос, както заявяват критиците. 

В момента най-активен член на “Спинели” е именно белгиецът Ги Верхофстат. Още преди две години той излезе със статия в “Ханделсблат”, където пледира за премахване на Европейската комисия, в която всяка държава-членка има свой комисар. Вместо това той иска да се създаде “малко европейско правителство от 12-15 души”. То трябвало да се контролира от Европарламент, избиран от гражданите и от Сенат, представляващ държавите-членки. Отсега е ясно, че малките и нови членки на ЕС, например България, Унгария, Хърватска, Словакия, няма да имат представители в правителството на новото ЕСССР.   

Под предлог да се опрости сложната система на взаимоотношения между националните държави и ЕС трябвало да се отнемат правомощия на държавите, като се делегират на Брюкселските зелки. Тези правомощия засягат управлението на икономиката и валутната политика, миграционната политика, общата гранична охрана (цели се автономията на държавите-членки върху охраната на собствените им граници да се предаде на общи Европейски гранични сили, които на практика да изземат от националните гранични служби контрола върху границите на ЕС). 

Напоследък обаче известният глобалист и служител на Сорос Ги Верхофстат има една голяма тревога във връзка с предстоящите избори за Европейски парламент. Затова той смята, че трябва час по-скоро да се осъществи идеята на Макрон за силна и централизирана Европа, командвана от Брюксел, и да не се подценява “дяснопопулистката опасност”. 

“Европа трябва да се роди наново”, казва Верхофстат, “трябва да се проведат важни реформи, защото иначе популисткият кошмар ще стане реалност. Интернет, армията и миграцията трябва да се организират по-добре от страна на Брюксел. Само така ще могат да се блокират популистите и ще се отговори на ретроградните идеи на десните, които искат връщане към националните държави”. 

Верхофстат вижда в интернет голяма опасност, защото “социалните медии се използват, за да се провежда политическа измама чрез лъжи, реч на омразата и други манипулации” - имат се предвид свободните информационни сайтове, независими от Брюкселската партийна линия, които информират хората за истинското положение на нещата. В статия за немския “Ханделсблат” от 2018 под предлог за независимост от Америка белгиецът пледира за нов европейски интернет. Най-спешната задача била “да си защитим изборите от чуждестранни кибер-атаки. Европа имала да наваксва, като трябвало да назначи специалист по разследване и забрана на руските дезинформационни кампании и други атаки.  

Ако някой мисли, че всичко това не се отнася до България или е въпрос на по-далечно бъдеще, нека отвори следната страница, където ще прочете, че по време на нашето европредседателство през февруари 2018 в НДК се е провела важна среща на федералистите от “Спинели”:  

http://www.europarl.europa.eu/bulgaria/resource/static/files/import/european_meetup/programme_web_bg.pdf  

От страницата на евродeпyтатите на ГЕРБ    

http://gerb-epp.info/общност-с-обща-съдба-и-общ-суверенитет   

личи “що е Стършел свършил” -  евродепутатът Андрей Ковачев развил толкова активна дейност, че бил станал даже заместник-прецедател на Съюза на европейските федералисти и прецедател на българската му секция.      

Обаче не само ГЕРБ са такива големи федералисти. Оказва се, че в България имало и обединение “ПанЕвропа”, от чиято интернет страница paneuropa.eu научаваме, че негова прецедателка е Гергана Паси - жената на Соломон Майната. Там с гордост се обявява, че българското обединение “ПанЕвропа” води началото си от оня граф Калерги с ония планове, които виждаме, че вече се осъществяват в Западна и Средна Европа и сега напънът е да ни включат и нас.   

Трябва ли ни още повече централизъм? За нас, които сме сърбали попарата на тоталитаризма, отговорът е не. Освен това никой от тези федералисти не споменава един много важен факт - обединена Европа има смисъл само като християнско образувание. Нашият континент още от Поврата на времената е подготвян от духовния свят за възприеманетo на християнството. Това е бил смисълът на мисията на Йосиф Ариматейски и мистерийното дело, което той извършва на европейска земя със събраната етеризирана кръв на Христос, пролята на Кръста. За това дело пише Юдит фон Хале в книгата си “Йосиф Ариматейски и пътят на Свещения Грал”. Изливайки по малко от етеризираната Христова кръв на някои места в почвата, Йосиф Ариматейски етеризира определени податливи места от земята. Въздействието на тези места после се е разпространило лъчеобразно, обхващайки цяла Европа. Тази промяна е оказала влияние върху хората, които са се инкарнирали тук, стигаща до самото им физическо-телесно устройство. Няма друг континент, чиито обитатели да имат такава  предразположеност към християнството на Грала и същевременно които с такава лекота да забравят еволюционните си задачи! Тези задачи са смисълът и на една обединена Европа, а не нов Съветски съюз със столица Брюксел.     
Категория: История
Прочетен: 446 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 06.06 21:15
В разгара на Версайските преговори, където силите, замислили Първата световна война, в продължение на месеци оформят вижданията си за вината и размера на репарациите на напълно безпомощните представители на Германия (и България), извикани на практика само накрая, за да подпишат капитулацията си, Рудолф Щайнер се обръща през март 1919 година с призива “Към немския народ и културния свят”. В него той излага идеите си за Троичния социален организъм. Според тези идеи, които Щайнер изработва от 1917 г., обществото трябва да има такава структура, че координацията на общите жизнени процеси да се извършва не централизирано от държавата или ръководния елит, а всяка област от социалния живот трябва да се самоуправлява и да следва относително автономно собствените си принципи на функциониране. Както в човешкия организъм съществуват нервно-сетивна система, ритмична система и система на обмяната на веществата и крайниците, така и социалният организъм според Щайнер трябва да се изгради от живото взаимодействие на своите три самостоятелни части - икономически живот (отговаря на нервно-сетивната система), правен живот (отговаря на ритмичната система) и духовен живот (отговаря на обмяна на веществата).  

Обръщението е публикувано в СС 23 “Същност на социалния въпрос”. Книгата е налична на български в превод на Димитър Димчев и тук се опирам на неговия превод. За по-точното представяне на идеите на Щайнер се наложи да редактирам някои пасажи от превода, които спроед мен се отдалечават от смисъла, вложен от Щайнер в обръщението.  

“Немският народ твърдо вярваше в здравите основи и непреходността на своята държава, изградена преди половин век. Дори през август 1914 той смяташе, че военната катастрофа, в която се оказа въвлечен, само ще потвърди вярата в една здрава и непобедима Германия. Днес пред сведения поглед на този народ стоят само развалини. След подобни сътресения трябва да настъпят размисъл и спомняне. Защото това преживяване превърна мнението, властвало половин век, и особено господстващите възгледи в хода на войната, в едно трагично заблуждение. Къде са причините за това съдбоносно заблуждение? Този въпрос е длъжен да пробуди в душите на всички немци размисъл и спомняне. А дали днес те разполагат със силата за този душевен акт, зависи от самата жизнеустойчивост на немския народ. Неговото бъдеще зависи от това дали в пълна сериозност той ще си зададе въпроса: Как стигнахме до нашето заблуждение? И ако днес той си постави този въпрос, ще проумее, че преди половин век е основал държава, но е пропуснал да постави пред нея задачата, произтичаща от самата духовна същност на немския народ.  

И така, основите на държавата бяха положени. На първо време усилията бяха насочени към регулиране на нейните вътрешни жизнени способности според мярката на старите традиции и според новите, динамично променящи се изисквания. После се премина към укрепване и разширяване на изградената върху материални сили външна мощ. С нея бяха свързани и мерките, продиктувани от социалните изисквания на новата епоха. Макар и да отчитаха някои неща, наложени като необходими от ежедневието, те нямаха великата цел, която да породи осъзнаването на еволюционните сили, към които трябваше да се обърне новото човечество. Така немската държава беше поставена в световния контекст, без да има същностна цел, оправдаваща нейното съществуване.Това пролича по един трагичен начин в хода на военната катастрофа. Но още далеч преди тя да избухне, негерманският свят не успя да види в поведението на немската държава нищо, което да пробуди в него усещането, че ръководителите на тази държава всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде погубена.  

Неразпознаването на една такава мисия от страна на тези ръководители по необходимост породи в останалия свят възгледа, в който за действително прозиращия в причините човек се корени немското поражение.  

От непредубедената оценка на тези факти зависи цялото бъдеще на немския народ. В сегашното нещастие би трябвало да се появи тъкмо онова разбиране за нещата, до което през последните 50 години никой не успя да се приближи. Вместо повърхностното обсъждане на незначителни проблеми, днес е необходим широк и мощен размах в самото светоусещане, в самия светоглед, за да проникнем в еволюционните сили с ясни и точни мисли, да им се посветим  с решителна и твърда воля. Нека престане дребнавият стремеж да се принизяват като непрактични идеалисти всички, които са отправили своя поглед към тези еволюционни сили! Нека престанат и високомерието, и претенциите на тези, които се смятат за практици, но сами доведоха нещастието, прикривайки ограничения си ум под формата на „практични" действия! Нека се вслушаме в  онова, което имат да кажат за еволюционните потребности на новата епоха хората, несправдливо обявени за „идеалисти", които обаче в действителност са истинските практици!  

Вярно е, че „практиците" отдавна виждаха как изникват съвсем нови изисквания на човечеството, но те искаха да ги удовлетворят в рамките на традиционните мисловни стереотипи и институции. Съвременният икономически живот постави специфични изисквания, чието задоволяване по пътя на частната инициатива изглеждаше невъзможно. Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се наложи по отношение на една определена класа в отделни  области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според практическите възгледи на тази класа можеше да даде добри резултати. Радикалното прехвърляне на целия частен труд в общественото производство е цел на една друга класа, която в условията на новия икономически живот няма никакъв интерес от запазването на традиционните частни цели.  

В основата на всички социални стремежи, които възникват в нашето съвремие, лежи нещо общо. Те настояват за одържавяване на частната собственост и разчитат, че този процес ще се поеме от структури (държава, комуни), които всъщност нямат нищо общо с новите социални изисквания. Или от друга страна, разчитат на по-нови формации (например сдружения, корпорации), които съвсем не са възникнали в отговор на тези нови изисквания, а само копират традиционните форми, наследени от старите мисловни стереотипи. В действителност нито една от формите, изградени според старите мисловни стереотипи, не може да възприеме това, което се е изисквало от тях. Новите еволюционни импулси на епохата напират към осъзнаването на една нова социална структура, която е съвсем различна от досегашната. Досега в голямата си част социалните общности бяха изграждани от социалните инстинкти на човечеството. Задачата на нашето време е тези нови еволюционни сили да бъдат разбрани с ясно и пълно съзнание.  

Социалният организъм е също така диференциран, както и естественият човешки организъм. И както последният осъществява мисленето чрез главата, а не чрез белите дробове, така и при социалния организъм е необходима  вътрешна диференциация под формата на три отделни системи, от които нито една не бива да поема задачите на другите две, но трябва да работи съвместно с тях, запазвайки своята самостоятелност.   

Стопанският живот може да се развива единствено, ако изгражда себе си като самостоятелна част на социалния организъм според своите собствени сили и закони и ако сам не внася хаос в своите структури, оставяйки се да бъде погълнат от другата, политически-активна част на социалния организъм. Това политически-активно звено трябва да съществува напълно самостоятелно наред със стопанското, както в човешкия организъм дихателната система функционира наред със системата на главата. Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато, ако бъдат обслужвани от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а всяко звено трябва да има свое собствено законодателство и управление, които пълнокръвно си взаимодействат. Защото ако политическата система иска да поеме икономическата, това означава, че тя ще я унищожи, а и икономическата система напълно ще изгуби своите жизнени сили, ако се политизира.  

Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини напълно самостоятелно и от собствените си жизнени възможности една трета част - това  е духовният организъм на обществото. Към него принадлежи и духовната компонента на другите две съставни части. Тя трябва да внесе в тях своята собствена закономерна дейност, но така че да не бъде доминирана от другите две: Взаимното им влияние следва да наподобява взаимодействието между отделните части на един цялостен човешки организъм.  

Към изграждането на предлагания тук социален организъм може да се пристъпи още днес, и то по един напълно обоснован начин. Тук можем да изложим само основните насоки за всички онези, които искат да следват тези необходими импулси.   
Основаването на немската държава съвпадна с времето, когато тази необходимост започна да се открива пред новото човечество. Ръководството не разбра, че трябва да постави пред държавата една задача именно с оглед на тези исторически необходимости. Верният поглед към новите еволюционни импулси не само би укрепил нейната вътрешна структура, но би придал правилна ориентация на външната й политика. С подобна политика немският народ можеше да води мирно съществуване заедно с останалите народи.  

Сега, след огромните изпитания, би трябвало да узрее разбирането и да се развие волята за изграждането на новия социален организъм. Пред външния свят би трябвало да се изправи не тази Германия, която вече не съществува, а трите отделни системи - духовната, политическата и икономическата. Тъкмо с техните представители, имащи самостоятелни делегации, би трябвало да преговарят онези, които повалиха онази Германия, която поради неправилното взаимодействие на трите системи се бе превърнала в едно абсурдно социално образувание.  

Долавям вече гласовете на „практиците", които възразяват срещу сложността на разгледаните тук идеи и за които е неприятна дори самата мисъл за Троичен социален организъм, защото не искат да знаят нищо за действителните изисквания на живота, а желаят да оформят всичко според удобните навици на своето мислене. Те обаче трябва да са наясно: Или ще приспособят своето мислене към изискванията на реалния свят, или ще се окаже, че не са извлекли никакви поуки от нещастията и следователно са готови да ги предизвикат отново в непредвидими размери.  

       Д-р Рудолф Щайнер”    
Категория: История
Прочетен: 1129 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 12.03 13:15
Следният текст на Кат Саломон е написан през април 2006 и е публикуван на сайта anthroposophie.net. Изхождайки от тезата, че през 1999 г. Ариман се е въплътил във физическо тяло, авторът изказва някои интересни виждания за значението на безплатното получаване на знание, лечение и храна и прави връзка между властващия егоизъм и внезапното избухване на пожари.    

“Тъй като неколкократно вече говорихме за това, че нашите седем култури ще завършат с войната на всички против всички, ние ще трябва да си представим една такава война като нещо съвършено различно в сравнение с представите, които до сега имаме за войните. Трябва да имаме предвид коя е основата, коя е истинската причина за тази война. Основата или причината на тази война ще бъде тази, че егоизмът, себелюбието на хората ще вземат надмощие в живота на Земята. Сега в нашите разглеждания ние стигнахме до там, че можахме да видим какъв двуостър меч е този Аз на човека. Който не размисля напълно, че този Аз е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целия смисъл на развитието на човечеството и на света. От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се домогнат. Този Аз е причината всички желания на човека да бъдат насочени само за задоволяването на този Аз като такъв. Как този Аз се стреми да усвои и направи своя собственост една част от общата земна собственост, как този Аз се стреми да премахне от своята област всички други азове, да води война против тях, това е едната страна на Аза. Но от друга страна ние не трябва да забравяме, че този Аз е същевременно това, което дава на човека неговата самостоятелност, неговата вътрешна свобода, което повдига човека в истинския смисъл на думата. На този Аз почива достойнството на човека; той е заложбата за божественото в човека.” (Осма лекция, СС 104 “Апокалипсиса на Йоана”, превод на Димо Даскалов)  

Въплъщението на Ариман през втората половина на 1999 година означава скок в развитието на човечеството, на живота и на формата. Ариманичните същества са божествени сили и само от човека зависи дали ще ги употреби като зли или добри сили. Злото представлява ненавременно добро. Всяко решение, което вземат хората от момента на този скок нататък и което е в съзвучие със старите форми на живот, а не с духа на времето, неминуемо ще ги повлече към Трета световна война, респ. към “Войната на всички срещу всички”.   

Ако например в наши дни една книга се продава, вместо знанието, което тя съдържа, да се предостави безплатно на хората, това води до отричане на Христос в астралното тяло. Ако медицинската помощ, която може да се даде безплатно, се продава, тогава се отрича Христос в етерното тяло. Ако примерно в наше време се продава храна, която може да бъде дадена безплатно на другите хора, се отрича Христос във физическото тяло.  

Всяко решение, което води до трупане на материални или духовни блага и няма за цел снабдяването на всички хора с безплатни знание, лечение и храна, отрича Христос в астралното, етерното и физическото тяло и води хората неминуемо към огнена катастрофа.  

За да се вземе дадено решение, човек трябва да изговори думата, която е свързана с огнения етер. Самият етер е свързан с мировото слово, Логоса и се подразделя на четири вида – огнен, светлинен, химически и жизнен етер.   

Огненият етер съответства на огнения елемент, другите елементи са въздух, вода и земя. Ако например един човек вземе решение, което прави възможен безплатния достъп до знание, то действието на Словото бива предавано от Христос от огнения към светлинния етер. Тогава астралното тяло се озарява от светлинния етер и така се създават условия за преобразуване на астралното тяло в духа-себе 1.

Ако например един човек изговори дума, водеща до трупане на материални блага и отрича Христос в астралното тяло, тогава ариманичните същества пренасят въздействието на думата от огнения във въздушния етер и това свързва човека с тези ариманични същества. Тогава се разрушава и балансът на елементите и въздухът рано или късно се самовъзпламенява, ако бъде премината една определена граница на решения, отричащи Христос в астралното, етерното и физическото тяло. Огнената катастрофа като резултат от Третата световна война е неизбежна. Затова е разбираемо, че само една малка група хора ще може да се спаси от нея.  

Следното изказване, направено през 2003 г. по време на Общото събрание на Антропософското общество (вж. Статията “Какво се случва в АО”, в “Известия за членовете” № 20 от 18. май 2003, Отчетен доклад на Управителния съвет), характеризира тенденциите в развитието на обществата в миналото, бъдещето и настоящето:  

“Антропософското общество не е нито абстрактна идея, нито нещо измислено, уговорено от хората или образувано отдолу – то е основано отгоре 2, и то не в йерархичен смисъл, а в смисъла на духовната практика.”  

За да упражнява духовната практика, водеща до посвещение, в миналото човекът е трябвало да членува в някое тайно общество или духовна школа. Въплъщението на Ариман е срокът, до който всички тайни общества или духовни школи трябваше да публикуват скритото си знание, защото благодарение на Христос съзнанието на човечеството е достигнало една нова степен, която дава възможност на всеки човек да стигне сам до посвещение, ако съответното знание е достъпно.   

След като приключи нашата континентална (пета) културна епоха, ще започне шестата, която вероятно също ще свърши с катастрофа. Катастрофата на шестата културна епоха може би ще бъде причинена от “полуистините”, които са в състояние да заблудят хората. Твърдението, че “Антропософското общество е основано отгоре” е една такава полуистина, защото всяко общество е основано отгоре и има собствени задачи. В наше време това твърдение означава, че Антропософското общество се самоизолира от останалата част на човечеството и в този смисъл това е едно усилване на Войната на всички срещу всички.  

Знанието, че външният свят представлява израз, физиономия на духовния свят, беше публикувано от Рудолф Щайнер в рамките на Антропософското общество. Понастоящем обществото има задачата да разпространи това знание. Човек може да получи безплатно Стария или Новия завет, но антропософското знание, което води до посвещение, води до Христос, все още трябва да се купува! 3  

Ако антропософското знание се предостави брзплатно на всеки човек, то тази задача действително може да се разглежда като духовна практика, която ще намали огъня на Третата световна война. Духовната практика може да доведе до основаване на общества в йерархически смисъл само там, където на събранията няма място за различни мнения, защото истината не трябва да се обсъжда, а да бъде разпозната. Истината, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, няма нужда да се дискутира с изказването на различни мнения за сбора на градусите, а трябва да се проумее. Но истината може да се проумее само постепенно. Няма общество, което да не почива върху йерархията на съзнанието, защото на света има само йерархия на съзнанието. Духовната практика може да означава само практикуване на безкористността и ако в Антропософското общество членският внос бъде употребен, за да се направи достъпно знанието, което Рудолф Щайнер е дал в неговите рамки, то тогава всеки член би създал безкористно нещо за света, в който ще се осъществят следващите въплъщения. Колкото повече влагаме безкористно в света, толкова повече ще ни върне той под формата на съзнание.  

Във външния свят можем да намерим безброй потвърждения за въплъщението на Ариман, ако го наблюдаваме непредубедено. Навсякъде е налице стремеж към все повече физически средства за удовлетворяване на човешкия егоизъм и чувството на щастие. И ще се стигне дотам, че ако на едно място се вземе някакво егоистично решение, което отрича Христос в астралното, етерното и физическото тяло, на друго място на земята ще избухне огън. За да се ощастливят сами, хората ще направят физическите средства все по-изтънчени. Ако вземем това под внимание, то и следното пророчество на Нострадамус става по-разбираемо:  

L`an mil neuf cens nonante neuf ept mois
Du ciel viendra un grand Roy d`effrayeur.
Resusciter le grand Roy d`Angoulmois.
Avant apres Mars regner par bon heur.  

В годината 1999, в седмия месец 4
от небето ще слезе могъщ владетел на ужаса.
Ще въздигне пак великия крал на Angoulmois,
Преди и след това Марс ще владее щастливо.  

               (Центурия 10, 72)    

Въплъщението на Ариман е окултен факт, който е възможно да бъде проверен с окултни средства. Човек може да постигне сам съответната степен на инспирация или да бъде инспириран от посветени. Или може да премине през портата на смъртта и сам да провери този факт. Всеки е в състояние да направи това, ала тогава ще бъде малко късно, за да се ограничи огнената катастрофа. Но и в този живот човек може да направи нещо, ако иска да я намали.”    
___________________________________

Бележки    

1. Дух-себе (манас според теософската традиция да се използват санскритски термини) е онзи духовен член на човека, който се образува от съзнателната работа на индивидуалния аз върху астралното тяло. Той не се получава по рождение, а се изгражда от човека, ако азът му успее да овладее вродените нагони, страсти и желания на астралното тяло.  

2. Има се предвид от духовни същества.  

3. В момента издадените томове с лекции на Рудолф Щайнер могат да се свалят безплатно от интернет, но хартиените издания все още не са станали безплатни. Нещо повече – в Германия, на чийто език е изнесено това знание, лекциите на Щайнер не могат да се купят във всяка книжарница, а само в специализирани или трябва да се поръчват по интернет. Библиотеките също не ги предлагат, с изключение на малките библиотеки, които са създали някои клонове на Антропософското общество.  

4. По времето на Нострадамус се е използвал Юлианският календар, според който датата на слънчевото затъмнение, състояло се на 11.8.1999, за което се намеква в този стих, все още в рамките на седмия месец (28. 7. 1999).                                          
Категория: История
Прочетен: 1197 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 11.03 12:48
                      image 
Плаката с призива “Спасете ледените бири” носят ученици по време на една от петъчните стачки под надслов “F4F” (“Fridays for Future”), които от известно време се провеждат в много градове на Западна Европа. Учениците, разбира се, имат предвид не “ледените бири” (ice beers), a белите мечки (ice bears), но понеже са отсъствали от часовете по английски, се е получил този забавен каламбур.   

Стачките са вдъхновени от примера на “новата Жана д’Арк” - така вече наричат 16годишната шведска ученичка Грета Тунберг, която от половин година вместо да ходи на училище, посещава различни международни конференции и стачки на западноевропейски ученици, придружена от баща си и неизменния плакат “Училищна стачка за климата”.   

Какво цели всъщност Грета? Тя иска правителствата веднага да налижат мерки за ограничаване емисиите на въглеродния диоксид, “да започнат да се страхуват за бъдещето, както се страхувам аз”. За момичето има писани както хвалебствия, така и критики. Някои от критиците за съжаление не правят никаква разлика между Грета и нейните тревоги и силите, които са се прикачили за нея и се опитват да я използват за свои цели, които нямат нищо общо с искрената тревога за природата. Грозно е, когато възрастни хора подигравателно коментират диагнозата на Грета (синдром на Аспергер - лека форма на аутизъм, при която е нарушена емоционалната интелигентност и човек не усеща кога наранява другите с критиката си) или прическата й (дълги плитки). Всъщност какво лошо има едно 16годишно момиче да ходи с плитки? При всички случаи е по-добре да ходи с плитки и да се вълнува от бъдещето на земята, отколкото да мисли дали вече е време за първото уголемяване на бюста или надуване на устните. Ако сравним Грета с нашата Сузанита, понеже май са на една и съща възраст, коя от двете би ни се сторила по-нормална? Грета е една актуализирана версия на Пипи Дългото чорапче  - все така искрена и симпатична като първата, но за съжаление развалена от политически коректните кресльовци. (Може би не всички знаят, че в новото цензурирано издание на “Пипи Дългото чорапче” бащата Ефраим Дългия чорап вече не е “негърски крал”, а “крал на Южните морета” - сакън, да не се обиди някой по-черничък швед или германец).   Важни ли са посланията на Грета и отчаяният й опит да накара политиците да се замислят за климата? Нека да се абстрахираме от това дали климатичните изменения са в резултат на манипулации и да вземем под внимание само отношението на съвременното човечество към природата. С оглед на него тревогите са несъмнено на място. Състоянието на природата и земята са изключително сериозни, най-вече защото съвременният човек масово не е изградил отношение на преклонение, любов и загриженост към нея, не вярва в съществуването на Божествена сила, която е създала всичко, което ни заобикаля. За това говорят непрекъснато и самите природни духове, те търсят контакт с нас чрез хора, които имат ясновидство и способности да предадат посланията им, напр. Танис Хелиуел или Верена фон Холщайн. И двете авторки са издали вече цели поредици от книги, в които различни природни духове чрез тях обръщат внимание на хората върху опазването на природата, изчезването на очелите, пораженията, които нанасят изкуствените торове или генетично променените храни.   

Но за съжаление благородната инициатива на Грета Тунберг беше превърната в средство за манипулация и индоктринация с идеи, които нямат нищо общо с природата. По примера на Гретините стачки в много градове на Западна Европа учениците в петък вместо да влязат в час, си вземат раниците и се отправят към някой голям централен площад, за да протестират срещу ... и те май не знаят срещу какво. В Германия на тези митинги се изявяват като оратори политически активисти на “дините”. Имам предвид двете партии на Червените и Зелените, които са най-радикалните застъпници на джендъризма, подмяната на населението с мигранти, изземването на собствените жилища на хората с цел настаняване на “безимотни и бездомни”. Това са основните искания на Червените - “Ди Линке” (“левицата”) и Зелените. Членове на първата партия са основно радикализирани комунисти и анархисти, които участват в масови безредици и побоища над представители на Алтернативата за Германия, а втората партия освен това работи упорито за ислямизацията на Германия, макар че официално прегръща екологичната тема. Зелената партия, управляваща в някои немски провинции, нямаше например никакви угризения на съвестта да нареди изсичането на двеста стари дървета в един берлински парк, за да се поставят там контейнери за мигранти. Ето такива хора се подвизават на ученическите стачки, за които екологията е само претекст за индоктриниране на младите души с тоталитарни идеи.  

Един наблюдател с чувство за хумор каза, че ученическите стачки за климата имат толкова смисъл, колкото и евентуален бойкот от страна на посетителите на публичните домове с искане за повече демокрация в Северна Корея. Но за активистите на партиите с радикални възгледи петъчните стачки идват като по поръчка за вербуване на нови избиратели, и то малко преди изборите за нов Европарламент, където се очаква завой надясно.   

Обаче и традиционните партии на християн- и социалдемократите усетиха потенциала на петъците. В началото на стачките Ангела Меркел се обяви против идеите на Грета Тунберг, катo я нарече “оръжие на хибридната война, която води Русия против Европа”. После обаче, виждайки как конкуренцията от “динения” сектор трупа актив от стачките, рязко обърна политическата палачинка, мятайки я чак до тавана. В седмичното си обръщение миналата седмица Меркел изненадващо изрази одобрението си, че учениците “се ангажират с екологични проблеми”. Това веднага даде повод на правосъдната министърка на социалдемократите Катарина Барли да поиска снижаване на възрастта за гласуване на 16 години. Понеже младите са заразени масово от “динената” пропаганда, традиционните партии също искат да спечелят нови избиратели сред тях. Зелените отдавна настояват да се снижи възрастта за гласуване дори на 14 години! Това е пълна лудост, защото човек между седмата и чериринайстата си година изгражда собствено астрално тяло, а пък азът му се ражда на 21 години. Преди тази възраст той не е в състояние да взема важни решения и е крайно податлив на манипулация - нещо, което е ясно даже и без езотерична подготовка. Как ученици, които не правят разлика между виртуалния и реалния свят и се поддават на внушенията на дебилни игри от сорта на “Синия кит” и “Момо”, ще определят съдбата на страните си тези времена?  

Има и друго - в Германия законът за задължителното посещение на училище досега се спазваше изключително последователно. Неизвинените отсъствия неизменно водеха до глоба на родителите и още по-строги мерки, включително лишаване от родителски права. Сега обаче политиците от всички разцветки подкрепиха стачките, които са едно масово неспазване на закона. Депутати от групата на Зелените в Бундестага вече апелираха към Меркел да се вземе решение на високо ниво за извинение на отсъствията на учениците, участващи в стачките. Но с това законът за училищното образование просто се превръща в една “врата в полето”, както казва нашият шоп - можеш да минеш през нея, можеш и да я заобиколиш.  

Сенаторката по образованието на Берлин Сандра Шерес от социалдемократите също изцвъка една гениална хрумка - сетила се как да се заобиколи законът. Според нея училищата биха могли да въведат “дни или часове за екологични проекти”, като в рамките на тези проекти класовете да се завеждат под строй на седмичните стачки. Така стачките стават училищно мероприятие, което вече е задължително за посещение, а пък всички ученици минават през политическата промивка на мозъци. Западните “динени” глави никак не се усещат, че действат по същия начин като нашите комунисти от едно време със задължителните манифестации.  

За истинската мотивация на самите стачници може да се съди по участието им във времето на зимната ваканция -  на практика тогава стачки нямаше. Те се възобновиха след като започна вторият срок.   

За щастие не всички учители подкрепят стачките, а някои успяват да прозрат какво се крие зад този фалш. Една учителка, подписала се като Хилде М., в коментар към статия във вестник “Велт” по темата, пише следното:  

“Докато моите ученици настояват за екскурзии със самолет до дестинации в Южна Франция или Испания, аз не мога да застана зад исканията на климатичните стачки. Когато в рамките на разглеждана екологична тема ги призовавам да се откажат от някои свои навици, те ми се смеят. Дълбоко се съмнявам в смисъла на тези стачки, защото много малко от учениците ми имат интерес към екологични дейности в часовете. Не са ни нужни такива стачки-партита. А това, че политици на висши постове, вкл. министърката на правосъдието, застават на страната на нарушаването на училищния закон, смятам за много опасно. Как ще свърши всичко това? Графикът ни за контролни в последните две години преди матурата е много сгъстен и не няма да можем да наваксаме с материала, ако се изпускат часове. Впрочем, засаждането на цветя с цел да се помогне на пчелите е нещо, което по никакъв начин не интересува учениците. Откъде-накъде съм искала такива неща от тях, те имали толкова малко свободно време, все трябвало да учат! А за Меркел е типично, че допуска спазването на законите да бъде заобикаляно под претекста на разни морални гледни точки. Тя явно не разбира, че такива неща разрушават сплотеността на обществото, защото има и други хора с по-различни виждания за морал.”  

Впрочем, децата, които са най-засегнати от замърсяването на природата, няма как да стачкуват. Те са заети от малки да работят за прехраната на семействата си - например в шивашките фабрики на Бангладеш, Мианмар или Камбоджа, в кобалтовите мини на Конго. Нали разглезените евростачници въпреки екологията все пак трябва да имат нови модни парцалки и смартфони с издръжлива батерия?


 
Категория: Политика
Прочетен: 653 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 15.03 13:59
Хора, които нямат аз, действително съществуват и през тях могат да действат различни демони. Косвено можем да съдим за такива случаи, когато чуем например за престъпници, убили хладнокръвно много хора, с които нямат никаква връзка. Тук ще представя един случай, описан в книгата на Ердмут Гросе “Има ли хора без аз?”

От протоколите на съвместните обсъждания, провеждани от Рудолф Щайнер с учители от Валдорфското училище в Щутгарт (СС 300с), научаваме за един случай с момиченце от първи клас, което трудно възприема учебния материал, занимава се само със себе си и постоянно смущава урока. По повод на детето Рудолф Щайнер казва на учителите:  

“Това са тези случаи, които се срещат все по-често - раждат се деца, има човешки форми, но всъщност с оглед на най-висшия аз те не са хора, а са изпълнени от същества, които не спадат към човешкия вид. От 90те години на XIX век насам се срещат много безазови хора. При тях няма прераждане, а човешката форма е запълнена от един вид природен демон. Вече има голям брой хора, които всъщност са хора само по отношение на формата си, но иначе  в тях има други същества.”  

На въпроса на учителите как е възможно това Щайнер отговаря по следния начин:

“По принцип не е изключено в космоса да стане “грешка в изчисленията”. Слизащите индивидуалности са отдавна определени и групирани. Има и поколения, където никоя индивидуалност няма желание да слезе и да се свърже с тялото или го напуска още в самото начало. Тогава се появяват други индивиди, които не са съвсем подходящи... Те се различават съществено от хората по отношение на всичко духовно - например нямат памет за изречения, а само за отделните думи. Загадките на живота не са лесни. Когато една такава същност умре, тя се връща в природата, откъдето е дошла. Трупът се разлага, но няма истинско разлагане на етерното тяло и природното същество се завръща в природата.”  

В циркуляр до учителите Щефан Лебер описва същия случай по следния начин: “На детето въобще не можеше да се въздейства, освен когато учителката г-жа Мелингер го хващаше за ръка, иначе то хапеше, драскаше и непрекъснато риташе. Но когато доведоха детето, д-р Щайнер го погледна много продължително и го погали по главата. След това настъпи значително подобрение на държанието му. Задачата, която му постави д-р Щайнер, то прие толкова присърце, че остана цели осем години в училището. След като го завърши, младата жена постъпи на работа, като вършеше различни несложни дейности, омъжи се и често страдаше от тежка депресия. Когато я срещнах, вече близо 70годишна, за нея все още училището беше мястото, което тя свързваше с добри спомени”.   

За учителката Бетина Мелингер в книгата “Учителският кръг около Рудолф Щайнер”, Хуземан/Тауц) се казва:  

“B семейството тя заварва абсолютно отчайваща обстановка. Г-жа Мелингер подарява кукла на детето, на която то веднага откъсва главата. Детето никога не плаче. Една вечер тя го посещава малко преди то да си легне и му подарява копие на “Мадоната със синята одежда” на италианския художник Филипо Липи. Тогава за пръв път тя забелязва как детето се съсредоточава и в душата му настава спокойствие. Един ден Рудолф Щайнер идва в Щутгарт и влиза в класа, за да се запознае с детето. Него обаче го няма, тъй като често отсъства. Налага се да го извикат от дома му. Когато още немито го представят на д-р Щайнер, той го поглежда така мило и го прегръща, че детето избухва в сълзи. Рудолф Щайнер го пита удивен: “Често ли плачеш?”, “Не, съвсем не!”, отговаря детето.  

В последвалия разговор с Рудолф Щайнер става ясно, че това е извънреден случай, при който се налага с педагогически и медицински средства да се помогне там, където обикновено действат елохимите - в областта на човешкия дух. От тази случка за Бетина Мелингер пламва нов ентусиазъм, тя намира своята сила като педагог, а детето става добър човек.”
Категория: Други
Прочетен: 939 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 07.03 10:10
ГМ в САЩ  

Ако разгледаме Съвета за външни отношения (CFR), ни стават ясни някои характеристики на американския клон на ГМ – Съветът в началото се състои основно от гравитиращи към “Морган банк”, която тогава е била най-мощната институция в американската икономика. За американския клон на ГМ по принцип е характерно, че членовете му действат основно в частния сектор. За разлика от тях, в английския клон преобладават членове от аристокрацията, университетските среди или държавни служители. Съветът изживява апогея на влиянието си едва след Втората световна война и това също обяснява преместването на властта от Великобритания в САЩ. Съветът и до днес е най-важният резервоар за всички кръгове, заинтересовани от посоката на американската външна политика. Той филтрира и канализира импулсите по пътя им от частните кръжоци на заинтересовани лица до определянето на правителствената политика. Органът на Съвета за външни отношения – списанието “Форин афеърс” - и до днес е един от най-влиятелните и важни органи на външнополитическото мислене на западните елити. През последните години теории с огромна тежест, като тези на Франсис Фукуяма (“Краят на историята”) или Самюъл Хънтингтън (“Сблъсъкът на  цивилизациите”), бяха лансирани пред обществеността като бъдещи образци на световната политика най-напред в списание “Форин афеърс”.

На американската страна на ГМ Куигли се спира и в “Трагедия и надежда”. 12   Забележителното е, че той прави това в контекста на представянето на маккартизма – антикомунистическата американска параноя от началото на 50те години. Куигли вижда във връзките, произлизащи от ГМ, действителното ядро на онова, което някога погрешно се е смятало за прокомунистически заговор. Всъщност не комунистите са проникнали в американския естаблишмънт, а той е проникнал сред комунистите и левите, за да може да ги контролира. Леви организации са наследявани като хоби в рамките на банкерски семейства от “Уол стрийт”. Подробните познания на Куигли и неговата интуиция му позволяват да разкрие как действително са се осъществявали връзките между университетите, изследователските институти, фондациите, правителството и “Уол стрийт” до 50те години в Америка. Това ни дава полезен поглед към разбирането на днешното положение.   

Във връзка с това на едно място, дълбоко скрито в книгата, Куигли обобщава накратко собственото си отношение и собствените си връзки с тази мрежа: “Наистина от едно поколение насам съществува международна мрежа на англофили, която работи в известна степен така, както радикалната десница смята че работят комунистите. В действителност тази мрежа, която можем да наречем “Групите на Кръглата маса”, няма проблеми да работи заедно с комунисти или други групи и често го прави. Познавам операциите на тази мрежа, защото ги изучавам от 20 години. В началото на 60те години ми беше разрешено две години подред да преглеждам досиетата и тайните доклади на мрежата. Аз нямам нищо против мрежата и повечето й цели и в по-голямата част от живота си съм бил близо до нея и до много от нейните инструменти… Най-общо основното различие в мненията ни се състои в това, че те желаят да останат анонимни, докато аз смятам, че ролята им в историята е достатъчно важна, за да трябва да се оповести.” 13  

С описанието на ГМ и връзките й Куигли посочи ядрото на плетеницата, която през двадесети век обуславя англо-американската политика и допринася за оформянето на днешния политически комплекс на Запада. Зад този Запад се крие всъщност претенцията за мисионерско световно господство и моделиране на света от страна на англоезичните нации. Силата им на внушение е толкова голяма, че и други народи могат да намерят своята реализация в тази претенция и да се смятат за нейни носители. Силата на влиянието на личности като Сесил Роудс и лорд Милнер е допринесла в началото на двадесети век да се създадат или проектират политическите органи за осъществяването на тези цели.    

III. Историкът Куигли   

Значението на Куигли като историк по никакъв начин не се изчерпва с описанието на споменатите отношения. Главното му произведение “Трагедия и надежда”, макар и да не е систематично, е книга, която със своето изумително богатство задминава академичната историография на двадесети век.  

Със същия страстен интерес Куигли пише за техническите разработки, за стратегиите на водене на война, за промените в икономическия живот и социалното поведение на американските младежи през 60те години. Нищо от това не е включено в книгата просто за обем, всичко е пронизано от дълбокото му лично отношение. Стилът му може да се нарече “дилетантски” в най-добрия смисъл на думата, защото Куигли не приема просто някакви предварително създадени технически термини, а сам си е изработил понятията и вижданията. Това го прави изключително интересен и разбираем за читателя. Той представя по забележителен начин икономическия живот, неговите развитие и промени от XVIII век насам. Именно такъв начин на представяне желае и Щайнер за тази област 14, при който се описват и подреждат действителните процеси, а не се правят схеми на абстрактни макроикономически понятия за нещата. Анализът на социалните и икономическите структури и развитие има невероятна аналитична сила, която сякаш като с таен ключ дава достъп до различни общества.  

Основни идеи  

Сред историческите феномени именно “Западът” е обект на любовта и интереса на Куигли. Той смята себе си за посредник на световно-историческата мисия на Запада и се опитва да предаде на студентите си усещането за величието на тази мисия. Под “Запад” той разбира цивилизацията, която се развива в Западна Европа от Ранното Средновековие насам, включително задокеанските й разклонения, от които най-важното са Съединените щати. Ядрото на тази цивилизация според Куигли обхваща “северната половина на Италия, Франция, най-западната част на Германия и Англия” 15, тоест приблизително територията на царството на Карл Велики плюс Англия… Възхищението и ентусиазмът му са свързани с овладяването на материалния свят във всичките му аспекти, което е дело на западната цивилизация. Изненадващото при целия страстен интерес на Куигли към проблемите на съвремието е, че съществено влияние върху него като ориентир има средновековната християнска схоластика. За Средновековието ни напомня начинът, по който той говори за западната “разумност” и за “ересите”. Характерно за възгледите му е, че Куигли открива тези “ереси” срещу “ортодоксалността” на Запада най-вече в течения, които според него са прекомерно ориентирани към духовното. Сарказмът на Куигли е в своя вихър, когато той изразява антипатията си към Ганди или руската култура. Затова пък му липсва разбирането за проблемите, свързани с ориентацията на Запада към материалния свят, тоест за отрицателните тенденции на съвременните наука и техника. В това отношение Куигли прилича на човек, който все още проповядва задачата, която са си поставяли схоластиците през ХIII век, състояща се в насочване на погледа към работата над материята, към полета на “разума”, докато областта на “вярата” според тях е била достъпна само в откровения…  

Типично за границите на мирогледа му е и отношението на Куигли към Русия и Германия. 16 Руската култура бива осмивана като някакъв духовен мазохизъм. Това личи от пасажи от книгите на Куигли, на фона на които лесно можем да си представим, че определени западни кръгове са ги използвали след 1989 като ориентир, когато започнаха енергично да смъкват Русия към света на материализма.  
Немската история Куигли най-общо разглежда като разгръщане на един копнеж към разтваряне в общността, към “топлината на обора”. Въпреки че той причислява Гьоте и Бетховен към “западната разумност”, Куигли не смята, че немското културно движение има самостоятелно значение. Германия я разглежда като проблемен елемент, който не е намерил напълно своето място в западната цивилизация. Според него през двадесети век Германия се люшка между две течения – на добрата, прогресивна Германия, която търси да се присъедини към англосаксонската световна система и на деспотичната, реакционна Германия (на кайзера и на Третия райх), която се бунтува срещу системата. Куигли не е в състояние да си представи, че има и добра Германия, която обаче не може да процъфтява, стегната от англосаксонския корсет и че лошата Германия има нещо общо със задушаването на нейната добра страна. Казаното от Рудолф Щайнер, че бъдещето на културата ще зависи от свързването на Средна и Източна Европа, навярно е изглеждало на Куигли като фантазьорска ерес. Това обяснява и защо Куигли не намира достъп до индивидуалистичните течения в Америка, като например кръга около Ралф Уолдо Емерсон. Тези течения са в тясна връзка със средноевропейското духовно наследство. Те са истинската основа на вътрешноамериканската опозиция срещу политиката на империализма и онзи британско-американски световен проект, на който Куигли дарява толкова възхищение и внимание.

__________________________________

Бележки под линия  

1 В антропософските кръгове  на Новия световен ред Амнон Реувени упорито споменава Куигли – “В името на Новия световен ред. За неправочерната воля за господство и нейните носители в световната политика”, Дорнах, 1994.  

2 Carmen Brissette-Grayson, “Carroll Quigley. Some Aspects of his Last Twelve Years”, в: C. Quigley, Weapons Systems and Political Stability, стр. IX.  

3 Carroll Quigley, “Tragedy and Hope. A History of the World in our Time“, New York 1966.

4 Carroll Quigley, „The Anglo-American Establishment. From Rhodes to Cliveden“,  New York 1981.  

5 Например американският президент Клинтън е бивш стипендиант на тръста “Роудс” (след като учи при Куигли в Джорджтаун, отива в Оксфорд като стипендиант на “Роудс”). Администрацията на Клинтън послоняеа много бивши техни стипендианти, между другото Строуб Талбот, който имс голямо влияние върху политиката към Русия.

6 Carroll Quigley, “Anglo-American Establishment”, стр. 29.  

7 Колежът “Ол соулс” в Оксфорд според Куигли е нещо като ядро на ГМ. Интересно е, че през 20те години в Америка се изгражда копие на “Ол соулс” – това е  Institute for Advanced Studies в Принстън, Ню Джърси. Принстън от своя страна служи каmo образец за основаването на Wissenschaftskolleg в Западен Берлин през 80те години.   

8 Членът на ГМ лорд Ешер е бил най-важният съветник на англисйкото кралско семейство, Куигли го нарича “единствената най-важна фигура при осъществяването на англо-руския съюз (1904) и на англо-френския съюз (1907).  

9 Quigley, "Anglo-American Establishment", стр. 254. Имат се предвид дейности, в които беитанскатамвъншна политика си служи с мултилатерални форми, за да се прикриезад тях.  

10 “Appeasement” (“умиротворяване, помирение”) се нарича политиката, която през 1933-1939 великодушно прави отстъпки на Хитлер и националсоциалистите в Германия. Връхна точка на тази политика е Мюнхенското споразумение от 1938, с което Чехословакия бива предадена на Хитлер. Според Куигли споразумението е идея на премиера Чембърлейн, който искал да насочи Германия  към Изтока и да я свърже със Съветския съюз.  

11 Съответният немски институт е Deutsche Gesellschaft fьr Auswдrtige Politik (DGAP), към който има и изследователски институт. Той издаеа списанието “Internationale Politik” (между 1945 и 1994 под името “Europa-Archiv”). Това немско общество винаги се е разбирали като представител на западния импулс и на общочовешката мисия на Запада. Например  във Федералната република DGAP непрекъснато пледира за обвързване със Ьапада, за продължаване и задълбочаване на европейските институции и е против някакъв самостоятелен “немски път”, обръщане на Изток или прекалено въображение в отношенията с политическо-икономическите структури.”            
12 Quigley, “Tragedy and Hope“, стр. 936-956.  

13 Пак там стр. 950. Куигли е имал достъп до документите на Съвета за външни отношения.  

14 Срв. Рудолф Щайнер, СС 339, лекция от 15.10.1923.  

15 Quigley, “Tragedy and Hope“, стр. 5.  

16 Quigley, “Tragedy and Hope“, стр. 102-104 и 409-418.  
Категория: История
Прочетен: 844 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 06.03 20:13
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 113662
Постинги: 160
Коментари: 15
Гласове: 159
Архив
Календар
«  Март, 2019  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031