Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824296 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 14.03.2019 г.
След като идеите на Рудолф Щайнер за въвеждане на Троичния социален организъм не се възприеха от водещите немски и австрийски политици, след Първата световна война се зародиха други идеи за бъдещето на Европа. Но те за разлика от искането за повече самостоятелност на отделните части на Троичния социален организъм, пледират за повече централизация в Европа и преплитане и сливане на отделните държави.

Първите инициативи за Европейска федерална държава са от началото на 20те години и техен автор е небезизвестният граф Рихард Николаус фон Коуденхов-Калерги, който основава Паневропейски съюз. Също така и лорд Лотиан (Филип Кер), член на групата на Милн (за когото стана въпрос тук.

http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/03/04/kuklovodite-na-svetovnite-sybitiia-mrejata-na-anglofilite-1-.1647994 ),
  
основава Федерален съюз с цел да насърчава федерализма, но прокарвайки интересите на Британската империя. 

През юни 1941, докато е в затвора във Вентотене, италианският комунист Алтиеро Спинели съставя заедно с още един съмишленик Манифест за Европейска федерация. В него се казва, че борбата против фашизма би била напразна, “ако след нейното успешно приключване пак се възстанови старата система на националните държави”. Това щяло неминуемо да доведе до повторна война. Ето защо демократичните сили трябвало да изградят Европейска федерация, в която отделните европейски държави да са свързани толкова тясно, че да не са способни да воюват една с друга. Тази идея за обединение по примера на СССР изпада в забвение до 80те години.   

Междувременно на 25. март 1957 се подписват Римските договори, с което се осъществяват до голяма степен намеренията на католическите кръгове, за които 33 години по-рано Рудолф Щайнер е казал: “Хората, олицетворяващи принципа на Римската църква, ще се постараят с всички сили да направят самостоятелни отделните държави на бившия Германски Райх, и от тях - препредавам само – изключвайки господството на Прусия, да възстановят отново Свещената Римска империя на германската нация (многоетническо децентрализирано държавно образувание, съществувало в Европа от 962 до 1806 г.), която разбира се, понеже се организира от такива убедителни кръгове, ще разпростре властта си и върху съседните области. “Защото” - казват съответните хора, “на нас ни е необходимо по този начин да унищожим до корен най-опасните, най-вредните движения, които съществуват днес”. И допълват: “Ако не успее възстановяването на Свещената Римска империя на германската нация, а то ще успее”, така казват те, “то тогава ще намерим други средства, за да изкореним най-противодействащите ни, най-опасни съвременни движения -  Антропософското движение и Движението за религиозно обновление.” (СС 270а, 11.4.1924)   

Не е случайност, че тези договори се сключват между Франция, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург и ФРГ. Едновременно с договора за създаване на Европейската икономическа общност се основава и “Евратом” (!) - агенция, която има за цел да насърчи развитието на ядрената индустрия в шестте членки. Римските договори изграждат едно наднационално обединение, което тогава още не накърнява самостоятелността на националните държави. Но скритите намерения стават видими, ако се има предвид, че са запазени старите принципи. Така Римските договори осъществяват намерението да се осуети веднъж завинаги новото, което трябваше да дойде след разпадането на довоенна Европа.  

През 80те години на ХХ век в един ресторант в Страсбург с емблематичното име “Крокодила” се създава групата “Спинели”, която иска да възкреси плановете за федерална Европа на Алтиеро Спинели. Първоначално тя не е активна, но се подновява през 2010, сега вече с участието на бившия белгийски премиер Ги Верхофстат - основен преговарящ на Европейския парламент за Брекзит, както и на други “убедени европейци”. Между тях са двама немски зелени политици с бурно анархистко минало - Даниел Кон-Бендит и Йошка Фишер
. Първият е бивш комунист и революционер, автор на гнусни автобиографични спомени за педофилски изживявания по време на работата си в една детска градина. Вторият няма и завършена гимназия, работил е като таксиметров шофьор, но въпреки това беше Външен министър на Германия. Други членове са бившият председател на Европейската комисия Жак Делор, както и бившият италиански премиер Марио Монти – членуващ и при Билдербергерите, и в Трилатералната комисия. 
През 2010 г. е кулминацията на гръцката финансова криза и тя успява да даде енергия на групата “Спинели” да поднови исканията си за нова федерална, постнационална Европа.

Федералистите обичат да се позовава на думите на Монтескьо “Ако знаех нещо, което е полезно за мен, но вредно за семейството ми, бих си го избил от главата. Ако знаех нещо полезно за семейството ми, но не за родината ми, бих се опитал да го забравя. Ако знаех нещо полезно за родината ми, но вредно за Европа и човечеството, бих го смятал за престъпление”. “Спинели” не иска Европа да се движи с малки крачки, водена отгоре, а да направи голям скок напред към Обединени Европейски щати - ние, които сме минали през тоталитаризма, бихме ги нарекли “Европейски съюз на съветските социалистически републики” (ЕСССР). 


Манифестът на групата задава само в неясен вид общите насоки: “С оглед на глобализацията, климатичните промени и еврокризата, обратното предаване на компетенции на националните държави би било “удар срещу европейския дух”. Затова сега трябва да се ускори интеграцията.” Но въпросът е дали реформите ще са полезни за гражданите и ще подсилят демокрацията, както се надява "Спинели", или ще превърнат ЕС в един неконтролируем колос, както заявяват критиците. 

В момента най-активен член на “Спинели” е именно белгиецът Ги Верхофстат. Още преди две години той излезе със статия в “Ханделсблат”, където пледира за премахване на Европейската комисия, в която всяка държава-членка има свой комисар. Вместо това той иска да се създаде “малко европейско правителство от 12-15 души”. То трябвало да се контролира от Европарламент, избиран от гражданите и от Сенат, представляващ държавите-членки. Отсега е ясно, че малките и нови членки на ЕС, например България, Унгария, Хърватска, Словакия, няма да имат представители в правителството на новото ЕСССР.   

Под предлог да се опрости сложната система на взаимоотношения между националните държави и ЕС трябвало да се отнемат правомощия на държавите, като се делегират на Брюкселските зелки. Тези правомощия засягат управлението на икономиката и валутната политика, миграционната политика, общата гранична охрана (цели се автономията на държавите-членки върху охраната на собствените им граници да се предаде на общи Европейски гранични сили, които на практика да изземат от националните гранични служби контрола върху границите на ЕС). 

Напоследък обаче известният глобалист и служител на Сорос Ги Верхофстат има една голяма тревога във връзка с предстоящите избори за Европейски парламент. Затова той смята, че трябва час по-скоро да се осъществи идеята на Макрон за силна и централизирана Европа, командвана от Брюксел, и да не се подценява “дяснопопулистката опасност”. 

“Европа трябва да се роди наново”, казва Верхофстат, “трябва да се проведат важни реформи, защото иначе популисткият кошмар ще стане реалност. Интернет, армията и миграцията трябва да се организират по-добре от страна на Брюксел. Само така ще могат да се блокират популистите и ще се отговори на ретроградните идеи на десните, които искат връщане към националните държави”. 

Верхофстат вижда в интернет голяма опасност, защото “социалните медии се използват, за да се провежда политическа измама чрез лъжи, реч на омразата и други манипулации” - имат се предвид свободните информационни сайтове, независими от Брюкселската партийна линия, които информират хората за истинското положение на нещата. В статия за немския “Ханделсблат” от 2018 под предлог за независимост от Америка белгиецът пледира за нов европейски интернет. Най-спешната задача била “да си защитим изборите от чуждестранни кибер-атаки. Европа имала да наваксва, като трябвало да назначи специалист по разследване и забрана на руските дезинформационни кампании и други атаки.  

Ако някой мисли, че всичко това не се отнася до България или е въпрос на по-далечно бъдеще, нека отвори следната страница, където ще прочете, че по време на нашето европредседателство през февруари 2018 в НДК се е провела важна среща на федералистите от “Спинели”:  

http://www.europarl.europa.eu/bulgaria/resource/static/files/import/european_meetup/programme_web_bg.pdf  

От страницата на евродeпyтатите на ГЕРБ    

http://gerb-epp.info/общност-с-обща-съдба-и-общ-суверенитет   

личи “що е Стършел свършил” -  евродепутатът Андрей Ковачев развил толкова активна дейност, че бил станал даже заместник-прецедател на Съюза на европейските федералисти и прецедател на българската му секция.      

Обаче не само ГЕРБ са такива големи федералисти. Оказва се, че в България имало и обединение “ПанЕвропа”, от чиято интернет страница paneuropa.eu научаваме, че негова прецедателка е Гергана Паси - жената на Соломон Майната. Там с гордост се обявява, че българското обединение “ПанЕвропа” води началото си от оня граф Калерги с ония планове, които виждаме, че вече се осъществяват в Западна и Средна Европа и сега напънът е да ни включат и нас.   

Трябва ли ни още повече централизъм? За нас, които сме сърбали попарата на тоталитаризма, отговорът е не. Освен това никой от тези федералисти не споменава един много важен факт - обединена Европа има смисъл само като християнско образувание. Нашият континент още от Поврата на времената е подготвян от духовния свят за възприеманетo на християнството. Това е бил смисълът на мисията на Йосиф Ариматейски и мистерийното дело, което той извършва на европейска земя със събраната етеризирана кръв на Христос, пролята на Кръста. За това дело пише Юдит фон Хале в книгата си “Йосиф Ариматейски и пътят на Свещения Грал”. Изливайки по малко от етеризираната Христова кръв на някои места в почвата, Йосиф Ариматейски етеризира определени податливи места от земята. Въздействието на тези места после се е разпространило лъчеобразно, обхващайки цяла Европа. Тази промяна е оказала влияние върху хората, които са се инкарнирали тук, стигаща до самото им физическо-телесно устройство. Няма друг континент, чиито обитатели да имат такава  предразположеност към християнството на Грала и същевременно които с такава лекота да забравят еволюционните си задачи! Тези задачи са смисълът и на една обединена Европа, а не нов Съветски съюз със столица Брюксел.     
Категория: История
Прочетен: 837 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 06.06.2019 21:15
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824296
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6142
Календар
«  Март, 2019  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031