Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Постинги в блога от 06.03.2019 г.
06.03.2019 20:01 -
Кукловодите на световните събития - “Мрежата на англофилите” - 2. част
ГМ в САЩ
Ако разгледаме Съвета за външни отношения (CFR), ни стават ясни някои характеристики на американския клон на ГМ – Съветът в началото се състои основно от гравитиращи към “Морган банк”, която тогава е била най-мощната институция в американската икономика. За американския клон на ГМ по принцип е характерно, че членовете му действат основно в частния сектор. За разлика от тях, в английския клон преобладават членове от аристокрацията, университетските среди или държавни служители. Съветът изживява апогея на влиянието си едва след Втората световна война и това също обяснява преместването на властта от Великобритания в САЩ. Съветът и до днес е най-важният резервоар за всички кръгове, заинтересовани от посоката на американската външна политика. Той филтрира и канализира импулсите по пътя им от частните кръжоци на заинтересовани лица до определянето на правителствената политика. Органът на Съвета за външни отношения – списанието “Форин афеърс” - и до днес е един от най-влиятелните и важни органи на външнополитическото мислене на западните елити. През последните години теории с огромна тежест, като тези на Франсис Фукуяма (“Краят на историята”) или Самюъл Хънтингтън (“Сблъсъкът на цивилизациите”), бяха лансирани пред обществеността като бъдещи образци на световната политика най-напред в списание “Форин афеърс”.
На американската страна на ГМ Куигли се спира и в “Трагедия и надежда”. 12 Забележителното е, че той прави това в контекста на представянето на маккартизма – антикомунистическата американска параноя от началото на 50те години. Куигли вижда във връзките, произлизащи от ГМ, действителното ядро на онова, което някога погрешно се е смятало за прокомунистически заговор. Всъщност не комунистите са проникнали в американския естаблишмънт, а той е проникнал сред комунистите и левите, за да може да ги контролира. Леви организации са наследявани като хоби в рамките на банкерски семейства от “Уол стрийт”. Подробните познания на Куигли и неговата интуиция му позволяват да разкрие как действително са се осъществявали връзките между университетите, изследователските институти, фондациите, правителството и “Уол стрийт” до 50те години в Америка. Това ни дава полезен поглед към разбирането на днешното положение.
Във връзка с това на едно място, дълбоко скрито в книгата, Куигли обобщава накратко собственото си отношение и собствените си връзки с тази мрежа: “Наистина от едно поколение насам съществува международна мрежа на англофили, която работи в известна степен така, както радикалната десница смята че работят комунистите. В действителност тази мрежа, която можем да наречем “Групите на Кръглата маса”, няма проблеми да работи заедно с комунисти или други групи и често го прави. Познавам операциите на тази мрежа, защото ги изучавам от 20 години. В началото на 60те години ми беше разрешено две години подред да преглеждам досиетата и тайните доклади на мрежата. Аз нямам нищо против мрежата и повечето й цели и в по-голямата част от живота си съм бил близо до нея и до много от нейните инструменти… Най-общо основното различие в мненията ни се състои в това, че те желаят да останат анонимни, докато аз смятам, че ролята им в историята е достатъчно важна, за да трябва да се оповести.” 13
С описанието на ГМ и връзките й Куигли посочи ядрото на плетеницата, която през двадесети век обуславя англо-американската политика и допринася за оформянето на днешния политически комплекс на Запада. Зад този Запад се крие всъщност претенцията за мисионерско световно господство и моделиране на света от страна на англоезичните нации. Силата им на внушение е толкова голяма, че и други народи могат да намерят своята реализация в тази претенция и да се смятат за нейни носители. Силата на влиянието на личности като Сесил Роудс и лорд Милнер е допринесла в началото на двадесети век да се създадат или проектират политическите органи за осъществяването на тези цели.
III. Историкът Куигли
Значението на Куигли като историк по никакъв начин не се изчерпва с описанието на споменатите отношения. Главното му произведение “Трагедия и надежда”, макар и да не е систематично, е книга, която със своето изумително богатство задминава академичната историография на двадесети век.
Със същия страстен интерес Куигли пише за техническите разработки, за стратегиите на водене на война, за промените в икономическия живот и социалното поведение на американските младежи през 60те години. Нищо от това не е включено в книгата просто за обем, всичко е пронизано от дълбокото му лично отношение. Стилът му може да се нарече “дилетантски” в най-добрия смисъл на думата, защото Куигли не приема просто някакви предварително създадени технически термини, а сам си е изработил понятията и вижданията. Това го прави изключително интересен и разбираем за читателя. Той представя по забележителен начин икономическия живот, неговите развитие и промени от XVIII век насам. Именно такъв начин на представяне желае и Щайнер за тази област 14, при който се описват и подреждат действителните процеси, а не се правят схеми на абстрактни макроикономически понятия за нещата. Анализът на социалните и икономическите структури и развитие има невероятна аналитична сила, която сякаш като с таен ключ дава достъп до различни общества.
Основни идеи
Сред историческите феномени именно “Западът” е обект на любовта и интереса на Куигли. Той смята себе си за посредник на световно-историческата мисия на Запада и се опитва да предаде на студентите си усещането за величието на тази мисия. Под “Запад” той разбира цивилизацията, която се развива в Западна Европа от Ранното Средновековие насам, включително задокеанските й разклонения, от които най-важното са Съединените щати. Ядрото на тази цивилизация според Куигли обхваща “северната половина на Италия, Франция, най-западната част на Германия и Англия” 15, тоест приблизително територията на царството на Карл Велики плюс Англия… Възхищението и ентусиазмът му са свързани с овладяването на материалния свят във всичките му аспекти, което е дело на западната цивилизация. Изненадващото при целия страстен интерес на Куигли към проблемите на съвремието е, че съществено влияние върху него като ориентир има средновековната християнска схоластика. За Средновековието ни напомня начинът, по който той говори за западната “разумност” и за “ересите”. Характерно за възгледите му е, че Куигли открива тези “ереси” срещу “ортодоксалността” на Запада най-вече в течения, които според него са прекомерно ориентирани към духовното. Сарказмът на Куигли е в своя вихър, когато той изразява антипатията си към Ганди или руската култура. Затова пък му липсва разбирането за проблемите, свързани с ориентацията на Запада към материалния свят, тоест за отрицателните тенденции на съвременните наука и техника. В това отношение Куигли прилича на човек, който все още проповядва задачата, която са си поставяли схоластиците през ХIII век, състояща се в насочване на погледа към работата над материята, към полета на “разума”, докато областта на “вярата” според тях е била достъпна само в откровения…
Типично за границите на мирогледа му е и отношението на Куигли към Русия и Германия. 16 Руската култура бива осмивана като някакъв духовен мазохизъм. Това личи от пасажи от книгите на Куигли, на фона на които лесно можем да си представим, че определени западни кръгове са ги използвали след 1989 като ориентир, когато започнаха енергично да смъкват Русия към света на материализма.
Немската история Куигли най-общо разглежда като разгръщане на един копнеж към разтваряне в общността, към “топлината на обора”. Въпреки че той причислява Гьоте и Бетховен към “западната разумност”, Куигли не смята, че немското културно движение има самостоятелно значение. Германия я разглежда като проблемен елемент, който не е намерил напълно своето място в западната цивилизация. Според него през двадесети век Германия се люшка между две течения – на добрата, прогресивна Германия, която търси да се присъедини към англосаксонската световна система и на деспотичната, реакционна Германия (на кайзера и на Третия райх), която се бунтува срещу системата. Куигли не е в състояние да си представи, че има и добра Германия, която обаче не може да процъфтява, стегната от англосаксонския корсет и че лошата Германия има нещо общо със задушаването на нейната добра страна. Казаното от Рудолф Щайнер, че бъдещето на културата ще зависи от свързването на Средна и Източна Европа, навярно е изглеждало на Куигли като фантазьорска ерес. Това обяснява и защо Куигли не намира достъп до индивидуалистичните течения в Америка, като например кръга около Ралф Уолдо Емерсон. Тези течения са в тясна връзка със средноевропейското духовно наследство. Те са истинската основа на вътрешноамериканската опозиция срещу политиката на империализма и онзи британско-американски световен проект, на който Куигли дарява толкова възхищение и внимание.
__________________________________
Бележки под линия
1 В антропософските кръгове на Новия световен ред Амнон Реувени упорито споменава Куигли – “В името на Новия световен ред. За неправочерната воля за господство и нейните носители в световната политика”, Дорнах, 1994.
2 Carmen Brissette-Grayson, “Carroll Quigley. Some Aspects of his Last Twelve Years”, в: C. Quigley, Weapons Systems and Political Stability, стр. IX.
3 Carroll Quigley, “Tragedy and Hope. A History of the World in our Time“, New York 1966.
4 Carroll Quigley, „The Anglo-American Establishment. From Rhodes to Cliveden“, New York 1981.
5 Например американският президент Клинтън е бивш стипендиант на тръста “Роудс” (след като учи при Куигли в Джорджтаун, отива в Оксфорд като стипендиант на “Роудс”). Администрацията на Клинтън послоняеа много бивши техни стипендианти, между другото Строуб Талбот, който имс голямо влияние върху политиката към Русия.
6 Carroll Quigley, “Anglo-American Establishment”, стр. 29.
7 Колежът “Ол соулс” в Оксфорд според Куигли е нещо като ядро на ГМ. Интересно е, че през 20те години в Америка се изгражда копие на “Ол соулс” – това е Institute for Advanced Studies в Принстън, Ню Джърси. Принстън от своя страна служи каmo образец за основаването на Wissenschaftskolleg в Западен Берлин през 80те години.
8 Членът на ГМ лорд Ешер е бил най-важният съветник на англисйкото кралско семейство, Куигли го нарича “единствената най-важна фигура при осъществяването на англо-руския съюз (1904) и на англо-френския съюз (1907).
9 Quigley, "Anglo-American Establishment", стр. 254. Имат се предвид дейности, в които беитанскатамвъншна политика си служи с мултилатерални форми, за да се прикриезад тях.
10 “Appeasement” (“умиротворяване, помирение”) се нарича политиката, която през 1933-1939 великодушно прави отстъпки на Хитлер и националсоциалистите в Германия. Връхна точка на тази политика е Мюнхенското споразумение от 1938, с което Чехословакия бива предадена на Хитлер. Според Куигли споразумението е идея на премиера Чембърлейн, който искал да насочи Германия към Изтока и да я свърже със Съветския съюз.
11 Съответният немски институт е Deutsche Gesellschaft fьr Auswдrtige Politik (DGAP), към който има и изследователски институт. Той издаеа списанието “Internationale Politik” (между 1945 и 1994 под името “Europa-Archiv”). Това немско общество винаги се е разбирали като представител на западния импулс и на общочовешката мисия на Запада. Например във Федералната република DGAP непрекъснато пледира за обвързване със Ьапада, за продължаване и задълбочаване на европейските институции и е против някакъв самостоятелен “немски път”, обръщане на Изток или прекалено въображение в отношенията с политическо-икономическите структури.”
12 Quigley, “Tragedy and Hope“, стр. 936-956.
13 Пак там стр. 950. Куигли е имал достъп до документите на Съвета за външни отношения.
14 Срв. Рудолф Щайнер, СС 339, лекция от 15.10.1923.
15 Quigley, “Tragedy and Hope“, стр. 5.
16 Quigley, “Tragedy and Hope“, стр. 102-104 и 409-418.
Ако разгледаме Съвета за външни отношения (CFR), ни стават ясни някои характеристики на американския клон на ГМ – Съветът в началото се състои основно от гравитиращи към “Морган банк”, която тогава е била най-мощната институция в американската икономика. За американския клон на ГМ по принцип е характерно, че членовете му действат основно в частния сектор. За разлика от тях, в английския клон преобладават членове от аристокрацията, университетските среди или държавни служители. Съветът изживява апогея на влиянието си едва след Втората световна война и това също обяснява преместването на властта от Великобритания в САЩ. Съветът и до днес е най-важният резервоар за всички кръгове, заинтересовани от посоката на американската външна политика. Той филтрира и канализира импулсите по пътя им от частните кръжоци на заинтересовани лица до определянето на правителствената политика. Органът на Съвета за външни отношения – списанието “Форин афеърс” - и до днес е един от най-влиятелните и важни органи на външнополитическото мислене на западните елити. През последните години теории с огромна тежест, като тези на Франсис Фукуяма (“Краят на историята”) или Самюъл Хънтингтън (“Сблъсъкът на цивилизациите”), бяха лансирани пред обществеността като бъдещи образци на световната политика най-напред в списание “Форин афеърс”.
На американската страна на ГМ Куигли се спира и в “Трагедия и надежда”. 12 Забележителното е, че той прави това в контекста на представянето на маккартизма – антикомунистическата американска параноя от началото на 50те години. Куигли вижда във връзките, произлизащи от ГМ, действителното ядро на онова, което някога погрешно се е смятало за прокомунистически заговор. Всъщност не комунистите са проникнали в американския естаблишмънт, а той е проникнал сред комунистите и левите, за да може да ги контролира. Леви организации са наследявани като хоби в рамките на банкерски семейства от “Уол стрийт”. Подробните познания на Куигли и неговата интуиция му позволяват да разкрие как действително са се осъществявали връзките между университетите, изследователските институти, фондациите, правителството и “Уол стрийт” до 50те години в Америка. Това ни дава полезен поглед към разбирането на днешното положение.
Във връзка с това на едно място, дълбоко скрито в книгата, Куигли обобщава накратко собственото си отношение и собствените си връзки с тази мрежа: “Наистина от едно поколение насам съществува международна мрежа на англофили, която работи в известна степен така, както радикалната десница смята че работят комунистите. В действителност тази мрежа, която можем да наречем “Групите на Кръглата маса”, няма проблеми да работи заедно с комунисти или други групи и често го прави. Познавам операциите на тази мрежа, защото ги изучавам от 20 години. В началото на 60те години ми беше разрешено две години подред да преглеждам досиетата и тайните доклади на мрежата. Аз нямам нищо против мрежата и повечето й цели и в по-голямата част от живота си съм бил близо до нея и до много от нейните инструменти… Най-общо основното различие в мненията ни се състои в това, че те желаят да останат анонимни, докато аз смятам, че ролята им в историята е достатъчно важна, за да трябва да се оповести.” 13
С описанието на ГМ и връзките й Куигли посочи ядрото на плетеницата, която през двадесети век обуславя англо-американската политика и допринася за оформянето на днешния политически комплекс на Запада. Зад този Запад се крие всъщност претенцията за мисионерско световно господство и моделиране на света от страна на англоезичните нации. Силата им на внушение е толкова голяма, че и други народи могат да намерят своята реализация в тази претенция и да се смятат за нейни носители. Силата на влиянието на личности като Сесил Роудс и лорд Милнер е допринесла в началото на двадесети век да се създадат или проектират политическите органи за осъществяването на тези цели.
III. Историкът Куигли
Значението на Куигли като историк по никакъв начин не се изчерпва с описанието на споменатите отношения. Главното му произведение “Трагедия и надежда”, макар и да не е систематично, е книга, която със своето изумително богатство задминава академичната историография на двадесети век.
Със същия страстен интерес Куигли пише за техническите разработки, за стратегиите на водене на война, за промените в икономическия живот и социалното поведение на американските младежи през 60те години. Нищо от това не е включено в книгата просто за обем, всичко е пронизано от дълбокото му лично отношение. Стилът му може да се нарече “дилетантски” в най-добрия смисъл на думата, защото Куигли не приема просто някакви предварително създадени технически термини, а сам си е изработил понятията и вижданията. Това го прави изключително интересен и разбираем за читателя. Той представя по забележителен начин икономическия живот, неговите развитие и промени от XVIII век насам. Именно такъв начин на представяне желае и Щайнер за тази област 14, при който се описват и подреждат действителните процеси, а не се правят схеми на абстрактни макроикономически понятия за нещата. Анализът на социалните и икономическите структури и развитие има невероятна аналитична сила, която сякаш като с таен ключ дава достъп до различни общества.
Основни идеи
Сред историческите феномени именно “Западът” е обект на любовта и интереса на Куигли. Той смята себе си за посредник на световно-историческата мисия на Запада и се опитва да предаде на студентите си усещането за величието на тази мисия. Под “Запад” той разбира цивилизацията, която се развива в Западна Европа от Ранното Средновековие насам, включително задокеанските й разклонения, от които най-важното са Съединените щати. Ядрото на тази цивилизация според Куигли обхваща “северната половина на Италия, Франция, най-западната част на Германия и Англия” 15, тоест приблизително територията на царството на Карл Велики плюс Англия… Възхищението и ентусиазмът му са свързани с овладяването на материалния свят във всичките му аспекти, което е дело на западната цивилизация. Изненадващото при целия страстен интерес на Куигли към проблемите на съвремието е, че съществено влияние върху него като ориентир има средновековната християнска схоластика. За Средновековието ни напомня начинът, по който той говори за западната “разумност” и за “ересите”. Характерно за възгледите му е, че Куигли открива тези “ереси” срещу “ортодоксалността” на Запада най-вече в течения, които според него са прекомерно ориентирани към духовното. Сарказмът на Куигли е в своя вихър, когато той изразява антипатията си към Ганди или руската култура. Затова пък му липсва разбирането за проблемите, свързани с ориентацията на Запада към материалния свят, тоест за отрицателните тенденции на съвременните наука и техника. В това отношение Куигли прилича на човек, който все още проповядва задачата, която са си поставяли схоластиците през ХIII век, състояща се в насочване на погледа към работата над материята, към полета на “разума”, докато областта на “вярата” според тях е била достъпна само в откровения…
Типично за границите на мирогледа му е и отношението на Куигли към Русия и Германия. 16 Руската култура бива осмивана като някакъв духовен мазохизъм. Това личи от пасажи от книгите на Куигли, на фона на които лесно можем да си представим, че определени западни кръгове са ги използвали след 1989 като ориентир, когато започнаха енергично да смъкват Русия към света на материализма.
Немската история Куигли най-общо разглежда като разгръщане на един копнеж към разтваряне в общността, към “топлината на обора”. Въпреки че той причислява Гьоте и Бетховен към “западната разумност”, Куигли не смята, че немското културно движение има самостоятелно значение. Германия я разглежда като проблемен елемент, който не е намерил напълно своето място в западната цивилизация. Според него през двадесети век Германия се люшка между две течения – на добрата, прогресивна Германия, която търси да се присъедини към англосаксонската световна система и на деспотичната, реакционна Германия (на кайзера и на Третия райх), която се бунтува срещу системата. Куигли не е в състояние да си представи, че има и добра Германия, която обаче не може да процъфтява, стегната от англосаксонския корсет и че лошата Германия има нещо общо със задушаването на нейната добра страна. Казаното от Рудолф Щайнер, че бъдещето на културата ще зависи от свързването на Средна и Източна Европа, навярно е изглеждало на Куигли като фантазьорска ерес. Това обяснява и защо Куигли не намира достъп до индивидуалистичните течения в Америка, като например кръга около Ралф Уолдо Емерсон. Тези течения са в тясна връзка със средноевропейското духовно наследство. Те са истинската основа на вътрешноамериканската опозиция срещу политиката на империализма и онзи британско-американски световен проект, на който Куигли дарява толкова възхищение и внимание.
__________________________________
Бележки под линия
1 В антропософските кръгове на Новия световен ред Амнон Реувени упорито споменава Куигли – “В името на Новия световен ред. За неправочерната воля за господство и нейните носители в световната политика”, Дорнах, 1994.
2 Carmen Brissette-Grayson, “Carroll Quigley. Some Aspects of his Last Twelve Years”, в: C. Quigley, Weapons Systems and Political Stability, стр. IX.
3 Carroll Quigley, “Tragedy and Hope. A History of the World in our Time“, New York 1966.
4 Carroll Quigley, „The Anglo-American Establishment. From Rhodes to Cliveden“, New York 1981.
5 Например американският президент Клинтън е бивш стипендиант на тръста “Роудс” (след като учи при Куигли в Джорджтаун, отива в Оксфорд като стипендиант на “Роудс”). Администрацията на Клинтън послоняеа много бивши техни стипендианти, между другото Строуб Талбот, който имс голямо влияние върху политиката към Русия.
6 Carroll Quigley, “Anglo-American Establishment”, стр. 29.
7 Колежът “Ол соулс” в Оксфорд според Куигли е нещо като ядро на ГМ. Интересно е, че през 20те години в Америка се изгражда копие на “Ол соулс” – това е Institute for Advanced Studies в Принстън, Ню Джърси. Принстън от своя страна служи каmo образец за основаването на Wissenschaftskolleg в Западен Берлин през 80те години.
8 Членът на ГМ лорд Ешер е бил най-важният съветник на англисйкото кралско семейство, Куигли го нарича “единствената най-важна фигура при осъществяването на англо-руския съюз (1904) и на англо-френския съюз (1907).
9 Quigley, "Anglo-American Establishment", стр. 254. Имат се предвид дейности, в които беитанскатамвъншна политика си служи с мултилатерални форми, за да се прикриезад тях.
10 “Appeasement” (“умиротворяване, помирение”) се нарича политиката, която през 1933-1939 великодушно прави отстъпки на Хитлер и националсоциалистите в Германия. Връхна точка на тази политика е Мюнхенското споразумение от 1938, с което Чехословакия бива предадена на Хитлер. Според Куигли споразумението е идея на премиера Чембърлейн, който искал да насочи Германия към Изтока и да я свърже със Съветския съюз.
11 Съответният немски институт е Deutsche Gesellschaft fьr Auswдrtige Politik (DGAP), към който има и изследователски институт. Той издаеа списанието “Internationale Politik” (между 1945 и 1994 под името “Europa-Archiv”). Това немско общество винаги се е разбирали като представител на западния импулс и на общочовешката мисия на Запада. Например във Федералната република DGAP непрекъснато пледира за обвързване със Ьапада, за продължаване и задълбочаване на европейските институции и е против някакъв самостоятелен “немски път”, обръщане на Изток или прекалено въображение в отношенията с политическо-икономическите структури.”
12 Quigley, “Tragedy and Hope“, стр. 936-956.
13 Пак там стр. 950. Куигли е имал достъп до документите на Съвета за външни отношения.
14 Срв. Рудолф Щайнер, СС 339, лекция от 15.10.1923.
15 Quigley, “Tragedy and Hope“, стр. 5.
16 Quigley, “Tragedy and Hope“, стр. 102-104 и 409-418.
Търсене
За този блог
Гласове: 6202
