Посвещава се на авторката на забележителната книга за Боян Боев "Sealed by the Sun. Life between Rudolf Steiner and Peter Deunov" Емилия Маринова, публикувала за пръв път писмата на Боян Боев до Рудолф Щайнер

Искам да разкажа за две скандални случки, свързани с неадекватни решения на ръководството на Гьотеанума в Дорнах. Те показват много ясно какви духове са се разположили твърде комфортно на мястото, което някога беше храм на антропософията и карат работещите там да вършат, меко казано, странни неща.  

Преди повече от година Гьотеанумът бе превърнат в сцена за представяне на модни парцалки. Става въпрос за фотосесията, представяща дрехи на известни модни дизайнери, заснета в Дорнах. Снимките са публикувани тук:
https://garage.vice.com/en_us/article/qvyedd/a-fashion-story-set-in-switzerlands-most-eccentric-building

На тях виждаме модели в повече или по-малко предизвикателни пози, снимани отвън на фона на Гьотеанума или вътре в него, дори в Голямата зала и на фона на тавана, чиито рисунки са замислени да направят видимо духовното. Във фотосесията като модели са заснети и участници в ансамбъла по евритмия в характерни пози, между тях и един ръководител на секция и лектор във Висшето училище - Щефан Хаслер.

До тази фотосесия се е стигнало, понеже авторът й, фотографът Лукас Васман, бил син на някаква наскоро починала евритмистка и искал да посвети снимките на майка си. Под този предлог той поискал и получил разрешително за снимки в Гьотеанума. Не се знае дали и колко е платено за фотосесията, но от снимките е ясно, че става въпрос за дрехи и аксесоари на известни марки - “Луи Вюитон”, ”Виктория Бекъм”, ”Баленсиага”, ”Живенши” и др. А за нас българите остава “гордостта”, че във фотосесията са участвали и творения на младия български дизайнер Кико Костадинов. Кико вероятно е някой Кирил, който ако съдим по публикации в интернет, вече се е прославил в модните среди, вж.напр. https://hypebeast.com/2020/1/kiko-kostadinov-fall-winter-2020-menswear-collection-runway-paris-fashion-week или тук https://woman.bg/moda/kiko-kostadinov---bulgarinut-kojto-otnovo-vpechatli-vogue.61881.html

Радостно е, че момчето има такива успехи като дизайнер, но да се надяваме, че няма да му хрумне да прави, примерно, дрехи за паневритмия, които да реши да представи на мястото на Учителя Беинса Дуно в София...

Втората случка е с по-големи и трайни последици. По всичко личи, че Общото Антропософско общество и клиниката в Арлесхайм, основана някога от д-р Ита Вегман (една от най-близките сътруднички на Рудолф Щайнер), са продали терени, намиращи се северно от сградата на Гьотеанума. Когато се продаде апетитна земя на такова място, е ясно, че новите собственици няма да го оставят празно. В случая те са инвеститори, които смятат да строят жилищни сгради върху двата парцела. Това се разбира от публикуваната в интернет петиция за събиране на подписи против застрояването: https://www.openpetition.eu/ch/petition/online/save-the-unique-natural-and-cultural-area-north-of-the-goetheanum-switzerland-2

Ето снимки на двата продадени парцела:

                   
                              Изглед от Гьотеанума към единия парцел ...



                                  ... и втория с Гьотеанума на заден план

Планирано е да се застрои площ от 25 500 кв.м. с блокчета на по няколко етажа и редови къщи, като последните къщи ще са в непосредствена близост до сгради от комплекса на Гьотеанума. От само себе си се разбира, че ще се секат дървета, ще се унищожи биотоп с голямо разнообразие от растителни и животински видове, където някога се е намирала билкова градина. Добре, че са жителите на Дорнах и Арлесхайм, които изглежда имат повече желание да съхранят уникалната природна среда на Гьотеанума от работещите там и техните ръководители. Жителите на Дорнах и Арлесхайм са стартирали инициатива против застрояването: https://initiative-dornach-arlesheim.ch/

Когато човек чете подобни новини, му става ясно защо някои хора със свръхсетивни способности говорят за тъмни духове, настанили се в Гьотеанума. Така например един собственик на биоферма, който често излага продуктите си в Дорнах по време на събития, свързани с биоземеделието и има отворени сетива за духовния свят, сподели в лична кореспонденция следното свръхсетивно възприятие, което е имал в Гьотеанума:

“Беше в края на 2004 г., когато пред очите ми се разкри, че противоборстващите сили (Луцифер и Ариман) вършат бели и в Дорнах. Според моето възприятие те стоят зад катедрата за оратори в Голямата зала и внимателно се вслушват дали ще узнаят нещо ново. След това го завладяват и го използват за собствените си цели. Понякога тези сили са изумени от интелектуалните глупости, предлагани от някои оратори там и се смеят до припадък, казвайки нещо като: „Това надминава и собствените ни способности да караме хората да затъпяват“.

От смъртта на Рудолф Щайнер Дорнах вече не е мястото, излъчващо мощни духовни импулси към останалия свят. Но това не е нещо ново. Навремето го е усетила и самата д-р Ита Вегман, която заедно с Рудолф Щайнер полага основите на антропософската медицина. Въпреки това и тя е била изключена от Общото Антропософско общество. През 1941 д-р Ита Вегман пише в писмо до Хелен Ойгстер, една от пионерките на антропософската лечебна педагогика: “Аз отдавна съм на мнение, че би трябвало да се освободим от обществото. То вече не е в крак с времето. Вече трябва да се опитаме да намерим нови форми, в които да преживяваме учението на Рудолф Щайнер” (Аскона, 9.9.1941, поместено в книгата на Петер Селг “Последните три години”, 2006).   Някога Рудолф Щайнер е казал, че антропософската работа е реалност в духовните светове, че тя се намесва в тях, в живота на съществата от по-висшите йерархии и чрез правилна антропософска работа много от злото, случващо се в света, може да бъде неутрализирано (записано от Аделхайд Петерсен в книгата “Спомени за Рудолф Щайнер” на Ерика Белтле/Курт Фирл, Щутгарт, 1979). Междувременно обаче вторият Гьотеанум се е превърнал в нещо средно между конгресен център и музей, от който не само че не се излъчват духовни импулси, а даже и свеж вятър не повява. Какво ли отражение върху духовния свят имат действията на тамошните антропософи, споменати в настоящия материал?