Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 15. март 1923 в Дорнах (СС 222 “Импулсиране на световно-историческите събития от духовни сили”)

И наистина, ако човек не оживява своите мисли, ако се ограничава само с интелектуални, мъртви мисли, то той разрушава Земята. Разрушението започва да се осъществява в най-тънкия й елемент, в топлината. И в петата следатлантска епоха засега съществува само възможност чрез продължаващото развитие на чисто интелектуални мисли да се унищожи топлинната атмосфера на Земята.  

Но след това ще настъпи шестата следатлантска епоха. И ако дотогава човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне да се разваля не само топлинната атмосфера, но и въздушната; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални мисли. Отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността.   

В седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да развали и водата, като изпаренията, които биха се образували от въздействието на чисто интелектуалните мисли, ще унищожат тогава целия воден елемент на Земята. А от целия течен елемент на Земята би се деформирал най-напред нейният минерален елемент. И ако не оживи своите мисли и по такъв начин не върне обратно на Космоса това, което е получил от него, човек би имал пълната възможност да раздроби Земята.    Такава е връзката между душевното в човека и природното битие. Чисто интелектуалното знание днес е само един ариманичен продукт, служещ да въвежда хората в заблуждение за тези неща. Когато поучават човека, че мислите му са си само мисли, които не са в никаква връзка със световните събития, му се пуска мъгла и той бива заблуждаван, че не може да оказва никакво влияние върху земното развитие и че Земята и без неговото участие ще завърши своето съществуване така, както предопределя физиката. Но на Земята ще настъпи не просто физически край, а такъв край, към какъвто я доведе самото човечество.