След това Христос и апостолите напуснали кухнята и завесата била пусната. Христос започнал да освещава залата. С тази церемония, която се извършила не в храма, а на друго място, храмът загубил значението си. Апостолите осъзнали това изведнъж. Храмът в Поврата на времената бил т.нар. Иродов храм. Ирод направил мащабни преустройства в елински стил, с което духът на стария Соломонов храм бил изгубен. С тези преустройства той искал да отстрани висшите свещеници, които били против господството му, под претекст, че са неблагодарни. От чистката бил засегнат и Захари, бащата на Йоан Кръстител.
След построяването на Соломоновия храм (около 950 години преди Поврата на времената) той бил истински Божи дом, микрокосмическо копие на Макрокосмоса. От стари времена свещениците използвали чудодейни пръчки, с които “бъркали” в космоса, както боговете движели звездите. Тайната за значението на пръчките дълго време била достояние само на свещеническите родове, защото ако попаднела в ръцете на непосветени, пръчките щели да изгубят силата си. Те приличали на днешните пръчки за евритмия и дори имали сходна функция, само че днес човешкото тяло само започва да се преобразува в храм и човек, движейки пръчките, се намира заедно с Аза си на известно разстояние извън собствения си храм, докато свещениците движели металните пръчки, за да намерят Аз-съм в космоса. Това свещено действие Христос извършил с две пръчки в къщата на Тайната вечеря. Така Аз-съм вече можел да се намери не само в храмовете, а и навсякъде. Апостолите били дълбоко разтърсени от този момент. Те гледали с почитание Учителя си, който се молил по начина, по който го правели старите пророци по времето, когато Духът все още изпълвал помещението, в което те се намирали. Но Христос сега се обръщал към Отца и апостолите станали свидетели на разговора между Него и Сина. Като свършил, Той предал пръчките на учениците, застанали в редица от по шест от дясната и лявата Му страна. Така Христос предизвикал усещането, че Аз-съм живее и в тях и отсега нататък те сами са отговорни за връзката си с космическата родина. Те се уплашили, защото никой от тях не бил свещеник, но Христос ги окуражил да последват примера Му. Именно тяхната скромносг и простота създали плодородната почва, на която попаднали Христовите слова. По този начин Христос скъсал с традицията, че само свещеничеството представлява народа и има право да се свързва с Духа на Логоса. За апостолите бил възвишен момент да държат в ръката си пръчката и в това те усещали по нов начин крайниците си – сакаш, че ръцете им били удължени. Когато предавали пръчката на следващия, те чувствали, че тя вече не им е нужна. Първо те разбрали значението на употребата на пръчката в старите мистерии, след това в самостоятелното държане на пръчката намерили азовата си същност и накрая осъзнали, че крайниците им винаги са във връзка с космоса, защото Аз-съм живее в тях. Станало им ясно значението на всяко действие, всяко движение в земното пространство за духовната реалност. Христос подробно им разяснил думите на пророците, които цитирал. Накрая пели хвалебствени песни и танцували по стар еврейски обичай. По време на освещаването на залата агнето било приготвено и сложено на масата. Тогава се събрали около масата и яли прави от него, както повелява традицията, за да напомни, че преди бягството от Египет всичко трябвало да се върши бързо. Традицията повелявала също да не се отчупва кокал от агнето и на сутринта да няма и следа от него. Окултното значение на тези предписания станали ясни на Голгота – и на агнеца Божи не му счупили костите и на сутринта на Великден трупът бил изчезнал и гробът бил празен.
За трапезата на Тайната вечеря
Към агнето били сервирани също традиционните за седера горчиви билки, целина, пресен лук, един вид цикория, солен бульон и хляб. Христос разчупил и раздал хляба, като завил едно парче под кърпата в подноса. Това парче било използвано после за транссубстанциацията. Преди вечерята била изпита първата от трите глътки ритуално вино, които в Поврата на времената традиционно се пиели на седер. После яли бързо от агнето, докато била разказана историята за Изхода. Ритуално миене на ръцете имало преди и след изяждането на агнето. След това пели и се молили. За по-нататъшното протичане на вечерта били донесени малки канапета (кушетки), подобни на римските. Зеленчуците, хляба и бульона изяли в легнало положение. Разпределението на апостолите около масата било такова, че свързани помежду си двойки седели един до друг – горе били Яков младши и Яков старши, до тях Йоан, по средата Исус Христос, от лявата Му страна Симон Петър и неговият брат Андрей. Отдолу били Натанаил, Тома, Юда Искариотски, Филип, Леви и Симон Кананит (от Кана). От рисунката става ясно защо се казва, че “ученикът, когото Господ обичаше”, е лежал на гърдите Му. Всички били полуизлегнати на кушетките и при ядене се подпирали на лявата ръка. Понеже кушетката на Йоан била от дясната страна на Христос, той бил легнал най-близо до Него. Това е външната причина за формулировката, но разбира се тя изразява и състоянието на особена вътрешна свързаност между Йоан и Христос.
Атмосферата била радостна и непринудена, но в един момент Христос станал много сериозен. Той съобщил, че съвсем скоро ще ги напусне и ще се върне при Отца Си. Приканил ги да не тъжат, а да приемат трудния път през болестите на света, по който Той скоро щял да тръгне, като необходима крачка към вечното здраве. Сравнил процеса с родилните болки, които свършват, след като се роди новият живот. Думите Му са сходни с това, което Йоан записал по-късно в евангелието си (16:5-33).
Но след това Христос казал, че ще страда поради грях и този, който е замесен, е объркал с това не само живота си, но и много повече. И Той предизвестил предателството на Юда, без да споменава името му. Сред апостолите настанало голямо безпокойство. Даже и Юда сам не вярвал в това, макар вече да се бил уговорил с първосвещениците и да бил получил парите и планувал как ще похарчи наградата си и остатъка от общата каса на апостолите, за която отговарял. За Юда било истински шок, като чул Христос да говори по този начин и за няколко минути сам не могъл да свърже името си с тази постъпка. Апостолите започнали да разпитват Христос за името на предателя и Той им отговорил с думите, предадени в евангелията – “Който натопи заедно с мен ръката си в паницата” (Марко 14:20). (На бълг. “който топи с мене в блюдото”). Думите са един типично еврейски израз от онова време – “Някой топи с мен ръката си в паницата” се казвало, когато трябвало да се подчертаят роднинските или тесни приятелски връзки с него. По онова време бедните и средно богатите не използвали прибори, а слагали тенджера или паница на пода, около която семейството сядало и бъркало в нея, без да ползва чинии. Но това се правело само в семейството или сред близки приятели. В този смисъл разбрали и апостолите думите на Христос, че са Негови близки. Но както често забелязваме, при Мистерията на Голгота окултното значение и сетивните факти съвпадат. И Юда наистина при яденето на лука едновременно с Христос бръкнал в паницата, но никой не обърнал внимание на това, защото всички разбрали думите по споменатия традиционен начин. Всеки от дванайсетте запитал Христос дали той не е предателят, но Христос не отговорил и всички скоро изпаднали в странно състояние на забрава. Това било колективно състояние на опиянение, един вид предусещане за състоянието им на Маслиновия хълм. Само Симон Петър бил неспокоен, защото предчувствал, че ще се отрече от Христос. Той се поизправил и зад гърба на Спасителя побутнал Йоан и го помолил да разбере дали не е предателя. От промяната, станала с него чрез възкресяването във Витания, Йоан можел да общува с Христос безмълвно, със сърцето. Господ прочел мислите на Петър и внушил на Йоан да му отговори следното: “Не си ти. Този е, на когото ще натопя залъка”. Когато Петър се успокоил и уверил Христос, че ще умре, но няма да Го предаде, тогава Спасителя се обърнал към него пряко и му казал, че преди да изгрее слънцето, Петър ще се отрече три пъти от Него. Тогава дъхът на Петър секнал и той изпаднал в състоянието на забрава, в което се намирали другите. След вечерята изпили последната ритуална глътка вино. Христос не пил и казал, че чак на края на земното време ще пие от лозата на човечеството.
Измиването на нозете – влизане в Божия дом
След традиционната част на вечерта Христос въвел учениците в нов ритуал, който бил преход от старите към новите мистерии.
Миенето на нозете по онова време било жест, с който се засвидетелствала почест - като подаването на кърпичка или помазването, които били най-високата степен на уважение. Необичайното тук било времето, тъй като обикновено при влизане в къщата на гости стопанинът им миел краката. Едва седмици след заминаването на Спасителя апостолите разбрали, че този външен жест буквално се прилага към вътрешното състояние на духовната реалност на Тайната вечеря – Господарят мие краката на гостите, когато те влизат в дома му. Апостолите били въведени с ритуала на измиването в мистерията на истинския Господен дом и на истинското тяло на Христос, в което се превърнала земята.
За ритуала канапетата били дръпнати от масата и сложени в полукръг. Междувременно се преоблекли, защото по време на седер всички носели бяло парче плат с отвор, което се надявало през главата и се завръзвало на кръста с просто въженце. Христос обаче сгънал своето платче и го превързал през кръста Си като престилка. Той помолил един помощник да занесе в предверието голям съд с прясна вода, взета по обяд в стомни от извора. Йоан и Яков младши се приближили. Яков получил мях, който да напълни с вода. После си го сложил на рамото, така че чрез навеждане напред да може да дозира водата. Йоан внесъл два празни съда, един по-голям и един по-малък. По-големия поставил пред канапетата. Десетте апостоли седнали на канапетата и развързали ремъците от краката си. Яков наливал вода в съда, който Йоан подавал на Христос и коленичейки, Спасителя поливал от него върху краката на апостолите. После ги избърсвал с плата, който ползвал като престилка. Яков изсипвал употребената вода в по-големия съд. Действията се извършвали в мълчание, само Юда не пожелал да му измият краката, обърнал се към другите и се опитал да ги въвлече в разговор. Уважението, оказано му с ритуала, предизвикало у него силно противодействие. След трапезата той бил съвсем втвърден, понеже се чувствал разкрит. Думите на Христос му дали възможност да види постъпката си отстрани като факт, което му било крайно неприятно и сега бил още по-недостъпен. Като дошъл редът на Симон Петър, той поискал от Христос подробно обяснение на процедурата. Петър бил темпераментен и ръбат характер, на който приляга името “каменен”. Той винаги се опитвал да направи правилното в духа на учението на Христос и понякога грешал. Но въпреки това Христос го обичал, защото Петър имал воля да прави, каквото трябва.
Петър си дръпнал краката, защото смятал, че е недостоен Учителят да му мие краката. Христос му обяснил, че само който е пречистен, може да влезе в дома и в Божието царство. От това бурният темперамент на Петър се възпламенил и той помолил Христос да го измие целия. Спасителя му обяснил, че са важни краката. Тук е удивително колко правилни са думите на Рудолф Щайнер за първата степен на християнското посвещение, която също се нарича “измиване на нозете” и чрез нея трябва да се усети как човекът се прекланя пред животното, животното пред растението, а растението пред минерала. Христос обяснил на апостолите тайната на развитието на сърцето, когато по-голямото се прекланя пред по-малкото. Той ги подготвил за транссубстанциацията, като им казал приблизително следното: “Слънцето ще се прибере при Отца и ще се облече с тялото на Земята. Когато ходите по Земята, ще стъпвате по Моето тяло”. Затова апостолите разбрали, че краката им трябвало да бъдат направени достойни да докосват бъдещето тяло на Господ.
“Който ме познае…”
После Христос казал на Петър: “Симон, спомни си как ме позна. Ти трябва да бъдеш Мой представител”. Това Той казал така, че да го чуят и другите апостоли. Той им напомнил, че Петър вече Го е разпознал като Син на живия Бог. Това, което от записаното слово не става ясно, но е станало разбираемо за тогавашните присъстващи, е запазено в духовната хроника на човешката история и то гласи: “Който Ме познае, да бъде Мой представител!” От това римокатолическата църква неправилно обосновава претенциите си единствена да представлява Христос. В действителност Христос насочил апостолите да развият същото съзнание като Петър – да Го признаят от сърцата си като Син на живия Бог. Винаги трябва да се вземат под внимание езиковите особености и специфика на тогавашното време, когато искаме с възгледите на една съвсем различна епоха да разбираме Писанието буквално. То може да се разбира буквално, но това е оправдано, само ако се разбира в същия дух, в който някога са били казани и записани нещата. В този смисъл това, за което папството говори, в действителност е противоположното на онова, което дойде с Христовия импулс в света. В този смисъл папството се явява продължител на предхристиянското първосвещеничество, което представлявало народа. Това тогава не е и било възможно да бъде другояче, но след Мистерията на Голгота по този начин се разрушава работата на Христовия импулс.
Събитията на Тайната вечеря са били път на посвещение за апостолите. Повтарящото се миене на нозете и течащата вода ги отдалечавала все повече от чисто сетивното възприемане. Ритуалът на измиването разширил възприятията им до свръхсетивни.
Тайната на земното място на къщата на Тайната вечеря – транссубстанциацията
След измиването на нозете започнала третата част на вечерта – откриването на Новия съюз. Още същата нощ Юда трябвало да доложи на първосвещениците за празнуването на тайната на хляба и виното, защото висшият съвет обвинил Христос в еретическо отклонение от стария еврейски култ. Но с изключително умела аргументация Никодим успял да докаже, че това действие води началото си от праотеца Авраам и от първите еврейски свещеници. Никодим напомнил за жертвата с хляба и виното на Мелхиседек и за това, че еврейският народ победил египтяните, поради което било оправдано в деня на спомена за Изхода да се направи пак жертвата с хляба и виното. Олтарът на Мелхиседек се е намирал на едно специално място в област, която по-късно е била застроена и наречена Йерусалим. Тайната на мястото, на което някога е била построена къщата на Последната вечеря, е че останките от олтара на Мелхиседек се намирали в каменната крипта точно под мястото на Христос. Йосиф Ариматейски и Никодим не били сред другите 24 ученици, които празнували Пасха в коридорите. Те се намирали в криптата точно под мястото, на което седял Христос и допринесли да се обнови и оживи силовия поток на това осветено място. Това била задачата им, за която другите апостоли не знаели. Това, което е било свързано с подземните сили, включително действията в криптата, трябвало да остане скрито, докато Духът на Христос се спусне в тялото на Земята в момента на смъртта на Исус. То ще остане скрито, докато човек не успее да обхване с виждащите очи на епохата на съзнателната душа духовния организъм на Земята.
След това в залата наредили пак леглата край масата и я покрили с фино тъкани червени килими и върху тях разпънали снежнобели бродирани покривки. Тези цветове напомнят за цветовете на тамплиерите и скритата символика на розенкройцеството, за “плътта” и “кръвта”. По знак на Христос Йоан и Симон Петър донесли от кухнята стомни с вода и вино и големия съд за хляб. Предметите били сложени на масата. След това внесли съдовете за церемонията. Двамата носили заедно таблата от храмовата съкровищница. Това, което било на нея, първоначално било покрито с капак, изплетен от тръстика. Те поставили подноса на масата и вдигнали капака, който бил изнесен от един помощник. След това завесата към кухнята била затворена. Апостолите чувствали, че наближава някакъв преломен момент. Христос ставал все по-фин и сякаш издигнат над тялото Си. С духовния си поглед те видели, че Спасителя бил отдаден на вътрешна молитва, но в същото време ги обхващал с поглед всичките. След известно време Той вдигнал поглед и пристъпил към подготовката за свещенодействието. Върху подноса се намирали голямата Гралова чаша и шестте малки чашки. Във вътрешността на чашата била сложена седмата Йоанова чаша. Плоската чиния за хляба покривала отвора на чашата и всичко било завито с бяла копринена кърпа. Христос я отстранил, натиснал копчето на подноса, извадил удължителната плоскост и поставил върху нея хлебния поднос. След това извадил седмата чаша и я сложил сред шестте малки чашки, вдигнал Граловата чаша и извадил лъжичката от долната част на крачето.
Подготвянето на хляба и виното
Спасителя взел малкото кръгло парченце хляб, заделено от Пасхалната трапеза и го сложил в малката чиния. Върху него сложил едно по-голямо парче хляб. И двата хляба били изпечени като мацот - безквасния хляб, който се яде на Пасхата (подобен на тънки парчета сухар). Горният хляб имал правоъгълна форма и вдлъбнатини, разделящи го на три части. Всяка част също имала вдлъбнатина, за да може да се разчупи на още три части. Всяко от дванайсетте парчета имало големина 8х3 см. Трите големи части символизирали масата, състояща се също от три части, като свързала тази вечер апостолите в групи от по четирима с особена връзка. Тези отношения били формирани наново при Тайната вечеря и трябвало да изиграят важна роля след Петдесетница и при разпространяването на Божието слово. В средната част на масата се свързали съдбите на Йоан, Петър, Юда Искариот и Филип. Отляво се свързали Андрей, Юда Тадей, Симон и Леви, а вдясно Яков Зеведей, Яков младши, Натанаил и Тома. Така съдбите на кръвните братя били разделени.
Учителят разчупил хляба на дванайсет части. От третата част обаче отчупил едно малко ъгълче и го оставил настрана. След това Симон Петър от лявата страна налял малко вино от стомната в чашата. После от дясната страна Йоан налял вода в чашата. Христос давал знак с повдигане на пръст, когато количеството било достатъчно, така че количеството на двете течности станало еднакво. След това Спасителя взел лъжичката и прелял още три лъжички вода от стомната в чашата. Това било решаващото действие, за да се извърши транссубстанциацията на виното и показало на апостолите новата същност на Новия съюз, култов намек за етеризацията на бъдещата Гралова кръв, която потекла на кръста от дясната страна на Спасителя. Там потекла не само кръв, но и вода, въпреки, че тялото било мъртво. Към тази вода указала третата част на Тайната вечеря. Спасителя заложил чрез култовото действие извършването на етеризацията на другия ден. Tози смисъл Граловата чаша носела още по време на свещенодействието във Велики четвъртък и във вечерните часове на Разпети петък. И двата пъти в чашата била чистата Гралова кръв. Накрая Той благословил чашата и благодарил на Небесния Отец. Като променил съотношението между виното и водата в полза на водата, Христос взел малкото ъгълче, което било толкова малко, че изчезвало между два пръста, и го стрил над чашата, така че то се смесило със съдържанието й. След това помолил Йоан да Му подаде голямата празна чиния за хляб и я сложил пред Себе Си. Христос поставил ръцете Си над нея и Йоан полял вода, за да си измие ръцете. След това взел с лъжичката от водата, с която си измил ръцете, и полял малко на всеки от апостолите. Така ръцете им били чисти, за да поемат променения хляб.
Първата вечеря – трансформацията на сърцете и главите
Накрая се извършила последната култова мистерия. Христос махнал кърпата от чинията с хляба и я повдигнал на височината на сърцето, произнасяйки думите, познати ни от евангелията на Матей (26:26), Марко (14:22) и Лука (22:19); “Вземете Моето тяло, което ви се дава!” Тези думи били действително разтърсване на този и онзи свят. После взел чашата, повдигнал я на нивото на главата и казал думите, известни ни от евангелията на Матей (26:27), Марко (14:23) и Лука (22:20): “Вземете и пийте кръвта Ми, която се пролива за вас!” Като повдигнал Христос чашата на нивото на главата, за апостолите прозвучал свръхсетивно гласът Му “Кръвта Ми да ви събуди!” След това Христос подал чашата на Йоан да пие пръв, след него Симон Петър и Юда Искариотски. Така между тримата се образувал окултен триъгълник. Юда участвал в триъгълника, защото чрез него станала възможна жертвата на Христос. Той застанал на върха на триъгълника, насочен надолу. Всичко трябвало да бъде прекарано през личността на Юда като през иглено ухо. Разбиращият от антропософия вижда необходимостта от обръщане на окултния триъгълник. От парчето хляб за Юда било отчупено малко ъгълче и пуснато във виното, така той също поел част от тялото на Христос и станал този, “на когото Господ натопил залъка” (Йоан 13:26).
След това напитката била разделена с лъжичката между шестте чашки и те по двама пили от тях. Така преобразената аура на Христос ги обгърнала и Той произнесъл: “Запомнете какво беше извършено тук и правете същото в Моя памет!” Останалата в Чашата течност Той излял в Йоановата чаша. Петър и Йоан долели малко вино и вода. В течността Христос Си измил ръцете. По този начин, миейки ръце в собствената Си кръв и плът, Христос показал, че се жeртва сам, а не е изложен на волята на предателя.
След това разпределил течността в чашките и апостолите я изпили. После им говорил по начин, който те дотогава не познавали, като се обърнал към Отца, за да бъдат те докоснати от тайната на Троицата.
Тези думи на Христос са записани в евангелието на Йоан (17:1-26):
1.Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,
2. според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
3. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;
4. Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.
5. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
6. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.
7. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;
8. защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
9. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.
10. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.
11. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
12. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.
13. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
14. Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.
16. Те не са от света, както и Аз не съм от него.
17. Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.
18. Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;
19. и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.
20. И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,
21. да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;
23. Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.
24. Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.
25. Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;
26. и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.”
След това Христос отправил поглед към апостолите и те възвърнали дневното си съзнание. Христос върнал обратно Йоановата чаша в Граловата, наредил малките чашки около нея, сложил чинията с хляба и покрил всичко с бялата кърпа. Седмата чаша я наричам Йоанова, защото е сигурно, че Йоан я е взел със себе си по-късно в Ефес. Другите шест чашки били разпределени по света, а Граловата чаша заедно със съдържанието си влязла в земята на Европа. Седемте чаши били като седемте планетни състояния, които Земята трябва да измине.
Бележка
Когато започнах да преживявам Голготските събития, разбрах, че и в миналото е имало хора с такива опитности. Посъветваха ме да се запозная с разказите на Анна Катарина Емерик, записани от Клеменс Брентано. Умишлено реших да не го правя в началото, за да не повлияят те на моите собствени изживявания. И се радвам, ако xората откриват многобройните съвпадения между моите и нейните разкази. Това показва, че историческите събития са безспорни. В тях няма място за интерпретация, защото има само една историческа действителност. След като един процес е приключен на Земята и в духовния свят, той става исторически и влиза в голямата деваканова хроника. Показаха ми някои илюстрации, направени по разказите на Емерик за къщата на Тайната вечеря и аз самата бях разтърсена от невероятната прилика с моите рисунки. При нея обаче коридорът има формата на дъга, докато при мен такава липсва. Тогава прегледах записките си, нaправени непосредствено след първото изживяване на Тайната вечеря и там действително тази дъга съществуваше. Така че явно след това при записването на преживяванията някои детайли се губят. Не съм променила обаче рисунката, понеже тази подробност не е от значение.
