Veritas liberabit vos
"Истината ще ви направи свободни", Йоан 8:32
Във време на изключително голяма криза, ние, пастири от католическата църква, поради присъщата ни мисия, смятаме за свой свещен дълг да отправим призив към нашите събратя свещеници, към духовенството, членовете на ордени, светите Божии хора и всички мъже и жени с добра воля. Този призив е подписан също от интелектуалци, медицински специалисти, адвокати, журналисти и хора с други професии, които са съгласни със съдържанието му. Той може да бъде подписан от всеки, който го споделя.
Фактите показват, че под прикритието на епидемията „Ковид 19” в много случаи са нарушени неотменните права на гражданите и основните им свободи са несъразмерно и неоправдано ограничени, включително правото на свобода на религията, свободата на изразяване и свободата на движение. Общественото здраве не трябва и не може да бъде алиби за нарушаване на правата на милиони хора по света, камо ли да освободи гражданските власти от задължението им да действат разумно за общото благо. Това е още по-наложително, защото от различни страни се изразяват все повече съмнения относно действителния риск от инфекция, опасността и устойчивостта на вируса - много водещи гласове от света на науката и медицината потвърждават, че алармизмът в медиите заради Ковид-19 изглежда не е оправдан по никакъв начин.
Имаме основание да смятаме - и то възоснова на официалните данни за броя на смъртните случаи - че съществуват сили, които са заинтересовани да предизвикат паника сред населението. По този начин те искат трайно да наложат форми на неприемливи ограничения на свободата, да контролират хората и да наблюдават движението им. Тези нелиберални мерки са тревожен старт на създаването на световно правителствол, което не подлежи на никакъв контрол.
Вярваме също, че в някои ситуации са предприети мерки за ограничаване, включително затваряне на магазини и предприятия, доведе до криза, която спря цели икономически сектори, за да насърчи намесата на чужди сили. Това ще предизвика сериозни социални и политически последици.
Тези форми на “социално инженерство” трябва да бъдат спрени от лицата, носещи отговорност в правителствата, като бъдат предприети мерки за защита на гражданите, на които те са представители и в чиито интереси следва да действат според своето свещено задължение. Те трябва да помагат на семейството, което е основна клетка на обществото и да избягват дискриминирането на слабите и възрастните хора, като ги принуждават болезнено да се разделят с близките си. Криминализацията на личните и социалните отношения трябва да бъде осъдена като неприемлива част от един проект за насърчаване на изолацията на индивидите с цел по-доброто манипулиране и контрол върху тях.
Настоятелно призоваваме научната общност да гарантира, че медицинското лечение на Ковид-19 ще се насърчава с истинска загриженост за общото благо и следователно внимателно ще се избягва [възможността] съмнителни бизнес-интереси да засягат решенията на правителствата и международните институции. Неразумно е да се забраняват доказали своята ефикасност евтини лекарства, за да се даде приоритет на лечения или ваксини, които не са толкова ефективни, но гарантират по-големи печалби за фармацевтичните компании. Това увеличава разходите за обществено здраве. Като духовни пастири напомняме, че е морално неприемливо католиците да се лекуват с ваксини, за чието производство са използвани абортирани зародиши.
Също така призоваваме правителствата да гарантират, че най-строго ще се избягват форми на контрол върху хората, било то чрез системи за проследяване (т.нар. tracing) или чрез друга форма на локализация. Борбата срещу Ковид-19, колкото и да е сериозна, не трябва да служи като параван за непрозрачните намерения на някои наднационални организации и групи, които с този проект преследват много силни политически и икономически интереси. По-специално на гражданите трябва да се предостави възможността да отхвърлят ограниченията на личните свободи и да избегнат без наказание заплашващата ни принудителна ваксинация и да не се използва системи за проследяване или други подобни инструменти.
Нека да обърнем внимание и на очевидното противоречие, в което се намират онези, които от една страна водят политика на драстично намаляване на населението и в същото време се представят като спасители на човечеството, въпреки че нямат никаква легитимация - нито политическа, нито социална. В крайна сметка политическата отговорност на тези, които представляват народа, при никакви обстоятелства не може да бъде делегирана на "експерти", които - и това е наистина притеснителното - изискват форми на имунитет от наказателно преследване за себе си.
Призоваваме медиите активно да се ангажират с предоставянето на точна информация и да не наказват несъгласните, като упражняват форми на цензура, както междувременно стана широко разпространено в социалните медии, в пресата и по телевизията. Правилното предаване на информация означава, че на други гласове, които се отклоняват от преобладаващото мнение, също трябва да се отдели място. Едва тогава се дава възможност на гражданите сами да преценяват съзнателно фактите и да не се влияят от силни партийно-пристрастни изявления. Демократичният и честен дебат е най-добрата противоотрова срещу опасността от фините форми на диктатура, вероятно по-лоша и от онази, която нашето общество е видяло в близкото минало да идва и си отива.
И накрая, като духовни пастири, отговорни за стадото на Христос, нека си припомним, че църквата категорично иска автономия в ръководството, богослужението и проповядването. Тази автономия и свобода на църквата е основно право, което Господ Исус Христос й е дал, за да може да следва присъщите за нея цели. Поради тази причина като пастири ние изрично претендираме за правото да вземаме самостоятелни решения относно празнуването на светата литургия и тайнствата. Ние също така изискваме признаването на пълната ни автономия по всички въпроси, които попадат под пряката отговорност на църковната власт, като например богослужебните норми и законовите изисквания за даването на светото причастие и управлението на тайнствата. Държавата няма право по никакъв начин да се меси в суверенитета на църквата. Църковните власти никога не са отказвали да сътрудничат с държавата, но такова сътрудничество не дава право на гражданските власти, независимо от формата, да забраняват или ограничават публичните богослужения и пастирската грижа. Правата на Бога и вярващите са върховният закон на църквата, от който тя не може и няма да се откаже. Ето защо искаме ограниченията за провеждане на публичните богослужения да бъдат премахнати.
Приканваме всички хора с добра воля да не бягат от задължението си да допринасят за общото благо, всеки според статута и възможностите си, в духа на братската любов към ближния. Въпреки това тази желана от църквата работа не може да бъде отделена от уважението към естествените закони или гарантирането на индивидуалните свободи. Гражданскоправните задължения на гражданите предполагат, че държавата признава техните права.
Всички сме призовани да оценяваме текущите събития в съответствие с учението на Евангелието. Това изисква [вземането на] решение: или си с Христос, или си срещу Христос! Нека не се оставяме да ни смущават или дори сплашват онези, които искат да ни накарат да повярваме, че сме малцинство: Доброто е много по-широко разпространено и мощно, отколкото светът иска да вярваме. Ние се борим с невидим враг, който иска да отдели гражданите едни от други, децата от техните родители, внуците от бабите и дядовците си, вярващите от своите пастири, учениците от техните учители и клиентите от техните продавачи. Нека не допуснем християнската цивилизация, изграждана от векове, да бъде заличена под предлога на някакъв вирус, за да се създаде една достойна за презрение технократска тирания, при която хора, чиито имена и лица не са известни на никого, да могат да решават съдбата на света, като ни заточават в една виртуална реалност. Ако това е планът, с който силните на света искат да ни подчинят, то нека да знаят, че Исус Христос, Цар и Господ на историята, е предрекъл, че силите на мрака няма да надделеят (Матей 16:18).
Нека да поверим управляващите и всички, които насочват съдбините на нациите, на всемогъщия Бог, за да ги просветлява и води Той в този труден момент на криза. Те трябва да имат предвид, че както Господ ще съди нас, пастирите, заради стадото, което ни е поверил, така ще съди и правителствата, чийто дълг е да защитават и управляват народите си.
Нека с непоколебима вяра да се молим на Господа да защити църквата и света! Нека нашата блажена Дева Мария, помощница на християните, да стъпче главата на древната змия и да осуети плановете на синовете на тъмнината!
8. май 2020, църквата “Дева Мария Розария”, Помпей
