В сегашния период на развитие на човечеството се подготвя един фин орган, който още не е забележим за външния анатом и физиолог. И въпреки това анатомически той съществува. Този орган се намира в човешкия мозък, близо до органа на речта. Развитието му в мозъчните гънки не е резултат от кармата наиндивидуалните души, а от еволюцията на земното човечество като цяло. В бъдеще всички хора ще притежават този орган, независимо какво е развитието на душите, които ще се инкарнират в това тяло и съвсем независимо от кармата, свързана с тези души.
Този орган ще го притежават в следващата си инкарнация хора, които днес може би са враждебно настроени към антропософията, както и такива, които й симпатизират. Той в бъдеще ще бъде физическиятинструмент за определени душевни сили, както например центърът на Брока в третата мозъчна гънка е органът на човешката реч. Когато новият орган бъде развит, той ще може или пък няма да може да бъде правилно употребяван от човечеството. Правилно ще могат да го използват хората, които днес подготвят възможността да имат автентични спомени за сегашната си инкарнация, когато бъдат вече в следващата.Защото този физически орган ще бъде физическото средство за припомнянето на някоя предна инкарнация – нещо, което сега се постига само с помощта на духовното развитие. В наше време повечето хора получават спомени за предни свои инкарнации единствено чрез висше духовно развитие, инициация.
Но това, което днес може да бъде постигнато само по пътя на посвещението, след време ще бъде в известен смисъл общо достояние на човечеството. Нашите днешни знания някога са били специалните знания, притежавани единствено от посветените в Атлантида, а сега всеки разполага с тях. По същия начин в наше време споменът за предните земни животи е достояние само на посветените, но в бъдеще всяка човешка душа ще го притежава.
За посветения е възможно да получи някои знания, без да използва физически орган, но те могат да станат общо притежание на хората, само ако човечеството като цяло в хода на еволюцията развие външния физически орган, чрез който това знание може да се придобие. Обаче повторно инакарнираните души трябва да могат да използват правилно този орган, с чиято помощ след време ще могат да си спомнят за предните си инкарнации. Само хората, които в сегашната си инкарнация ясно са вписали в субстанцията на Акаша окултни мисли и идеи, ще могат да използват този орган по правилен начин. Често чуваме да се казва: “Каква полза бихме имали, ако вярваме в прераждането, след като човечеството по принцип не може да си спомни за нищо от предните си животи?” По-добре би било да се мисли колко по-изумително би било, ако след това, което знае човек за живота, човечеството още сега можеше да си спомня за предните си животи. Ако се запитаме какво е необходимо, за да можем въобще да си спомним за нещо, то трябва да си отговорим, че ние можем да си спомним само за неща, за които преди това сме мислили [съзнателно].
На това може да ни научи ежедневието. Представете си един човек, който като стане сутрин, не може да си намери копчетата за ръкавелите. Търси ги навсякъде, но не ги намира. А защо не може да ги намери? Защото като ги е свалил и сложил някъде, не е мислил какво прави. Сега го накарайте да направи обратния експеримент – нека всяка вечер, като си сваля копчетата, да се опита ясно да осъзнае: “Аз слагам копчетата си за ръкавели на това място” – след това той никога няма да сбърка, а ще отиде точно там, където ги е оставил. Съзнателното предхождащо мислене предизвиква процес на спомняне.
Когато един ден ще живеем в бъдещата си инкарнация, ще имаме спомени за предните си животи, само ако си спомним за истинската природа на душата, която продължава от една инкарнация в друга.
Онзи, който не изучава окултната наука в сегашния си живот, не може да придобие познания за устройството и същността на душата, а ако няма такива познания, как ще си спомни, когато пак се прероди, за нещо, за което никога не е мислил в предната си инкарнация? С изучаването на духовната наука, което между другото включва и изучаване на същността на душата, ние подготвяме в нашата вътрешност онова, което ще ни даде възможност да си спомним в бъдещата инкарнация за нещо, случило се в тази.
Ала днес има много хора, които още не искат да се заемат с изучаването на тези знания. Те ще се преродят пак и може би още в следващата си инкарнация ще имат формиран съответния орган за спомняне на предни животи, но няма да са се подготвили, така че да могат да си припомнят миналото.
Какво значение има духовната наука още в сегашния живот по отношение на всичко споменато досега? Благодарение на нея ние придобиваме възможност да използваме по правилен начин органа, който ще се развие у бъдещите хора - органа за спомняне на предните земни животи.
В сегашната си инкарнация ние трябва да впишем познанията на нашата душа в субстанцията на Акаша, за да можем в следващата инкарнация да използваме правилно органа за спомняне на миналото, който ще се развие в човека, независимо дали той го желае или не. И така, в бъдеще ще има хора, които ще могат да използват органа си за спомняне на предни животи и други хора, които няма да могат да го използват. В последните ще се проявяват някои болести, защото те ще имат във физическото си тяло орган, който няма да са в състояние да използват. Да имаш орган и да си неспособен да го използваш – това ще предизвиква нервни болести от един съвсем определен вид и тези болести, които ще възникват поради това, че човекът ще има този специален орган, но няма да може да го ползва, ще бъдат много по-страшни, от всички болести, известни на хората днес.
