Из лекция на Рудолф Щайнер, Аугсбург, 14.3.1913 (СС 150)   

Изобщо не бива да ни хрумва да воюваме срещу Ариман. Съществува едно много просто средство да се отблъснат най-грубите ариманични въздействия, но то не би се отразило добре на хората: би трябвало, когато на човека му поникнат постоянните зъби, те да му се избият, защото в тях се намират най-силните ариманични въздействия. От правомерните сили идват само т.нар. млечни зъби. Това, което човек получава под формата на постоянни зъби, е чисто ариманично въздействие.  

Така възоснова на този факт трябва да ни стане ясно, че много от това, което имаме в тялото си, изобщо не може да бъде по друг начин в него, освен заради ариманичните и луциферични сили, действащи в нас. Понякога можем дори да сме твърде недоволни от несъзнателното си противодействие на Ариман. В хода на живота ние вече се подготвяме да притежаваме определени сили, когато преминем през прага на смъртта, така че Ариман да не може да ни засегне прекалено много в периода между смъртта и новото раждане. Но понякога ние сами ясно забелязваме, че борбата с Ариман не ни е добре дошла, например когато съжаляваме за всеки изгубен зъб. Ала с всеки паднал зъб в нас възниква сила, която бихме могли да употребим много добре. Разбира се, аз не говоря против поставянето на пломби или изкуствени зъби, защото от тях в нас не расте нищо ариманично, освен че тогава имаме повече злато, но не това е важно. Значи не може да става и дума, че изкуствените зъби са нещо лошо. Това че ние постепенно губим ариманичните си зъби се дължи на факта, че в еволюцията ни се дават също и определени импулси, които побеждават Ариман. И независимо дали ни сменят някой зъб с изкуствен или не, щом веднъж той е паднал, от това в нас възниква импулс, който ни помага за развиване на силите на най-ниската степен между смъртта и следващото раждане. В началото това е нещо много незначително, но то може принципно да ни покаже как пристъпвайки към реалността и поглеждайки зад илюзията и великата измама, които обикновени ни обгръщат, трябва наистина да свикнем да разглеждаме по съвсем друг начин нещата в живота, отколкото хората обикновено го правят. Например дори и старческата слабост представлява сила, която, като я усетим, пряко израства в нас, за да имаме пак средство срещу Ариман, когато преминем през портата на смъртта. Докато тук между раждането и смъртта можем наистина да бъдем зли, ако се състаряваме твърде бързо, то с оглед на това, което възнамеряваме след смъртта си, за да се справим с Ариман, би трябвало да се радваме на остаряването.