Тези думи на Рудолф Щайнер са произнесени през 1918 г. (СС 180, 17.1.1918). Днес на папския престол за пръв път седи йезуит, приел тъкмо името на Франциск от Асизи и ако наблюдаваме внимателно неговите изяви, ще видим че казаното от Щайнер в наши дни е дори по-актуално и важно, отколкото преди 101 години.
Христовият импулс е насочен към отделния човек (както казва апостол Павел, “Не аз, а Христос в мен”), а не е патентована собственост на църквата като цяло или на отделни деноминации. На противоположното мнение обаче е папа Франциск, което личи в краткото видео https://m.youtube.com/watch?v=sGH20H8AV2U (с английски субтитри). Есенцията на изявлението му е изречението Essere cristiano significa appartenenza alla chiesa (“Да бъдеш християнин означава да принадлежиш към църквата”).
Видеото също показва очакванията на папата към отделния човек: “Ако малкото име гласи "Аз съм християнин", то фамилното име е "Аз принадлежа към църквата".... Понякога се случва да чуем някого да казва: "Аз вярвам в Бог, вярвам в Исус, но църквата не ме интересува." Колко често сме чували това? А така не става. Има хора, които твърдят, че имат лична, пряка, непосредствена връзка с Исус Христос извън общността и посредничеството на църквата. Това са опасни и вредни изкушения."
“Изкушенията” да бъдеш индивидуален азов човек, за които ни говори духовната наука и които били вредни за вярващите, обаче биват тайно изучавани от йезуитите. Те изглежда ги познават твърде добре, както става ясно от първото апостолическо писмо на папа Франциск „Evangelii gaudium“ ("Радостта от евангелието") от ноември 2013 - годината, когато се пресели във Ватикана. Там той говори за "обществения рак", заемайки тихомълком, без да споменава източника, едно понятие, което Рудолф Щайнер е използвал в няколко свои лекции - напр. от 14. април 1914 (СС 153) или 29. 9.1917 (СС 177).
В същото апостолическо послание между другото се казва, че "времето е по-важно от пространството" и трябва да се работи “бавно, но уверено, без да се очакват бързи резултати". Този принцип папата спазва последователно и във връзка с всякакви въпроси. Както казва един негов подопечен, идеите на папата му идват на вълни - “нещо е важно и той го споменава непрекъснато в продължение на няколко седмици, след това интензивността отслабва, за да се появи пак в нов контекст”. (https://paterberndhagenkord.blog/immer-wieder-neu-papstinterview-dialog-amazonien/).
Наскоро имахме възможност да видим как на практика се осъществява това в последното интервю на папата, дадено на вестник “Стампа” на 9. август 2019 (https://www.lastampa.it/vatican-insider/it/2019/08/09/news/papa-francesco-il-sovranismo-mi-spaventa-porta-alle-guerre-1.37325868).
Хубавото е, че то беше забелязано и обсъдено и от български медии и коментатори - това показва, че има известна степен на будност в обществото ни.
В интервюто папата за пореден път между другите си теми задейства и вълната за миграцията, към която политиците трябвало да подхождат “креативно”. На въпроса на журналиста какво трябва да се прави, когато броят на мигрантите е по-голям от възможностите на една страна за приемане, папата призова за “творчески подход”. В някои европейски държави поради демографската криза имало полупразни градове, където да бъдат преместени някои мигрантски общности, които, освен всичко друго, можели да съживят икономиката на района.”
Тук няма как да не си припомним изказването на Франциск, докато беше по Гергьовден в София - как България е обезлюдяла, след като два милиона българи са я напуснали. Да се надяваме, че нашите управляващи няма да се подведат по такива “креативни” идеи за увеличаване на жизнения стандарт. Ако някой иска да види този вид “съживяване” на икономиката, за което говори папата, нека посети произволен немски град. Всички те през последните години така бяха обогатени от икономическата активност на прииждащите мигранти с нови дюнерджийници, наргиле-барове, магазини “Едно евро”, заложни къщи със съответната клиентела, че бавно и необратимо заприличват на Дар-ес-Салаам или Хартум.