Следните думи на Рудолф Щайнер са записани от графиня Йохана фон Кайзерлинк по време на селскостопанския курс, проведен в имението й в Кобервиц в Силезия (днес полското село Кобиержице):   

Из “Дванадесет дни около Рудолф Щайнер. Записки на графиня Йохана фон Кайзерлинк” (1949): 

„Кобервиц, събота, 14. юни 1924. За бъдещето на Германия

В разговор с Карл (съпруг на Йохана), който беше попитал доктора за това, бяха произнесени думите: “Прекалено малко се гледа на Изток, оттам ще се вземе решението за Европа. Германия някога ще бъде само една американска колония.”  

По-късно се опитах да разбера нещо за разговорите. Пастор Рудолф Майер, който тогава живееше при нас, си беше записал следното: “Германия вече няма възможност да направи нищо чрез политиката. Тя ще западне до една селскостопанска страна, в която може да има оазиси, тоест места, в които да се поддържа Духът. Възможно е Германия да сподели съдбата на Гърция след подчиняването й от Рим и като нея да бъде духовен възпитател на властващите народи. Тя трябва само да разпознае духовната си задача, иначе в Европа ще настъпи абсолютна варварщина. Иначе Западът ще западне в културно отношение. Ако Германия се заеме с мисията си, от чужбина ще изпращат синовете и дъщерите си при нас, за да бъдат възпитавани като в манастири. Комините в Германия ще се срутят. В това има и справедлива мирова карма, защото никъде другаде от индустрията не са избуяли такива отровни растения, както при нас.”  

По време на Петдесетница през 1924 г. Рудолф Щайнер пребивава в имението на Карл и Йохана фон Кайзерлинк край Бреслау (днес Вроцлав) по тяхна покана и изнася лекциите от т.нар. селскостопански курс (СС 327). Тези дни домакинята е била непрекъснато около Щайнер и е провела над 20 разговора с него. Те са публикувани в книгата на сина й Адалберт фон Кайзерлинк “Кобервиц. Раждането на новото земеделие” ( Щутгарт, 1974). Чрез своите записки, озаглавени след това “Дванадесет дни около Рудолф Щайнер”, Йохана фон Кайзерлинк е искала първоначално да остави спомен на семейството си за гостуването на Рудолф Щайнер. Едва по-късно тя се съгласява да бъдат публикувани. В записаните спомени Йохана фон Кайзерлинк споделя предимно впечатления от общуването си с Рудолф Щайнер. От тях личи, че той е бил изключително скромен и непретенциозен гостенин, който не е искал да му бъде оказвана чест с по-специални удобства и е бил благодарен на всички, включително и на жените в кухнята, за труда им.  

Графиня Йохана фон Кайзерлинк (1879 - 1966) произхожда от стар шотландски род, като баща й се преселва в Силезия (след 1945 част от Полша). Тя се запознава с Рудолф Щайнер в дома на Елиза фон Молтке през 1918 г., след като писмото й от 1917г. не стига до него. Йохана става езотерична ученичка на Щайнер и получава от него съвети и разяснения относно атавистичното си ясновидство и срещите си с етерния Христос.  

През 1920 с подкрепата и дори по личното настояване на Щайнер семейството се преселва в имението Кобервиц. То живее там само осем години. Кулминацията на този период са дните, през които Щайнер гостува в Кобервиц и с лекциите си поставя началото на биодинамичното земеделие.   

Съвременни снимки на имението и замъка в Кобервиц/Кобиержице с паметната плоча за пребиваването на Рудолф Щайнер могат да се видят тук:

https://www.slideshare.net/mobile/fullscreen/johnpaull/rudolf-steiners-koberwitz-kobierzyce-poland-birthplace-of-biodynamic-agriculture  

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 11. юни 1922 във Виена и включена в CC 211 („Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението. Екзотерично и езотерично християнство“)  

“ ... целият този сонм от същества, който ни заобикаля също като камъните, растенията, животните и физическите хора, може или да се доближи към нас чрез откровение, ако днес доброволно приемем духовното, или да се затвори за нашето съзнание. Ако не пожелаем да научим нищо за духовния свят, то целият този сомн ще стане подвластен на ариманичните сили и тогава ще се осъществи съюзът между Ариман и природните духове. Това днес се носи в духовния свят над нас като решение от първостепенна важност - сключването на съюз между ариманичните и природните сили. Така да се каже, подготвя се компромис между ариманичните сили и природните духове и няма друга възможност той да се осуети, освен ако в своето познание хората не обърнат поглед към духовния свят и не се запознаят с природните духове така, както се запознават с кислорода, азота, водорода, калция, натрия и т.н. 
 
Следователно до науката за сетивния, физическия свят трябва да бъде поставена една наука за Духа и е необходимо да подходим към тази наука с абсолютна сериозност. Няма да се доближим до Духа, ако само философстваме с патетичен тон за него. Не бива да проявяваме малодушие и да избягваме да говорим за конкретни духовни същества. Накъде би отишло човешкото развитие, ако примерно народът на Стария завет и други народи се страхуваха да говорят за отделни духовни същества, а само патетично проповядваха някаква размита всеобща духовна същност? За човечеството преходът в развитието беше направен чрез светиите, с които католическата църква си послужи, като направи почитането им един вид изходна точка за признаване на духовно-душевния елемент, оставащ от хората в духовния свят. Тя го тълкува по свой начин, ала в него има скрит дълбок импулс. Но ние трябва да развием способността да възприемаме не само в човека нещо, което можем да пренесем в духовния свят, a и да намерим кураж да потърсим Духа в цялото ни обкръжение така, както изследваме природата със сетивата си. Когато направим това, ще се издигнем до светлината, огряваща ни като живот, проникващ и импулсиращ света, както и до съществата, стремящи се към единство. Те именно съблазняват човека да усеща всичко в света като единство. Монотеизмът е възникнал от откровението на етерния свят към земното човечество.   

Но като се издигаме към това светлинно същество, към елементарните същества на етера, ние навлизаме в друг външен свят. Този свят обаче се съдържа не само във физическата светлина, а и в онова, което струи като духовно към нас с всеки слънчев лъч - там намираме такива същества, които откриваме в земните елементи. Но в тези етерни елементи ние срещаме същества, които от своя страна не искат да свържат човечеството със земята, каквото е намерението на ариманичните сили, задържащи развитието на земята, а желаят човекът да не стигне до пълно познаване на земното. Те искат да задържат развитието му, преди земята да е стигнала целта си. Ариманичните същества искат земята да се развие дотам, докъдето това е полезно за техните цели, а другите същества се стремят да не позволят да се разгърне напълно онова, което е изначално заложено в развитието на човечеството и да го задържат на по-ранен стадий. Тук обаче те можаха да вземат решението - и това е другото решение, което ни се разкрива, като погледнем във висшите сфери - да се сключи съюз между Луцифер и елементарните сили на етера.  

Докато Ариман може да нахлуе със своите войнства в човешкото същество, когато се затваряме за духовното познание, то Луцифер може да проникне в човека със силите, намиращи се в етера, когато пропуснем да се задълбочим в себе си по правомерен начин. Така в наши дни към човека пристъпват отгоре и отдолу враждебни сили. Силите, живеещи в топлината, които се преливат в смяната на лятото и зимата, тези огнени духове, живеещи в топлинния поток и в нашата кръв, която ни пронизва с топлина, стават посредници между луциферичния и ариманичния елемент.   

Именно така се извършва кръговратът на топлинния елемент в света - но не толкова нередовно, както го представя метеорологията, а подобно на нашето кръвообращение - създавайки посредничеството между ариманичните и луциферичните същества. А ние сме поставени в обективността на кръвообращението, в приливите и отливите на неговата топлина, обхванати сме от вълнообразното движение не само на тези елементарни духове, а и на целия елементарен свят. Оттам можем да излезем, само ако се вживеем с пълно съзнание в духовния свят. Но ще успеем, единствено ако не се плашим да погледнем наистина непредубедено в очите този духовен свят.”