Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824424 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 05.08.2019 г.
Лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 3. май 1909 в Берлин (CC 107 „Духовнонаучна антропология“)    

“След като преди осем дни видяхме как вътрешността на човека се проявява в съвсем конкретни всекидневни неща като смеха и плача, днес ще трябва да се запознаем с някои обстоятелства на нашето по-близко и по-далечно обкръжение, от които в известен смисъл зависи тази вътрешност на човека, както и въобще цялото му развитие. Антропологията в широк смисъл е това, с което тази зима се занимавахме по време на лекциите в Берлинския клон и нейните различни области ще ни интересуват и в бъдеще.   

Ако разгледате познанията си за земните отношения, дори и при сравнително повърхностно наблюдение можете да установите, че в различните части на Земята човекът изглежда различно. Външните телесни характеристики се различават в отделните райони на нашата Земя. Спомнете си, че съществуват “раси” - черна, червена, жълта и бяла раса - и че тези раси първоначално са били свързани с определени области на Земята. Ще намерите потвърждение на това, ако си спомните за часовете по история, независимо дали става въпрос за преподаваното днес в училище от гледна точка на чисто физическо-материалните условия или за това, с което се запознахме чрез антропософската наука. Ако погледнем назад към далечното минало, ще видим как се е развивала човешката душа, а всъщност и човешкото тяло през различните епохи на земното развитие. В областта на духовната наука вече сме разгледали древна Индия, древна Персия, Египет и т.н. Видяхме как постепенно са избуяли отделните способности, които днес притежава човечеството. Всичко това вече Ви показва как външните условия са свързани с разгръщането на вътрешната човешка същност. Сега да се запитаме: ако днешните условия на Земята предизвикват такива различия сред хората, какви ли различия са предизвикани в самото начало на земното развитие, след като Земята е преминала през състоянията на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна? Вече сме дали различни подробности за тях. Но това, което трябва да опишем днес, ще го разгледаме от друга гледна точка. Защото ще се запознаем с условията на човешката същност, като ги разглеждаме винаги в нови аспекти.  

Когато Земята е била в началото на своето развитие, тя, както знаете, е представлявала едно цяло със Слънцето и Луната. Следователно тогава условията в рамките на цялостното ни развитие са били съвсем различни. Колко различен трябва да е бил човекът, когато Земята е била все още свързана със Слънцето и колко различен е станал той, когато първо Слънцето, а после и Луната са се отделили от Земята! Ние знаем, че времето след отделянето на Слънцето и Луната от Земята е т.нар. Лемурийска епоха, през която човекът по принцип е започнал постепенно да придобива вид, донякъде приличащ на днешния. Ние често сме казвали, че едва тогава човекът е слязъл на Земята от по-висшите области. Когато Слънцето още е било свързано със Земята, човекът е имал физическо тяло, но то не е било като днешното. Тогавашното физическо тяло е било такова сякаш човекът не стъпвал с краката си на земята, а е бил издигнат във въздуха и нямал кости, а принадлежал все още към въздушната и водната област, като водата трябва да си я представим разтворена във въздуха. Там човекът се е намирал в обкръжението на Земята като прозрачно същество. Днешните ни очи не биха различили този човек от заобикалящата го среда, както не могат да различат и някои морски животни от обкръжението им, защото те изглеждат като него. Можем да си представим такъв човек като стрелкащо се във въздуха същество. Едва след отделянето на Слънцето и Луната човекът станал такъв, какъвто го познаваме днес.   

Какво е било условието да се развие той до днешното състояние? Необходимо било слънчевата сила да въздейства върху Земята не отвътре, а отвън. Именно това е бил смисълът на отделянето на Слънцето, а и на Луната - тези две небесни тела да изпращат силите си отвън към Земята. Само така човекът е можел да придобие днешния си вид, като светлината на Слънцето го осветява не отдолу, от центъра на небесното тяло, а отстрани. Нека да приемем хипотетично, че Луната днес падне върху Земята и Слънцето пак се съедини с нея: тогава човекът, ако иска да продължи да съществува, би трябвало пак да има тяло, което е въздушно като някогашното и да бъде стрелкащо се нагоре-надолу същество в своето днешно обкръжение. Значи човекът дължи сегашното си съществуване на външното огряване от Слънцето и Луната - от всички останали сили днес ще се абстрахираме.   

Ала Слънцето и Луната въздействат по различен начин отвън. Колко различно действа Слънцето в областта на Северния полюс и на Екватора! Това говори за огромните различия, които влизат в сила от момента, когато Слънцето започва да огрява Земята отвън. Знаете, че колкото повече отиваме към Северния полюс, толкова по-различни стават условията по отношение на зимата и лятото. Там например половин година е ден и половин година нощ. Ако имате предвид тези условия, ще си обясните онова, което духовната наука съобщава. А тя казва, че именно около Северния полюс условията на земята в Лемурийската епоха най-много са приличали на онези условия, съществували когато Слънцето и Луната още са били съединени със Земята. Сега обаче тези условия са станали съвсем други. Но дори и днес в известно отношение е вярно, че около Северния полюс съществува най-силното въздействие от центъра на Земята върху нейната повърхност и че там влиянието на Слънцето и Луната са най-малки. Това, което се е проявило от Лемурийската епоха насам, а именно че огряването отвън е придобило такова силно влияние, е засегнало най-слабо района около Северния полюс. Затова там е най-голямо влиянието на вътрешността на Земята върху повърхността й и върху целия живот върху нея. За сметка на това влиянието на Слънцето и Луната е най-силно в областите около Екватора. Това е било така още в Лемурийската епоха. В Акашовата хроника можем да видим, че условията на Земята са станали напълно нови поради разделянето й от Слънцето и Луната.   

Но по този начин е възникнало и друго едно въздействие. Създало се е нещо, което е от решаващо значение за цялото развитие на Земята. Именно поради това около Северния полюс човекът е имал най-малка възможност “да слезе” на Земята и да се инкарнира в онази физическа форма, която е била най-подходяща за него. Ето защо в древните лемурийски времена именно на Северния полюс се концентрирали съществата, които ако мога така да се изразя, още не са били изявили претенция да слязат съвсем ниско на Земята, а повече им харесвало да останат горе в областите, където въздухът е бил пропит с водна мъгла. Следователно около Северния полюс в Лемурийската епоха имаме един род духове, който не е проявявал особен интерес към физическите тела, които са се носили долу по Земята. В духовно отношение този род се е състоял от прозрачни за днешните очи и следователно невидими форми, които са били високоразвити, но с оглед на физическия им вид човешкото у тях било все още на ниска степен. Те живеели в етерно тяло, били повече етерни същества и се намирали в хлабава връзка с примитивните тела, които се развили долу на Земята и още не били съвсем плътни. Тези тела били прекалено зависими от Земята и били рядко използвани за обвивки от по-развитите в духовно отношение същества. Затова ако един съвременен човек можеше да посети със своите сетивни способности Северния полюс по времето на лемурийците, той би казал следното за тамошното население: “Това е твърде странно население! Хората са съвсем несъвършени по отношение на физическите си тела, но тук има нещо особено, защото населението е сръчно и интелигентно, сякаш е водено на конци отгоре!”  

Да, така е било, защото истинският човек не слизал на повърхността на Земята. Затова тогавашните хора, живеещи около Северния полюс, били във висша степен етерни същества с високоразвити етерни тела, но слабо развити физически тела. Тези същества сякаш можели да си припомнят цялата мъдрост на света чрез своите висши ясновидски сили, които притежавали в етерните си тела. Те гледали към звездното небе и разбирали какви същества населявали мировото пространство. Но техните физически тела се намирали в полусън. Въпреки това водени отгоре, те извършвали съвсем интелигентни действия.   

А в областите около Екватора положението било съвсем различно. Там външното влияние на Слънцето и Луната било силно и ставало все по-интензивно. Самият въздух бил пропит от сгряващите слънчеви лъчи. Всички атмосферни явления започнали да зависят от Слънцето и Луната. Вследствие на това в онези области именно в древната Лемурия хората започнали да слизат все по-ниско във физическите тела и да спускат в тях етерните си тела. Един съвременен човек би възприел с физическите си очи тези същества като най-високоразвитите физически човешки форми, докато северните обитатели би ги характеризирал като нискоразвити.   

И друга една съществена разлика има между двете области. Там, където Слънцето имало най-слабо влияние, населяващите огромни територии хора изглеждали по един и същ начин. Причината е, че при онези същества, които не слизали на Земята и още били в етерна форма, винаги едно етерно същество принадлежало към много тела на Земята. Горе имало групови души, докато душите около Екватора били в много по-висока степен индивидуални и всяка от тях се намирала в своето тяло. Следователно обитателите на областите около Северния полюс и в Лемурийската епоха били под знака на груповата душевност. Огромен брой хора гледали нагоре към своята групова душа. И ако разгледаме тези групови души, те били много по-развити от душите, които в Лемурийската епоха се вселявали във физически тела в районите около Екватора. Следователно можем да кажем, че около Северния полюс живеело население, което трябва да търсим във въздушната област като намиращо се в някакъв рай и което още не се спускало до Земята.  

Сравнете сега това, което разбрахме като логично следствие от изложеното, с данните, срещани тук-там в теософската литература, а именно че онези по-висши същества, които някога били учителите на човечеството, слезли от един студен северен район. Ние сега буквално намерихме тези групови души в района около Северния полюс. Ако тези души искали да станат учители на по-нисшите души, които влизали повече във физически тела, то също трябвало да слизат по-ниско и да се явяват в етерно тяло на ясновидските способности, характерни за Лемурийската епоха или пък трябвало да се пожертват, приемайки физическия облик на тогавашното население.”  

Следва част 2      
Категория: История
Прочетен: 639 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.08.2019 14:28
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824424
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6144
Календар
«  Август, 2019  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031