Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824912 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 10.08.2020 г.
В България винаги са се възлагали големи надежди на младите хора, учили в чужбина. Някога те са се връщали в България, за да участват във войните, които е водила страната ни. Оставяли са ярки следи в стопанския и културния живот на България. Такива са основателят на АД “Гранитоид” Георги Атанасов, хидроинженерът Иван Иванов, прокарал Рилския водопровод, архитектът Дабко Дабков, проектирал най-красивите сгради на Варна. Прави ли са тези, които очакват от днешните български студенти, учещи на Запад, да постигнат същите успехи като предшествениците си? И по-важното, в състояние ли са образователните системи на Запада да създадат специалисти от такъв машаб, каквито е имало в края на XIX и началото на ХХ век? 

Някога Рудолф Щайнер беше нарекъл университетите “казарми за Духа”. След стартирането на т.нар. “Болонски процес” за привеждане на висшето образование в Европа към еднаквост, за мен отговорът на последния въпрос възоснова на личния опит е отрицателен - въпреки писанията на нашите астролози, политолози и пр. капацитети. 

По-долу публикувам с незначителни съкращения статията на Патрик. Дж. Денийн, политолог и преподавател от 19 години в елитни американски университети, който рисува много точен портрет на съвременния западен студент. Наблюденията му са върху студентите, на които е преподавал в САЩ, но те описват поразителни точно и студентите в европейските страни, намиращи се западно от бившата Желязна завеса (https://www.mindingthecampus.org/2016/02/02/how-a-generation-lost-its-common-culture/).    

Моите студенти са невежи. Те са изключително мили, приятни, надеждни, най-вече честни, добронамерени и абсолютно благоприлични. Но мозъкът им е до голяма степен празен, лишен от основните познания, които биха могли да имат в резултат на изучаването на собствения си произход и дарбите на предното поколение. Те са кулминацията на западната цивилизация, която е забравила почти всичко за себе си и по този начин е постигнала съвършено безразличие към собствената си култура.  

Достъпът до университетите, в които съм преподавал - Принстън, Джорджтаун и сега Нотр Дам - е труден. Студентите в тези институции правят това, което се изисква от тях: вземат си изпитите, знаят точно какво е необходимо, за да получат отлична оценка във всеки курс (което означава, че рядко си позволяват да се въодушевят или съсредоточат върху всеки предмет); пишат отлични резюмета. Отнасят се с внимание и топлота към по-възрастните, а към връстниците си спокойно и непринудено. Уважават многообразието (без да имат и най-малката представа какво е това) и са специалисти в умението да не дават оценка - поне публично. Те са каймакът на своето поколение, господарите на Вселената, поколение, което живее в очакване да управлява Америка и света.  

Обаче им задайте няколко основни въпроса за цивилизацията, която ще наследят и бъдете готови да видите как отклоняват панически погледа си. Кой е воювал в Пелопонеската война? Кой е бил учител на Платон и на кого е преподавал той? Как е умрял Сократ? Вдигнете ръка, ако сте чели и “Илиада”, и “Одисея”! “Кентърбърийски разкази”? “Изгубеният рай”? “Божествена комедия”? Кой е бил Савел от Тарс? Какви са били 95-те тези, кой ги е написал и какво се е случило в следствие на това? Защо е важна Магна харта? Как и къде е умрял Томас Бекет? Кой е Гай Фокс и защо има ден, кръстен на него? Какво е казал Линкълн във втората си встъпителна реч като президент? А в първата? Какво ще кажете за третата? Какво представляват “федералистките документи”?

Някои студенти вероятно знаят отговора на част от тези въпроси, най-често поради необичайния си избор на курс или странния, старомоден учител, който им се е паднал. Ала на повечето млади хора това не е било преподавано. В най-добрия случай те притежават случайни познания, но иначе са царе на системното незнание. Не е тяхна вината за повсеместното невежество по отношение на западната и американска история, цивилизация, политика, изкуство и литература. Те са научили точно това, което сме поискали от тях - да бъдат като мухи-еднодневки, да живеят в едно мимолетно настояще.

Невежеството на нашите студенти не е провал на образователната система, а увенчава нейните “постижения”. Усилията на няколко поколения философи, реформатори и експерти в областта на обществената политика, за които нашите студенти (а и повечето от нас) не знаят нищо, се обединиха, за да създадат едно поколение от невежи. 

Пълното невежество на нашите студенти не е просто случайност или злощастен резултат, който можем да поправим, ако назначим по-добри преподаватели или оптимизираме списъците на задължителната литература в училището. То е следствие от избора на цивилизацията ни да се самоубие. Краят на историята за нашите студенти означава край на историята за Запада...

Изпаднахме в лошия и безспорен навик да мислим, че образователната ни система е повредена, но тя работи на пълни обороти. Нейна цел е културната амнезия, липсата на любопитство, свободни индивиди без история и образователни цели, съставени от процеси без съдържание и объркващи фрази - „критично мислене“, „разнообразие“, „социална справедливост“ и „културна компетентност“.

Нашите студенти са плод на системните опити да се произведат индивиди без минало, за които бъдещето е напълно чуждо, безкултурни числа, които могат да живеят навсякъде и да извършват всякакъв вид работа, без да се питат за смисъла или целите й и представляват усъвършенствани инструменти за една икономическа система, награждаваща „гъвкавостта“ (географска, междуличностна, етична).

В един такъв свят това да притежаваш култура, история, наследство, да си свързан с дадено място и конкретни хора, със специфични форми на благодарност и признателност (а не обобщена и лишена от корените си ангажираност към „социалната справедливост”), да имаш силен набор от етични и морални норми, които слагат ясни граници на това, което човек трябва да прави или не (освен, че са и оценяващи), представлява само пречка и недостатък.

Независимо от специалността или предмета, основната цел на съвременното образование е да изпили остатъците от всякакви културни или исторически особености и идентичност, които евентуално все още са залепнали за нашите студенти, да ги превърне в перфектните служители в смисъла на съвременната политика и икономика, която наказва онзи, който изпитва сериозно чувство на дълг към нещо. Усилията най-напред да се насърчи „мултикултурализма“ бяха знак за волята да се разшири дадено културно наследство, докато настоящата мода на „многообразието“ сигнализира за последователното обвързване с неудържима хомогенизация и опростачаване.

Преди всичко един от най-общите уроци, които получават студентите, е истинският край на образованието: единственото съществено знание е това, че познаваме себе си като радикално автономни в рамките на цялостна глобална система с общ ангажимент за взаимно безразличие. Нашият ангажимент за взаимно безразличие е това, което ни свързва като глобални хора. Всякакви остатъци от обща култура биха попречили на тази основна директива: общата култура би означавала, че споделяме нещо по-силно, едно наследство, което не сме създали ние и набор от ангажименти, които предполагат ограничения и преданост към нещо конкретно.

Древната философия и практика са възхвалявали като отлична форма на управлението републиката - res publica - предаността към неща, които споделяме заедно. Вместо това ние създадохме първата в света res idiotica - от гръцката дума idiotes, което означава „частно лице“. Нашата образователна система произвежда самовлюбени, самостоятелни азове, чийто единствен обществен ангажимент е липсата на обвързаност с общата култура и споделената история. Те са перфектните кухи съдове, възприемчиви и послушни, без никаква реална задълженост или преданост...

Обичам студентите си - като всяко човешко същество те имат огромен потенциал и страхотни дарби, които да дадат на света. Но ми е мъчно за тях, защото това, което им се полага, не им е било дадено. В най-добрите ни дни виждам техния копнеж и мъка и знам, че вроденото им човешко желание да знаят кои са, откъде са дошли, къде трябва да отидат и как трябва да живеят, ще се проявява винаги. Но дори и в онези по-добри дни, няма как да не се надявам, че светът, който са наследили - свят без наследство, без минало, бъдеще или загриженост - е на път да се разпадне и че това ще бъде истинското начало на истинското образование.

Категория: История
Прочетен: 1417 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 10.08.2020 09:18
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824912
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Август, 2020  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31