Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824547 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 30.09.2019 г.
 (текст със съкращения на лекция, изнесена от Аксел Буркарт през септември 2019)  

Защо толкова много млади хора демонстрират в днешно време? На пръв поглед това се обяснява със страха от климатичните промени, от случващото се в природата. Но ако погледнем зад тези събития, ставащи на външен план, ще видим, че всъщност действат съвсем други сили. Съществуват наистина и манипулативни сили, сред тях са медиите, както и други сили от средите на самото човечество, които изкарват младежите на протест, но не те са решаващите. Трябва да си зададем въпроса какво е душевното настроение на младежите, което ги кара да излизат по улиците да протестират.  

Как се чувстват душите на хората днес? Съвременната психология, която би трябвало да бъде науката за душата, отрича душата, тя говори не за душа, а за психика. Според “Уикипедия” душата е съвкупност от чувствeните вълнения и духовните процеси в човека. Виждаме в това определение, че става смесване на душата и духа. Причината е в материализма, който отрича съществуването на душата и описва психиката само като въздействия на тялото. Това се дължи на факта, че психологията обикновено се преподава по модела на природните науки. В съвременните учебници по психология понятието душа въобще не се среща. Ала за младежите е абсолютно безразлично какво мисли психологията, защото реалността в душата им съществува. Младежите усещат в душата си нещо от съвременните събития - кризи, климатични промени, страх от бъдещето. Всички тези неща тревожат силно душите на младите. Но откъде идва този страх?   

За да разберем това, трябва да се върнем 120-160 години назад във времето и благодарение на Рудолф Щайнер и духовната наука ние можем много добре да вникнем в развитието. Така ще видим, че през ХIX век е станала огромна промяна, която окончателно е влязла в сила през 1900 г. Тези неща не могат да се научат в училище, защото не съществува история на душевното развитие, но затова пък има антропософия. Въпросът е как се е изменила душевната нагласа на хората през вековете и какво е станало по-различно.  

През втората половина на XVIII и първата половина на XIX век до около 1840 г. в Средна Европа има силно развитие на немския идеализъм. Това е едно невероятно време на подем, от което светът се храни до ден днешен. Време, когато в музиката, литературата, философията действат мощни духове - Бeтховен, Гьоте, Шилер, Фихте, Шелинг. Много от тях днешната младеж дори не познава. Всичко, което Гьоте е развил, е било заметено от природонаучния материализъм, дошъл от Америка и приет в Германия. Като се четат документи от ХIX век, може ясно да се види как от 1840 г. насам духът в немските университети се променя. Немският идеализъм умира и на неговото място се настанява друг дух. Това, което хората съзнателно са преживели тогава, е било умирането на немския дух, на немската средноевропейска култура. Тогава Средна Европа започва да отрича собствената си култура. Ние в Средна Европа забравихме Гьоте и приехме Дарвин, ние сме забравили, че Гьоте има учение за еволюцията. Още във втората половина на XIX век Гьоте е забравен.  

В следствие на загубата на немската култура възниква немският райх и Германия се въоръжава индустриално, но се разоръжава духовно. Какво донесе материализмът? Той донесе Нищото. В края на ХIX век хората изживяват Нищото, абсолютната празнота в душата си. В нея има само сенки, само мъртви мисли. Та какво днес е по-различно? Живот има само у хора, занимаващи се с духовност. С тази вътрешна празнота човечеството пристъпи в ХХ век. През 1899 г. свършва Кали Юга и младежта усеща празнотата. Затова възникват младежките движения, като това на „Прелетните птици“1, напомнящи на днешните “Петъци за бъдещето”, които се опитват да прикрият с нещо вътрешната пустота.   

Защо днешните младежи отново демонстрират? Защото те чувстват същата пустота, понеже нищо не се е променило. Днес пак имаме младежко движение, което по принцип пак крещи като едно време и все още не знае, както не знаят и възрастните, защо крещи. Не става въпрос за климата или защитата на околната среда. Не е това. Още някога младежите с движението на “Прелетните птици” се бяха насочили към природата. Какво търсеше тогава младежта?   

Тя търсеше смисъл на живота си. Днес се протестира за защитата на  природата и духът, душата биват запълвани с нови илюзии. В наше време пак се разпалват илюзии. А че те съзнателно се разпалват, в това сме съгласни. Съгласни сме, че тази празнота се използва умело от хора, които знаят как се съблазняват души. Така младежта бива инструментализирана за други цели. Празнотата на младежта обаче не може да се запълни с демонстрации за климата. По този начин се опитват да я запълнят с нещо въображаемо. Тази душевна празнота се проектира навън, хората се ангажират с климатичните промени и мислят, че правят нещо и че изпълват душата си с възторг. Да, разбира се, душата преживява въодушевление. Но ще има лошо събуждане.   

Рудолф Щайнер показа къде можем ясно да усетим тази празнота, нахлуваща в душата - при Фридрих Ницше. Такава празнота е имал в душата си Фридрих Ницше и от нея е полудял. Той е бил честен човек, чувствал е тази празнота и понеже е бил автентичен в преживяването й, полудява. Полудявайки, Ницше показва какво означава да се преживее честно тази празнота. Той не е могъл да направи нищо друго, освен да полудее от собственото си отчаяние. От тогавашното християнство Ницше също се е отчаял, защото и то се е било изпразнило откъм съдържание. Ницше се опитва да запълни тази празнота с идеята за свръхчовека. Така че е напълно разбираемо, когато днес се казва, че светът все повече полудява. За да разберем защо, трябва само да погледнем Ницше и да се запитаме какво се е случило с него.   

Как можем по-точно да проумеем тази душевна празнота? Знаем от духовната наука за мировия план, чиято цел е човекът да стане свободен. Но как мога аз да стана свободен? За целта душата ми трябва да е като бял лист хартия, където аз да мога да решавам свободно какво да напиша, а не да има сили, които да ме манипулират или владеят. Белият лист е онази област в душата, където съществува свободата – това е елементът на съзнателната душа. Някога този лист е бил изписван от Боговете, от духовните йерархии. Затова ние от ХV век насам2 изживяваме душевна празнота, защото Боговете, йерархиите са се оттеглили, за да ни дадат възможност да възмъжеем духовно. Знаем от духовната наука, че това [развитие] беше правилно. В древна Индия, Персия хората още са били много силно свързани с духовния свят и за тях е било съвсем нормално да живеят в него. С течение на времето този контакт все повече е отслабвал, в древногръцката епоха е намалял значително и след 1413 година окончателно е прекъснал. Именно тогава се полага началото на новото развитие.   

Ако искаме днес да направим нещо в света, да променим нещо, трябва да разберем тези закони, иначе нямаме шанс. Трябва да разберем какво се случва според духовните закономерности, иначе ще продължим да бъдем пушечно месо. Можем да си правим много митинги и демонстрации, но ако не знаем за какво се борим, ще си останем марионетки на други сили и ще ни липсва собствената мощ да се наложим.    Тази празнота в нас ние сами трябва да запълним. Не бива повече да очакваме, че душата ни ще бъде изпълвана отвън. Хората все още очакват това, но тези времена отминаха. Някога светлите същества са ни изпращали мисли, образи-мисли и хората са разбирали за какво става въпрос. Но то вече е престанало и поради това идва празнотата. Този преход продължава от XV до края на XIX век. В началото ние имахме религията и традициите. Някога майките и бабите все още са имали нещо от старото познание и са знаели интуитивно какво да предадат на децата си. Това продължи 450 - почти 500 години, докато религиите стигнаха до нулевата точка, когато от тях вече не остава нищо, освен стари, застинали догми. Традициите също пресъхнаха. Както казва Щайнер, това се случи в края на XIX век, когато е и краят на Кали Юга. Важно е да осъзнаем този факт.  

Ала какво става, когато някъде настъпи празнота? Когато в стомаха има празнота, ние усещаме глад. Когато в душата има празнота, също усещаме глад. А с какво може да се запълни празнотата в душата? - С дух. Тоест, от 1900 година насам възниква огромен копнеж по духа. Интересното е, че именно от 1900 година Рудолф Щайнер започва постепенно да изкарва антропософията навън. Той започва да изнася живото духовно познание, за да могат душите да намерят нужната им храна. Това е свързано и с архангел Михаил, междувременно станал архай, който от 1879 г. поема ръководството на нашата епоха, в която душите да намерят пак храна. Това е духът, който търсят хората. Възникнаха и се развиха естествознанието и техниката. Те са много добри, но в тях не може да се намери духа. Това е знание, което прекрасно работи в мъртвата материя, но не и в органичната. Затова и душите останаха без храна и почувстваха, че в естествознанието няма храна. Нова илюзия се промъкна чрез материализма и дарвинизма в духа на хората - това е тази бездуховна наука с всичките си положителни въздействия. Но тя дава само сенки-образи, не и духовна храна. В естествознанието хората приемат пасивно мисли и е съвсем правилно, когато се казва, че природонаучното мислене е свързано с мозъка. Но то не е духовно мислене. И това хората са го почувствали. Днешната младеж все още го чувства, но не знае какво се случва в действителност. Това е душевното терзание на всички днешни хора, не само на младите...  

Душата ни е гладна, душата ни е жадна. Но кой ще я нахрани, след като дори и психологията отрича съществуването й? От храна се нуждае само нещо, което е организъм. Душата е организъм, съставен от три части - сетивна, разсъдъчна и съзнателна душа. И тъй като те се развиват, се нуждаят от храна. Именно от опората на душата ни - съзнателната душа - възниква нашето безсмъртно духовно тяло, затова тя се нуждае от храна. А храната - това е духовното познание. Без дух, без духовно познание нашата душа ще умре от глад. И именно това е бедата на младежта днес, както и преди 100 години. Всяка душа жадува несъзнателно за тази храна, но ние трябва да осъзнаем това.  

С какво се опитват хората да запълнят празнотата? С наркотици, удоволствия, материални неща (нови телефони, коли и т.н.), които само привидно изпълват душата. Защо жадуваме за все повече такива неща? Защото вярваме, че те ще ни дадат някаква радост, някаква храна. Ала всички сетивни удоволствия веднага отлитат, те не дават истинска храна на душата. Ние само прикриваме празнотата на душата си.   Родителите на децата усещат това, но не знаят какво се случва, те подкрепят петъчните демонстрации, защото чувстват, че трябва да се демонстрира за нещо. Но това са илюзии, родителите преследват илюзии и стимулират още повече илюзиите на децата си. Тази празнота има и друго име - интелектуализъм. Това е разсъдъчното мислене, обвързано с мозъка. Мислене, което се занимава само с материалните аспекти на живота. То създава само мъртви мисли, мисли без дух... Ако искаме да се събудим и излезем от него, трябва да преживеем пак Мистерията на Голгота. От ХХ век насам се изисква Мистерията на Голгота да се преживее пак с нови сили. Днешната младеж може да се събуди само чрез духа, празнотата може да се запълни единствено с дух. Само ако си изясним, че днешното развитие е необходимо заради нашата свобода, ако осъзнаем как да нахраним душата си, ще можем да преодолеем душевната безпътица.  

1 Движението на “Прелетните птици” възниква през 1896 г. в Щеглиц (днес част от Берлин) като движение на ученици и студенти, предимно от средите на буржоазията. В епохата на интензивна индустриализация на градовете и загуба на връзката с природата младежите чувстват подтик да се откъснат от това, което им задават училището и обществото. Водени от идеалите на романтиката, те се опитват да живеят по свой начин сред природата.  

2 Според антропософията епохата на Съзнателната душа започва през 1413 г. и ще продължи до 3573г.        
Категория: Други
Прочетен: 1757 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 30.09.2019 20:49
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824547
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6145
Календар
«  Септември, 2019  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30