Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 104281 Постинги: 131 Коментари: 15
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Холандецът Франс Тимерманс - първи вицепрезидент на Европейската комисия (втори човек след Жан-Клод Юнкер) и кандидат на ПЕС за поста президент на Европейската комисия, който наскоро се появи и по БТВ да се саморекламира (https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/frans-timermans.html), на 16. май имаше изява и по немската втора държавна телевизия. На въпроса на водещата дали ислямът принадлежи към Европа Тимерманс бодро отвърна: “От 2000 години!” Отговорът му беше последван от бурни аплодисменти на публиката в студиото. Откъс от предаването има тук: http://www.danisch.de/blog/2019/05/17/2000-jahre-islam-in-europa/

Само дето има една малка подробност - Мохамед започва да получава едва откъм 610 год. сл. Хр. откровенията на Джибрил (архангел Гавраил), от които води началото си ислямът. Дребна работа, няма да го правим на въпрос за едни почти шест века. Важното е, че за мастит холандски и европейски политик-социалист от калибъра на Тимерманс ислямът е неотменима част от Европа още откакто Христос е ходил по земята. Такова е разбирането на хората, които се готвят да решават съдбата на Европа през следващите решаващи години.  
Категория: Политика
Прочетен: 301 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 17.05 09:53
 Както вече стана въпрос в един пост за папата 

http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/02/08/papata-v-bylgariia-shte-potiaga-li-u-nas-iezuityt-bergolio-r.1645136

той за разлика от нашата Православна църква е привърженик на миграцията до дупка. Българският народ отхвърли с огромно мнозинство и Истанбулската конвенция, и Пакта за миграцията на ООН. Очевидно това обстоятелство никак не се харесва на папата и както разбираме от сайта на Ватикана "Ватикански вести",

https://www.vaticannews.va/de/welt/news/2019-05/bulgarien-fluechtlinge-papstreise-caritas-uno-hochkommissar.html

по време на престоя си у нас той ще се опита да агитира за приемането на мигранти - поне сред
 подопечните си в град Раковски и София. Всеки със своите си интереси - Бойко Борисов се надява чрез папата да се направи реклама на България, а папата замисля чрез визитата си да агитира българите за заселването на друговерци от Азия и Африка в страната им.

Ето съдържанието на текста от споменатия Ватикански сайт:                         

               Папата в България: Срещата с бежанците няма да бъде шоу  

При посещението на папата в България между другото ще стане въпрос и за приемането на мигранти. През изминалите месеци Източна Европа непрекъснато беше в челните заглавия на вестниците заради отношението към хората, искащи да стигнат до Западна Европа по Балканския път. Ние разговаряхме с жената, отговаряща
 за “Каритас България” (благотворителната организация на католическата църква, която през последните години се занимава основно с мигранти от африкански и арабски страни).

Марио Галгано и Барбара Кастели от Ватикана


При двудневния си престой в България папа Франциск ще посети един бежански център в София. Ваня Клечерова е говорителка на “Каритас България” и казва, че при тази визита няма да става въпрос "за шоу или груба политика". Един от стълбовете на християнството е подкрепата за хората-бежанци, които се нуждаят от помощ. “Надявам се, че срещата на папата с бежанците ще може да насърчи създаването на  атмосфера за прием (на бежанци) и че този жест на светия отец (за мен е без главни букви) ще направи ясно за всеки, че ние всички сме раними по един и същи начин.”

Клонът на “Каритас” в България е основан през 1993 г. Католическата благотворителна организация съсредоточава дейността си главно върху социални, здравни и образователни задачи, както и върху действия при кризисни ситуации. Клечерова споменава и конкретни цифри: “През миналата година “Каритас България” е помогнала на 5600 хора в беда, между тях на 542 възрастни хора, 86 жени и техните деца, 1100 бездомни и 2747 бежанци.” 


Борислав Грозданов отговаря за работата с медиите във Върховния комисариат на ООН за бежанците. Той също възлага големи надежди на посещението на папа Франциск по отношение на помощта за бежанците. “Бежанският проблем в България не е толкова съществен, защото броят им е не повече от 2000 при население от шест милиона (?) Но тази среща ще помогне на всеки да се замисли върху въпроса за бежанците и че те са тук заради войната! Не защото искат, а защото са принудени и нямат друг избор.”


Аз лично ще си позволя да се усъмня леко, ама само много леко в достоверността на последното твърдение на този Грозданов. Немците имат една поговорка “На който ям хляба, неговата песен пея”, та мисля, че е валидна и в неговия случай.

Категория: Политика
Прочетен: 620 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 04.05 20:06
Един откъс от Рудолф Щайнер, който има отношение към съвременността с оглед на факта, че импулсът на Мохамед отново, както и преди векове, работи силно в Европа:


Из лекция, изнесена на 11. април 1915 в Дорнах (СС 272 “Фауст, устременият човек. Духовнонаучни пояснения към “Фауст” на Гьоте”, 1. том)  

“Ще дойде време, когато хората именно чрез даваното от духовната наука ще могат все по-добре да разбират вътрешната природа на Христовия импулс. Като една историческа илюстрация на това, което представлява Христовият импулс в земното развитие на човечеството, стои фактът, че няколко века след навлизането му в човешкото развитие се появява нещо, което не се разбира правилно. Но в момента, когаго започнем да го разбираме правилно, ще стигнем до едно по-дълбоко чувство за Христовото събитие. Знаете, че 600 години след слизането на Христовия импулс в човешката еволюция в определена човешка общност се яви пророкът Мохамед, който отначало отхвърли онова, което дойде в човешкото развитие чрез Христовия импулс. Днес не трябва да споделяме суеверието на 19. век, който от позицията на рационализма искаше да обясни на дребно това, което трябва да се обясни от духовна гледна точка, На онзи, който истински желае да се задълбочи в духовната наука, му изглежда смешно казаното от един особено учен и умен човек: “Той (Мохамед) твърди, че при него дошли ангели във вид на гълъби и му прошепнали в ухото това, което е записал като корана. Но Мохамед - така твърди рационалистичният учен - е бил обикновен мошеник. Той си пъхнал в ухото няколко зрънца, които гълъбите обичали, те долетели, клъвнали ги и после пак отлетели.” Да, такива обяснения е са съществували в християнството и извън него в този толкова учен 19. век. Ще дойде време, когато хората ще се смеят на подобни обяснения, макар че те напълно удовлетворяват материализма. Но ние трябва да се отнесем по-сериозно към Мохамед, трябва да сме наясно, че онова, което живеело в душата му, е било наистина такова общуване с духовния свят, каквото е търсел и Гьоте за своя Фауст.   

Но какво е чувствал Мохамед? Какво е намерил той? Днес мога само да загатна за това, друг път ще го изложа по-подробно. Какво е намерил Мохамед? Знае. че той се е стремил към свят, за който е имал само една дума - Бог. Светът става “монон” - монистичен израз на Бога. Този свят, разбира се, няма нищо от същността на християнството. Но Мохамед все пак поглежда в духовния свят, влиза в елементарния свят, за който говорих днес. Той обещава на последователите си, че като преминат през портата на смъртта, ще влязат в този духовен свят. Но той може да им разкаже само за духовния свят, който сам е познал. Какъв е този духовен свят? Този духовен свят, за който Мохамед разказва на своите вярващи, е луциферичният свят, който той смята за рая - света, към който според него трябва да се стремим. Ако преминем от абстрактното към реалното и добавим към духовния свят смисъла на ислямския стремеж, ще разпознаем това, за което разказва и духовната наука. Но този духовен свят е свят, в който владее Луцифер. Луциферичният свят бива обяснен като рая, като света, към който трябва да се стремят хората. Мисля, че трябва да направи дълбоко впечатление на душата ни, ако можем да се задълбочим по този начин в същността на историческото развитие с помощта на едно важно явление. Трябва да ни накара да се замислим, ако разберем, че един велик пророк се е изявявал, проповядвайки заблудата, че луциферичният свят е раят. Не искам това да навлезе в душата Ви само като абстрактна истина, а мисля, че душата може да бъде разтърсена, ако оставим този факт да въздейства върху нея.   

Но какво прави мохамеданинът, за да влезе в своя духовен свят? Нека всеки, от седящите тук приятели, който е прочел целия коран, после да остави листче и ще бъде интересно да се преброят листчетата. Но не е лесно да се прочете целия коран с неговите безкрайни повторения, с това, което е невероятно скучно за западния човек. Ала сред мохамеданите има такива, които твърдят, че са го чели 70 000 пъти през живота си от началото до края. Това значи, че те са въвели дадена дума по такъв начин в душата си, че тя е оживяла в нея!  При християнството не сме чували за такава религиозна общност, но в онази човешка общност се отнасят по съвсем друг начин дори и с духовната заблуда, отколкото при нас с това, което сме призвани да разпознаем като духовна истина. Онова, което европеецът прави, е ако прочете “Фауст” и го забрави, да го прочете повторно, забрави ли го втори път, да го прочете пак. Но много дълго ще търсите човек, който е чел 100 пъти “Фауст”. Разбираемо е при досегашното западно образование - как да прочете човек 70 000 пъти всичко, което е отпечатано на Запад? Но нещо трябва все пак да се разбере - едно е просто да се информираме за даден факт, който е важен за душевния живот, друго е да живеем с него отново и отново, докато се слеем с това съдържание. Това нещо първо трябва да се разбере, а то не може да се разбере с мисловните навици на нашата народностна общност. Но ние трябва да размишляваме по тези въпроси.   

Казах Ви това не просто така, а за да стимулирам мисленето Ви, за да  увеличим чувството си на отговорност спрямо нас самите и спрямо света с оглед на това, което може и трябва да бъде духовната наука.”
Категория: История
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 02.05 15:15
Понеже тази година стана разминаване на действителното календарно пълнолуние с пълнолунието, залегнало в основата на определянето на датата на Великдена, някои бързаци си честитяха Великдена още на 24. март, а други го преляха плавно в Гергьовден. Затова ето една разяснителна статия по въпроса, която може да бъде полезна.     

   Великденският парадокс - Великден би могъл да е на 24. март, но беше
               отбелязан в Западна и Средна Европа на 21. април                                          

                                                      от сайта evangelisch.de  

Църковната формула, че Великден е в първата неделя след първото пролетно пълнолуние тази година не работеше. Защо стана така? В сряда, 20. март, беше началото на пролетта. На следващия ден беше първото пролетно пълнолуние и би трябвало следващата неделя, 24. март, да бъде Великден. Но тази година Великден беше на 21. април - след второто пролетно пълнолуние на 19. април. Това се нарича “великденски парадокс”. Причината за него са старите църковни формули, които се ориентират не по актуалните данни, а по установени правила. 

Великден е подвижен празник, чиято най-ранна дата е 22. март. Трите критерия за определянето му са установени още на Никейския църковен събор през 325 г.

Тези критерии са следните: пролетта, пълнолунието и следващата неделя. Началото на пролетта се определя да е на 21. март, независимо от съответния актуален ден на астрономическото равноденствие, според който тази година началото на пролетта беше още на 20. март.

По-сложно е положението с пълнолунието, защото за него не се взема под внимание действителното явяване на небето, а се използват данните, произтичащи от теоретичните познания за винаги еднаквото движение на луната около земята. Астрономите говорят за 19годишния цикъл на Метон, който е бил известен още в древността и работи безотказно. Наречен е на старогръцкия астроном Метон Атински, който открива този цикъл през пети век пр.Хр. Според него лунните фази на всеки 19 години се падат в един и същи календарен ден. Това разбиране прави възможни прецизните предвиждания за векове наред. Може да има отклонения от един ден от действителното пълнолуние и именно това се случи тази година. Тази година “църковното пълнолуние” или “великденската граница”, определена по цикъла на Метон, беше още на 20. март. Но така църковното пълнолуние не попада във времето на пролетта, чието начало църквата определя да е на 21. март. 

Ето защо за първо пролетно пълнолуние се смята едва пълнолунието на 19. април и съответно следващата неделя, на 21. април, беше Великден. Пълнолунието на 19. април беше действителното астрономично пълнолуние. Пълнолунието от цикъла на Метон, което е от значение за определянето на Великден, беше един ден преди това - на 18. април, но това не променя датата на тазгодишния Великден.

Най-ранната дата за Великден е когато “църковното пълнолуние” се пада на 21. март и този ден е събота. Тогава Великден се празнува на 22. март. Това става рядко и за последен път се е случило през 1818 г. Следващият път ще бъде през 2285 г.

Това е за Западна и Средна Европа. Как стои въпросът в Православието? Правилата на император Константин за датата на Великден казват: Великден е след пролетното равноденствие (по-късно то е фиксирано на 21. март), след пролетното пълнолуние, след еврейската Пасха (14. нисан - нисан е първият еврейски лунен месец на религиозния календар след изхода от Египет) и е в неделя. Православната църква до днес използва за определяне датата на Великден метода на монаха Дионисий Ексигуус (или Денис Малки, ок. 470-ок.540). Той е бил скит по рождение и приятел на Касиодор. От 500. г. е живял в Рим. Дионисий също използва 19годишния лунен цикъл, според който Великденският цикъл има продължителност 532 г. - след 532 години датата на Великден е пак същата.

Математикът Карл-Фридрих Гаус е привел правилата в алгоритъм, според който и днес се определя юлианският (Правoславният) Великден:


a = година mod 19
b = година mod 4
c = година mod 7
M = 15
d = (19a + M) mod 30
N = 6
e = (2b +4c + 6d + N) mod 7

Великден = 22. Mapm + d + e

Категория: История
Прочетен: 471 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 02.05 15:16
Разговор на Кристине Пфлуг с Волфганг Вайраух - издател и участник в написването на поредицата от разговори с природните духове, за която става въпрос тук и в следващите два поста:  

http://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/03/15/za-domashnite-duhove-iz-razgovorite-na-melnicharia-s-verena-.1649476                                
                        От антропософското списание “Хинвайс”  

Кристине Пфлуг: Какво представляват природните духове?
Волфганг Вайраух: Това име не е съвсем подходящо, нито пък названията природни или елементарни същества, защото те не обхващат всички същества, които имаме предвид. Природни или елементарни същества в тесния смисъл на думата са съществата, които се срещат в четирите елемента, предимно в природата. Рудолф Щайнер ги класифицира в четири групи: земни, водни, въздушни и огнени същества, наречени съответно гноми, ундини, силфи и саламандри. Но в действителност има много повече същества – такива живеят например в компютъра, в чувствата, в миризмите, във виртуалния свят, в машините, съществуват домашни духове и т.н. Не всички от тях можем да наречем природни духове, защото някои просто не живеят в природата, а са създадени от човека. Тук трябва да имаме едно по-широко разбиране за съществата, за които нямаме общо название. Но за всички тези същества е характерно, че нямат физическо-сетивно, материално тяло. Също така за разлика от хората при тях липсва аз, който да се инкарнира във физическо тяло на земята, те обитават етерно-астралния свят.  

КП: Ти влезе в контакт с тези същества благодарение на Верена Щаел фон Холщайн, като заедно ги интервюирахте.
ВВ: Контактът започна още преди първото интервю, след като Верена ми изпрати един ръкопис, създаден от нея и съпруга й. В продължение на цяла година двамата всеки ден са разговаряли с природните духове. Тези записани разговори аз ги получих, но първоначално си помислих: “Каква лудост!” Едва година по-късно успях да ги прочета и оценя стойността им. Но първо исках сам да видя за какво става въпрос. Така се стигна до разговорите, публикувани в нашето издателство. Верена Щаел фон Холщайн не е медиум, тя по никакъв начин не е сомнамбул с понижено съзнание. Съвсем нормален човек е и е стъпила здраво на земята. Верена е инженер и програмист, следвала е хидрография. Значи тук не става въпрос за ченълинг, помрачено съзнание или др. под.  

КП: Как стига тя до този начин на общуване с духовете и какво прави по време на разговорите?
ВВ: Тя по рождение има определен вид ясновиждане. Винаги е имала връзка с елементарни същества, като най-напред е играла с тях по детски, примерно по пътя за училище – тя е завършила Валдорфско училище.  Мислела си, че това е нещо съвсем нормално. Семейството й е антропософско и родителите й са проявявали разбиране към тези нейни контакти. От пубертета нататък и по-късно заради професията тази способност остава на заден план. Но когато отива да живее заедно със съпруга си в мелницата, тези контакти отведнъж се завръщат с още по-голяма сила. Съществата евритмизирали, тоест обяснявали й различни неща с помощта на евритмични жестове. Така тя постепенно се научила да разговаря с тях. Това е инспиративна способност. Междувременно тя вече се е научила да “чува” и превежда от езика на съществата. Това е подобно на симултанен превод от “етерен” на човешки език. Верена чува понятия, ясни изречения, но, да кажем, не всеки предлог или съюз и доста бързо превежда чутото. Ако става въпрос за неща, които не са обичайни, понякога вижда образ и за малко процесът спира, но след това бързо продължава.  

КП: Значи духовете не се изразяват на човешки език?
ВВ: В известен смисъл все пак е така. Трудно е да се опише, защото аз самият нямам тези способности и не мога да чувам съществата. Верена възприема понятията инспиративно и дълго време се е упражнявала в този вид комуникация. Контакът започнал с това, че домашният й дух показал с евритмичен жест какво означава за него една маса. Така постепенно от тези жестове се създал техен общ език, който постепенно се развил в инспиративна способност, тоест духовно чуване. Междувременно се случва аз да формулирам мислено някакъв въпрос и още преди да го изговоря,  отговорът на съществата идва. Това значи, че духовете възприемат мислите ми и реагират, като Верена съобщава на глас отговора, който са й дали.   

КП: Как така духовете си служат с антропософски понятия, като Акаша, етерно тяло и т.н?
ВВ: Тези същества, между които има не само природни, но и по-висши от тях духове, могат да разговарят на всякакви теми. В човешкото етерно тяло се отпечатва всичко, което сме възприели по време на живота си и това ние наричаме памет. Духовете живеят в етерния свят, те нямат ограниченията на физическото ни тяло. Те нямат нашата човешка свобода, но също така не притежават и физическо тяло и не могат да забравят. Те живеят в сферата на всезнанието. Ако искаме да ги питаме нещо за Гьоте, “Звездни войни” и пр., това не е тяхната област на интереси, но те отиват на мястото, където са отпечатани мислите в съответната област на Акашовата хроника и проверяват там. Ако им се говори с антропософски понятия, те също ги използват, не на последно място и затова, че тези понятия са възможно най-подходящите за назоваване на свръхсетивните феномени в наше време. Но ако ние с Верена бяхме мюсюлмани или католици, духовете щяха да си служат с други понятия. Ние обаче сме антропософи и затова в разговорите се използват такива понятия.   

КП: Природните духове сами са пожелали да влязат във връзка с хората и изказванията им да се публикуват. Защо са поискали такова нещо? Какво целят с това?  
ВВ: Преди три-четири хиляди години човекът е имал друго съзнание, не е бил толкова здраво свързан с физическото тяло. Бил е в тясна връзка с природата и е можел да възприема свръхсетивното в нея. Затова пък не е имал формирано интелектуално мислене, от което едва много по-късно се ражда например естествознанието. Но това развитие през последните векове е съпроводено със загуба на свръхсетивното виждане, като дори и самата вяра в него до голяма степен изчезва. Затова контактът между човека и духовния свят е почти напълно прекратен. В отделните области на земята и при отделните хора е различно, но по принцип положението е такова. И то има последици за всички – за отношенията на човека с духовния свят, с природните духове, със самата земя, която той разрушава. Затова е необходимо да се формира ново съзнание на човека. Това са новите душевни способности, за които Рудолф Щайнер още преди сто години предсказа, че ще се появят. Те обаче не са толкова често срещани, колкото той беше намекнал. Затова идва импулсът на природните духове да разговарят с хората. Но днес не е достатъчно това да става по стария начин, както е било в древните времена. Днешният човек се нуждае от контакта с тях чрез словото – с езика и понятията. Затова духовете разговарят с хората. По този начин те също по-добре опознават човека, от когото са много по-различни. Никое духовно същество, освен Христос, не знае какво е да имаш физическо тяло, да усещаш болка. Те не знаят какво е любов, какво е свобода. Научават го от човека. 

КП: Наистина ли искат да научат това от него?
ВВ: Естествено. Трябва да разглеждаме тези същества, хората и всичко в света като единно цяло с обща задача. Можем и да се запитаме откъде един дървесен или езерен дух примерно знае какво да прави. Съществата казват, че когато са възникнали съответните физически дадености, те също са били създадени и ангелите са ги научили на знанията, които са им необходими, за да изпълняват съответните си задачи. Затова имат тези способности. Но с времето връзката на природните същества с ангелите ще престане, защото ангелите се оттеглят от тях, както и от човешкия свят. Постепенно човекът ще трябва да стане новият учител на природните същества! Човекът все повече трябва да поема отговорност за света, не само политически, като развитие на земята и съзнателната си душа, а отговорност за всичко. Към това спада и задачата му да бъде новият учител на природните духове. И тук именно е проблемът, защото връзката с духовете е прекъсната. Хората не знаят нищо за тази задача и затова природните духове страдат и се страхуват от нас. Ето защо разговорите с тях са важни и за двете страни.  

КП: Можеш ли да дадеш пример за някое природно същество и неговото послание?  ВВ: Трудно е да избера някое от стотиците същества, с които сме разговаряли. Например Ечевит е важен – той е висше водно същество, което е и “шеф” на целия ни проект за разговорите. Той е комуникативен дух, него можем да го питаме за всичко. С Ечевит сме разговаряли за възникването на злото, за Грехопадението, лъжите, самопознанието, тялото на Възкресението, за политически въпроси, за новото ясновидство, за вуду-магията и регресиите, за виртуалните светове и мн.др. Ечевит е същество, чието съзнание стига до много високи нива на духовния свят, което не е така при всички духове. Питал съм го например какво ще каже за това, че някои антропософи твърдят, че мелницата на Верена е модерен оракул. Той даде категоричен отговор, че това са глупости и всички отговори на духовете трябва да се проверяват индивидуално, че антропософският път на обучение не изключва контакта с природните духове. Също не трябва да се издига Верена на пиедестал, но да се чуят думите на природните духове и човек сам да си създаде мнение. Думите им не заменят собствената познавателна работа, нито окултното обучение или християнската молитва, а само ги обогатяват и допълват.  

КП: Ти от години се занимаваш с тази тема. Чувал ли си за други хора освен Верена, които са в контакт с природните духове?
ВВ: Доскоро не познавах друг, но вече познавам една млада жена, която дори публикува книга в нашето издателство. (Става въпрос за Aнна Цецилия Грюн, родена 1987, завършила езикознание, славистика и тибетология в Мюнхен. Тя също от малка възприема природните духове. В момента работи в една ферма, занимаваща се с биодинамично земеделие и изнася лекции.) Има все повече хора, които притежават начални способности за възприемане на природните духове. Обаче точно при антропософите става така, че те говорят за елементарни същества, но не могат да си представят конкретни създания. Например никой не говори за съществото на колата, която кара, за съществата от виртуалните светове и т.н. Но такива същества има навсякъде, те крепят нашия физически свят. Ако осъзнаем, че сме заобиколени от същества, че те се жертват, за да поддържат нашия свят, то трябва и да потърсим контакт с тях или поне да знаем, че ги има. Иначе все едно живеем със съседи, за чието съществуване нямаме никаква представа.   
Категория: Други
Прочетен: 341 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 01.04 08:34
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 24. септември 1922 в Дорнах и включена в СС 216 “Основни импулси на световно-историческото развитие на човечеството”    

Ние трябва да си изградим една възможно най-ярка представа за мумията по време на разцвета на египетската посветителска култура. Мумията представлявала човека в неговата форма, след като от нея било отнето духовно-душевното. Докато е жив човек, във формата действа това, което работи в етерния и астралния организъм и в азовата му същност. Тази същност се оживява от идващото от кръвта и останалия организъм, което пронизва формата като цвят на човека. При мумията е налице формата, която може да съществува на земята само чрез човека. Тя не би могла да възникне, ако човекът не е на земята. Без душевното и духовното да присъстват непосредствено, египетският посветен се е нуждаел от тази форма, за да има нещо, което иначе без културата на мумиите нямаше да го има.  

Трябва да опитаме да си създадем представа за онези времена на душевно настроение, съвсем различно от днешното. Но тази представа ще бъде много различна от днешния ни светоглед. Трябва да сме наясно, че всичко, което човекът имал вътрешно като идеи и мисли до египетската култура, което  преживял в душата си, му било давано непосредствено от духовния свят. Той живеел в откровенията на духовния свят, даже когато се отдавал на мислите си. Във времето на древноиндийската и древноперсийската култура човекът имал само мисли, които са били откровения от духовния свят. За външния свят, растения, животни, минерали човекът не мислел, а изпълвал душевния си живот с мисли, идващи от духовния свят. Те му давали достатъчно знания за света. Той живеел с растенията, с животните, давал им имена. Но и имената той чувствал, сякаш са откровение на боговете. Когато през древноиндийската, древноперсийската епоха човекът давал име на някое цвете, сякаш божествен глас му казвал ясно възприемаемо, че трябва да казва именно така на цветето. Като давал име на някое животно, имал съзнанието, че чува вътре в себе си, че именно така трябва да нарича животното. Всички имена на нещата, назовавани от членовете на древноиндийската, древноперсийската цивилизация, им идвали отвътре.   

В египетската цивилизация това се променило. Тогава вътрешните изживявания започнали да залязват. Човекът вече не можел толкова ясно да възприеме онова, което му се разкривало от духовния свят. Затова все повече чувствал необходимостта да живее с външната природа, с растителното, животинското и минералното царство. Но той не можел да го направи, защото времето за това още не било дошло. То дошло истински едва след Мистерията на Голгота. Човекът още не бил развит дотам, че да може да живее с външния свят, затова бил принуден да мумифицира умрелите. Защото от това, което живеело в умрелия, който вече не бил одушевен, се добивали сведения за заобикалящата природа, за растенията, животните, минералите. Първите познания за растенията, животните, минералите човекът придобил, докато онези духовни същества, на които той създал земни обиталища чрез мумиите, му говорели от тях.   

Би могло да се каже, че във времето, когато боговете все повече преставали да говорят на човека от свръхсетивните светове, той намерил убежище при помощниците им, които сега вече можели да живеят на земята поради факта, че човекът консервирал човешката форма чрез мумиите. Всъщност това бил доста сложен процес. За посветените било възможно да получават непосредствено от лунните духовни същества, които живеели в мумиите, информация за това какво трябвало да става в човешкия живот, да получават насоки за управлението, ръководството и възпитанието на хората.   

Но дори за посветените било невъзможно да получават лесно от живеещите в мумиите същества сведения за природата, растителното, животинското и минералното царство, защото в началото още не съществували съответните способности в човешките души. Въпреки това именно в тази област египтяните били велики. Те например създали една прекрасна медицина точно с помощта на културата на мумифицирането. Разбира се, ако един съвременен интелигентен човек тълкува тези неща, той ще каже: “Египтяните консервирали мумиите и изучавайки различните органи, поставили началото на египетската медицина, но и на анатомията.”  

Но това е само привидно. Истината е, че в онези времена такива логически съображения, изследвания чрез наблюдения, не били полезни за египтяните, защото те въобще не общували по този начин с външния свят. Те имали много по-изтънчено общуване с него. Но с това, че формата на мумиите била съхранявана толкова грижливо, било предизвикано следното нещо - душите на умрелите били привързвани за известно време към своите мумии.   

Това е отрицателното в египетската култура, което винаги трябва да ни показва, че тя всъщност била низходяща, упадъчна култура. За нея не бива да се говори като за период на разцвет за човечеството, защото египетската култура се намесвала и в свръхсетивната съдба на хората. Тя привързвала по определен начин човешките души след смъртта към съхранената им форма, към мумията. И докато от духовните същества, живеещи в мумиите, се получавали насоки за човечеството, то за природата, животинското, растителното и минералното царство такива сведения не били получавани. Това ставало опосредствано, като лунните духовни същества съобщавали природните тайни на човешките души, намиращи се все още в мумиите. От тези души посветените получавали информация за животинското, природното и минералното царство. Така в египетската култура съществувало едно забележително настроение. Египетските посветени си казвали: “Нашите човешки тела до смъртта не са подходящи да получат разбиране за природата. Ние не можем да извоюваме природна наука, телата ни още не са пригодени за нея, това ще стане по-късно, след Мистерията на Голгота. Но ние все пак трябва да получим някакво разбиране. Така, както са устроени нашите сегашни тела, хората ще са пригодени едва след смъртта да знаят нещо за природата. Те живеят тук сред нея, но не могат още да използват телата си, за да си създадат понятия за природата. Едва след смъртта ще им се изяснят тези понятия за природата. Затова ще задържим мъртвите за известно време, за да ни дават знания за природата.”  

Значи в историческото развитие на човечеството именно по време на египетската култура настъпило нещо, имащо съмнителен характер. Халдейската култура била настрана от тези неща и можем да кажем, че е била по-чиста култура.   

Всичко, което Ви изложих сега, за днешната наука, разбира се, е фантазия, но за нея и много други истини са измислица. А изложеното тук е било известно преди всичко на древното еврейство. Ето защо в Стария завет ще намерите тази антипатия, това отвращение към всичко египетско, макар че чрез Мойсей по заобиколен път в Стария завет са навлезли много египетски елементи. Там можете да прочетете какво е било настроението срещу всичко, което Ви представих като съществено за развитието на Египет.   

Такова било настроението в Древния Египет - ние трябва да създадем външни средства, защото вече не притежаваме вътрешни, за да получим силите, които управляват и възпитават човека. Но трябва също предварително да заложим нещо, което ще дойде чак в бъдещето - една природна наука. Засега не можем да го направим по друг начин, освен като ни го дадат нашите мъртъвци, които ние привързваме към мумиите им.”
Категория: История
Прочетен: 711 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 26.03 15:01
Вместо вградени в стените енергийни защити …        

Из книгата “Молитвата “Отче наш” – изреченото от Бога слово” на Юдит фон Хале  

“Отче наш” е единствената молитва на човечеството, дадена от устата на човешкото същество, станало съсъд на Бог. Според моите изживявания тази молитва Бог е изговаряна най-малко два пъти по два различни повода, на различни места и пред различни хора. Веднъж молитвата е била произнесена пред по-голяма група от апостоли, между които, доколкото си спомням, бяха и дванайсетте, взели участие в Тайната вечеря. Това трябва да е станало не в Йерусалим или околностите, а ако се съди по пейзажа, някъде в Галилея.   

Втори път молитвата е произнесена в нощта на Велики четвъртък срещу Разпети петък пред жените. Имало е пет жени, които са били близки до Христос и са били Негови ученички и последователки – 1. майката на Исус, 2. Мария Магдалена, 3. дъщерята на най-голямата сестра на Богородица, наречена Мария Клеофа, чийто син е бил Яков младши, 4.една сестра на Богородица, наречена Мария Саломе, майка на Яков старши  и малкия Йоан Зеведей, както и 5. майката на един друг ученик Йоханан (Йоан), наречен по-късно Марко.   

Христос заръчал на апостолите да учат хората на тази молитва след Неговото заминаване, като естествено имал предвид и жените. Но Той знаел колко трудно било за мъжете да нарушат тогавашния традиционен възглед за мястото на жените в общината. Законите, обичаите и условностите на онези времена са били съвсем различни от днешните и на никого не би хрумнало да ги променя. Това е могъл да направи само Христос. Много историци и автори на романи, които смятат, че са в състояние да разкрият историческите данни за Исус от Назарет, прилагат мащаба на ХХ и дори на XXI век. Тук ще се опитаме да коригираме донякъде резултатите от техните “научни” изследвания.   

Христос Исус е имал специално отношение към жените, почиващо на съвсем друга основа. За една еврейка от Поврата на времената било абсолютно немислимо да приближи до някой духовен учител. Затова можем да наречем абсолютно новаторство факта, че някой посветен въобще се бил загрижил за духовното обучение на жени. За Представителя на човечеството мъжете и жените тогава не са имали въобще ролята на носители на пола в материалния смисъл на нашето време. Христос се е опитвал всячески да разруши в главите и сърцата този главен критерий за различаване на хората. Той умишлено е нарушавал непрекъснато тогавашните правила и условности, които не са били проникнати от жив валиден смисъл. Например почти всички излекувания се случват в събота. В края на краищата и присъдата над Него бива аргументирана с това, че е нарушена забраната да се работи в събота.   

Но на хората им е било трудно да последват тези промении. Мъжете са имали неизкореними представи по отношение на жените, които са били обучавани от Христос. Непрекъснато е имало конфликти между апостолите и Учителя им, защото те смятали, че Той е ненужно великодушен и открит към жените. Това е била причината, поради която Христос дава преди разпъването молитвата “Отче наш” и на жените. Преди Тайната вечеря и малко преди да се изкачи с мъжете на Елеонската планина, Той се оттегля заедно с жените на едно старо свещено място в подножието на планината, разположено на юг, близо до реката Кидрон. На това място навремето цар Давид е докоснал с ръце земята, провиждайки, че тук някога ще се спре Спасителят. Тук молитвата “Отче наш” е била дадена на жените. Тя направила поразяващо впечатление най-вече на Мария Магдалена. Това трябва да го разбираме наистина буквално, защото думата “в-печат-ление” означава “в-печатване в нещо”). Молитвата се отпечатила неизличимо в хората, които я чули от устата на Исус Христос.

Преди даване на молитвата Христос се обърнал по особено топъл и любвеобвилен начин към апостолите и жените, като говорейки, ги ободрил и укрепил със Своята мъдрост и доброта.   

Произнасянето на молитвата не било обикновено съобщение, а чрез самото й изговаряне присъстващите преживели действителността на духовния свят. Тук искам да се опитам да “преведа” казаното, за което не съм сигурна дали е произнесено на арамейски или въобще на някой земен език или е било вложено направо в душите на хората. Но вътрешният смисъл е следният:  

“Вие всички заедно сте като съзвездията в небето. В света в бъдеще вие ще представлявате Непреходното. Носете това в себе си. Така, както звездите обхождат небето, така и вие обходете света и погледите на хората ще се обръщат към вас като към звездите. За тях вие ще сте като звездите. Понеже аз грея във вас, и вие ще ги огрявате.”  

След тази подготовка била дадена молитвата, като за пръв път били докоснати съзнателната душа и азът на всеки от присъстващите. Преди и най-вече след това Христос говорил с тях, като на хората им се струвало, сякаш Той се обръща към тях едновременно като група и индивидуално към всеки. Всеки имал чувството, че молитвата е вложена в душата му и му е наредено: “Кажи я ти, Симон! Кажи я ти, Яков!” и т.н. Христос също им казал: “Свидетелствайте не за това, което мислите, че са видели очите ви! Свидетелствайте, че това, което сте видели с очите си, е истината!”     

След като думите на Христос се отпечатили в тях, апостолите били повдигнати за един кратък момент над земята. По време на трите години на Христос на земята тази левитация имала особено значение. Тя се случила, защото Христос още не можел да действа напълно от вътрешността на хората, както днес, когато вече е минал през смърт и възкресение, които са направили това възможно. Апостолите не преминали посветителски сън в стария смисъл. Ето защо това може да се смята за посвещение, намиращо се между Стария и Новия път. Те са били в състояние да изживеят всичко това само в състояние на леко отделяне от земята. Подобно посвещение изживяват и Симон Петър, Яков и Йоан при Преображението на планината Тавор. 

Впечатлението е било толкова поразяващо, че след като отшумели мощните имагинации, инспирации и интуиции, влели се в тях след последната дума, те се строполили и забравили всичко. Но това не било слабост, а те трябвало да забравят съдържанието на мистериите, защото свободата е дарът на Христос – свободата да си върнеш окултните познания със собствените сили на съзнанието, които трябва да развиеш сам. Те не забравили думите на молитвата, а мъдростта, която живее в тях. Но останали дълбоко разтърсени и със съзнанието, че са преживели нещо по-реално от всичко друго.    

Искам да обърна внимание на една особеност – думите на молитвата “Отче наш” не били изпети, както всички култови думи в Поврата на времената, а били изговорени. Според предписанията на стария култ всяка дума, отправена към Бог, трябвало да мине по свят “обиколен” път, който се състоял в припяване. В староеврейския ритуал молитвените формули никога не били изговаряни, а ги изпявали с определена мелодия, която трябвало да се издигне до висините, както се издигал пушекът на ритуалното жертвоприношение. Чрез строго определени мелодии човекът бил изваждан от тялото си и вкарван в друга сфера, а азът му се притъпявал. Носител на култовото действие било едно състояние на групова душевност. Установената, строго спазвана мелодия довеждала молещия се до състояние на транс.   

Но Христос дал на апостолите заръката да се обръщат към Отца с говорене, защото изговореното слово има най-силно въздействие върху аза. (Затова при заекващи деца, при които има временно отслабване на аза, се практикува терапия с пеене. Това, което искат да кажат, трябва да го изпеят, докато укрепне азът им.) Христос положил началото на словото, което било изговаряно наистина съзнателно.  

Чрез самото изговаряне думите влезли в покълващата съзнателна душа на апостолите. Азовете им били стимулирани и станали активни. След заминаването на Исус те трябвало самостоятелно да изговарят магическите думи, докато преди смъртта и възкресението не ги произнасяли сами. След Петдесетница апостолите започнали да говорят и при всяка произнесена дума, освободена от мелодията, били изпълвани от оживяващия Дух на Троицата. В продължение на много векове свещениците осуетявали прякото въздействие на божествената действителност върху човека, настъпващо при говоренето, като обвързали словото, което било насочвано през Яхве непряко към слънцето, със строго определена последователност от тонове. И ако днес молитвата “Отче наш” се пее, то от гледна точка на духовното зрение трябва да се каже, че така тя бива връщана в отминала епоха и се разводнява.   

Молитвата “Отче наш” отеква във физическия свят, но и отвъд прага. Тя е посредник между двата свята, които иначе са разделени за обикновения поглед. Ако човек отправи взор и към двата свята, ще види съвместното им действие и техните откровения. Затова на хората, чули молитвата от устата на Христос, пред душите застанала истинската жива същност на думите в образи, цветове и звуци. Срещу всеки, който днес произнася “Отче наш”, застава същото, но хората са на различна степен на развитие, затова всеки я възприема различно. Чрез изговарянето на думите от Христос в земния етер към сетивата на апостолите били родени живи духовни същества, които преди това са живели като чисто духовни истини отвъд прага. Всяка дума, всеки звук води собствено съществуване под формата на мирова мистерия. Във всяка дума е целият космос – 50 различни свята на мъдрост. Първоначалната версия на “Отче наш” на арамейски, която Христос дава на апостолите и жените, съдържа 50 думи. 50 е символ на спасението не само в староеврейската езотерика, то е и завършването на 49 (7х7), преминаването на всички стадии на земята през инкарнациите. 50 е и новото планетарно състояние на земята. След мистерийното откровение на думите Христос казал направо в душите на апостолите и жените: “Човешки братя, произнасяйте тези думи толкова дълго, докато те пак се изпълнят с живот чрез вас! Когато някога оживеят чрез вас така, както сега чрез мен, тогава царството на Отца ще дойде при вас и вие при Него. Живейте с тези думи, подгответе се чрез тях да им вземете магията чрез силата на вашето духовно разбиране!”   В молитвата се използва множествено число, като така тя се противопоставя на егоистичния импулс.   

Първите християни добавили думите “защото твое е и царството, и силата, и славата сега и во веки” в резултат на самостоятелното изживяване, което получили при произнасяне на молитвата. Тези думи могли да узреят единствено чрез използването й. Събуждащият се за духовното съзнание човек изминава в себе си следните реалности – царство – сила - слава – вечност. Това е било добавено към молитвата чрез самостоятелното изживяване, което настъпвало при произнасянето на молитвата. То е могло да узрее само по този начин.   

“Отче наш” е тясно свързана с арамейския език и с еврейските букви. В Поврата на времената арамейският е бил говоримият език на еврейското население в Палестина, докато еврейският е бил култов език на жреците и е бил почти неразбираем и неизползваем в устната реч. Но буквите и свързаните с тях числа са били идентични в еврейски и новоарамейски. Не е случайност фактът кой език е използвал Христос на земята. Никога не съм чувала Христос да говори на апостолите на гръцки. Според моите изживявания Той произнася “Отче наш” на арамейски, на говоримия език, който им е бил най-близък. Молитвата трябва да се казва на всички езици, и човек трябва да има достъп до духовното изживяване на езика, който му е най-близък чрез връзката с неговия народностен дух.   

Характерна особеност на тази молитва е, че се развива успоредно с хората. Колкото повече те израстват в духовно отношение, толкова повече ще им се разкрива дълбочината на молитвения текст. В ранното християнство “Отче наш” е била още тясно свързана с Христос и се е изживявала като словото Божие. През Средновековието молитвата е съпровождала непрекъснато хората и е укрепвала етерното тяло чрез постоянното й произнасяне. В епохата на съзнателната душа “Отче наш” придобива все повече едно апокалиптично измерение, защото човекът тепърва ще осъзнава истинската дълбочина на тези наглед прости думи и значението им за духовното му развитие. Във всяка бъдеща епоха чрез молитвата ще ни се разкриват все по-дълбоки прозрения за духовния свят. Но вечната константа, която никога няма да ни напусне, независимо в коя инкарнация, е фактът, че в момента, в който човек искрено произнася молитвата, той се намира в свещено, спиритуално пространство, защитено от всяка мрачна сила.         


      Лична заключителна бележка на Юдит фон Хале:   

Това изложение най-напред бе дадено в устна форма, като накрая казах “Отче наш” в първоначалния вид на арамейски, както е била произнесена в Поврата на времената и внедрена в сърцата на хората от Спасителя. След това имах готовност да отпечатам текста. Но когато се опитах да превърна арамейските звуци в разбираеми букви, ми стана ясно, че това би нарушило жизнеността на тези свещени думи. Естествено съм наясно, че молитвата е преведена и записана на всички световни езици и има различни версии на еврейски и арамейски. Това обаче са реконструкции от по-късни времена, макар и да са все още от ранното християнство). Доколкото мога да сравня, еврейските и арамейските варианти не съответстват съвсем на езика, който е бил говорен в Поврата на времената. Явно формата му не се е запазила, поне по отношение на молитвата “Отче наш”. Мисля, че тук се корени усещането ми, че старото слово не може да бъде отпечатано. Много време се опитвах да си обясня това и правех опити да включа записаните с букви думи в текста, за да не ме упрекне някой в ненаучност. Но е ясно, че произнесените слова, които някога са чули апостолите, не са се запазили в света и това до известна степен е удивително. Все пак става въпрос за най-разпространената молитва на християнството! Но дали това е случайност или закономерно разводняване на историческите факти? Мисля, че причината е друга. Молитвата е била произнесена от апостолите за пръв път след Петдесетница и предадена на обкръжението им.   

Непосредственото изживяване на събитията от Поврата на времената показва, че някои от апостолите са произнасяли молитвата малко преди смъртта си, когато са загивали заради Христос. Следователно молитвата е играла важна роля в живота на първите християни. Според моето прозрение фактът, че не се е запазила оригиналната арамейска версия, се дължи на обстоятелството, че свещените думи придобиват жизненост именно чрез познатото на молещия се човек звучене на езика, който той говори. Както всяко Божие слово, всяка истинска мантра влиза в дълбока връзка с езиковия дух, така и духовната реалност на тези думи се разгръща, едва когато човек влезе чрез съответното душевно настроение в свещена връзка със словото на своя майчин език. Със смъртта на еврейските прахристияни или най-късно със смъртта на преките им ученици арамейските слова на Исус Христос изчезват. Словото Му се слива по естествен начин с езиковите духове и на други народи. Днес, когато имаме възможност да се срещнем с оригиналното слово чрез непосредственото изживяване на събитията от Поврата на времената, ние събуждаме Христовото слово за живот. Това може да стане само от уста на ухо и човек трябва да го приеме със сърцето и духа си. Ако словото бъде разчленено и притиснато от процеса на книгопечатането, то ще загуби от магическата си жизненост. Но аз съм готова да кажа молитвата, така както съм я запомнила, на всеки, който ме помоли за това.                      
Категория: История
Прочетен: 4967 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 24.03 21:42
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 10. април 1917 в Берлин и включена в СС 175 “Градивни елементи за разбирането на Мистерията на Голгота. Космическа и човешка метаморфоза”    

“Един значим факт преминава през цялото евангелие, който трябва много дебело да бъде подчертан - Христос Исус никога нищо не е записвал. Няма нищо, което да е записал! Даже учените са спорили дали въобще Той е можел да пише и тези, които отговарят положително на въпроса, привеждат единствено откъса с блудницата, където Христос пише знаци на земята (Йоан 3:3-8). Но иначе липсват свидетелства, че Той е можел да пише. Като се пренебрегне тази случка, Той никога не е записвал учението Си като други основатели на религии. И то не е случайно, а е свързано тясно със силата на словото, с пълната му сила. Но този факт трябва да го характеризираме само с оглед на Христос Исус, иначе ще бъде твърде двусмислено по отношение на нашето време. Вижте, ако Христос Исус беше записал словото Си, ако го беше превърнал в знаците, с които някога си е служил езикът, то в него щеше да се влее ариманичното, защото това, което въобще се фиксира в някаква форма, е ариманично. Написаното слово въздейства по друг начин, отколкото когато учениците са наобиколили учителя и разчитат единствено на собствената си сила на духа. Не бива да си представяме, че авторът на Евангелието на Йоан е седял до Христос Исус, когато Той е говорил и е стенографирал думите Му, както правят господата тук. Именно на факта, че това не се е случило, се дължи наличието на една невероятна сила. Има едно важно значение, което се разбира едва тогава, когато човек се научи да разчита в Акашовата хроника какво наистина се съдържа в думите, които Христос Исус винаги е използвал срещу книжниците, срещу тези, които са вземали мъдростта си от писанията. Той възразявал именно срещу факта, че мъдростта им е от книгите, че душите им нямат пряка връзка с извора, от който тече живото слово. В това Той виждал, Той трябвало да види фалшифицирането на живото слово.  

Но няма да разберем цялото значение на този факт, ако си представим паметта на хората, живели по времето на Мистерията на Голгота, като душевното тяло, което днес наричаме “памет”. Хората, слушали някога думите на Христос Исус, са ги съхранили в сърцето си и са ги знаели буквално, защото силата на паметта в онези времена е била съвсем различна от днешната. Затова пък силата на душата е била друга. Но това е било време, в което за кратък срок са се случили огромни промени. Днес не се обръща внимание на този факт - историята на Изтока е била записана така, че хората са видели или това, което и днес имат, или най-много са го прочели в гръцките източници. Гръцката история вече има голяма прилика с еврейската, но историята на Изтока е преминала по съвсем различен начин, което значи, че в онези времена способностите на душата са били съвсем други. Затова хората не могат да си представят как за кратко време са станали огромни промени, като например тази, че необикновената сила на паметта, която някога човек е имал в полусънното състояние на старото атавистично ясновидство, се е загубила сравнително бързо. Ето защо възникнала необходимостта да се запишат думите на Исус. С това словото било предадено на същата съдба, която Христос Исус намерил при книжниците, срещу които се възбунтувал. Оставям на Вас да размислите какво би се случило, ако някой ученик, само отдалече напомнящ на Христос Исус, би се появил и би говорил със същия импулс, с който е говорил някога Христос Исус. Дали тези, които се наричат “християни”, биха се държали по-различно от тогавашните първосвещеници? Оставям Ви да помислите върху това.”
Категория: История
Прочетен: 521 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 22.03 10:40
Още от книгата на Волфганг Вайраух и Верена Щаел фон Холщайн “Нови разговори с природните духове”

Волфганг Вайраух: Какви задачи имаш ти?
Корона: Аз съм Дървесен пастир и отговарям за преместването на дърветата. Дърветата се местят, макар на вас хората това да ви се вижда странно. Но то е само защото вие живеете много кратко - за нас вашият живот продължава толкова, колкото за вас живее мухата-еднодневка. Моята последна голяма задача беше след оттеглянето на глетчерите, когато заедно с техните пастири трябваше да наглеждам повторното залесяване. Аз казах на Зеления, на дърветата и на Горските същества как, къде и кога да се преместят. Моята област на действие е цeлият водосборен басейн на Елба от Северно море, също и Дания, чак до Кърконошите.  

В.В.: На колко години си?
К: Това с ваши думи не може точно да се изрази, но във всички случаи на няколко десетки хиляди години. Още преди Ледената епоха работех с дърветата. Времето, както го разбирате вие, за дърветата не означава нищо.  

В.В.: Колко Дървесни пастири има по света?
К: Броят им се мени, например зависи колко бързо се изсичат горите в Амазония. В момента на земята има около 12 000 Дървесни пастири. Поради изсичането на горите, разширяването на пустеещите земи и пустините, все повече Дървесни пастири се оттеглят, защото нямат вече работа. Тези местности се преобразяват и Пустинните пастири поемат командването.  

В.В.: Къде се оттеглят Дървесните пастири, когато няма работа за тях?
К: В етерното битие. Те стават сила в него.   

В.В.: Има ли на земята главен Дървесен пастир?
К: И да, и не. Това е едно йерархическо същество от групата на елохимите.  

В.В.: Какво усещаш, когато в този район се засаждат дървета от чужди краища?
К: Трудно е, но не толкова за мен, колкото за горите. Дърветата от чужди места ги донасят хората, донякъде несъзнателно. Евкалиптовите плантации са наистина нещо лошо, защото те ни причиняват болка. В такъв случай аз трябва да наредя да се вземат контра-мерки. Тогава нареждам на определени места в горите някои дървета да се извисят нагоре. За нас е много трудно, когато вие засаждате такива дървета (като евкалипта). Не знаете какво правите. Трябва ли да подлагате на глобализация и дърветата, както хората? И ако го правите, защо не го обясните на горите? Говорете с нас, моля!  

В.В.: Можеш ли да дадеш пример какви оздравителни мерки вземаш, ако човекът едностранно изсича горите? 
К: Ще ти дам друг пример - в момента пчелите имат проблеми заради влагата. Те произвеждат твърде малко мед. В такъв случай аз мотивирам липите в цяла Европа да образуват повече издънки, защото през лятото липите дават на пчелите много нектар. В момента множество кестени страдат от гъбички. Затова мотивирам скорушата и когато тя се засее, кестенът се излекува.   

В.В.: Удивително!
К: Не, съвсем естествено е. Аз разпространявам семената на скорушата с помощта на вятъра и птиците. Птиците разбират добре тези взаимовръзки и лесно могат да бъдат мотивирани.   

В.В.: Какво се случва на етерен план, ако се изсече една голяма гора?
К: Възникват смърт и отчаяние, един вид живот си отива. Когато се изсича гората, най-напред се поражда отчаяние, което също е същество. Тогава трябва да се види какво може да се направи. Понякога има и добри причини за изкореняването на една гора. Но ако тя се изсича от жажда за печалба, то в тази местност настъпва студ. Според мотивацията на извършителите на мястото се нанасят съответните същества. Ако те са водени от желание за печалба, съществата са студени и сиви.  

В.В.: Как тези същества въздействат на местността и на хората? 
К: Това са ариманични същества, които действат охлаждащо и втвърдяващо, те склеротизират и убиват духа.   

В.В.: Какво става с една гора и съответната местност след горски пожар?
К: Това може да се случи например, ако удари гръм. Тогава горският пожар носи изцеление.   

В.В.: В какъв смисъл?
К: Много болести, причинявани от гъбички, могат да се преобразуват само при пожар. Гъбичките съответстват на прекомерно количество вода и най-доброто средство срещу това е огънят. Дървесната пепел наторява почвата и върху нея може да израсте много хубава нова гора.  

В.В.: Какво е за теб залесяването на нови гори?
К: Добро нещо. Само че хората не бива да засаждат монокултури. И трябва да се опитат да разговарят с гората. Засаждането на дърво е чудесно, защото дърветата в гората ви дават въздух, но това вие си го знаете.  

В.В.: Имат ли отделните дървета в гората различни задачи?
К: Дърветата на края на гората са пазачите. Това са големите дървета по края, които пазят и гледат към света. Следващият ред гледа към гората. Гората се състои от отделни части, тя е един организъм. Вътрешните дървета имат различни задачи от външните. Външните дървета са посланици. По-старите дървета изпускат лъчи, които въздействат върху съответната местност. Гората внася информацията за възрастта в света. Някои слоеве на гората са мъдри, но не и средата, защото тя е раждащата. В гората ние пазим и древни същества, не случайно вещиците се крият в горите. Ние сме съхранили знанието на келтските същества, дошли от Запад. Това знание живее предимно в големите гори, малките гори имат по-малко знания.  

В.В.: Какви задачи има ясенът?
К: Ясенът е слънчево дърво. Той тъче слънчева светлина и помага на Огнените същества да тъкат топлина през лятото.  

В.В.: А липата?
К: Липата е дървото на пчелите и също е обърната към слънцето. И пчелата е слънчево същество. Плодните дървета са планетни дървета. Черешата носи сладостта на живота.   

В.В.: Каква е задачата на тополите?
К: Те разпространяват информация. Постоянно говорят. Застани някой път под толола и ще я чуеш как приказва. И ако я слушаш достатъчно дълго време, ще я разбереш. Те са малко като клюкарките.  

В.В.: Каква задача има елшата?
К: Да разпределя влагата в почвата. Елшите пренасят влагата от влажните местности и й дават възможност да се излъчи в околността. Ако продължавате да изкоренявата елшите, то на някои места ще става все по-сухо и същевременно все по-мокро на други. Изкореняването на елшите внася поляризация.  

В.В.: Как стои въпросът с брястовете? 
К: Брястовете вече почти ги няма. Те не искат повече да вършат това, което им е присъщо.  

В.В.: Защо?
К: Защото хората не ги забелязват. Брястът умира и това е много жалко. Той е добро дърво и в по-ранни епохи помагаше много на хората, когато те имаха друго съзнание.  
В.В.: Каква е била задачата на бряста?
К: Той беше дървото на природните лечители, което даваше знания на билкарките. Брястовете са много мъдри дървета. Но това е неосъзната мъдрост. Верена в момента си мисли, че вие я наричате “атавистична” мъдрост.  

В.В.: Каква е задачата на явора?
К: Има много видове явор. Яворът идва от Новия свят (клен). Той дава сладост и е Михаилово дърво. Затова толкова добре се разпространява. До есента пропуска през листата светлината и поддържа лятото на земята.  

В.В.: Познаваш ли огромните дървета в Америка, т.нар. “Редуудс”?
К: Познавам гигантската секвоя. Тези дървета са израз на американската същност. Америка е поела жертвата да бъде голяма. И от това ще загине - по принцип, не заради войната в Ирак, за която толкова си мислиш.   

В.В.: Понякога казват, че тези гори изглеждат страшни, защото са огромни.
К: Това се отнася и до ятата птици, например странстващите гълъби (Ectopistes migratorius, изтребен от човека вид, чийто последен екземпляр е умрял през 1914 година в зоологическа градина) също са били плашещи, защото ятата им са били огромни, както и стадата от бизони. Днес ариманизмът в Америка затова е толкова ужасен, понеже стана огромен.      
Категория: Други
Прочетен: 472 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 18.03 20:17
Продължение от миналия пост - из разговорите на Волфганг Вайраух и Верена Щаел фон Холщайн с водния дух Ечевит или Мокрия, публикувани в книгата им “Нови разговори с природните духове”

Мокрия: Аз не се страхувам от разговорите с тебе, познавам те добре. Сприятелих се с теб. С Волфганг също сме приятели. Ти имаш и обществен аспект, но аз него съм го пожелал. Трябваха ми 500 години, за да подготвя тези разговори и сега времето дойде.  

Волфганг Вайраух: Можеш ли да кажеш нещо повече за това?
М: Започнах да осъществявам тази идея, когато забелязах, че хората вече не могат да ни виждат. По-рано те ме възприемаха като един вид Бог на водата. Този Воден бог седеше там долу на мелницата и по Великден хората му хвърляха цветя или малко хляб във водата. Но изведнъж това престана. Вие с вашите антропософски понятия казвате, че това е началото на епохата на съзнателната душа. Ето защо започнах да мисля, че е необходимо общуване за Словото. След това видях, че трябва постепенно да го подготвя. Наблюдавах алхимиците, които макар и несъзнателно, влязоха в контакт с нас, като причисляваха различни вещества към нас. Много по-късно разбрах за инициативата и ние природните духове също се включихме.   

В.В.: Какво имаш предвид с “инициативата”?
М: Инициативата започна с разговорите на Рудолф Щайнер с елементарните същества.  

В.В.: Можеш ли да разкажеш нещо за тях?
М: Няма много за разказване. Рудолф Щайнер се обърна на седем места по земята към съществата. Това стана в по-голямата си част по духовен начин, а не на самото място. Рудолф Щайнер помоли елементарните същества да имат готовност, ако към тях пристъпят хора, да влязат в контакт с тях. В известен смисъл аз го очаквах, други не. Танис Хелиуел описва, че нейният партньор (леприкон, герой на книгата й “Лято с леприконите”) бил изненадан от призива на Рудолф Щайнер.  

В.В.: Къде се е обърнал Рудолф Щайнер към елементарните същества?
М: На място това стана например в Корнуол. Там има области, където етерният свят много силно се прелива във физическия. Но иначе изпрати мислите си нвсякъде.  

В.В.: Значи той е насърчил елементарните същества да говорят в близкото бъдеще с хората?
М: Той погледна дали в елементарния свят ще се намерят същества от различните групи, които са подготвили тези разговори и които виждат необходимостта от тях. Тези същества той помоли да проведат бъдещите разговори. Разговорите се случват не само тук, на това място, ние просто сме най-шумните.  

В.В.: Той говори ли с тебе?
М: Да, но не очи в очи, както сега ти говориш с мен. Аз го познавах.    

В.В.: Беше ли Рудолф Шайнер необходим, за да импулсира тези разговори или те щяха да станат и без него?
М: Не, без него нямаше да се случат. Той направи голяма жертва за хората. Bнесе в света свободата на водните същества. Чрез неговото дело - основаването на Антропософското общество, публикуването на свободната, вече не окултна духовна наука (антропософията) - той постави началото на свободата на водните духове. Така той издигна елементарния свят на друга степен, като донесе антропософията на земята, а творческата сила на човека свали от по-висшите мирови области в етера. Способността на човека да бъде творец се обуславя също и от повторното явяване на Христос в етера. Двете неща са свързани. Щайнер можа да го направи, само защото Христос се яви в “облаците”, в етера. По-красивият израз е “в облачното битие”. Това са взаимосвързани процеси, макар че подробностите им се разбират трудно - основаването на Антропософското общество, явяването на Христос в “облачното битие”, свободата на водните същества, разговорите в мелницата или на други места.   

В.В.: Аз още не разбирам връзката на новата свобода на водните същества и изработването на антропософията.
М: С антропософията и основаването на Антропософското общество беше освободено окултното познание в етерния свят. Водните същества са носители на етерния свят. Етерният свят е жизнен свят, за който те отговарят. С това, че окултното знание беше освободено и направено достъпно за всички хора, на нас водните същества също ни беше даден достъп, иначе нямаше да можем да транспортираме това знание. С този достъп ни беше дарена известна свобода. Иначе антропософското знание нямаше да присъства в света по този начин.  

В.В.: Ако трябва да го кажем в отрицателен аспект, заради това, че антропософията и Антропософското общество съществуват в света, има повече водни бедствия. 
М: Да.  

В.В.: И това означава, че антропософите носят по-голяма отговорност за света, за да не се случват повече водни бедствия.
М: Да. Дано и други хора го разберат. Хората, които са водещи в духовно отношение, трябва да поемат повече отговорност, естествено в рамките на възможностите си. Но не всички ще могат да го направят.  

В.В.: Да попитам за нещо дребно. Записах разговорите ни на този диктофон, но при първото ми идване стана малък инцидент - сложих за трети път лентата в диктофона и се записа върху вече използваната първа страна. Защо се случи това?
М: За да докажем, че имаме възможност за достъп и до физическото ниво. Повредите се предизвикват от сивите същества. Те също винаги присъстват, без тях не може. Те трябва да присъстват и сега също присъстват. Ваша човешка отговорност е да си пазите техниката. Но и сивите същества ще се опитат да попречат. По отношение на техниката ние не сме много склонни да ви пазим, защото вие сами сте пожелали тази техника. В нашите очи вие сте пропилели много добри духовни сили, за да си направите живота по-удобен с техниката. Тогава моля, пазете си я с вашия дух и недейте после да ни упреквате нас!” 
Категория: Други
Прочетен: 498 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 17.03 12:23
Домашният дух е свръхсетивно същество, което има задачата да се грижи за дома. То принадлежи към елементарните духове, които нямат собствен аз, а са нещо като “служебни духове”, работещи в помощ на по-висшите йерархии. Нашите предци, които са виждали/усещали присъствието на  този тип същество, са го наричали “стопан”, за римляните то е било “лар”, а за руснаците - “домовой”.  

Домашните духове са били често герои на приказки и детски книги. Много хубави са например историите на руската писателка Татяна Александрова за домашното духче Кузя (Домовёнок Кузя). Не ми е известно да са били превеждани на български, но в интернет могат да се гледат четирите филмчета по мотиви от книгите й, които са заснети между 1984 и 87 година. Смятам, че те добре илюстрират и споделеното от домашния дух Мелничаря, за който ще стане въпрос по-долу:  

https://m.youtube.com/watch?v=tXU8U9cjw0w&index=2&list=PLN2mAota6tfj8pdsikEgWaFQ6hMEZVXS7&t=0s    

Частите от интервютата с  Мелничаря, които публикувам, са от книгата “Нови разговори с природните духове” на Волфганг Вайраух и Верена Щаел фон Холщайн. Немската антропософка Верена Щаел фон Холщайн от дете има способности да вижда и контактува с природните духове. С течение на времето тя усвоява начин на общуване с тях, извършващ се не чрез атавистичен медиумизъм, а на едно надезиково ниво.  

Верена произхожда от стар немски благороднически род с разклонения в Германия, Швеция, Латвия и Естония. Мадам дьо Стал, която споменах в последния пост за корицата на “Икономист”, е била омъжена за човек от същия род - посланик на Швеция във Франция. Затова е носела същото име, което на френски звучи като дьо Стал. Верена е родена през 1959 г. в северногерманското градче Рендсбург. Още от дете тя си играе с природните духове, чието присъствие усеща. Баба й, която също има свръхсетивни способности, я насърчава и й разказва истории за природни духове. Верена завършва Валдорфско училище, следва геодезия и хидрография, после работи в Любек и Вилхелмсхафен. През 1995 се омъжва и се премества да живее в старата мелница на семейството на съпруга си. Там забелязва едно свръхсетивно същество и го пита за името му. Съществото отговаря, че се казва Мюлер. Едва две години по-късно Верена осъзнава връзката между името Мюлер ("мелничар") и мелницата и разбира, че това всъщност е домашният й дух. Постепенно тя намира начин да контактува с Мелничаря и с други природни духове, които й се доверяват. От тези разговори, проведени с участието на съпруга на Верена Фридрих Пфаненшмит и антропософа Волфганг Вайраух, който задава по-голямата част от въпросите, излиза поредица от над 30 книги за природните духове, елементалите, груповите души на различни растителни и животински видове и т.н. 

Волфганг Вайраух: Повечето хора не знаят, че имат домашен дух, но четейки нашите книги, получават начална представа за него. Как могат да се подобрят отношенията между хората и домашните духове?
Мелничаря: Не викайте толкова, нашите уши са чувствителни! В доста домове има твърде много шум. Щом трябва радиото да работи непрекъснато, поне намалете звука му! Домашният дух също слуша. Ние много обичаме музика, но не и шумовете от радиото. Просто изпейте или изтананикайте някоя песен на домашния дух! Ако му се изпее нещо, неговото настроение се подобрява. Така и подът няма да се цапа толкова бързо.   

Също така много обичаме от време на време да ни се оставя малко храна. Може и просто да ни се сложи чаша вода с думите, че е за нас, парченце шоколад или друга храна.  

Ние сме доста чувствителни по отношение на безпорядъка. Обръщаме внимание на подробностите. Цари ли хаос, трябва да внимаваме за много повече неща. Ако всичко се поставя винаги на едно и също място, това е голяма помощ за нас, защото тогава не трябва постоянно да гледаме къде в момента се намира даден предмет. Аз знам мястото на всеки предмет в тази къща. И трябва да го знам, иначе той не би могъл да се намира там.  Това съзнание за детайлите вие хората трудно можете да си представите, но то е нашето съществуване. И вие можете много да ни помогнете, ако си изградите навици, например да си слагате винаги ключа от колата на едно и също място.   

В.В.: Трябва ли всеки ден да поздравяваме домашния дух?
М: Учтиво е, но не е толкова важно. Много по-важно е да съобщите на домашния си дух, ако излизате: “Пази къщата, няма да ме има за няколко часа или за три дни.” Също би било хубаво, ако му съобщите къде отивате, но това не е толкова важно.

В.В.: Ако ви оставим храна на шкафа и тя мухляса, може ли да я изхвърлим?
М: Да, защото ние изсмукваме етерните субстанции и тази храна мухлясва по-бързо. Но друго нещо е много важно за нас – не оставяйте на масата остатъци от ядене.  

В.В.: Защо това е толкова важно? 
М: Майката Земя ви подарява храната и ако просто я игнорирате, ще оскърбите майчините й чувства. Всеки домашен дух чувства човека в своя дом като свой човек. Ние не обичаме нашите хора да не обръщат внимание на даровете на Майката Земя. Затова моля, прибирайте си остатъците от храна!  

В.В.: Какво се случва с храната, когато на масата се произнесе молитва?
М: Храната се благославя и характеристиките й се променят. Фино-веществените й качества се подобряват. Благословията на молитвата се излива върху храната.   

В.В.: Елементарните същества, които са в храната, освобождават ли се чрез молитвата?
М: Да, те получават възможност да се оттеглят с добро.   

В.В.: Как се отнася домашният дух към боклука и кофата за боклук?
М: Кофата е предвиденото място за отпадъците. Нямам нищо против кофите за боклук, но имам много против боклука, който е разхвърлян в жилището. Всеки ден минавам през дома и ако видя накъде огризка от ябълка, трябва да запомня това. А е и грозно. Затова разпиленият боклук ни дразни, но често не може да се избегне. Колкото повече съзнание имат хората за детайлите, толкова е по-добре. Знаем, че някои хора обичат творческия безпорядък, но на нас домашните духове той ни пречи. Вие бихте облекчили много работата ни, ако слагате винаги нещата на едно и също място.   

В.В.: Какво отношение имат домашните духове към телевизора в жилището?
М: Ние трябва да го управляваме. Телевизорът е вход за всякакви вредни влияния, затова той ни причинява неприятни чувства. Ние възприемаме онова, което се излъчва от телевизора. То има определени етерни качества, а даже и духовни, защото влияе върху духа на хората. Защо повечето хора мислят, че ние не възприемаме техническите уреди? Всичко, което съществува и хората могат да го пипнат, ние също го виждаме. Ние разбираме и последната гайка във вашите уреди, защото тя има материално съществуване.   

В.В.: Може ли да се разбере къде в дома е мястото, където си почива домашният дух? М: Ще разбереш това по спокойствието, което излъчва това място. Обикновено то е красиво. Повечето домашни духове отиват там, където им се струва красиво, но не точно от човешка гледна точка. Мястото, където се срещаме, за хората не е непременно красиво място.   

В.В.: Има ли нещо, което искаш да кажеш на хората?
М: Опитайте се понякога да пеете, това много помага на домашния дух. И гледайтe предварителнo да му съобщавате за големи ремонти. Това много би ни помогнало, защото един голям ремонт означава стрес за нас. Oпитайте ce да използвате възможно най-малко пирони, пироните причиняват болка.   

В.В.: Можеш ли да опишеш същността на техническите уреди, например на колата, телефона, ракетата?
М: Ракета никога не съм виждал. Колата има дух. Той е същество, което е било създадено, когато хората са замислили и конструирали колата. Както има домашни духове, така има и духове на колите. За тези духове отговаряте вие, защото вие сте ги създали. Това важи и за духовете на останалите технически уреди.  

В телефона се намира има един друг вид същество. То не е само, защото винаги е готово да звънне. Телефонът съществува на две нива – има физическо съществуване като предмет от пластмаса и метал и същевременно е свързан с цялото ниво на комуникация. Съществото на телефона съзнава, че може да се свърже с целия свят. 

В.В.: Какво причинява телевизорът на очите и мозъка?
М: Тъй като телевизорът няма постоянен образ, неговият образ възниква чрез импулси, прагът на възприемане в мозъка се променя. Образът се създава във вашия мозък, а не там, където го виждате. Телевизионният образ просто мами мозъка ви. Но затова пък заема места в него, които отговарят за други образи. Ние елементарните същества възприемаме по-скоро духовното съдържание на предаванията, а не конкретния образ.  

В.В.: Как влияе телевизията на детското тяло?
М: Тя променя възприемателното поведение на детето толкова силно, че то не може вече да създава собствени живи образи. Върху тях се наслагват образите от телевизора и това намалява способността на детето да създава образи със своята фантазия. Освен това то не се движи, ако е приковано пред телевизора. В този момент детето забравя своето съществуване.  

В.В.: Как влияе телевизорът вурху етерното тяло на човека?
М: Той изпива силите му, гледането на телевизия уморява.  

В.В.: Какви същества влизат в човека, когато гледа телевизия?
М: Информационни същества. В главата ти сякаш израстват малки паячета, докато гледаш телевизия.  

В.В.: Как ви влияе това, че например всички в къщата постоянно седят пред телевизора?
М: Най-напред това влияе върху дома. Домът тогава губи защитната си функция и в него няма помещение, където човекът да се срещне с домашния дух. Домът става като един килер, в който се съхраняват безполезни вещи. Хората се намират не в действителността на дома си, а в телевизионната действителност. Това снижава и моето качество като домашен дух, защото вече няма същество, което да общува в хармония с мен. Същото се отнася и за духа на семейството и всички останали духове. Ние губим нашата храна, защото нямаме реакция от хората.   

В.В.: Как изживява човекът след смъртта времето, прекарано пред телевизора?
М: Като пропиляна част от живота. Като подарък и подсилване на ариманичните сили.   

В.В.: Има ли смисъл да се кади тамян?
М: Каденето на тамян има голямо значение. Ние много обичаме, ако ни се говори, ако ни се пожелае “Добро утро” или “Лека нощ”. Всеки домашен дух се радва, когато хората му се обръщат към него, и то по възможност на глас, а не наум. Един домашен дух, който е поканен да си хапне нещо, се чувства много добре.  

В.В.: Можеш ли да опишеш какви домашни духове има?
М: Има три вида домашни духове. Първите са създадени от дърво, те са бивши духове на дървета и се грижат за къщи с високо съдържание на дърво. Вторите са създадени от камък. Някога хората са правели къщи от специални скали, съществували на самото място. Тези духове се грижат предимно за каменни къщи. Третите са сравнително нови духове, които се състоят от преобразуван пясък. Те се грижат за къщи, построени като леки конструкции, с много  гипсокартон и под. Духовете на дървените къщи предпочитат да ги почитат с малко внимание под формата на течност. Духоветe на каменните къщи предпочитат нещо твърдо, а духовете на пясъчните къщи – сладкиши, защото техните къщи най-често са били построени без достатъчно любов.   

В.В.: Как стои въпросът с природните и елементарните същества в градовете, особено там, където липсва зеленина? Има ли много домашни духове в блоковете и как се разбират помежду си? Какво може да направи човек в това отношение?
М: Къщите с много жилища имат общ дух-началник, а всяко жилище има свой дух, който е едно ниво по-ниско. Освен това често там съществуват специални духове, които се грижат за парното, стълбището, мазето и т.н. Те не се интересуват толкова от хората, затова хората трябва да се обръщат по-скоро към своя дух на апартамента или към духа на цялата сграда. Най-голям проблем за духа-началник е различното ниво на съзнание на отделните обитатели на апартаментите. То внася напрежение и в субстанцията на къщата. За домашния дух е най-приятно, ако къщата е обитавана от хора, които са съмишленици. Затова някои къщи привличат само определен тип хора. Ако искаш да направиш нещо добро, говори с духовете, носи ги в съзнанието си!    
Категория: Други
Прочетен: 892 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 15.03 14:02
След като идеите на Рудолф Щайнер за въвеждане на Троичния социален организъм не се възприеха от водещите немски и австрийски политици, след Първата световна война се зародиха други идеи за бъдещето на Европа. Но те за разлика от искането за повече самостоятелност на отделните части на Троичния социален организъм, пледират за повече централизация в Европа и преплитане и сливане на отделните държави.

Първите инициативи за Европейска федерална държава са от началото на 20те години и техен автор е небезизвестният граф Рихард Николаус фон Коуденхов-Калерги, който основава Паневропейски съюз. Също така и лорд Лотиан (Филип Кер), член на групата на Милн (за когото стана въпрос тук.

http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/03/04/kuklovodite-na-svetovnite-sybitiia-mrejata-na-anglofilite-1-.1647994 ),
  
основава Федерален съюз с цел да насърчава федерализма, но прокарвайки интересите на Британската империя. 

През юни 1941, докато е в затвора във Вентотене, италианският комунист Алтиеро Спинели съставя заедно с още един съмишленик Манифест за Европейска федерация. В него се казва, че борбата против фашизма би била напразна, “ако след нейното успешно приключване пак се възстанови старата система на националните държави”. Това щяло неминуемо да доведе до повторна война. Ето защо демократичните сили трябвало да изградят Европейска федерация, в която отделните европейски държави да са свързани толкова тясно, че да не са способни да воюват една с друга. Тази идея за обединение по примера на СССР изпада в забвение до 80те години.   

Междувременно на 25. март 1957 се подписват Римските договори, с което се осъществяват до голяма степен намеренията на католическите кръгове, за които 33 години по-рано Рудолф Щайнер е казал: “Хората, олицетворяващи принципа на Римската църква, ще се постараят с всички сили да направят самостоятелни отделните държави на бившия Германски Райх, и от тях - препредавам само – изключвайки господството на Прусия, да възстановят отново Свещената Римска империя на германската нация (многоетническо децентрализирано държавно образувание, съществувало в Европа от 962 до 1806 г.), която разбира се, понеже се организира от такива убедителни кръгове, ще разпростре властта си и върху съседните области. “Защото” - казват съответните хора, “на нас ни е необходимо по този начин да унищожим до корен най-опасните, най-вредните движения, които съществуват днес”. И допълват: “Ако не успее възстановяването на Свещената Римска империя на германската нация, а то ще успее”, така казват те, “то тогава ще намерим други средства, за да изкореним най-противодействащите ни, най-опасни съвременни движения -  Антропософското движение и Движението за религиозно обновление.” (СС 270а, 11.4.1924)   

Не е случайност, че тези договори се сключват между Франция, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург и ФРГ. Едновременно с договора за създаване на Европейската икономическа общност се основава и “Евратом” (!) - агенция, която има за цел да насърчи развитието на ядрената индустрия в шестте членки. Римските договори изграждат едно наднационално обединение, което тогава още не накърнява самостоятелността на националните държави. Но скритите намерения стават видими, ако се има предвид, че са запазени старите принципи. Така Римските договори осъществяват намерението да се осуети веднъж завинаги новото, което трябваше да дойде след разпадането на довоенна Европа.  

През 80те години на ХХ век в един ресторант в Страсбург с емблематичното име “Крокодила” се създава групата “Спинели”, която иска да възкреси плановете за федерална Европа на Алтиеро Спинели. Първоначално тя не е активна, но се подновява през 2010, сега вече с участието на бившия белгийски премиер Ги Верхофстат - основен преговарящ на Европейския парламент за Брекзит, както и на други “убедени европейци”. Между тях са двама немски зелени политици с бурно анархистко минало - Даниел Кон-Бендит и Йошка Фишер
. Първият е бивш комунист и революционер, автор на гнусни автобиографични спомени за педофилски изживявания по време на работата си в една детска градина. Вторият няма и завършена гимназия, работил е като таксиметров шофьор, но въпреки това беше Външен министър на Германия. Други членове са бившият председател на Европейската комисия Жак Делор, както и бившият италиански премиер Марио Монти – членуващ и при Билдербергерите, и в Трилатералната комисия. 
През 2010 г. е кулминацията на гръцката финансова криза и тя успява да даде енергия на групата “Спинели” да поднови исканията си за нова федерална, постнационална Европа.

Федералистите обичат да се позовава на думите на Монтескьо “Ако знаех нещо, което е полезно за мен, но вредно за семейството ми, бих си го избил от главата. Ако знаех нещо полезно за семейството ми, но не за родината ми, бих се опитал да го забравя. Ако знаех нещо полезно за родината ми, но вредно за Европа и човечеството, бих го смятал за престъпление”. “Спинели” не иска Европа да се движи с малки крачки, водена отгоре, а да направи голям скок напред към Обединени Европейски щати - ние, които сме минали през тоталитаризма, бихме ги нарекли “Европейски съюз на съветските социалистически републики” (ЕСССР). 


Манифестът на групата задава само в неясен вид общите насоки: “С оглед на глобализацията, климатичните промени и еврокризата, обратното предаване на компетенции на националните държави би било “удар срещу европейския дух”. Затова сега трябва да се ускори интеграцията.” Но въпросът е дали реформите ще са полезни за гражданите и ще подсилят демокрацията, както се надява "Спинели", или ще превърнат ЕС в един неконтролируем колос, както заявяват критиците. 

В момента най-активен член на “Спинели” е именно белгиецът Ги Верхофстат. Още преди две години той излезе със статия в “Ханделсблат”, където пледира за премахване на Европейската комисия, в която всяка държава-членка има свой комисар. Вместо това той иска да се създаде “малко европейско правителство от 12-15 души”. То трябвало да се контролира от Европарламент, избиран от гражданите и от Сенат, представляващ държавите-членки. Отсега е ясно, че малките и нови членки на ЕС, например България, Унгария, Хърватска, Словакия, няма да имат представители в правителството на новото ЕСССР.   

Под предлог да се опрости сложната система на взаимоотношения между националните държави и ЕС трябвало да се отнемат правомощия на държавите, като се делегират на Брюкселските зелки. Тези правомощия засягат управлението на икономиката и валутната политика, миграционната политика, общата гранична охрана (цели се автономията на държавите-членки върху охраната на собствените им граници да се предаде на общи Европейски гранични сили, които на практика да изземат от националните гранични служби контрола върху границите на ЕС). 

Напоследък обаче известният глобалист и служител на Сорос Ги Верхофстат има една голяма тревога във връзка с предстоящите избори за Европейски парламент. Затова той смята, че трябва час по-скоро да се осъществи идеята на Макрон за силна и централизирана Европа, командвана от Брюксел, и да не се подценява “дяснопопулистката опасност”. 

“Европа трябва да се роди наново”, казва Верхофстат, “трябва да се проведат важни реформи, защото иначе популисткият кошмар ще стане реалност. Интернет, армията и миграцията трябва да се организират по-добре от страна на Брюксел. Само така ще могат да се блокират популистите и ще се отговори на ретроградните идеи на десните, които искат връщане към националните държави”. 

Верхофстат вижда в интернет голяма опасност, защото “социалните медии се използват, за да се провежда политическа измама чрез лъжи, реч на омразата и други манипулации” - имат се предвид свободните информационни сайтове, независими от Брюкселската партийна линия, които информират хората за истинското положение на нещата. В статия за немския “Ханделсблат” от 2018 под предлог за независимост от Америка белгиецът пледира за нов европейски интернет. Най-спешната задача била “да си защитим изборите от чуждестранни кибер-атаки. Европа имала да наваксва, като трябвало да назначи специалист по разследване и забрана на руските дезинформационни кампании и други атаки.  

Ако някой мисли, че всичко това не се отнася до България или е въпрос на по-далечно бъдеще, нека отвори следната страница, където ще прочете, че по време на нашето европредседателство през февруари 2018 в НДК се е провела важна среща на федералистите от “Спинели”:  

http://www.europarl.europa.eu/bulgaria/resource/static/files/import/european_meetup/programme_web_bg.pdf  

От страницата на евродeпyтатите на ГЕРБ    

http://gerb-epp.info/общност-с-обща-съдба-и-общ-суверенитет   

личи “що е Стършел свършил” -  евродепутатът Андрей Ковачев развил толкова активна дейност, че бил станал даже заместник-прецедател на Съюза на европейските федералисти и прецедател на българската му секция.      

Обаче не само ГЕРБ са такива големи федералисти. Оказва се, че в България имало и обединение “ПанЕвропа”, от чиято интернет страница paneuropa.eu научаваме, че негова прецедателка е Гергана Паси - жената на Соломон Майната. Там с гордост се обявява, че българското обединение “ПанЕвропа” води началото си от оня граф Калерги с ония планове, които виждаме, че вече се осъществяват в Западна и Средна Европа и сега напънът е да ни включат и нас.   

Трябва ли ни още повече централизъм? За нас, които сме сърбали попарата на тоталитаризма, отговорът е не. Освен това никой от тези федералисти не споменава един много важен факт - обединена Европа има смисъл само като християнско образувание. Нашият континент още от Поврата на времената е подготвян от духовния свят за възприеманетo на християнството. Това е бил смисълът на мисията на Йосиф Ариматейски и мистерийното дело, което той извършва на европейска земя със събраната етеризирана кръв на Христос, пролята на Кръста. За това дело пише Юдит фон Хале в книгата си “Йосиф Ариматейски и пътят на Свещения Грал”. Изливайки по малко от етеризираната Христова кръв на някои места в почвата, Йосиф Ариматейски етеризира определени податливи места от земята. Въздействието на тези места после се е разпространило лъчеобразно, обхващайки цяла Европа. Тази промяна е оказала влияние върху хората, които са се инкарнирали тук, стигаща до самото им физическо-телесно устройство. Няма друг континент, чиито обитатели да имат такава  предразположеност към християнството на Грала и същевременно които с такава лекота да забравят еволюционните си задачи! Тези задачи са смисълът и на една обединена Европа, а не нов Съветски съюз със столица Брюксел.     
Категория: История
Прочетен: 316 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 06.06 21:15
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 104281
Постинги: 131
Коментари: 15
Гласове: 115
Архив
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930