Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 2790 Постинги: 21 Коментари: 6
Постинги в блога
<<  <  1 2
Из лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 30. март 1919 г. в Дорнах и публикувана в СС 190 “Импулсите на миналото и бъдещето в социален аспект. Духовният контекст на социалния въпрос, том II“ 

(превод: Тони Топалова)

“По принцип мъртвите виждат от земята само кристалните форми и онова, което произлиза от морфологичните, формообразуващите процеси на земята като обичайни образувания. Тях те ги виждат като кухи тела. Подробности можете да прочетете в моята книга “Теософия”. От растенията мъртвите най-напред не забелязват онзи образ, който ние възприемаме с очите си. Даже е много трудно да се посочи какво от растителния свят виждат мъртвите. Най-напред целият растителен свят за тях е едно голямо тяло, но те не виждат зеления образ на растенията, който ние възприемаме, а виждат определено движение, израстването на растението, образуването на листата едно след друго докато разцъфне растението. Те възприемат точно това, което убягва на хората. Следователно мъртвите виждат земята като единен, голям организъм, от който сякаш духовно израстват коси, защото тези растения са одухотворени. От животинския свят - сега говоря само за външните сетивни форми - мъртвитe виждат единствено движението по земята, не отделния образ на животното, а промяната на местоположението му.   

А какво виждат мъртвите от хората, които са във физическо тяло? От човешкия образ като такъв, с изключение на някои части, мъртвите не виждат нищо. Те възприемат душата, духовното на човека, но не и външния образ. Следователно ако изваем един натуралистичен образ на представител на човечеството, какъвто е човекът на земята, то за мъртвите този образ би бил просто невъзприемаем. Това се отнася и за ангелите и архангелите. За всички духовни същества, които вече нямат материално тяло със сетивни очи, човешкият образ, пресъздаден само като форма, е нещо невидимо, недоловимо. Едва когато започнем да пресъздаваме душевния елемент в тази форма, така че външната форма да не съответства вече натуралистично на земния човешки образ, тогава и мъртвите вече я забелязват. Ако изваете едно обикновено симетрично човешко лице, каквито лицата по принцип не са, но хората такива ги виждат, то мъртвият не вижда нищо от подобно произведение на изкуството. Нашият образ може да стане видим и за свръхсетивните същества, само ако асиметричното е особено подчертано, така че в него да има нещо душевно, което иначе не се изразява чрез външната форма.”
Категория: История
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 18:38
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 28. март 1919 г. в Дорнах и включена в СС 190 „Импулсите на миналото и бъдещето в социален аспект. Духовният контекст на социалния въпрос, том II“ 

(превод: Тони Топалова)  

Този, който днес е в състояние да общува с мъртвите възоснова на окултния си опит, скоро забелязва, че много от мислите - нали общуването с мъртвите става чрез мисли -, извънредно голяма част от мислите, с които искаме да общуваме с тях, те не ги разбират. Много от мислите на хората на земята, с които те са свикнали, за мъртвите звучат - това трябва бъде разбрано в съответния смисъл, става въпрос за мисловно общуване - като неразбираем, чужд език. И ако се задълбочи човек в този проблем, открива, че мъртвите разбират сравнително лесно глаголите, също и предлозите, но преди всичко междуметията. В замяна на това те почти не разбират съществителните. В комуникацията с мъртвите съществителните представляват един вид празно място. Мъртвият никога не разбира, ако му се говори с много съществителни. Но се забелязва, че ако човек се опита да превърне съществителното в глагол, мъртвият започва да разбира. Примерно ако говорите на мъртвия за “кълна на нещо”, то думата “кълн” в повечето случаи остава неразбрана, сякаш той не я чува. Ако кажете, че “нещо покълва”, тоест превърнете съществителното в глагол, тогава умрелият започва да разбира.   

На какво се дължи това? Ще откриете лесно, че това не се дължи на мъртвия, а на Вас самите. Това се дължи на човека, разговарящ с умрелите. Причината е, че днешните хора от средата на 15. век насам са загубили живото образно чувство за това какво изразява съществителното име. Това се отнася поне за всички западно- и средноевропейски езици и колкото по на Запад отиваме, толкова повече е валидно. То е станало нещо мъгливо, което само проблясва в разбирането, когато днешният човек каже някое съществително. Малко хора мислят за нещо реално, говорейки със съществителни имена. Когато трябва да превърнем съществутелното в глагол, тогава вътрешно сме принудени да мислим малко по-конкретно. Ако някой произнесе думата кълн, то в повечето случаи, особено ако говори за абстрактни неща, няма да си помислите, че той си представя нагледно някакъв конкретен кълн на растение, примерно едно покълващо бобено зърно. Той си представя нещо мъгляво, нещо по принцип. Ако кажете, че “нещо покълва” или “онова, което покълва”, тогава използвайки глаголната форма, сте принудени да мислите за излизане на нещо, за нещо движещо се. Това означава, че от абстрактното сте преминали към конкретното. Поради това, че Вие самите сте навлезли от абстрактното в конкретното, и мъртвият започва да Ви разбира. Но понеже, както често съм изтъквал тук, живите връзки между живеещите на земята и преминалите през прага на смъртта екскарнирани души трябва да стават все по-тесни и импулсите на мъртвите трябва все повече и повече да въздействат върху земята, хората ще бъдат принудени да възприемат постепенно в езика, в речта и оттам и в мисленето си нещо, което води от абстрактното към конкретното. Това трябва да се превърне в стремеж на хората - като се говори, да започнат отново да мислят образно, имагинативно. "
Категория: История
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12 18:38
  Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 5. април 1919 г. в Дорнах и публикувана в СС 190 “Импулсите на миналото и бъдещето в социален аспект. Духовният контекст на социалния въпрос, том II“ 

(превод: Тони Топалова)

... едно общо качество има съвременното човечество и то е, че се оставя да бъде заблудено от повърхностни неща, защото с нежелание се занимава с реалността. Това произлиза от дълбоката същност на нашето развитие като човечество.
За тези неща може да се говори не само в обичайния смисъл, в който може би ще се схванат думите ми, а именно, че искам да критикувам днешното време. Но е истина, че това объркване, тази вълна на заблуда залива човечеството поради нефизически влияния, влияния на духовни ариманични сили. От една страна това се вижда при заблудата, за която ви приведох един абсурден случай (за несъществуваща телеграма по време на Първата световна война). От друга страна много хора, които знаят как да манипулират другите, използват това объркване, те направо разчитат изключително много на него. Това са недобросъвестни личности, които обаче използват духовни сили и внасят сред хората нещо, което разчита на заблудата, на нежеланието им да се занимават с фактите. Какво ли не се публикува днес, скъпи приятели! Трябва само малко да се разчита на факторите на заблудата и лесно могат да се объркат, манипулират хората.  

Един пример: преди известно време излезе една руска книга, която съдържа в първата част - сега няма да говоря за останалите - няколко протокола. Това са мними протоколи от събранията на някакво тайно общество, на което неговите ръководители уж са изнесли най-невероятни неща. Може да се каже, че това тайно общество действа като някакъв дявол сред човечеството. Горе-долу обратното на всичко онова, което е добро и здравословно за хората, се излъчва от това тайно общество. Според речите, държани в тази организация, протоколите трябва да бъдат доказателство за съществуването на такова тайно общество. Те даже уж били намерени много близо до мястото, където сме (Т.нар. “Протоколи на мъдреците от Цион” са антисемитска фалшификация, появила се за пръв път през 1912 г. в Русия, преведени са на много езици и се разпространяват до ден днешен, макар че отдавна е доказано, че не са автентични). Те са включени в една книга, написана от руска гледна точка. Както казах, не искам да говоря за останалата част на книгата, но трябва да прочетем само малка част от протоколите и да познаваме света, за да разберем, че става въпрос за най-дръзката възможна йезуитска измама. Това са йезуитски фалшификати, написани, за да се имитира съществуването на едно такова общество. Тези неща се използват именно, за да се въздейства на объркването на хората. Това объркване е извънредно опасно в наше време, защото, както казах, почива не само на това, което може да се намери като импулси във физическия земен живот, а тук се намесват духовни сили от ариманичен характер. Трябва човек да се запознае с тези неща, защото наистина не е важно   да се занимаваме с антропософията, за да знаем всичко, което като съдържание може да бъде изнесено в антропософското общество, а важното е, както често съм казвал, чрез усвояването й, което изисква определен начин на преценка, неприложим в обикновения материален свят, да станем по-близки до реалността, по-разумни, по-способни на преценка за живота и света."
Категория: История
Прочетен: 79 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12 18:40
Из лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 10. септември 1924 в Дорнах и публикувана в СС 346 “Лекции и курсове върху християнско-религиозната дейност. V. Откровението (на Йоан) и работата на свещеника”  

(превод: Тони Топалова)  

“Да вземем седемте общини от “Откровението на Йоан”. Ако ги свържем с периодите на господство на отделните архангели, което можем да направим, и ако вземем първия период, вървящ успоредно с Христовото събитие и възникването на християнството и продължаващ по времето на написването на Откровението, то този период ни се представя от общината на Ефес. И според Откровението можем да видим в Ефес общината, най-вече свързана с християнството. Но това трябва да го разберем, изхождайки от тайната на числата. След тази епоха (на Орифиил) идва епохата на Анаил, който черпи силите си от Венера. В тази епоха откриваме великите дела от любов, извършени за разпространението на християнството, безброй дела от любов. По-точно  онези дела, извършени от ирландските монаси, разпространили християнството  в Европа.

Но и в останалия християнски живот виждаме любовта като преобладаващ аспект на господството на Анаил.

Следва епохата на Захариил, чиито сили идват от Юпитер. Това са предимно сили на мъдростта, които в онази епоха трудно можели да бъдат разбрани. Тогава вместо да има действително господство на Юпитер архангелите  започват да се оттеглят на заден план. Човечеството така да се каже вече не достига до областта на Юпитер и отрича Юпитеровия дух. В този период се провежда важният Осми вселенски църковен събор в Константинопол, който първоначално отнема много от развитието на човечеството, изключвайки трихотомията (възгледа, че човек се състои от дух, душа и тяло, на събора се отрича духът). Следва един период, в който става нещо, на което външната история не обръща почти никакво внимание. Когато свършва епохата на Захариил, душата на човечеството е болна. Човечеството е много болно и болестотворните субстанции се разпространяват от Изток на Запад. Това са страшни субстанции, които застрашават християнството, защото произлизат от материализма, който се вклинява в християнството. И понеже епохата на Юпитеровата мъдрост е свършила, става възможно материализмът да се прояви в рамките на християнската култура.

Но зад всичко това стои нещо странно, което на земен план съществува само като проекция. Зад всичко, което бива отхвърляно като болно, стои нещо странно в епохата, следваща господството на Захариил от 10. - 11. век, а именно епохата на Рафаил, който е лечителят между архангелите. Това е времето, в което зад кулисите на световната история върви изцеляване. То се случва не на външен план, а скрито. Много неща биват изцелени с оглед на спасението на определени морални качества, които тогава са на път да изчезнат. Срещу внесените  от мохамеданството в Европа болестотворни субстанции се  изправя нещо, което трябва да дойде в друга форма от Изтока, проникнато от християнския принцип.  

Зад кръстоносните походи следва да се търси волята да се изцели човечеството, и по принцип това е причината за тези походи - излекуването от  материализма, който заплашва човечеството както от страна на мохамеданството, така и на римския католицизъм. Рафаил - лечителят между архангелите - се явява вдъхновител на онези, които най-напред подготвят човечеството да намери пътя на Изток, накъдето вървят кръстоносните походи.   

Това, скъпи приятели, става в четвъртия малък цикъл в рамките на изтичащата четвърта следатлантска гръкоримска културна епоха. Но тази четвърта следатлантска епоха е призвана да приеме в себе си мистерията на Голгота.    Четвъртият малък цикъл, този на Рафаил, е свързан тясно с цялата основна структура на четвъртата голяма епоха. Виждаме как архангел Рафаил вдъхновява хората за участие в кръстоносните походи, за отправяне на взора към Изтока, където да намерят мистерията на Христос. Виждаме как Рафаил осъществява Христовите импулси, как сякаш особена духовна атмосфера се носи над събитията на земята. Тези, които в онова време са можели да погледнат малко зад кулисите на външните събития, са били отделени само от една паяжина от непосредствено граничещия със земята духовен свят, така както и ние бяхме отделени от духовния свят само от една паяжина, когато в последната третина на 19. век Михаил започна да действа видимо на земята.   

В онази епоха на Рафаил са живели изключителни духове, например Джоакино да Фиоре и Ален от Лил (Аланис аб Инсулис). Те виждали влиянието на  Рафаил, осъзнавали ставащото зад кулисите на външните събития изцеление на човечеството. Това е контекстът на епохата на болния дух и то се доказва и от факта, че в тази епоха започва да се разбира Евангелието на Лука, което е  евангелие на изцелението.   

Така, разглеждайки периодите от гледна точка на тайната на числата, намираме същественото, с което да разберем значението на събитията.   

Следва епохата на Самаил, получаваща основните си импулси от Марс. Числото пет се оказва в опозиция на четворката. В човечеството започват да се проявяват активни войнствени сили. Една особеност на прехода от четворката към петицата е, че петицата винаги застава в опозиция на четворката. Ако се върнем към старите мистерии, в които учениците, адептите били посвещавани в тайната на числата, ще открием, че те са свършвали обучението си с едно дълбоко убеждение, което са обличали в следните думи: “Сега аз познавам числото на злото, това е числото пет.”   Навсякъде, където според тайната на числата владее петицата, имаме работа със света на злото. Петицата възстава срещу четворката и се вземат велики решения, от които зависи дали издигането до шестицата ще стане чрез доброто или чрез злото.”
Категория: История
Прочетен: 150 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 18:40
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 17. септември 1924 г. в Дорнах и публикувана в СС 346 “Лекции и курсове върху християнско-религиозната дейност. V. Откровението (на Йоан) и работата на свещеника”

(превод: Тони Топалова)  

“Ние сме обгърнати от всички посоки от свръхсетивното. Това, което може да се наблюдава в хората, докато имат физическо тяло, е само един отрязък от човешкия живот. Щом започнем да проникваме в свръхсетивния свят, виждаме истинските им дела, виждаме, че те често пъти не осъзнават последиците от постъпките си. Понякога дори не можем да предположим какво предизвиква някой в живота на друг човек, ако го отмине, без да се погрижи за него, макар че кармата му е налагала да се отнесе по определен начин към този човек. Някой ден обаче тази карма ще упражни по-силен натиск, тя ще бъде изплатена, макар че то е трябвало да се реализира в сегашния живот. Не е необходимо да забелязваме това във външния физически свят. Човекът, неизпълнил кармата си, няма защо да бъде критикуван - от външна, светска гледна точка той е изпълнил задълженията си. Ала може би с оглед на взаимовръзката с мировата еволюция е извършил нещо, което е отворило страшно дълбоки рани. Става въпрос не за надземни неща, а за свръхсетивни, защото в рамките на земното винаги присъства и свръхсетивното.”  
Категория: История
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12 18:41
 Рудолф Щайнер в лекция от 28. януари 1923 г., изнесена в Дорнах и публикувана в СС 220:  

(превод: Тони Топалова)  

“Трябва да имаме смелост да признаем същестуването на морални качества в съответната част на природата. Затова разбира се е нужно истинско познание за човека. Понеже ако се замислим с оглед на съвременната физиология как така един неморален импулс, на който се отдаваме, трябва да вреди на тялото ни, то бихме били глупаци, ако допуснем такова нещо от гледна точка на днешната физиология и биология. Нали познаваме всичките въздействия, случващи се в кръвта, в нервите и т.н. - там никъде не става въпрос за морал. И ако говорейки за електричеството, признаем, че и в човека има вътрешно електричество, то тогава няма как да знаем въобще, че това електричество наистина може да абсорбира, да поема неморалните импулси. Днес се говори за абсорбиране на кислород, на всичко възможно в материален смисъл. Но не се говори за това, че електричеството в нас абсорбира неморалното и че това е природен закон, както останалите природни закони. Също толкова малко се говори за това, че светлината, която поемаме от външния свят, съхранява, абсорбира в нас добрите, моралните импулси. Във физиологията трябва да се внесе духовното.”
Категория: История
Прочетен: 189 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12 11:41
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 13. февруари 1915 г. в Щутгарт, съдържаща се в СС 174б:
 (превод Тони Топалова)

“В шестата следатлантска културна епоха задачата ще бъде да се познае духа преди всичко като носещ се по-скоро в обкръжението, отколкото в самия себе си, по-скоро да бъде разпознат той в елементарния свят, защото тази шеста културна епоха има задачата да подготви разпознаването на духа във физическото обкръжение. Това не може да бъде постигнато лесно, ако не се съхранят всички атавистични сили, разпознаващи духа в неговия живот в елементарния свят. Но това няма да стане без ожесточена борба в света. 

Бялото човечество още е напът да приеме духа все по-дълбоко в собствената си същност. Жълтото човечество е напът да консервира онези епохи, в които духът бива държан далеч от тялото, в които духът е бил търсен само извън физическата организация на човека. Но това води до там, че преходът от петата към шестата културна епоха не може да бъде нищо друго, освен ожесточена борба на бялото срещу цветното човечество в обширни области. 

Предхождащото ще занимава световната история до провеждането на големите битки между бялото и цветното човечество. Бъдещите събития многократно се отразяват в отминалите. Когато погледнем от духовнонаучна гледна точка към това, което сме разбрали от различни наблюдения, сме изправени пред нещо колосално, чиято неизбежност можем да провидим. От една страна част от човечеството има мисията да въведе духа в живота на физическия план по такъв начин, че духът да проникне във всяка частица на физическия живот. От друга страна част от човечеството сякаш да изпитва необходимост да вземе върху себе си низходящото развитие. Това не може да стане по друг начин, освен ако от онези хора, наистина съпричастни с проникването на духа в телесното, се родят културни импулси, живи импулси, които да продължат да съществуват, а не да изчезнат от земята. Защото следващите шеста и седма културни епохи трябва да се оживят духовно от създаденото в петата епоха, те трябва да приемат в себе си постигнатото от нея. Петата културна епоха има задачата да задълбочи външния идеалистичен живот до истински духовен живот. Но духовният живот, който по такъв начин се отвоюва от идеализма, трябва да бъде развит по-нататък, трябва да продължи да живее. Защото на Изток хората няма да имат силата да създадат собствен продуктивен духовен живот, а само ще приемат в себе си вече създаденото. Така че в исторически план трябва съвременното човечество, което носи действителните културни импулси, да създаде една духовна култура, която да е истинска наследница на петата култура и тя да се обработи от идващата епоха.”  

Категория: История
Прочетен: 149 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 11.12 18:41
 11. юни 1924, Кобервиц: »Моя най-скъпа Миза-Ита, благодаря ти за второто мило писмо от Петдесетница. В него, моя скъпа Миза, откривам как трябва да искам тя да ми говори, за да намеря във физическия свят звука, който трябва да отеква на”михаиловия ученик” , вървящ до мен “завинаги” през областите на духовния свят. Нашата карма изисква да намеря в теб пръв непоклатим приятел, ако ученичеството върви по съвсем правомерен път. Това изисква нашата карма…Някога ти си тръгна от мен към един живот, изпълнен с дела. Преди това бяхме разгърнали пред съзнанието си по най-мащабен начин велики импулси. Ти тръгна да ги осъществяваш по твой начин. Да ги осъществяваш по начин, който не можеше да бъде друг, освен да причиняваш несправедливост на някои хора…Когато някога си тръгна, бе отнето много от мен. Младостта, която в твое лице вървеше до мен, ми бе отнета. В никоя инкарнация не бях толкова стар, както тогава. “С него сърцето ми премина Понт” -това беше настроението ми тогава. Ти пишеш: “Ще ме обичаш ли сега завинаги?” Мила моя Миза, тази любов лежи върху най-непоклатимата скала. Тя почива на това, което ми разкрива твоята същност. А то е много, извънредно много… Към никой друг човек не можех да имам това отношение като отношението към теб. Ти ще ме опознаеш и по съвсем друг начин в сравнение с това как са ме познавали или ме познават други хора. Това, че понякога в нашето общуване се е примесило нещо, което ти може би не си желала, е свързано с факта, че аз искам да живея с теб само в пълно единение. Ти си толкова близо до мен, толкова близо във всичко. Често самата илюзия на отдалеченост причинява болка. Но ти успяваш да коригираш всичко. ..Ти трябва да вникнеш в начина ми на мислене – този, който иска сега да върви редом с теб, е намерил само в теб това, което можеше да намери…Ти си до мен, когато изнасям лекции…(По времето на Мюнхенския конгрес 1907, когато Ита Вегман е седяла в публиката, беше) водораздела между Азия и Европа в кармичното отражение между нас. Сега това вече го няма. И ми е разрешено да говоря по друг начин на хората, отколкото преди. Духовните сили, чийто израз е антропософията, гледат благосклонно на това как аз вече се опирам на любовта, която изпитвам към душата ти, която ценя така високо. Това ми е най-силната опора. (Зайлманс фон Емиховен, том 1, 1990)

Превод: Тони Топалова
При цитиране споменавайте източника!
 
Категория: История
Прочетен: 171 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12 18:42
Откъси от СС 51 “За философията, историята и литературата”, лекции пред школата за образование на работници   

Из лекциите от 25.10.1904 и 01.11.1904   

Щайнер казва, че използва “необикновен метод”, тоест описанията на Тацит в произведението му “Германия” и митологията на северните народи. “Сега ще пристъпим към разглеждането на един период от време, към който мнозина не обичат да се обръщат и предпочитат да го изличат от историята като мрачното Средновековие. И при все това тук сме изправени пред един важен етап от историята: На сцената на историята навлизат варварски племена, които не знаят нищо за нравственост и изкуство. Тези племена биват прогонени от монголски народи от местообиталището си на територията на днешна Русия и се придвижват далеч на запад…. 

Най-напред трябва да разберем какво струи към нас от Средновековието, ако искаме да разберем какво въздействие следва да има тази епоха  върху нас. Един превъзходен римски писател, Тацит, ни е съхранил в своята “Германия” образа на онези племена, които са се установили в днешна Германия. Той ги описва като отделни племена, еднакви по език. И докато те самите са се смятали за различни народи, на него са му изглеждали много сходни. 

Ако проверим народностната душа на тези германски племена, ни изпъква разликата между тях спрямо гърците и римляните. При създаването на тези душеви качества има голяма разлика във времето. Гръцката култура с несравнимото си изкуство маркира един специфичен момент от развитието на човечеството. Преди завладяването от нахлулите по-късно елини ние виждаме там един прастар народ, приблизително като по-късните германи – пеласгите, които живеели в общност на свободни хора. После след нахлуването на елините намираме два слоя население – владетели и завладени, тази противоположност на свободни и несвободни хора. От това навлизане на нови племена и завладяване води началото си гръцкото владичество. Оттук следва, че само една малка част от населението е имало достъп до културните блага. Оттам произлиза ниската стойност на труда; дори художественият труд бил недостоен за свободния гръцки гражданин. Гърция западнала поради това незачитане на труда. Тази в много отношения ненадмината култура на гърците е била възможна само сред завоеватели. Римския характер се оформил още по време на завладяването. Историята на Римската иперия е история на непрекъснати завоевателни войни. Когато вече не е имало какво да се завладява, империята е загинала.

Германският характер се е оформил в основните си съставни части преди завладяването и той не се е оставил да бъде поробен в следствие на контактите си с други народи. Развитието му е било определено преди битката. Така ние виждаме как формирането на народния дух при гърците става след, при римляните по време, а при германите преди големите исторически битки. Ако искаме да разгледаме характерните им черти, трябва внимателно да разграничим тези народностни групи в Средна Европа. Три народа са важни тук. В Испания, Франция, Ирландия и Южна Германия най-напред откриваме древния народ на келтите. От повечето свои обиталища той бива прогонен от германите. От изток настъпват славяните и изтласкват германите. Затова при обкръжените германи откриваме силно смесване със славянска кръв. Това смесване на германската с келтска и славянска кръв влияе върху цялата култура на Средновековието.  

Ако се върнем назад в далечните времена, виждаме една велика, необикновена култура на древните келти. Трогателна, енергична, духовно стимулирана, склонна към революционни импулси – такава се разкрива даже и по-късно келтската кръв. Великолепна поезия, песни, представи за науката дължим на келтския народ. Идеята на легендите, обработени в по-късното Средновековие от немски поети, като тези за Роланд, Тристан, Парцифал и т.н., е дадена от келтите. Този необикновен народ почти е изчезнал, след като е бил изтласкван все по на север или се е смесил с германите.  

Германският характер притежава като главни характеристики храброст, желание за пътуване, силно развито чувство към природата. В него са разпространени домашните и воински добродетели, практическата предприемчивост, дейността, насочена към полезното. Основното занимание на германите са били ловът и скотовъдството. Германите имали малко семпли паметници, възприети от един по-древен народ. Германският характер се запазва в основните си качества такъв още от варварските времена…  


Франтишек Палацки, чешки историк, ни насочва в своя труд от 1846 г. върху чешкия народ към реформационните движения на Средновековието, които още много преди т.нар. Реформация са правили опит за обновяване на църквата. Особено по отношение на хуситското движение, към което Палацки, сам участвал в революцията от 1848 г., се отнася с голяма симпатия, той обръща внимание на тези течения. Палацки по своеобразен начин характеризира в тях онова, което се е създавало в сърцата по време на създаването на градовете. А това е едно качество, характерно за келтските, германските и славянските племена. Ще го разберем, ако разгледаме легендите и песните на тези народи. Те се различават от старите гръцки и римски легенди по това, че разказват какво може да изстрада и да освободи човешкото сърце. Това е разбиране за трагичното. В гръцкия и римския народ герой е онзи, който външно побеждава, не онзи, който запазва душата си. Сърцето на народа винаги е било при онези, осенени външно от щастието. При германските народи е различно. Сърцето на германските и славянските народи биело за героите, които на външен план загиват, но запазват душата си. Сред тези народи се възпяват герои като Зигфрийд и Роланд или Крали Марко…
  

Те (германите) произхождат от някой си Туисто, когото почитат като божество и изразяват почитта си с войнствени напеви. Синът на Туисто бил Манус, по името на чиито трима сина са наречени основните племена на германите – ингвеони, иствеони и херминони. Ако сравним тези съобщения на Тацит с митовете на един друг арийски народ, ще намерим и в свещения език на индийците санскрит същото име Ману за свръхчовешкия водач. Това ни показва родството на племената, дори същите божества могат да се проследят при всички индогермански (по общоприетата класификация “индоевропейски”) племена. Например Тацит разказва, че гръцкият герой Херкулес е бил почитан и от германите и те са го наричали Ирмин…
  

Всичко това говори за първично родство. Онези народи, които по-късно населявали Германия, Гърция, Русия, вероятно са имали за прародина северното Черноморие. Оттам едно племе се е преселило в Гърция, друго в Рим, трето на запад. Първоначалната култура на всички тези племена се е запазила в тази форма у германите, при келтите е била усъвършенствана. Тацит не ни разказва нищо за обичаите и нравите на този странен народ и трябва да се придържаме към легендите и песните, обединени по-късно в по-старата и по-новата исландска Еда (народен епос) – в нея живее създаденото от онзи народ…
  

По-нататък се говори за някои обичаи на германските племена. Частната собственост била тясно свързана с личността на притежателя си. Затова на мъртвия се полагали в гроба и оръжията, конете, кучетата му и.т.н. Отзвук от този древен обичай е слагането на ордени, корона и т.н. на умрял владетел.   
Категория: История
Прочетен: 241 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 11.12 18:43
Из лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена на 14. февруари 1915 г., съдържаща се в СС 174б “Духовният контекст на Първата световна война. Космическа и човешка история, седми том”
  (превод: Тони Топалова)
„Ако проследим как човек влиза през портата на смъртта в духовния свят, в който преживява времето между смъртта и новото си раждане в подготовка за за нов земен живот, трябва да си изясним до каква степен той бива повлияван във времето между смъртта и следващото раждане от последния земен живот и до колко внася през портата на смъртта отзвуците от последния земен живот. 


Знаем, че човек, преминавайки през портата на смъртта, след като е предал физическото си тяло на земните елементи, пренася етерното тяло, астралното тяло и аза. Знаем също, че това етерно тяло много скоро се разделя от аза и астралното тяло, с изключение на един екстракт, който остава и че етерното тяло се свързва етерно с общото действие на космоса. На това сме обръщали внимание много пъти. Но след смъртта човек чрез знанията си, оставащи му след нея, все пак гледа назад към съдбата на етерното тяло,  която означава нещо за него. Тя означава нещо за него, когато той я разгледа - съдбата, която се оформя като резултат от земния живот. И този резултат се явява различен за различните области на земята. Между другото той е различен и за различното изживяване на националното в тези области. По един начин изглеждат остатъците от земното, имащи значение за човека, за една душа, която например излиза от френско тяло, за да премине в духовния свят, и по съвсем друг при душа, която днес излиза от руско тяло, за да влезе в духовния свят. Душите, излизащи понастоящем от френски тела, принадлежат на култура, която тъй да се каже вече е зряла и презряла, етерното тяло е изживяло много неща на земята благодарение на нея. Специфичното за френската народностна култура, не за индивидуалната култура, се състои в това, че самото етерно тяло се напоява, импрегнира със сили и силови въздействия и затова преминава по много рязък начин през портата на смъртта, след което встъпва в духовния свят. Такива тела дълго не могат да се разтворят, те много време остават налични като спектър. Един човек от френската народностна култура има в своята представа определено мнение за себе си и за това какво място заема в света. Това обаче не е нещо друго, а отражението на здраво работещите сили в етерното тяло. Етерното му тяло е стабилно оформено и така преминава в духовния свят. Съвсем по друг начин стоят нещата при етерното тяло на руснака. То няма такава стабилност, в известен смисъл е по-еластично и се разтваря по-лесно в духовния свят, затова по-малко спъва душата. За разлика от него поради това, че френската душа гледа към едно етерно тяло, произлязло от развита култура, тя е по-дълго свързана с него, докато руската душа е само за кратко свързана с етерното тяло. За тази източна душа онова, което етерното тяло преживява след смъртта, има по-малко значение. Това обстоятелство обаче има едно определено, дълбоко, съществено значение за случващото се зад кулисите на съвременното ни битие. Съдбините на руската душа са съвсем различни от тези на френската душа във времето между смъртта и новото раждане. Ние знаем от различни наблюдения на свръхсетивното, че през 20. век  насреща ни действа Христовият дух в етерния свят. На повторното явяване на Христос в етерна телесност вече беше обърнато внимание в екзотеричен аспект в мистерийната драма “Портата на посвещението”. Беше също казано в различни лекции, че това явяване се подготвя за хората, които ще са способни да го видят, още от последната третина на 19. век посредством смяната на действащия дух на епохата. В предните столетия управляващ дух на епохата беше Гавриил, а от последната третина на 19. век действащ дух на епохата е Михаил. Той трябва да подготви появата на Христос като етерна същност. Тази поява трябва да се подготви, да се стимулира развитието, което и се прави. То се прави по такъв начин, че Михаил направо казано воюва за появата на Христостой подготвя душите в изживяванията им между смъртта и новото раждане за онова, което ще стане в земната аура. Обаче стабилно оформените етерни тела, които са в елементарния свят около нас, биха пречили в идващото време, когато този етерен образ, който ще приеме Христос, трябва да бъде видян ясно. По-близо до такова ясно възприемане на този етерен образ са душите, които след смъртта са по-малко докоснати от етерните си тела. Поради това се случва следното. Наблюдаваме как в борбата за разтварянето на западноевропейските етерни тела, идващи от развита култура, които имат ясно очертан вид, Михаил си служи с източноевропейски души. Затова виждаме как Михаил, следван от армия от източноевропейски души, воюва срещу западноевропейските етерни тела и впечатленията, които имат душите след смъртта. Така виждаме зад кулисите на днешния живот да се разгръща оживена борба. Има такава битка в духовния свят, сякаш битка в небето, която се разиграва между Русия и Франция в духовния свят - една жива битка между Изтока и Запада. Тази битка е истината, а онова, което се разиграва във физическия сеят, е външната майя, то е изкривената истина. Когато се наблюдават духовните факти тук, човек както и други пъти е обзет от разтърсващото впечатление, че ставащото на полето на илюзията често е точно обратното на истината, разгръщаща се в духовния свят. Помислете колко разтърсващо е за онзи, който получава знанието на посветения, да разбере, че днес се съюзяват народи, които в духовния свят воюват по най-ожесточен начин един срещу друг! Тези неща не бива да се абсолютизират, не трябва например да се прави заключението, че в духовния свят всичко е противоположно на ставащото на физически план. Трябва да се анализира всеки отделен случай.  Но в този случай имаме това потресаващо впечатление, което направо да го кажем е смазващо. Задкулисието много често изглежда по различен начин, отколкото външният живот. Но нещата можем да ги разберем в истинската им взаимовръзка само, ако осветим кулисите от гледна точка на антропософията. Тогава в цялостните ни възгледи ще се запечатат чувствата, които потапят сърцата ни в истината за разлика от предразсъдъците, в които сме заключени, ако се носим по вълните на външния физически свят. Днес Средна Европа е действително приклещена между две воюващи сили и трябва да ги държи раздалечени. Оттук произлиза връзката между онова, което вчера нарекох “борбата на средноверопейската култура” и онова, което отляво и отдясно обгръщайки я, я е притиснало. Това е кармата на средноевропейската култура - да вижда как развитието се извършва по силата на световноисторическата необходимост между сили, които трябва да воюват една срещу друга.”     

Категория: История
Прочетен: 114 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.12 19:39
“Да разгледаме едно друго явление, което сега се разпространява и възхвалява. Тук, в рамките на духовнонаучната работа е мястото, където да се разгледат тези въпроси по адекватен начин, делово и реалистично. Ако обърнете внимание на нещата, които почват да стават популярни в нашето съвремие, то сред тях ще видите това, което сега се нарича “тестове за надареност”. Тези тестове за надареност се използват, за да бъдат селектирани талантливите измежду децата и юношите. Има заплаха да се развие истинско идолопоклоничество към тестовете. Как се правят те? Има обучени психолози, които макар и да не разбират нищо от душата, толкова повече разбират от психология; психолози, обучени по съвременни методи и имащи способност чрез тях да изберат от група юноши или деца надарените, за да може по-късно подходящият човек да застане на правилното място, разбира се. Възбуждат се до известна степен, така си мислят те, амбицията и тщеславието за бъдещето, но се правят проверки за надареност. Тези тестове измерват бързината на схващане, паметта. Пишат се безсмислени думи и този, който може да ги запомни по-бързо, има по-добра памет от друг, който запомня по-бавно. Правят се изпити за интелигентност. Дава се една дума, втора, трета, които не са свързани помежду си и след това карат ученика да намери връзка между тях. Например пишат “разбойник” и “огледало”. Един измисля изречението “Разбойникът се оглежда в огледалото”. Другият измисля “В стаята си имам огледало, един разбойник се промъква и аз виждам това в огледалото”. Вторият е мислил по-сложно, значи е по-надарен. После нещата се анализират статистически и се селектират най-интелигентните, те се вземат и се поставят като правилните хора на правилното място.   Вижте, който възрази нещо срещу тези “страхотни” достижения на съвремието, изхождайки от подобни предпоставки, бива смятан за съвсем загубен глупак, не знаещ за какво става въпрос.    Нека да вместим това в антропософията. Какво се тества, когато човек бива изпитван по този начин? - Нищо, което наистина да е свързано с душата му. Достатъчно е само да вземем под внимание едно - че вероятно най-значимите хора в миналото, с най-високите постижения, след един такъв тест биха били класифицирани като ненадарени. Спомнете си даже Хелмхолц, когото днешните хора смятат за знаменитост - ако той беше подложен на такъв тест, със сигурност нямаше да заеме поста, който после зае. Тези тестове за надареност нямат абсолютно нищо общо с развитието на душевните способности на човешката индивидуалност, но имат нещо общо със сбора от ариманичните сили, които се намират в човека. Не се изпитва човекът, като се правят тези тестове, а това, което е скрито в него като ариманични сили. И така както досега се разчиташе на луциферичните сили, сега започва да се разчита на ариманични сили и да се обосновава социална структура, която се базира на чисто ариманичното. Но  тези неща ще може да прозре само онзи, който наистина се задълбочи в духовнонаучното съдържание, онзи който иска да разбере духовно света. Защото това, което сега Ви разказах за тестовете за надареност, в момента се представя  от много хора и последователите им сред журналистите едва ли не като едно от най-важните открития на съвременността. Така се представя, сякаш че на този тест може да се основе социалната структура на бъдещето. И публиката, която уж не вярва на авторитети, горката публика даже няма и възможност да прецени за какво всъщност става въпрос тук, няма възможност да си създаде ясни понятия, а именно това е необходимо.

 

Ако от нещата, които днес оставихме да въздействат върху душите ни, Вие си създадете понятие за онова, което най-напред трябва да се извърши за човечеството, което трябва да се случи в духовния поток на развитие, то тогава ще зададете правилните въпроси. Но тогава ще бъдете принудени да разберете човешките индивидуалности, за да ги научите на това, към което трябва да се събуди интерес. Тогава няма да стигнете до проверка на ариманичните способности, защото тези арманични способности ще доведат дотам човечеството да бъде третирано само като сбор от машини. Нали се подлага на проверка само духът във външната телесност. Когато човек се проверява посредством този тест за надареност, той се тества само дотолкова, доколкото е машина. И се прави такъв социален подбор, който издига за ръководители на човечеството само най-добрите видове физическа машина. Никога не се разсъждава върху това, което лежи в дълбините на душата, което не излиза на повърхността при такива тестове. Но аз не упреквам тези, които издигат на пиедестал подобни тестове, защото онзи, който не се занимава с антропософия, не може и да направи друго, освен да се присъедини към мнението, че тестовете са най-умното нещо, което днес може да се измисли. Но това постепенно ни отклонява от реалния човешки живост, от човешката действителност. То въвежда в областта на абстрактното, в мъртвото на човешкия живот, което се владее само от духовността на Ариман. Трябва да се прозре пълната сериозност на тези неща, на това как хората биват отклонявани от действителността.  А това е нещо, което ни се набива в очи с особена интензивност днес - отклоняването на човека от действителността. Който няма усет за духовната реалност, постепенно загубва и усета за обикновената външна действителност, която ежедневно го обгръща - в случай, че не е принуден от професията си или нещо друго да й обръща внимание.    Из лекция, изнесена на 23. април 1918 г. в Щутгарт и поместена в СС 174б (“Духовният контекст на Първата световна война. Космическа и човешка история”, седми том)
 
Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 2
<<  <  1 2
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 2790
Постинги: 21
Коментари: 6
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31