Откъс от книгата “За болестите и изцеляванията” на Юдит фон Хале  

“Чрез явната липса на разбиране за духовните корени на причините за болестите ни една значителна част от днешната школска медицина е на път да превърне, разбира се несъзнателно, изцелителния Христов импулс в неговата противоположност. В тази връзка трябва да разгледаме по-подробно имунизационната политика и да видим какво става при детето. При имунизацията в човешкото тяло се вкарва зародиша на болестта, с която се борим, с цел човек да развие имунитет. И така детето, което само не може да се защити, вече носи този болестотворен зародиш в себе си. По този начин в човека отвън се привнася нещо, което без имунизацията може би въобще нямаше да попадне в него. 

Идеята за имунизацията не бива да се отрича по принцип, тя е сходна на хомеопатичния похват да се лекува подобното с подобно. Но начинът, по който това се практикува днес  - не едва след избухването на болестта, както е при хомеопатията, а още преди да се развие тя, така че по принцип въобще не може да се говори за терапия, не взима под внимание духовните подоснови на болестите в отделния човек. Така например чрез имунизацията едно дете може да бъде изправено пред съдба, която въобще не е неговата. Или в тялото му се вкарва болестотворен зародиш, който въобще не би попаднал в него поради кармични причини, или чрез имунизацията се пречи на съдбата му, понеже предвидената за него по кармични причини болест не може да настъпи и трябва да се преживее в следващ живот, в който би трябвало да се случи друго нещо, на което основите са положени в сегашния живот.”