Постинг
17.02.2019 10:36 -
Завистта и лъжата от духовнонаучна гледна точка
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 7. януари 1911 във Висбаден и публикувана в СС 127 “Мисията на новото откровение на Духа. Христовото събитие като централно събитие за земната еволюция”
“Днес бих искал да посоча някои свойства, които могат да се проследят и да се види как те въздействат върху душата, върху душевността и как още в същия живот се виждат последствията на кармата. Ще посоча няколко добри и няколко лоши качества: завист, завистливост, лъжливост и от друга страна добронамереност и това, което толкова често срещаме при млади хора – учудване, възхищение и подобни неща. Да разгледаме първо лошите качества завист и лъжливост.
Да предположим, че можем да наблюдаваме в детската възраст завист, завистливост. От духовнонаучните изследвания знаем, че в съставните същности на човека, които обикновено той не осъзнава, в астралното и етерното тяло действат особени сили, в астралното тяло действат луциферичните сили, в етерното ариманичните, които са противници на човешкото развитие.
Всичко, свързано с астралното тяло, като например завистта, идва от изкушенията на Луцифер. Всичко, свързано с етерното тяло като лъжливостта, са изкушения на Ариман. При едно завистливо дете астралното тяло е обхванато по определен начин от Луцифер, там действат луциферичните същества. За завистта и лъжата има нещо много характерно. От най-примитивните хора до най-развитите водачи на човечеството завистта и лъжливостта се смятат за много осъдителни свойства. Щом човекът разбере, че е завистлив или лъжлив, в душата се появява усещане за подлостта и низшия характер на тези свойства. Човек иска с всички сили да отвикне от тях. Точно завистта и лъжливостта изглеждат напълно инстинктивно като отрицателни качества. Гьоте казва, че може да си припише много грешки, но намира, че завистта не съществува в дълбочината на душата му. Същото казва Бенвенуто Челини за лъжливостта.
Някой забелязва, че е завистлив човек и съвсем инстинктивно работи да отвикне от това свойство. Но то може да лежи съвсем надълбоко, толкова дълбоко, че той може да се стреми да не завижда, но не е достатъчно силен, не е достатъчно силен морално. Тогава се появява нещо своеобразно. Завистта е луциферическо свойство. Когато човекът забележи, че има заложби за завист и работи да се освободи от тях, Луцифер си казва: «Тук има опасност този човек да ми се изплъзне.» Луцифер и Ариман са еднакво враждебни към човека, но един с друг са добри приятели. Тогава Луцифер извиква на помощ Ариман и той превръща завистта в друго свойство. Завистта претърпява една метаморфоза, която се представя в човешката душа така, че докато човекът преди не го е правил спрямо другите хора, сега започва да критикува и да търси всичко възможно при своите ближни, за да го критикува. Тази страст да се критикува не е нищо друго освен преобразена завист. Ако се случи така, тогава Ариман е сграбчил човека в ноктите си. Тази преобразена завист е много широко разпространена. Ако не би я имало под формата на критикуване и пристрастеност да се казват всякакви лоши неща за хората, то някои сутрешни и вечерни срещи на бира и кафе няма да имат никакъв материал за разговори. Кармичните следствия са едни и същи независимо дали завистта се появява в първоначалната или в преобразената си форма. Ако се проследи до късна старост живота на някой човек, бил завистлив в младостта си или някой обичащ да критикува, ще се види, че хора, които през младостта си са били разкъсвани от завист, в късна възраст стават несигурни. Те нямат твърда опора, не могат да влизат в никакви отношения с другите хора, не могат сами да се съветват и се радват да кажат, че този или онзи ги е посъветвал. Това е кармично следствие от завистта или от преобразената завист, което се явява още в същия живот.
Лъжливостта е свойство на етерното тяло и произлиза от Ариман. Когато човекът е свикнал да лъже в определена възраст, или когато поради лошо възпитание по принцип много лъже, в по-късна възраст винаги се наблюдава известна срамежливост, една невъзможност да се отправят очите към хората. Някои пословични правила в моралната област тук са наистина много правилни. Когато се казва, че някой човек не може да гледа в очите, се проявява лъжливостта. Страхливост и несамостоятелност се проявяват като душевни свойства в същия живот.
Да предположим, че духовнонаучно проследим някой живот и следващия след него. Това, което в единия живот душевно се представя като кармическо следствие, получава по-голяма сила в следващия живот. Можем да докажем, че несамостоятелността, която се появява в единия живот първоначално като душевно следствие от завистта и плахостта като следствие от лъжливостта, стават организиращи сили при изграждане на тялото в следващия живот. Там те навлизат в телесната организация.
Този, който в предишен живот е изпитвал много завист, се ражда отново като човек, който във външната телесна организация има вече това, което го прави безпомощен човек. Който е бил лъжлив, се ражда така, че няма правилни отношения с околния си свят. Той не може да е обичан от близките си хора, чувства се отблъснат от тях, любовта трудно се установява. Науката за духа трябва да се схваща като жизнена практика. Каквото се каза сега, става непосредствена жизнена практика.
Да приемем, че едно такова дете се ражда в нашето обкръжение. Забележим ли при такова дете, че не може да влезе в отношения с нас, че плахо се отдръпва или е слабовато, бледо, човек ще си каже: «Бледността, предразположението за всякакви болести би трябвало да произлиза от завистлива природа в предишно въплъщение, а плахостта от лъжливост.» Не е случайно, че това дете се ражда именно в нашето обкръжение, защото една индивидуалност може да бъде поставена само там, където тя принадлежи. Няма да измине дълго време и хората ще приемат кармичния закон като саморазбиращ се. Хората се раждат в условия, към които принадлежат. Слабост и безпомощност са следствия от предишна завист и ние сме събрани с това дете, понеже то ни е завиждало. А със своята плашлива същност то идва при нас, понеже ние сме тези, които то често е лъгало в едно предишно въплъщение. Как да се държим в такъв случай? Тук не е нужно много да се мисли, а ние трябва да се държим така, както е най-морално, най-нравствено в обикновения живот.
Един човек, който ни завижда или ни критикува във всяко нещо, най-добре се третира, когато му поднесем благоразположение и любов. Това е най-доброто държание. Това естествено не може да се направи навсякъде в нашето неестествено материалистическо време. Но то е най-доброто отношение спрямо едно дете, което се ражда с това предразположение. Ние няма само да констатираме, че детето ни е завиждало и лъгало в предишен живот, а твърдо ще решим да му дадем особено голямо благоразположение и да го придружим с топли чувства.
“Днес бих искал да посоча някои свойства, които могат да се проследят и да се види как те въздействат върху душата, върху душевността и как още в същия живот се виждат последствията на кармата. Ще посоча няколко добри и няколко лоши качества: завист, завистливост, лъжливост и от друга страна добронамереност и това, което толкова често срещаме при млади хора – учудване, възхищение и подобни неща. Да разгледаме първо лошите качества завист и лъжливост.
Да предположим, че можем да наблюдаваме в детската възраст завист, завистливост. От духовнонаучните изследвания знаем, че в съставните същности на човека, които обикновено той не осъзнава, в астралното и етерното тяло действат особени сили, в астралното тяло действат луциферичните сили, в етерното ариманичните, които са противници на човешкото развитие.
Всичко, свързано с астралното тяло, като например завистта, идва от изкушенията на Луцифер. Всичко, свързано с етерното тяло като лъжливостта, са изкушения на Ариман. При едно завистливо дете астралното тяло е обхванато по определен начин от Луцифер, там действат луциферичните същества. За завистта и лъжата има нещо много характерно. От най-примитивните хора до най-развитите водачи на човечеството завистта и лъжливостта се смятат за много осъдителни свойства. Щом човекът разбере, че е завистлив или лъжлив, в душата се появява усещане за подлостта и низшия характер на тези свойства. Човек иска с всички сили да отвикне от тях. Точно завистта и лъжливостта изглеждат напълно инстинктивно като отрицателни качества. Гьоте казва, че може да си припише много грешки, но намира, че завистта не съществува в дълбочината на душата му. Същото казва Бенвенуто Челини за лъжливостта.
Някой забелязва, че е завистлив човек и съвсем инстинктивно работи да отвикне от това свойство. Но то може да лежи съвсем надълбоко, толкова дълбоко, че той може да се стреми да не завижда, но не е достатъчно силен, не е достатъчно силен морално. Тогава се появява нещо своеобразно. Завистта е луциферическо свойство. Когато човекът забележи, че има заложби за завист и работи да се освободи от тях, Луцифер си казва: «Тук има опасност този човек да ми се изплъзне.» Луцифер и Ариман са еднакво враждебни към човека, но един с друг са добри приятели. Тогава Луцифер извиква на помощ Ариман и той превръща завистта в друго свойство. Завистта претърпява една метаморфоза, която се представя в човешката душа така, че докато човекът преди не го е правил спрямо другите хора, сега започва да критикува и да търси всичко възможно при своите ближни, за да го критикува. Тази страст да се критикува не е нищо друго освен преобразена завист. Ако се случи така, тогава Ариман е сграбчил човека в ноктите си. Тази преобразена завист е много широко разпространена. Ако не би я имало под формата на критикуване и пристрастеност да се казват всякакви лоши неща за хората, то някои сутрешни и вечерни срещи на бира и кафе няма да имат никакъв материал за разговори. Кармичните следствия са едни и същи независимо дали завистта се появява в първоначалната или в преобразената си форма. Ако се проследи до късна старост живота на някой човек, бил завистлив в младостта си или някой обичащ да критикува, ще се види, че хора, които през младостта си са били разкъсвани от завист, в късна възраст стават несигурни. Те нямат твърда опора, не могат да влизат в никакви отношения с другите хора, не могат сами да се съветват и се радват да кажат, че този или онзи ги е посъветвал. Това е кармично следствие от завистта или от преобразената завист, което се явява още в същия живот.
Лъжливостта е свойство на етерното тяло и произлиза от Ариман. Когато човекът е свикнал да лъже в определена възраст, или когато поради лошо възпитание по принцип много лъже, в по-късна възраст винаги се наблюдава известна срамежливост, една невъзможност да се отправят очите към хората. Някои пословични правила в моралната област тук са наистина много правилни. Когато се казва, че някой човек не може да гледа в очите, се проявява лъжливостта. Страхливост и несамостоятелност се проявяват като душевни свойства в същия живот.
Да предположим, че духовнонаучно проследим някой живот и следващия след него. Това, което в единия живот душевно се представя като кармическо следствие, получава по-голяма сила в следващия живот. Можем да докажем, че несамостоятелността, която се появява в единия живот първоначално като душевно следствие от завистта и плахостта като следствие от лъжливостта, стават организиращи сили при изграждане на тялото в следващия живот. Там те навлизат в телесната организация.
Този, който в предишен живот е изпитвал много завист, се ражда отново като човек, който във външната телесна организация има вече това, което го прави безпомощен човек. Който е бил лъжлив, се ражда така, че няма правилни отношения с околния си свят. Той не може да е обичан от близките си хора, чувства се отблъснат от тях, любовта трудно се установява. Науката за духа трябва да се схваща като жизнена практика. Каквото се каза сега, става непосредствена жизнена практика.
Да приемем, че едно такова дете се ражда в нашето обкръжение. Забележим ли при такова дете, че не може да влезе в отношения с нас, че плахо се отдръпва или е слабовато, бледо, човек ще си каже: «Бледността, предразположението за всякакви болести би трябвало да произлиза от завистлива природа в предишно въплъщение, а плахостта от лъжливост.» Не е случайно, че това дете се ражда именно в нашето обкръжение, защото една индивидуалност може да бъде поставена само там, където тя принадлежи. Няма да измине дълго време и хората ще приемат кармичния закон като саморазбиращ се. Хората се раждат в условия, към които принадлежат. Слабост и безпомощност са следствия от предишна завист и ние сме събрани с това дете, понеже то ни е завиждало. А със своята плашлива същност то идва при нас, понеже ние сме тези, които то често е лъгало в едно предишно въплъщение. Как да се държим в такъв случай? Тук не е нужно много да се мисли, а ние трябва да се държим така, както е най-морално, най-нравствено в обикновения живот.
Един човек, който ни завижда или ни критикува във всяко нещо, най-добре се третира, когато му поднесем благоразположение и любов. Това е най-доброто държание. Това естествено не може да се направи навсякъде в нашето неестествено материалистическо време. Но то е най-доброто отношение спрямо едно дете, което се ражда с това предразположение. Ние няма само да констатираме, че детето ни е завиждало и лъгало в предишен живот, а твърдо ще решим да му дадем особено голямо благоразположение и да го придружим с топли чувства.
Селското стопанство на Украйна е под кон...
Главчев да се посъветва с Българското ди...
"Всички плащаме масрафа / островите...
Главчев да се посъветва с Българското ди...
"Всички плащаме масрафа / островите...
Няма коментари
