Посвещавам този текст на професор д-р Борис Парашкевов – един от
          най-ценните български езиковеди, преводачи и вълшебници на словото  

Наскоро си направих експеримент, като накарах Гугъл транслейт да ми преведе различни текстове, за да видя как главният му инженер Реймънд Кърцуайл - един от пионерите на трансхуманизма - се готви да спечели баса си. Нали още през 2002 г. Рей се бил хванал на бас за 20 000 долара, че през толкова съдбоносната 2029 г, когато очакваме инкорпорацията на Сатанатa/Ариман в човешко тяло, изкуственият интелект щял да издържи теста на Тюринг? Както е известно, при този тест един човек А трябва да общува ту с компютър, ту с друг човек Б. Ако в даден момент А не може повече да определи категорично кой текст е съставен от машината и кой от Б, се приема, че интелигентността на машината е равна на тази на човека.   

Резултатите от моя личен тест засега показват, че човекът е по-добър преводач от компютъра. Единствено по отношение на бързината хората нямат шанс. Колкото и бързо да мислим, изписването на думите буква по буква на нас ни отнема много повече време, отколкото на Гугъл да изплюе превода си.   

Като сравня зададените от мен текстове с предложеното от Гугъл, виждам, че някои откъси са плашещо точно преведени. Кои по-точно? Например юридически, икономически, технически текстове, научни текстове от т.нар. “академичен дискурс”. С тях Гугъл се справя доста добре. Разбира се, при по-дълги изречения и сложни конструкции прави грешки, също така превежда неправилно термини, ако думата има няколко значения.   

Реших да усложня задачата и преминах към подаване на исторически текстове. Тук грешките бяха повече, като много имена бяха преведени неправилно – балканците са станали Балкан, а някои непознати за машината думи бяха оставени без превод.  

Зададох и един антропософски текст, който е много поетичен и имагинативен. Както и очаквах, резултатът беше плачевен - например архангелите бяха назовани рудни ангели. Стана ми ясно, че Гугъл обикновено познава само прякото значение на дадена дума, а не преносното, освен това не може да прецени правилно кое от няколкото значения на дадена дума да избере. Омонимите го затрудняват.   Усложних още повече задачата, като дадох на Гугъл за превод баладата на Гьоте “Горски цар”, за която вече писах в блога. Резултатът е някакъв малоумен текст и искам да го цитирам целия.                                 

                                         Ерлкьониг   

    Кой пътува толкова късно през нощта и вятъра?
    Това е бащата с детето си;
    Той вероятно има момчето в ръцете си,
    той го хваща безопасно, той го държи топъл.  

    Сине мой, какво притесняваш лицето си? -
    Не виждаш ли, баща ти, Ерлконигът?
    Ерленкониг, с Крон и Швайф! -
    Синко, това е мъгла.-

    Скъпи деца, елате с мен!
    Играя с вас красиви игри,
    Много цветни цветя са на плажа,
    майка ми има много позлатена роба.-

    Баща ми, баща ми и не чуваш
    Какво ми обещава Ерленкониг тихо? -
    Бъдете спокойни, останете спокойни, дете мое;
    Вятърът прошепва в сухи листа. -  

    Ще отидеш ли с мен, скъпи момче?
    Дъщерите ми трябва да ви чакат добре;
    дъщерите ми водят нощния Райх,
    и тежи и танцува и пее. -  

    Баща ми, баща ми и ти не виждаш там
    Дъщерите на Ерлкониг в мрачното място? -
    Сине мой, синко! Виждам го точно!
    Старите пасища изглеждат толкова сиви! -  

    Обичам те! Аз съм очарован от вашата красива форма;
    и ако не желаете, имам нужда от насилие. -
    Баща ми, баща ми, сега ме докосва!
    Ерлкониг ми направи печал! -  

    Баща му е ужасен, бърза,
    той държи в ръцете си стенащото дете,
    достига до фермата с трудности и трудности;
    в ръцете му детето беше мъртво.    
              

Извинявам се на духа на Гьоте за ужасния превод на прекрасната му балада, който Аримановият Гугъл е секретирал. Той нито дава истинска представа за съдържанието на стихотворението, нито пък е в състояние да предаде настроението и атмосферата. В сравнение с блестящата работа на Димитър Стоевски (в един по-ранен пост давам неговия превод 
http://anthroposophie.blog.bg/poezia/2019/01/07/gorski-car-edin-poetichen-primer-za-popadaneto-v-carstvoto-n.1641342), цитираният текст е просто един машинен бълвоч.  

Приведеният превод показва, че при поезията машината няма никакви шансове за успех. (Друг е въпросът, че при сегашната скорост на затъпяване на хората в бъдеще все по-малко хора ще искат да четат поезия). Виждаме също, че изкуственият интелект превежда буквално, той не познава фразеологизмите, архаизмите, по-остарелите и редки значения на думите. Не разпознава и употребата на времената, съгласуването по род и число. Липсата на художествено и еcтетическо чувство, което е свойствено само за човека, води до стилистични грешки, като тавтологията цветни цветя. Пунктуацията също не е перфектна. Въобще във всички текстове, където авторът умишлено се отклонява от общоприетия правопис, Гугъл не разчита правилно смисъла.   

Стилистиката е непозната област за машината и слава Богу – тя си остава приоритет на човека. Очевидно компютрите на Гугъл са захранвани предимно с технически текстове, защото технически термини се появяват ни в клин, ни в ръкав в исторически и литературни пасажи.  

Забелязах и някои определени слабости, които се дължат на факта, че машината не може така добре като човека да обгърне и схване целия текст.  Няма да навлизам в подробности обаче – да не вземе Реймънд да спечели (предсрочно) баса.  

За успокоение на преводачите мога да кажа, че дори и при превод на специализирани текстове Гугъл в скоро време няма да може им вземе хляба – в повечето случаи е по-лесно човек да преведе наново текста, отколкото да поправя грешките на компютъра.  

Накрая реших да се пошегувам малко с Гугъл и му предложих да превежда различни изречения от български на немски, но не какви да е, а диалектни, жаргонни, разговорни думи и изрази. Тук вече компютърът започна да бълва откровени глупости. За тези, които разбират немски, ще цитирам някои забавни примери:  

    аре бегай - sind begay
    кукумицин - Cocumycin
    глей са кво става - Sie sind ein Joint
    оти се косиш – Gдhnen gehen
    дреме ми на капелата - Ich schlafe in der Kapelle
    глей си кефа - du bist ein Chef (написано с голямо Г, вече става Kleben Sie Ihren   
    Kopf)  

Ако някой си мисли, че това са занимания за изплискани хора, много се лъже, защото по този начин може доста добре да се вникне в механизмите на работа на изкуствения интелект. А той става все по-мощен. Правейки този експеримент, имах чувството, че насреща ми стои едно невидимо същество, което макар в много случаи да произвежда глупости, има огромна интелигентност. И ако засега можем да се смеем на преводите му, не знам дали след още десет години, когато Рей Кърцуайл смята да прибере своите 20 000 долара, хората ще са въобще способни да измислят текстове, които да затруднят машината.  

Какво можем да вземем като поука от този малък експеримент? Например че колкото по-образно се изразяваме, толкова повече избягваме капана на Ариман. Образното мислене, използването на метафори, думи от нашите диалекти, думи, които се смятат за архаични, но много образно описват даден обект, могат да ни помогнат да оживим и одухотворим речта си. Тези думи и изрази са плод на работата на нашия народностен архангел. Архангелите освен че водят народите, са творци и на езиците. Мощта на архангела като езиков гений отслабва, ако речта ни е задръстена с модерни изрази, чуждици или клишета от сорта на оказвам помощ вместо помагам. Който е чел поста

http://anthroposophie.blog.bg/history/2018/12/06/myrtvite-ne-razbirat-syshtestvitelnite-triabva-da-im-govorim.1637582,  

помни, че мъртвите разбират глаголите, но не и съществителните. Зад изразяването с конструкции от отслабен в значението си глагол + абстрактно съществително стои Ариман. Той иска да вкара езика в шаблони, които са лесни за дигитализиране и моделиране и това става най-успешно, когато хората мислят абстрактно и се изразяват със сух, схематичен, лишен от емоции език. Колкото по-абстрактна е речта ни, толкова е по-прозрачна и разбираема за изкуствения интелект и толкова по-лесно е за него да ни завладее. Особено много го улесняват всички абстрактни научни текстове, като статии, студии, дисертации и пр., които се пишат по определени калъпи и са лишени от фантазия и чисто човешка оригиналност.  

Друго, което унифицира хората по света, е епидемичната употреба на англицизми/американизми. Важно е да се знае, че човек, който не само в службата, но даже и в ежедневното си общуване с приятели постоянно говори за таргетиране, брандове, канселиране и т.под., няма как да изгради връзка с архангела на народа си. Това не е мания за езиков пуризъм, а просто начин да се подпомогне работата на духовния ръководител на народа. Защото днес силата на архангелите като творци на езика е отслабена и те не могат вече да обработват заетите от други езици думи, да ги нагаждат към съответните особености на езика, както са правели преди векове. Виждаме как влиянието на английския език се простира дори до нивото на междуметията, след като и малките деца, възклицавайки, казват “Уау!”. Даже и турцизмите, останали в българския език от турското робство, са по-безобидни от нахлуващите днес англицизми. Турцизмите са преминали през дълга адаптация, вече имат изцяло пейоративно значение и правят речта по-цветиста, земна, те са като подправката за гозбата.   

Но има и друго - използвайки образен език, ние можем по-лесно да се доближим до т.нар. живо мислене, за което говори Рудолф Щайнер. За прехода от абстрактното към образно-имагинативното мислене и неговата важност виж тук -    http://anthroposophie.blog.bg/history/2018/12/07/za-prehoda-ot-abstraktno-kym-obrazno-imaginativno-mislene-ko.1637701.  

Живото мислене се извършва не в застинали понятия, а в развиващи се, метаморфозиращи мисъл-форми. Само с чистото, подвижно живо мислене, с помощта на което Гьоте е стигнал до идеята за прарастението, можем да разберем духовния свят и да се доближим до него. Иначе просто ще се търкулнем по нанадолнището към ада, накъдето иска да ни отведе Ариман с изкуствения интелект.