Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 7. март 1916 г. в Берлин и включена в СС 167 “Съвремие и минало в човешкия дух”  

“Дали цялата дейност на човека, с която той през целия си живот оформя преживяванията си в мисли и ги запазва в спомени, има някакво значение за цялата вселена? Или този процес на спомняне се разгръща само в нас?  

Материалистът трябва да отговори: “Разбира се, че този процес се извършва само в нас. След смъртта ние оставяме физическото си тяло в гроба и тогава онова, което сме съхранили като спомени, естествено угасва.” Сега няма да отговаряме на такива материалистични възражения, правили сме го често, но ще се спрем на нещо друго и ще поставим въпроса дали този процес на мислене и спомняне не е все пак нещо съвсем различно от разиграващото се в нашето спомняне. И действително е така. Докато мислим, докато образуваме мисли от преживяванията и ги запазваме като спомени, не само ние се занимаваме с мислите си, а с нашите мисли се занимава цялата трета йерархия на ангели, архангели и архаи. Ние не мислим само за себе си, а мислим и запазваме мислите си в нас, за да създадем поле за изява на ангели, архангели и архаи. Докато вярваме, че мислите ни живеят само в нас, три духовни йерархии се занимават с нашите мисли. И ние най-малко вършим с мислите си точно това, което е важно. Мислите са в нас, даже и когато сме ги забравили и по-късно ги извикваме от спомена. По същия начин както ние хората работим с машините на земята или ядем и пием, така и ангелите, архангелите и архаите работят с “тъкан”, изплетена, изтъкана, образувана от нашите мисли. Те непрекъснато работят над мислите ни. Следователно ние знаем само за единия аспект на мисловната дейност - този, който е откъм нас. Но има и втори аспект, който е от другата страна. За духовния поглед той изглежда по следния начин: Докато мислите ни са в нас, отвън споменатите духовни същества работят с тях и ги тъкат, така че ако разберем това, ще си кажем, че мисловният ни процес действително не е нещо излишно в света. Нашият мисловен процес не е само за нас, а участва в цялото мирово развитие и позволява постоянно да се втъкава нещо ново в него. Ако не бяхме родени като отделни хора, не бяхме мислили и съхранявали спомени, то след смъртта ни парчето, което може да бъде изтъкано от нашите мисли, което не тъчем ние сами, би било изгубено за мировото развитие. И когато после преминем през портата на смъртта (който процес често сме описвали), знаем, че сваляме физическото си тяло и то бива предадено по някакъв начин на земните елементи. Етерното ни тяло остава известно време и за нашата вътрешност то отначало изглежда като огромна панорама на живота, която се разгръща пред нас. Всичко, за което иначе си спомняме във времето, бива поставено едновременно като гигантска панорама около нас в огромно табло на живота. След това етерното тяло се отвързва от нас, сякаш се изсмуква. Кой прави това? Това правят съществата от споменатите три йерархии, те постепенно го втъкават в мировия етер, така че след смъртта ни тази негова тъкан се състои от това, което сме добавили по време на живота си между раждането и смъртта, преработено от съществата на трите йерархии над нас. От нас те вземат това, което сме добавили, което преди раждането ни още го е нямало и то бива втъкано в цялата Вселена. До това разбиране стига всеки човек, който премине през портата на смъртта. Защото за него тогава настъпва нещо, което можем да опишем по следния начин. Вижте, етерното тяло на човека е освободено от него, етерната му тъкан е прибавена към общия миров етер и това, което е носил в себе си по време на живота, сега е навън - това е важно. Знаещият тези неща ги назовава с едно кратко изречение, което отново и отново трябва да поставяме в медитация пред душата си, защото то характеризира един важен и съществен процес. Можем да кажем, че Вътрешното става Външно, тоест това, което винаги сме чувствали като наша вътрешност, наш мисловен живот, става нещо външно, външен свят. Както е вярно, че ни обграждат реки и планини, дървета, облаци и звезди, така е вярно и че след смъртта ни настъпва нещо, което можем да характеризираме така: Това, което по време на физическия ни живот е живяло в нас, сега е станало парче от външния свят, така че можем да го видим, да го наблюдаваме.  

Но освен етерно тяло ние имаме и астрално. Светът на нашето астрално тяло най-напред го осъзнаваме, чувствайки го като мислене. Аз току-що охарактеризирах мисленето, то изпраща импулсите си към етерното тяло, така че в астралното тяло самото мислене не може да се осъзнае. Едва чувството и волята могат да се осъзнаят в астралното тяло. Ние цял живот чувстваме и искаме. Питаем определени чувства към определени преживявания. Това са процеси в астралното ни тяло. Това е пък специфичното за него тъкане, но не в мисли, както преди малко казах, а тъкане в импулси за чувства и воля, в подтик към искане. И върху това, което цял живот чувстваме и имаме като волева подбуда, работят висши йерархии, то също е работно поле за висши същества. Както съществата от третата йерархия работят над мислите ни, така съществата от втората йерархия, та дори престолите работят над чувствата и волевите ни импулси.”  

          Списък на духовните същества в последователност отгоре надолу:  

Първа йерархия - серафими (духове на любовта), херувими (духове на хармонията), престоли (духове на волята)  

Втора йерархия - господства (духове на мъдростта), сили (духове на движението), власти (елохими, духове на формата)  

Трета йерархия - архаи (духове на личността), архангели (духове на огъня), ангели (духове на живота)  

Човек - предстои да стане духовно същество (дух на любовта и свободата) - в случай, че успее да изпълни еволюционната си задача