Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2019 13:49 - За домашните духове – из разговорите на Мелничаря с Верена Щал фон Холщайн
Автор: anthroposophie Категория: Други   
Прочетен: 2181 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 14.10.2019 19:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Домашният дух е свръхсетивно същество, което има задачата да се грижи за дома. То принадлежи към елементарните духове, които нямат собствен аз, а са нещо като “служебни духове”, работещи в помощ на по-висшите йерархии. Нашите предци, които са виждали/усещали присъствието на  този тип същество, са го наричали “стопан”, за римляните то е било “лар”, а за руснаците - “домовой”.  

Домашните духове са били често герои на приказки и детски книги. Много хубави са например историите на руската писателка Татяна Александрова за домашното духче Кузя (Домовёнок Кузя). Не ми е известно да са били превеждани на български, но в интернет могат да се гледат четирите филмчета по мотиви от книгите й, които са заснети между 1984 и 87 година. Смятам, че те добре илюстрират и споделеното от домашния дух Мелничаря, за който ще стане въпрос по-долу:  

https://m.youtube.com/watch?v=tXU8U9cjw0w&index=2&list=PLN2mAota6tfj8pdsikEgWaFQ6hMEZVXS7&t=0s    

Частите от интервютата с  Мелничаря, които публикувам, са от книгата “Нови разговори с природните духове” на Волфганг Вайраух и Верена Щал фон Холщайн. Немската антропософка Верена Щал фон Холщайн от дете има способности да вижда и контактува с природните духове. С течение на времето тя усвоява начин на общуване с тях, извършващ се не чрез атавистичен медиумизъм, а на едно надезиково ниво.  

Верена произхожда от стар немски благороднически род с разклонения в Германия, Швеция, Латвия и Естония. Мадам дьо Стал, която споменах в последния пост за корицата на “Икономист”, е била омъжена за човек от същия род - посланик на Швеция във Франция. Затова е носела същото име, което на френски звучи като дьо Стал. Верена е родена през 1959 г. в северногерманското градче Рендсбург. Още от дете тя си играе с природните духове, чието присъствие усеща. Баба й, която също има свръхсетивни способности, я насърчава и й разказва истории за природни духове. Верена завършва Валдорфско училище, следва геодезия и хидрография, после работи в Любек и Вилхелмсхафен. През 1995 се омъжва и се премества да живее в старата мелница на семейството на съпруга си. Там забелязва едно свръхсетивно същество и го пита за името му. Съществото отговаря, че се казва Мюлер. Едва две години по-късно Верена осъзнава връзката между името Мюлер ("мелничар") и мелницата и разбира, че това всъщност е домашният й дух. Постепенно тя намира начин да контактува с Мелничаря и с други природни духове, които й се доверяват. От тези разговори, проведени с участието на съпруга на Верена Фридрих Пфаненшмит и антропософа Волфганг Вайраух, който задава по-голямата част от въпросите, излиза поредица от над 30 книги за природните духове, елементалите, груповите души на различни растителни и животински видове и т.н. 

Волфганг Вайраух: Повечето хора не знаят, че имат домашен дух, но четейки нашите книги, получават начална представа за него. Как могат да се подобрят отношенията между хората и домашните духове?

Мелничаря: Не викайте толкова, нашите уши са чувствителни! В доста домове има твърде много шум. Щом трябва радиото да работи непрекъснато, поне намалете звука му! Домашният дух също слуша. Ние много обичаме музика, но не и шумовете от радиото. Просто изпейте или изтананикайте някоя песен на домашния дух! Ако му се изпее нещо, неговото настроение се подобрява. Така и подът няма да се цапа толкова бързо.   

Също така много обичаме от време на време да ни се оставя малко храна. Може и просто да ни се сложи чаша вода с думите, че е за нас, парченце шоколад или друга храна.  

Ние сме доста чувствителни по отношение на безпорядъка. Обръщаме внимание на подробностите. Цари ли хаос, трябва да внимаваме за много повече неща. Ако всичко се поставя винаги на едно и също място, това е голяма помощ за нас, защото тогава не трябва постоянно да гледаме къде в момента се намира даден предмет. Аз знам мястото на всеки предмет в тази къща. И трябва да го знам, иначе той не би могъл да се намира там.  Това съзнание за детайлите вие хората трудно можете да си представите, но то е нашето съществуване. И вие можете много да ни помогнете, ако си изградите навици, например да си слагате винаги ключа от колата на едно и също място.   

В.В.: Трябва ли всеки ден да поздравяваме домашния дух?
М: Учтиво е, но не е толкова важно. Много по-важно е да съобщите на домашния си дух, ако излизате: “Пази къщата, няма да ме има за няколко часа или за три дни.” Също би било хубаво, ако му съобщите къде отивате, но това не е толкова важно.

В.В.: Ако ви оставим храна на шкафа и тя мухляса, може ли да я изхвърлим?
М: Да, защото ние изсмукваме етерните субстанции и тази храна мухлясва по-бързо. Но друго нещо е много важно за нас – не оставяйте на масата остатъци от ядене.  

В.В.: Защо това е толкова важно? 
М: Майката Земя ви подарява храната и ако просто я игнорирате, ще оскърбите майчините й чувства. Всеки домашен дух чувства човека в своя дом като свой човек. Ние не обичаме нашите хора да не обръщат внимание на даровете на Майката Земя. Затова моля, прибирайте си остатъците от храна!  

В.В.: Какво се случва с храната, когато на масата се произнесе молитва?
М: Храната се благославя и характеристиките й се променят. Фино-веществените й качества се подобряват. Благословията на молитвата се излива върху храната.   

В.В.: Елементарните същества, които са в храната, освобождават ли се чрез молитвата?
М: Да, те получават възможност да се оттеглят с добро.   

В.В.: Как се отнася домашният дух към боклука и кофата за боклук?
М: Кофата е предвиденото място за отпадъците. Нямам нищо против кофите за боклук, но имам много против боклука, който е разхвърлян в жилището. Всеки ден минавам през дома и ако видя накъде огризка от ябълка, трябва да запомня това. А е и грозно. Затова разпиленият боклук ни дразни, но често не може да се избегне. Колкото повече съзнание имат хората за детайлите, толкова е по-добре. Знаем, че някои хора обичат творческия безпорядък, но на нас домашните духове той ни пречи. Вие бихте облекчили много работата ни, ако слагате винаги нещата на едно и също място.   

В.В.: Какво отношение имат домашните духове към телевизора в жилището?
М: Ние трябва да го управляваме. Телевизорът е вход за всякакви вредни влияния, затова той ни причинява неприятни чувства. Ние възприемаме онова, което се излъчва от телевизора. То има определени етерни качества, а даже и духовни, защото влияе върху духа на хората. Защо повечето хора мислят, че ние не възприемаме техническите уреди? Всичко, което съществува и хората могат да го пипнат, ние също го виждаме. Ние разбираме и последната гайка във вашите уреди, защото тя има материално съществуване.   

В.В.: Може ли да се разбере къде в дома е мястото, където си почива домашният дух? М: Ще разбереш това по спокойствието, което излъчва това място. Обикновено то е красиво. Повечето домашни духове отиват там, където им се струва красиво, но не точно от човешка гледна точка. Мястото, където се срещаме, за хората не е непременно красиво място.   

В.В.: Има ли нещо, което искаш да кажеш на хората?
М: Опитайте се понякога да пеете, това много помага на домашния дух. И гледайтe предварителнo да му съобщавате за големи ремонти. Това много би ни помогнало, защото един голям ремонт означава стрес за нас. Oпитайте ce да използвате възможно най-малко пирони, пироните причиняват болка.   

В.В.: Можеш ли да опишеш същността на техническите уреди, например на колата, телефона, ракетата?
М: Ракета никога не съм виждал. Колата има дух. Той е същество, което е било създадено, когато хората са замислили и конструирали колата. Както има домашни духове, така има и духове на колите. За тези духове отговаряте вие, защото вие сте ги създали. Това важи и за духовете на останалите технически уреди.  

В телефона се намира има един друг вид същество. То не е само, защото винаги е готово да звънне. Телефонът съществува на две нива – има физическо съществуване като предмет от пластмаса и метал и същевременно е свързан с цялото ниво на комуникация. Съществото на телефона съзнава, че може да се свърже с целия свят. 

В.В.: Какво причинява телевизорът на очите и мозъка?
М: Тъй като телевизорът няма постоянен образ, неговият образ възниква чрез импулси, прагът на възприемане в мозъка се променя. Образът се създава във вашия мозък, а не там, където го виждате. Телевизионният образ просто мами мозъка ви. Но затова пък заема места в него, които отговарят за други образи. Ние елементарните същества възприемаме по-скоро духовното съдържание на предаванията, а не конкретния образ.  

В.В.: Как влияе телевизията на детското тяло?
М: Тя променя възприемателното поведение на детето толкова силно, че то не може вече да създава собствени живи образи. Върху тях се наслагват образите от телевизора и това намалява способността на детето да създава образи със своята фантазия. Освен това то не се движи, ако е приковано пред телевизора. В този момент детето забравя своето съществуване.  

В.В.: Как влияе телевизорът вурху етерното тяло на човека?
М: Той изпива силите му, гледането на телевизия уморява.  

В.В.: Какви същества влизат в човека, когато гледа телевизия?
М: Информационни същества. В главата ти сякаш израстват малки паячета, докато гледаш телевизия.  

В.В.: Как ви влияе това, че например всички в къщата постоянно седят пред телевизора?
М: Най-напред това влияе върху дома. Домът тогава губи защитната си функция и в него няма помещение, където човекът да се срещне с домашния дух. Домът става като един килер, в който се съхраняват безполезни вещи. Хората се намират не в действителността на дома си, а в телевизионната действителност. Това снижава и моето качество като домашен дух, защото вече няма същество, което да общува в хармония с мен. Същото се отнася и за духа на семейството и всички останали духове. Ние губим нашата храна, защото нямаме реакция от хората.   

В.В.: Как изживява човекът след смъртта времето, прекарано пред телевизора?
М: Като пропиляна част от живота. Като подарък и подсилване на ариманичните сили.   

В.В.: Има ли смисъл да се кади тамян?
М: Каденето на тамян има голямо значение. Ние много обичаме, ако ни се говори, ако ни се пожелае “Добро утро” или “Лека нощ”. Всеки домашен дух се радва, когато хората му се обръщат към него, и то по възможност на глас, а не наум. Един домашен дух, който е поканен да си хапне нещо, се чувства много добре.  

В.В.: Можеш ли да опишеш какви домашни духове има?
М: Има три вида домашни духове. Първите са създадени от дърво, те са бивши духове на дървета и се грижат за къщи с високо съдържание на дърво. Вторите са създадени от камък. Някога хората са правели къщи от специални скали, съществували на самото място. Тези духове се грижат предимно за каменни къщи. Третите са сравнително нови духове, които се състоят от преобразуван пясък. Те се грижат за къщи, построени като леки конструкции, с много  гипсокартон и под. Духовете на дървените къщи предпочитат да ги почитат с малко внимание под формата на течност. Духоветe на каменните къщи предпочитат нещо твърдо, а духовете на пясъчните къщи – сладкиши, защото техните къщи най-често са били построени без достатъчно любов.   

В.В.: Как стои въпросът с природните и елементарните същества в градовете, особено там, където липсва зеленина? Има ли много домашни духове в блоковете и как се разбират помежду си? Какво може да направи човек в това отношение?
М: Къщите с много жилища имат общ дух-началник, а всяко жилище има свой дух, който е едно ниво по-ниско. Освен това често там съществуват специални духове, които се грижат за парното, стълбището, мазето и т.н. Те не се интересуват толкова от хората, затова хората трябва да се обръщат по-скоро към своя дух на апартамента или към духа на цялата сграда. Най-голям проблем за духа-началник е различното ниво на съзнание на отделните обитатели на апартаментите. То внася напрежение и в субстанцията на къщата. За домашния дух е най-приятно, ако къщата е обитавана от хора, които са съмишленици. Затова някои къщи привличат само определен тип хора. Ако искаш да направиш нещо добро, говори с духовете, носи ги в съзнанието си!    



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824950
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6147
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031