Из лекция, изнесена в Дорнах на 20. януари 1923 (СС 220 “Живото познание на природата. Интелектуалното грехопадение и спиритуалното преодоляване на греха”):  

“Човекът днес нарича това, което се е запазило от старите времена за живота на природата, митове и приказки. Разбира се, тези митове и приказки се изразяват в образи, но образите сочат към духовното, което владее в природата и най-напред е една елементарна духовност с неопределени очертания. Но проникнем ли в нея, тя ни разкрива по-висшата си същност. Можем да кажем, че човекът в древните времена е имал работа не само с растения, камъни и животни, а и с елементарните духове, живеещи в земята, водата, въздуха, огъня и т.н. Като е загубил сам себе си, човекът е загубил и това изживяване на природните духове. Но днес вече не е възможно тези природни духове да се преживяват в човешкото съзнание като насън, това би довело до суеверия. Нужно е  човешкото съзнание да бъде обхванато от ново отношение към природата. Човек трябва да може да си каже: Да, някога хората са се вглеждали в себе си и са усещали живо това, което е било вътре в собственото им същество. Така те се запознавали с дадени елементарни духове. Това, което онези духове говорели отвътре на душата, нашепвайки в човешките дълбини, когато човек насочел погледа си навътре, било преживяно древно разбиране, изразявано чрез образи, които и днес ни въздействат с елементарно-поетичната си сила. Тези същества, които живеели в човешките органи, можели да говорят на човека - едно обитавало човешкия мозък, друго - белите дробове, трето - сърцето. И човекът  тогава не възприемал вътрешносттите си по начина, по който ги описва днешната анатомия, а като живи действащи елементарни същества. И ако днес чрез науката за посвещението потърсим пътя към тези същества, тогава ще при добием едно определено чувство към тях, едно съвсем конкретно усещане. Можем да кажем, че тези същества някога са говорили на човека чрез вътрешностите му, чрез всяка отделна част от тях. Те в известен смисъл не можели да излязат навън от човешката кожа, обитавали земята, но земята в човека. Те били вътре в него и му говорели, давали му своите познания. Хората имали познания за земното съществуване, научавайки за него само това, което можело да се научи вътре в човешката кожа.   

Но с развитието на човечеството към свобода и самостоятелност тези природни същества загубили своите обиталища в човека. Днес те не се въплъщават в човешката плът и кръв и затова не могат да населяват земята чрез човека.Но те все още са в областта на земята и заедно с хората трябва да достигнат една определена земна цел. Те могат да успеят, само ако днес човек ги компенсира за онова, което съществата някога са направили за него. Така че ако човек отново потърси чрез науката за посвещението пътя за виждането на тези същества, ще си каже: Тези същества някога са пазили и обгрижвали човешкото познание и ние им дължим много за това, което сме, защото те са проникнали в нас в по-ранното ни земно съществуване и чрез тях ние сме станали това, което сме сега. Само че те нямат нито физически очи, нито физически уши. Преди са живели с хората, а сега вече не живеят в човека, а в областта на земята. Те някога са били наши възпитатели, но сега са остарели и ние трябва да им върнем това, което са ни дали по-рано. Но това можем да го направим, само ако в съвременния етап на еволюцията се насочим да проникнем с духа в природата, ако потърсим в природните същества не само това, което търси днешното абстрактно познание, а ако потърсим образното в тях, онова, което не е достъпно само за мъртвите умозрения на разума, а за пълноценния живот, за усещането.   

Ако потърсим това по духовен път, тоест изхождайки от антропософския мироглед, тогава тези същества пак ще приближат към нас. Те сякаш гледат и слушат как ние се задълбочаваме антропософски в природата и така получават нещо от нас, докато от обикновените познания на физиологията и анатомията не получават нищо, а са принудени да изпитват ужасяваща липса. Природните същества не получават нищо от аудиториите и залите за дисекция на анатомите, от химическите лаборатории и кабинетите на физиците. На фона на всичко това те имат чувството, че земята е съвсем празна, сякаш е опустяла. И съществата се питат: Нима по земята не живеят още онези хора, на които някога дадохме това, което имахме? Сега няма ли да ни заведат пак към природата, нали само те могат да го направят?   

С това искам просто да кажа, че има същества, които днес очакват ние така да се съединим с тях, както се съединяваме с други хора в едно истинско чувство на познание, за да могат и те да участват в това, което ние учим - да имаме познания за нещата и да работим с тях. Ако човек днес изучава физика и химия в обикновения смисъл, то той проявява неблагодарност към грижовните и внимателни същества, който някога са го направили такъв, какъвто е сега. Защото в областта на земята тези същества изпитват ужасен студ на фона на онова, което човек разгръща днес в своето съзнание. А човечеството ще се отблагодари повторно на тези грижливи същества, ако благоволи да потърси отново духа в онова, което вижда с очите си, чува с ушите си и може да пипне с ръцете си. Защото тези същества имат възможност да съпреживяват заедно с човека всичко от сетивните възприятия, което е проникнато от духа. Чрез това, което човекът схваща само по материален начин, природните същества не са в състояние да живеят с хората, те са изключени от него. Но ние можем да изразим благодарността си към тях, която им дължим, само ако наистина се отнесем сериозно към антропософските възгледи.”