Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 6. декември 1918 в Дорнах (СС 186 “Основното социално изискване на нашето време в променените условия на епохата”)

“Често чуваме: “Идеалът на съвместния държавен живот е демокрацията. Добре, да приемем, че идеалът на съвместния държавен живот е демокрацията. Но ако искаме да въведем тази демокрация някъде, то в последната си фаза тя неизбежно ще стигне до собственото си разпускане. При демокрацията съществува неизбежният стремеж, щом демократите са се събрали, винаги единият да надделява над другите, винаги единият иска да получи право над другите. Това е съвсем естествено. Тя се стреми към собственото си разпускане. Значи ако въведете някъде демокрация, можете много хубаво да си я представите, но приведена в реалността, демокрацията води и до своята противоположност, както махалото се стреми към противоположната страна. В живота не може и да стане по друг начин. Демокрациите винаги след определено време умират от собствената си демократична природа. Тези неща са невероятно важни за разбирането на живота.”