Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08 12:03 - Защо съществува този блог?
Автор: anthroposophie Категория: Други   
Прочетен: 263 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.08 12:19


Пиша този пост, защото узнах, че много хора от антропософските среди започнали да четат блога ми и живо се интересували от името на автора. По принцип всичко, което не произлиза от собствен азов импулс, а се прави за да задоволи неутолимото желание на други хора - в случая да получат информация за мен на всяка цена - събужда съпротивата ми на свободолюбив човек. И ако пиша този пост, то не е за да давам автобиографична фактология – за такава съм на разположение само в личен разговор – а за да разкажа как се стигна до този блог. Надявам се така да уталожа изгарящото любопитство дали съм мъж, жена или робот. Второто е вярно.  

Направих си регистрация на това място още преди две-три години, когато имах нужда от български сървър за еднократно публикуване на един немски текст, който нямаше да мине през тамошната цензура. Търсеше се немско име и понеже текстът беше антропософски, ми се стори логично мястото да се казва anthroposophie. Междувременно онзи материал бе качен на друг сайт, така че регистрацията в блог.бг не ми послужи.   

Но една форма, вече създадена, неминуемо си намира своето съдържание. Реших някъде през ноември миналата година, че би било полезно да споделям с приятели и познати – има-няма 20 души - цитати от по-неизвестни текстове на Рудолф Щайнер. Иначе забравях на кого какво пращам, пък и исках да имам някъде всички важни цитати от прочетени от мене лекции, събрани заедно. Блог.бг ми се стори достатъчно забутано място за споделяне на текстове, които едва ли някой друг от конкретните адресати би прочел. Оказа се, че не мога да променя името на блога (или поне аз не се справих) и си остана така. Това ми беше все едно - кой ще ме чете там? Обаче изненадващо още в началото се появиха много повече от двайсетината читатели, за които всъщност бяха предназначени текстовете.  

Действието стана по времето на миналия адвент. Също тогава имах огромна нужда от помощта на духовния свят за решаване на един наглед банален проблем, тлеещ от години, за чието окончателно премахване беше дошъл моментът. Поради неумели опити за справяне още от времето, когато нямах навика да търся помощ “отгоре”, нещата се бяха задълбочили. Така че дадох обет пред духовния свят, че ако ми помогне, ще изпълня блога anthroposophie.blog.bg със съдържание, което едновременно да съответства на духовните ми виждания и да е в полза на хората, които попаднат на него. Така започнах да публикувам собствените си преводи на важни откъси от лекции на Щайнер и други материали. Аз изучавам и беседите на Учителя Беинса Дуно. Но те са известни в България, затова прецених, че мога да направя нещо по-полезно не като публикувам негови цитати, а такива от Щайнер, респ. да пиша за обществени събития през призмата на духовната наука. Идеите за текстовете често идват от разговори с приятели и познати. Част от тях нямат кой знае какви езотерични познания, така че и постовете ми не са трактати с прекалено много подробности.  

За пръв път прочетох книга от Рудолф Щайнер преди почти пет години. “Петото евангелие” така ме впечатли, че реших да потърся колкото се може повече книги от този автор. Естествено, преди това преминах през изучаване на източните течения, ню ейджа, теософията и т.н. Това по принцип е доста рехав фундамент, но то беше предхождано от прочитането на огромно количество философски и художествени произведения, значими и за антропософията, които някога бяха задължителна и неотменна част от хуманитарното университетско образование. Днешните студенти не са в състояние да изчетат докрай даже само имената от списъка със задължителната литература, която се минаваше някога. То това е и една от причините съвременните хора да срещат такива трудности със съзерцателното мислене – кой може да се концентрира върху текст от Гьоте, в който изреченията са дълги по половин, даже и цяла страница, когато телефонът непрекъснато го известява за нови постове във фейсбук?    

Успоредно с Щайнер, но едва ли случайно, открих за себе си и Беинса Дуно. Беше странно, но от всичките им хиляди лекции в началото винаги попадах на такива, в които двамата казват едно и също нещо. Все едно, че някой нарочно ми буташе в ръцете книгата с точната лекция. Затова реших, че трябва да изучавам и Беинса Дуно, и Рудолф Щайнер, защото те взаимно се допълват. Дотолкова повече, че двамата говореха често за събитията от Поврата на времената, които лично мен винаги са ме вълнували. Едва по-късно разбрах, че и други хора са открили това сходство.   

След като проблемът ми от миналата зима беше на път да се разреши, реших да преустановя писането в блога, защото имах и други задачи. Оправданието ми беше, че дадох обет само до края на годината. Но моментално последва “инфекция” и отлагане на жадуваното решение за след месец, така че продължих чинно с публикациите. Като се разреши вече окончателно и необратимо въпросът, аз пак поисках да избягам по тъч-линията и се появиха други трудности. Изтълкувах случилото се в смисъл, че засега е желателно да продължа блога. Докога ще пиша тук, не знам. Надявам се обаче да е ясно на непознатите за мен читатели, че не го правя за почести и слава. Иначе щях лично да се рекламирам в интернет, за да се шуми около името ми. Чувствам осезателна помощ от духовния свят за блога, без която едва ли щях да сътворя и един ред. Но все пак уменията за бързо четене на обширни текстове и извличане на най-важното от тях, за писане и превод са резултат на професионална практика в това отношение.  

Доста се изненадах, даже шокирах, като разбрах наскоро, че тук четат и хора, занимаващи се от години с антропософия. Ами че те моите текстове бяха и все още са предназначени на първо място за близки хора, често по техни конкретни въпроси или наши обсъждани теми! Как на краставичар краставици да продавам? Името ми, което така или иначе вече е станало известно, не сте чували, защото не съм от вашите среди. Но и не чувствам потребност да членувам в AO, да ставам новата “звезда”, да изнасям лекции пред публика и под. Достатъчно такива изяви имах навремето. Идвам от университетските среди, където е пълно с тщеславни хора с огромно его. Това ме отблъсква, предпочитам да се съсредоточа върху задачата, която малко безразсъдно си отредих, без излишна шумотевица или ангажираност в дискусии. И без друго нямам навика да ползвам социалните мрежи, защото крадат енергия и време. А аз предпочитам да ги влагам в изучаване на духовната наука и наблюдение над света. Ако вървим с отворени очи, забелязваме много повече неща, отколкото като следим фейсбука на този или онзи. По актуални теми пиша, само ако имам лично наблюдение и информация по въпроса, който ме интересува и смятам, че е от значение и за българското общество като тенденция в развитието.

Предпочитам да не шумя за своята личност. Повечето хора не знаят името на собствения си ангел-пазител, но това не му пречи да си върши работата. Не че се изживявам като някакъв висш благодетел, в никакъв случай. За себе си знам, че служа на Христос и Михаил. Ако на някого това изглежда по друг начин, не мога да му помогна.   

И още нещо, което може да разочарова много антропософи и да ги отблъсне от блога - знаем, че пътят от “Осанна” до “Разпни го” е твърде кратък. Аз се познавам с Димитър Мангуров, нямаше как да не стигна до него. Даже той лично ми съобщи за терзанията на хора от антропософските среди относно моята особа и как някой обявил, че дава 1000 лева награда (надявам се, на шега), ако разберял на кого е anthroposophie.blog.bg. Ами мой си е. В началото пишех името си – Тони Топалова, но после предпочетох да го махна, тъй като нямам абсолютно никаква потребност от известност. Не съм от Варна, нито от “Бялото братство”, но изучавам Учителя Беинса Дуно по мой индивидуален начин, съответстващ не на указанията на някого, а на собствения ми кармичен път. Ако някой смята, че съм алтер егото на Димитър, че пиша от негово име или пък той ми дава акъл какво да публикувам, много се заблуждава. Димитър знае, че имам този блог, но дали чете всичко – едва ли. Веднъж забелязах паралел между показаното в един филм и нещо, което той е говорил. Сметнах, че е важно и го споменах, но не за да го рекламирам. Иначе нали щях да се позовавам все на неговите лекции? А аз много държа на своята автономност и не смятам да променям нещо.

Ако някой се чувства излъган или манипулиран от това, че досега е чел текстове на човек, общувал с “лорд Волдемор” на българската антропософия, е свободен да подминава този блог. Ще го преживея някак си. Аз чета много и различни автори, също и такива, които се водят спорни. При едно безпристрастно, непредубедено разглеждане, без сляпа вяра в авторитетите, на читателя могат да му се разкрият много неща, които иначе биха му убягнали, ако априори отхвърли някого.   

И тук ще споделя нещо, което наскоро установих като валидно за мен, за което дори и Мангуров не знае (или поне не сме разговаряли за това).  

На много хора е известен въпросът, който Еренфрид Пфайфер задава на Щайнер през 1924 г.: “Как става така, че въпреки Вашите важни и многобройни указания духовният импулс и особено вътрешният път на (духовно) обучение толкова слабо действат в отделните хора, та те въпреки усилията си имат толкова малко духовни опитности?” (http://www.anthrolexus.de/Topos/15900.html)   

Щайнер отговаря, че това е проблем на храненето, което не дава необходимата мощ, за да може да бъде изграден мост от мисленето до волята и действието, а растенията вече не съдържат силите, потребни за това.  

Логично е, щом е така, да пожелаем да се храним само с продуктите на биоземеделието, макар че не винаги е възможно. Но какво биоземеделие може да се развива, като са отровени цялата почва и водата, въздухът е наситен с вредни частици, силата на природните духове все повече отслабва и заради незаинтересоваността на хората, а 5G-то скоро ще обхване цялата планета? Лично мое мнение е, без да го натрапвам на никого, че точно тук идва на помощ и като компенсация за отслабената етерна сила на храната даденото от Беинса Дуно – стриктната работа върху себе си с помощта на “Завета на цветните лъчи на светлината” и другите методи, формули, молитви и наставления за храненето. “Завета” е много силно средство за въздействие именно върху етерното тяло и поне при мен мога да кажа, че има огромен ефект. Показателни са и думите на нидерландския антропософ Себастиан де Врис в интервю, публикувано в изданието “Антропософски вести” на АО в България: “Също така си припомняйте, че е добре да играете и Паневритмия. Това е подходящ духовен танц за българите и е полезен за здравето на душата, тялото и етерните сили. Носи чиста радост на духа, разширявайки духа, подготвяйки го за по-високите нива на развитие” (http://aobg.org/files/newspaper/bg/av62.pdf).   

При положение, че и чуждите антропософи се интересуват от Учителя и проучват наследството му (даже снощи един познат немски антропософ ми писа, че мечтата му е да присъства в Рила по времето на голямата Паневритмия), мисля, че е меко казано неразумно да се пропуска тази огромна възможност за духовен растеж само заради предубеждение или лично отношение към отделни хора.   

Аз нямам никакъв проблем да спра да пиша в този блог и да го закрия - имам и други богоугодни занимания. Ще продължа блога само докато получавам ясни индикации от духовния свят, че е необходим, защото “в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа”. Свободни сте да ползвате информацията или да я отхвърлите.   

Бъдете здрави!               



Гласувай:
4
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 113662
Постинги: 160
Коментари: 15
Гласове: 159
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031