Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08 12:28 - Защо някои хора изпитват носталгия в чужбина и адаптацията им там е трудна
Автор: anthroposophie Категория: Други   
Прочетен: 440 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.08 12:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отговор на този въпрос може да ни даде следният откъс от лекция на Рудолф Щайнер, а който поразсъждава върху него, неизбежно ще си направи заключения за някои явления, съпътстващи съвременната миграция на големи групи хора.  

Из лекция, изнесена на 9. декември 1909 в Берлин и включена в СС 58 “Метаморфози на душевния живот. Пътища на душевните преживявания. 1. част”    

„Три неща могат да ни покажат как човекът се намира в определено отношение към земята и слънцето. С оглед на своята душа - сетивна, разсъдъчна и съзнателна - човекът е вътрешно самостоятелно същество, но не и по отношение на техните носители - физическото, етерното тяло и тялото на усещанията1. Тези обвивки, тези носители и инструменти на трите душевни члена са формирани от външната вселена. Тъй като трябва да служат на будния човек, те се създават от отношението на слънцето и земята по следния начин: Сетивната душа на човека живее в тялото на усещанията. Това тяло, което е неин външен инструмент, в своята специфика зависи от мястото на земята, където е родината - да я наречем така - на човека. Той има своя дом в някаква точка на земята и не е безразлично дали е роден в Европа, Америка или Австралия.   

Това не засяга пряко неговото физическо и жизнено тяло2, но влияе на нещо с оглед на сетивното му тяло. Макар човекът да става вътрешно все по-свободен от тези външни въздействия, засягащи тялото на усещанията му, въпреки това трябва да кажем, че именно при хората, здраво свързани с родното място, при които чувството за родина е особено развито и чиито души още не са преодолели властта на своята телесност, чувството за родина, зависимостта от месторождението се изразява в това, че преместени на друго място, те не само стават мрачни и мърморещи, но направо могат да се разболеят от непривичното обкръжение. Често за тях е достатъчна само перспективата да се върнат в родината, за да оздравеят пак, защото причината за заболяването им не e във физическото или етерното тяло, а в тялото на усещанията, което със своите настроения, страсти, копнежи и т.н. произлиза непосредствено от сетивното обкръжение на мястото, където са корените на човека. С по-висшето си развитие, ставайки все по-свободен и по-свободен, човекът ще преодолее именно тези влияния, които го привързват към земята, но едно по-широко наблюдение ще ни покаже, че положението му на земята се мени според разположението на това място спрямо слънцето - на всяко място на земята слънчевите лъчи падат под различен ъгъл. Който погледне по-широко на нещата, ще види кое при човека зависи по споменатия начин от мястото, където той живее. По този начин можем да проследим как съвсем определени инстинкти, инстинктивни действия, които по-късно стават елементи на културата, зависят и от това къде живеят съответните хора.  

Да вземем два елемента от културното развитие - употребата на желязо и набавянето на храна от млякото на дадени животни. Ще открием, че обработката на желязото и доенето на животни са се развили само в Европа, Азия и Африка. В другите части на земята тези два елемента на културата никога по-рано не са съществували, а са били пренесени там от европейските заселници. Може съвсем точно да се проследи, че в цял Сибир от незапомнени времена са се доели животни, но стигайки до Берингово море, този обичай рязко прекъсва и при древните обитатели на Америка не се открива нищо подобно. Същото е и при желязото. Тук виждаме как определени инстинкти - а те се намират в тялото на усещанията - са свързани с мястото на земята, от което е зависим човекът и което на първо място зависи от положението на земята спрямо слънцето.  

Като втора зависимост можем да посочим това, че етерното тяло на човекa като носител на разсъдъчната душа действително се определя в своята дейност от смяната на сезоните и положението на земята спрямо слънцето, изразяващо се в смяната на сезоните. Това, разбира се, може да бъде пряко доказано само по духовнонаучен път, но има възможност и от външните факти на земното развитие да се убедим във верността на такова духовнонаучно твърдение.  

Помислете, че само там, където наистина съществува смяна на сезоните, може да се развие една вътрешна подвижност на душата в качеството й на разсъдъчна или чувстваща душа - тоест само в такива области, където има редовна смяна на отделните годишни времена. Значи само в места, където наистина сезоните се редуват, може да се развие носител и инструмент за разсъдъчната и чувстващата душа в жизненото или етерното тяло на човека. Отидете в далечния Север и ще видите колко трудно е за душата да заимства оръдия на културата от други области, да се бори с етерното тяло, което там е подложено на въздействието на прекалено дългата зима и краткото лято. Там на разсъдъчната душа не й е възможно да си създаде от етерното тяло инструмент, с който да си служи лесно.  

А ако отидете в горещия климатичен пояс, ще видите, че нередовната смяна на сезоните предизвиква апатия. Както във външната природа през годината в живота на растенията се редуват различни сили, така със смяната на сезоните в човешкото етерно тяло се сменят и онези сили, които се проявяват вв настроенията на пролетната радост, летния копнеж, есенната тъга, зимната пустота. Именно тази редовна смяна е необходима, за да се създаде в етерното тяло на човека правилен инструмент за разсъдъчната душа. Тук виждаме как в своето отношение към земята слънцето работи над човека.”  

1 Тялото на усещанията или душевното тяло в своята връзка със сетивната душа образува астралното тяло.
2 Етерно тяло



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 133611
Постинги: 185
Коментари: 15
Гласове: 270
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930