Из разговорите на Волфганг Вайраух с водния дух Мокрия с посредничеството на Верена Щал фон Холщайн - от книгата ”Природните духове”, т.3 “Същества на пушека, ливадите, торфа и машините”

Волфганг Вайраух: Какви същества живеят в уредите и машините?

Мокрия: Най-важното за съществата, за които говорите, е това, че вие сами сте ги създали. Защо питате нас за нещо, което сами сте създали?

В.В.: Защото не знаем нищо за тези същества.

М.: Това е опасно! В началото тези същества всъщност са неутрални.

В.В.: Какво означава неутрални?

М.: Те не са нито добри, нито лоши, нито красиви, нито грозни. Те са като празен лист. Това се отнася и за първото използване на уреда или машината.

В.В.: При всяка машина и уред?

М.: Да. В началото тези същества са неутрални. Естествено, най-важна е първата машина или първият уред от дадена серия. Всички останали вървят по неговите стъпки. По-късно се решава дали това същество ще стане черно или сиво. Те нямат друг шанс, защото не могат да станат напълно бели.

В.В.: Съществата в уредите и машините ариманични ли са?

М.: Да.

В.В.: Тогава защо, след като са ариманични, в началото са неутрални?

М.: Защото в момента на създаването им още не са ариманични. Но тъй като човекът не съзнава, че е сътворил нещо, понеже, така да се каже, в момента на създаването си още живеят без водач, Ариман веднага атакува. Той моментално ги сграбчва.

В.В.: Значи ако човек е напълно съзнателен при създаването  на даден уред, най-вече с оглед на формираното в този процес същество, ако би обхванал това същество с мисли, може би дори с Христови мисли, тогава то не би могло да бъде грабнато от Ариман?

М.: Съвсем правилно го виждаш. 

В.В.: Значи те са дотолкова неутрални, доколкото един по-висш дух, било човекът, Ариман или Христос, може да им даде своя отпечатък? 

М.: Да. Какво смяташ ти, Фридрих? (Фридрих Пфаненшмит е съпруг на Верена Щал фон Холщайн.)

Ф.П.: Може да им се даде отпечатък, най-вече по отношение на нюанса на черното, като съществата продължават да бъдат оформяни по време на тяхното използване. Когато човек се грижи за даден уред или устройство и го обича, когато го наблюдава с приятелско чувство, та дори и да го погали понякога, тогава този механизъм, както и стоящето зад него същество “се радва”. Тогава уредът “ляга” безпроблемно в ръката на човека и той с радост може да работи с него и да създава красиви неща. Тъй като тези същества помагат на човека да създава красиви неща, те не могат да бъдат съвсем черни. 

М.: От наша гледна точка това е началото на християнизирането на тези същества …

В.В.: Рудолф Щайнер е говорил понякога за машинните същества, имайки предвид ариманични елементарни същества. Той ги представя като същества с висока интелигентност, които по принцип са враждебно настроени към човека и понякога по разнообразни начини се вмъкват от машините в човека, като имитират неговата интелигентност и я запаметяват в царството си. Като си ги представя по този начин и ги сравня със съществата, за които досега говорихме, те изглеждат различни същества. Така ли е или се заблуждавам?

М.: Рудолф Щайнер е живял във време, когато техниката и най-вече електрониката още са били в съвсем начален стадий. Например по негово време компютърът не е бил изобретен. Едва са започвали да се развиват телеграфията и телефонът. Самият Щайнер често е казвал в някои лекции, че предстои да се създадат неща, които тогава са били немислими. Междувременно информационните технологии станаха реалност. Съществата, които Рудолф Щайнер е наричал машинни, от наша гледна точка са по-скоро онези същества, които бихме нарекли информационни същества, тоест същества, свързани с информационната технология като цяло. По негово време телеграфът и телефонът са били почти напълно механични, междувременно обаче те са напуснали материята. Токът почти го няма в материята.  Съществата, които могат да “изядат” твоя аз, душата и чувствата ти, се намират във виртуалния свят. Те са много по-тъмни от света на механиката. Но светът на механиката е създал този виртуален свят, защото компютрите могат да бъдат произведени само с помощта на машини. 

Ф.П.: Зад всичко стои човешката воля. Човешката свобода създава все по-напреднала техника.

Искам да повдигна въпроса за военните пособия - оръжия, ракети и военна техника. Те също са неутрални в момента на създаването. Но в този момент зад създаването им стои човешката мисъл, а тя в случая е разрушителна. В този смисъл съответните същества вече носят определена тенденция, предварителен отпечатък. Затова съществата само по принцип са неутрални в началото, но в действителност са много студени и тъмни.

В.В.: Може ли някой да каже нещо за виртуалните същества? Каква роля играят в мировото развитие?

М.: Те тепърва ще играят ужасна роля.

В.В.: Каква?

М.: В момента, в който виртуалният свят успее да изсмуче достатъчно жизнена сила от хората, той ще оживее. Колкото по-интензивно му се отдавате – а много хора се отдават на компютъра си като на любим човек -, толкова по-скоро ще настъпи тази фаза. Тогава тези същества ще оживеят, а те обичат да са свързани в мрежа. Мрежите се плетат от паяци. Тези същества ще бъдат подобни на паяци и изключително студени! Но за да можете да ги възприемете, трябва да се случи още нещо – външната планета, студеният Еребос, трябва да стане възприемаема. Тя трябва са бъде открита.

В.В.: Какъв процес протича, когато човекът се отдава на компютъра си? Какво се случва с човек, който само играе на игри или чати, а не използва компютъра като работно средство?

М.: Той забравя низшите си тела. Това е първата степен на процеса. Всеки, който има известна чувстителност, усеща как след известно време, прекарано пред компютъра, крайниците му изтръпват или се схващат. Човекът изстива, защото забравя низшите си тела - физическото и етерното. В момента, когато жизненото (етерното) тяло изчезне от съзнанието на човека, празнотата в компютъра е в състояние да отнеме сила от това жизнено тяло. То е все едно майка да кърми детето си. Сучещото дете поема заедно с млякото и жизнена сила от майка си. Когато ти, седейки пред компютъра, забравиш за телата си, в които тече твоя живот, то компютърът го изсмуква. Виртуалният свят представлява дупка в духовния свят, която може да засмуква. Дупките винаги се запълват.

В.В.: Това означава, че виртуалните същества непрекъснато се “угояват” с жизнена сила? 
М.: Да. И като съберат достатъчно сила, ще има малка експлозия и те ще влязат в една субстанция. 

В.В.: Какво имаш предвид със субстанция? Това духовно-физическа субстанция ли е?

М.: Тя е физическа, но не материална. Тези същества имат определена свобода, която са засмукали и която е пропита от човешка свобода. И те притежават нещо, което мога да го опиша само като мъртвешко студено. Те са противоположното на живота, но не са мъртви!

В.В.: Каква е целта на тези същества? 

М.: Да унищожат човешката свобода.