Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12 16:26 - За историята на германските племена
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.12 18:43


Откъси от СС 51 “За философията, историята и литературата”, лекции пред школата за образование на работници   

Из лекциите от 25.10.1904 и 01.11.1904   

Щайнер казва, че използва “необикновен метод”, тоест описанията на Тацит в произведението му “Германия” и митологията на северните народи. “Сега ще пристъпим към разглеждането на един период от време, към който мнозина не обичат да се обръщат и предпочитат да го изличат от историята като мрачното Средновековие. И при все това тук сме изправени пред един важен етап от историята: На сцената на историята навлизат варварски племена, които не знаят нищо за нравственост и изкуство. Тези племена биват прогонени от монголски народи от местообиталището си на територията на днешна Русия и се придвижват далеч на запад…. 

Най-напред трябва да разберем какво струи към нас от Средновековието, ако искаме да разберем какво въздействие следва да има тази епоха  върху нас. Един превъзходен римски писател, Тацит, ни е съхранил в своята “Германия” образа на онези племена, които са се установили в днешна Германия. Той ги описва като отделни племена, еднакви по език. И докато те самите са се смятали за различни народи, на него са му изглеждали много сходни. 

Ако проверим народностната душа на тези германски племена, ни изпъква разликата между тях спрямо гърците и римляните. При създаването на тези душеви качества има голяма разлика във времето. Гръцката култура с несравнимото си изкуство маркира един специфичен момент от развитието на човечеството. Преди завладяването от нахлулите по-късно елини ние виждаме там един прастар народ, приблизително като по-късните германи – пеласгите, които живеели в общност на свободни хора. После след нахлуването на елините намираме два слоя население – владетели и завладени, тази противоположност на свободни и несвободни хора. От това навлизане на нови племена и завладяване води началото си гръцкото владичество. Оттук следва, че само една малка част от населението е имало достъп до културните блага. Оттам произлиза ниската стойност на труда; дори художественият труд бил недостоен за свободния гръцки гражданин. Гърция западнала поради това незачитане на труда. Тази в много отношения ненадмината култура на гърците е била възможна само сред завоеватели. Римския характер се оформил още по време на завладяването. Историята на Римската иперия е история на непрекъснати завоевателни войни. Когато вече не е имало какво да се завладява, империята е загинала.

Германският характер се е оформил в основните си съставни части преди завладяването и той не се е оставил да бъде поробен в следствие на контактите си с други народи. Развитието му е било определено преди битката. Така ние виждаме как формирането на народния дух при гърците става след, при римляните по време, а при германите преди големите исторически битки. Ако искаме да разгледаме характерните им черти, трябва внимателно да разграничим тези народностни групи в Средна Европа. Три народа са важни тук. В Испания, Франция, Ирландия и Южна Германия най-напред откриваме древния народ на келтите. От повечето свои обиталища той бива прогонен от германите. От изток настъпват славяните и изтласкват германите. Затова при обкръжените германи откриваме силно смесване със славянска кръв. Това смесване на германската с келтска и славянска кръв влияе върху цялата култура на Средновековието.  

Ако се върнем назад в далечните времена, виждаме една велика, необикновена култура на древните келти. Трогателна, енергична, духовно стимулирана, склонна към революционни импулси – такава се разкрива даже и по-късно келтската кръв. Великолепна поезия, песни, представи за науката дължим на келтския народ. Идеята на легендите, обработени в по-късното Средновековие от немски поети, като тези за Роланд, Тристан, Парцифал и т.н., е дадена от келтите. Този необикновен народ почти е изчезнал, след като е бил изтласкван все по на север или се е смесил с германите.  

Германският характер притежава като главни характеристики храброст, желание за пътуване, силно развито чувство към природата. В него са разпространени домашните и воински добродетели, практическата предприемчивост, дейността, насочена към полезното. Основното занимание на германите са били ловът и скотовъдството. Германите имали малко семпли паметници, възприети от един по-древен народ. Германският характер се запазва в основните си качества такъв още от варварските времена…  


Франтишек Палацки, чешки историк, ни насочва в своя труд от 1846 г. върху чешкия народ към реформационните движения на Средновековието, които още много преди т.нар. Реформация са правили опит за обновяване на църквата. Особено по отношение на хуситското движение, към което Палацки, сам участвал в революцията от 1848 г., се отнася с голяма симпатия, той обръща внимание на тези течения. Палацки по своеобразен начин характеризира в тях онова, което се е създавало в сърцата по време на създаването на градовете. А това е едно качество, характерно за келтските, германските и славянските племена. Ще го разберем, ако разгледаме легендите и песните на тези народи. Те се различават от старите гръцки и римски легенди по това, че разказват какво може да изстрада и да освободи човешкото сърце. Това е разбиране за трагичното. В гръцкия и римския народ герой е онзи, който външно побеждава, не онзи, който запазва душата си. Сърцето на народа винаги е било при онези, осенени външно от щастието. При германските народи е различно. Сърцето на германските и славянските народи биело за героите, които на външен план загиват, но запазват душата си. Сред тези народи се възпяват герои като Зигфрийд и Роланд или Крали Марко…
  

Те (германите) произхождат от някой си Туисто, когото почитат като божество и изразяват почитта си с войнствени напеви. Синът на Туисто бил Манус, по името на чиито трима сина са наречени основните племена на германите – ингвеони, иствеони и херминони. Ако сравним тези съобщения на Тацит с митовете на един друг арийски народ, ще намерим и в свещения език на индийците санскрит същото име Ману за свръхчовешкия водач. Това ни показва родството на племената, дори същите божества могат да се проследят при всички индогермански (по общоприетата класификация “индоевропейски”) племена. Например Тацит разказва, че гръцкият герой Херкулес е бил почитан и от германите и те са го наричали Ирмин…
  

Всичко това говори за първично родство. Онези народи, които по-късно населявали Германия, Гърция, Русия, вероятно са имали за прародина северното Черноморие. Оттам едно племе се е преселило в Гърция, друго в Рим, трето на запад. Първоначалната култура на всички тези племена се е запазила в тази форма у германите, при келтите е била усъвършенствана. Тацит не ни разказва нищо за обичаите и нравите на този странен народ и трябва да се придържаме към легендите и песните, обединени по-късно в по-старата и по-новата исландска Еда (народен епос) – в нея живее създаденото от онзи народ…
  

По-нататък се говори за някои обичаи на германските племена. Частната собственост била тясно свързана с личността на притежателя си. Затова на мъртвия се полагали в гроба и оръжията, конете, кучетата му и.т.н. Отзвук от този древен обичай е слагането на ордени, корона и т.н. на умрял владетел.   


Тагове:   тацит,   келти,   германи,   пеласги,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 2787
Постинги: 21
Коментари: 6
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31