Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12 14:11 - За разликата между френските и руските души и подготовката на Христовата поява в етера от Михаил
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 113 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.12 19:39


Из лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена на 14. февруари 1915 г., съдържаща се в СС 174б “Духовният контекст на Първата световна война. Космическа и човешка история, седми том”
  (превод: Тони Топалова)
„Ако проследим как човек влиза през портата на смъртта в духовния свят, в който преживява времето между смъртта и новото си раждане в подготовка за за нов земен живот, трябва да си изясним до каква степен той бива повлияван във времето между смъртта и следващото раждане от последния земен живот и до колко внася през портата на смъртта отзвуците от последния земен живот. 


Знаем, че човек, преминавайки през портата на смъртта, след като е предал физическото си тяло на земните елементи, пренася етерното тяло, астралното тяло и аза. Знаем също, че това етерно тяло много скоро се разделя от аза и астралното тяло, с изключение на един екстракт, който остава и че етерното тяло се свързва етерно с общото действие на космоса. На това сме обръщали внимание много пъти. Но след смъртта човек чрез знанията си, оставащи му след нея, все пак гледа назад към съдбата на етерното тяло,  която означава нещо за него. Тя означава нещо за него, когато той я разгледа - съдбата, която се оформя като резултат от земния живот. И този резултат се явява различен за различните области на земята. Между другото той е различен и за различното изживяване на националното в тези области. По един начин изглеждат остатъците от земното, имащи значение за човека, за една душа, която например излиза от френско тяло, за да премине в духовния свят, и по съвсем друг при душа, която днес излиза от руско тяло, за да влезе в духовния свят. Душите, излизащи понастоящем от френски тела, принадлежат на култура, която тъй да се каже вече е зряла и презряла, етерното тяло е изживяло много неща на земята благодарение на нея. Специфичното за френската народностна култура, не за индивидуалната култура, се състои в това, че самото етерно тяло се напоява, импрегнира със сили и силови въздействия и затова преминава по много рязък начин през портата на смъртта, след което встъпва в духовния свят. Такива тела дълго не могат да се разтворят, те много време остават налични като спектър. Един човек от френската народностна култура има в своята представа определено мнение за себе си и за това какво място заема в света. Това обаче не е нещо друго, а отражението на здраво работещите сили в етерното тяло. Етерното му тяло е стабилно оформено и така преминава в духовния свят. Съвсем по друг начин стоят нещата при етерното тяло на руснака. То няма такава стабилност, в известен смисъл е по-еластично и се разтваря по-лесно в духовния свят, затова по-малко спъва душата. За разлика от него поради това, че френската душа гледа към едно етерно тяло, произлязло от развита култура, тя е по-дълго свързана с него, докато руската душа е само за кратко свързана с етерното тяло. За тази източна душа онова, което етерното тяло преживява след смъртта, има по-малко значение. Това обстоятелство обаче има едно определено, дълбоко, съществено значение за случващото се зад кулисите на съвременното ни битие. Съдбините на руската душа са съвсем различни от тези на френската душа във времето между смъртта и новото раждане. Ние знаем от различни наблюдения на свръхсетивното, че през 20. век  насреща ни действа Христовият дух в етерния свят. На повторното явяване на Христос в етерна телесност вече беше обърнато внимание в екзотеричен аспект в мистерийната драма “Портата на посвещението”. Беше също казано в различни лекции, че това явяване се подготвя за хората, които ще са способни да го видят, още от последната третина на 19. век посредством смяната на действащия дух на епохата. В предните столетия управляващ дух на епохата беше Гавриил, а от последната третина на 19. век действащ дух на епохата е Михаил. Той трябва да подготви появата на Христос като етерна същност. Тази поява трябва да се подготви, да се стимулира развитието, което и се прави. То се прави по такъв начин, че Михаил направо казано воюва за появата на Христостой подготвя душите в изживяванията им между смъртта и новото раждане за онова, което ще стане в земната аура. Обаче стабилно оформените етерни тела, които са в елементарния свят около нас, биха пречили в идващото време, когато този етерен образ, който ще приеме Христос, трябва да бъде видян ясно. По-близо до такова ясно възприемане на този етерен образ са душите, които след смъртта са по-малко докоснати от етерните си тела. Поради това се случва следното. Наблюдаваме как в борбата за разтварянето на западноевропейските етерни тела, идващи от развита култура, които имат ясно очертан вид, Михаил си служи с източноевропейски души. Затова виждаме как Михаил, следван от армия от източноевропейски души, воюва срещу западноевропейските етерни тела и впечатленията, които имат душите след смъртта. Така виждаме зад кулисите на днешния живот да се разгръща оживена борба. Има такава битка в духовния свят, сякаш битка в небето, която се разиграва между Русия и Франция в духовния свят - една жива битка между Изтока и Запада. Тази битка е истината, а онова, което се разиграва във физическия сеят, е външната майя, то е изкривената истина. Когато се наблюдават духовните факти тук, човек както и други пъти е обзет от разтърсващото впечатление, че ставащото на полето на илюзията често е точно обратното на истината, разгръщаща се в духовния свят. Помислете колко разтърсващо е за онзи, който получава знанието на посветения, да разбере, че днес се съюзяват народи, които в духовния свят воюват по най-ожесточен начин един срещу друг! Тези неща не бива да се абсолютизират, не трябва например да се прави заключението, че в духовния свят всичко е противоположно на ставащото на физически план. Трябва да се анализира всеки отделен случай.  Но в този случай имаме това потресаващо впечатление, което направо да го кажем е смазващо. Задкулисието много често изглежда по различен начин, отколкото външният живот. Но нещата можем да ги разберем в истинската им взаимовръзка само, ако осветим кулисите от гледна точка на антропософията. Тогава в цялостните ни възгледи ще се запечатат чувствата, които потапят сърцата ни в истината за разлика от предразсъдъците, в които сме заключени, ако се носим по вълните на външния физически свят. Днес Средна Европа е действително приклещена между две воюващи сили и трябва да ги държи раздалечени. Оттук произлиза връзката между онова, което вчера нарекох “борбата на средноверопейската култура” и онова, което отляво и отдясно обгръщайки я, я е притиснало. Това е кармата на средноевропейската култура - да вижда как развитието се извършва по силата на световноисторическата необходимост между сили, които трябва да воюват една срещу друга.”     




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 2757
Постинги: 21
Коментари: 6
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31