Рудолф Щайнер в лекция от 28. януари 1923 г., изнесена в Дорнах и публикувана в СС 220:  


“Трябва да имаме смелост да признаем същестуването на морални качества в съответната част на природата. Затова разбира се е нужно истинско познание за човека. Понеже ако се замислим с оглед на съвременната физиология как така един неморален импулс, на който се отдаваме, трябва да вреди на тялото ни, то бихме били глупаци, ако допуснем такова нещо от гледна точка на днешната физиология и биология. Нали познаваме всичките въздействия, случващи се в кръвта, в нервите и т.н. - там никъде не става въпрос за морал. И ако говорейки за електричеството, признаем, че и в човека има вътрешно електричество, то тогава няма как да знаем въобще, че това електричество наистина може да абсорбира, да поема неморалните импулси. Днес се говори за абсорбиране на кислород, на всичко възможно в материален смисъл. Но не се говори за това, че електричеството в нас абсорбира неморалното и че това е природен закон, както останалите природни закони. Също толкова малко се говори за това, че светлината, която поемаме от външния свят, съхранява, абсорбира в нас добрите, моралните импулси. Във физиологията трябва да се внесе духовното.”

Още е далече науката от тия проблем .