Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 13. февруари 1915 г. в Щутгарт, съдържаща се в СС 174б:
  

“В шестата следатлантска културна епоха задачата ще бъде да се познае духа преди всичко като носещ се по-скоро в обкръжението, отколкото в самия себе си, по-скоро да бъде разпознат той в елементарния свят, защото тази шеста културна епоха има задачата да подготви разпознаването на духа във физическото обкръжение. Това не може да бъде постигнато лесно, ако не се съхранят всички атавистични сили, разпознаващи духа в неговия живот в елементарния свят. Но това няма да стане без ожесточена борба в света. 

Бялото човечество още е напът да приеме духа все по-дълбоко в собствената си същност. Жълтото човечество е напът да консервира онези епохи, в които духът бива държан далеч от тялото, в които духът е бил търсен само извън физическата организация на човека. Но това води до там, че преходът от петата към шестата културна епоха не може да бъде нищо друго, освен ожесточена борба на бялото срещу цветното човечество в обширни области. 

Предхождащото ще занимава световната история до провеждането на големите битки между бялото и цветното човечество. Бъдещите събития многократно се отразяват в отминалите. Когато погледнем от духовнонаучна гледна точка към това, което сме разбрали от различни наблюдения, сме изправени пред нещо колосално, чиято неизбежност можем да провидим. От една страна част от човечеството има мисията да въведе духа в живота на физическия план по такъв начин, че духът да проникне във всяка частица на физическия живот. От друга страна част от човечеството сякаш да изпитва необходимост да вземе върху себе си низходящото развитие. Това не може да стане по друг начин, освен ако от онези хора, наистина съпричастни с проникването на духа в телесното, се родят културни импулси, живи импулси, които да продължат да съществуват, а не да изчезнат от земята. Защото следващите шеста и седма културни епохи трябва да се оживят духовно от създаденото в петата епоха, те трябва да приемат в себе си постигнатото от нея. Петата културна епоха има задачата да задълбочи външния идеалистичен живот до истински духовен живот. Но духовният живот, който по такъв начин се отвоюва от идеализма, трябва да бъде развит по-нататък, трябва да продължи да живее. Защото на Изток хората няма да имат силата да създадат собствен продуктивен духовен живот, а само ще приемат в себе си вече създаденото. Така че в исторически план трябва съвременното човечество, което носи действителните културни импулси, да създаде една духовна култура, която да е истинска наследница на петата култура и тя да се обработи от идващата епоха.”