Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 17. септември 1924 г. в Дорнах и публикувана в СС 346 “Лекции и курсове върху християнско-религиозната дейност. V. Откровението (на Йоан) и работата на свещеника”


“Ние сме обгърнати от всички посоки от свръхсетивното. Това, което може да се наблюдава в хората, докато имат физическо тяло, е само един отрязък от човешкия живот. Щом започнем да проникваме в свръхсетивния свят, виждаме истинските им дела, виждаме, че те често пъти не осъзнават последиците от постъпките си. Понякога дори не можем да предположим какво предизвиква някой в живота на друг човек, ако го отмине, без да се погрижи за него, макар че кармата му е налагала да се отнесе по определен начин към този човек. Някой ден обаче тази карма ще упражни по-силен натиск, тя ще бъде изплатена, макар че то е трябвало да се реализира в сегашния живот. Не е необходимо да забелязваме това във външния физически свят. Човекът, неизпълнил кармата си, няма защо да бъде критикуван - от външна, светска гледна точка той е изпълнил задълженията си. Ала може би с оглед на взаимовръзката с мировата еволюция е извършил нещо, което е отворило страшно дълбоки рани. Става въпрос не за надземни неща, а за свръхсетивни, защото в рамките на земното винаги присъства и свръхсетивното.”