Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12 10:32 - Мъртвите не разбират съществителните, трябва да им говорим, използвайки глаголи
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.12 18:38


Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 28. март 1919 г. в Дорнах и включена в СС 190 „Импулсите на миналото и бъдещето в социален аспект. Духовният контекст на социалния въпрос, том II“ 

(превод: Тони Топалова)  

Този, който днес е в състояние да общува с мъртвите възоснова на окултния си опит, скоро забелязва, че много от мислите - нали общуването с мъртвите става чрез мисли -, извънредно голяма част от мислите, с които искаме да общуваме с тях, те не ги разбират. Много от мислите на хората на земята, с които те са свикнали, за мъртвите звучат - това трябва бъде разбрано в съответния смисъл, става въпрос за мисловно общуване - като неразбираем, чужд език. И ако се задълбочи човек в този проблем, открива, че мъртвите разбират сравнително лесно глаголите, също и предлозите, но преди всичко междуметията. В замяна на това те почти не разбират съществителните. В комуникацията с мъртвите съществителните представляват един вид празно място. Мъртвият никога не разбира, ако му се говори с много съществителни. Но се забелязва, че ако човек се опита да превърне съществителното в глагол, мъртвият започва да разбира. Примерно ако говорите на мъртвия за “кълна на нещо”, то думата “кълн” в повечето случаи остава неразбрана, сякаш той не я чува. Ако кажете, че “нещо покълва”, тоест превърнете съществителното в глагол, тогава умрелият започва да разбира.   

На какво се дължи това? Ще откриете лесно, че това не се дължи на мъртвия, а на Вас самите. Това се дължи на човека, разговарящ с умрелите. Причината е, че днешните хора от средата на 15. век насам са загубили живото образно чувство за това какво изразява съществителното име. Това се отнася поне за всички западно- и средноевропейски езици и колкото по на Запад отиваме, толкова повече е валидно. То е станало нещо мъгливо, което само проблясва в разбирането, когато днешният човек каже някое съществително. Малко хора мислят за нещо реално, говорейки със съществителни имена. Когато трябва да превърнем съществутелното в глагол, тогава вътрешно сме принудени да мислим малко по-конкретно. Ако някой произнесе думата кълн, то в повечето случаи, особено ако говори за абстрактни неща, няма да си помислите, че той си представя нагледно някакъв конкретен кълн на растение, примерно едно покълващо бобено зърно. Той си представя нещо мъгляво, нещо по принцип. Ако кажете, че “нещо покълва” или “онова, което покълва”, тогава използвайки глаголната форма, сте принудени да мислите за излизане на нещо, за нещо движещо се. Това означава, че от абстрактното сте преминали към конкретното. Поради това, че Вие самите сте навлезли от абстрактното в конкретното, и мъртвият започва да Ви разбира. Но понеже, както често съм изтъквал тук, живите връзки между живеещите на земята и преминалите през прага на смъртта екскарнирани души трябва да стават все по-тесни и импулсите на мъртвите трябва все повече и повече да въздействат върху земята, хората ще бъдат принудени да възприемат постепенно в езика, в речта и оттам и в мисленето си нещо, което води от абстрактното към конкретното. Това трябва да се превърне в стремеж на хората - като се говори, да започнат отново да мислят образно, имагинативно. "



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 2783
Постинги: 21
Коментари: 6
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31