Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12 09:33 - За прехода от абстрактно към образно-имагинативно мислене, който ни е необходим днес
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 16 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.12 18:36


Из лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 23. март 1919 г. в Дорнах и публикувана в СС 190 “Импулсите на миналото и бъдещето в социален аспект. Духовният контекст на социалния въпрос, том II“

(превод: Тони Топалова )  

До ден днешен хората живеят с известна безгрижност по отношение на свръхсетивния свят. Но сегашната смяната на епохите изисква от човечеството да се ориентира отново към духовния свят. Хората трябва да се научат да гледат пак към свръхсетивните светове, но по по-друг начин, отколкото този, който често пъти си представят. Хората искат да си останат с обичайната удобна вяра, която не изисква големи вътрешни усилия. Тези, които са останали при нея, са най-големите врагове на истинския съвременен прогрес. Църквите, които се противят на новите пътища към висшите светове, са в действителност причината  в човечеството да навлизат все повече и повече материалистични импулси.

Днес е необходимо по съвсем конкретен начин да се научим да провиждаме в свръхсетивния свят. Намираме се в епохата, в която трябва да се извърши огромният, мощен преход, при който хората от автомати за мислене да станат действително мислещи хора. Ужасно е да се каже такова нещо, нали, защото днешните хора се смятат, разбира се, за мислещи и ако искаш от тях тепърва да стават мислещи, смятат това едва ли не за обида. Но наистина е така. От средата на 15. век насам хората все повече се превърнаха в автомати за мислене. В известен смисъл днес те се отдават на мислите, те не владеят мислите. Замислете се какво би означавало, ако същото, което днес се случва при повечето хора с органа им на мислене, се случеше по отношение на други части от организма. Задайте си въпроса дали днешният човек може да бъде склонен, подчертавам - може да бъде склонен - да започне съзнателно една мисъл и да я завърши съзнателно?

Мислите днес се въртят в главите на хората и те не могат да им се противопоставят, те им се отдават автоматично. Една мисъл се заражда, другата продължава, всичко това трепва и проблясва в главата и хората мислят по начин, който най-добре може да се изрази с изречението “Нещо мисли в човека”. Помислете какво би станало, ако това същото се случеше по отношение на ръцете и краката, ако хората също толкова малко ги контролираха, както контролират мисленето си! Представете си, че един човек прави на улицата с ръцете си това, което прави с мисловния си орган! Имате представа какво минава през ума на човек, пресичащ улицата, а сега си помислете, че той размахва ръцете или дори краката си непрекъснато, както “размахва” мислите си! Все пак стоим на прага на епохата, когато хората трябва да се научат да упражняват същия контрол върху мислите си, по-точно казано върху мисловните си органи, както и върху ръцете и краката. В тази епоха навлиза човекът днес.

Трябва да се наложи определена дисциплина на мисленето, от което хората днес са още много далече. От средата на 15. век навлязохме в петата следатлантска епоха. Преди да приключи тя, хората действително трябва да се научат да владеят мисленето си така, както владеят ръцете и краката си. Тогава същинската задача на тази пета следатлантска епоха ще бъде изпълнена за онези, които успеят да направят това. Виждате, че става въпрос за нещо сериозно, ако искаме да вземем под внимание новото, което може да се каже, че изгрява на хоризонта на човешкото развитие в нашата епоха.   

Но с това, което току-що загатнах, с овладяването на мисленето ще бъде свързано и нещо съвсем друго. Колкото повече човек овладява мисленето, толкова повече ще бъде способен на образни представи, способен да има имагинации. А имагинациите са необходими на хората, защото само ако чрез имагинации човек развие способността да се вживява в съдбата на другия, на ближния си, от антисоциалните импулси, които често действат днес, ще могат да се развият социални импулси. Чрез абстрактното мислене не можем да се поставим на мястото на bлижния. Абстрактното мислене прави човека твърдоглав, абстрактното мислене кара хората да се вслушват само в собственото си мнение. Най-вече абстрактното мислене кара човека да се затваря пред онази подвижност, която му е необходима, за да живее заедно с духовния свят.”



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 2760
Постинги: 21
Коментари: 6
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31